Пояснение: Оценка 1 означава, че разказът удовлетворява съответния критерий. А маскималната възможна 2 – че го размазва по тавана.В дискусиите с журито в Копнежа за къси фантастични разкази Кал wrote:Мили Жураещи,
Вярвам, че „Ортокар“ напълно заслужава да бъде пратен и на двете
списания, за които четем. Защото:
1. По критерий 1 – който аз си превеждам като „Как подхожда авторът
към темата, която си е избрал? Какво ново ми показва в нея? Как ме
кара да се чувствам?“: Не съм се смял толкова много в никой от
останалите разкази. Дори взети заедно. Смехът е среща с -новото-: нов
поглед към познатите неща, нови връзки, нови асоциации. Смели ли сте
се някога на нещо старо и банално? „Ортокар“ бълбука от нови връзки и
„открития“ (централно разположения волан, защитата срещу наливане на
гориво от неправославен произход, двуметровия кръст на покрива...). И
като свърша да чета (и да се смея) – определено ми е станало по-топло
вътре. Както пише в изискванията на критерия.
Пиша му 1,5 тук.
2. По критерий 2 – който аз тълкувам като „За какво е избрал да пише
авторът? Отблъскват ли ме идеите му?“: Не, нямам никакви възражения
към закачката с начините, по които българското духовенство – най-вече
висшето – дърпа духовното към материалното. Или с буквализираните
тълкувания на Светите писания – като москвича „осмак“, една „доказала
се във времето руска технология, символизираща стародавността,
непреходността и вечната актуалност на Преданието (в случая разбирано
от инженерите по-скоро като задно предаване с колянов вал) и напомняща
за Третия Рим, Втория Йерусалим“. Струват ли ви се светотатствени? А
смятате ли, че „Ортокар“ е написан, за да заклеймява и изобличава? А
взимате ли се -твърде- насериозно? Мхм... стига бе! :)
Пиша си му 1.
3. По критерий 3 – подходящ ли е текстът за по-млади читатели: Дал съм
0,5, заради езика – сложен е, ще ги мъчи. От друга страна, НЕ
подценявам наистина любознателните младежи – те ще си намерят
речник/Уикипедия/знаещи мама/тате/по-голям приятел и ще разберат
каквото хич не им е ясно. А този текст не губи смисъла си от това, че
тук-там има неясни фрази.
4. По критерий 4 – който тълкувам като „Как е написан текстът, като
литература?“: Написан е -страхотно-. С богат речник, добро познаване
на този тип „статии“ и удивително много ирония/самоирония. Вие да не
си помислихте, че авторът иска да блесне, като вкарва фрази от рода на
„инфернална репрезентация на дискурсивния кризис, цивилизационния
разпад и шизофренната хронифицираща дисфункционалност на Homo Adorans
Bulgaricus“? Съвсем не – авторът се гаргари с начина, по който се
говори в определени академични среди. Аз, бидейки възпитаник на тия
среди, мога да атестирам – така де, свидетелствам :), – че закачките
му са умни и уместни: тия думички всъщност имам смисъл, не са
нахвърляни просто така. Моля ви, не наказвайте хората за това, че
знаят да си служат с думички. Това определено би ме натъжило.
Може би възразявате срещу това, че „Ортокар“ НЕ е разказ. Съгласен
съм: „Ортокар“ не е разказ СЪС СЛУЧКА. Ако трябва да му търся точно
определение, бих го нарекъл „пародия на журналистическа статия“. Която
обаче напълно влиза в определението „кратка ударна доза текст, от
онези, които се запомнят“. На мен това ми е достатъчно да го приема. И
не просто да го приема, а да се възхитя на постройката му. Тук пиша
1,5. А ако редакторите на „Осем“ и „Обекти“ го не щат – те ще си
кажат.
Друго пояснение: Втора толкова разпалена апологетика не съм писал. Искат си времето и енергията, и вдъхновението те.