Приказка за бащата, който ковял пирони

[stanev]

Имало някога баща и син. Колкото бащата бил работлив и трудолюбив, толкова синът бил мързелив и лентяй. От преди изгрев до след мръкнало бащата все работи нещо, поправя къщата, майстори за себе си или за другите, а синът или в къщи на леглото седи и от мързел пъшка като стара баба, или в кръчмата зулуми прави. Вместо да бъде в помощ на баща си, лошият син само харчел пари и си пропивал живота. Хората гледали бащата и цъкали с език, а сина даже и не поглеждали.
Бащата опитал да поправи сина си, но като видял, че нищо не става, просто взел чука и всеки път, когато синът извършел някое лошаво дело, забивал по един пирон във вратата на дома им. Пакост - пирон. Пакост – пирон.
Минали години. Синът вече станал момък за женене, а бащата не бил вече в първа младост. Един ден синът се събудил по обяд и седнал на масата, без да знае на кой свят е. Погледът му паднал на вратата и той я видял както никога досега. Цялата врата била накована от горе до долу с пирони! Не врата, ами таралеж!
Уплашил се синът. Казал си: „Олеле, колко злини съм докарал на света! Баща ми вече е станал на сянка, а аз живота си още не съм взел в ръце.“
И решил синът да се поправи и добрини да върши занапред. Било му трудно, и отначало добрините излизали наполовина добри, но той постоянствал и се научил как се прави добро на тоя свят. Научил се, че трудът ни пази от трите най-големи злини на тоя свят: порока, нуждата и отегчението. За всяка сторена добрина баща му взимал клещите от килера и измъквал по един пирон от вратата.
И ето един ден и последният пирон изчезнал от нея. Върнал се поправеният, работлив и жизнерадостен син, с една торба заработени от него жълтици. Домът свети, всичко чисто и пометено, скоро синът и мома ще си взема. Оправил бил живота си. А бащата седи на масата, гледа вратата и нищо не казва.
Смутил се синът. Казал: „Татко, татенце, ти за всяко лошо дело забиваше един пирон в тая врата, и за всяко добро изваждаше по един. Ето, доброто надви над лошото, както трябва да бъде навсякъде по белия свят. Кажи: не си ли доволен от мен? Пироните ги няма!“
Бащата помълчал, па казал:
„Да, синко. Пироните ги няма вече... но дупките остават.“

[cherno_slance]

Добро, ненатрапчиво мъдро и стегнато.
Хареса ми.

[Тарикат ХХ ранг]

Дали не трябва да е "ковял"? Инак излиза, че бащата или кове пироните в смисъл, че ги създава (изковава), или пък ги е ковал еднократно - което явно не е случаят.

[stanev]

Дали не трябва да е "ковял"? Инак излиза, че бащата или кове пироните в смисъл, че ги създава (изковава), или пък ги е ковал еднократно - което явно не е случаят.

Коригирах се.