Калоян Захариев

[Люба]

Малко споделености от Калоян Захариев - какво ново можем да чуем, докъде е с друго, какъв жанр.

Миналата година се случиха някои интересни неща с моя милост в творческо отношение. Издадоха мой роман на хартиен носител. Носи заглавието "Обикновеното лице на злото". Криминален е... доста нетипично за мен, имайки предвид, че традиционно върлувам в областта на фентъзито. Разнообразието обаче е хубаво нещо. Не знам дали ще допадне на момчетата и момичетата харесали "Ех, магесническа му работа", но от време на време човек трябва да сменя курса, за да вкара малко свежест и тръпка.

За разказите... ами намира се това-онова. Най-интересното (направо нетрадиционно по моите стандарти) е факта, че един мой разказ до записаха като аудио-разказ. Това беше наградата от конкурса, в който участвах. Той може да се свали напълно безплатно от този линк:

http://www.audioknigi.bg/product/v-onzi-den-kogato/

Записът е направен много професионално и страшно ми хареса.

Иначе засега продължавам да пиша в областта на не-фентъзито. Така се случиха нещата, но не се сърдя на Съдбата. Един проект с Григор и Лазар (не сте ги забравили, нали? НАЛИ??? ) стои на 130-тата страница и само чака да приключа с настоящата история. А повечко късмет това ще бъде четвъртата... не, ЧЕТВЪРТАТА история за тез' двама отбрани и най-лични долноземски момци.

Поздрави на всички.

[Кал]

Отзив в Goodreads за „Съкровище, пищови и южни морета“:

Ееех.

Ако и на вас ви е нездравословно напрегнато – по-добро четиво за разпускане скоро не бях хващал. (Сетих се и за още едно – римуваната повест „Момичето от квартала“ на Светлини сред сенките.. ;) Дори да не съм се смял с глас толкова, колкото в „Ех, магесническа му работа“, усмивката не слизаше от лицето ми.

Още впечатления:

~ Някой ден с Калоян ще се научим да измисляме хубави заглавия на книгите му. Тръпна в очакване. :D

~ Началото на историята е като кръстоска между Uncharted и Assassin's Creed – но без да утрепем никого. Мисля, че децата от новото поколение ще се захласнат. ;)

Специално поздравявам и редактора, който е вкарал буйната река на Калоян в приятно за очите и слуха русло. Вариант 2 е още по-обнадеждаващ: Калоян сам се е научил да се вкарва. При всяко положение си отдъхнах: главното ми опасение за многословие не се оправда.

Сега се връщам да поскачам с героите от скала на скала, от кола на кола...

~ С появата на Надин нещата стават м... ммм... ммммм.

Исках да кажа „мили“, ама чуйте сами:

– Как стигна чак до тавана? – Мартин измери разстоянието с поглед, цъкна с език.
– Тренировки, момченце, тренировки. Акробатика. Татко все ми трепери. Казва, че просто вижда как падам и си чупя нещо. Но всъщност съм доста добра.
– Бил е прав, но не е познал кой ще си счупи нещо – изпъшка нещастно Владо.
– Аз и „момченце“, лелеее... Ами тя просто ти се тръшна с всичка сила отгоре, Владо, какво очакваш! – отново се заяде Мартин.
– Не, наистина на кое място ви виси табелката „Ние сме от добрите!“, а? – не му остана длъжна Надин.

... Нещата стават много. Много повече от преди. :D

А Марти и Надя се очертават като страхотен екип. Не ви ли дожалява за Владо още сега?

~ Първата сцена, на която се разхилих с глас:

– Дошли сме да се видим с един наш чичо – намеси се бързо Мартин. – Казва се Бен. Бен Франклин.
Веждите на механика подскочиха и едва не събориха шапката от главата му. Кокореше се срещу банкнотата от сто долара, която Мартин развя в ръка.
– Вашият чичо ми се струва... – механикът се изкашля смутено, докато поглеждаше ту Мартин, ту Владо, ту Надя – струва ми се май познат...
– И аз така си помислих. – Мартин му подаде банкнотата през оградата.

~ За равенството между половете:

– Освен това мисля, че имам план – рече Надин.
– План?
– Да, представи си! – тросна се тя. – Ти какво мислиш, че като съм момиче, не мога да измислям опасни и глупави работи ли?

~ Последните глави звучат малко по-уморено (даже телеграфно), но на фона на останалите това си е бял кахър. Ако досега не съм го казвал: Калоян знае как да плете сюжет и да градира/ескалира. Малко родни романисти го умеят, затуй му се радвам още повече.

~ И по въпроса за поуките: единственото НЕпоучително в книгата бяха ритниците в чатала. Деца, не се учете от това. ;) Ако пък толкова ви влече, запишете се на някое бойно изкуство. Примерно айкидо. Там няма грам ритник – но ще сте също толкова яки като Надин, когато си омекоти падането с кълбо. :)

Ако Посестримим романа, това ще го отцепя в нова тема.

[Кал]

Отзив в Goodreads за „Проклятието на индианското злато“:

Отново леко, неангажиращо и усмихващо приключение, но сякаш по-празно на запомнящи се моменти от „Съкровище, пищови и южни морета“.

Все пак по-запомнящото се:

~ С Калоян поздравяваме всички наши приятелки – бъдещи, настоящи и (може би вече?) бивши:

Спряха да хапнат в едно ресторантче. Габриела се натъпка с десет горещи пирожки, а хубавата сервитьорка с тежките руси плитки изпадна в ужас.
– Госпожице, недейте така, никой не ви гони. Яжте спокойно – помоли момичето.
– Тя по принцип си яде така – рече успокоително Мартин. – Ако наистина бързаше, досега щеше да е изяла и покривката.
– Ммм… – изръмжа Габриела и го изгледа сърдито.
– Сестра ми казва да си гледам работата и моли за още една чаша чай. (...) Най-добре донесете кофа с чай.
Приключиха с яденето и Габриела плати. Сервитьорката вече я гледаше с искрено възхищение.
– Как го правите? Аз дори с една ябълка съм вече дебела.
– Балкански метаболизъм. – Габи се оригна авторитетно. – Ох, простете!

~ Има две особености на Калояновия стил, които като цяло си остават същите от „Ех, магесническа му работа“ насам:

1. Живите диалози, голяма част от които представляват надиграване между героите, дружеско заяждане. В двете книги за Надя и Мартин има известно отстъпление в наситеността спрямо „Магесническата“, а понякога една закачка я доим, докато спре да ни е смешна (ако още веднъж чуя за пирожки, ще ги завр... ахъм) – но да пишеш хумор, който винаги звучи естествено, е страхотно трудно. А и всеки път ще предпочета текст, който се напъва да е смешен, пред текст, силещ се да е сериозен. ;)

2. Мъртвите описания. Има една школа автори (към които се числя и аз), дето е по-добре да не ги карате да ви разказват как изглеждат светът или героите. Може би им липсва визуална памет (аз!); може би не знаят как от купчината факти да направят нещо свързано и в крайна сметка увлекателно.

„Ваканциите“ обаче бележат напредък спрямо „Магесническата“ заради конкретните подробности за местата и културите по пътя на героите. Често пак получаваме въпросните подробности като купчини, а не като скулптури – но поне са интересни и способни да ни провокират да потърсим още.