В няколко думи

– Човечеството се подхлъзна към сърцето на мрака още когато Земята беше жива… Но мракът няма собствено битие, Дивна! Той е просто липса на светлина!

– Преди малко Уайт каза, че преди да изчезне напълно, изкуството на Земята се е изродило. Хората престанали да създават неща с положителен заряд под претекст, че показват реализъм…
– Но това, което гледахме… То беше реално, Пит! – развълнувано го прекъсна Дивна.
– За времето, в което е писано, може би. За времето, от което датира записът – едва ли… А за нашето време – в никакъв случай! – Питър я погледна изпитателно. – Това беше последният ти урок при Уайт. Може би е добре да запомниш, че силните емоции са опасни за здравето.
– Всъщност ще запомня друго – усмихнато отвърна поглед от илюминатора Дивна. – Истинските неща не губят жизнеността си с времето. И изкуството, ако е истинско, оцелява и променя, дори свят като нашия!

В най-елитната космическа академия След Земята се учи и расте цветът на човечеството. Питър, геният, инсценирал на десет години екологична катастрофа, за да накара управляващите да променят безумен закон. Дивна, отличен стрелец и мечтателка, за която силните чувства не са недостатък, а път към едно пожелано бъдеще. Марти, неизчерпаем извор на щуротии, който може да те измъкне и от най-черната дупка…
Отвъд реда и спокойствието на Академията растат, и се учат (най-често едни от други), трошачите. Лишени от заможни родители – ако изобщо имат родители, – те не са част от „цвета на човечеството“… ала защо тогава изглеждат по-пъстри, с купоните, скайбола и рок-звездите си „Чукча“?
А още по-далеч, един Координатор крои как да превърне мерките за сигурност в средство за абсолютен контрол. Някои неща не се променят.
Освен ако „академиците“ и трошачите не се обединят и покажат, че цялото човечество все пак се учи, и расте.

Казанлъшкият ученически клуб „Светлини сред сенките“ измисля, пише и илюстрира колективни книги от 2004 г. Досега са излезли четири: „Въже от светлина“, „Шахтата“, „Аурелион: Монетата“ и „Играта“. Ръководителката им Валентина Димова е автор на самостоятелните „Марти“, „Внимание, някой играе“, „Макс, момчето от реалния свят“ и „Злостоик“.
В момента младите творци доизграждат „Храмът на Некрос“, продължение на „Монетата“. За откъс от него, Маринела Тенева, една от Светлинките, бе отличена като полуфиналист в конкурса за писателския семинар на фондация „Елизабет Костова“ за 2009 г.
Дали пък бъдещето вече не е сред нас?