Писателска работилница – на Фестивала на българското образование (22.-24.04.); малкото четене

Приятели 🙂

Предварителните срещи на писателската работилница завършиха вчера. (Очаквайте запис.) Оттук насетне ви чакаме направо на Фестивала на българското образование от 22 до 24 април в НДК.

Междувременно продължавайте да ни пращате свои текстове – припомнете си условията. И ни пишете кои дни и часове са ви удобни, за да обсъдим, вече на самия фестивал, пратените текстове. Препоръчваме ви среща в четвъртък или петък. В събота ще се награждаваме, ще ни гостуват „Светлини сред сенките“, ще сме навярно поуморени… ще е чудесно време за приказки, значи, но не и за работа. 😉

Въпроси?

К)

~ ~ ~

1. – Аз… – Имаше един върпос, който исках да задам веднага, но реших, че първо трябва да й разкажа за себе си. – Казвам се Б. Студентка съм по психология във втори курс. Решила съм да направя курсова работа и за целта трябва да опиша клиничен случай. Доктор В е мой чичо. Той предложи да ме насочи към някого от пациентите си и евентуално… Би ли желала да ми разкажеш за себе си?
– Ами… – Тя се поколеба, а след това се усмихна. – Ще ме питаш ли лични неща?
– Да, но всичко е професионална тайна и ще си остане между нас. Няма да използвам истинското ти име. Може би ще се наложи да се срещнем още няколко пъти, защото все още уточнявам темата. Ако се получи добре, изследването ми може да бъде публикувано и да помогне на други момичета като теб. Да ги предпази…
– Добре – кимна тя. – В момента не съм подготвена, но по принцип съм съгласна. Какво те интересува?
– На колко години си? – първо попитах за това, което ме вълнуваше най-много.
– А ти колко ми даваш? – засмя се Г.
– Изглеждаш на… четиринадесет. Но не си на толкова, нали?
– След три месеца ще стана на деветнайсет.
– Виж ти! Наистина не ти личи…
– Не искам да ми личи! Това е всичко! Струва ми се, че лекарите правят безумно сложни теории само за да обяснят нещо толкова просто. Когато ми поставиха диагноза анорексия, чух какви ли не глупости защо искам да отслабна. Хората си мислят, че искам да бъда по-красива – като топмоделите, които са само кожа и кости. Всъщност това не ме интересува.
– Интересно… Значи искаш да бъдеш слаба, но не искаш да бъдеш красива?
– Не в обичайния смисъл. Аз самата се харесвам, когато изглеждам така. Не го правя, за да ме харесват момчетата или нещо подобно. Страх ме е, че мога да стана дебела като мама…

2. Б много се промени след смъртта на жената, която я отгледа. От жизнерадостна хлапачка се превърна в затворена и упорита жена. Често даже груба. Стана жестока дори към себе си. А нежната си душа, търсеща обич, скри зад каменни зидове на неосъзната амбиция и перфекционизъм. Приличаше на животинче, приковано от зъбите на капан, но не от стомана, а от собствените си чувства. И колкото повече се опитваше да се изтръгне от тях, толкова повече те се впиваха в плътта й.

3. През 1966-а Б е назначена помощник-шивачка в текстилната фабрика „Пролетарий“, водещ център на социалистическата конфекция. Не е получила покана от Партията и не може да работи по специалността си първите три години след следването, а според Националния план за разпределение на работната ръка. Мъчи се да усвои жестовете на опитните шивачки, да тегли прави тегели и да ги извива с бързо движение на китката, да поддържа ритъма на социалистическото съревнование. Работничките, които преизпълняват дневните си норми, виждат имената си публикувани в стенвестника, а после получават значка за герой на труда първа, втора или трета степен. Б усърдно се старае, но все изостава, добре че беше симпатична на началничката на цеха, ведра четирийсетгодишна жена. Станаха си близки по някакъв начин.

4. В първия момент старият лъжец не го забеляза с късогледите си, леко сбрани очи. Б се опита да се прикрие зад гърбовете на чакащите, но опашката го изтика и той попадна в полезрението му. Блуждаещата зеница на хирурга го откри и се сви на топлийка, застина. Известно време стояха и се гледаха напълно сериозни; В – за малко да изтърве прасето, което хвърли с шум върху масивната накълцана дъбова маса в дъното. С гръб към публиката на тази малка, неразгадаема за непросветения зрител сцена, наведен над операционната маса с огромен „скалпел“ в ръка, съсредоточен, той пъргаво започна да действа…
Б се извини и си проби път към вратата.
„Негодник! Лъжец! Каква свиня излезе тоя старшина! – горчиво си помисли на излизане той. – Каква свиня!“.

5. Но преди да се оттегли, Б обходи целия кълболет по чудати спирални ленти от пружинираща материя. Вече наистина вярваше, че сферичните апарати са пристигнали от космоса и точно заради това търсеше някакъв команден център. Ала навсякъде имаше единствено пити със стотици и хиляди ларви, тук-там и възрастни индивиди, свити и оплетени в рехави какавиди, вцепенени, вероятно изпаднали в състояние на анабиоза. Някои от тях силно се различаваха от двата телесни типа, които бе видял досега. В апарата не се виждаха нито машини, нито технически съоръжения или поне такива, каквито би припознал човек, който е учил за инженер.
Когато сферата започна да се пълни с белонски работници, Б си тръгна. Очевидно нямаше да открие тук совалка или пилотска кабина, явно корабът не бе в състояние да излети отново и да достигне В. Кълболетите наистина бяха приспособени само за кацане трюмове, а и Б взе да се съмнява, че в орбита са останали някакви космически влекачи. Ако белонците притежаваха техническа цивилизация, биха ли се ограничили с пращане на сухопътни подкрепления, въоръжени единствено със средства за контактен механичен бой?
Дали пък змейовете не бяха прехвърлили огромните метални топки през космическото пространство? Б въздъхна горчиво.

6. Б се вцепени. Никой не му говореше по този начин – никой. Е, имаше един скандал, когато двамата с В си размениха куп обиди, но не помнеше да е имало случай, когато той да сипе комплименти, а отсреща да го заливат с оскърбления. Изгубил ума и дума от шока, той отвори уста и замига на парцали, неспособен нито да реагира, нито да отклони поглед от тичащата покрай мерцедеса Г. И точно в този момент…
Точно в този момент москвичът на пенсионера Д се вряза челно в джипа на Б. И въпреки че Б караше с не повече от двайсет и пет (Г беше в доста добра форма, но все пак не беше гепард), москвичът се носеше най-малко със сто и двайсет. Катастрофата беше брутална. Москвичът се размаза чак до задницата и Д издъхна на място, докато блиндираният GL се размина само с незначителни одрасквания на предната броня. За съжаление Б нямаше такъв късмет. В бързината бе забравил да сложи предпазния си колан и сблъсъкът го запрати директно върху волана, а изключената въздушна възглавница просто я нямаше, за да омекоти удара. Гръдният кош на олигарха изпука зловещо и отпуснатото му тяло се изтърколи на пода на мерцедеса, където остана да лежи сред разширяваща се локва кръв.

7. Бях точен и след обши приказки и традиционното кафе, поднесено от апетитната му секретарка, започна сериозният разговор с господин Б. Оказа се баща на онези братя Б, които не искаха да строя хотел и да им запушвам магазина.
В най-общи линии, аз трябваше да плащам арендата, семената и торовете, застраховките и да се снабдя с необходимата техника – трактори, комбайни, брани и плугове и прочие. В замяна на това щяха да ми се осигурят 20-30 хиляди декара плодороден чернозем, да получавам качествени семена на половин семена и модерни машини. Отделно торене и пръскане със самолети и даже пазене на реколтата от набези на циганите. Осигурявали 100% изкупуването на продукцията, защита от конкурентните житари и тъй нататък. За моя сметка назначавам и десетина работници, които той ще ми посочи и на които ще плащам добри заплати, осигуровки. Оказа се, че заместник-кметът е от Болярово и така осигуряваше работа на близки и роднини.
Следваше най-важната част – бях уверен, че според този план ще имам грамадни печалби, дори и при сушави години. За всичко това обаче следвало да внасям 25% от печалбата си в определена банкова сметка, без да се интересувам къде отиват тези пари. Иначе, ако не се съглася на тези условия, да забравя за този разговор и да си троша главата, както намеря за добре. Бил абсолютно сигурен, че наистина ще си я строша – нямало да се домогна до аренда на земя, нямало, нямало и пак нямало… да има нищо. Всички врати щели да се затръшват и за мен оставало само да си харча парите като рентиер. Но и това не се знаело докога ще бъде възможно, всичко си имало край…

8. Б метна с небрежен жест салфетката на коленете си и се зае с чинията си, пълна с ирландски наденички, бъркани яйца, дип от авокадо със сьомга и пенне със сос от диви горски гъби. След няколко размаха с вилицата попита:
– А какво ще предприемеш за погребението, В?
– Не знам, не знам… Надявам се до час-два да уредим формалностите и да излетя за Франция. Сигурно утре сутринта ще го положим в семейната гробница.
– Но как? – Б подскочи, сякаш в яйцата си бе открил парче черупка. – Погребение без приятели, без медии. Та той е офицер на Почетния легион – полагат му се военни почести, Президентът трябва да присъства!
Сръгах Г, той се наведе и му прошепнах:
– Тази работа ще се проточи, да знаеш.
– Нищо. Тя ще ми липсва, но е по-добре да не е тук, поне докато разберем накъде се развиват нещата с Д.
Б се справяше направо гениално:
– В, наистина не съм в състояние да се справя с всичко това. Разбери ме!
– Да, миличка, не се притеснявай. Искаш ли да се заема аз? Въпрос е на няколко телефонни разговора.
Сега беше моментът да блесне с познанствата си. И то пред наследничката на много-много пари. „Нали не си я мернал, копеле?“

9. Кабинетът на Б беше просторен и светъл. В влезе с несигурна крачка, разлюля ръце и се заоглежда.
– Шаренийка – ухили се притеснено. – Професоре… Как го правите това?
Той завря ръце в джобовете на униформения си панталон. Хрумна му, че е като хремава, сива храчка върху осеяния със звезди под.

10. – Сериозно ти говоря, няма къде да се избяга. Избий си го от главата!
– Благодаря ти. Наистина. Аз просто исках да ти споделя, че понеже в момента така и така имам какво да ям известно време, запасен съм и с относително нови чорапи и още пари имам да взимам, възнамерявам да не работя известно време нищо. Нито да съм банков чиновник, нито лесничей, нито рок звезда. Нито смятам да ставам ловец на диви животни, или на улични кучета. Трябва да има нещо друго в живота ни като смисъл, би трябвало да съществува нещо… нещо отвъд…
– Според мен няма друго.
– Според теб смисълът на живота е в доживотната служба на Системата, така ли?
– Според мен смисълът е нещо, което не ни е дадено да знаем. Поне на този етап на развитие на цивилизацията. Не в това времево-пространствено измерение. И докато се изяснят екзистенциалните неща, според мен би трябвало да се примирим със Системата.
– Е, аз не искам.
– Не искаш, ама не знаеш какво друго искаш, така ли?
– Засега да, засега не знам.
– Засега обаче, Б, аз трябва да затварям и да поработя малко на нивата на своите зли господари. А на теб пожелавам приятна почивка и ползотворен размисъл.

11. – И пристигна заради Б?
– Не. Тя тука ли…
– Еее! – махва с досада той. – Знам, че е била при тебе.
– Че кой отрича? Аз исках да попитам тя тука ли ще дойде, ти не ме остави да довърша.
– Ще дойде – равнодушно потвърждава той. – Имаш ли да й казваш нещо?
– Защо не? Може би ще я помоля да не заминава за Италия и да се омъжи за мен.
Не улучих. Той се усмихва презрително:
– За да ти пере чорапите и да ти бере пукниците?
– Какво разбираш под „пукници“? – питам с толкова изискан тон, че би трябвало да започна с отговора си с „милостиви господине“.
Той точно това и прави:
– Бе, копеле, ти защо все гледаш да ме ядосаш? Ако е заради Б, и ако си човек на място, ти би трябвало да си ми благодарен дори.
– От какъв зор? – вмествам се в речниковия му фонд, но без да променям елегантния си израз.
– Без зор. Щом обичаш някой човек, нали гледаш да му е добре?
– А не може ли и на мен да ми е добре?
– Това поколение ще съсипе света! Най-важно е на него да му е добре! И всички работят за вас. Впрегнали сте бащи, майки, баби, тъщи, всеки върши нещо, дано ви угоди. И откъде изведнъж се снабдихте с тия коли, вили, къщи, имения…
– Вила и имение нямам – съвсем глупаво се обаждам аз.
– А колата? Спечели си я с честен труд и държавна заплата? – поглежда ме той с унищожаващо превъзходство.