В тронната си зала, сред верните си поданици, потънал в мрачни размисли, седеше крал Улрих. На главата си вместо корона носеше шлем с рога. Гърдите му бяха космати, погледът му беше свиреп, ръцете му бяха изцапани с кръвта на десетки храбри воини. Личната хигиена на Улрих не беше на ниво.
– Пиво! – изкрещя крал Улрих и няколко роби се втурнаха към него, понесли бъчонки ейл. Кралят помръдна мудно на своя трон, направен от черепите на убитите му врагове.
– Месо! – пак изкрещя крал Улрих, понеже пивото не успя да го извади от меланхоличното му настроение. Робите този път му поднесоха гигантски свински бутове, от които капеше мазнина. Крал Улрих се смръщи страшно, рошавите му вежди се събраха в една. Робите познаваха това изражение, затова побързаха да се оттеглят.
– Жени! – изкрещя крал Улрих за трети път и робите тъкмо помъкнаха към него оковани във вериги момичета в бели рокли, когато погледът на краля срещна този на кралица Гертруда, който изобщо не отстъпваше на неговия по свирепост. – Не, не – отказа се кралят, – без жени.

– Е, какво беше това вчера? – поинтересува се Влад, а по ъгълчетата на устните му потрепваше усмивка. (…)
– Кое какво беше? – отвърна Алекс и сръбна от кафето си.
– Сещаш се – Влад се нахили. – Ти я отмъкна на коня си. В този свят това си е предложение за женитба.
Алекс въздъхна дълбоко. Облиза устни, стисна юмруци и посрещна проблема с достойнство.
– Влад, моето момче, когато мъжът и жената се обичат…
– Ако се каниш да ми четеш лекцията за птичките и пчеличките, искам да ти напомня, че съм на двайсет и шест години.
– Всъщност – призна Алекс – никога не съм знаел за какви птички и пчелички става въпрос. Искам да кажа, не съм биолог, но ако птичка и пчеличка… такова, ще настане генетичен хаос.

Бодрата Пратчетова традиция повелява магията да се поема с много хумор. Така е и в Света на дракона, където всички благоденстват под вещото водачество на Шефа и само чат-пат спретват някой бунт, колкото да не губят форма.

Основно занимание на магьосниците тук е да се кахърят за разходите по поддръжката на държавния дракон (и че съсипва рододендроните), а техните колеги от Клуба на физиците и астрономите решават фундаменталната задача как многообичният престолонаследник Балтазар да се сдобие с магични сили. Какви да е магични сили… поне ей тонинко. Противниковият отбор се оглавява (и изчерпва) от вещицата Интуиция, а в почивките между полувремената се включват сфинкс с дисфункционална памет, съседката Станка – специалистка по сапунките, куп богове от камара митологии, един лоялен стражник, набор враждебни и враждуващи роднини, ламя – суетна, змей – влюбчив, и принцове – няколко броя. Изобщо – всичко, нужно за пълноценна бъркотия, литературна… и не само.

~

„Приказка за магьосници, физици и дракон“ е победител в конкурса за фентъзи роман, организиран от Сборище на трубадури, MBG Books и Човешката библиотека, и бе избран от читателите за „Най-добър дебют за 2013 г.“ в Националните отличия в областта на фантастичното.

Геновева Детелинова е родом от Варна, но живее в Шотландия, където работи като археолог. Вече е чувала всяка шега за Индиана Джоунс, която може да ви хрумне. Обича да изследва древни руини, да търси редки артефакти и да се бие с нацисти да чете фантастика, да слуша шумна музика и да пие тъмна бира и още по-тъмно кафе. Личният ѝ опит насища историите, които пише, поради което главните ѝ герои често се забъркват в невероятни каши от чисто твърдоглавие.