Трилогия от Весела Фламбурари:
I – „Мина, магиите и бялата стъкленица“
II – „Мина и магията за предсказание“
III – „Мина и тайната на магиите“
Първият роман от трилогията за Мина е в препоръчителната литература за III клас на българските училища с размаха на детско фентъзи за възраст от осем до тринайсет години и от осемнайсет до колкото ви поглед стига.
Новото издание е преработено и допълнено с географски карти, много илюстрации от Даниел Комбаков – Кокомба и нови приказки. След появата си на Димитровден 2023 г. при нас пристигна с мека корица :). https://upper-earth.com/produkt-kategoriya/books
Корична цена 21 лв.
Обзор: първо издание; второ издание :), сърдечно споделено
Втори том е изчерпан. Разполагаме с няколко бройки от III част. Заедно с новата първа книга ги предлагаме на приятелска цена 28 лв. Възползвайте се!
При четенето на поредицата препоръчваме https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg особено за манджата с чукундур 😀
Имената на някои герои са съставени от названията на животни, полезни, лечебни или отровни растения. Приключение за разгадаване! ^_^
хрстн за елементарно ориентиране в поредицата:
В Ботаническата градина в Балчик е училището за даровити деца „Музите“, чиято директорка се казва Мишева. Има два свята – Долна и Горна земя, преминаването между които се осъществява посредством/по инициатива на един жив/зелен Кош. На Горната земя някои герои се придвижват с Алагиора(та) – тя също е растение.
На Горната земя има училище за вълшебства с директор Пимпинела Долче.
Главна героиня е Мина, баща ѝ е Бран. Тя и ромските близнаци Янил и Китан учат в балчишкото училище. Двамата са особено талантливи кавалджии, а баба им се казва Демира.
Злото е Нищото и е доста изчерпателно описано дори в трети том. Информатори са му плъховете портаджии. У Мина е бялата стъкленица, при Нищото – черната. Двете трябва да се уравновесяват за хармония.
Мина има жива клонка в косата си, което е свидетелство за магическите ѝ способности – улавяне на думите и приказничество.
Ренко и (Вер)бена са брат и сестра.
Има своеобразен пантеон с няколко специални митологични същества, появяват се най-често в приказките, които изникват в текста.
хрстн за трета част:
„Мина и тайната на магиите“ на Весела Фламбурари е самодостатъчен завършек на засмяната романова трилогия, който плете и разплита порастването, отношенията с майката, с бащата, ако ги има родителите; набляга на ценността на всяко създание за преборването на трудностите и ни потапя в природни цветове и вкусове на чудни гозби, подправени с омайни български слова.
Размисли на Весела за приказното в света:
Накъдето и да обърнем глава днес, в нашето всекидневие на възрастни хора ясно ни се натрапва една мисъл: „Явно е, че не живеем в приказка!“. Тъжно! Но ако поне за малко обърнем взор навътре, към себе си, ще ни връхлети и замае едно откритие… Защото, може да си въобразяваме, че не живеем в приказка, но приказката задължително живее в нас. Ето какво имам наум: колкото и странно да звучи, приказката се е загнездила в нашия емоционален свят и много здраво се е вплела в надеждите ни за бъдещето. Тя блести като сребърна нишка в упованията на разума ни за спасение. Приказката е тази, която ни дава модел за излизане от привидно безизходните ни делници. Дори когато сме възрастни, някъде в нас, на чисто емоционално ниво едно дете с отворени очи и ум изповядва приказното верую за победата на доброто над злото… Всичко се заключава във върховното усилие да разбираш, да си целият във връзка, на линия. Да разгадаваш знаците на това, което те заобикаля, и да действаш според това, което си научил. Правим го непрекъснато… А щом успяваме, това означава само едно: ние ходим и дишаме по поникналата зелена земя на нашата собствена приказка!
Началото 🙂
Рубриките на Весела „Знаете ли, че?“ и „Запознайте се с героите от трилогията“ 🙂
Книгите за Мина са романи. Въпреки това в тях си живеят и 41 (!!!) отделни приказки. С всяка от тези приказки въз основа на древнобългарската и българската фолклорна митология се изгражда митологията на Горната земя във вид на цял, истински пантеон, който се състои от пернато върховно същество и четирима стопани. Стопаните са Жената с крилатата риза (самодива), Момичето с рибя опашка, което винаги иска да помогне (русалка), Старчето с дълга, предълга брада (Педя човек – лакът брада) и Юначето с пламтящи очи и дребни крилца под мишци (змей горянин).
~*~
Кралица Мария Александра Виктория Единбургска и нейният дворец с градина в Балчик, България, са сред важните герои и места в книгите за Мина.
Кралица Мaри, известна с обич като Миси, е родена през 1875 г. в имението Истуел, Кент, Англия. Майка ѝ Мария Александрова е дъщеря на руския император Александър II. Баща ѝ Алфред, херцог на Единбург, е вторият син на кралица Виктория. По-късно приема титлата херцог на Сакс-Kобург-Гота, защото е братовчед на българските царе от Третото българско царство. А Миси, заради която е съграден дворецът в Балчик, е внучка на кралица Виктория.
Кралица Мaри е била голяма романтичка. Занимавала се е с рисуване на акварели и писане на приказки за деца.
~*~
Музиката играе съществена роля в книгите за Мина. Близнаците Янил и Китан свирят на кавали, а магът бродник Ренко Солидаго – на саз. В училището за надарени деца „Седем музи“, в което учи и Мина (въпреки че тя се обучава там, защото баща ѝ е пазач) освен основните предмети се изучават и изкуства. Музиката и танците са сред тях.
– Яко! От тази мелодия ще стане песен! Що не си взех кавала? – съжали Янил.
– Ама на кавали ли свирите? – изведнъж се слиса Мина. – Нали сте от София, а свирите на кавали?
– Разбира се, че свирим на кавали! – засегна се Янил. – При това всичко… И скерцо можем да ти изкараме, да не говорим за народно, поп или джаз парче. Също като Теодосий Спасов! Той, разбира се, е абсолютен магьосник, ама и ние сме добри!
„Мина, магиите и бялата стъкленица“, Весела Фламбурари
Пимпинела Долче, маг бродник и горянин на животните от Зелените господарства. Директор на преследваното от властта на Горната земя Училище за магьосници. Директор Долче притежава и използва много интересни свръхспособности.
Някои от мебелите бяха като кукленски. Точно в едно такова мъничко розово кресло седеше момиче с чисто бяла коса. Очите ѝ бяха гълъбовосиви, с наситено розови зеници. Коприненобелите ѝ къдрици падаха покрай светлата кожа на лицето. Носеше бухната поличка, малко над глезена, тясна блузка, завито около кръста розово поясче и престилчица. Изглеждаше крехка и красива, сякаш направена от захар. До нея стоеше малка масичка, а на масичката – чинийка с орехови курабийки розички.
~*~
Кастин Кастанум, маг бродник и горянин на растенията от Зелените господарства на Горната земя. Един от основните двигатели в борбата с абсолютното зло.
Там, в кръга от светлина, стоеше изправено на двете си крачета, обути в бодливи зелени цървулки, едно кръгло човече. Очите му бяха кафяви, ушите му бяха кафяви, а мустаците – кафяви и буйни под голям кафяв и месест нос. Изобщо имаше нещо прекалено в това кафяво-кестеняво може би защото всъщност човечето си беше един доста пораснал кестен.
~*~
Ренко Солидаго, маг бродник и по наследство – законен върховен цар на Зелените господарства от Горната земя. Красиво момче, верен приятел, а в книга трета – може би и нещо повече за Мина.
Момчето продължаваше да не ги гледа в очите. Сякаш криеше нещо. Това ги раздразни още повече:
– Слушай, какво само зяпаш встрани? – не издържа Китан.
– Въобще не знам къде зяпам, младежо – отвърна спокойно момчето, – просто не виждам. Сляп съм. А името ми е Ренко.
~*~
Книгите за Мина обичат животните. Някои от хайванчетата дори имат магически способности. Едно такова животинче е прилепчето на Ренко Солидаго. Tо е сладко, помага на Ренко да вижда и се казва Тилшу, а той го нарича просто Шу.
На гърдите на младия цар бе увиснал Тилшу. Прилепчето бе скръстило ципестите си криле и внимателно се ослушваше. Нито един звук не му убягваше в нощта. Всичко, което чуваше, се превръщаше в картина. Картина, която Шу предаваше направо в главата на Ренко.
[…] Ренко бе събудил Тилшу с тихо, особено изсвирване. Сега прилепът летеше ниско пред момчето и то се движеше уверено след него.Друго такова животинче е муленцето на сестрата на Ренко – Вербена Солидаго. Муленцето се казва Тайку и може да се движи с вълшебна бързина, докато кара каручката на Бена.
Пътечката се стесни, но Тайку бе неуморен. Копитата му сякаш се залавяха за камъните и всичко му се струваше игра.
„Мина, магиите и бялата стъкленица“, Весела Фламбурари
За съжаление, лошите магьосници използват мишки за своите лоши магии, но пък в трета книга се появява и една много вълшебна мишка, която спасява гризачите от това робство.
~*~
Седем от героите имат свои прототипи. Това означава, че са изградени около абсолютно истински и [категорично] съществуващи лица. Един от тях дори се появи по поръчка. Съвсем наистина! Но… вероятността героят от литературния текст накрая да прилича на своя прототип е точно толкова голяма, колкото е вероятно… [авторката да не отговаря по характер на името си!]
~*~
Книгата завършва на Бъдни вечер, описани са девет бъднивечерски ястия, както си му е редът, и затова може да се каже, че е Коледна. Всички рецепти за храна и описания на манджички са напълно автентични. Можете най-спокойно да си сготвите по тях. Това, от което се нуждаете, е само малко опит в използваните количества на продуктите. Защото в книгите ми няма висша кулинария, а само вкусни бабини домашни гозби.
А в кухнята на палата имаше ужасно много работа. Фагрии, бакаляроси, ципури, меланурии и калкани чакаха да им се остържат люспите. Пресяваха брашно за царските симиди, скубеха и пърлеха фазани и гъски. Задушаваха охлюви в червено вино и печаха на огромна скара свински бъбреци, агнешки плешки и пресни октоподи. Мариноваха маслини, чистеха огромни количества чесън, който забъркваха с изцедено кисело мляко, краставици и орехи или с намачкани варени картофи и оцет.
„Мина, магиите и бялата стъкленица“, Весела Фламбурари
Лични поздрави от Весела (13.XI.2023):
Книгите за Мина са базирани на истински преживявания от моето детство и ранна младост. Така че „Мина, магиите и бялата стъкленица“ и аз ви поздравяваме най-специално от Горната земя! Пътешествието ни, макар и трудно, засега, върви съвсем по-план. Тук е много красиво, въпреки че на всяка крачка ни дебнe смъртна опасност! 😀 Постоянно ни се налага да пробиваме собствена пътека…
Ала на Горната земя идваш точно заради непреминатите пътища. За да прочистиш твоя си друм и да измислиш своята собствена история!
А от нас – creepy намигване с неземните братя Якъбови, сестри Апостолови и Косьо Кучев от запис на концерт в Бургас.
6.I.2021, Весела за аудио драматизациите:
Част от моя трети закон на детското четене гласи: „Да се чете на детето на глас. Дори когато детето чете само, да се продължи да му се чете на глас. Да се достига до крайност и да се чете на детето на глас дори и ако е станало на трийсет години!“. Защото гласът е нова реалност и когато се свърже органично с реалността на текста, се получава двойно вълшебство. А вълшебството става съвсем особено, ако ви чете Яна Кузова! Понеже гласът ѝ е чиста магия! В гласа на Яна преливат обаяние, съвършенство, мистика и професионализъм! Казвам ви, атмосферата на книгата, когато я слушате, е завладяваща, сякаш сте влезли в приказката, сякаш участвате във филм, сякаш ви носят на криле от думи. Мина е много горда, че трилогията за нея излиза на платформата на „Сторител“, България, и всеки може да си я слуша… колкото жадува душата му, „ручей животворен“. Това е начин [дистанционно] да се потопите в моя свят от думи и в света на Яниния невероятен глас. Заповядайте при нас, черпим топъл салеп и торта с крем от кестени. Гуш!
30.IX.2020, Весела за англоезичното издание на първи том:
„Мина…“ от Англия, аз от Гърция и г-н Генов от Полша, или интервю за прекрасния сайт за детска литература „Книжни криле“!
29.XI.2023, още Весини преводни трепети:
МИНА ПРОГОВОРИ И НА УНГАРСКИ, ДАМИ И ГОСПОДА! И книгата ѝ се казва Mina, mágia és a fehér fiola. Досега тя говореше български, английски и сръбски.
А ние ви приканваме неуморно да споделяте на близки, роднини, (не)приятели, нашир и надлъж за творчеството, което цените, и инициативите, които подкрепяте, за да могат създателите и поддръжниците им да продължават своята мисия! За тази инвестиция на труд и време БЛАГОДАРНОСТТА Е ВСЕОБЩА, а ефектът е безценен!
хрстн