Откъси

… от романа „14 минути до изгрева“ след уравнението:

отношения / комуникация + корпорация = hardcore

~*~

Колонизацията на земния спътник бе започнала близо шейсет години след първото кацане на хора там [1969]. Бяха готови не само подходящите технологии – и бизнесът бе узрял за това.

~*~

– Виждате ли? Тук растенията „спят“. […] Би ни се искало растенията да „работят“ непрекъснато. Да няма ден и нощ, да растат, да зреят и по-бързо да има нова реколта. Оказва се обаче, че ако няма тъмен период, продуктивността спада. Така че им даваме по няколко часа почивка. Всеки такъв отделен обем с растения се наблюдава посредством много сензори от компютър, който изчислява оптималния режим на светло-тъмно, температура, влажност и при необходимост ги променя. Сигурно бихме могли да създадем сортове, които не спят, но тогава няма да можем да ги продаваме на Земята, ако се разбере, че е използвано генно инженерство.

~*~

Сред лунните жители съм известен като Древния поради доста напредналата ми възраст. Възраст, която на Земята много малко хора са достигали. Единици са преживели повече, но в много по-лошо физическо състояние. Тук, заради слабата гравитация и контролираната околна среда, строгия мониторинг на всякакви патогени и не по-малко заради успехите в генетиката и микробиологията, на тези години се чувствам доста добре. Естествено, има и други на възраст, близка до моята, както и по-стари, но аз съм Древния, а сред недоброжелателите ми, повечето от които са на четиристотин хиляди километра от тук, се славя като Дъртия и съответните производни на тази дума. Всъщност там, по Земното кълбо, много малко хора ме помнят. Единствено онези на ключови позиции в различни дейности, свързани с отношенията с лунната колония.

~*~

А на Луната ви очакват неочаквани рискове, простете тавтологията, изтощителен труд, липса на време, нисък стандарт и забвение. И редки възможности за връщане на Земята. По-скоро нулеви.

~*~

Под куполния ясен джам
кибичим двама с тебе там.
На светлината на Земята
изглеждаш синя и зъбата…

~*~

Земният диск е почти пълен, някъде по средата между първа четвърт и пълноземие.
Родната планета, увиснала в лунното небе, е много по-колоритна, по-голяма, по-красива, отколкото бледият диск на Луната в земното.
Защо тогава на Луната са посветени безчет страници поезия, несметно количество ноти са изсвирени и изпети в знак на възхищение от земния спътник? Безброй дървета са изсечени, за да бъдат превърнати в книжни страници с описания на сърдечни копнежи, декорирани с лика на Луната, лунната пътека, сребърните лунни лъчи. И красотата на земния спътник продължава да бъде възпявана и тук, на самия него, под многоцветната светлина, идваща от родната планета.

~*~

Обаче в онази сутрин след историческото събитие [20 юли 1969 г.], предполагам, малко хора са очаквали, че отворената току-що пътека в небесата към далечните светове скоро ще бъде оставена да буренясва – и то дотолкова, че в бъдеще ще се наложи да бъде прочиствана от самото начало. Тогава мислите ми бяха: „Успяхме! Сега остава да отидем на Марс!“.
[…] Пътят към Марс обаче се оказа затворен за неизвестно време. Вместо база за производство на материали и гориво за експедициите към „прекрасното далече“, на Луната израснаха постоянни поселища […], чието предназначение беше контролът на производството на зърнени храни основно за Земята. Парадоксално, мъртвият, стерилен спътник започна да произвежда и изнася голям процент от зърното, необходимо на земните жители.

~*~

… въпрос на критична маса. Тръгнат ли веднъж регулярни експедиции, ще тръгнат и приходите и предварително вложените средства и кредити ще се изплатят. Кампанията ще стане самофинансираща се. За нуждите на транспорта, за участниците, за изследванията ще е необходимо огромно производство, в което неизбежно ще се включат много фирми. От големи компании до доскоро „квартални“ производители, които ще успеят да докопат някоя от безбройните нови ниши и ще се развият. Ще бъдат правени непрекъснато нови открития и рационализации и за компаниите ще бъде въпрос на печалба да ги внедряват, колкото може по-бързо, в останалата част на икономиката, несвързана с Марсианската кампания.

Нещо подобно е наблюдавано при първите полети до Луната, когато множество технологии, разработени заради програмата „Аполо“, са били внедрени в „цивилния“ живот. Но тогава поради политическата ситуация и държавния характер на програмата не е достигнато критичното ниво, след което нещата да тръгнат на „автопилот“. Това се случи чак в двадесетте и тридесетте години на нашия век, когато частната инициатива видя път за развитие в Лунната програма.