Слънце недосегаемо

[Кал]

Тук може да добавите още любими откъси от романа; или да споделите слънчевите зайчета, които е хвърлил в живота ви; или да си мълчим усмихнато; или...

(Не бойте се, и да се мръщите е позволено. )

[Кал]

Щеше ми се друг да направи същинското сефте, ама _толкова_ ме сърбят пръстите... Все едно съм се заразил от Габ! :DDD

Радослав не избегна сблъсък с прояви на извънредни симпатии. Една грамороподобна девица от плък Лястовица, арава Фухтон, дванайсета дургха, отряд Център му предложи да излязат в нощна отпуска. Квиринът, който се случи в бараката, махна позволително с ръка, без да го пита, като дори посочи на изчервилия се Радослав окачените край командирския сламеник дървени медальони – разрешителните за напускане на гарнизона.
Дичо най-учтиво обясни на момичето с руна на знаменосец, че вече си има приятелка.
– Майка-на децата-ти?
– Ммм... още не.
– Тя тама теб биваците-във?
– Не. Далече е... вкъщи.
– Тя нивга-несърди се! Ще се любим за-здраве!
Радослав изпъшка и поклати отрицателно глава. Граморката първо се учуди, после се засмя и повече не опита.
Лесно отклони още няколко ухажвания – на Кашеп уважаваха думичката „не“, макар хич да не я обичаха. Но имаше и по-упорити „посестрими“. Най-настоятелен интерес прояви едно женско същество от атакуващото подразделение – отряд Глава – на лекопехотната Единайсета дружина от същата с Дичо арава, плък и легион. Девойката-воин бе облечена в дълга медено-червеникава рокля и забулена до очите с шалче от същия плат, но Дичо остана с впечатление, че е самодива. И на нея той съвсем приятелски обясни, че не може да приеме поканата. Тя безмълвно го изслуша, но не си тръгна. Гледаше го право в очите. Сетне изведнъж заяви, че утре пак ще го попита. И наистина – попита, докато почиваха в края на плаца:
– Да? – Откъм аурата ù лъхна такъв копнеж, че Дичо настръхна.
– Не! – възкликна. – И... и не казвай, че утре пак ще ме питаш! И утре ще е „не“!
Чувственият и сладък емпатичен поток секна, очите ù потъмняха. Без да каже нито дума повече, тя се запъти към буците сурова глина, върху които се тренираха удари с оръжие. Минаващ строй от друга арава му попречи да я види какво ще прави.
Той въздъхна. Остана му смътното усещане, че ù е нанесъл жестока обида – не толкова с отказа си, колкото заради сприхавата си, почти страхлива реакция. Бе грубо. А кашепците спазваха ритуалните форми за обяснение, особено когато имаше риск да засегнат събеседника.
Специално заради нея квиринът на отряда – насаме, докато му показваше за пореден път как се подостря алебардата – го нарече глупчо.
Дичо се съгласи.

[Кал]

Забавление за читатели-критици:

Да пред-угадим какви критики ще търпи "Слънцето".

Ето една от мен: Отново (както в "Пълноземие") в диалозите има реплики от по половин страница, с твърде обяснителен (aka инфодъмп) характер. Можело е да се съкратят/раздробят на по-къси въпроси и отговори ,така че повече да приличат на истински разговор.

...Вие сте на ход.

[Vladimir]

както и да е ...

[Кал]

О!

Влади ме подсети за още една пред-угадена критика:

Защооооо сте, т.е. сме сложили едното приложение по средата на книгата?

(Аз знам защо, но ми е интересно да чуя предположения. За нуждаещите се от жокер: Влади, споделяйки впечатленията си дотук, е отгатнал донякъде... )

[svetliche]

Аз съм безмълвна, стигнах до 240 страница и мигам, мигам, успявам да дишам все пак, след като пиша този пост ии... Прелестно е, чета го в лекции, тези дни страдам от коремчебол и ми действа като най-прекрасното лекарство.

Та... искам скоро да я прочета и да споделя пълно мнение

Даже искам да напиша някой ден и дипломна работа, свързана с книгите на Ники ) (Дай боже доживея 4 курс, само!!!)

Любимички мислички дотук:

Тези неща са там нейде. Там, където Витоша е гола край върхарите си. Там, където по Искъра вече няма бесни водопади. Там, където в небето дъгата има САМО седем цвята. Там, където сякаш е немислимо да се случи това, което се случва в момента. А то се случва: пръстите придърпват китките, протягат се ръцете, обвиват тънкия кръст на момичето, а нейните прегръщат шията на младежа. И миг след това той вече знае какви са на вкус нейните устни. И миг след това тя знае, че всичките й сънища са били... истина. Тяхната обща свята и невероятна истина.
Обичам те, драконче.
И аз те обичам, драконче.

И защото Слънцата дават живот, затова казваме някому: слънце мое, за да изразим обичта си към него или нея...

Ники, поклон!

Продължавам и отивам да чета

[Vladimir]

Битието следва да се възприема, то не се обяснява. ... Далеч по-полезно е съзнанието да се издига към осмисляне на Всемира и явленията в него, вместо някакъв груб и ограничен модел на света да бъде свеждан до плиткото ниво на съзнанието.

стр.265

...Обичта и щастието нямат минало или бъдеще. Те са сега! Като живота ... живеем сега!

стр.330

...Първият закон ...
Закон трети: спътници да са ти Любовта, Възхитата и Любознанието,

стр.341

Нима бе възможно хората да умеят да се обикнат така, че да овладеят Вселенската сила и да Преминат?!

[Кал]

Отзив в Горуна (изгубен)

[Кал]

Тема във форума към "Ефремов"

ОЧАКВАЙТЕ: Въпроси по някои от изписаните оценки.

[Кал]

Пещерата на неандерталеца: Да пробудиш кютюк

Горуна

[Кал]

Димитър Николов/в. “Новинар”: “Митът за Атлантида през погледа на един дракон“

[Кал]

Предпремиерни:

e-bookBG

Творческа лаборатория "Хронотрон"

3в0люция (изгубена вест)

[Кал]

Таня Джекова/K.I.S.S.

[divna3]

"Истина ли е то, че от Горната земя човеците едно мислят, второ словят и трето вършат? И на опашката добиват всецяло различно нещо, а не туй, дето пожелали са?"

[Кал]

Истина ли е?

*не ме гледайте, че се хиля - питам ви сериозно*

[divna3]

Принципно е истина за всички от Горната земя
Този цитат най-много ме накара да мисля, въпреки че в тази книга има много неща, които те замислят.
Не ми се ще да съм от Горната земя, честно. А съм тук и хората наоколо са такива, и аз вероятно често съм такава, не че го искам Истина е! Но може би някой ден, всички ще станем шаркани. Поне това ми се иска на мен. Дано!

[Кал]

Звукозапис от читателската дискусия на 30.03.2010

[Кал]

Въпроси и отговори:

1. Защо Верена изчезна от историята?
НТ: Защото центърът на романа е изместен вече от Радослав и нея към самия свят на змейовете изобщо и към Иван-Крилан конкретно.
Зад персонажите стоят реални хора и затова някои моменти не са разисквани нашироко.


2. Също Зако и Витан също изчезнаха (Зако се появи съвсем ненадейно, а Витан сякаш спря да търси Верена)?
НТ: Зако, истинският зако ме помоли да не се занимавам толкова с него в продълженията...
Витан вече няма защо да търси Верена, това става ясно от края на "Царска заръка", той е преосмислил мисията си. ВЕРОЯТНО това ще опиша по-подробно в "Слънцеград".


3. Запознат ли си с теорията, че човечеството е "еволюирано" до съвременния му вид от извънземна раса със змиеподобни черти?
НТ: бегло

(Която впоследствие заляга в митовете за Змията-изкусител, дяволите - заради рогата, - всички дракони, змейове и т.н.)?
НТ: връзката е твърде наивна и очевидна, натрапваща се. Не мисля, че тези митове имат точно такъв произход.

Прави ли ти впечатление, че през последните години се появяват и други книги - художествени (като "Мастиленият лабиринт") и документални (като Мулдашев), които говорят за връзката ни с тази "по-висша раса" и загатват нейното предстоящо завръщане на Земята?
НТ: не съм се интересувал тъкмо от тези хипотези

Има ли зрънце истина тук според теб?
НТ: не мога да преценя. Но ми изглежда антинаучно.

И как виждаш ролята на "Слънцето" в този процес?
НТ: надявам се "Слънцето" да не се възприема като елемент от този поток.


4. Ако изходим от тезата, че това което си написал е различно от това, което всеки един тук е прочел и това което всеки един е прочел е различно от това което си писал -> какво аджеба ще обсъждате и поне интересно ли ще ти е ? :-Р
НТ: винаги ми е интересно как се отразяват посланията ми в чужди умове. Това е начин да се погледна и аз отстрани.

Доколко коментари/въпроси тип:

Ники, през моя прозорец твоят свят (пардон на шарканите) излежда не наред защото ...
НТ: целият съм внимание

Ники, през моя прозорец твоята книга е страхотна!!!!+*&^( уау ... (защото ...)
НТ: интересно ми е кое е направило най-силно впечатление.

Ники, през моя прозорец нещата изглеждат по следния начин ... би ли дошъл да погледнеш дали правилно ги тълкувам?
НТ: "дошъл" съм виртуално и слушам/чета

Ники, шарканите рулират брат, защото са българи!!!!! омфг, лолз  ...
НТ: "българин" е самоидентификация. Една от многото. Като характеристика означава просто произход, най-добре познат език (евентуално), навик да се живее в определена културна среда, багаж от масови стереотипи на поведение и мислене.
За мен определението "българин" не е толкова сакрално, защото частта не може да е по-важна от цялото. Може да е само по-мила и по-носталгична.

г-н Теллалов бих желал да науча официалното Ви мнение относно содомията. В частност отношенията ъъъъ взаймоотношенията .... ъъъ така де ... между хора и влечуги ... извинете ... благодаря ... ух.
НТ: съмнявам се, че "содомия" е точната дума. Препоръчвам по-тесни и приятелски взаимоотношения с тълковния речник.
Аз поне в романа не съм засягал нито темата за анален секс, нито за секс с влечуги (змейовете не са влечуги).
В народната ни митология змейовете са това, което руснаците наричат "оборотень" (превръщащ се). Ние този термин сме го свели до частичното му значение на "върколак" (същество, способно да бъде и човек, и вълк). Т.е. змейовете лесно възпиремат човешка телесна форма (логично е тя да е дори на тъканно ниво.
Така че при интимни връзки между хора и змейове надали има нещо "извратено", поне физиологически.

Какво става със змейовете ако им ампутират чувството за хумор? Пораства ли им ново или стават лами? Халичи?
НТ: шарканите (в моето описание) са твърде логични и рационални същества, докато хуморът е вид метафорично възприемане на света, отстъпление от рационалното.

...са ти любопитни?
НТ: (няма как, приемам всякакви въпроси, щом съм се хванал; да се притесняват тези, които ги задават, защото ще им ОТГОВОРЯ)


5. Какво не достига на шарканите от „Слънцето“, за да се оправят с българската действителност от 2010-а година? Има ли някакви техни особености, които би добавил/махнал/променил сега?

Уточнения:
Намираш ли някакви промени в действителността ни през 2010-а година спрямо действителността ни в края на XX век (когато двамата шаркани посещават София)?

Ако да - би ли променил с нещо разсъжденията на шарканите?

А действията им?

НТ: разликата между 1998 и 2010 е в това, че преди е имало повече илюзии, не всички са били вече попарени. Някои неща още не бяха станали рутинни.
Не, разликите в разсъжденията и действията на шарканите биха били незначителни (малко по-остри навярно. България-2010 е по-улегнала и по-мутренска, мутренско-улегнала, в сравнение с 1998). Вероятно биха обърнали внимание на "кризата" и биха се зачудили на "икономиката".
А, и Крилан не би могъл да се види с междинната си майка, самодивата. Днес въпросната могила е затрупана с късове бетон и строителни отпадъци, отсреща са построени грамадни вили.


6. Откъде е взета твоята версия на мита за Атлантида? Доколко е авторова измислица или почива на някакви източници?
НТ: изчетох каквото намерих за Атлантида и стигнах до извода, че не е била строго погледнато техногенна цивилизация, но и се е различавала от останалите. В същото време става дума за конфликт с боговете, а моите (не чак толкова дълбоки, признавам) проучвания за ранните религии посочват именно драконите като първобоговете на хората. Оттам нататък просто свързах тези "факти".
Разбира се, те биха могли да се подредят и в друга хипотеза. Аз избрах именно огласената в романа.


7. Каква е разликата между Истинския и Лъжовния език? (по-подробно)
НТ: Лъжовният език тръгва с идеята да назовава нещата, за да ги "владее". За което трябва да ги изопачи, за да ги направи податливи.
Освен това, езикът първоначално и преди всичко е служел за НАЛАГАНЕ, собствено комуникацията, размяната на информация е страничен ефект.
Лъжовният език е силно субективен, в него присъства страхът от битието (и небитието). Затова е езикът е и предпазна стена между съзнанието и реалността, стена изградена от метафори и от въображаеми характеристики, приписвани на битието.
ИстинскиТЕ езици (един от тях е математиката) се стремят не да се налагат над реалността, а да я изучават максимално изчистено от субективните щения. ИстинскиТЕ езици описват това което Е, а не това, което ни се иска да бъде.


8. Пространните обяснения не лишават ли читателя от възможността сам да „дописва“ книгата?
НТ: определено. Не го смятам за грешка, макар че оттук нататък не виждам защо да го правя. Просто светът на Слънцето е дълго и подробно обмислян. Вероятно има нещо като ревност към "туристите" в него. Въпреки това, има достатъчно пролуки и празнини, които позволяват някакво "дописване".


9. Атъланите ли са единствената възможна форма на колективен разум?
Уточнение от дискусията: Атъланите са ЕДНОЛИЧЕН разум. Белоните имат някои черти на колективен разум, но личността на индивида е запазена. Има ли разновидност на колективен разум, която ти харесваш?

НТ: Не, белонците поначало нямат индивидуалност така, както ние я разбираме. НО хората имат, затова сливането в колективен разум, още повече в авторитарен такъв ми се струва отблъскващо.
Харесвам (бих харесал) ситуационен колективен разум, неперманентен, в който можеш да се включваш по желание (с пълен достъп) и за участие в конкретни "мероприятия", както и да се изключиш също доброволно и без никакви ограничения.


10. Тингът повлиян ли е от книгата „Приказка без край“? А от събранието на джедаите в „Звездни войни“?
НТ: Не. Прочетох Приказка след като вече бях замислил своя роман; събранието на джедаите пък не ми направи някакво силно впечатление.


11. По-важна ли е в романа войната от любовта? (Понеже й е отделено много повече място.)
НТ: все пак любовта е нещо интимно, непублично. Отделих на войната толкова място, за да очертая начини на противодействие, различни от човешките.


12. Кое е водещото при шарканите – индивидуализмът или общите решения на Тинга? Кое е двигател на обществото им?
НТ: категорично индивидуалното е водещо. Общите решения са начин за взаимодействие между индивидуалисти.
Двигател е стремежът към усъвършенстване, съвсем според думите на Яне Сандански за какво се борят един роб и един свободен.
Форма на съвършенството е и щастието, например. Пълноценното щастие обаче не е възможно редом с нещастия - оттук пък е мотивацията на змейовете да се намесват в "чужди дела".
Естествено, ако обстоятелствата не са форсмажорни, тези намеси започват (и много често свършват) с предлагане на помощ. Ако обаче предложението е отхвърлено, остава само ролята на наблюдател.
Търсейки форма на обществена организация на змейовете, аз всъщност "изобретих велосипед". В реалността велосипедът се оказа идеологията на анархизма - възможно най-конструктивната система, съществувала някога, предимно като фрагменти (в това число и в ежедневието ни – в една приятелска компания отношенията са анархистки; едно здраво семейство с обич и уважение в него - също; всеки доброволен договор и иницитива - също), понеже цялостно не са й давали шанс да се развива, смазвали са я насилствено, а не чрез конкурентна борба.
Шарканите нямат върховна власт (защото власт значи не само механизъм за вземане на решения, но и механизъм за принуда тези решения да се изпълняват); свободни са от принуда (могат и да не участват в Тинга, да не се подчинят на негово решение, но ако нямат свое, логично се съгласяват да не пречат на реализацията му); имат свобода на асоцииране, нерегламентирана от нищо, освен от желанията и преценките им; уважават чуждата свобода; солидарни са; имат равна ценност, възприемат един друг като равни във възможностите (но отчитат и личните силни страни и слабости); индивидуализмът пък осигурява необходимото разнообразие като залог за оцеляване, генерирайки разнообразни идеи и решения.
Змейовете не са расисти - те сътрудничат с много други разумни същества, стремейки се към симбиотични отношения, отвърляйки доминирането "господар - роб".
Змейовете уважават традициите, но не им слугуват безкритично. Самите те били някога "богове", се отнасят скептично към идеята за същински божества. Мирогледът им е научен, рационален. Вероятно би могло да се каже, че са пантеисти, че "обожествяват" самата вселена и живота в нея. Повърхностно навярно е така. Но по-скоро това само така изглежда. Възторгът им от света, от познанието сигурно се възприема като пантеизъм, но всъщност и пантеизмът е просто един метафоричен атеизъм.

Можете да задавате още, по всяко време.

[Кал]

Отзив във Forest of Magic: Dante

[Кал]

Отзив от Костадин Петричков:

Прочетох я книгата и бързам да си изкажа "експертното" мнение. Книгата е обезателно супер, с няколко трески за одялане. Както каза Dante в ревюто във forestofmagic има прекалено много обяснения за света, които ми бяха честно казано досадни. И още.... ами това е. Всичко друго беше супер. Света на змейовете е много оригинален, просто съвършен. Радослав е пич, както и другите змейове. Четенето на книгата беше едно удоволствие, нищо че се кьорех на компютъра. Само ми е интересно как мога да науча какво се е случило със приятелите на Радослав и какво развитие са претърпяли. Имаше някакви подхвърлени трохи, но не разбрах почти нищо от периода, който е изминал от "Да пробудиш драконче" до началото на Слънцето.

[Кал]

Отзив от Пламен Джонов:

като цяло книгата ми хареса, въпреки че на места е тежка за четене, а автора става многословен.
а за това какво е искал да каже автора, не знам, още на времето в часовете по литература се чудех как очакват да знам какво бил искал да каже автора.
на мен ми се стори малко мизантроп (в стил уининимите на суифт), а стила му понякога ми напомняше за лукяненко.

имам повече забележки по отношение на "електронното" издание.
това изобщо не е електронно издание, а заготовка за отпечатване, все едно някой ще си го печата.
пдф е възможно най-неподходящия формат, раздут, бавен, освен това конкретния файл е подготвен като за отпечатване, не като за четене от екран. не можеш да регулираш размера на страниците, няма съдържание и препратки.
на практика не може да се чете на малък екран телефон или пда.

(Освен pdf, към момента разполагаме и с epub и lrf формати за е-"Слънцето". Не сме ги обявили официално - те са "до поискване".)

[Кал]

Отзив от Евгения Василева:

Тъкмо завърших Слънцето и мнението ми е... Тази книга просто ТРЯБВА да се чете. Направо като задължителна литература. Просто трябва, не че не мога да обясня защо с думи, но не знам чак докъде може да се проточи писмото. Защото книгата е ГЕНИАЛНА сама по себе си. Защото си има митология, има си уруруйчета, има си халичи, има си прелети, има си атълани, има си Райко и Янкул (имената им не престанаха да ме радват). Защото позволи на хората, на Венета, Северин и Ясен, на Димитър и Елена, да се докоснат, да осъзнаят и да разберат, в смисъл на да са съгласи, с шарканското, със змейското, с НЕДОСТИЖИМОТО. Дичо и Верена, като две противоположности, които се привлякоха през епохи и препятствия, през мъки и тегоби, символ на неперфектната, но истинска, чиста, искрена и дълбока любов. Не любов, ОБИЧ. И Иван - Крилан, горкият, отхвърлен, тъжен, сам... но не изцяло. Най-силният момент за мен, от цялата книга, беше, когато Алванд му се развика. Ех, по дяволите, какво нещо е това приятелството, извън времето. Въпреки това разделите са мъчни, но няма как да се избегнат. Бих избрала Алванд, той просто прекалено много ми напомня на един познат. Този змей беше моят герой, моят любим персонаж. Аз бях казвала на Валентина Димова, че не харесвам и не се привързвам към герои принципно, но към този шаркан бях изцяло съпричастна.
Другите части по какъв точно начин за свързани с поредицата, какво се случва най-общо в тях?

И искам да благодаря на Николай Теллалов, задето беше така добър да ме заведе на Кашеп, макар и за малко...

Летете високо и не спирайте да се издигате!

Авторът отговаря:

С Драконче историята започва. Верена преминава в Долната земя, Радослав
тръгва да я последва.
В "Царска заръка" се описва ефектът от пребиваването на Верена в
човешкия свят - за нея идва човек от нейното време, по следите й душат
разузнавателни служби и правоохранителни органи...
В "Пълноземие" Радослав попада в паралелна вселена с алтернативна история.

Ако всичко върви добре, за Алванд отдавна съм предвидил самостоятелна
книжка-клонинг...

- - -

Още от Еви (споделено по-рано):

А за Слънцето - определено ще дам финален коментар, когато я прочета. Сигурна съм, че ще стане една от книгите заедно с книгите-игри и нещата на Светлинките, които разпространявам. Не може човек, който се смята за литератор, писател, пък и добър читател, да не прочете тази книга. Твърдят, че нямало добри български писатели в момента - абсолютни глупости! Историята може в крайна сметка да не ми хареса, но пък личи си колко много труд е това, каква занимавка, какви познания и въображение, а и нали каза, че на два пъти е започвана отначало? Не си струва да се държи по лавиците в книжарниците, трябва да се купува и чете, това произведение трябва да бъде уважено. Изобщо писано ли е нещо подобно от българин досега? Постоянно ми идват в главата сравнения с Властелина като обем на измислени факти и фантазия, толкова много неща. А и е написано някак си очарователно, някак си живо. Почувствах, че войната наистина е голяма скапания през очите на Радослав, направо ми стана мъчно за всичките, които загинаха в битката. Продъни се небе, продъни се... И небето се продъни.

[Кал]

Отзив от wakeop:

Ако трябва да отговоря с 2 думи: Хареса ми. Дотолкова, че си потърсих и електронната версия на “Да пробудиш Драконче” във FB2, прочетох я и нея снощи и имам все още силното желание да тествам новите възможности за плащане в сайта на Човешката библиотека, за да потвърдя удоволствието си и от “Да пробудиш Драконче”…
“Слънце недосегаемо” направи едно боледуване приятно. Кашепските наречия ме затрудниха, а Приложението малко ме обърка, но… това са дребни кахъри, които ще отстраня при следващия пре-прочит – надявам се вече с добре форматирана електронна книга и без висока температура
И още нещо, за всеки, който не е чел предишните книги и се колебае дали ще разбере за какво става въпрос: ”Слънце недосегаемо” може да се чете и напълно самостоятелно. Признавам, че обичам да чета поредици отзад напред, но в случая историята не губи нищо, а позоваването на минали събития е съпроводено с достатъчно добро припомняне на същите. Пробвайте смело, приключението е гарантирано

[svetliche]

Отзив от Стоян Пешев

"Понякога човек е толкова дълбоко погълнат от ежедневните, често и злободневни грижи, че забравя да се оглежда за наистина важните неща. За мен едно от тези неща е "Слънце недосегаемо" на Николай Теллалов. Ако някой не е чел предишните три книги – “Да пробудиш драконче”, “Царска заръка” и “Пълноземие” – може да ги потърси. “Да пробудиш драконче” може да бъде достъпена от сайта на Човешката библиотека. Но първите три книги не са необходими, за да захванете Слънцето. Романът е практически самостоятелен.
Няма да разказвам сюжета, а само впечатленията си от книгата. Защото именно впечатленията са тези, които ни карат да търсим и да четем. Това, което извличаме от даденото четиво. Което допълва и обогатява вътрешния ни свят.
Единственото, от което се страхувам, докато пиша следващите редове е, че няма да мога да успея да обрисувам с думи това, което наистина ме впечатли в романа. Отделните параграфи, които ме накараха да оставя книгата до мен и да се замисля, да добавям късчета към разбиранията си за живота, да се издигна и да съзерцавам. Много по-способни от мен са го направили в първите няколко страници от романа.
Някъде прочетох сравнение на “Слънце недосегаемо” с “Властелина на пръстените”. Не знам доколко книгата на Николай Теллалов може да се нарече епична (така и не успях да прочета Властелина), но със сигурност обхватът ѝ е такъв. На първата страница под заглавието пише (роман – изповед), което до голяма степен е вярно, но далеч не описва огромността и съдържателността на четивото. Гамата от разбирания и култури, събития и чувства е като вихрушка – не се съпротивлявайте, а я оставете да ви отнесе и издигне нагоре, към Слънцето. Нагоре, където светът сякаш може да се побере в дланите на ръцете и където всичко изглежда по-чисто и невинно, по-мъдро и свободно. Поне така се почувствах аз, докато разгръщах листите на романа.
“Слънце недосегаемо” е образец за Истинска книга – магически слова, които са вкопчили в извитите символи на писането къс от душата на автора. Едно живо, дишащо, излъчващо топлина, симпатия и състрадание същество, което живее между кориците на романа. Без значение точно какви са началото и краят, Слънцето е едно пътешествие, изпълнено с приключения и приятни изненади. Не пропускайте да го прочетете, дори на места да ви се стори пренаситено или объркващо. Пътуването през страниците наистина си заслужава. Кой знае, може би на края ще откриете Своя път…

Вметка от мен: Този отзив все едно аз съм го писала Прекрасно описва как аз се чувствам по отношение на Слънцето Щастлива съм, че сме повече от един мислещите така

[svetliche]

http://evolyutzia.blogspot.com/2010/11/1.html

и

http://evolyutzia.blogspot.com/2010/11/2.html

- отзив от Георги Иванов.

[Кал]

Отзиви от:

- Ивайло Атанасов

- Илиян Мутафов

- dave

- Георги

- Славянка

[Кал]

Отзив от Радослав Парашков:

С творчеството на Николай Теллалов се запознах съвсем случайно чрез клуба за фантастика в Дир.бг през далечната 2001 г. Прочетох историята за дракончето on-line. Историята на Радослав и Верена ме трогна, също и заради представянето на тъгата на автора относно мутренската и грабителска действителност в България. Та на кой свестен човек не му се би искало да познава едно драконче, което да разчисти шайката мафиоти, които за жалост все още действат по нашите земи. След това успях да си купя "Царска Заръка" и "Пълноземие", (дракончето беше тотално изчерпано на всички места където го търсех, все още го нямам). Може би авторът трябва да се замисли за второ издание Но да се върнем към "Слънце недосегаемо". "Слънце недосегаемо" е логичният завършек на най-добрата българска фентъзи сага. Въпреки че авторът дава някои нови сюжетни линии в края на книгата: като например какво точно се случва с Лъчо, Елица и Витан На места в книгата малко в повече ми идваха обясненията за живота на долната земя, структурата на армията и езика на различните народи, но разбира се все пак това е решение на автора и бих се съгласил че подробностите дават повече достоверност. Разбира се авторът виртуозно преминава от приключенията на Радослав, към приключенията на двама Дракони по родните земи в сегашно време. Харесва ми когато дракони ритат мафиоти Както вече казах, тази книга, а и цялата поредица е задължителна за всеки български (за сега) любител на фантастиката.

Поздрави и Благодаря, Шаркане (очаквам историята на Лъчезар поне )

Радославъ

[Божо]

В 3в0люция линковете са два:

слънце недосегаемо (роман изповед) - 1 част впечатления

и

слънце недосегаемо (роман изповед) - 2 част впечатления

[Кал]

Благодаря!

(А за да няма "загуби" - ще почнем да цитираме текстовете на отзивите и тук, във форума.)

П.П. Всъщност Габи ги е "засякла" тези две: ето ги, в темата за самата книга.

А тази тема тук беше за предвестниците на "Слънцето". Може би трябва да я позаключа...

[Кал]

интересна новина (чак сега я научавам)
нали помниш уруруйчето от "Слънце недосегаемо"? Е, намерили са останки на такова същество: http://macroevolution.narod.ru/kurochkin2.htm при
това още отдавна, през 2002-2003.
Не го знаех, просто бях измислил това животинче.
А то го било имало... при това не само един вид.
http://en.wikipedia.org/wiki/Microraptor
http://en.wikipedia.org/wiki/Cryptovolans
http://www.skewsme.com/images/microraptor2b_c.jpg
http://www.ndsu.edu/pubweb/~ashworth/we ... 2-f1.2.jpg

много особено усещане, когато се натъкнах на рисунката...