
Надежда Коцева wrote:Прочетох "Нощта"!
Поздравления, беше ми изключително интересна (аз по принцип не чета фантастика :), просто я чувствах като голяма доза действителност. В книгата има много ключови моменти и мисли, започва доста силно, на места ме впечатляваха разсъжденията на Андреа за уредбата на света, дори по-нататък ми се искаше да ги срещам по-често. (...) Сюжетът е доста многопластов, въпреки че се чете леко и интригуващо, харесват ми стиховете, много са дълбоки, хареса ми споменаването за Ева, "първа сред първите", въобще работено е на много нива, книгата дава стремеж за препрочитане и жажда за откриване на още "кодове".
Поздравления и за това, че действието се развива на родна земя!
Приятели (:
До 29 ноември събираме По-желали и поръчки за следващата ни книга –
„Нощта на скорпиона“ на Мария Гюзелева, отличена – редом с „Ех,
магесническа му работа“ на Калоян Захариев – в Конкурса за български
фентъзи роман през 2012-а:
http://choveshkata.net/blog/?p=5579
(Макар че... поне според мен „Нощта“ не е точно, или поне типично, фентъзи. ;)
Ако откъсите ви грабнат, пишете ни – и препратете към приятели! През
следващите седмици ще публикуваме още.
Може да ни подкрепите и като си добавите романа в Goodreads:
https://www.goodreads.com/book/show/27229568
С това ви пожелаваме цял, пълен Месец на будителите. (Един-едничък ден
все не стига... :D)
От ЧоБи: Кал)
Прочетох книгата още докато беше участник в конкурса. Сега не знам как ще е след двугодишна редакция, но със сигурност ще я прочета отново.
Сюжетът е динамичен и грабващ. От самото начало започват да се преплитат мистични нишки, които до самия край не можеш да ги разплетеш. Започваща някак си по детински, но звучаща с гласа на мъдростта, бързо те отнася в доста напрегнатото бъдеще на главните герои, където един след друг се нареждат многобройни обрати в привидно еднообразното им ежедневие.
Крайно близка до българската ни реалност, тази книга остави една мечта у мен за тоз Даниел, хванал пушката и (спойлери... спойлери... спойлери)....
Кал wrote:Мечти... мечти... мечти... :D
(Аз пък наскоро си мислих как всичките тия сцени с пушката остават в белите редове между текста. На някои читатели ще им липсват, други ще впрегнат въображението си на по-висока предавка...)
Кал wrote:Понеже харесваш книгите на Величка Настрадинова, мисля, че и „Нощта“ ще ти допадне. Има нещо от духа на Вили у Мария... освен споделената любов към Марта Матева. :D
Кал wrote:Видях, че харесваш приказките на Величка Настрадинова. Значи „Нощта“ вероятно ще ти допадне – носи нещо от същия дух. (И две ярки, та чак искрящи деца. ;)
На 4 декември поредица „Човешката библиотека“ празнува рожден ден: девет години от появата на „Последният еднорог“ от Питър С. Бийгъл по българските земи. Същевременно поредицата отбелязва и друг юбилей: своето двадесето издание – романа „Нощта на скорпиона“ от Мария Гюзелева.
Какво се случва, когато две деца развият телепатични способности?
Един ден петгодишната Андреа изненадва родителите си с разсъждения, твърде зрели за възрастта й.
Тринайсетгодишният Даниел изведнъж осъзнава, че може да разговаря в ума си с непознато момиче и тя да му предава сънищата си.
Какво се случва, когато двама възрастни разкрият отдавна пазена тайна?
Любомир Герасков и Емилиан Ставрев трябва да се изправят пред това, което от толкова години се стараят да забравят, и да решат колко от истината е нужно да споделят със света.
Кой или какво е Амнеел от сънищата на Андреа? И какъв е смисълът да виждаш бъдещето, ако не правиш нищо, за да промениш несправедливостите?
„Нощта на скорпиона“ е дебютният роман на Мария Гюзелева. Той получи отличие в Конкурса за български фентъзи романи, проведен от Сборище на трубадури, Човешката библиотека и издателство MBG Books през 2012 г, редом с „Ех, магесническа му работа“ на Калоян Захариев.
Романът излиза в електронен вариант и събира поръчки за хартиен. Като останалите издания на Човешката библиотека, електронната версия се разпространява без дигитални (DRM) защити и следва принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“. Всички приходи се разпределят между творческите участници: автори, редактори, коректори, художници и оформители.
За повече:
http://choveshkata.net/blog/?p=5619
Приятели (:
На 4 декември поредица „Човешката библиотека“ празнува рожден ден: девет години от появата на „Последният еднорог“ по българските земи. Подготвили сме се за празника подобаващо – с ново (двайсето – за двоен юбилей, еха!) издание в поредицата: романа „Нощта на скорпиона“ от Мария Гюзелева.
Какво се случва, когато две деца развият телепатични способности?
Един ден петгодишната Андреа изненадва родителите си с разсъждения, твърде зрели за възрастта й.
Тринайсетгодишният Даниел изведнъж осъзнава, че може да разговаря в ума си с непознато момиче и тя да му предава сънищата си.
Какво се случва, когато двама възрастни разкрият отдавна пазена тайна?
Любомир Герасков и Емилиан Ставрев трябва да се изправят пред това, което от толкова години се стараят да забравят, и да решат колко от истината е нужно да споделят със света.
Кой или какво е Амнеел от сънищата на Андреа? И какъв е смисълът да виждаш бъдещето, ако не правиш нищо, за да промениш несправедливостите?„Дани“, повика го тихичко Андреа и момчето вдигна глава от книгата, която четеше.
„Какво има?“
„Чичо ти още ли ни е сърдит?“
„Как ти хрумват все такива неща, идея си нямам. Вярно, не е много разговорлив напоследък, ама не ние сме причината. Причината е в това, което се случва край нас.“
„А дали ние не сме причината за ставащото?“
„Дрънкаш глупости. А аз защо те слушам, не знам. А ти… – той затърси подходящата дума – как се справи тогава?“
„Кога?“
„Не се прави, че не знаеш. След като видя катастрофата по телевизията така, както ми я беше предала. Сигурно ти е мъчно, както на мене… Но нищо не можем да направим. Само наблюдатели сме и засега трябва да внимаваме да не ни разкрият… Пък ти три дена да не се свързваш с мен, значи нещо наистина те е разтърсило яката.“
„Как да ме разтърси?“
„Да, бе, понякога забравям, че си още малка.“
„Вярно си е. Може и да имам малко повече акъл, ама годините не са ми достатъчни. А ти за къде се приготвяш?“
Даниел погледна в огледалото и се разсмя.
„А виждаш ли ми чертите?“
„Какво?“
„Ох, виждаш ли как изглеждам?“
„Не, и това е най-странното. Виждам те как се оправяш, но срещу ми няма лице.“
„Моля?!“
„Ако искаш, да ти изпратя картина…“
„А, не“, ужаси се Даниел и като се извъртя рязко, се насочи към багажа си в другия ъгъл на стаята.
Приклекна до пътната чанта, извади бяла тениска и тъмносини дънки и ги огледа. Малко бяха понамачкани, ама леля му щеше да ги гладне набързо.
Е, ако имаше желание. Ако не – щеше да ги облече така.
Все пак модата в момента беше да ходиш в недотам изряден вид.
„Какво е „изряден“?“ – сепна го гласът на Андреа и Даниел се усмихна.
„Ами това е… приличен. Горе-долу. Така си мисля аз, де.“
„Пфу, от математика може и да разбираш, ама от български – нищо!“
„Какво съм виновен, че природата ме е надарила само в едно направление?“
„Моля?“
„Ама ти доста думи тепърва учиш, а?“
„То поне добре, че има от кой да ги уча… Иначе ако оставях всичко на наш’те, не знам кога щях да науча и да разбирам кой лъже и кой – не.“
„Но това не може да се научи!“
„Кой го казва? Дани?“
„Аз го казвам! И няма ли да ме оставиш за малко на мира, защото имам още само три дни в София, а нищо още не съм видял от нея…“
„Ами гледай – кой ти пречи?“
Даниел щеше да изкрещи нещо в мислите си, но на вратата на спалнята бе цъфнала леля му.
– Дани, приготвяй се по-бързо. Чичо ти се обади от центъра, Емо ще дойде да те вземе след петнайсет минути. Ще се срещнете на Попа.
– А къде ще ходим после?
– Не знам. Не обсъждат мъжките си планове с мен никога – засмя се тя и го погледна. – Тъй ли измачкан ще ходиш?
– Ама… аз… нали модата е такава, лельо… – смънка Даниел и усети как дори ушите му почервеняха.
„Сега ми е на чалъм. Да ù прехвърля ли някоя идея?“ – обади се в този момент в главата му и Андреа. Даниел сериозно се замисли върху въпроса дали ще доживее следващата година.
„Естествено. Иначе аз с кой ще си говоря?“
„Нощта на скорпиона“ е дебютният роман на Мария Гюзелева. Той получи отличие в Конкурса за български фентъзи романи, проведен от Сборище на трубадури, Човешката библиотека и издателство MBG Books през 2012 г, редом с „Ех, магесническа му работа“ на Калоян Захариев.
Романът излиза в електронен вариант и събира поръчки за хартиен. Като останалите издания на Човешката библиотека, електронната версия се разпространява без дигитални (DRM) защити и следва принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“. Всички приходи се разпределят между творческите участници: автори, редактори, коректори, художник и оформители.
И ако търсите подарък за приятели читатели – вижте как да им подарите е-изданието с наша помощ. Може и с посвещение от автора.
Желаем ви декември, пълен с чудеса,
Мария, Кал и цялата задруга на „Нощта...“
Приятели (:
На 4 декември поредица „Човешката библиотека“ отпразнува рожден ден: девет години от появата на „Последният еднорог“ по българските земи. Отбелязахме празника подобаващо – с ново (двайсето – за двоен юбилей, еха!) издание в поредицата: романа „Нощта на скорпиона“ от Мария Гюзелева.
Какво се случва, когато две деца развият телепатични способности?
Един ден петгодишната Андреа изненадва родителите си с разсъждения, твърде зрели за възрастта й.
Тринайсетгодишният Даниел изведнъж осъзнава, че може да разговаря в ума си с непознато момиче и тя да му предава сънищата си.
Какво се случва, когато двама възрастни разкрият отдавна пазена тайна?
Любомир Герасков и Емилиан Ставрев трябва да се изправят пред това, което от толкова години се стараят да забравят, и да решат колко от истината е нужно да споделят със света.
Кой или какво е Амнеел от сънищата на Андреа? И какъв е смисълът да виждаш бъдещето, ако не правиш нищо, за да промениш несправедливостите?„Дани“, повика го тихичко Андреа и момчето вдигна глава от книгата, която четеше.
„Какво има?“
„Чичо ти още ли ни е сърдит?“
„Как ти хрумват все такива неща, идея си нямам. Вярно, не е много разговорлив напоследък, ама не ние сме причината. Причината е в това, което се случва край нас.“
„А дали ние не сме причината за ставащото?“
„Дрънкаш глупости. А аз защо те слушам, не знам. А ти… – той затърси подходящата дума – как се справи тогава?“
„Кога?“
„Не се прави, че не знаеш. След като видя катастрофата по телевизията така, както ми я беше предала. Сигурно ти е мъчно, както на мене… Но нищо не можем да направим. Само наблюдатели сме и засега трябва да внимаваме да не ни разкрият… Пък ти три дена да не се свързваш с мен, значи нещо наистина те е разтърсило яката.“
„Как да ме разтърси?“
„Да, бе, понякога забравям, че си още малка.“
„Вярно си е. Може и да имам малко повече акъл, ама годините не са ми достатъчни. А ти за къде се приготвяш?“
Даниел погледна в огледалото и се разсмя.
„А виждаш ли ми чертите?“
„Какво?“
„Ох, виждаш ли как изглеждам?“
„Не, и това е най-странното. Виждам те как се оправяш, но срещу ми няма лице.“
„Моля?!“
„Ако искаш, да ти изпратя картина…“
„А, не“, ужаси се Даниел и като се извъртя рязко, се насочи към багажа си в другия ъгъл на стаята.
Приклекна до пътната чанта, извади бяла тениска и тъмносини дънки и ги огледа. Малко бяха понамачкани, ама леля му щеше да ги гладне набързо.
Е, ако имаше желание. Ако не – щеше да ги облече така.
Все пак модата в момента беше да ходиш в недотам изряден вид.
„Какво е „изряден“?“ – сепна го гласът на Андреа и Даниел се усмихна.
„Ами това е… приличен. Горе-долу. Така си мисля аз, де.“
„Пфу, от математика може и да разбираш, ама от български – нищо!“
„Какво съм виновен, че природата ме е надарила само в едно направление?“
„Моля?“
„Ама ти доста думи тепърва учиш, а?“
„То поне добре, че има от кой да ги уча… Иначе ако оставях всичко на наш’те, не знам кога щях да науча и да разбирам кой лъже и кой – не.“
„Но това не може да се научи!“
„Кой го казва? Дани?“
„Аз го казвам! И няма ли да ме оставиш за малко на мира, защото имам още само три дни в София, а нищо още не съм видял от нея…“
„Ами гледай – кой ти пречи?“
Даниел щеше да изкрещи нещо в мислите си, но на вратата на спалнята бе цъфнала леля му.
– Дани, приготвяй се по-бързо. Чичо ти се обади от центъра, Емо ще дойде да те вземе след петнайсет минути. Ще се срещнете на Попа.
– А къде ще ходим после?
– Не знам. Не обсъждат мъжките си планове с мен никога – засмя се тя и го погледна. – Тъй ли измачкан ще ходиш?
– Ама… аз… нали модата е такава, лельо… – смънка Даниел и усети как дори ушите му почервеняха.
„Сега ми е на чалъм. Да ù прехвърля ли някоя идея?“ – обади се в този момент в главата му и Андреа. Даниел сериозно се замисли върху въпроса дали ще доживее следващата година.
„Естествено. Иначе аз с кой ще си говоря?“
„Нощта на скорпиона“ е дебютният роман на Мария Гюзелева. Той получи отличие в Конкурса за български фентъзи романи, проведен от Сборище на трубадури, Човешката библиотека и издателство MBG Books през 2012 г, редом с „Ех, магесническа му работа“ на Калоян Захариев.
Романът излезе в електронен вариант и събира поръчки за хартиен. Като останалите издания на Човешката библиотека, електронната версия се разпространява без дигитални (DRM) защити и следва принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“. Всички приходи се разпределят между творческите участници: автори, редактори, коректори, художник и оформители.
И ако търсите подарък за приятели читатели – вижте как да им подарите е-изданието с наша помощ. Може и с посвещение от автора.
Желаем ви декември, пълен с чудеса,
Мария, Кал и цялата задруга на „Нощта...“
Въпреки стотиците заглавия, които минаха през ръцете и ума ми в тези години, все още пазя топли спомени за малките главни герои Андреа и Даниел, установили странна телепатична връзка помежду си, по пътя на разбирането на вселената и реда на нещата, такива каквито биха могли да бъдат. Лека мистериозна нишка, съспенс и отдавна заровени тайни внасят динамичност в една пълнокръвна история за над-човешкото, или по-скоро това, което всъщност е човешко, но вече ни се струва пълен абсурд и наивност да бъде постигнато в този живот. Резултатът е лесно четим, но някак значим по изненадващо много начини текст, внимателно пипнат от майсторите редактори и коректори на Човешката, които аз съм убедена, че са истински словомагьосници под прикритие.
Кал wrote:Единият от важните въпроси в „Нощта“ е: Какво ще представляват децата на бъдещето?
Е... ти си знаеш, де. Имаш нагледен пример наоколо. :D
Кал wrote:Двете деца в „Нощта на скорпиона“ са най-големите сладури подир Петърчо и Христина от „Резерватът“ на Григор Гачев. :D
Кал wrote:Децата във „Войната на таралежите“ воюват с едни проблеми. Децата в „Нощта на скорпиона“ – с други. Но са все един сой сладури.
Triumpha wrote:Пътят им към зрелостта е разказан с точната доза подробности в ключовите моменти и не е трудно читателят да съпреживее сблъсъците им както с тривиалните решения с кои хора да поддържат връзка и към какви училища да се насочат, така и със собственото им търсене на идентичност и смисъл зад всичко. Особено интересни ми бяха житейските избори на гениалния математик Дани; не че не симпатизирах и на Андреа, но като по-емоционална, творческа личност, тя ми беше много по-лесна за разбиране.
Какво се случва, когато две български деца развият телепатични способности? Открийте в „Нощта на скорпиона“, дебютния роман на Мария Гюзелева.
Докато тече първото гласуване за Националните фантастични награди (12 юни), може да си го поискате безплатно от Човешката библиотека:
https://www.goodreads.com/review/show/1419369586
В Ятото Кал wrote:Ехаааа! „Нощта на скорпиона“ (в която участвам като редактор) взе първо място за „Любим дебют“ в Националните фантастични награди:
http://nfnagradi.net/voting-1-results/
Сърдечно благодаря на всички, които ни подкрепиха – или просто участваха!![]()
![]()
![]()
Users browsing this forum: CCBot and 0 guests