Малки ръчички

Заглавията, влезли в библиотеката или пристъпящи към нея

Малки ръчички

Postby Кал » Sat Apr 06, 2019 10:07 am

Тема за стихосбирката на Петър Канев.

Мой отзив в Goodreads:

Внимание: До 16 април авторът събира поръчки за допечатка на стихосбирката. А премиерата ѝ ще бъде на 24 април.

Надолу събирам впечатленията, които успяха да си намерят думи:

~ „Влизане“ и „Ерос“ са първите стихотворения, чиято образност наистина нареди картини в главата ми, докато четях. „Ерос“ прелива от двояки (или много-яки) тълкувания. А авторът им още няма 20, като ги е писал...

„Звездите“ пък беше първата ми изненада от космическата философия на Петър. Някои пориви явно са си в нас по рождение.

~ „Танатос“ се стеле спокойно-стремглаво:

Черно.
Съскат в съня си студени сияния,
сини синигери в рая са скрити,
синя умора сияе разкъсана
и се разстила в сърцата разбити.
Спят зад синчеца станьолни страдания,
прилепи сини безшумно излитат
и се преплитат в смъртта си навъсена
и пребледнели в съня си се скитат.

Сякаш се сипят студени проклятия
и се слоят на съдбата в стомаха,
стелят се страшни сковани разпятия,
спящи, разплути, сияйни домати.

Съблечен, гол, като рубинов блясък
стоя като надгробна пещера
и статуи се срутват като пясък
там в моята брилянтена уста.

Ляга разплутата прах недовършена,
скучно-размекната, слабо-сияеща,
и се стреми към върбата Офелия –

И аз обръщам своите сухи устни
и милвам с тях отровната ти сол
и чакам да докосна с тях гръдта ти,
в съня си, разкривен от зъбобол –
акт-тиния.


(И ми напомни на „Есенната ми пролет“. Заради звученето. Иначе двете нямат нищичко общо. Или? :)

~ От Диоген насам го търсим, търсим...

ЧОВЕК

Аз виждам феи,
исполини със златни косми
и градини като лъскаво мастило,
в черен лист попило,
скрило
топлина и светлина –
лепило,
залепило и живота,
и смъртта –
разбило и деня
и нощта,
възкръснало в едно светило,
изтрило празните полета
на кръвта,
която вика ни с вика
на вековете.

Аз съм Идиотът –
чувствам ветровете
в напалмов щит
да окопават моя мозък –
Аз съм пророк на вечната тревога,
във вечна изнемога –
Дон Кихот,
облян от светлина и пот
и разлюлян от нова нервна криза –
душевна криза,
древна криза.

Аз съм Христос, останал и без риза,
стъпващ по пироните на Битието –
аз, Лудият, обикнал и Небето,
прокълнало безпомощните рицари,
обладани от древно безумие,
които вечно са влюбени
в демони, в приказки,
в спящи принцеси,
в невидими острови.
Зад които дебнат магьосници,
нимфи и елфи,
тролове, прилепи,
змейове, смоци,
веди ухилени.

Аз съм Хайдутинът
в сила безмерна –
аз съм и третият син
в глуха бездна
на дълбок кладенец
– в друга земя –
Аз съм и дяволът
Фют
на самата Луна,
Аз съм и ангел,
захвърлен в пръстта,
от която роден бе Адам,
Аз съм пророкът на Лудостта:
Аз съм сам.
Стръвно сам.
Вечно сам.
Аз съм – и тук, и там –
рицарят, който вечно обикаля,
лудият, който камъни търкаля
към върха,
безумецът, измамил и Смъртта:
– Аз съм Сизиф?

Не!
Аз съм Прометей!
И в мен духът на змей
възкръсна:
Аз съм Огнян
змей!
Аз съм самодива!
Аз съм природата игрива,
дива!
Аз съм дъждът, който измива,
светлината, дето си отива,
вселената, която ще изстива:
Аз съм Приказка!
Аз съм Вселена!,
презираща дъха на всеки лек,
практичните пътеки, пътя лек,
роден във всеки век,
загиващ всеки век:
Аз съм
Човек!


... Търсихме го и в „Каква ще е тя?“, а във Фантазия имаме цяла тема.

~ И сега малко по-хулиганско:

НА РОДНО

Вимето на народа
майка ти... България
дала вера народна
на борците
ВИС-оки
СИК-тир!


~ А сега много по-хулиганско: цялата драма „Прогригор“. Моето вътрешно хулиганче рипа и рита. :D

Ще цитирам само част от действащите лица:

Кира Теодора – разноградска деспотица
Кака Марта – бедна студентка без парно, внучка на баба Марта
Лора Палмър – безследно изчезнала
Фортинбрас – портиер
Масовка – гастарбайтери и бекингвокали пришълци от космоса
Декор – падащ
Поетична форма – пет стъпки яма


~ За финал закономерно слагаме:

В НАЧАЛОТО

1977-ма, август, на Преображение
в двора на болницата във Варна
съм излязъл с баща ми.
Иглите на системите стърчат от китките ми, докато
седнал на пейка
прерисувам носа на Исус Христос
от книжката за Кирили Методи.
Дъждът отново руква внезапно,
откъсва листо от върба
и го запраща в дланта ми.
„Щастие, нещастие, път, писмо, любов“ – казвам.
„Това не е акация, това е плачуща върба“ – отвръща ми баща ми.
„Ясно. Значи е само писмо“ – казвам.
И започвам да чета от листенцето.
Дъждът се усилва и трябва да се приберем в болницата.
„Това лято дядо Господ много силно пишка“ – казвам.
„Бог не съществува. Вали от изпаренията в небето“ – отвръща ми баща ми.
Гледам го с подозрение.
Стискам листенцето в ръката си.
Разбира се, че не му повярвах.
Че кой тогава ми праща писмото?


~ А може би все пак...

ПОУКА

„Икар към слънцето летял е, –
повтарят хората-решетки, –
но паднал е вдън океана.“

Не от стремеж към свободата –
от восъчни крила
умрял е.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 11895
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9564 times
Has been thanked: 7476 times

Re: Малки ръчички

Postby Dess » Mon Apr 15, 2019 6:10 pm

Ето и вестта за премиерата книгата.
Каним ви на 24 април в клуб MAZE (София, ул. Христо Белчев №1) на:

Малки ръчички от Петър Канев – Премиера, и “Проект Димитър Воев” – Концерт

Премиерата на книгата ще се осъществи с Представление: “Душата съществува” с участието на артисти, поети и музиканти.

„Море от видения. Чувствата чрез преживяванията. Ураган от чукове.“

18, 45 - “Душата съществува”: Музикално-поетично представление с участието на Коренуване с Моро, Румен Спасов, Проект Димитър Воев, Иван Попов, Радосвета Кръстанова, Димитра Канева, Петър Канев и други изненади

21,30 – Концерт на “Проект Димитър Воев

“Малки ръчички” е сборник с поезия, рисунки, спомени, песни, комикси и картини от Петър Канев, събрани от 1987 г. до 2019 г. За книгата си Петър Канев пише: “Книгата „Малки ръчички“ не е стихосбирка, а поетична автобиография, с която искам да възкреся и да събудя. Да възкреся за приятелите си и да събудя в мен онова, което не бива да бъде забравено. Надеждата от 80-те, алтернативния дух на 90-те години, копнежа за бъдеще. Стремих се тази книга да е с една ръка отвъд жанровите определения, а вместо това да бъде истинска.” https://tinyurl.com/MalkiRachichki


Проект Димитър Воев (и LVG като част от него) подготвят песни на Димитър Воев, неиздавани до сега или направо недовършени, а също и създават нови авторски песни по текстове на Димитър Воев. Инициативата е на Ивайло Демидов от някогашната дарк-уейв група от 90-те “Мефисто”. Част от песните ще изпълни Ива Начкова.

Вход: Свободен.

По време на представлението ще може да закупите книгата “Малки ръчички” от Петър Канев, както и да получите предварително заплатените ви бройки от книгата.

Цена на книгата при предварителна заявка: 12 лева.
Цена на книгата, закупена на място: 15 лева

“Малки ръчички” е онова усещане за нестихваща любов, въпреки живота” (Александър Иванов, списание Нова асоциална поезия)

“... космическата философия на Петър... в която вътрешно хулиганче рипа и рита... ~ От Диоген насам” (Калин Ненов, Издателска общност Човешката библиотека)

Прочете повече за събитието тук: http://placeforfuture.org/?p=4198
Reachin' for the stars... Why wait for one to fall?

User avatar
Dess
трън в гащите
 
Posts: 277
Joined: Mon Nov 07, 2011 3:42 pm
Has thanked: 440 times
Has been thanked: 605 times

Re: Малки ръчички

Postby Dess » Mon Feb 24, 2020 5:39 pm

Пускам тук поканата на Петър Канев, която току-що видях във ФБ:

Драги човеци и човечки, които не сте си получили книгата ми Малки ръчички, каня ви този четвъртък от 19,30 в клуб MAZE на ул. Хр. Белчев 1 - ще чета мои нови неща и ще ви донеса книгите. Но моля пишете ми, койт още дойде, за да знам колко броя да нося с мен. :)

Последен
Саламандър

*
Между празното и празно няма
Нещастието носи
щастие.
Тагнете ме във фейсбук.
И всичко вечно се завръща,
защото вече отлетяло е
и никога няма да стигне
до тукашното.

*
В часът, в който магаретата виждат
ангели, магарета сме
на гърба си носим
Спасителя.
И-а! И-я!
Ние сме!

*

фб събитието: https://www.facebook.com/events/4400787 ... 2%3A%22376

Last edited by Кал on Mon Feb 24, 2020 6:32 pm, edited 1 time in total.
Reason: премествам + преименувам
Reachin' for the stars... Why wait for one to fall?

User avatar
Dess
трън в гащите
 
Posts: 277
Joined: Mon Nov 07, 2011 3:42 pm
Has thanked: 440 times
Has been thanked: 605 times


Return to Книгите

Who is online

Users browsing this forum: CCBot and 0 guests