Цитатите, които ни промиха

Човеците, които ни подкрепят: вие :D
Споделете се, нека се запознаем... започваме да се събираме.

Re: Цитатите, които ни промиха

Postby Кал » Tue May 19, 2020 8:42 am

В статията „Образът на Батман като обида за моралните норми“ във „ФантАstika 2019-20“ Синемаскротум wrote:6. Батман се е самопровъзгласил за прилеп, но не е 100% биологично коректен към представителите на вида (не сере гуано, а също така може да говори), което заблуждава подрастващите и е кощунство за науката зоология.
7. Батман живее в пещера, за която не плаща данък и най-вероятно представлява природна забележителност, в която е построил базата си без надлежно разрешение от МОСВ. Гневът на Зелените не ще закъснее!
8. От десетилетия Батман управлява свръхмодерен автомобил без застраховка, нито ГТП, да не говорим за винетка. Като изряден шофьор на кола от 1996-а, се чувствам лично засегнат от този олигархски произвол.
9. Батман преследва хора с увреждания, възползвали се от правото да се самоопределят като „Жокери“ и „Пингвини“, което го прави нетолерантен към различните и враг на Истанбулската конвенция.
10. Батман си позволява да хаби хиляди киловатчаса общински ток, за да поддържа светещия си символ, а това е обидно за данъкоплатците и създава етническо напрежение в ромската махала на Готам, където са най-засегнати от липсата на безплатно електричество.

User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9817 times
Has been thanked: 7727 times

Re: Цитатите, които ни промиха

Postby Кал » Wed May 27, 2020 4:47 pm

В „Спи с мен“ Алесандра Бенедети wrote:Попътно хвърлих дрехите си в коша за пране и влязох в банята. Пуснах топлата вода, а когато тя най-сетне дойде, добавих и студена. Едва сега усетих колко са стегнати мускулите ми, но за щастие, водата полека ги отпускаше.
Имаше само един проблем: банята нямаше ключалка. Но не мислех, че някой от тях [двете ми гаджета, които току-що са научили, че ходя и с двамата] ще посмее да нахълта, докато се къпя.
Огромна грешка, не само че посмяха, но дойдоха и двамата. По без дрехи, което очевидно не ги притесняваше, но мен ме шашна.
- Не разбирате ли от дума? - попитах ги аз, докато се опитвах да отстраня шампоана от лицето си, за да ги погледна както трябва. Щипеше ужасно.
- Какво каза? Нищо не ч-чувам от водата – ухили се (...).
- Казах да не ми пречите да се къпя! - извиках им.
- Кой е казал, че ще ти пречим? – чух гласа на (...) съвсем близо до мен и точно в този момент усетих ръката му върху лицето си. Изплакваше го от шампоана. - И по-добре си затвори устата, защото ще влезе в нея.
- Кое ще влезе в нея?
- Шампоанът – отговори невъзмутимо (...) и продължи да изплаква косата ми.
User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9817 times
Has been thanked: 7727 times

Re: Цитатите, които ни промиха

Postby Purple » Tue Jun 02, 2020 1:54 pm

Мислех, че в японския няма афоризми.
Е... Оказа се, че има, но не каквито си мислех.
След много ровичкане открих, че "Във време, когато цари ред, не забравяй за размириците" било цитат... От китайски
... А стане ли дума за китайски, иде реч за две неща: "И дзин" и Сун Дзъ.
Толкоз. Сун Дзъ е библията. Промива ми мозъка.

User avatar
Purple
 
Posts: 203
Joined: Tue Jan 21, 2014 11:56 pm
Has thanked: 531 times
Has been thanked: 453 times

Re: Цитатите, които ни промиха

Postby Кал » Tue Jun 02, 2020 9:05 pm

В „ЕНИА“ Виктор Вогел wrote:– Ан, нали със Сиймор все ми намеквахте, че трябва да избера страна? И се надявахте да избера Лил.
Тя кимна.
– Отдавна съм избрал, но сега съм по-убеден от всякога – Лил!
– Добре дошъл – каза тя простичко.
В никой уважаващ себе си трилър не ставаше просто така, затова уважаващият уважаващите себе си трилъри Мартин възропта:
– Това ли е? Без ритуал по посвещаване, церемония с песнопения, качулки, свещи, олтари и тайни ръкостискания?!

User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9817 times
Has been thanked: 7727 times

Re: Цитатите, които ни промиха

Postby Кал » Tue Jun 23, 2020 3:21 pm

In "Never Yawn Under a Banyan Tree," Nibedita Sen wrote:His name was Rahul, and he was nice, young, Bengali and a boy (and Brahmin), four of which were fine and one of which was a deal-breaker. Not that I was about to tell him that when he was buying me lunch. At least not over the main course, which was pork vindaloo with wilted greens. I’d picked it because it had four red chili peppers next to it on the menu, and it’s hard to discuss horoscope compatibility when you’re both breathing very hard and drinking multiple glasses of water. Look, I wouldn’t be a single twenty year old female academic if I wasn’t good at this, okay?
Unfortunately, Rahul was a persistent one. He patted his sweaty face with a napkin and took another swig of water. “Soooo,” he panted. “What do you, uh, do?”
(...) “I’m a junior research fellow at Jadavpur University. I spend all day with my nose in a book. I’m not very social, really.”
“That’s nice.”
“I’m also a terrible cook. That’s why I eat out all the time. Which is why I’m fat. But hey, hey, hey, you know what they say, the best things in life are edible, right? Haha. Hah.”
User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9817 times
Has been thanked: 7727 times

Re: Цитатите, които ни промиха

Postby Кал » Thu Jun 25, 2020 2:07 pm

В „ЕНИА“ Виктор Вогел wrote:– Задръж! Мога да се справя. – И тя хвана единия си пистолет за цевта. Изчака половин секунда и пистолетът на един от наемниците започна да се показва иззад ъгъла. Тя хвърли глока нататък и се прикри. Това, което последва, стана бързо и остана неясно за всички освен за Ан. Би могло да се види и осмисли, ако се гледа на забавен каданс в някой зрелищен екшън. На Джон Ву например.
Глокът с въртене премина половината разстояние, когато се размина с първия куршум, изстрелян от наемника. Почти беше стигнал ъгъла, когато се размина с трептящата мараня, предизвикана от втория изстрел. После с невероятна прецизност – следствие на изчислената от Ан траектория и перфектен тайминг, спусковата скоба на глока се надяна на оголената от изстрела цев на колта.
(...)
Масата и инерцията на глока успяха да отклонят колта. Посоката на движение на глока също се промени – завъртя се с цевта срещу наемника. И натискът на цевта на колта върху спусъка на глока произведе изстрел. Право в лицето на наемника. Докато колтът падаше от ръката на мъртвия наемник, рамата му се върна в предно положение и двете презаредени оръжия изтракаха на пода.
User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9817 times
Has been thanked: 7727 times

Re: Цитатите, които ни промиха

Postby Кал » Fri Jun 26, 2020 9:46 pm

In "Chasing Oumuamua," Sean Flanaghan wrote:We pulled up out front of the raggedy strip mall with the T-Mobile store. It was bigger and nicer inside than it looked from the front. It took fifteen minutes to get me an iPhone Gemini. Dad paid.
“Thanks,” I said, kind of choking up. The thing was pricey. “I figure it’s got about as many bells and whistles as your car,” I told him.
“Yes, but can it do zero to sixty in three seconds?”
I held the phone up to him.
“No,” Siri said in her sweet, mellow voice. “But I can calculate your chances of getting ticketed.”
User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9817 times
Has been thanked: 7727 times

Re: Цитатите, които ни промиха

Postby Кал » Mon Jun 29, 2020 9:35 am

In "Dickie Birds, Lara M. Hewn wrote:Paul’s thoughts were focussed, as always, on The Plan. From the initial seeds of an idea, it had taken hold of him, growing as he tinkered and tested, plotted and manoeuvred and now, finally, the time felt right. His preparations were complete. His pieces all in place.
He watched two of those pieces now, obliviously going about the business of being young, dumb and full of rum. First was Sam – a useful guy who knew how to keep his mouth shut. And of course Bear, a giant of a human who’d grown up tossing hay bales around his Southland farm like most guys tossed a rugby ball.
Sam and Bear’s thoughts were a little less complex.
“We’re not going to hang out here all night, are we boys?” said Sam, sinking a ball in the far pocket and moving on to his next shot. “It’s Halloween! Time to get spooky.”
“Why don’t we go into town,” said Bear. “See if we can find some chicks dressed as slutty angels. Or slutty nurses. Whatever. I’m equal opportunity.”
He took another swig from the hip flask then reluctantly passed it to Paul, who just pretended to drink as always. If you didn’t drink you were weird.
That was one of the unbreakable rules, like No Crying and Bros Before Hoes. Follow those rules and everything else could slide.
“Actually, I might have a little something planned boys,” he said, picking up his cue and pretending to study his options. “A little diversion to take our minds off exams.”
Bear slapped his hands together. “My mind’s already off mate. I’ll gather the troops, shall I?”
“Hold fire, big guy. Tonight’s plan’s a little more intimate.” Paul leaned low over the table, lining up the black ball and sinking it with a satisfying crack. A good omen.
He pointed the cue at Bear.
“You invite Kate along. I’ll bring Verena. You’ll get the drinks, hey Sammy?”
(...)
“Verena?” said Bear, with undisguised awe in his voice.

:shock: :shock: :shock:
User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9817 times
Has been thanked: 7727 times

Re: Цитатите, които ни промиха

Postby Кал » Mon Jun 29, 2020 10:29 am

ibid. wrote:In one of the inner pockets she found his phone and brandished it in victory.
“Be careful,” Peter said urgently. “Those things can hypnotise you. I’ve seen it. All the parents at the playground, turned into statues just like that.” He clicked his fingers.

(This is far funnier if you know who Peter is. But that's a huge spoiler, so. :) )
User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9817 times
Has been thanked: 7727 times

Re: Цитатите, които ни промиха

Postby Кал » Thu Jul 02, 2020 9:05 am

In The Prince of Secrets, A.J. Lancaster wrote:“(...) How long has this been going on? Carrying on like bloody dogs in heat! I thought you had some notion of honour! I don’t know what your people think is acceptable, but you can’t just—”
“Don’t worry, Wyn hasn’t deflowered me,” Hetta interjected, bringing Jack’s diatribe to a screeching halt.
Jack turned an even deeper shade of red but didn’t back down. He could be tiresomely persistent if he saw something as his duty.
“Well. Good,” he said stiffly. “Because it’s not like you can marry him.”
“That privilege was given to a very comely stagehand five years ago,” Hetta continued as if he hadn’t spoken, sick of Jack’s prudery. Honestly. “Steven, his name was. Or was it Stefan?” She slid off the map table, dusted off her skirt, and said with false sweetness, “No, it was definitely Steven. He had lovely blue eyes.”
User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9817 times
Has been thanked: 7727 times

Re: Цитатите, които ни промиха

Postby Кал » Thu Jul 02, 2020 10:48 am

In The Dawnhounds, Sascha Stronach wrote:Elvar was a big man, with a mop of sandy blonde hair, armor grafts on his forearms and a mouth full of iron teeth. Northerner, from—
—the North. Geography had never been Yadin’s strong suit.
User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9817 times
Has been thanked: 7727 times

Re: Цитатите, които ни промиха

Postby Кал » Sun Sep 06, 2020 11:54 am

В „Аз, грешният Иван“ Николай Светлев wrote:За три години при нас, в рилските усои, останаха трайно седмина послушници от мъжки пол. А имаше и девици, които искаха да се посветят на Христа, но аз ги отпращах към известните ми женски обители. Защото едно е да искаш, друго е да устоиш, а съвсем трето е да събереш огън и сено на едно място.
User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9817 times
Has been thanked: 7727 times

Re: Цитатите, които ни промиха

Postby Кал » Mon Oct 26, 2020 8:48 pm

В „Неучебен предмет“ Светлана Нанчева wrote:Темата за половото възпитание бе важна част от програма СТИЛ. В моята практика съм провеждала занятия в 5-и и 6-и клас – за съжаление, не открих в архива си тези сценарии. Спомням си, че занятието в 5-и клас го обсъждах на родителска среща, преди да го проведа, като показах на родителите материалите, а те много се зарадваха, че не те, а аз ще разговарям с учениците за секса.

През 1991/92 година педагог-съветниците Александър Пожарлиев и Емилия Такова разработиха и за първи път реализираха цикъл от занятия по сексуална култура в 7-и клас, въз основа на помагалото „В света на интимното“ от Р. Бостанджиев, Е. Кабакчиева и П. Рандев. Цикълът включваше 6 занятия по 80 минути, следващи, като цяло, логиката на цитираното учебно помагало: от психофизиологичните промени в развитието към промените в социалната ситуация и социалния статус, типични за преходната възраст, и нежелателните последствия, които могат да възникнат в междуполовите отношения. Темите на занятията бяха: (1) „Време на бурни промени“, (2) „Ти ставаш мъж/жена“, (3-4) „Аз и другите“ (две занятия), (5) „Опасности, кризи, конфликти“. Последното занятие, (6) „Сексът, как го възприемаш?“, включваше гледането на едноименен филм и обобщителна дискусия (филмът ни беше предоставен вероятно от П. Рандев). Разработката и провеждането на занятията бяха съобразени и с основните принципи на програмата СТИЛ – дейностен подход и практически занимания с конкретна и индивидуална ангажираност на учениците.

^..^
User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9817 times
Has been thanked: 7727 times

Re: Цитатите, които ни промиха

Postby Кал » Fri Oct 30, 2020 12:32 pm

В предстоящата си книга-игра Мартин Дангов wrote:– Братя! Погледнете този чуждоземец и го запомнете добре! Той ни спаси от слънчевата чума! На него дължим животите си! Нека името му оглася вовеки тунелите на Убру-кеш!

Тълпата изревава в отговор и ти се изпотяваш от вълнение. В следващия момент обаче няколко паплацида, мъкнещи флексове и електрожени, се заемат да деконструират кораба ти и вълнението ти бързо преминава в ужас.

– Благодаря за окриляващите думи – обръщаш се към стария извънземен, след което добавяш: – Все пак бих предпочел да отлетя оттук с кораба си.

User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9817 times
Has been thanked: 7727 times

Re: Цитатите, които ни промиха

Postby Кал » Mon Nov 23, 2020 8:38 pm

In "Citizen Komarova Finds Love," Ekaterina Sedia wrote:The very little town of N. was largely bypassed by the revolution—the red cavalries thundered by, stopping only to appropriate the ill-gotten wealth of Countess Komarova, the lone survivor of N.’s only noble family. The wealth was somewhat less than the appropriators had anticipated—a ruined mansion and no funds to repair it. The Countess fled to N.’s only inn, and the red cavalry moved on but not before breaking all the windows of Komarov’s mansion and allocating it for the local youth club.

Everyone knows what N.’s youth is like, and by fall, most of the Countess’ furniture was turned into firewood, and by mid-December the mansion stood abandoned and decrepit, and a turd frozen to its parquet floors served as its only furnishing and a testament of gloria mundi transiting hastily.
User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9817 times
Has been thanked: 7727 times

Re: Цитатите, които ни промиха

Postby Кал » Thu Aug 19, 2021 1:09 pm

Charles Bowen wrote:The rain it raineth on the just
And also on the unjust fella;
But chiefly on the just, because
The unjust hath the just’s umbrella.

User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9817 times
Has been thanked: 7727 times

Re: Цитатите, които ни промиха

Postby Кал » Thu Sep 09, 2021 1:43 pm

In The Interpretation of Cultures, Clifford Geertz wrote:It is perhaps suggestive that the only Balinese of much importance in the central Indonesian government during the early years of the Republic--he was foreign minister for a while--was the Satria paramount prince of Gianjar, one of the traditional Balinese kingdoms, who bore the marvellously Balinese "name" of Anak Agung Gde Agung. "Anak Agung" is the public title borne by the members of the ruling house of Gianjar, Gde is a birth order title (the Triwangsa equivalent of Wayan ["first"]), and Agung though a personal name is in fact just an echo of the public title. As "gde" and "agung" both mean "big," and "anak" means man, the whole name comes to something like "Big, Big, Big Man" (...)
User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9817 times
Has been thanked: 7727 times

Re: Цитатите, които ни промиха

Postby Кал » Mon Oct 11, 2021 3:57 pm

В „Алегория“ Калин Арсов wrote:Както обикновено, излизах от магазина с гръб към вратата, за да не докосвам с ръце дръжки и повърхности, и бавно се обърнах, придържайки покупките си. В този момент се опрях в непреодолима стена, която, щом вдигнах очи, се оказа органите на реда. По-скоро органът беше един, а до него стоеше млада служителка на закона в нова униформа, на чиито пагони искряха две сребристи лентички. Те идеално контрастираха на теменуженото утринно небе. Бяха ми казали, че пиша много сухо и диалогично, а трябвало по-описателно, и както виждате, препоръките дават резултат.
User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9817 times
Has been thanked: 7727 times

Re: Цитатите, които ни промиха

Postby Кал » Mon Oct 11, 2021 4:00 pm

ibid. wrote:Някой почука на някаква врата и бях внимателно внесен в нещо като камера за опушване на наденици. Вътре се стелеше гъст тютюнев дим, а отсреща зад бюрото се откроиха очертанията на мъж на неопределена възраст, в чиято уста димеше цигара. Едва сдържайки кашлицата си, спомен от емфизема на театралните сцени, попитах плахо:

– Извинете, но не беше ли забранено пушенето в обществените сгради?

– Извънредното положение изисква извънредни решения – бе краткият отговор.
User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9817 times
Has been thanked: 7727 times

Re: Цитатите, които ни промиха

Postby Кал » Mon Oct 11, 2021 4:04 pm

В „Доброволец“ Калин Арсов wrote:На лични съобщения в профила ми грейна окъпан в червено текст, в който директно висеше заплахата, че ако не се съглася да говоря, всичките ми тайни ще изскочат наяве. Общо взето нямам особено компрометиращи ме тайни, ако не се брои това, че в трети клас бях оставен на поправителен по пеене, защото в хора само си отварях безгласно устата. Но учителят ме следил и в момент, в който гледах през прозореца, песента замлъкна, а аз останах с отворена уста. (...) Другият случай беше в късните класове, когато замъкнах едно гадже в приятелска квартира и то за първи път ме видя гол. Последва спонтанно заекване, което ѝ остана за цял живот. С периферното си зрение забелязах на екрана, че я бяха открили и тя повтаряше единствено: „Ссс-траааш-нооо! Ссс-траааш-нооо“, което предизвикваше искреното възмущение на водещата на пуританското предаване. Жена ми се подсмихна и се оттегли в стаята си.
User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9817 times
Has been thanked: 7727 times

Re: Цитатите, които ни промиха

Postby Кал » Mon Oct 11, 2021 4:10 pm

В „Котката със сините очи“ Калин Арсов wrote:[Пенка] отривисто отмества лаптопа, енергично се изправя и отмята по навик косите си, прибрани в стегнат кок. Вдига слушалката:

Пенка: – Да, моля? Да, да, да, неее! Наистина? Как е възможно? Аз съм спокойна, не ми казвайте дали да съм спокойна или не! Опитвам се, опитвам се. Владея се. Естествено, че разбирам какво ми говорите! И как е станало? Тя е толкова разсеяна, да, с нейните проблеми, да. Пресичала? Къде? Но как е отишла толкова далече, та тя едва се движи? В болница? Коя болница? Как не знаете в коя болница? „Бърза помощ“ още не е пристигнала? На местопрестъплението? Разбира се, не ме учете, местопроизшествието. Ааааа, пътува към болница! И не знае в коя ще пристигне? Случва се. Предстоят тежки интервенции? Трябват значителни средства? И касата естествено не ги поема. Каква сума мислите, че бих могла да предоставя? Обиждате ме. Това беше отдавна. Знаете, криза, рецесия, инфлация, да, да, дефлация. Вие лекар ли сте или брокер? Не, просто съм в шок и бъркам понятията. И всъщност... /вижда влязлата току-що Лилия, облечена цялата в черно, която я гледа с питащ поглед/ Да, сумата напълно я устройва. Къде да бъде донесена? Чудесно! Тъкмо още е облечена и сама ще ви я донесе. Как кой? Катастрофиралата. Как как? Тъкмо влиза и още не се е съблякла. /поглеждайки към Лилия/ Само присяда на стола от вълнение. Благодаря за… Затвори. Къде отиде възпитанието? Какви мошеници имаше едно време? Боже мой, събличаха те с поглед. А сега?
User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9817 times
Has been thanked: 7727 times

Re: Цитатите, които ни промиха

Postby Кал » Mon Oct 11, 2021 4:15 pm

ibid. wrote:Лилия: – Нима животът във Фейсбук те доближава до безсмъртието?

Пенка: – Поне го отдалечава. И никой не забелязва възрастта ти.

Лилия: – Как ще я забелязва, като сте си наслагали снимките от времето на първите трепети.

Пенка: – Написала съм си и рождената дата! Но кой ти чете сега?

Лилия: – Всичко се свежда до някакви мутикони, скоро ще издавате само нечленоразделни звуци.

Пенка: – Искаш да кажеш – емотикони, от емоция.

Лилия: – Аз пък си мислех, че е от мучене.
User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9817 times
Has been thanked: 7727 times

Re: Цитатите, които ни промиха

Postby Кал » Mon Oct 11, 2021 4:26 pm

В „Животът е самотно занимание“ Калин Арсов wrote:Смъртта: – Голямо споделяне стана! Препитваш го на две, на три и готово! Да не си прихванал някои похвати на Светата инквизиция?

Господ Бог: – Глупости! Те бяха към друго ведомство, после ги сляха с дирекцията на Златния телец и опропастиха хубавата инициатива.

Мъжът: – Какъв Телец, какво злато? Аз съм обикновен Скорпион, който даже не се възползва от предоставените му възможности. В началото мислех само за изкуство, но бях глупав и не виждах света. Така се оказах без средства, после напипах хубавите пари, то пък изкуството изчезна. Не че някого го е било еня за изкуството, де. /приглушено/ Шоу-моу. Семейство, хляб, разноски и те повлича.

Господ Бог: – За астрология ли ми говориш? Пълни глупости! То, горе, аз не се оправям в този космичен хаос, дето го създадох, та вие долу! Редовно се губя. Като кривна от някоя галактика, и после питай къде съм! Така се подреждали, инак се подреждали! Та нали като мръднеш малко на чорчик, и те се подреждат на е..м ти страна! Все едно съм го правил на три ракии. Да сте ми само вие, на рамо да ви нося, ама нейсе! Служба!
User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9817 times
Has been thanked: 7727 times

Re: Цитатите, които ни промиха

Postby Кал » Tue Oct 12, 2021 3:23 pm

In The Simoqin Prophecies, Samit Basu wrote:History tells us that some things never change. One of these things is: history bores a lot of people.
User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9817 times
Has been thanked: 7727 times

Re: Цитатите, които ни промиха

Postby Кал » Tue Oct 12, 2021 3:30 pm

ibid. wrote:‘Your ignorance astounds me, Ranvir. No doubt you are destined for political office,’ said Ombwiri. ‘Well? Who wants to tell him?’

No hands went up.

‘All right, Peyaj, you can tell him.’

Peyaj of Potolpur, known to teachers and students alike as the Textbook Case, looked smug. He knew she knew.

‘Before we come to the Simoqin Prophecies, sir,’ she said breathlessly, ‘as a future gender activist I’d like to take a moment to discuss Princess Isara, who, in my considered opinion, is a fascinating example of female empowerment in ravian society. May I?’

Chancellor Ombwiri looked mildly amused. ‘Please do,’ he said.

‘Princess Isara was the wisest, bravest and most beautiful living being that ever walked this earth,’ said Peyaj fervently. ‘Fortunately for her, Simoqin the Dreamer had a sufficiently progressive outlook, and agreed to a long betrothal so she had enough time and space to decide whether she wanted to marry him or not.’

Seeing that the interest of the class was waning, the Textbook Case abandoned whatever she had planned to say about gender issues in Asroye and hurried towards the point. ‘Unfortunately, Isara’s many virtues caught the eye of Danh-Gem himself. He was completely infatuated with her–and please note, class, that he was not aware of her many talents, it was an attraction based solely on Isara’s physical appeal.’

Someone at the back of the class said ‘Woohoo.’ Peyaj ignored him.

‘The rakshas even sent a proposal of marriage to Isara’s father, who rejected it angrily. After that, Danh-Gem hunted Simoqin down and tortured him in the pits of Imokoi.’

Peyaj paused and made contemptuous faces inside her head, deploring the fact that the mere mention of revenge and violence had made her sadly immature classmates sit up and listen.
User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9817 times
Has been thanked: 7727 times

Re: Цитатите, които ни промиха

Postby Кал » Sat Oct 16, 2021 12:05 pm

В предстоящ роман авторът wrote:– И все пак... – продължи колебливо Етел. – Какво е усещането [да си с мъж]?

Джейн помълча малко, огледа пръста си за кръв, после се върна отново на бродерията.

– Все едно някой масажира вътрешността ти с кадифена ръкавица. Или с кол от градинската ограда. Според способностите на въпросния.
User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9817 times
Has been thanked: 7727 times

Re: Цитатите, които ни промиха

Postby Кал » Sat Oct 16, 2021 4:59 pm

In The Simoqin Prophecies, Samit Basu wrote:One of the fundamental laws of Nature is that when a great ape (or ape-man) visits a big city for the first time, he kidnaps a young, beautiful woman and climbs up a tower. The laws of magic can be broken, but no one argues with Nature. Bali picked Maya up and threw her over his shoulder.
User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9817 times
Has been thanked: 7727 times

Re: Цитатите, които ни промиха

Postby Кал » Mon Oct 18, 2021 5:02 pm

ibid. wrote:Gaam’s room was decorated in accordance with the Shanti-Joddhist Principles of Harmony. On entry, he was welcomed with great affection by his dog, Queeen, who had been called Queen before Gaam discovered numerology.
User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9817 times
Has been thanked: 7727 times

Re: Цитатите, които ни промиха

Postby Кал » Mon Oct 18, 2021 5:11 pm

ibid. wrote:HE HAD BEEN trained in a hidden monastery by the ninjas of Xi’en. He had studied yoga and meditation under an Avrantic guru. His strength, stamina and ability to withstand pain were legendary. He was as silent as a shadow of a black cat in the night, as deadly as a cobra’s fang. He moved like a panther, taut and sinuous. He could climb up rock-faces with his bare hands and stay underwater for hours without breathing. His skill and luck at love and cards was legendary, and he had almost beaten the Civilian at chess once.

He was wondering what to wear.

When in doubt, Black is the answer, the dance teacher in Ektara had said.

He dressed, swiftly. It had been a long time since he had worn the original costume. Black silk clothes, padded boots. The cloth around the face, with slits for his eyes. The fire-resistant Xi’en lava-worm black silk cape. Of course, disguises and camouflage were fun, and often necessary, but this was his favourite.

He strapped on his Necessity Belt. He had been all around the world and seen many beautiful things, but this was the finest example of vaman craftsmanship he had ever seen. He opened a trunk under his bed and started thinking about his assignment. His fingers, trained by years of practice, began sliding things into the right pockets on his belt.

Into the little sheaths went the darts, the crossbow bolts and the blackened throwing knives. With practiced ease his fingers found the little pouches, side by side, one after the other, for the wires, the brass knuckles, the vial of oil, the sachet of poisonous powder and the shuriken, the little blackened poisoned-tipped discs the ninjas used. On his back was the slim bag that contained a little black chalk, his stamp and his emergency scarab. If he was killed or captured, it would fly to the Civilian. The message inside said Killed or captured. Sorry.

He slung a pouch over his shoulder. It contained his blowpipes, ropes, strangling cords and cloth-covered grappling hooks. Over his other shoulder went the light and specially constructed crossbow. The flat bag filled with what he called his ‘special effects’ went on his back.

He felt a little naked.

He strapped on little black daggers in sheaths to his left arm and outer thighs. He tapped his left foot thrice on the floor and felt the blade slide to the front of the boot. He tapped again and it slid back to the heel. (...)

He slipped on his gloves. Finally, he picked up the sheath that contained his first love. It was the one love he’d always been faithful to, the long, curved, deadly and beautiful Artaxerxian dagger that glittered and shone even in the candlelight as he pulled it out and held it lovingly. It was the only weapon he had never blackened.

The Silver Dagger.

He attached it to the Necessity Belt.

Now he was dressed to kill.
User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9817 times
Has been thanked: 7727 times

Re: Цитатите, които ни промиха

Postby Кал » Mon Oct 18, 2021 5:21 pm

ibid. wrote:The snow-troll hit him in the face. A snow-troll can generally knock out a young polar bear with a punch. Yarni looked at him, puzzled.

The Fragrant Underbelly was silent. Triog groaned. There were many kinds of silences in the Underbelly.

This was the expensive kind.
User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9817 times
Has been thanked: 7727 times

PreviousNext

Return to Приятелите

Who is online

Users browsing this forum: CCBot and 0 guests