НФН

[Кал]

Използвам моето право за не-отговор към „обзора“ на Елена Павлова:

Еле, маркирам тотално несъгласие с начина, по който възприемаш как се
правят (и как -принципно- е възможно да се правят) НФН. На доста от
доводите ти вече отговорих в писмото си до Нели Цветкова.

(Съветът ми е да не мислиш повече по НФН, преди да сме имали
възможност да поговорим – достатъчно дълго и спокойно. В момента ми се
струва, че се поддаваш на ефекта на самонавиването, който често се
получава при no new input.)

Маркирам и тичам,
К)

(А такива изказвания – „на хората масово не им пука за наградите като
такива и, ако заемат позиция, го правят за да подкрепят един или друг
представител на общностите, а не заради самите награди“ – са откровено
нахални. Понеже се опитват да говорят от името на 100+ различни
човека, всеки с неговите си причини. Недей. :( )

Моят съвет е само да се опиташ да видиш нещата отстрани.
Не мога да кажа, че разбирам нежеланието ти да го направиш... или може би невъзможността?... мога само да си го очертая като принципни причини, но не претендирам да съм права в тълкуванието си. Но... извън контекст нещата стоят другояче.
Евентуално, може би, някой път ще го обсъдим надълго и нашироко.
П.С. Не е самонавиване. Ясно ми е, че не е целенасочено това с описанията на номинациите, просто е недомислица. Но... Няма значение какво е, а как изглежда отстрани. Не за първи път го казвам (поне три... четири... такива момента съм споменала в цялата ни кореспонденция по темата). Знам, че аз и мнението ми не сме важни, но... съм компулсивно подтикната да го кажа.
П.С. 2: Това за "масовото" не им пука и позицията е изведено в резултат на разговори и наблюдения, не е "нахално". Вярно, не са 100+ човека, 60+ са примерно, но според мен е логична екстраполация, че поне в масата около мен, включително разни номинирани, никой не "гори". Не се съмнявам, че в масата около теб пропорциите са по друг начин.
Наистина край по темата от моя страна, обикалянето в кръг е безплодна работа, а плодната няма да се свърши сама нито при теб, нито при мен.
Спорна!

Ето ти плодна задача:

Разпиши пълен регламент за НФН така, както го виждаш ти.

Срок: докъм ноември.

Не се шегувам. И вече НАИСТИНА ще спра да обръщам внимание на
коментарите ти за НФН, докато не го направиш.

(Това, че на някои не им реагирам, не значи, че не си ги отбелязвам.)

... Оттук надолу бях изписал още 2 страници „автотерапия“ – но ги
оставям за някой друг път. Или друг живот. ;)

Тъгъдъ
К)

Spoiler

Тук включвам въпросните 2 страници, което тогава не изпратих на Елена:

Надолу следват кръвновдигащи (и вероятно излишни или поне ОТНОВО безплодни) думи. Спокойно можеш да ги пропуснеш по линия „Кал си прави автотерапия“. Те – доколкото мога да се контролирам и сюблимирам – няма да се отразят на личните ни отношения. (А ако все пак ги прочетеш, после те моля да се върнеш тук, в началото на имейла, и да си припомниш това обещание.)









































И аз не разбирам нежеланието ти да видиш нещата отстрани. От оная страна, която си мисли „Абе сигурно има доста неща, които не знам, като не присъствам в процеса на случване. Или ги възприемам половинчато/погрешно“. От самото начало на НФН не го разбирам. А оттам не разбирам и категоричността, с която можеш да твърдиш някои неща. Тоя тип „категоричност при недостатъчна информираност“ мен автоматически ми слага защита към отсрещния човек. С достатъчно дебели глави съм си трошил моята през годините... И всъщност това беше от нещата, което ме вбеси най-много във включванията на Явор Цанев: колко авторитетно се изказва един човек, който не е достатъчно подготвен (или дори компетентен... така и не разбрах кому бяха нужни изхвърлянията му за ISBN/ISSN и каква е връзката им със съществуването на едно издание :/// ).

Поне имаме ли съгласие, че наблюдателните ни позиции са твърде различни, за да стигнем до еднакви изводи?

И другото ВАЖНО: как да видим еднакви реакции, като се движим в недопирателни среди? Хората около теб от самото начало се държаха неетично и без желание за диалог (а само за тръшкане и блъскане по масата). Наистина ли очакваш, че аз или Криси, или Дилян, или Митко, или Трип, или Моридин, или Ади, или Торо, или Вонамарак, ще продължаваме да им обръщаме внимание? Ако ще да стигнат до най-умните изводи на света?

Както каза оня 14-годишен образ в дискусията в ШД: „Може да съм неграмотен, но поне не съм невъзпитан“...

Не знам дали на твоите 60+ човека им пука за НФН. Но знам, че на общностите, с които държа връзка, все по-малко им пука за „Лазарус“ или за „Гаяна“. Репликата „Спирам да си купувам/чета каквото и да е тяхно“ напоследък я чувам от най-различни посоки.

(И не, не ми става хубаво. Защото НЕ БЕШЕ ТОВА ЦЕЛТА. :((( Ама... то КОЙ може да се види отстрани всъщност?)



... Сега имаш ли сили-желание да се върнеш в началото и да го препрочетеш? И да караме по конструктивно/по-конструктивно?

Кал

Самият „обзор“ е най-яркият пример за това, което имах предвид с „Абе сигурно има доста неща, които не знам, като не присъствам в процеса на случване. Или ги възприемам половинчато/погрешно“: той съдържа толкова лъжи ( = фактологически неверни твърдения) и тенденциозен подбор на истини ( = изтъкване на част от фактите, премълчаване на други), че пожелавам успех на всеки, който би пожелал да извлече нещо полезно от него.

И е един от най-ярките примери за „просташко държание“ – от типа, който маркирах тук.

[eli]

Калине, самият факт, че си "награден" и едновременно с това гласуващ организационните решения трябва да ви говори достатъчно и на 8-те. Ама то не ви говори. И не ще да проговори. Като ще постваш тук мнението на Елена, постни го цялото - щото тя говори с ФАКТИ. Не с "не ма разбирате", "ни ва обичам". /и спри да пускаш части от лична кореспонденция. Не е коректно. /

[Кал]

Национални фантастични награди 2016: резултати

С бонус: три нови издания.

И медиен анонс:

Кого отличихте в Националните фантастични награди

Първенците ще представят България на Еврокон 2016

Излязоха резултатите от вторите Национални фантастични награди – гласуване, отворено към всички ценители на фантастичното.

Инициативата е плод от усилията на над 15 общности, клубове и организации – обединение, което няма аналог в историята ни след 1989 г. В първия ѝ етап българските почитатели на фантастиката предложиха 130 номинации в 24 категории. Пълният списък включва кратки представяния за всяка номинация и показва колко жива и разнолика е фантастичната сцена в България.

Тази година гласовете на публиката определиха следните първи места:

• Любим писател: Любомир Николов – Нарви
• Любимо издателство: Аргус
• Любим преводач: Светлана Комогорова – Комата
• Любим превод за 2015 г.: „Последният еднорог“ – Питър С. Бийгъл (превод: Калин М. Ненов, Владимир Полеганов и Желяна Пеева)
• Любима книга за 2015 г.: „Зелени разкази (ама наистина)“ – антология
• Любима книга-игра за 2015 г.: „Ной“ – Коен Ливингстън
• Любим художник: Петър Станимиров
• Любим художник за 2015 г.: Петър Станимиров
• Любим комикс: Bion – художник и сценарист Сатанасов
• Любим комикс за 2015 г.: DragonLast – художник и сценарист Сатанасов
• Любима фантастична творба за деца за 2015 г.: „Плюм речното духче / Sploosh the Nix“ – автор и художник Росана Новаковска
• Любим дебют за 2015 г.: „Нощта на скорпиона“ – Мария Гюзелева
• Любима компютърна игра за 2015 г.: Victor Vran – гейм-дизайнери Боян Иванов и Боян Спасов
• Любимо визуално представление за 2015 г.: „Как да надебелеем здравословно“ – режисьор Кеворк Асланян, сценаристи Кеворк Асланян и Георги Мерджанов
• Любимо ролево/ЛАРП събитие за 2015 г.: Сталкер VII: Чужда земя
• Любимо списание: ФЕП (Фантастика, евристика, прогностика)
• Любимо списание за 2015 г.: няма номинации
• Любим фензин: „Списание за книги-игри“
• Любим фензин за 2015 г „Тера фантастика“
• Любим сайт: ShadowDancе
• Любим сайт за 2015 г.: Сборище на трубадури
• Любим популяризатор: Григор Гачев
• Любим популяризатор за 2015 г.: Кристиана Тошева (и екипът на Фентъзи ЛАРП Център)
• Гранд-майстор на фантастиката: Любомир Николов – Нарви

Част от първенците ще представят България на Еврокон 2016 – конвент на любителите на фантастичното от цяла Европа, който отличава най-обичаните европейски творци и се провежда ежегодно в различен европейски град. Тази година негов домакин ще бъде Барселона от 4 до 6 ноември.

Организатори на Националните фантастични награди за 2015 г. са Фентъзи ЛАРП Център, Човешката библиотека, knigi-igri.bg, ИКФЕП „Иван Ефремов“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, SciFi.bg, ShadowDance, „През 9 земи“, българските ЛАРП общности, Сборище на трубадури, клуб „Терра Фантазия“, Клуб по фентъзи и фантастика към ФМИ, организаторите на „Златен кан“, клуб „Светлини сред сенките“.

Пълния списък с отличията за първо, второ и трето място във всяка категория потърсете на: http://nfnagradi.net/results-2016/

Отражения:
- kafene.bg
- obekti.bg
- segabg.com
- skif.bg
- detskiknigi.com (с „добавена стойност“ )
- kulturni-novini.info
- pixelmedia.bg
- spisanie8.bg

[Кал]

Известих и в:

- forum.chitanka.info
- www.teenproblem.net/forum
- forum.animes-bg.com
- G+ общностите „Аз обичам книгите“ и „Читателски клуб“
- Ятото
- Goodreads групите Bulgaria reads и Bulgaria

(Другите ми традиционни места очаквам да ги „покрият“ други вестители. Разпределена работа – о, да?)

Резултати от Националните фантастични награди 2016

И три благодарности от Човешката библиотека.

[Кал]

Moridin (Жоро Пенчев) в Shadowdance: Финалът на НФН 2016

(...) Няма как да не изразим мнение и по противоречията, възникнали в тази надпревара. Автори от ShadowDance помагаха, макар и скромно и спорадично в организацията на наградите. Работата е трудоемка и изисква участие и замисляне – по какви правила да работи платформата, как да се отсеят валидните номинации, как да се ограничат злоупотребите. Тези въпроси не са в общността от вчера и все още не са решени по най-добрия начин. Но начинът да се решат така че всички да са доволни, е единствено в диалога. Докато организацията се критикува отвън и потенциални участници в нея предпочитат да са обидени, тези награди няма да заемат подобаващото си място на най-сериозното събитие в българския фендъм.

Обвинения за организиран вот и за еднолични решения са особени безсмислени в ситуация, в която фактите са безусловни – който е искал да активизира общностите си и да рекламира наградите, и който е искал да участва във взимането на решения, свободно е можел да го направи. Всяка общност бе поканена да излъчи двама представители. В никакъв случай не може да става дума за някакъв кабал от няколко човека, от които зависи всичко. Не смятаме, че е редно да се държи отговорност, когато не си участвал в процеса, не си си правил труда да четеш кореспонденцията и след това си бил изненадан от някакви взети решения.

Не смятаме за особено рационални и обвиненията, че организаторите печелят или „си самораздават“ наградите. Това е по-скоро страничен ефект и естествено следствие от абдикацията на повече хора от участие в организацията и съответното липсата на усилия по популяризиране от тяхна страна. С доста ограниченото количество активни деятели на фантастичното в България, няма как те да не бъдат едновременно организиращи, гласуващи и номинирани, и в това няма нито нещо лошо, нито нещо странно. Такова обвинение би могло да се отправи единствено ако отправящия го е готов сам да си даде отвод от номинациите си, оставайки организатор. Но ако всички направят това, вероятно няма да има награди. В крайна сметка затова и вотът е изтеглен към феновете, а не към жури, излъчено от организациите.

За да не бъдем разбрани погрешно, и тази, и миналата година, наградите наистина имаха проблеми. Много от тях са причинени от хроничен недостиг на време и на помощници. Както вече уточнихме, некоректно е да се обвиняват организаторите за това, че никой не си е мръднал пръста да им помогне, и че нещо не е станало навреме. Друг сериозен проблем беше лошата дефиниция на правилата за участие и нашата позиция е, че не е добра идея правилата да се интерпретират в движение и от това да зависят допускането или оттеглянето на номинации. Същевременно тъй като не сме дали глас при обсъждането, не си позволяваме да критикуваме това пост-фактум. Но със сигурност е по-разумно да се допуснат номинации, за които правилата се неясни, и да се прецизира на следващата година. Все пак не си раздаваме злато и акции. Проблем беше и слабата популярност и слабите усилия за реклама – като разбира се за това са отговорни и самите общности, а не толкова организаторите. Основната ябълка на раздора – дали е по-добре да има тясно сито на гласуващите, за да не се злоупотребява с гласове на „приятели и роднини“, или пък е по-добре всеки да може да гласува лесно, за да стимулираме участие и да няма обвинения в елитарност – и тази година продължи да разделя общността. В тази връзка има различни решения, които ще опишем по-подробно в някой по-добър момент.

Само че проблеми като тези определено не заслужават откровено злобните и грозни нападки и бойкотите, които за поредна година се изсипват върху организаторите. Смятаме, че клубове, списания и творци с изградено име сред феновете и с влиятелно мнение следва да използват репутацията си, за да предлагат решения и да търсят път напред, а не да помпат его, като настройват симпатизанти срещу наградите. При това прогресът от миналата година е очевиден – регистрацията стана много по-лесна, беше създаден изключително добър и функционален сайт, оперативността беше доста по-висока.

Както знаете, в ShadowDance посветихме това лято на инициативата си да представим различните проявления на българския фендъм. Истински вярваме, че фантастиката има бъдеще в България и е важно да развиваме връзките между организациите, които я движат напред. Феновете със сигурност ще спечелят повече от разнообразни събития, срещи и дискусии, от теми за разговор, от познанства и в крайна сметка от качествена литература, която да се пише и тук. Смятаме, че най-важната задача пред всички нас, организациите от този фендъм, е да си подадат ръка и да се популяризират заедно.

Националните фантастични награди едва прохождат, но имат точно тази цел. Със сигурност организацията им има много дефицити. Но с малко усилия те могат да се превърнат в ежегодишно заключително събитие на цяла поредица интеракции из фантастичните среди. И за да се случи това, не бива да предпочитаме да сме обидени, да критикуваме, да си вардим егото и да затъваме в нелицеприятни размени на фейсбук постове и статии – а бива да популяризираме заедно инициативата и да я направим по-добра. Това е начинът да се решат всички проблеми с приятелско гласуване, с непредставителност, с неясни правила и с трудна регистрация – валидни проблеми, на които заедно трябва да търсим решение, а не да си обръщаме гръб.

В ShadowDance работим по идеи как всичко това да стане по-добре и ще участваме в бъдещи дискусии по темата, стига основното желание да е конструктивното. В крайна сметка не откриваме топлата вода и колелото. Нека да се обединим около решаване на проблемите, а не около създаването им. Призоваваме всички участници в спора покрай тазгодишното издание да не изпадат в повече словесни атаки. Тъй като се познаваме с повечето от тях, смятаме, че не им приляга да подхождат по този начин. Всички знаем, че е лесно да критикуваш, когато не поемаш отговорност да организираш. Трудното – и по същество най-важното – е да обединим сили и да направим от тези награди модерна платформа за популяризиране на жанра и за завладяване на фантастичния свят! Давайте жить дружно :)

С едно фактологическо уточнение: Поканата за участие в организацията на тазгодишните НФН я пратихме на 7 декември 2015 г., с краен срок за потвърждение 30 декември.

Общностите, до които не сме я пращали, са:

– пловдивския клуб „Соларис“ – вината е моя, забравих ги :( ; все пак Адриана Пенчева участва в него и информира хората там;

– варненския клуб „Землемория“ – те още миналата година не отговориха на поканата ни и приехме, че нямат активни желаещи;

– клуб „Лазарус“ – още не беше създаден;

– AnimeS-bg.com, Накама, Българския Толкин форум и останалите общности, за които се сетихме едва тази година (споменавал съм ги нагоре из темата);

- и всички, за чието съществуване не знаем: кого пропускаме?

NB! „Дракус“/„Гаяна“ и „Цитаделата“ бяха изрично поканени. Сашо Драганов ни отговори, че няма сили за организация на нищо друго освен наградите на „Цитаделата“ - и че това важи и за другите Цитаделци. Явор Цанев не ни отговори въобще.

Когато започне организацията на следващите НФН (ако изобщо се намери кой да се занимава с нея), отново ще поканим всички невключени общности. А междувременно ще бъде чудесно, ако те вземат инициативата в свои ръце и сами ни потърсят.

И за разгласата – цитирам директно от организационната ни листа, нишката „ВАЖНО: Кой къде разглася?“:

Това ни беше другата основна „дупка“ миналата година. Да видим как я
запълваме тази.

Аз съм писал на тези места:

http://choveshkata.net/forum/viewtopic. ... 052#p23052

И съм пратил мейли до:
- листата на ФМИ клуба
- екипа на визуалния роман Aurelion
- екипа на Човешката библиотека
- приятелската листа на Човешката библиотека
- ок. 500 мои лични контакти, които се интересуват от фантастика
- ок. 400 медии за култура

Вие?

К)

Аз дали мога да пробвам с Ицо Блажев, който от своя страна да пробва в "Какво четеш..." във Фейсбук? Групата има 20К члена, самият Блажев го четат хора...

...

Писах му (...)

...

Ок, Ицо пусна обявление в Какво четеш..., Елена го коментира, станаха нещата на тоя фронт.

От мен:
- статия на сайта на Фентъзи ЛАРП Центъра + публикуване във фейсбук на страницата ни
- мейл до всички регистрирани потребители на сайта - около 300
- покана във фейсбук събитието на приятели

Дребен принос от мен:
- ФБ страницата на клуб "Соларис" Пловдив. В общия чат на клуба също биде известено.

Пускам в двете страници на "Ефремов" във ФБ и във форума на "Ефремов". Освен това споделих с всички приятели във ФБ, а там доста хора ме виждат. Други социални мрежи не ползвам, може да пусна и на ограничено количество имейли (към хора, за които имам съмнения, че може да не са разбрали по други канали).

Аз тъкмо ни представих и по радио „Стара Загора“. В 5-7 минути. :)

От мен:

http://valio98.blog.bg/izkustvo/2016/05 ... i-.1450755
https://valentindivanov.wordpress.com/2 ... B5-%D0%BD/

Ето и Hellen:

http://larp-bg.org/forum/index.php?topic=4660

(Кефи ме колко е стегнато там. :)

Пуснах и в сайта на Човешката библиотека:

http://choveshkata.net/blog/?p=5943

...

Уха! Уредих ни и на челната страница на Читанката:

https://chitanka.info/

Ето ни и във forum.animes-bg.com:

http://choveshkata.net/forum/viewtopic. ... 159#p23159

Със специфични за аниме общността категории и мои лични мисли накрая.
Онези мисли, които донякъде отговарят на въпроса „За КАКВО правим
наградите“. :)

Сега да ви питам (карам по списъка тук: http://nfnagradi.zavinagi.org/about-us/):

- Наско, като представител на „Тера Фантазия“, пращал ли си покана към
членовете на дружеството да участват?

- Джовани, Ани, ще качвате ли материал за НФН в Сборището?

- Янчо, какво се случва в Бургас?

- Дидо, Ани, вие разгласихте ли някъде?

- Ивайло, Уибробрийци знаят ли?

- Кънчо, писал ли си на твоите контакти фенове?

За всички останали общности успях да открия вести. Разчитам и феновете
да ги открият.

Нататъ
к)

П.П. Сори за линка – директният е
http://forum.animes-bg.com/viewtopic.ph ... 4#p3144894

Хахаха... това не го очаквах:

http://www.karieri.bg/karieren_klub/nov ... 16-22_mai/

:)))

Благодарим за подкрепата – даже и само морална да е. Нужна ни е.

(А иначе е достатъчна помощ, ако споделиш с приятели да се регистрират
до началото на юни и да участват в гласуването. Колкото повече –
толкова по' ще си заслужим името „национални“.)

К)

2016-05-22 19:01 GMT+03:00 Khancho Kojouharov:
> Прощавай, че не ви помагам, но времето все повече не ми достига. (...)

Втори рунд. :)

Тъкмо писах на тези места:

http://choveshkata.net/forum/viewtopic. ... 248#p23248

А утре-вдругиден се глася да пращам мейли към списъците в долното ми писмо.

Вие?

К)

П.П. Специално се обръщам към Емо и Торо: Вашите онлайн общности са
многобройни + лесно ще изкарат доказателствени линкове. Помогнете им с
директно указание какви да са линковете – примерно
http://www.shadowdance.info/forum/membe ... file&u=409
за Емо във форума на ShadowDance и
http://knigi-igri.bg/forums/user/76-al-toro за Торо във форума на
knigi-igri.bg. За пример може да ползвате текста ми във форума на
Читанката: https://forum.chitanka.info/topic5273.html#p23543

Разбира се, молбата важи и за всеки друг с активна (и видима) онлайн общност.

Жоро, мерси за http://www.shadowdance.info/magazine/ne ... 2016-vote/ !

Само напомням: пуснахте ли обяснение (ти или Емо), че хората могат да
се регистрират с форумния си профил? Пример:
http://www.shadowdance.info/forum/membe ... rofile&u=3

Торо, Митко – вие обяснихте ли в knigi-igri.bg? Пример:
http://knigi-igri.bg/forums/user/66-vilorp

Диляне – във форума на „Ефремов“?

(И т.н. – всеки според особеностите на онлайн общността му.)

Не... но ми се струва, че това е достатъчно явно и подробно обяснено на самия сайт на наградите. Ще добавя едно изречение.

Съдейки по миналата година, няма такова нещо като „достатъчно явно и
подробно“. Все някой не е разбрал. :/

Презастраховайте се.

Още в първия пост по темата го направих, сега ще припомня :)

Някои резултати от разгласата съм обобщил тук.

И една лична закачка (ама сериозна): разбира се, че не откриваме топлата вода и колелото. Откриваме как се прави достоверно онлайн гласуване. ;)

(Ако се чудите кое ѝ е сериозното: дайте пример за достоверно онлайн гласуване, вече осъществено някъде. Което да не изисква проверка на лични документи.)

[Кал]

Кристиана Тошева във Фентъзи ЛАРП център: Кого отличихте в Националните фантастични награди 2016

(...) Впечатли ме и ме зарадва фактът, че всеки от гласувалите тази година даде своя глас в повече от една категория, а аз самата се запознах с много голяма част от българското творчество, което досега не ми беше известно. Именно това е основната цел на НФН - да разпространява българските творци сред по-широка аудитория. За съжаление, много често, твърде често хората се учудват, като споделя, че има страхотни модерни (да се разбира сегашни) български писатели на фентъзи и научна фантастика, че има книги-игри, които излизат сега, а не преди 15 години. Това ме натъжава. Аз самата се запознах с българското творчество в последните 2-3 години и го направих изцяло целенасочено, не беше плод на случайно прочетено ревю или среща в някоя книжарница с книга от български автор. Затова и участвам активно в проекта НФН. Затова и са създадени НФН. Да, като система на гласуване НФН е различна, недоказана във времето, променяща се, но една нова система е необходимо да бъде променяна, за да се подобрява и да бъде актуална спрямо българските условия. Разбира се, има и други системи, подходящи за организиране на награди, но за НФН се спряхме на открито, видимо гласуване. Тази година се промениха някои неща, повечето от които смятам за правилни. Направихме и някои грешки, част от които оправихме навреме. Други тепърва ще се оправят, а остават и доста неизяснени въпроси, предимно защото са трудни за изясняване и няма едносричен отговор, с който хората да са съгласни веднага. Как се сравнява книга с 60 листа само текст с такава с по 1-2 изречения на страница и много картинки? Възможно ли е да се направи някаква реална измерима съпоставимост между изкуство, така че всички творци/творби в една категория да са абсолютно съпоставими? Ами, не може. Заради субективността. Затова и наградите вече са "любими", а не най-добри. На хората. На почитателите. На тези, които са се докосвали до българско творчество. Системата не е перфектна, няма и перфектни системи. Затова и НФН са винаги отворени за желаещи да се включат в обсъждането и изчистването на правилата. С мисъл за българските творци - за тези с години опит и издадени творби, и за тепърва прохождащите. За бъдещето. Заедно.

[Кал]

Хубавата страна на лошата страна на НФН е, че покрай тях разни хора си показват рогите – как се държат, какво (не) разбират...

А аз почвам да трия, трия контакти...

Листата ми с познати фенове на фантастиката спадна от 520 души на 515. Егаси.

Моля да изтриеш каквото си цитирал от мен там. Нямам Фейсбук профил от
над 5 години и не желая да бъда въвличан в каквито и да е разговори
там.

Благодаря.

Нямаше отговор.

Искрене, какви думи да използвам, за да ме разбереш по човешки?

Виждам във ФБ, че не само не си изтрил каквото те помолих да изтриеш,
а и продължаваш да говориш (непроверени) неща по мой адрес, зад гърба
ми. Как се нарича такова поведение?

Впрочем точно то е една от причините да спра да ползвам ФБ. Още по
темата: http://choveshkata.net/forum/viewtopic. ... 176#p23176

А ето и едни размисли за разгласата на НФН, които нямам проблем да
цитираш където искаш:
http://choveshkata.net/forum/viewtopic. ... 423#p23423

Докато не установя, че знаеш какво е „етични отношения“, спирам да ти
обръщам каквото и да е внимание.

Кал

Дискусията на ФБ страницата на Искрен съдържа (към 15:43 на 30 юни) предписания от Марияна Богданова – Lady Marian, самия Искрен и Ангел Богданов – Копо да си пия хапчетата от сушени жаби – пардон, антидепресантите.

[Кал]

Петър Атанасов в SciFi.bg: Известни са наградените от НФН 2016

(...) И тази година не се размина без критики към организацията. Официалната позиция на SciFi.bg по случая е, че немалко от конструктивните критики са на място и е редно да доведат до промени, но те не омаловажават Националните фантастични награди като все още оформяща се институция и не намаляват ценността на получените отличия. Всички наградени заслужават наградите си и нашият екип им честити сърдечно за отличията! Гласуването е отворено към всички желаещи с минимално онлайн присъствие и се провежда при абсолютна прозрачност. Същото важи и за разноликия организационен екип – всеки представител на общност или фен би могъл да влезе в него, стига да има желание да помага и да отделя от времето си, за да поддържа и подобрява НФН.

[Кал]

Отцепвам разговора с Mandor и Moridin (Жоро Пенчев) в отделен пост:

„Ефремов“ не е участвал; участваше само Дилян. Ако желаеш, ще те свържа с повечето активни членове на клуба, за да ги попиташ лично дали изобщо знаят за покана да участват [в НФН].

За Trip не знам, но аз желая да ме свържеш с „повечето активни членове“ на клуб „Ефремов“, за да ги попитам дали изобщо знаят за покана да участват.

Или ако предпочиташ, попитай ги ти и ни съобщи резултатите. За да им повярваме, нека са във вид, който всеки от нас може да провери, без да си прави регистрация някъде.

Благодаря предварително.

Някои хора от клуба може и да са подочули нещо, но съобщение нямаше – нито в сайта, нито във форума, нито по канала „една жена каза“… Тези, с които съм разговарял лично, не знаеха.

(...)

@Кал: Не смятам за уместно да продължаваме общуването преди да се извиниш публично за лъжите, които разпространяваш по мой адрес зад гърба ми, относно изказванията ми за НФН.

Как да се извиня, като самият ти продължаваш с клеветите (в смисъла на „непроверена или умишлено лъжлива информация, която злепоставя някого“)? Нали затова искам да ме свържеш с „повечето активни членове“ на „Ефремов“ – за да проверим истини ли говориш, или си измисляш.

Нали лично съм присъствал на среща на „Ефремов“, в която с Дилян поканихме хората да гласуват? Нали следя форума на „Ефремов“? Нали доста от тези „активни членове“ са ми на мейлинг листата, по която им пратих лична покана?

Кой на кого има да се извинява, Mandor?

Да видим...

... ох, то станал bypassing.

„Да гласуват“, а не да участват в организацията. Чети по-внимателно.

Чета: „Ако желаеш, ще те свържа с повечето активни членове на клуба, за да ги попиташ лично дали изобщо знаят за покана да участват.“

Да участват къде? Старая се да чета макс. внимателно, но неизказани мисли още не мога…

Добре, извинявай, че не зададох уточняващ въпрос, а се плъзнах по едното възможно тълкуване. (Извинявам се искрено.) Миналата година не ни е хрумвало да пращаме покана към Ефремовци да излъчат още/различни свои представители в орг-екипа на НФН, понеже приемаме, че това е вътрешен избор на конкретната общност. Пример: Валя Димова от „Светлини сред сенките“ казва: „Няма да мога да се занимавам с организацията тая година“ – питаме я „Кой ще те замести?“ – тя излиза, влиза заместник. Или – вече не помня кой – казва: „Моля сменете мен и X с Y и Z“. Виж, ако вътре в общността не могат да се разберат помежду си…

В тая връзка, на Таласъмията установих, че в някои от общностите има слаба вътрешна комуникация. С потрес научих, че в една от тях ядрото от активни хора не е поддържало НИКАКВА връзка с представителя си в НФН. (После се оказа, че за това има обективни причини… но белята беше сторена.)

Предполагам, че тоя проблем го има и в други общности. И разширявам призива на Moridin: нека създаваме повече връзки не само между общностите, а и вътре в самите тях.

Mandor, чакай… твоите обвинения от началото на тези НФН да не би всъщност да са, че не сме поканили повече организатори? Понеже аз винаги съм ги възприемал като „умишлено каните малко гласуващи, за да можете вие да си спечелите наградите“ (което имах предвид под „клевети“ в оня цитат).

@Кал: Нищо подобно не съм казвал. Напротив – смятам, че колкото по-малко организатори има (да се чете: хора, които решават какво и как ще се прави), толкова по-добре ще се получи. Колко души ще им помагат „зад сцената“, е отделен въпрос, който няма връзка с темата, защото по идея те нямат думата. Идеалният вариант е да няма нито един функциониращ организатор в момента на започване на регистрацията – т.е. всичко вече да е обявено, обсъдено, решено и да остане само да се проведе.
Да, наивно е, но държа на тезата си – колкото по-малко и по-независими организатори (да се чете: които няма опасност да бъдат номинирани в някоя категория) има, толкова по-неподдатлива на критики ще е схемата. И все още не разбирам защо и тази година цялата подготовка (да се чете: преди обявяване началото на регистрациите) се проведе тихомълком и в ограничен кръг.

Разбирам импулса както да се посочат недостатъците в организацията (от страна на Мандор), така и да се защити тя от неверни твърдения (от страна на Калин). Но всъщност нашият призив е просто да заровим томахавките. Не да се обвиняваме кой какво защо (не) е направил – а да кажем – предлагам да стане това и това, защото досега не работеше, ето защо.

И към Мандор – нека да не решаваме кой има право и кой няма да е организатор. Няма лошо всички организации да участват, и даже е най-редно. Но активните сред тях не трябва да се отказват или налагат, когато мнозинството взима друго решение. Това важи както за отказалите се (като Елена и Сашо Драганов), така и за Кал (включвам и себе си към него, тъй като не си давах зор да ръчкам да се гласува) за оперативно взимане на решения без широко гласуване.

Времето е проблем – затова всички решения трябва да са взети един месец преди всичко останало да почне. И както казвам и горе – ако правилата не са адекватни на ситуацията – стисваме зъби, казваме го прозрачно, и ги коригираме догодина. Това е.

Отлично казано. Нещо подобно се каза и миналата година след приключването. Но тази година нещата не се повториха, а се влошиха. Защо?…

Аз не познавам организацията отвътре, за да мога да я критикувам. Мога да критикувам само външните й проявления – това, което виждам отстрани. Неколкократно беше изявено желанието за привличане на всички от т.нар. „фендъм“, но това остана само на думи. Тъй като не членувам в никаква организация/клуб/прочее, можете спокойно да ме считате за „див фен“ (според дефиницията); а защо не членувам – това е друга тема, която директно противоречи с воплите на клубните председатели „няма нови хора“… (извинявам се за отклонението . Така че от тази гледна точка ще повторя няколко вече изказани въпроса, чийто отговори продължават да липсват:
— Защо когато споменах на Калин, че правилата не ми позволяват регистрация, той тихомълком подмина това изявление, а не се поинтересува кое точно ми е попречило? (Справка – темата за миналогодишните фантастични награди във форума на Читанка.) От моя гледна точка това е недвусмислено изявено желание да бъда отстранен от гласуването.
— Какво се случи с анкетата за НФН 2015, която беше организирана от Калин след приключването на миналогодишните награди? Къде са резултатите от нея?
— Защо въпреки че миналогодишните награди получиха толкова отрицателен отзвук, нямаше никаква промяна в правилата и/или организацията? Наличието на сайт беше несъмнено улеснение, но в технически план; организационно нещата останаха същите.
— Защо въпреки изявлението, че целта е да се привлекат всички заинтересовани, организацията (отново: преди обявяване началото на регистрациите) се проведе тихомълком, очевидно – в ограничен кръг?

Сигурно има и още, но спирам дотук. Разберете, за мен това не са грешки. Миналата година може и да са били, но тази… вече са тенденция. Неприятна.
И продължавам да смятам, че „Няма лошо всички организации да участват, и даже е най-редно“ изобщо не е правилно. Да, който иска – да се включи в техническата част, но организаторите трябва да са възможно най-малко. И колкото се може по-неутрални. И много по-„прозрачни“ в действията си.

Отговарям на въпросите, които засягат мен:

– Понеже вече не си спомням подробностите в дискусията миналата година: може ли линк към мястото, където си ме попитал, а не съм ти отговорил?

И миналата, и тази година безпроблемно можеше да се регистрираш и да гласуваш, ползвайки (примерно)

https://forum.chitanka.info/member/Mandor/

Тази година изрично ви го написах във форума на chitanka.info при самото обявяване на НФН. Какво повече трябваше да направя?

– За тази анкета ли става дума? Тя събра прекалено малко участници, за да има някаква статистическа тежест – но все пак правилото „само един глас в категория“ го сменихме на „произволен брой гласове в категория“. (Но разбира се, „нищо не сме променили в правилата“. :/ )

И още едно уточняващо питане към Мандор: в крайна сметка, ти твърдял ли си нещо в смисъла на „умишлено каните малко гласуващи, за да можете вие да си спечелите наградите“? Ако не си, искрено и публично ти се извинявам, че съм ползвал думата „клевети“ по твой адрес – не съм те разбрал правилно.

@Moridin: моля дай ми примери за „оперативно взимане на решения без широко гласуване“ – тук или по имейла, както ти е по-комфортно. Подозирам, че съм направил нещо, което другите са възприели не както съм го имал предвид. (На няколко пъти тая година виждам да ме обвиняват – най-често зад гърба ми, – че си налагам мнението или налагам решения. Това е едно от обвиненията, които най-много ме скапват…) Важно е да си изясняваме такива неща, за да вървим напред.

(Ако не се разбира: коментирам само неща, които имам нуждата да си изясня. С другите или съм напълно съгласен, или ми е рано да взимам отношение.)

П.П. Към „Тази година изрично ви го написах във форума на chitanka.info при самото обявяване на НФН“: Сори – не съм го написал при обявяването, а го добавих 6 дни по-късно, на 15 май.

@Мандор – каквито и грешки, и тенденции да виждаш – те могат да бъдат решени просто с по-широко участие. Когато се абдикира от това участие – как се държи сметка? Това не ми е ясно.

@Кал – целта на целия ми пост е да не водим километрични спорове. Особено когато никой не иска да бъде убеден. По тази причина ще ти пиша на имейл с примери. За мен е важно да се види, че никой не е идеално крив и идеално прав в цялата тая патаклама и че основната цел е да създадем нещо работещо, а не да се изясняваме. N’est-ce pas?

Жоро, „да се изясняваме“ на мен ми е предната стъпка към „да създадем нещо работещо“. Не искам да ставам идеално прав – само по-читав… както и ти, доколкото те познавам. А за „спорове“, както писах и на Криси, вече никаква сила нямам. N’ikakva.

@Кал – Точно за това изказване става въпрос; толкова е идиотско, че чак ми е обидно предположението, че съм казал нещо подобно. Приключваме въпроса.

@Moridin – Ами нали и аз това казах!? Нула информация, нула обсъждане – просто изведнъж „Регистирайте се!“… Ако догодина повдигнете въпроса за организацията още през януари-февруари, за да може (дай боже!) до юни всичко да е предложено, обсъдено и прието – отлично, това вече е напредък. Ако не – тенденцията се запазва и негативите ще нарастват.

@Mandor: Горе направих доста изказвания – но предполагам, че имаш предвид „умишлено каните малко гласуващи, за да можете вие да си спечелите наградите“. Още веднъж те моля за извинение, напълно искрено. Не съм те разбрал и съответно не съм бил прав да ползвам думата „клевети“ по твой адрес.

Преди да изчерпаме темата, моля само да отговориш на въпроса ми „Какво повече трябваше да направя?“ (за указанията как се прави регистрация в сайта на НФН, специално за твоя случай) – за да мога да „ъпгрейдна“ това, което зависи лично от мен, при следващото случване на наградите.

@Всички четящи: както написах в първия си линк (http://choveshkata.net/forum/viewtopic. ... 423#p23423), поканата да се включите в организацията на следващите НФН вече е отворена:

Когато започне организацията на следващите НФН (ако изобщо се намери кой да се занимава с нея), отново ще поканим всички невключени общности. А междувременно ще бъде чудесно, ако те вземат инициативата в свои ръце и сами ни потърсят.)

Също като Trip, и аз вярвам, че всяка общност, която допринася за родната ни фантастика (или има желание да го прави), има право на свое представителство в организацията на НФН. Не стойте отстрани – включете се – за да има кой да се занимава с НФН. Както бях писал на Нели Цветкова:

Най-важното е, че винаги копнеем да работим с хора, които се държат достойно, търсят съзидателни решения и отворен диалог (който включва изслушване, не само изказване). Отново: ако се разпознаваш като такъв човек, с радост ще те приемем като представител на твоята общност в НФН и участник в подобряването на правилата и организацията ни догодина. Условията ни за работа са изключителни: огромно натоварване, никакво заплащане, минимална благодарност… но пък общуваме с интересни хора.
Спечелихме ли те?

И (като Криси Тошева) вярвам, че трябва да измислим как „дивите фенове“ – хората, които не се числят към нито една общност – също да имат представителство в организацията на НФН. Вече мислим по това…

[Кал]

Продължаваме разговора със Сашо Драганов в Цитаделата:

“Проблемът, на който не мога да съзра никакво общоприемливо решение в момента, е как България да излъчва номинациите си за Еврокон”. Аз лично не разбирам фиксацията в тази награда. Според мен просто и безболезнено решение е НФН да приемат име на своите награди – както ние например полека-лека вървим от “Годишни награди на Националния Клуб за Фентъзи и Хорър” към просто “Награди на Цитаделата” /макар клубът да е национален от гледна точка на това, че има фенове от цялата страна/ – а оттам-нататък клуб “Иван Ефремов” могат да дадат легитимация на целия процес като, ако се не лъжа най-стара общност. Няма как всички да са доволни, но просто някакси самото име НФН е твърде ангажиращо отделните общности, а в момента не смятам, че процесът към окрупняване и интеграция работи на каквото и да е ниво – от българския фендъм до Европейския съюз. Малко скандално ще е да перефразирам Найджъл Фарадж, но бих казал – нека сме приятели, колеги заедно, но да се отървем от една обща инициатива, която само ни разединява. Що се отнася до критиките на Явор и Елена, според мен те имат право на своето мнение, че по някакъв начин са ощетени от правата такива, каквито са сега – относно например допускането кое е книга, правото да не участваш в дадена номинация и т.н. Както и при мен остана едно такова чувство относно правата за гласуване – сам може да прецениш, че един сайт, който пуска новини за поредици като “Трансформърс” и “Костенурките Нинджа” вероятно има много фенове, които не са блогъри или рецензенти и това, че те не могат да ни подкрепят нас ни удря директно. Поради което аз и не виждах смисъл да участвам. Това са само мои препоръки, вие си преценявате какво да правите, но понеже опитът на НФН е за инклузивност, за разлика от “Цитаделата”, където ние никога не сме криели, че организираме правилата в по-затворен кръг, то тогава може да ги разгледате – моите, на Явор, на Елена и т.н.

Разбирам доводите ти. За някои има нужда да поговорим по-надълго, отколкото ми позволяват силите в момента, така че сега само ще питам:

1. Ако все пак приемем, че е добре България да изпраща номинации за Еврокон: имаш ли предложение по какъв начин да бъдат избирани те?

2. Имаш ли предложение как да прекръстим Националните фантастични награди? (Така че да отразяват разноликия състав на организиращите ги общности и отвореността им към нови участници, за която съм писал тук: http://choveshkata.net/forum/viewtopic. ... 423#p23423.)

На мен „Наградите на Фентъзи ЛАРП Център, Човешката библиотека, knigi-igri.bg, ИКФЕП „Иван Ефремов“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, SciFi.bg, ShadowDance, „През 9 земи“, българските ЛАРП общности, Сборище на трубадури, клуб „Терра Фантазия“, Клуб по фентъзи и фантастика към ФМИ, организаторите на „Златен кан“, клуб „Светлини сред сенките“ и клуб „Уибробия“ не ми звучи естетично.

П.П. А това, което ти наричаш „окрупняване“, аз виждам като „оцеляване“. Бях набелязал проблема за „социалната невидимост“ още като си говорихме 2014-а:

http://choveshkata.net/forum/viewtopic. ... 997#p22997

Виж сега, със среден тираж на книга от 500 бройки, по данни на НСИ /за българска цифрата е 300/, не може да има кой знае каква видимост на общността и според мен дори да се обединят всичките сайтове, клубове и групи, в новините можем да влезнем само ако някой убие някого другиго – така работят медиите у нас. Иначе има стабилна омерта, която позволява само на определени писатели да пробият, или по линия връзки, или по линия, че става някакъв куриоз, което е по-симпатичното, както е с Конрад или Краси Зуркова. Като цяло обаче аз не виждам някакъв особен проблем с това – аз лично за “Цитаделата” съм доволен от феновете, които имаме и повече не ми трябва. Отдавна нямам мераци за нещо повече от това да споделям нещата, които са ми интересни – ако се намери и някой друг, супер. Що се отнася до наградите ни, ние ги правим основно за купон. Знам, че хората, които ги получават се радват. Това ми стига.

Сашо явно е по' песимист от мен.

Но пък точно в момента искам да ми се съживи неговото жизнерадостно отношение към защо, в крайна сметка, се правят такива инициативи...

Извинявай, бях видял само един от коментарите.
1. Ако трябва да съм честен, нямам претенции за наградата “Еврокон”. Вариант би било при толкова много номинации да се изпращат кандидатури от отделни общности с уловка – никой да няма право да праща себе си така ест пак ще има проблеми – ти на мен, аз на теб… но може би е по-добре. Разбира се, може да се каже, че като най-стар клуб “Иван Ефремов” трябва да изпраща и той би могъл да даде легитимация победителите в НФН да ходят на Еврокон.
2. А НФН – ами виж сега, аз пак нямам и по този въпрос чак такива претенции, тъй като има една Световна фентъзи награда, която нито е фентъзи, нито е световна, а откакто махнаха статуетката на Лъвкрафт, за мен няма и награда Но иначе мисля, че за име може да ви помогне Сашо Карапанчев – име на класическо фантастично произведение – може би нещо от Светослав Минков?
Накрая бих искал да кажа, че на мен НАИСТИНА не ми се воюва с други общности. Разбирам възраженията на Сиби, на Бранко, на Явор и на Елена и в някаква степен ги подкрепям предвид личните си преживявания около номинациите за Еврокона, а и защото са ми приятели, duh В същото време говоря спокойно с теб, добро отношения имам към Пепи, към Дилян, към Кристиана. За ШД не мога да си изкривя езика/пръстите … но правят много добър сайт в момента.
Но и НАИСТИНА не ми се участва. Ако колегите от Лазарус и Дракус кажат да правим общи награди, надали ще се навия. На мен ми харесва да си имаме в “Цитаделата” едни награди и който иска да прави други, сам или в коалиция, късмет и успехи. Лично за мен по-голям календар с награди е най-доброто, което може да има от гледна точка на това, че стават някакви събития. Казах и на ГоА-та, че според мен се получи добре, когато “Ледената цитадела” спечели три различни награди – нашата, вашата, на книгите-игри отделно. Според мен изглежда по-яко, когато си направил такъв слалом.

Разбирам те и по двете „НАИСТИНА“ точки. НФН нямат за цел да обсебват пространството на българските награди за фантастика – нека има още и още награди, за да има още и още поводи за празнуване и радостни хора. Целта на НФН е различните фантастични общности да се опознават помежду си – читатели с ларпъри с геймъри с отаку с... (Ако, разбира се, го искат. )

Благодаря за идеите, ще ги споделя със съратниците. По първата обаче не разбрах: след като общностите изпратят кандидатурите си (изключващи тях самите), как се избира коя да стане бг номинация за Еврокон?

А дваж повече благодаря за добронамереното отношение и благия тон на разговора ни. Напоследък се бях поотчаял, че са възможни.

Може би всяка организация да изпрати номинацията на една категория – нещо такова виждах. Но подчертавам, че това е съвет отстрани и нямам представа как биха се разпределили и дали такова решение е възможно.

А за добронамереното отношение – Все пак и аз съм организирал награди и съм минавал през подобни етапи

Идеята е интересна, заслужава си мисленето.

Двата казуса, които ми хрумват на прима виста, са:

1. Какво правим, когато активните общности (дай Боже!) станат повече от 14, колкото са Евроконските категории? (Те и сега са повече от 14… а колко от тях са активни е друг въпрос. )

2. Как даваме глас („представителство“) на феновете, които не се считат за част от никоя общност? Например от Goodreads тая година се регистрираха да гласуват 30+ души, чиито имена никога не съм срещал из традиционните фендъми…

[SAlexandrov]

Така... след като миналата година административно ме бяхте лишили от награда, тази година сте дали три за дебют

ИЗТРИТИ: клевети и лични нападки -- Кал

Поздравления!

[SAlexandrov]

Само едно нещо коригирах, в името на точността.

Останалото не смятам да коригирам. Дори и да го направя, то няма да промени това, което си мисля.

[Кал]

Темата получава заключалка за 24 часа, за да дадем време за размисъл на участниците.

Светослав Александров (SAlexandrov) получава второ и последно предупреждение да не публикува клевети и лични нападки в сайта на Човешката библиотека. Ако желае да упражнява слободията на словото си, нека го прави другаде. ЧоБи не е Фейсбук.

За фактологията на НФН: И трите отличени дебюта тази година събраха над 5% от броя на гласувалите участници в двата кръга (ок. 125) – или дори успешно регистрираните (166). Дебютът на Светослав Александров миналата година не успя да ги събере (при 144-ма гласували) и не получи награда заради тези правила.

И като кода цитирам Сашо Драганов от Цитаделата:

Една тема за размисъл към всички – най-голяма посещаемост миналия месец имаме, когато пуснахме тази новина. Т.е. българският фендъм не се занимава с новините от проявленията на фантастичното у нас и по света, премиерите и ревюта на книги, новините около филми, а най-вече да има някакъв скандалец около дадена процедура.

Наистина ли сме такива и ако да, за какво изобщо правим всичко?

[Кал]

Това обяснение е добре да го имаме и тук:

„Див фен“ е бувален превод на англоезичното понятие wild fan и означава „почитател на фантастиката*, който не се причислява към никоя общност“. Понятието е напълно неутрално – не съдържа никаква оценка и никой не е искал да обижда никого с него.

---
* Възможно е да се ползва и в други фендъми, но аз лично съм го виждал само из фантастичните.

[Кал]

Тъкмо пратих към новия алманах „ФантАstika“ един обзор на НФН 2015 и 2016, който слобихме с Криси Тошева. И покрай него ми изникнаха две важни:

Тук ще добавя няколко думи за нуждата ми в статията да са изброени и
имената на конкретните хора, които бяха излъчени като представители на
организиращите НФН общности.

Едно: това са хората, които (се предполага да) вършат работата по
организацията на НФН. Тоест we give credit where credit is due.
(Статията ще излезе в раздел „Откъде идваме“, който е хроника на
българския фендъм. Такива имена там са важни.)

Две: това са и представителите, към които (се предполага да) насочваме
всеки, който има въпроси или възражения по НФН за съответната година.
Пример: идва при мен Николай от клуб „Ефремов“ да недоволства за
еди-що си по НФН 2015. Аз му казвам: говори с Юри или Дилян, те бяха
твоите представители тогава. И те ще ни предадат каквото е нужно.

Надявам се, че разбирате смисъла на тая „разпределена отговорност“.

Мили съ-организатори, все забравям да ви кажа: Моят „празник“, докато правихме двете издания на наградите, беше търсенето и проучването на номинациите. Особено тия номинации, които вие (Криси :) бяхте намерили, а на мене нищичко не ми говореха. „Бай Кольо Марсианеца“, хихихи; или ПРЕКРАСНИТЕ дебюти миналата година... Помня, че в продължение на една седмица всеки ден час-два четях, гледах, ровех се за още в нета.

Ако никак не успеем да възродим НФН, ей това ще ми липсва най-много.

[Кал]

Sometimes, I'm afraid of the kind of guy I can become ....

Впрочем едно от най-хубавите неща в новия формат на НФН „Феникс“
е, че изобщо не ми пука кой ще се включи в правенето им, а кой ще стои
отстрани. Те нямат претенция за националност, да?

Важното ще е само дали ще [се] съберат поне три навити общности с по един
активен представител. Ама _активен_.

Ако се съберат – ще има „Феникси“ за всички (от сърце :D). Ако не се
съберат – ще чакам.

I can wait, дето викаше един крал в „Последният еднорог“...

(НФН = „Ненационалните фантастични награди“, чиято организация ще започне най-рано есента на 2018-а. Бързам да успокоя всички параноици, че новите НФН няма да имат връзка със селекцията на българските номинации за Еврокон. Те дори няма да имат съревнователен характер. ;) )

[Кал]

Задвижих едно от нещата, които отлагам от година и половина – да се сдобия с онези книги, номинирани за дебют през 2016-а, които още оттогава искам да чета: „Малката книга“ на Георги Мерджанов, „Трубадур“ на Стефан Стефанов и „Камък от любов“ на Юлиян Попов. (По възможност – в е-издания.)

Което пък е част от популяризаторската мисия на НФН. Тя също почва да се движи пак.

[Mokidi]

Да ти осигуря Трубадура?
Други нямам възможност, но Стефан вярвам няма да възрази да го четат. Доста време мина от издаването на книгата.
141

[Кал]

Аз си пиша директно с него, още от пролетта на 2016-а, когато решавах кои номинации да подкрепя и ми трябваха „представителни откъси“ от книгите. Сега просто му пратих напомнянка.

Ако не откликне обаче, ще те имам предвид.

(С Юлиян Попов вече си уговорихме среща за тази неделя, така че „Камък от любов“ е уреден.)

[Кал]

Отзив в Goodreads за „Камък от любов“:

~ Страстно започва тази история, като жежък повей от опалените пустини на Изтока:

– Знам кой си – прекъсна го жената – и рискуваш главата си, ако те открият тук.
– Не ме е страх да я загубя, Емая – усмихна се Арман. – Огънят, който запали в мен, вече изпепелява всичко и скоро от това тяло ще остане само сърце, което не ми принадлежи. То е в твоята власт. Тръгни с мен, бъди с мен, друго няма значение.
– Да избягаме? Казваш го ти?! Всеизвестният емир Арман бен Валор, Последният лъв на пустинята? Защо да тръгна с теб? Ти не знаеш коя съм?
Въпреки думите ѝ емирът се приближи към нея, подчинен на магията ѝ. Искаше да я целуне, но нещо остро го спря. Наведе поглед и видя един кинжал, готов да се забие в гърдите му. Малката ѝ, почти детска ръка стискаше дръжката с цялото усилие, на което беше способна.
– Хайде – каза той – направи го!
Топлите очи на Емая едновременно се предаваха на неговия пронизващ поглед и го молеха да направи крачка назад. Ръката ѝ обаче не отпускаше камата. Арман натисна гръдта си върху острието и фини капки кръв блеснаха по ръба му.
Стояха и двамата като замаяни. От унеса ги извадиха виковете на робиня, която вдигна охраната на крак. (...)
– Иди си, бягай!
– Не и без теб.
– Моля те, смили се над мен, Арман – каза Емая с влажни очи.
Неговата кръв и нейните сълзи се сляха на пода в една невъзможна целувка. Тази, която плачеше – кървеше; този, който кървеше – плачеше.

Дори разбуди една дълбоко заспала моя част, която някога на свой ред разказа друга история...

~ След поредица от зловещи изпитания, сполетели двоицата влюбени, разказвачът на историята се пита:

Сладки деца, кой закон нарушихте? Защо колкото повече доказвате любовта си, толкова повече зло понасяте?

Може ли... може ли аз да предположа?

Ами например защото третият човек, когото вие, двоица, напълно забравихте, когато станахте влюбени, е бил близък с един от вас. Или поне дълбоко ви е ценял. Имал е нужда от времето и вниманието ви. Не като потенциален партньор, просто като приятел. („Просто“, хаха.)

А сега, докато вие сте заети да доказвате (или показвате... не знам кое боли повече) любовта си, сега, когато целият ви свят се е свел до новата ви изгора (като в първия „Здрач“...), този трети човек се чувства напълно захвърлен.

Дали не е, защото сте нарушили закона за вселенската обич? Която не може, не бива да бъде свеждана до едного? Ами напротив, когато един я разпали у вас, следва да я разпръскате над целия свят? Любовта към единия нека си бъде единствена по рода си – но и нека направи от вас повече: по-способни да давате обич във всички посоки. Според нуждите на посоките...

Всъщност колко от нас са порасли достатъчно, че поне тайничко да не пожелаят някакво зло – пардон... възмездие? урок? освестяване? – на свиден приятел, който се влюби така захвърлящо?

А колко от нас са порасли достатъчно, че дори да се влюбят, да не се държат като тъпигьози, кретени, пубери към приятелите?

Spoiler

Всъщност това мое предположение няма нищо общо с историята в „Камък от любов“. Там третият нито е бил близък, нито дори е човек. Аз по съвсем други причини го пиша тук. И посвещавам на Хрс, която страда по два пъти повече поводи от мен.

~ Напомняне за мене, за Илка, за всички, окопани (закопани ;) в разделението „аз - другите“:

– (...) Започнах своето пътуване, отдаден на единствената цел, която имах – да освободя човека, за когото споменах. Но като че ли с усилията, които влагам, освобождавам самия себе си. Засега...
– Да, посвещавайки се на другите, всъщност си даваме шанс на самите нас...

~ След първата третина историята става по-полегата и спокойна... макар да ни развежда из половината познат тогава свят. ;) Все пак не липсват и по-бурните моменти:

Гигантът посочи с пръст към меча, който все още заплашително стоеше на гърлото му.
– Крадец на оръжия ли си? – опитваше се да изкопчи повече информация емирът.
Африканецът оголи белите ти зъби и прихна в смях, но внезапно спря, когато Арман натисна по-силно оръжието.
– Т'мила иска ти покаже нещо – гласът му беше толкова силен, че можеше да предизвика лавини в някоя планина.
След кратко мълчание Арман каза:
– Добре, но да е от кръста нагоре.

... Какво? Бурният смях не се ли брои? :P

[Кал]

Отзив в Goodreads за „Малката книга“:

Друг такъв български роман не присъства в читателския ми опит или памет. Виждал съм истории, базирани на старата българска митология или на славянската, но изворите, от които черпи „Малката книга“, са други. Не искам да ви развалям радостта от първооткривателството, затова няма да издам повече. Представям ви останалото в реда, в който го открих аз:

~ Усетете духа на книгата (и колко е издухан един от героите):

Нещо се движеше бавно, сякаш търсеше, сякаш опипваше. Шумата скърцаше под стъпките му, а вибрациите стигаха до Щерю. Не издаваше никакъв звук от дишане. „Няма животно, което да не издава звук от дишането освен паяците!“, каза си Щерю и усети как нов студ обхваща тялото му. Стъпките показваха, че този е огромен, почти колкото Щерю. Можеше да го захапе през кръста, да впръска в тялото му отровата си и да снесе яйцата си в размекнатата му плът. И да изпие соковете му. Щерю стисна силно един объл камък в шумата. Нямаше да се даде толкова лесно! Никога! Изскочи и замахна с всички сили.
– Ох! – изкрещя паякът в мрака. – Какво става тук?
– Извинете! – отговори Щерю и осъзна, че паяк няма, само някакъв човек, който светна с фенерче.
– Човек не може да се изпикае на спокойствие! – възропта удареният, който имаше голяма брада и не особено деликатна миризма.
– Голяма тъмница. Помислих ви за паяк.
– Ха-ха-ха! – разсмя се брадатият. – Тук паяци колкото искаш, но с такива бутове като моите няма. Ако имаше, бих преминал на паешка диета.

~ Не. Усетете духа на книгата:

Магазинчето стоеше затворено, а на витрината му имаше надпис „Обедна почивка“. Вътре в дъното на тясното помещение една едра жена седеше с гръб към тезгяха в учудващо голямо и старо кресло, а в краката ѝ се въртяха два котарака – единият сив, а другият риж и с клепнали уши. Двете животинки, които обикновено стояха от двете страни на креслото ѝ, сега се бяха надвесили над парче омазнен вестник, захвърлено на пода, и мъркаха, сякаш четяха. Последното съвсем не беше далеч от истината.
– Гледай какво изказване – каза рижият котарак. – България страдала заради комунизма. Аз пък мисля, че всички трябва да се радват, че тук е имало комунизъм. И не само за него, а и за царизма, и за робството... пардон, чуждите присъствия... и за всичко. Това е политически опит, който малко страни имат. Ако тукашните политици можеха за миг да спрат да хленчат и седнеха да проумеят уроците, които им е дала историята, щяха да стигнат далеч.

... Подухване от „Майстора и Маргарита“?

Във всеки случай книгата става все по-пълна с дух и духове...

~ ... и с типажи – такъв паноптикум от типажи, че сякаш целият град наднича от страниците ѝ, целият град надвисва отвъд...

Цял живот на Катя ѝ бяха повтаряли, че е прекалено умна и трябва да вземе живота си в ръце. А всъщност тя отдавна го беше направила. Още като ученичка беше седнала на бюрото в дома си и си беше задала въпроса какъв иска да бъде светът, в който живее. Беше си отговорила – свят, в който всеки върши дейност, която е полезна за другите. Затова и никога не влезе в университет – защото смяташе, че в подобни заведения хората се обучават да бъдат мързеливи. Катя виждаше армиите компютърни специалисти, които пъплеха по улиците, адвокатите с куфарчета в ръце, мениджърите, които не спираха да говорят по телефоните си, и нито един човек, който реално да произвежда нещо. Затова беше решила, че ще тръгне от най-долното стъпало, докато спести достатъчно пари, за да стане фермер. Да, тя искаше да бъде фермер, да произвежда истински, реално нужни на хората продукти и истински харесваше онези, излагащи собствената си продукция на пазара в близост. Често им правеше намаление от закуските, рискувайки по този начин собствената си надница, но това я правеше щастлива. Чувстваше се човек, истински и добър, а не робот в банка, който е готов да откъсне и детето от гръдта на майка му, да изтръгне парите от ръцете на трудещите се само за да обоснове собственото си безсмислено и никому ненужно съществуване.

Хората се тълпяха пред зала „България“. Искаха да влязат в сградата, но не беше толкова лесно. Някои личности бяха така надути, че трудно се заобикаляха, а други си бяха навирили носа така, че се заклещваше в тавана, а това изключително много стопираше хода на тълпата.
„Добре че са само с претенции, но без покритие! – мислеше си Англичанина. – Ако тия хора наистина бяха толкова велики, ти представяш ли си как завладяват света и налагат на всички скапаната си ориенталска култура!“ И той потръпна от отвращение при мисълта за световното господство на тия надули се и самозабравили се провинциалисти.
Англичанина никак не харесваше Балканите. Но от друга страна, тук беше много евтино. Със скромната си пенсия не можеше да си позволи живот в Лондон, а тук... Хм, тук беше звезда. Можеше да си позволи къща, алкохол и момичета. Господи! Да ходи по момичета! На тази възраст? Мисия невъзможна в Лондон или където и да е другаде, но тук... „Прекрасна страна! Евтина! Толкова тъпа и едновременно с това прекрасна! – така си мислеше Англичанина, докато седеше на първия ред в залата. – Щеше да е още по-хубава, ако разбираха от музика и храна!“

Цвети и Радо бяха на една възраст – на по 58 години. Бяха станали гаджета като ученици в гимназията. Ожениха се две години след като завършиха, веднага след като Радо излезе от казармата, а Цвети забременя – от Радо, това беше сигурно. Тя не беше имала друго гадже освен него. Той също, но пък беше имал няколко сексуални контакта в периода, в който беше в казармата. Трудно е да се удържиш, особено когато хората около теб дават такъв пример. С братята си по оръжие бяха участвали в няколко приключения, които не можеха да се нарекат особено приятни, но пък помагаха за социализирането. Ако не прекараш поне една ученичка от тия, дето ги водеха на посещения и танцови забави, те смятаха за идиот, а после в спалното ставаше страшно. Може и педераст да си, а никой не иска да спи в едно помещение с педераст. Може да те нападне в гръб. Никой не искаше да бъде нападан в гръб. Е, от нормалните, де! Когато педерастите биваха нападани в гръб, никой нямаше нищо против. Беше се случвало няколко пъти в спалното – не с него, разбира се, а с разни педерасти, незнайно как попаднали в казармата.
Цвети също беше ходила на танцови забави, но беше устискала на предложенията на младите войници. Веднъж за малко да се поддаде, но онзи се оказа педераст – не му стана. Цвети тогава намрази всички мъже, които до един бяха педерасти. Освен, разбира се, Радо, и сина им Калин.
Да, тяхното семейство най-много мразеше педерасти. Нашествието на педерастите, техните тайни общества, разяждащи обществото отвътре, понякога бяха основна тема за разговор между тях в моменти, в които си бяха казали всичко друго. А такива моменти имаше много, защото Радо и Цвети живееха сами и отдавна си бяха казали всичко по няколко пъти. Синът им Калин замина за Германия, а с него се замина и радостта от къщата им. Единственото, за което копнееха, е тази радост отново да се върне. Но Калин нещо не бързаше. Обичаше все още бохемския живот, въпреки че според тях вече беше на възраст за женене. Беше станал на 36, а все още се помотваше. Но пък пращаше хубави снимки от Германия. Радо и Цвети много се гордееха с него – бяха сигурни, че точно него имат предвид, когато по вестниците пишат за „изтичане на мозъци“. (...)
Радо и Цвети работеха на гардероба в нощния клуб в Студентски. (...) От гардероба се и печелеше. По принцип той си беше безплатен, но пък как да спреш някой, който иска да ти даде два лева. Или пък защото Цвети, без да иска, е прибрала табелата, на която пишеше, че е безплатен, или, уж без да иска, Радо е закачил якето си върху нея, или пък защото човекът просто иска да е сигурен, че ще се погрижат добре за вещите му. Но Радо и Цвети никога не приемаха парите като заплащане, а мислеха за тях като за бакшиш. Бакшишът не беше забранен, всички взимаха, дори в хотел „Риц“. Радо и Цвети бяха гледали американски филми все пак, то и откъде другаде да се научиш как да бъдеш човек.

Рядко съм виждал такова разнообразие от типажи, събрани на едно място. Освен горните имаме баща и син цигани, чистачка от ранг „леля“ (което в редовете на градската санитация е равносилно на „професор, кандидат на науките“), доцент, готвачка, мутра (която май... но да не спойля), пенсионер – пазач на депо... А зад, през някои от героите лека-полека започват да прозират по-големи, по-древни, по-архетипни фигури. Митологичният пласт – основата, подплънката на тези уж злободневни истории – е още един паралел с романа на Булгаков.

За мен обаче това е и причината да оставам встрани от героите, не напълно докоснат от перипетиите, не съвсем убеден, че такива хора има. Една важна част от тях очевидно не са хора; но и останалите не са – понеже типажите не са хора. Матрици, калъпи, отделни роли, да – но не микровселените, с които се разминаваме всеки ден в метрото или по улиците.

И колкото и да съм зашеметен от мащаба на сблъсъка, който се завихря над София (заедно с черните облаци, плъзнали от кутийката с най-големия страх), една част от мен – важна част – стои отстрани и зъзне. Да се окажеш човек в град, населен от архетипи, е ужасно самотно...

~ И понеже подборката ми цитати дотук май улавя само злободневния пласт, за баланс и финал ще включа мъничко от другия, трансцендентния. Внимание! Навлизаме в територия на дълбоки спойлъри!

Spoiler

– Защо ме повика тук? – попита Вихра.
Кибела се обърна към нея и седна пак на мястото си.
– Преди Ева – започна тя – Бог създал друга жена за Адам. Нарекъл я Лилит. Но Адам я изгонил, защото Лилит била твърде подобна на него – имала същите чувства, била създадена от кал също като него и не му се подчинявала, а предпочитала да крачат заедно, рамо до рамо, в Райската градина. Затова Адам поискал Бог да му даде друга жена. А Лилит била просто изхвърлена, в нищото, между Рая и Ада, осъдена да се скита вечно, разкъсвана от спомена за своя неверен любим. Тя никога не съгрешила, никога не прекъснала своята връзка с Бога. Разтворила се във времето и пространството. Нейното единствено престъпление било, че не била желана. И тя станала част от всички онези жени, които са изоставени, пренебрегвани, просто защото са нежелани от любимите си. Всички отхвърлени носят в себе си една божествена искрица, която може да ги спаси – тях и всички онези, които никога няма да познаят тъгата им.
Вихра усети как тъгата я обзема. В нея нахлуваха спомени от живот, който никога не беше живяла – изневяра, отхвърляне, скитничество се смесваха в едно чувство, което познаваше и което наричаше самота. (...)
Кибела се изправи и застана до тезгяха.
– Коя си ти? – попитал обърканата Вихра.
– О, аз съм просто един наблюдател. От времето, преди Бог да се появи и да поеме контрола.

А самият финал на книгата ми подейства достатъчно катарзисно, за да преглътна отчуждението си от героите – заедно с шепа сълзи – и да им се усмихна за кураж по новите пътища, които ще извървят. Покрай тях и аз се почувствах нов. Даже човек...

[Кал]

27.02.2018: Представяне на незаслужено пренебрегнати бг фантастики в клуб „Ефремов“ (звукозапис):
- част 1
- част 2

Представяме ги аз и Дилян Благов, с включване от Жоро Недялков.

Две от книгите са „Камък от любов“ и „Малката книга“. Мимоходом споменавам още една от номинациите за дебют в НФН 2016 – „Трубадур“ на Стефан Стефанов.

[Кал]

Брях...

ИВАН ВАЗОВ: Мале! По-добре да обезсърчиш десет таланта, отколкото да дадеш път и власт на едно агресивно бездарие. Истинският талант от едно обезсърчаване няма да умре. Но овластеният бездарник и кариерист ще убие после сто таланта!

Ако се чудите какво повлече тоя цитат насам – най-много думата „агресивно“.

[Кал]

Едни награди днес прелитат

... за празника да ни запитат
дали ще сбираме отново
магия в образ, звук и слово...

Приятели на фантастичното (:

Освен да разжари вътрешния ни огън за празника – че и отвъд :), фениксът, който ви прикачам, идва с въпрос:

Иска ли ви се да възродим НФН през 2019-а?

С няколко съществени разлики:

1. Името.

„НФН“ вече ще значи „Ненационалните фантастични награди“... поне първата година. После може да стане и нещо друго. :D Важното е да се усеща духът на закачката, пламъчето в зениците. Виждали сте какво става, когато започнем да се приемаме твърде сериозно, да? :)

А за по-кратичко: наградите „Феникс“. Оставям ви сами да откриете каква е закачката тук. Логото съдържа подсказване... ако сте наблюдателни и ненормални по удачния начин. :D

2. Пълна липса на състезателност.

Всеки участник ще може да гласува за колкото си иска номинации в категория, както и досега. Разликата ще е, че всяка номинация ще получава награда единствено спрямо процента гласове, които е събрала в категорията си. Например 10% от гласовете дават „Бронзов феникс“, 20 – „Сребърен“, 30 – „Златен“, 50 – „Платинен“. И е теоретически възможно ВСИЧКИ номинации в категорията да вземат злато или дори платина, ако публиката масово си умира за тях.

(„Фениксите“ биха могли да се ползват и за излъчване на Евроконски номинации – като се вземе номинацията с най-много гласове в категорията – но тъй като вече имаме съществуваща платформа за Евроконски номинации, ви предлагам да не смесваме двете платформи. Нека „Фениксите“ се случват само за вътрешно удоволствие. ;)

3. Фокус върху по-важното: популяризирането.

С покани към всички номинации, които вземат златен или платинен „Феникс“, да участват в последващи презентации, дискусии, онлайн семинари, приятелски срещи – където да споделят на какво се дължи тяхната популярност. Понеже всички имаме нужда от повече пътища към сърцата на публиката. :)

И с един фестивал в Пловдив, тая предстоящата европейска културна столица, която има нужда от повече _автентични_ събития... Ахъм, отплеснах се. :) Исках да кажа: с един всеобщ празник, в който да си се видим на живо. Щото си липсваме... поне някои от нас, нали? :)

... Не бързайте да обсъждате трите точки, точка по точка. Аз бездруго съм дал обет, че до края на тая година няма да организаторствам нищо общностно. Истинското обсъждане ще почне през януари, когато ще разпратим и официални покани към всички фантастични общности и диви фенове, които са ни известни. Горезагатнатия фестивал пък не го виждам по-рано от октомври-ноември 2019-а.

Сега само затворете очи, издишайте другите мисли, вдишайте пламъчето на феникса... и ако усетите, че разпалва вашия собствен огън за правене на неща рамо до рамо (крило до крило :), драснете един ред.

Напомням и другото важно: НФН няма да се случат, ако не се съберем поне три общности, които да ги движим. Ама наистина и активно.

И още: За мен 2019-а вероятно ще бъде последната година, в която ще се вложа активно в дейностите на фендъма ни. От 2020-а имам по-лични планове. Та... ако ви е хубаво да сбъдвате неща в един екип с мен, не отлагайте. ;)

И най-важното – бъДейте!
От пощата на ЧоБи: Кал)

П.П. Онези от вас, които драснат своя един ред до края на ноември, получават бонус: възможността да гласуват в какъв цвят ще бъде окончателното лого на „Фениксите“. ;)

А самото лого дължим на Станислава Димова, която навремето нарисува и емблемата на Човешката библиотека. Тя чете не само мислите ми, ами и подсъзнанието. :D

+ логото-феникс от Станислава

Последва мълчание.

... И ако някога се чудите „Кому е нужна тая популяризация? Защо да отделяме време да опознаваме други общности?“, току-що попаднах на един силно вдъхновяващ (мене :) отговор:

viewtopic.php?p=26807#p26807

Взет е от бъдещето, да. Но бъдещето почва днес.

Мълчанието продължи.

Приятели (:

Тази година имах желание да организирам прераждането на НФН... но ми се случи животът и се налага да се откажа.

Основната причина е, че Дядо Коледа ми донесе ново семейство, включително... дъщеричка. :))) Ако дойдете на „През 9 земи“ след няколко седмици, ще ви запозная. (И някои от вас ще се изненадат, като видят коя е майката на дъщеричката. ;) А междувременно – да се чете „през следващите 5-10-?? години“ – ще ми е нужно повече лично време.

(Леле... Кал има личен живот. Кой би си помислил? :D )

Появи се и една специфична причина да се откажа от идеята да правим общ фестивал в Пловдив – този анализ на Манол Пейков от „Жанет-45“ относно организацията на Пловдив 2019 като културна столица:

https://www.facebook.com/manol.peykov/p ... 9943070152

Бях чувал подобни неща и от други общественици в Пловдив (като Николай Близнаков), но не подозирах докъде стига цялата грозотия. :((( При това положение не вярвам, че: 1) Пловдив разполага с необходимата база (зали за събития и места за спане); 2) е редно да асоциираме наше събитие по какъвто и да е начин с такава пародия.

Ето защо се отказвам да организирам прераждането на НФН. И в следващите 5-10-?? години няма да организирам каквото и да е на ниво „национално/общофендъмско събитие“.

Но оставам на разположение на всеки, който иска да организира нещо общо и обединяващо за фендъма и фантастиката ни. Мога да помагам с:
- контакти;
- разгласа по листите на Човешката библиотека и всички други места, където хората ме знаят (или поне не ме третират като спамър ;);
- консултации;
- задачи, които не изискват сериозно мислене или координация на много хора – примерно проверка на номинации, редакция и коректура на правила и медийни анонси (но не измислянето им), публикуване на готови текстове онлайн...
Според колкото ми стигат силите в конкретния момент.

Та, ако някога усетите пориви за общи и обединяващи инициативи – споделяйте!

Може би още на предстоящите „През 9 земи“? :)

БъДеем,
К)

[Кал]

... си имат нов адрес. Цитирам Криси:

#1
Благодарение на Григор (хиляди благодарности!), сайтът е успешно прехвърлен към:
http://nfnagradi.zavinagi.org/

#2
Сега ви моля да се разровите в архивите по сайтовете/форумите, да намерите колкото статии имате за НФН (милион, знам) и да смените линковете към новия сайт. И ще сте номер 1 (едно)! Не че не сте по принцип.

Усмивки,
Криси

[Кал]

За всеки, който си мисли, че нашите НФН са имали проблеми: елате да
видите резултатите от Хюготата. Започвайки с Best Related Work... :///

И така:

Anyone here who voted for the Hugos and wants to discuss them from a more critical perspective?

Particularly the Best Related Work category?

Looking at the winner (a very short speech) vs. the other nominations (four full-length books and a documentary), I started wondering what people vote for. A work's impact? Its content? Or something else? And to what extent are they familiar with the other nominations before doing their final choice?

(That last question was prompted by an observation that both JMS's autobiography and The Lady from the Black Lagoon (and even Joanna Russ) seem to fall in the same ballpark as Ng's speech, content-wise.)

I need some more thinking about this, but I think we as a fandom need that boost from Jeanette Ng's win. I mean, even the hosting fiasco itself has shown that we still have a long way to go. I did vote for JMS's book 1st, but I can see the benefit of the current winner.

Just today I watched an excruciating panel with a female POC panelist got talked down by a white male panelist- the chat room was really angry - so yeah....I am for it.

I've always believed that we should support the work and effort of others--especially when they're trying to set injustices straight or shed light on less visible aspects of our world. When I look at the six nominations, I see a vast disparity in the amount of work involved. Actually, my first reaction was, "So ... now we reward scandal over effort? Like, uh, the rest of the Internet?" That's why I'd really like to hear more people's reasoning. (This morning, I mentioned on the panel on Buldingromans and growing up in YA novels that part of growing up is learning to challenge your own beliefs. The situation with the Best Related Work votes has challenged some of my deepest beliefs. I'd like to learn from it, and perhaps even grow up. I hope it can do the same for other people, too.)

And Becoming Superman is a particularly poignant example of a life devoted to setting things straight. Just think about Sense8.

For me, it is not just the effort, but the impact. After all, if we look back on this time in 20 years (or in 5), will we see the speech as a catalyst in recognising and actually changing some of the more harmful or exclusionary behaviours in our community? I think so.

I suppose much of it comes down to how each voter defines "Best" for themselves. Most personally resonant? Most effort in? The thing that is most likely to still be referred to 20 years down the line?

How much weight do you put on impact vs. how much on effort? I don't believe it's just effort myself. My problem with Ng's speech is that (if I remember correctly) it took all of five minutes to write. Whenever we reward that, why should anyone even strive to do the work?

Unless we get to a point where 5-minute works (and I think writing a speech actually takes much more than the time of delivery) are consistently winning, I'm not overly concerned about people choosing to stop working on longer things.

I wouldn't accept the '5 minutes to write' argument - those 5 minutes were the product of many years of practice and refining her craft

The last few years have seen We Have Always Fought and Archive of Our Own winning, and I saw Ng's speech as part of that trend. It was about the field now rather than about looking back. Best Related Work is a difficult category to define, so we end up having to define it ourselves every year.

People will still create around what they love, whether that's books or speeches or archives.

I think the difficulty in defining "Best Related Work" is part of its value - we need a category which is fluid and dynamic

Thank you for answering some of my questions above. I think this one still remains unanswered: To what extent are voters familiar with the other nominations before doing their final choice?

That I suspect comes down to the voter

How many voters actually read all of the nominees in Best Series?

As in, all entries in each series?

I will admit to not reading everything in the category because I focussed on fiction. But then, my personal definition of the category comes down to what the works are and represent rather than their contents specifically. Which...may just be an excuse for not having the time.

I think that's precisely where my problem lies. Many of the other works in the Best Related Work represent the same issues--only in greater depth and breadth.

JMS goes as far as to expose the Nazist streak that has forever marred the family he grew up in, and what it cost everyone around him.

Which is really funny when you put it side by side with Ng's speech.

@Marguerite (CNZ WSFS, Glasgow) I didn't, and I didn't vote in that category. But I'm curious to hear your particular answers: how about you yourselves?

I voted for Ng.

I didn't vote for Best Series because I didn't get to all the works. In every other category I voted in, I read all the works.

However, without the need to vote, they probably wouldn't have even crossed my path. I saw the speech live and it had impact in the field I interact with.

So suppose it goes back to the wider effect of the work, as it did with We Have Always Fought and Archive of Our Own.

At any rate, I highly recommend Becoming Superman: it's the most fictiony non-fiction--in terms of liveliness and sheer enjoyment--I've ever read, save for David Zindell's Splendor. (Oh, and it's full of terrible things happening--but not breaking one's spirit.) Now that the deed is done , we can at least honor the rest.

I'm also into the more popular categories and don't read much non-fiction. In fact I never read all the works in a category I vote on. If I didn't get to read/see something, I don't vote for it. Simple.

I tend to see the Hugo Awards as a popularity contest, thus the easily obtainable works have the best chance of getting to me. And Ng's speech was pretty unavoidably clearly rememberable too.

Which brings me to my other quandary: What makes a particular thing popular? If it's us people/audiences--are we happy to go for the easy choices? What kind of world does that lead to? (I'm asking these questions as someone who helped run the Bulgarian national awards for speculative fiction 3 years in a row; and I've banged my head against similar situations and questions for at least 20 years.)

Because in a popularity contest, a scandal should always prevail over a more subdued entry, right?

That isn't new. Not sure how to change it in a world that is going with social media popularity. I can only do what feels fair to me.

If you look at the internet, most people want most everything for free. Admittedly even in the fiction categories I've only read the short stories because of the free Hugo bundle.

I dunno that a scandal should always prevail. But yes, it does attract attention.

I'm not sure it would. If a scandal makes people feel bad, it might attract attention but repulse voters (of course, it would probably also repulse nominators).

But publicity and familiarity certainly help, and I suspect that many voters this year were present at the speech last year or heard about it soon thereafter.

It's also to do with distribution - if the people to whom the speech appealed were only interested by the speech, they probably all voted for it. If the interests in the other items were more spread out across multiple works, it would have correspondingly spread out the voting.

Which, if I'm reading the stats right, is about what happened.

Why should "impact" matter? That is not something I consider when deciding the best work.

@Marguerite (CNZ WSFS, Glasgow) Doesn't that even out during the later stages of the ballot counting? I mean, if a lot of people voted for any of the longer works in higher positions than the speech, wouldn't their votes eventually surpass the speech?

@Tommy Persson If we look at "Best of" lists, it is often the longest-standing items, i.e. those that have had the greatest impact and are still remembered X months or years later. Some people may choose to use similar criteria when voting on a single year's awards.

Obviously, every voter is entitled to use their own criteria, but this may be where some of the disconnect is happening.

If I'm reading the stats right, 150 people voted either only Ng or Ng first and No Award second. It's a lot easier and faster to consume than the books, that's probably part of the reason. (Personally I had JMS first and Ng second, both were worthy winners in my mind).

@Tommy Persson What do you consider when you vote? (I myself consider personal impact: how much the work affected me as a person. Plus the effort involved, the stylistic qualities, the content--especially in shedding new light on unfamiliar subjects or adding new perspectives--and a few other things.)

How well written it is, how good the arguments are, how interesting it is, how well it works as a "related work", and so on. With impact I did not mean impact on yourself, I meant impact on the world.

It's impossible to say however, whether anyone watched the speech specifically for voting, or if we all voted because we remembered it and it's impact.

@Kalin M. Nenov problem is that most people don't read all the works in non-fiction category (same as they don't read all the magazines and works that have been edited in a year) and then only vote for the few they know about; if everyone just voted their favourite as #1, and the Ng speech #2, it wins.

Yeah, that may explain things.

But voting "No Award" in a category where we have NOT considered all the nominations is a particularly disappointing choice. What are we telling the creators of those works?

That you care for that one vote very, very much, perhaps?

But that's an emotional response; the voting mechanism can handle that if it's only a few.

Is that how the Hugo system really works? I thought your second, third, etc. choices didn't affect the chances of your first choice.

Ayn Rand's writing have had a lot of impact on the world, does that mean people would have voted her work as "best"? I really do not get it? Badly written work can have a lot of impact.

@Kalin M. Nenov Not quite. That depends on how everybody else votes. After the first round the item with least number of votes disappears, possibly taking away your #1 vote, leaving your #2 vote on top.

Well,that was close to my point. When your first choice is gone anyway, why would it matter to you about your next choices?

The way I see a "No Award," it says: I've seen those other nominations, and they aren't good enough for me.

If I love choice A, hate choice B, and am ambivalent about C and D, I will rank appropriately. In that situation, I only really like one, but I care about the results of the others.

This year I didn't No Award anything. I haven't since the puppies, I believe.

I No Awarded a lot, because there were a lot of nominations I didn't like enough.

But I always made sure to give each a fair chance first.

Like I said, it's an emotional issue. If you feel enough for just the one thing, and wouldn't like the award to go tot anyone else, you could do it. It isn't really fair...

Other's may have done that too. Perhaps they simply hate non-fiction?

Only 20 people put No Award at the top.

And 11 had Ng first and then No Award.

As long as they've tried reading/watching those nominations first, I'm totally okay.

My point above was, if we No Award a nomination we haven't even tried, we send a very disheartening message to the nominee. "We didn't bother to look at you, but we don't like you anyway."

Can be interpreted as 31 people care enough about the awards to vote, but want to go on without this specific award; 11 voting for Ng because they cared about her outcry.

Some people No Award for categorisation reasons, so they may have been saying "these other works are good but we don't think that's what this category should be".

I can't remember if I've ever No Award-ed for "no accessible and functional version of these works has been provided for me to consider", but I've thought about it when given a three chapter, watermarked pdf for a work I can't yet legally purchase.

Haha, I used all of my willpower NOT to do that. Even when converting the PDFs on my smartphone app....

Joking aside, at least those nominees tried to give us something.

...

is that (if I remember correctly) it took all of five minutes to write

I can do some things very quickly, but it took me years of lived experience to get to that point. I am reminded of the probably apocryphal story of Picasso and the sketch of a dove

Hi Jeannette! Nice to meet you. I did not mean to attack your work personally; I was raising a question about the reasons we voters vote for a particular nomination. Also, I'm sure that every nominee in that category has taken a lifetime of lived experience to get to the point of writing/filming what they did.

Thanks, I'm not Jeannette - I'm saying I personally can do some things quickly that others can't do as quickly. Similarly I don't discount Jo Walton's Farthing because she wrote it very quickly, or reward another book because it took a very long time

Ah, sorry about the confusion.

So what do you personally look for in the nominations you vote for? And how many of them do you consider before making your final choice?

That got no response.

How many voters actually read all of the nominees in Best Series?

I actually did this but it was only possible because I had a decent head start going in - I finished on July 16, I think.

Which is totally wonderful. I don't mean to imply that nobody manages to read them all, just that it's one of the categories that fewer people will have a fully-informed background on due to the sheer time / money involved in reading so many books.

I won't vote in a category unless I've read/watched all of the items. Or at least the majority of a series

I also voted Becoming Superman #1 (and Arwen Curry's doc #2) but after the hosting fiasco, I was happy Ng won

For the record I'm fine with Ng's win. It wasn't my first choice but between the Retro win and GRRM going on and on about Campbell it felt sort of cathartic

The win for Ng is the perfect counterpoint to all that other nonsense.

This is what happens if you let everybody vote -- and, therefore, this is exactly what ought to happen.

What a disappointing year it would be if all my first choices won. What a shortage of new-things-to-learn that would represent.

Well, if you only vote if you have read all works in the category it does not matter who wins. I only vote if I at least have started reading all works (related works) and for the top four a I always read everything before voting.

...

Late to the party but I vote for things I've at least started to read/watch. If I haven't seen it at all I simply leave it off the ballot (meaning that in both dramatic categories there was only one thing on my ballot; one of them won).
Not on the ballot = I missed it, it didn't interest me but there's probably nothing wrong with it (dystopian/postapoc, milSF and horror go here) and/or it wasn't provided in a format I could access (netgalley links go here)
No Award = I'm offended that the things below this line exist (Puppies go here, I haven't voted No Award since Helsinki)

One thing I haven't seen anyone mention in the context of Ng's speech is the bravery it took. There is real, genuine effort in - as a new author - standing up in front of your primary audience and saying words that you believe they will find offensive to their traditions.

I also only vote in categories where I've read most entries, which meant that since my life kinda exploded this spring I only voted on Novella (since I'd read most of the entries already) and Short Story (could read them all at the end of the nomination period).

@Kai Wodicka Above, I gave the example of JMS exposing the Nazi secret in his own family. There're a LOT of other brave things in that autobiography

I never said there weren't. All I said was that I didn't see that particular thing brought up in the discussion. If it was, and I missed it, I apologize.

The win for Ng is the perfect counterpoint to all that other nonsense.

Though I'd have rather not had the other nonsense. Ng's speech was true and important, but I think renaming the award should have been sufficient acknowledgement - if the toastmaster had actually used the Astounding name.

Hi I don't vote in a category if I didn't have at last tried everything in a category. No awards is for thinks I really don't want to win. I used it 4 times this year(2 winners) and I voted in everything except the editors. Yes I did only read a excerpt in most Series. I thought this was fair.

My reason for no awards: I found this boring (perhaps the harshed), I couldn't get in this series, and I read an expert and had not a bit of stuff in it that made me continue, the last was a bit complicated.

The last was I know the writing on this was good, but the ending left me completely numb. I can't care for the main character anymore and I will never pick up the continuation.

... And then the conversation drifted away.

За сметка на това голяма част от победителите в новозеландските фантастични награди Sir Julius Vogel Awards бяха фантастични. Като цяло – в пъти по-мой тип от „световните“ лауреати.

Изводи?

[Radiant Dragon]

Изводи?

'Ми изводите са, че Hugo-тата не струват - както винаги е било с всяка "mainstream" награда, защото летвата тогава винаги пада до нивото на lowest common denominator-а. Което ще рече, че масата гласуващи са с (по-)ниска обща култура/мислене с (по-)тесен хоризонт и това респективно се отразява на гласуванията. А пък колко хора имат навика да гласуват на стадния принцип...

То е достатъчно да видиш как се издържат електронните самиздати и картинката ти става ясна: чрез популизъм, "медийно присъствие", внимателно премерени hot takes "of the right kind", соц. мрежов активизъм, щипка драма... и така нататък. Нищо (или много малко) общо с това, което им е actual creative output-а.
Съответно, при традиционно издаваната литература (и каквото и да е друго изкуство - най-вече видеоигри и филми) ситуацията е същата, просто нещата са на по-мащабно ниво.

[Кал]

Неуморен съм аз, indefatigable...

(...) I'm growing more and more disillusioned with any competitive awards.

I'd rather see awards following the principle of mathematical Olympiads, where a lot of entrants can get gold medals as long as they pass certain criteria. (As opposed to the prevalent type of awards, where you have a single winner.)

In math one can say whether a task was solved or not by anyone who knows math. In literature, incl. SFF I may hate a book you adore or vice versa, and adding third from outside I doubt can persuade you or me

Ah, I've elaborated a judging scheme for that type of literary awards too. :)

Basically, it allows everyone to vote for any number of the nominations (including all of them, if you think all are worthy). Then, you tally the votes, calculate how many votes each nomination has received as a percentage of the total number of votes in the respective category, and award all nominations that have passed a certain mark. E.g. Bronze for passing the 10% mark, Silver for passing the 20% mark, Gold for the 30% mark, Platinum for the 50% mark.

I've been lobbying for the adoption of that scheme in the Bulgarian Speculative Fiction Awards (which I helped organize in 2014-2016), but so far haven't gathered enough support. Time will tell.

An interesting approach. I guess organizers are afraid that a possibility of multiple gold winners will devalue the award - for me at least major SFF awards are a pointer on what to read, for there are too many books, and if you have a list of worthy reads per year in tens it can be hard to choose

My problem with single winners is that they perpetuate the power imbalance: one gets disproportionately famous/successful, while the vast majority of similarly deserving candidates remain obscure.