Книги, автори, размисли творчески и човешки

Here be unicorns. И музика и филми, вдъхновени от човешките ни книги. И всичко, дето ви е на сърце, ама не може да се побере в ^такива^ тесни теми...

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Postby Кал » Thu Feb 13, 2020 4:53 pm

Отзив в Goodreads за The Vindication of Man:

There were too many ages in this volume, and so too many introductory descriptions of Montrose getting his bearings; and so I started skipping again. But if you like grand ideas, you'll love it as much as the previous ones, if not more.

My favorite moments:

~ Yaaay! Mickey the Witch is back! :D

~ So! Here's why my Games bookshelf is sagging with weight:

Games alter outlook, introduce intellectual vectors, train the amygdala, and can be used to emulate behaviors, form metaphors, promote loyalties and sportsmanship. It was what my father, the original captain, never imagined. I don’t think even Narcís would have killed a man who had been his spinward goalie in the cargo-bay ball playoffs.


I feel vindicated. :P

~ Hehehe ... Mickey! Mickey! Mickey!

“(...) Do they still have priests, these days? I suppose they must.”
“There is a group that calls itself the Sacerdotal Order, which is under the protection of the Fifth Humans. They say they are the heirs of the Old, Strong religion, and the successors to Saint Peter, but their doctrines have grown confused and corrupt with time. They say Peter holds the Keys to Heaven and Hell. My people taught that Peter lives with the souls of dead children called the Lost Boys, and he never grows old and never completed the journey to the afterlife, but dwells in the great star Canopus, the second-brightest star to the right of Sirius, the Dog Star. The tiny and bright spirit who dwells with him shines her light and rings her bell and calls the lost and wandering ghosts to her. She died, sacrificing her life saving Peter, but is resurrected when the innocent clap their hands, for their faith brings the dead to life again. You can see from where these Sacerdotes derive their ideas and myths: all is but a holdover from the pagan roots of yore.”


~ The future is diverse indeed:

Their worlds were names from song and legend, bitter with nostalgia, and thoughts of homes forever lost: small and frozen Feast of Stephen, happiest of worlds, with its strange twin moons; sweltering, huge Nightspore, whose winds and weathers, temblors and tidal waves even Summer Kings could never tame; Joyous, whose masked and silent peoples spoke no names, carried no weapons, and kept no records; Euphrasy, the only world ever to repel the Myrmidons; slowly turning Aesculapius, a world of gardensmiths and tree sculptors, whose peoples during the flare times of their unstable star went mad and enacted strange crimes; and Aerecura, where the corpse of a god, dead in orbit, still moaned and murmured and disturbed the dreams of the unshielded; piteous and envied Penance, whose peoples walked in hair shirts through valleys clogged with diamond, opal, jacinth, emerald, weeping over their wealth and half-blinded by the ground glare; Dust, whose continents were smothered in a featureless dun powder from which the Aberrant and the Anarchist by thought alone could sculpt whatever things his frenzy or strange fantasy called forth, before the storms of dawn dispersed it; Schattenreich and Rime, twin worlds, one where ghosts outnumbered the living, the other where Reticent lordlings lived alone in lavish self-made museum-mansions, accompanied by scores of splinter personalities, skilled at every art and craft; and Here Be Monsters so aptly named.


~ The following discussion of finite (and, implicitly, infinite) games explains why I prefer cooperation and taking into account every participant's interests:

She showed them a simple game-theory equation, where the final move of any game, being anticipated by the players, would be taken into account in the penultimate move, and that move again be anticipated by the antepenultimate move, and so on for all the moves.
Since the final move of any game put the player beyond the retaliation of any further moves, each was under a strong incentive to be shortsighted and self-serving during that last move. But the move before that, anticipating this shortsightedness, was likewise under an incentive to be shortsighted, and so on. It was this shortsightedness, the mere fact that some crimes would never be punished, some insults never avenged, that permitted such acts to be perfectly rational strategies. In any finite game, all players had a final move.
Hence, all games allowed for at least some noncooperative moves. By analogy, all laws, even those that obtained between distant stars, had to allow for some degree of leniency and mercy, and some debts be forgiven. Some crimes to go unpunished, some relationships be permitted of one-sided exploitation (...).


Then it goes into an interesting direction:

Torment said, “How long will you pursue Rania before you give up hope?”
“What kind of bunghole puss-drippy question is that, lady? Never.”
Torment said, “And if the universe ends before you succeed?”
“I’ll break the damned universe, if it gets in my way.”
“So you see,” said Torment, “you are a player in an infinite game. There is no other end result for you, aside from finding her again. And once you have found her, what then? Does the love that prompted this pursuit cease, once it is no longer needed? No. Love is an infinite game. It admits of no selfishness, no shortsightedness. Anyone who makes a self-interested move in that game breaks the rules.”


~ To those of us vexed by Wright's strong opinions:

58 Eridani—Neodamode
A highly militarized and organized society known for its peaceful, disciplined, and highly industrious populations.

Rho Cancri [a.k.a. 55 Cancri]—Sciritaea
A highly militarized and organized society riven by continual tumults, intrigues, and civil wars.


... Perhaps we should always take them with a pinch of winks? ;)

User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9812 times
Has been thanked: 7725 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Postby Кал » Tue Feb 18, 2020 4:28 pm

Отзив в Goodreads за Count to Infinity:

The count came to a close that was spectacular but also somewhat self-centered: as if the whole universe revolved around the interactions of three people (or principles). Oddly, this reminded me of the issues I had with the first two Twilight books, and why I liked the broadening perspective of the next two.

Now I'm off to something (I hope) more uplifting ....

Favorite moments:

~ The nine-billion-year history of life leading to the present point (in "Old, Unhappy, Far-Off Things") is fascinating. How does a single human brain come up with anything like this?

Then again, what would a superhuman brain come up with?

~ Meany Louse talks with one of his descendants:

“(...) What about my damn question, damn you?”
“You want the damn full answer to your damn question or just the damn short answer?”
“Short.”
“You are a screwup. That was why we had the right to keep you on ice and out of our hair.”
Montrose growled, but no articulate words formed.
Palamedes shifted his cigar from one corner of his mouth to the other. “If you had been awake, you’d’ve balled everything up. We got to wake you up now that the ship is prepped and ready, and we want you gone. Also, you are a screwup. Did I mention that?”


Blood is thicker than water.

~ Are you going to enjoy Count to the Eschaton? Here's a simple test:

“You are surely aware that some information can propagate faster than the speed of light in a vacuum?”
“Sure. There are certain tricks you can do with a superdense substance and get light to propagate at higher speeds.”
“That is not what I meant. To an observer standing outside a singularity, a black hole, what is known of the interior conditions?”
“Nothing.”
“Untrue. The mass is known, because otherwise outside objects could not be attracted toward the event horizon. Second, if the black hole is rotating, the frame-dragging effect is detectable to outside observers, who can calculate spin rate and orientation. Third, the electrical charge is known, as the greater charge shrinks the radius of the horizon. Any intelligence within the event horizon but outside the internal Cauchy horizon could manipulate these three variables to send a coherent signal out of the event horizon, apparently violating the local conservation of information. However, a simple tensor equation suffices to show that if the closed spacelike geodesic is converted to a closed timelike geodesic, then the conservation is maintained for all observers—but this would be information not propagated through spacetime. It would seem simultaneous to all observers, unlocalized to any point in time: a background radiation.”
Montrose said, “Blackie thought the mystic energy link binding me to Rania was that?”
“Not mystic, but yes. Imagine the lightcone of the universe shaped like a bell. No information can pass out. But any information affecting the mass, spin value, and charge of the universe as a whole would set the whole bell ringing. The information would be nonlocalized, apparently coming from all points in space at once, occupying no particular point in time.”
Montrose shook his head. “Nothing has that physical property.”
She said, “We are talking of something more fundamental than physics: the properties of the nonphysical matrix or context in which physical properties are allowed to exist. What establishes the curvature of spacetime? What establishes the rules of mathematics and semiotics? Our investigation of these metaphenomena show that you and Rania and perhaps Blackie have energy entanglements leading to points outside the lightcone of the universe. It is for this reason that your influence on the surrounding events within normal timespace is disproportionate. Only a First Order–magnitude being, as a selfaware galaxy acting as a whole, has the capacity to manipulate sufficiently large volumes of spacetime—our calculations suggest a volume larger than the local cluster of galaxies—to have bent your energy entanglements to ulterior points outside the universe. It was for this reason that we inscribed what we know of galactic history on your memory chains.”


Did you manage to wrap your head around it?

Скрит текст: покажи
No worries--neither did a postpostpostpostpostposthuman being:

“What does this all mean? I don’t understand anything you are saying.”


~ A vision of beauty:

A Vision of Andromeda

Montrose saw a lady made of stars, garbed in trailing tresses of a bridal gown like nebulae, her bridal veil a shower of protostars and large molecular clouds, her imperial coronet a ring of globular clusters.
The vast and unearthly countenance of this empress was beautiful beyond words, sublime but terrifying. Swarms of red giants in countless myriads painted her ruby lips, white dwarves like diamond dust adorned the curve of her cheek. Novae and white supergiants formed the whites of her half-lidded eyes, and, midmost, her blue-white irises were the accretion disks of the blackest pupils formed by two supermassive singularities, each the core of a galaxy. The x-ray jets showed the direction of her view as she bent her gaze, perfect and perfectly expressionless toward the mote of mortal life which was Montrose.
She raised her delicate, fair hands, each finger of which was a river of stars, blending and pale like the Milky Way seen in an Arizona desert midnight.


~ Such is the love that can outlast a myriad of years:

“Ximen and I got married. (...) But we never consummated the marriage … I couldn’t … I couldn’t stand the idea—”
“Because he is your father? Or because he murdered your real father?”
She said, “Neither. He was smaller than you. Stop giggling! I mean spiritually!”
“That ain’t no giggle, Woman! Texas men don’t giggle.”
“It sounded like a giggle.”
“It was a snort.”
“With your nose, Stinky? A snort would blare like a klaxon.”


Make no mistake; there is no other!

User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9812 times
Has been thanked: 7725 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Postby Radiant Dragon » Wed Feb 19, 2020 4:09 pm

Тъй като отдавна не съм наминавал през фомура по-сериозно, не съм сигурен дали мястото на този пост е в тази тема.

Обаче - ЕЙ това видео ми подейства супер-отрезвяващо по отношение на моята творческа природа:

The World-Building Trap

Наред с това си припомням част от повдигнатите от Кал въпроси по време на един разговор преди две-три години - При толкова много творци и достъп до техните произведения, кой остава да изпитва и преживява изкуството? Дали един ден (и наближава ли той) всички ще си четем един на друг творенията? Това ли е бъдещето, или може би трябва да се потърси баланс за това пренасищане откъм забавление и изкуство?

И сега, след гледане на видеото, хрумва ми още нещо - Какво количество от днешното изкуство, достъпно онлайн, всъщност е завършено творчество? Какво реално е съотношението между катедралите и купчините с камъни? И съответно - кое е по-добре: простовата и недодялана катедрала, или красива, феерична купчина от камъни?

(Пък ми идва наум понятието cairn и съвсем се зачудих...)

Важното е, че днес получих нова перспектива. Пък и видеото дава свой отговор на последния въпрос.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, ONE MUST FIRST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022

User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
 
Posts: 725
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 793 times
Has been thanked: 910 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Postby радина666 » Sat Feb 22, 2020 11:02 pm

Ами, по молба на Кал, след като му сервирах пачка листи с мнения за книги трупани 5 години и публикувани само във форум Муза, ето ги и тях. Чудех се дали да пускам само тези, които препоръчвам и ми харесват, но монетата има две страни, та реших всичко, но няма да ги подреждам по жанрове, защото ме мързи, разпределени са само по години на четене. Пълно е със спойлери!

2015

"Книга за гробището" - Нийл Геймън
Хареса ми. Сайлъс ми е любимец - толкова е потаен. До последно се чудех защо Някойси Джак иска да убие Ник. Мислех, че е наемен убиец. Жалко, че мис Луспеску умря. Как само Ник се справи с лошите и без помощта на Сайлъс. Очебийно беше, че Лиза харесва Ник, пък той взел, че си паднал по тази Скарлет. Тя с нищо не му е помогнала. Не мисля, че Ник ще оцелее във външния свят - да, искаш да го разгледаш, ами хората - видя какви са живите и нищо добро не е намерил от тях. Единствено не ми хареса, че главите са толкова дълги и толкова малко. Много бързо взе, че порасна Ник.

радина666
Global Moderator
 
Posts: 100
Joined: Fri Oct 19, 2018 6:46 pm
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 149 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Postby радина666 » Sat Feb 22, 2020 11:03 pm

"Древен Рим" - научна литература
Като забележка ще отбележа, че препускаха през датите в разбъркан ред.
Описваха боговете, къщите, снаряжението на воините, училищата..., което ми бе доста полезно и тази книга запълни дупките в знанията ми за културата на Рим и съм по уверена за историята си. Въпреки това, не успя да ме примами да пиша историята си за конкретен период или император, затова случките и героите до един ще са измислени.
Не толкова интересни ми бяха войните, дълговото робство, заговорите и убийствата. Не запомних много подробности от тях. Говореха и за Спартак и въстанието на робите, но честно той, макар и гладиатор, не ми е любимец. Може би, защото го оприличавам на филма. Не знам.
Имаше и цитати от техни съвременници, разкази на случки описани от тях.
Нарочно не споменавам за илюстрациите, макар че по-голямата част от книгата заемаха те.
Едно густо ми стана, когато споменаха императорите Домициан и Траян, защото те бяха герои от историческите романи на Кейт Куин - любимите ми.
Като цяло информацията бе интересна и полезна за мен. Както мразя История, изгълтах книжката бързо, защото това е любимия ми период от историята.

„Един ден в Древен Рим” на Алберто Анджела.
„Книгата ще ми бъде полезна за историята ми „Жената гладиатор” и определено ще я разгръщам многократно докато пиша. Увлекателно написана, пълна с любопитни факти относно бита и начина на живот на римляните, както и сравнения със съвремието. Не ми хареса, че споменаваха славянските народи като източник на проститутки. Героите, жилищата понякога на няколко етажа, предметите, са били открити от археолозите. Хареса ми.

радина666
Global Moderator
 
Posts: 100
Joined: Fri Oct 19, 2018 6:46 pm
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 149 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Postby радина666 » Sat Feb 22, 2020 11:04 pm

"Вампириада" – всички страховити поверия, градски легенди и ужасяващи истории в едно.
Беше ми интересно докато четях. Поради краткостта си обаче (максимум 1 лист),, историите не успяха да породят страх у мен. Като едно-две въвеждащи изречения за мястото и времето на събитията и също толкова за "страшната част", която заобикаляха с изпипани фрази, като в история с едно заглавие, често са поместени още три-четири подобни случки от други места. Любими истории ми станаха за "Елизабет Батори и кървавите бани", "Вдовецът от Сейнт пол", "Чудовището Кюртен" - който странно защо асоциирах с разказ №3 от Есенното.Забелязах, че всички описани страшни създания са с червени очи. Появяваха се също и същества, които предупреждават хората в съня им за бъдеща злополука или разкриват престъпник. Приятно ми стана, че бяха включени, половината книга, истории от България. Неприятно ми беше обаче, че заварих идея от разказ на Рей Бредбъри - "Тълпата", която на всяко произшествие била една и съща независимо от времето, и решавала кой да живее и кой да умре. Кой пръв е написал историята - все пак тук е градска легенда между хората и Рей Бредбъри да си я е харесал и преиначил? Все пак останах с приятни чувства след прочита на книгата и част от тях са заради това, че ми хрумна идея за разказ.

радина666
Global Moderator
 
Posts: 100
Joined: Fri Oct 19, 2018 6:46 pm
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 149 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Postby радина666 » Sat Feb 22, 2020 11:05 pm

"Безценни камъчета" - сборник с авторови български приказки, събран от Николай Янков.
Хареса ми. Някои ги знаех и ми беше приятно да си ги припомня, а други не ги бях чела и ми бяха интересни. Срещнах класики като "Житената питка", "Дядо ряпа Вади" и др. Осмиваха и възхваляваха различни човешки качества, но странно защо тези за мързела ги отъждествявам със себе си и по-специално "Добрите стопани" на Асен Разцветников. Единствено не ми допадна, че са толкова кратки, макар и поучителни. Тъкмо се разчетох и книгата свърши.

"Дъщерите на Рим" - Кейт Куин
Хареса ми. Както винаги интересен сюжет и герои. Всяка от четирите героини се открояваше. Само Марсела не опетни честта си с по-низшестоящ, но пък я съжалих, когато падна маската на Домициан и стана императрица. Намери си майстора заради интригите и това, че потопи цял Рим в кръв. Ако Тулия не бе се разкарала накрая, лично щях да удуша тази лоша жена, много ме дразнеше. Първата ми работа след като прочетох книгата бе, да си припомня героите, които участваха по-нататък в поредицата. Интересно ми беше развитието им в тази предистория като Маркус Норбан, например. Въпреки, че четох книгите в разбъркан ред, всичките бяха на ниво и оставиха приятно чувство и желание за още.

Край на 2015 година.

радина666
Global Moderator
 
Posts: 100
Joined: Fri Oct 19, 2018 6:46 pm
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 149 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Postby радина666 » Sat Feb 22, 2020 11:07 pm

2016 г.

2016
"Интервю с вампир" на Ан Райс
Непрестанно мислено си представях героите, както са от филма, и търсех прилики със сюжета. Не можах да й се насладя. Така е, когато първо гледаш филма. Обикновено не правя и двете.
Диалозите ми се сториха с твърде много философски смисъл. Тоест, не ми харесаха. Не ги схванах.
Човешкото момче на Арманд ми стана любимец.Беше ми силна сцената, когато Арманд си тръгна.
Луи ме дразнеше с терзанията си. Ако бях вампир, нямаше да търся събратя. Ето, Клодия умря. Луи постоянно подценяваше Лестат, сякаш той е най-добрия, най-праведния, най-умния, пък не може да проумее, това, което му казваха, че вечността е нищо. Да си беше стоял при Лестат, щом толкова пъти се връщаше мислено при него и му бе гузно, както и че бе най-добре при него.
Лестат накрая стана терзаещ се като Луи, относно убийствата на хора и тн., а Луи стана чудовище. Размениха си ролите. Лестат ме разочарова в това отношение.
Всъщност, нямах ярки впечатления от книгата и се чудех какво да напиша, за да се отчета. Не ме грабна.


"1984" - Джордж Оруел
Книгата е тъпа. Обстановката и терора в нея са страшни, и се радвам, че не са се случвали. Да променят миналото постоянно, книгите, телекрана, да следят дори мислите ти, седмицата на омразата...Наистина, все едно четях наръчник на тиранита, узурпатора. Всичко в нея е грозно, гнусно, долно, гротеска и толкова добре описано. Частта с откъса от книгата на Голдщайн директно го прескочих. Джулия сякаш беше въведена, за да има с кого Уинстън да сподели разкритията си. Изненадаха ме как мистър Чарингтън се оказа от "Полицията на мисълта" и че О'Брайън се оказа от лошите и са следели Уинстън цели 7 години. Тъпото стихче за лимоните и портокалите го намразих.Когато промиваха мозъка на Уинстън сякаш убеждаваха и мен. Смазаха ме. Загубих толкова много мозъчни клетки. Хора, не четете тази книга. Не си го причинявайте. Не разбирам високите й оценки. Тъпа е.

радина666
Global Moderator
 
Posts: 100
Joined: Fri Oct 19, 2018 6:46 pm
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 149 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Postby радина666 » Sat Feb 22, 2020 11:10 pm

Дейл Карнеги - "Как да престанем да се безпокоим и да заживеем пълноценен живот"
Мнение за приключената книга: Интересна беше. Разнообразни примери от доктори и успели хора. Бих пробвала съветите. Около 17 листа малък формат извадих записки с цитати от нея. Просто почти всичко ми се струва интересно и полезно. Не стига, че безпокойството може да ти докара язва, в повечето случаи е породено от глупости и незначителни неща, единствено ти сам си вредиш най-много, изморяваш, обиждаш, самоунищожаваш. Мисля, че беше доста полезна и ще се постарая да спазвам правилата, защото моето безпокойство е вече клиничен случай, направо. Странното е, че сестра ми я сметнала за тъпа и дори не я дочела, а учи Психология. Всичко си е до човека. За мен беше интересна и полезна.

"Науката да станеш богат" от Уолъс Уотълс
Обясняваше за мислеща аморфна материя от която са изградени всички неща и превръща в реалност нещата за които си мислиш. Ще се надявам на нея, ха. Колкото повече си мислиш за нещата, които искаш, толкова повече се приближаваш до тях. Представяш си, че вече са при теб или наближават. Звучеше като от "Новите дрехи на краля". Говореше ми че Бог искал да те направи богат. Бог го споменаваха толкова често, че се зачудих кога е писана тази книга - В Средновековието?Твърде философско, неконкретно, неясно, разтеглено...След всяка глава обобщаваха и повтаряха принципите, като развалена грамофонна плоча да се набият в главата ми. До края си водих бележки около 10 листа малък формат, а той ги обобщи в последната глава до десетина точки. Цялата книга звучеше като въведение и аха да стигнем до съществената част и свърши.Така и не научих как да стана богата. Може би имах твърде високи очаквания за нея, не ме убеди и останах разочарована. отделих цял ден за нея на почивки, а размерът й бе 2 часа и малко отгоре. Пропилях си времето, но поне ще знам за какво е ставало въпрос в нея и ще я отпиша от списъка с намислени книги.

радина666
Global Moderator
 
Posts: 100
Joined: Fri Oct 19, 2018 6:46 pm
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 149 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Postby радина666 » Sat Feb 22, 2020 11:11 pm

"Алена кралица" - Виктория Айвярд
Мейвън така и не ме убеди, че е от добрите. Толкова много лъжи, екшън, емоции, свръхестествени сили...Мер, която сляпо прегърна каузата, надежди, а после болката от предателството. Изненадах се, че брат й е жив. Само как променяше гледните си точки към Кал, но знам, че истинската й любов е Килорн. Какъв край само. Еванджелин и Птолемей избягаха, но вярвам, че съдбата им ще ги застигне и ще умрат тези...Искам още. Все пак се радвам, че не я купих. Ще чакам нетърпеливо.

Български разкази за животни - антология
Започнах книгата около юли месец ако не се лъжа, със сериозни прекъсвания. Мислех да я използвам, за да ми помогне с описване на атмосферата на един мой започнат разказ, но плановете ми за писания се измениха, забравих повечето разкази, така че ще трябва да си припомням добрите изразни средства пак. Направи ми впечатление, че повечето разкази изглеждаха недовършени.Със смесени чувства съм - имаше силни и слаби разкази. Най-слабият ми се стори последният - твърде философски написан, за някакъв заек със забит в гърба ястребов крак. Такива за птици, глигани, сърни, вълци, лисици, коне, волове...Не ми допаднаха тези за птици и лов, но пък за вълците всички ми станаха любими. Става да използвам разказите като учебник по Зоология на гръбначните заради описанията на животните. Имаше добре познати автори като Емилиян Станев, но и други, чиито имена не запомних. Това е гадното и хубавото на антологиите, многото автори, но пък има разнообразни разкази.
Last edited by радина666 on Tue Feb 25, 2020 10:45 pm, edited 1 time in total.

радина666
Global Moderator
 
Posts: 100
Joined: Fri Oct 19, 2018 6:46 pm
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 149 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Postby радина666 » Sat Feb 22, 2020 11:15 pm

"В очакване на утрото" - Красимир Бачков
Хареса ми. Сборник с разкази. Имаш какво да научиш от тях, даваха добри житейски съвети. Интересни сюжети. Имаше разкази за престъпници, които после избират бедния честен живот и побеждава любовта; проститутки, леки жени, богаташи и бедняци, рибари, старци,.. добре отбираше от манталитета /чалгарски/ на българите и ми звучаха толкова реално. Винаги ми е било интересно да чета за еротика от мъжка гледна точка - не наблягаше на вулгарността и описанията там, а с едно просто "любихме се" те караше да си представиш. Добри описания на околната среда и сравнения и тн. Смея да кажа, че всички разкази ми харесаха. Браво на автора!

"Избраникът" - Явор Цанев
Харесаха ми повечето разкази. Страхотни детайли, сравнения, и тн. Можеш да си ги представиш. От някои ме побиха тръпки, като например "Пашкулът". Разглеждаше различни теми за мечтите, изкуството, страховете...Отдавна исках да прочета нещо от автора, но все не откривах разказите му. Не знам дали и други са забелязали, но по-трудно откривам творби на български автори в интернет, отколкото чужди.

"Невидимите кризи" - Георги Господинов
Мразя пътеписи. По интересен начин написани толкова безинтересни теми. Можеш да научиш нещо като от учебник по история, география и др. Явно Шехерезада му е слабост, както и баба му, след като я споменава навсякъде. Когато започна да рекламира автори и Недко Солаков, съвсем ме изгуби. С усилия я прочетох, с надеждата да стане по интересно нататък, но уви, тази книга не е за мен. Харесах си 'От какво сме направени, от какво са направени нашите книги' може би, защото ставаше дума за писане. Както и ще споделя един цитат, който ми направи впечатление - Скъпи бездомнико, ще се окаже, че ти май наистина не съществуваш, няма те в регистъра. Просто си излязъл за малко и по някаква причина не си се прибрал вкъщи за следващите двадесетина години. Размотаваш се по улицата, надничаш в кофите за боклук от любопитство, правиш си легло от кашони, защото е екологично, прекарваш зимните нощи на открито, за да се закалиш, и понякога умираш от студ, ей така, за разнообразие. Все от нещо трябва да се умре. - смях се с глас на това. Въпреки това книгата не ми хареса.

радина666
Global Moderator
 
Posts: 100
Joined: Fri Oct 19, 2018 6:46 pm
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 149 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Postby радина666 » Sat Feb 22, 2020 11:16 pm

"Фурията на Академа" - Джим Бъчър
Хареса ми. Нещата се заплитаха и до последно изглеждаха безнадеждно спасяването им. Героите проявиха изключителна храброст. Имаше обрати, силно напрежение, много екшън, капчица страст и много приключения. Няма да го карам в хронологичен ред. За Исана...чувствах се сякаш гледах страшен филм: Не, не отивай там! Избърза, забави се, разминахте се...Ако си стоеше мирно и кротко при чичо Нед сега Сирай щеше да е жива и всички други. Ама не, упорита, не чака Тави да я намери. Падна ми в учите и частите с нея ми се струваха най-безинтересни, на второ място са с Амара. В абсолютно всяка битка си казвах: Ха, ето сега Тави ще открие своята фурия и ще им разкаже играта, но уви...въпреки това се справи разчитайки на ум, смелост и бойни умения, които често се пренебрегват от призователите на фурии. Много се кефих как биеха Бренсис и хората му, заслужаваха си го, и бяха най-малкия проблем на Тави. Макс ми стана любимец - само как целуна жената на Гай, е гати му развратника. За Гаел не очаквах тя да е шпионин, изненадах се. Когато Амара искаше да скъса с Бърнард идеше ми да и забия един шамар - обичате се, щастливи сте, това е важното. Искам гаргант за домашен любимец или охрана, малко иска - само ябълки - той най-много се доказа в боя и без негова помощ нямаше да оцелеят, и се радвам, че не го убиха. За канимите...използването на мечове ми се стори прекалено, така де, имат нокти. Доста въпроси се надигнаха. Една кралица избяга и всичко отиде по-дяволите. Искам да разбера повече за резистентността на Катай към отровата на паяците и как те не забелязват Тави. Защо ли й се струваше познато лицето на Кралицата на Вордите. Кой е дал пръстена на Исана и защо нарече Тави - сине мой, нали майка му е мъртва...
Last edited by радина666 on Tue Feb 25, 2020 10:37 pm, edited 1 time in total.

радина666
Global Moderator
 
Posts: 100
Joined: Fri Oct 19, 2018 6:46 pm
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 149 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Postby радина666 » Sat Feb 22, 2020 11:19 pm

"Момиченцето с всички дарби" - М. Р. Кери.
Напомняше ми на "Законът на безсмъртните" с бесните, защото тя беше първата, която четох от този сорт и честно не съм привлечена от жанра. Анотацията по нищо не показваше за какво иде реч в сюжета. Ако знаех, повече бих се замисляла дали да я прочета. Не, че съжалявам...толкова. Наистина очаквах да чета за момиче с всички дарби. Доктор Колдуел я мразя, типичен доктор Франкенщайн в името на науката и каузата. Надявах се на любовна нишка с Мис Жустиню, с Паркс щяха да са добра двойка, но уви...Инак леко и бързо се чете, увлича те, непредвидени ситуации, добри изразни средства, подробни описания на моменти, които с удоволствие бих пропуснала, на места съм се смяла с глас, например: ...Все едно крава да слуша как се готви задушено говеждо." Личи си че за книгата са правени сериозни проучвания. Само...съсипаха хубавия край, а аз толкова симпатизирах на Мелани. Та книгата е добра, но някои неща не ми допадаха, например края. Да, беше разтърсващ.

"Дарба за един милион долара" - Иън Сомърс
Не харесвам тийн романи, но този ми хареса. Рос се държеше много наивно, не разбираше от дума и с обажданията си излагаше на риск близките си. Само аз ли се надявам на любов между злодея и добрия? Както и да е - не се случи. С времето Рос израстна, най-вече от страна на дарбите си. Мариан ме кефеше, но пък беше алчна и насилствено настроена, и глупава да проумее някои неща. Имаше любов, екшън, дарби, беше напрегнато и интересно, и постепенно нещата се заплитаха, като изскачаха все нови неща, и искам продължение. Дали ще има?

"В гората на Къркпатрик" - Дара Джой
Много страст, жега и секс. Жалко, че Виктория си тръгна. Да, Виктория откри себе си, но после си тръгна от мястото и човека с когото е била щастлива. И дори не се знае кога пак ще се срещнат и как ще открие пак мястото. Пък колкото за Къркпатрик, намекнато е за това че не е човек по въпросите на Виктория, но те си оставаха без отговор. Доказателството си остава, че Къркпатрик разчита гората и философията му, че от едно болно дърво ще направи нещо красиво после - дърводелец е. А тази катеричка...много е сладка, само как ги манипулира да й хвърлят фъстъци на всеки десет минути. Да, хареса ми. Макар че това с новата работа и новото начало за мен бе набързо сложено. Новото начало за мен започваше с Къркпатрик, а не това да го напусне.

радина666
Global Moderator
 
Posts: 100
Joined: Fri Oct 19, 2018 6:46 pm
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 149 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Postby радина666 » Sat Feb 22, 2020 11:20 pm

"Наследницата" - Гери Йо
Хареса ми. Стилът на авторката е стегнат и с малко думи казва много и не разтяга локуми. Малко странни ми бяха тези съвременни облекла, мотори и бойни изкуства. Книгата беше нещо различно от вампирските романи, които съм чела, със свое тълкувание като това да се родиш вампир - най-вече, да не изгаряш на слънце, да ядеш. Оформиха се двойки, но любимата ми е Мелина и Майкъл. Малката наследница ми се струва голяма ревла. Не разбирам защо Витория не иска трона, идеална е за него. Преди да я почна бях разколебана и предубедена как авторката щеше да вмъкне нинджите и самодивите в цялата история, но ми допадна. Любима част ми бяха спомените. Искам да разбера повече за миналото на Стивън, както и накъде ще тръгнат нещата нататък. Искам още!


"Среднощна целувка - Лара Ейдриан"
Хареса ми. Оформлението на книгата беше зле, защото имаше разбъркани букви сякаш превключвали от фонетика на БГ без да разберат, така и не разбрах кога започва нова глава заради тях, и номерата на страниците не отговарят, нали я четох е-формат, отчасти простено, но ми намали удоволствието от прекрасната книга. Нова идея за вампирите - произлизат от извънземни, да ги наричат Породи и враговете им Единаци, всички вампири са мъже и Спътници техните половинки. В един филм "We are the night" май беше, там всички вампири са жени, но пък те убивали мъжете или нещо такова (лирическо отклонение). Габриел ме изкарваше извън нерви - не ходи в полицейското управление, не разпитвай там, не проваляй всичко. Лукан -също, със своето няма да си взема Спътница, имам дълг...пък се обичат. Частта с рязането на вени и успокоението от това ми е позната от "Господарката на Рим" на Кейт Куин. Много горещи секс сцени, но ме впечатли, че дори при ретроспекция на спомените на Лукан с едно изречение пак ме палеше. Забелязвам при самонаблюдение, че предпочитам горещи еротични сцени повече от екшъна. Базата на Ордена и обстановката там, и Гидиан, ми напомняха на сериала "Никита", който ми е любим. До последно мислех, че Теган е предателят, но уви..., някак е твърде потаен и буди любопитството ми и ми стана любимец. Разкриването на Главния Единак ме изненада и...така свърши с прелюдия към нова книга и искам още.

радина666
Global Moderator
 
Posts: 100
Joined: Fri Oct 19, 2018 6:46 pm
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 149 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Postby радина666 » Sat Feb 22, 2020 11:21 pm

„Законът на безсмъртните“ – Джули Кагава
Исках романс между Канин и Али, ама...се появи този Зийк. Как Али има инстинкти за самосъхранение и оцеляване, а рискува живота си срещу бесните за група хора. Жалко, че хората я предадоха, но поне Зийк й повярва. Много ми беше смешно след като разкрият какво е Али, как хората се плашат и бягат крещейки "Вампир". Подразни ме, че Али отхвърли Зийк, но пък пак се събраха. Намразих Джеб, когато взе да бие Зийк. Рут ме дразнеше и се радвам, че умря, но каква геройска смърт, за да защити брат си, поне една добра постъпка. Чакала е идеален злодей, откачен, пълна нейна противоположност, и как предлага да управляват заедно. Не се съмнявах, че Али няма да се поддаде, държи на своето, опърничава е. Този театър на разкъсванията, напомня ми на "Театърът на вампирите" от "Интервю с вампир" на Ан Райс. Откриха най-после Едем, като по чудо в най-напрегнатата ситуация. Много екшън, което ме привлече. Обаче, така и не разбрах какъв е този прословут "закон на безсмъртните", който Али е нарушила.

„Горещо след полунощ“ – Синтия Идън
Хареса ми. Много горещи сцени, екшън, свръхестествени елементи, заплетени ситуации... Колин малко ме дразнеше, че бе толкова защитнически настроен. Той постъпваше по-безразсъдно от Емили, особено при Найл. Полицаите винаги ме дразнят със своето държание. Зарадвах се, когато Емили прие същността на Колин, пренебрегна страха си и го хареса такъв какъвто е. И двамата са извървели болезнен път, но се преоткриха. Тод пък постоянно си вреше носа не където му бе работата, въпреки това мисля, че щеше да приеме Другите. И за него ще дойде ред...Ядосах се на майката на Емили, че я смята за зло, да мрази детето си и да й причини подобна травма. Колкото до убиеца, да кажем, че крими частта не ме изненада особено. Не очаквах той да умре толкова лесно и бързо. Ами, очаквам другите две да ми попаднат в ръчичките с нетърпение.

Край на 2016. Доста са. Тези две поредици са ми от най-любимите.

радина666
Global Moderator
 
Posts: 100
Joined: Fri Oct 19, 2018 6:46 pm
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 149 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Postby радина666 » Sat Feb 22, 2020 11:22 pm

2017

"Възкресителят" - Хауърд Ф. Лъвкрафт
Твърде много второстепенни герои /лекари/ и техните становища, предположения, писма, дати, статии, дневници. Събира информация за героя от сто човека, които не знаят абсолютно нищо за делата му. През цялото време имах чувството, че сякаш съм неизлечимо болна от неизвестна болест, лекарите си шушукат, ама нищо не ми казват за състоянието ми и ме държат в неведение за съдбата ми. Мистерията е голяма. Накрая пък в последната глава като гръм от ясно небе се нижат разкритие след разкритие, до които сама не можах да достигна. Имаше тайни експерименти, древни ръкописи и езици, много мистерия, предположения на герои и гледни точки, подземни тунели, странни звуци и светлини и мистериозни хора и убийства и дела. Споменах ли мистерията? Тази гледна точка от толкова много герои не ми хареса, ако самият главен герой си разправяше за делата си, може би повече щеше да ме грабне. Този Езра щом направи всичко и стигна толкова далеч, поне да беше се оженил за бившата си годеница, която Джоузеф му отмъкна. Много ми е чудно за времето на действие - нарушаваш ли обществения ред и те изселват. Не ме грабна книгата. Чета я поне 3 седмици и не изгарях от желание да се впусна в нея. Само краят ми хареса. Любим герой ми е д-р Уилет - премина и през Ада с мъжество само за да помогне на пациента си. След толкова неща които бях чувала за Лъвкрафт смея да твърдя, че съм попаднала на най-безстрашната книга, и слава богу. Още от първата глава ме вдъхнови за разказ за конкурса, което означава, че въпреки ниската ми оценка, си е свършила работата. Стискайте палци да се преборя в конкурса. 3/5 звезди.

"Рицар за Коледа" - Донна Хатч
В самото начало се досетих как може да се развали проклятието и много се радвам, че Хенри не уби главната героиня. Стопли ми сърцето, както това на графа. Мила, сладка и кратка историческа книжка, която връща надеждата и любовта. Много забавно ми стана как графът си изпроси имел и как леля Тили възразяваше срещу целувките, които си разменяха Кристофър и Клариса. Хареса ми.

"Най-непохватната вещица" - Джил Мърфи
Лека, забавна, сладка и много кратка. Има илюстрации. Уж, заклинанията на главната героиня Милдред не стават, но два пъти в точния момент проработват. Обстановката ми напомняше на Хари Потър с училището за магия, униформите, метлите... Етел си получи урока, когато Милдред я превърна в животно. Щеше ми се да си остане такова и наистина да я бе пуснала извън училището. Радвам се, че Милдред се издигна в очите на другите накрая. Любимци са ми г-жа Хардбрум, която привидно е строга, прилепите и котето. Най-вече прилепите. Много бързо ми се развиха събитията, но си имаше и начало, среда и обособен край. Не знам какво повече да кажа, без да издам целия сюжет. Завърших я с усмивка. Хареса ми.

радина666
Global Moderator
 
Posts: 100
Joined: Fri Oct 19, 2018 6:46 pm
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 149 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Postby радина666 » Sat Feb 22, 2020 11:24 pm

"Кради като артист" - Остин Клиън
Съветва да не се отказваме от хобитата си, затова възвръщам плетенето. Ако не друго, зимата ще ме топлят терлици. Също почвам да си водя календар и боррдови дневник. Иззвадих си 26 съвета/цитата които биха работили за мен. Също и използвах като цитат два негови съвета и изградих абзаци в историята ми Кротката около тях. Буквално на страница по нещо. Първоначално подходих скептично и бях разочарована от формата и едрия шрифт с малкото текст. Въодушевена съм.
Last edited by радина666 on Fri Apr 24, 2020 9:09 pm, edited 1 time in total.

радина666
Global Moderator
 
Posts: 100
Joined: Fri Oct 19, 2018 6:46 pm
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 149 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Postby радина666 » Sat Feb 22, 2020 11:25 pm

"Нечути женски гласове" - Соня Келеведжиева
Тя ми беше класна. Отдавна исках да прочета нейни разкази, чела съм 3-4, та днес седнах в читалнята и изгълтах сборника за 3 часа /160 стр./. Хареса ми. Имаше разказии преди освобождението и съвремието. Ако мога да посоча топ 3 разказа, които ми направиха впечатление са: Виктория - грозно момиче, тихо, първоначално изнасилено от баща си, после много други, накрая намира любовта. Иглика - циганка, влюбена в женен писател, който също я обича. Цвета - в снежна нощ мъж последва дядо, след като слиза от автобуса, преспиват в Ж., опознават се и се оказва, че мъжът е син на дядото, когато майка му починала го дали в приемно семейство.
В доста разкази има изневяра. Успява да надникне в човешките души.

"30 съвета за млади автори" - Бранимир Събев
Почти всяко изречение исках да цитирам, ама щом копи-пейстна ми изписва думите слято като в таг и ме мързи всичко да раздалечавам. Ще напиша само какво работи за мен от тях и което не съм пробвала.
1.Задължително четене на творбите ми на глас поне 2-3 пъти. - Аз ги завършвам почти в последната минута и обикновено не ми остава никакво време за редакция, но съм чувала за това и преди.
2.Романът да е 200-300 стр., а не тухла. - моите и без това са кратки истории, ще видим дали ще ги стигна.
3. Януари, Февруари, Юли и Август са слаби месеци за издаване. Препоръчва около 24 декември.
4. Фейсбук страницата да е нещо от сорта "Книгите на Радина Ангелова". Ако името е твърде обикновено, тогавва псевдоним. - фейсбук страница отдавна обмислям и сайт на wix и скоро ги пускам. Псевдоним...обсъждали сме го, ама когато участвам по конкурси използвам, а и искат собствено име.
5. Не пускайте съобщения за себе си и тн. по фейсбук групите по едно и също време. - такъв съвет да не си пускам главите в Уатпад наведнъж и аз получих.
6. Правете събитие за представяне на книга най-много преди 2 седмици.
7. Редакторът да е непознат, безпристрастен, враг...за да разнищи из основи грешките ви.
8. трябва да имате една цел, която да ви е приоритет в живота. Там ще постигнете успех. Което е по-назад в списъка, там ще си остане. - все се опитвам да съчетавам историите с университета, но успявам само с разкази, защото се пишат по-бързо. Тази година програмата не ми е толкова активна и ще пробвам да напредна.
9.Не е важно чуждото мнение, пишете на воля, пишете много...
10. Да пращаме на издателства първите 5 глави от романа или 3-4 кратки разказа.
11. Да се срещаме с читателите, да общуваме с тях.
12. Явор Цанев - за 200-300 лв. издава 50-ина бройки. - Той е добър избор за фентъзи, фантастика, хорър. Може да го пробвам някой ден.
13. Обичам да пиша,но само когато имам вдъхновение,муза.Се-га,ето имам готова книга,докато стане време за следваща ехеее,едно 5–6 години не мърдат докато я напиша. ...И неговият отговор:
Убийте музата,хора,разчлене-те кучката,изгорете я и прахът й го разпръснете из космоса,анихилирай-те я ако трябва.Ще ви се наложи,за да се отървете от властта й.Анейна-та власт е мързел.Не си позволявайте да мързелувате.Научете се дапи-шете сериозно,хубаво и качествено дори когато нямате особено желание за това...-толкова правилно и толкова точно за мен с музата. Добавям и писане при спринтове, Нано, конкурси.
14. Учете се, упражнявайте се!
Книги, за упражнение, които предлага:
Стивън Кинг - За писането: Мемоари на занаята
Милан Кундера - Изкуството на романа
Орхан Памук - наивният и сантименталният писател
Тези трите не съм ги чувала и ще ги издиря. Тези съвети може да са очевадни, но не съм се вслушвала в тях. Харесаха ми и ме плеснаха в челото като с мокър парцал. Евала за изказа.

радина666
Global Moderator
 
Posts: 100
Joined: Fri Oct 19, 2018 6:46 pm
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 149 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Postby радина666 » Sat Feb 22, 2020 11:26 pm

"Принцесата от калта" - Александър Томов
Първата страница е същата както в "Малолетна проститутка" и мястото откъдето идва героинята - София - "Бакърената фабрика", героинята е пак на 16 и я вербуват насила за проститутка. По умна и хитра, по-развита, е героинята отколкото в другата книга. Пак оплюват демокрацията. Пак престъпни босове, ченгета, убийци. Както каза автора в книгата "долнопробен екшън". Някои събития ги разтяга, а за други ги подминава със загатване в бъдещето. Поне диалозите бяха на ново. Толкова много обрати. Главната си сменя враговете и собствениците като носни кърпички. Все на лоши попада, дебели и плешиви. И в двете книги се загатва любов. Тъкмо си намери Бебо - красив наемен убиец, който я спасява, и тя има известни чувства към него и си говорят за любов и...всичко се разпада. Любимец ми е Бебо. Въпреки че нищо не разбрах от схеми и далавери, но сюжетът беше интересен. Хареса ми. 4 от 5 точки.

"Самодива" - Краси Зуркова
Хареса ми. До последно се колебаех кого ще избере - Рис или Джейк. Ще ви кажа аз кой бих избрала - Джейк: по-мил, жертвоготовен, човек. Ако не се бе заблудила с Рис, всичко щеше да е наред. Героинята е глупачка - мами и двамата. Страх я е от реакцията на Рис, беше с него от съжаление. Зарежи го! Какво ще стане ако ти остарееш и умреш, а той ще продължава да прави секс със сестра ти. Това те наранява. Рис те приема като трофей и те размотава насам натам, покаже малко лукс и ти скача в гащите. Дори й подарява подаръци, които на Рис му харесват. Не я познава както Джейк. Не съм съгласна с избора на Теа. Тъкмо си викам хепи енд, казаха на Рис, той им урежда бъдещето и всичко се сгромолясва с гръм и трясък - Теа избира Рис и иска да го спаси. Ами Джейк? Той също я обича. Целият им романс? Всичко по дяволите!
Инак - личи си, че авторката е правила много проучвания. Чете се бързо и лесно. Митовете са преплетени добре с реалността. Музиката сякаш можеш да я чуеш. Описанията също са добри. Сестрата не се оказва от добрите, но и тя обича...
Нищо не разбрах от края. Какъв избор, пие ли от езерото на Паметта, нищо. Авторката планира втора книга, бих я прочела само за да разбера накъде ще идат нещата. Сигурно ще измисли някоя изгора на Джейк и може да ме откаже. Би било изкуствено. Не може ли да са си тримцата заедно? Не, чакай, не харесвам Рис! Даже мислех, че той е убил Елза.

радина666
Global Moderator
 
Posts: 100
Joined: Fri Oct 19, 2018 6:46 pm
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 149 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Postby радина666 » Sat Feb 22, 2020 11:26 pm

"Полунощен повелител" – Синтия Идън
Хареса ми. Също толкова добра като предишните. На Найл не му е било никак леко като млад, и как се е издигнал от нищото, прави се на безчувствен, но пък маската се пропука пред Холи. Холи пък не беше безскрупулна в името на сензацията и кариерата и именно това ме спря да я намразя. Не харесвам такива журналисти, а Мак, Ким са такива. Предполагах кой е убиеца, но за миг се разколебах, но пък щом споменаха блондито разбрах че убийците са двама, само ми убягваха мотивите им, освен "Да очистим света от Нечистивите". Малко бавно героите загряваха или аз бързо направих връзката. Инак пак секс, сексуални намерения и спомени за тях...еротиката е на ниво. Как Холи се опитваше да защити и тревожи за добруването на най-силния демон в града. И...може ли да има толкова некадърна демонска охрана. Найл само се тревожеше за безопасността на Холи и какво ли не би извършил за да я защити...малко пресилено ми идва тази постоянна тревожност, но пък явно е така като обичаш. Пак ги имаше нашите приятели МакНийл и Смит, Тод и Кара, Емили и Колин Гит. Поне Гит може да спре да ревнува Емили от Найл, той е вече зает. И...дано Емили наистина помогне на демоните "докоснати от мрака". Мислех, че такъв демон ще ги отведе при убиеца, но пък след като убиха Сам...но пък и тази развръзка ми хареса. Абе, всичко ми хареса, нищо че не си личи от коментара. Тази трилогия ми беше на сърце и като видя това "книга 3 от 3" ми става тъжно, но пък имам си и книга 2 да чета, нищо, че знам края на книга 3.

„ И други истории” - Георги Господинов
Пак си останах разочарована. С неговите писателски семинари и глупости...Когато разказва от първо лице ми се струва, че ме лъже, досущ като Барон Мюнхаузен. Разказът за бременната си бе чист хорър - ама око влязло в теб, малко ме стресна, но се досетих бързо. Разказите, които ми харесаха са по-малко от пръстите на едната ми ръка. Хареса ми „Кристин, която махаше на всеки от влака” - как си измисляше бъдещи сценарии от нещо толкова малко. Започнах книгата щом разбрах, че късометражен филм по негов разказ е номиниран за Оскар - „Сляпата Вайша” - този бе най-добрият в цялата книга, но уви е недовършена история. Все пак бързо се чете, но...скучни сюжети. Едва изтраях разказа за ухото в началото. Слабо.

радина666
Global Moderator
 
Posts: 100
Joined: Fri Oct 19, 2018 6:46 pm
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 149 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Postby радина666 » Sat Feb 22, 2020 11:27 pm

"Калуня-каля" - Георги Божинов.
Там опожаряват няколко села, избиват цяло село с децата и се връзва. Говори се, че българите щели да се вдигат на въстание, турците събират хората от едно село и плячкосват, опожаряват и избиват едно българско село. Обаче не разбрах дали става дума за Априлското въстание, че към него спрягат романа. Прибират си стоката и продължават да си живеят сякаш нищо не е било. Само на Калуньо му е тежко на душата и иска да въздаде справедливост, да върне взетото на хората и да възцари отново мир и спокойствие. Вметвам, че Калуньо, уж тръгнал с тях, но станало така, че заспал и не участвал в метежа. Калуньо е силен, едър, разсъдлив, смел, с твърда ръка, богат и...порочен. Де що види хубава жена я обладава и си я взема за вкъщи. Поне за Малката Ленке се удържа да я обладае, но...Друго, което ми направи впечатление е, че с месеци не се прибира и спи дето свари, пие ракия, пуши; един път удари човека, после за приятел го има. Радвах се за Нано и Гюла, поне те да се съберат и да бъдат щастливи. От начало ме дразнеха твърде многото многоточия, но свикнах. Добър български роман. Хареса ми. Все пак не можах да си извадя някои неща, които да ми помогнат за историята ми, защото пиша друга. Не му беше времето за него, но щом се връзваше с темата на предизвикателството, го прочетох.

"Анна в рокля от кръв" - Кендар Блейк
Хареса ми. Нямам думи. Много интересна беше. Странна дружинка се оформи. Радвам се, че Кас допусна приятели. Кармел със своята алуминиева бухалка ме изненада със смелостта си. Радвам се, че авторката не направи гаджета Кармел и Кас. Намразих Уил, иска само отмъщение, но и той има вина за смъртта на приятеля си. Кой е истинският убиец на Анна, крахът на надеждите й, проклятието да се храни с кръв и смърт и освобождението й от Кас. Когато откриха трупа на мъжа в парка, първата ми мисъл не беше, че Анна го е направила, а Уил или онази космата топка, за която разправяха. Подозирах, че има нещо на тавана, ама там да си седи призрака през цялото време и да изяде...котката. Екшънът, двата най-силни призраци да се изправят един срещу друг...леле. Не ми се мислеше, ако Кас бе убил Анна с ножа, или още по-лошо - преди да я опознае, и да даде силата й на лошия. И краят със саможертвата на Анна..., но пък щом е отворила врата, както мисли Кас, тя е двупосочна. Нямам търпение да разбера какво става във втората книга, но ще уталожа нещата.

радина666
Global Moderator
 
Posts: 100
Joined: Fri Oct 19, 2018 6:46 pm
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 149 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Postby радина666 » Sat Feb 22, 2020 11:28 pm

”Мъжете на моята кушетка” - Бренди Енглър
Хареса ми. Макар че говореше за очевадни истини, сякаш са нещо грандиозно. Лек стил, лесно се чете, интересни случаи. Нямаше натоварващи драми. Леко ме дразднеше как се дистанцираше с ...пациента ми това, пациента ми онова и въпросите ...Какво чувстваш? Какво желаеш?... По ми беше интересно да чета за личния живот на авторката, отколкото пациентите и се радвам че най накрая заряза окончателно Рами. Едно във всички истории беше общо - че мъжете искат любов и чрез секса задоволяват емоционални потребности и травми. В цялата книга само един пациент си изкара докрай терапията. Имаше много истории за изневери, проститутки, контрол, еректилна дисфункция и тн. Почнах книгата, за да ми помогне с историята ми Кротката, но през цялото време си повтарях, че не съм стигнала до този момент с клиентите и не можах да йсе се насладя. Оказа се от книгите, които забравям почти веднага щом ги прочета, но ще я повтарям ако имане нужда.

"Тайните на една лятна нощ" - Лайза Клейпас
Докато главната, Анабел, се вайкаше, че никой не я кани на танц на бала, отхвърляше предложенията на главния, само защото не бил благородник, макар и богат и красив. Дори казваше, че би се омъжила за всеки стига да е с аристократична титла и дори плетеше мрежи с приятелките си да омае горкия нищо неподозиращ благородник. Какво ти става момиче? Хубаво, че после се осъзна. Както казват границите между омразата и любовта са тънки. След поредица от събития, като например ухапване от пепелянка и игра на шах, главния спечели доверието и любовта й, а от там...еротиката беше страхотна. След като стигнах до сватбата им, спрях да чета известно време, заради мои лични убеждения, че книгата трябваше да свърши там, а оставаха още поне 70 страници. Е, дочетох я. След това имаше още много еротика и опасности, които скрепиха връзката им. Имаше забавни моменти, а любимият ми е играта на раундърс и как ги хващат и обясненията им какво правят на поляната по долни дрехи. Хареса ми, въпреки че доста усилено отбягвах любовните романи и дълго се чудех коя да избера за предизвикателството.

радина666
Global Moderator
 
Posts: 100
Joined: Fri Oct 19, 2018 6:46 pm
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 149 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Postby радина666 » Sat Feb 22, 2020 11:29 pm

„Тайната на забранената книга” - Карън Мари Монинг /"Треска"/
По името е ясно че търсят книга - Шинсар Дъб, която крие тайни за Ънсийли, лошите Фае/Феи.
Все едно чета "Самодива" на Краси Зуркова, има доста съвпадения, ала изглежда, че българката е плагиатствалата. пак се говори за две сестри, едната убита в чужбина и другата заминава да търси убиеца. И двете героини ми бяха дразнещи и глупачки. Определено тази е по-добрата книга. Очаквах главната да е по-зряла, макар че до края израства много и преживява много. Много ме дразни, че тъкмо достигне до заключение за съществуването на магията и го отрича. Живи описания на Ънсийли, мога да си представя колко грозни, гнусни и опасни са те. споменават се коли, а аз нищо не разбирам от такива. В почти всяко изречение имаше "бях", но вече накрая спрях да го забелязвам. Кефят ме ругатните на главната - лайно е маргаритка. Любими сцени са ми с Г-н Секс-до-смърт, бяха еротични, макар и без секс. Джерико Баронс е интересен и мистериозен. Е, края беше отворен и остави в мен желание да прочета и другите книги. Хареса ми.

"Рейнско злато" - Елена Павлова /Пръстенът на нибелунга/
Нибелунги = Джуджета. В космосът се рее Дървото на живота, Игдразил, като по клоните и корените му са разположени различните светове. В тази книга се преплитат речни нимфи, богове и богини - скандинавски, нибелунги и великани, свързани с желанието си за прокълнатото Рейнско злато. Единствено човек със свободна воля може да го управлява, и в края на книгата научаваме името му. Вече Алберих - крал на Нибелунгите и Фафнир - великанът, вече бяха омагьосани от златото. Любими моменти са ми препирните между Алберих и Миме, когато се крият зад скалата, как се счепкват, и как Алберих иска да си върне пръстена, а Миме го спира, и кралят налага опашката на гигансткия дракон. Има приключения, фентъзи, обрати, интриги, алчност, любов и отричане от такава, поуки, хумор и забавни моменти... Когато видях гигансткия формат на книгата и как е средна, си казах, че ще е с вестникарски шрифт, за своите 110 страници, но грешах, защото шрифта е едър и към всяка глава има илюстрации. Всяка глава започваше с поука. Стилът е отбран като с малко думи казваш много и без излишно разтягане на локуми. Всеки герой има собствен отличителен глас. Много ме кефи жаргонът на великаните. Елена Павлова каза, че тази книга не й е сред любимите, но въпреки това ми хареса. Плюс това може да ми помогне в писането.

радина666
Global Moderator
 
Posts: 100
Joined: Fri Oct 19, 2018 6:46 pm
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 149 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Postby радина666 » Sat Feb 22, 2020 11:29 pm

„Малолетна проститутка” - Александър Томов
Главната героиня - Жана ми стана любимка, серт момиче, както я наричат. Единствена се съпротивлява на престъпниците и те си получават заслуженото. Има цяла част втора, в която се разправя за журналиста Карбон Мартински и Лора Крум - звучат ли ви познато имената, но единственото общо с историята е главния герой княз Гого. Героите са някакви неграмотни, но пък хитри за далавери. Мутри и корумпирани ченгета, убийци и проститутки, и цигани и клошари, богати и бедни, при които лошите са повече. Направо измет. Показва грозната действителност и ми звучи като антиутопия. Демокрацията във всяка глава се оплюваше с повод и без повод. За всичко тя е виновна.
Давам откъс да разберете горе-долу за какво иде реч:
Демокрация": Хората са напълно озверели, вътрешно някак си са озверели. Искат на всяка цена да забогатеят - лесно и светкавично. Това може да стане само чрез хаос в държавата, чрез повсеместна корупция, прилагаща се по всякакви начини, чрез лъжа, далавери, крадене...убийства....как хората в България са недорасли за демокрация и как строят в Япония преди ги е научил на дисциплина. Това го считайте за кратко резюме.
Какво общо изобщо има с проститутката? Просто няма място в романа. Да, вярно, има какво да каже, все пак авторът е журналист, но не мисля, че се връзва. Ако романът бе издаден от конкурс, просто няма да бъде издаден, защото се забраняват политически проповеди. Чувствам се излъгана. Да, скандален е. Много добре описани герои и обстановка. Макар, че за демокрацията изписва цял роман, а някои ключови моменти ги минава с едно изечение - различно темпо и акценти слага от тези, които ме интересуват. Гол диалог - не се разбира кой говори и от него не струи никакъв смисъл. Говорят в недомлъвки и с много многоточия. Като изключим това, сюжета ми бе интересен и много исках да видя как Княз Гого си плаща за всичко. 3,5 от 6 точки.

радина666
Global Moderator
 
Posts: 100
Joined: Fri Oct 19, 2018 6:46 pm
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 149 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Postby радина666 » Sat Feb 22, 2020 11:30 pm

2018

"Хърбърт Уест, Съживителят на мъртвите" - Хауърд Ф. Лъвкрафт
Тази новела ми хареса повече от "Възкресителят" на автора, която няма как да не сравня, защото имат обща тематика. Тук я нямаше тази мистерия около опитите, която ме дразнеше във "Възкресителят". Също и получих разказ в първо лице, макар и не от името на ученият. Ако беше от негово име щяхме да получим суха досадна теория и абсолютно отдалечаване от хуманното. Всяка глава включваше откъс една и съща информация, но ненатрапчиво. Имах чувството, че някакъв старец ми разправя далечните си спомени и споменава откъса, за да продължи там откъдето е спрял и да не губим нишката и ни подготвя за края "Как всъщност е изчезнал Хърбърт Уест?". Отговорът отчасти ме изненада как е поднесен. В тази новела имаме фанатичен учен и съучастник лекари, които се опитват да съживяват по научен метод мъртъвци и части от мъртъвци, и резултатът ги застига. Дълго време отбягвах книгата и не смятах да я чета, след като ми мина конкурса, за който прочетох "Възкресителят". Не съжалявам, че я прочетох. Авторът сякаш се бе поучил от нещата, които във "Възкресителят" не ми харесаха. Изгълах новелата за около час без да спирам. Хареса ми.

"Змии в стените" - Сибин Майналовски
Любими разкази - "Змии в стените", "Дъждът", "Часовникът", Говорещия с котки", "Плюшеният заек", може би защото имаше наякаква по-висша причина за убийството. Разказите около кръчмата "Зелената котка" /фентъзи/ бяха най-слабите според мен и не ме грабнаха. Един конкретен от тях ми идеше да го пренапиша по свой си начин "Кюлотите на вещицата" - все си мислех, че котката ще стане на жена, била е най-дълго с него, вярна му е, макар че се мръщи когато я пращат за абсент, а пък главния забърсва момичето доставчик на пица, ама както и да е, разказът и идеите му са си негови. Не ми хареса отношението на автора към жените, всичките до една са за него никаквици, сребролюби, акълдаващи, блудници, вещици и тн. Мъжете пък са алкохолици, раздават жестока справедливост над жените като ги убиват както в "Охлюви". Стомахът ми се бунтуваше, докато четях. Границите ми на погнуса достигнаха своя предел в "Младоженци". Изгълтах сборника за два дни. Хорър разказите повече ми допаднаха. И една малка бележка: да намали бележките под линия /препратки в края/, че за един разказ се събират поне една страница бележки. Да, хубаво, че е правил проучвания и дава примери, ама ми се струват твърде много. 4 от 5 точки.

радина666
Global Moderator
 
Posts: 100
Joined: Fri Oct 19, 2018 6:46 pm
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 149 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Postby радина666 » Sat Feb 22, 2020 11:31 pm

"Нивганощ" - Джей Кристоф - любима!
Хареса ми книгата. Няма суперлативи на света да я опиша. Много екшън, страст, болка и мъка, хумор, сенки... Мия израсна значително в книгата. Стана толкова опасна, колкото ѝ се искаше като дете да бъде такава. Тя е борбена и упорита, умна, вече и красива. Накрая, когато авторът уби не когото трябва - един от най-симпатичните му герои и шансът за щастлива развръзка, язък за еротичните сцени, вече очаквам втората книга с една идея по-малко желание. Молех се да се отклони от пътя на отмъщението и да си заживее с някой мъж щастливо, или да си отмъсти първо, а после мъжа, но уви...остава пак сама. Ако го стореше просто нямаше да е тя. Дано намери щастливия край, но явно това не е сред намеренията на автора. Ще видим по-нататък. Изпълнението на чуждото отмъщение, и че й липсва умрелият, ме просълзи. Не мога сега да се сетя за само един любим момент, всичките бяха силни. Накрая не подозирах кой е предателя и останах изненадана. Любим герой ми стана Господин Благ, защото винаги бе до Мия, изпиваше страха ѝ и остроумничеше. Без него Мия е пъзла. Имаше много бележки под линия, да - прочетох ги всичките, въпреки затрудненията ми с четящото приложение. Извинявам се за мнението с недомлъвки, дано не съм издала много, но се опитвах да е без спойлери и затова така.

"Затворническата планета на варварите" - Руби Диксън
Хареса ми. Имаше планета и всевъзможни извънземни. Главният е син, едър, с опашка и рогат. Историята е сладка, гореща, върти се около внезапната любов на главните герои в опасна среда. Не липсваха и премеждия, заплахи, екшън. Хареса ми, че Клоуи отстояваше себе си и тялото си докрай, а Джутари че я пазеше, и то как... :422469:, но я изчака. Любими моменти са ми как опознаваха разликите в телата си и усещанията им, колко е мека Клоуи, къде има плочки Джутари, и да не забравя и първата им целувка, първият им път...а в края на книгата се разтопих.

"Скритият оракул" - Рик Риърдън
Има смели полубогове, богове, ветрове, карпой "Праскови", дриади, кентавър, пликои, мирмеки, колоси, говорещи дървета...и бог превърнат в човек - Аполон. Ако искате да разберете какво представляват прочетете тази книга. Нищо не е такова каквото изглежда или би трябвало да бъде или както очаквах. Има предателства, подвизи, приключения, приятелства, спомени за загуби на обични хора...и огромни дози хумор. На всяко изречение от Аполон се усмихвах или на места се смях с глас и хората ме зяпаха странно. Улучих книгата на Рик Риърдън, която ми хареса. Избягвам Пърси Джаксън, ама и тук той се появи. Честно, този автор ще спре ли да пише само спин-офф-и?!. Това което ме привлече беше, че се разказва от името на бог, превърнат в тийнейджър с акне и коремче. Този тийнейдър продължаваше да се мисли за красивият, величественият бог и че всички трябва да му служат и едва ли не да се жертват за него, ала в края на книгата израсна много, маската на заблужденията се пропука, научи се да цени живота на близките си, на саможертва, колко е нещастен и какъв неудачник е, господин "никой", и сам да извърши някой подвиг, макар и с ограничени ресурси на човешкото си тяло. Все пак в точния момент го спасяваше някое негово възвърнало се за кратко предишно умение - като например песните и силата. Премина през доста изпитания и те продължават. Докато Аполон изпадаше в неловки, страшни, сериозни моменти, аз се забавлявах, а той страда. Авторът е виновен. Тъкмо става нещо сериозно и бам, Аполон си мисли някаква глупост. Ще продължа тази поредица. Интересна е. Хареса ми.

радина666
Global Moderator
 
Posts: 100
Joined: Fri Oct 19, 2018 6:46 pm
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 149 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Postby радина666 » Sat Feb 22, 2020 11:32 pm

"Естествен роман" - Георги Господинов
Разочарована съм. Не ми допадна структурата на романа. Говореше несвързани неща във всяка глава. Единственото подобие на сюжет, сред плява и безсмислици, който ми допадна и заради него продължих да чета, беше разводът му с Ема - една пета от книгата. През останалото време се говореше със и за мухи, да разчита какво му говорят мухите чрез полета си, за цветя и как ни шпионират, Бог, кенефи и защо не се говорело достатъчно за тях и важността им, дочути разговори, удоволствията на 60-70-те години на миналия век, как на героя му хрумва да пише роман само от глаголи, начала или как героят-писател пишел за писател който уж се правел на клошар и накрая наистина станал такъв... Много биология, особено Карл Линей и тн. Героят е пълна откачалка - пращал писма на ООН за Апокалипсис плануван от думите и не можел да назове опасността, за да не се случи и говорел с алегории, и искал да се бори със думите и да влезе в някоя книга буквално, дори се съблича и приготвя. Ако жена му не беше бременна от друг, щях да я харесам и разбирам защо са се разделили. Романът е 172 стр. и свърши с долни черти вместо заглавие и кавички без текст. Останалите страници до 209 са обяснения на някакви хора за какво се разправяло в романа и защо трябва да ни харесва, като на мен не ми харесаи не успях да вникна в него, и какво им е харесало. Естествено не ги дочетох. Приключвам с Георги Господинов. За повече от тези три шанса нямам сили. Мислех, че ще е различно като е роман, но уви. 3 от 5 точки.

"Херцогът и девицата" - Доминик Ийстуик
Сладка кратка любовна книжка. Макар още след една нощ с героинята, което дори за мен е твърде бързо решение, че херцогът развратник иска да се ожени за нея, имаше много страст и нежност, с които я дари, а тя пребори своите съмнения и несигурност, за да разцъфне любовта им. Прекрасни еротични сцени. Жалко че бързо свърши книгата. Хареса ми.

"Валкирия" - книга 2 от "Пръстенът на нибелунга" - Елена Павлова
Хареса ми. Няма пак да изброявам чудните създания вътре. Ще кажа просто че имаше любов, завист, пъклени планове, пророкувания, магия, екшън...както във всяка книга и всяка книга е на ниво. Любимец ми стана Миме с мрънкането си и добротата си. Тъкмо мислех, че Вотан се е отказал от притежанието на пръстена, а пред нищо не се спира и продължава да крои планове. Не ми хареса, че тъкмо да постъпи правилно и добро, а послуша жена си като мъж под чехъл. Всеки път, когато гарванът отваряше човка да каже "Ко?" и се разсмивах, неуместно е. Имаше любовна история, това също ми хареса, но свърши в книгата както и започна. Накрая с раждането, не го очаквах. Приключението продължава и аз с него.

радина666
Global Moderator
 
Posts: 100
Joined: Fri Oct 19, 2018 6:46 pm
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 149 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Postby радина666 » Sat Feb 22, 2020 11:33 pm

"Скълдъгъри Плезънт" - Дерек Ланди
Имаше екшън и магия, артефакти и предателства...Диалозите ме дразнеха, как се хващат за някоя неточна дума и наосват докато загубят смисъла. Танит е машина - силна и върши нещо без много въпроси, докато за Стефани е нужна причина и не слуша никого. Въпреки това, борбата за сърцето ми печели Стефани - да, искаше приключение и си го получи, но не се отказа, дори когато беше опасно и се впусна презглава да спаси някого. Чайна пък ми напомняше на Аалеа от Нивганощ /една от учителите, май така се казваше/. Любими ми бяха описаниите и реакциите около колата-канарче и получаването на истинското име на Стефани, както и реакцията на семейството при раздаването на наградите от завещанието. Реакциите на семейството на Берилия и Фъргус са безценни и се усмихвам като се сетя за тях, големи скици. Любима реплика "ще намеря възможно най-голямото куче на света и ще му кажа да те зарови в някоя дупка". Колкото до Скълдъгъри нямам забележки - забавен, жертвоготовен, умен и хитър, смел, силен, самовлюбен...и добре де жив скелет. Чудесна комбинация. Изгълтах книгата за около 3 дни и искам още. Хареса ми.

"Нецивилизован" - Сойър Бенет
Хареса ми. Над 90 % от действието беше секс, но не ми омръзна. Добре описан. Чудно колко добре може да се образова човек за секса, и да стане адски добър, само от интернет и собствените си пориви на тялото. Двамата герои са много сладки. Рандал до последно го подозирах, че е от лошите и все нещо крои, но се оказа че греша. За другите герои ми беше ясно какви са. Зак много израсна и не му беше лесно. Много е наблюдателен, горд, секси, умен и възприемчив, смел и лоялен. Определено ми стана любимец. Любими моменти са ми разхожда гол в къщата и прави и говори всичко само за да накара Мойра да се изчерви и възбуди и как двамата потушаваха страстта многократно където им падне и както им дойде. Е, говоря за секса защото ме впечатли, но не всичко от сюжета бе секс - да имаше сюжет, обрати, опасности, приятни моменти навяващи топлина и уют, както и гняв и отдръпване, докато двамата главни герои най-после не признаят истинските си чувства. Постарах се да не издавам много.

радина666
Global Moderator
 
Posts: 100
Joined: Fri Oct 19, 2018 6:46 pm
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 149 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Postby радина666 » Sat Feb 22, 2020 11:33 pm

"Веровещица" - Сюзан Денърд
Хареса ми. Тази книга я влачих поне месец, но не защото не е интересна, затова пък и този пост ще бъде кратък, защото спомените ми са леко размити. Имаше обрати, магия, създания /морски лисици и тн/, приятелство, любов, отплати за спасен живот от врагове, пътешествия по земи и суша, болка, наказания, екшън, отвличане, заговори, предсказания...чудесна рецепта с главни готвачи Изьолт и Сафи, веровещица и нишковеща, приятелки, вироглави, които са заедно и се подкрепят винаги. Изьолт ми е любимка. Имам спекулации за заформящи се двойки. Искам още!

"Трубадур" - Стефан Д. Стефанов
Хареса ми. Историята ми напомняше малко на филма "Десперадо" с Антонио Бандерас - героят свири на китара и убива наляво и надясно, общо взето това е общото с филма, но сюжетът се развива в съвременна България. Има много кървища, убийства, екшън, секс, магия, митични същества, болка, проклятия, препятствия, бягства, оръжия, насилие, пътешествия из реални и митични места /Долната земя/, динамика и всичкото към благородна една цел, да спаси приятелката от Адът, където я е пратил. Секс сцените, въпреки че имаше много описания на голота, бяха орязани. Преходът към спомените ме дразнеше леко, четеш си, четеш си и изведнъж изскача предмет или герой от спомен, но никъде не е казано, че е спомен и се чудиш тоя откъде се взе. Уж, няма минало, а има солидно количество спомени и хората от, миналото се появяват. Темпото е динамично, винаги изскача нещо ново за преодоляване. Книгата е интересна. Има хумор, насред всичките лошотии описани. Не мога да кажа най-любим момент, а като герой - Трубадур, може би защото оцеляваше. Краят не го очаквах, и честно, малко ме разочарова. 5 от 5 звезди.

"Перлата на феникса" - Александър Драганов
Хареса ми. Имаше леко плагиатство на идеи от филмите Карибски пирати, но все пак сюжета е различен. Имаше много пътешествия, битки, верни приятели, чудовища и всякакви свръхестествени създания и всичкото това в търсене на Перлата на феникса. Досетих се кой е истинския злодей чрез леки подсказки на места в книгата, но пак не ми се развали удоволствието от завършека. С всяка глава се появяваха все по нови премеждия и приятели. Героите имат чувства, радват се, плачат, смеят се, карат се, сдобряват се, страхуват се, представени са със своите качества и слабости, побеждават и губят, описани като човеци, а не някакви безчувствени машини за убиване трепещи навред. Любимец ми е Алекс, макар и неудачник, той намери приятели и любовта си, с доброто си сърце, и не беше типичния герой, нито воин, но прегърна каузата с цялото си същество. А, да, Клара, страхотна е /Само как просна умрялата крава за вечеря/ . 5 от 5.

радина666
Global Moderator
 
Posts: 100
Joined: Fri Oct 19, 2018 6:46 pm
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 149 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Postby радина666 » Sat Feb 22, 2020 11:34 pm

"Мистерията на изчезналия амулет" - Карън Мари Монинг
Хареса ми. Интересна. Зарибяваща. Жива, все едно е филм и си представяш всичко. Имам предположения какво е Джерико Баронс. Главите свършват с обрат, и просто искаш да разбереш какво ще стане, налапваш стръвта и книгата изведнъж свършва. Толкова много въпроси недовършени, толкова малки стъпки и малки победи правят героите. Напрежение, болка, скръб, страст, страх, смърт, спомени, съпреживяваш всичките емоции. Не знаеш кой е приятел и кой враг. Битки, реликви, магия, Фае, скъпи коли, лукс, книги, готини момчета...нямам търпение да прочета останалите, но предполагам че след края на тази страхотна поредица, която отбягвах заради грозните български корици и предразсъдъци, ме чака книжен махмурлук, затова забавям.

"Безмилостен крал" - Мегън Марч
Хареса ми. Маунт е страхотен, секси, алфа мъжкар, опасен и безмилостен, но има нещо добро в него, не е само лош. Кийра...да, колебаеше се и е объркана, мразеше го, едва ли щях да я харесвам ако му се беше залепила като фенка/лепка и без борба да му се даде. Трябва да бъде предизвикателство, не лесна. Освен Маунт, сред любимците ми е Магнолия /Ке-ке/.Сексът, играчките и всяка еротична част е описана страшно добре. Явно този дълг няма да бъде изплатен до края на трилогията, но пък заплащането е толкова хубаво. И как свърши на най-интересното, бях развълнувана и жадна за още. Не съм чела другите книги на Мегън Марч, но са ми в списъка, та те не ме грабнаха толкова с резюметата си, колкото тази. Прекрасно изпълнение. 5 от 5.

радина666
Global Moderator
 
Posts: 100
Joined: Fri Oct 19, 2018 6:46 pm
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 149 times

PreviousNext

Return to ... и Вселената

Who is online

Users browsing this forum: CCBot and 0 guests