Към всички „разбирачи“, лично

[Кал]

Уважаеми „разбирачи“,

Когато някой от вас най-сетне продаде българска книга в англоезичния свят – тогава ще го слушам какво се търси там и какво не. Дори може да го поканя за Senior Producer at FTS.

Дотогава официално ви обявявам студена война.

Имайте наглостта да ме потърсите за помощ, в каквото и да е... :/

(Ще ви моря със студ, точно така. Зимата иде.)

Калин

[Trip]

Повод?

[Кал]

Заяждания с мен на Булгакона. И една темица в Ефремовския форум.

Абе... кумулативно е.

[Trip]

Говоренето за вършене на работа, установих (...и установявам постоянно...), яде твърде много от времето за вършене на работа... Това към "разбирачите" и към теб, евентуално, в случай, че все още се подлъгваш да влизаш в подобни дебати (Не че и аз не го правя...)

[Trip]

Сори за двойния пост, ама да не го пропуснеш - в онзи американски писателски форум един пич беше пуснал тема "Как да пробия с разказите си?" Хората масово му запрепоръчваха duotrope. Тъй че не си е само някаква твоя приумица, ако чувстваш някакви колебания в тая посока

[Кал]

За Duotrope толкова нямам колебания, че чак почвам сам да се плаша... :/

(Аз на непоколебимите не вярвам. Имат навика да мачкат като juggernauts – как е бг думата? – по пътя си. Затуй и внимавам да не стана като тях.)

[Кал]

Някои от темите успяха вече да кристализират.

Тук ще цитирам най-важното до момента:

А къде са преводите на тези „други“ творби от вече публикуваните автори?

Kaк "къде"? :yawn:
"Наследници" е при теб. Готов, завършен...
А с Велко Милоев разговарял ли си?
А и си мисля, че след като някой вече веднъж се е убедил, че от тоя кладенец тече нефт - не би го изоставил.
Нали се сещаш защо нито аз, нито той бихме участвали в начинанието за разкази за чудо и показ?
Ако не се сещаш - питай.

Мислех си и за „Наследници" тия дни. Как, къде, кога...

Ето примерни варианти.

Настройте Payscale на Pro Payment, Sub Type на Electronic. После натиснете Search.

Толкоз. Като за Grantville Gazette може да забравим – там системата за приемане на текст е такава, че поне аз нямам нервите да участвам.

Unstuck звучат интересно – говорят за Калвино, Хъксли, Абе, Вонегът... Но после виждаш какви са им payment rates. 60 долара за 15 хиляди думи текст? Ъъъ, мен лично ще ме е срам да кажа на Владо и на Мариана, другите двама преводачи: „Пичове, продадох труда ни! Дайте сега да ви пратя по 6 долара...“

Остават, значи, Analog и Asimov's.

Иво – сега те моля да затвориш очи и да запиташ ума и сърцето си: Какви са шансовете на „Наследници“ да бъдат отличени сред стотиците разкази, които получават тези две списания ежемесечно?

За справка: acceptance rate на Аnalog е 0,29%. На Asimov's... 0,14%.

(Хъм. Досега не бях виждал толкова нисък коефициент. Я да погледнем... аха. Второ място в класацията Most Challenging Market.)


...

...

...

Да се говори, често е твърде лесно. И аз, слушайки изговореното, лека-полека се изхабявам...

Моля ви: спестявайте ми нуждата да слушам неща, които не сте проверявали, в които не сте сигурни. Иначе не студена война – студен труп ви обещавам. Трупът на моето желание въобще да работя с наши автори.

(Разбира се, ще пробвам и с „Наследници“. Защо иначе сме го полагали, тоя едномесечен труд и четирите редакции? Само че ще го пробвам, при ^такъв^ избор, чак когато сме станали име – по един или друг начин. Да пращам каквото и да е на Analog или на Asimov's в момента е... несериозно. Надявам се, че поне за това се разбираме без нужда от доуточняване.)

П.П. Разпращам и "Beating the Air" на Велко, да. Въпреки че преводът не ми харесва много – ще трябва да му отделим още време и на него. Имам и "The Poplar" от него. Там пък ще трябва поне двама редактори да го минават...

[Кал]

Хих, още един щрих:

Every agent has a Sig Weiss—as a rosy dream. You sit there day after day paddling through oceans of slush, hoping one day to run across a manuscript that means something—sincerity, integrity, high word rates—things like that. You try to understand what editors want in spite of what they say they want, and then you try to tell it to writers who never listen unless they’re talking. You lend them money and psychoanalyze them and agree with them when they lie to themselves. When they write stories that don’t make it, it’s your fault. When they write stories that do make it, they did it by themselves. And when they hit the big time, they get themselves another agent. In the meantime, nobody likes you.