Особености на чобитския настрой за забавление чрез работа

[Кал]

Описанието на темата е в следващия пост. -- Кал

От 26.07.2011, по повод "Алгоритъм: Как се взимат решения с гласуване в ЧоБи":

Свещеното право на глас го имат всички. И никой не може да го отнеме
от никого това право.
Свещено право на слушане НЕ съществува и от там идва "бедата".

Когато някой говори (демек си упражнява правото свещено) този човек си
ниси изцяло отговорността за това си действие.
Пример:
Човек има право да вика помооооощ в гора пълна с мечки стръвници. Те
най-веротно ще го чуят и най-веротно ще дойдат. А най-вероятно ще му
окажат най-добрата помощ, която им е по глада ... ъъъ т.е. силите.

Пример:
Мога да пусна перфектно обосновано и коректно според процедурата
предложение.
Ейндж да свърши пределена работа за ЧоБи. Всички може въодошевено да
гласуват с определения им брой гласове. И единодушно да решим, че
Ейндж трябва да пренесе 100кг цимент от точка А до точка Б като преди
това ги куппи със свои пари.
Ако цялата тази работа не е по сърцето на Ейндж искате ли да изчислим
колко точно струва това гласуване в килограми конски л..... ?
Ако цялата тази работа не е по сърцето на Ейндж обаче реши да се
жертва и да я свърши щото трябва искате ли да изчислим колко точно
нараства човешкия фактор във взаимоотношенията ни в килограми конски
л....?

Пример:
В гората сме и сме се събрали да разпределим задачите да открием как
се пали огън. Гласуваме според процедурата и т.н. Решили сме да не
чакаме Кал понеже само се мотае и зяпа дърветата и птичките и няма
право на глас. Тъкмо сичко сме решили и гласували и знаем кой ще
държи, кой ще търка и кой ше духа... И идва Кал и вика "Пичове какво
правите? Имам запалка - ето..."
Колко струва това дето сме решавали до момента? И това дето Кал няма
право на глас колко струва след репликата имам запалка - ето? В
килограми конски ... разбира се.

Особеност на използването на свещеното право на глас - демек на
изказване:
Вътрешните отношения в ЧоБи (включително говоренето, поставянето на
предложение и т.н.) НЕ могат да се конкурират със социумните в
направлението пари, работа, храна оцеляване най-общо. (освен ако ЧоБи
не е открила баничарница наскоро с преференциални цени?)

В момента в който нещо отдалеч прилича на работа (като дефиниця, като
представяне, като усещане на четящия спрямо този дето го е
писал ... )
се случва следното:
Това нещо отпада автоматично от съзнанието на хората дето са по-
несериозни - като мен.
Или влизат в съответния списък с приоритети наред със социумните при
по-сериозните.
Познайте къде точно попадат в списъка спрямо мармалада, наема,
работата за пари за мармалад и т.н. ?

Пример:
Споделям че имам да пренеса 100 килограма книги на разстояние от 15
километра. Нямам кола и ще го правя с раница в периода 1 септ - 1 окт.
Всеки може който иска да се видим може да заповяда за компания.
Колко време в часове преди да изкочат поне 2-3 предложения за кола, за
още хора?
Нищо не е гласувано.

И става въпрос за вътрешно светоусещане, а не за манипулиране. Когато
съм вътрешно готов да ги износя тези книги и сам и да пея през цялото
време тогава каквото и да стане ще песен. Когато го правя с цел да
покажа колко върша и как останалите са мърди - резултата ще е ад.

Нещо за пробване:
Да пробвам като пиша, като упражнявам свещеното си право на глас да го
правя така че да пея. Сърцето ми да пее, душата ми да пее.
И ако някой се присъеди ще се присъдини в това в песента.

"Присъединяването" в работа е запазена територия на социума.

http://www.youtube.com/watch?v=4-K8bpoD ... r_embedded

[отсъстващ]

Тема, в която си помагаме да си осигурим спокойствието и комфорта. Защо ли?

Защото тук можете свободно да заявите и настоявате за особеностите, които имате и искате да се съобразяваме с тях. Така всеки ще е наясно какви изненади може да очаква и няма да са изненади. Пък ние спокойно ще си шляпаме в локвата .

Тази тема беше създадена с помощта на 2 човека, освен мен. Понеже признателността ще излезе по-дълга от поста ги оставям анонимни, ако искат да си кажат, кои са.

Заглавието на темата и първия пост могат да се променят както решите. Не ме питайте за това.

[отсъстващ]

Създадох темата да си кажа.
Не съм много добър със сроковете.Върша работа, когато ми харесва и се опитвам да не върша, когато не ми се върши.
Както си личи много кратко се изказвам. Това според мен е проблем и ако има нещо някъде неясно питайте, ще обяснявам.

[Лъч]

Аз пък се обяснявам много надълго и широко, защото се уча да бъда по-кратък, а също така си позволявам да ползвам различни тонове в писменото общуване, което от време на време довежда до неразбиране и обида от отсрещната страна.

А! И се обяснявам за неща, които може и да не бъдат тооолкова обяснени, но ми се случва да пропускам именно най-важните за разясняване точки.

Това ми хрумва засега.

Ето още, прясно-прясно:

Давай(те) ми на мен много трудни задачки, но първоначално в по-малък брой, да ги позачопля малко, да ги усетя, да се адаптирам, пък после може и да ме засипвате с повече от същия род. Трябва ми време да се адаптирам към вършенето на определени неща.

[spoiler]Иначе вече (от година-две насам) станах с една идейка по-добре възприемащ, дори при солиден поток от информация – просто се научих да си изолирам по-добре отделни каналчета и да си ръчкам по тях. [/spoiler]

[Кал]

Аз пък си умирам да подреждам тия форуми. Стават ми вече, ъм, 10 години (броейки и предната Фантазия, която бе към форума на „Буквите“) – а още не ми е омръзнало...

[spoiler](Някой ден някой даже ще се сети да ме пита за Смисъла на подреждането. Някой ден дори ще ви отговоря... )[/spoiler]

Та да питам – струва ли ви се, че тази тема се дублира с „Фантазийци“? (Която, според пътеводителя – ц, ц, имам да го осъвременявам...), е темата за разказване какви сме ние.)

Ако да – да вземем да ги слеем?

Ако не – моля посочете по какво ще се различават. Та да знам кое да пиша там и кое тук.

П.П. Реторични въпроси избягвам да задавам. Ако съм питал нещо – четете го като истински въпрос. Търсещ отговори.

[отсъстващ]

Тая тема е не просто кои сме ние.
Тая тема е за проблемите, които другите могат да срещнат с нас при общуването, съответно работата заедно.

[Лъч]

На мен тази тук ми се струва, че е по-"техническа", свързана с гладкото общуване и леката съвместна работа. Някак по-... фокусирана, но това може само аз да го виждам. (-:

[Кал]

Тая тема е за проблемите, които другите могат да срещнат с нас при общуването, съответно работата заедно.

Хубав фокус, благодаря.

Цитирам най-важното за себе си, което вече съм разказвал:

Някои важни особености на Калин - улесняват и Деенето, и Бъдеенето с него :). Не ги пиша по конкретен повод - просто сега е добър момент да ги споделя.

• Не обичам повторението.
  В частност:
  - Изнервям се, ако ми се наложи да правя едно и също нещо много (> 2 ;) пъти - да обяснявам отново (не ставам за учител на малки деца), да повтарям вече свършена работа (примерно като ми забие компютърът и изтрие част от вече напечатан/изредактиран файл)
  - ...и се вбесявам, ако попадна в ситуация/спор/човешки отношения, за които съм си мислил, че са еволюирали от предния път - а те тъпчат на едно място... (Последното го наричам "синдром на семейното циклене", щото го наблюдавам основно при хора, които прекарват повечето си време заедно. И в някои форуми, де. ;)
  
• Не обичам да губя време.
  Времето е най-ценният ми ресурс, единствената валута, която мога да преобърна в каквото си поискам - работа, обич, пари, забавление, развиване на безкрайните човешки възможности...
  В частност:
  - Всеки начин и действие, с които успеете някак да ми спестите време, са страхотен подарък за мен. Вещите вече не ме блазнят особено - но помощта, която ми освобождава време да действам по нещо друго, е манна небесна.
  - Ако се случи да ви кресна/скръцна със зъби, че ми губите времето - не се засягайте, нито ми обяснявайте защо не съм прав. След като съм ви креснал/скръцнал със зъби, явно съм прекалено афектиран за нормален разговор и даже и да сте прави, че не съм прав, няма да ви разбера... Изчакайте ден-два, после - ако още е важно - ме потърсете пак. Междувременно може самият аз да ви потърся. Груба грешка обаче е да упорствате да продължим диалога в същия момент, на мига. Някои от точките в черната ми стая са от такива случаи.
  
• Променям се изключително бързо.
  Това съм го писал вече в Некои размишления за определението "фантазиец", а и в самото стихо "Фантазиец". Имайте го предвид, ако току-що съм ви креснал/скръцнал със зъби и сега ви е гадно и се питате дали някога ще ви простя... Не, няма да ви простя, понеже няма за какво. Ако наистина сте направили нещо непростимо (а аз се сещам много малко такива неща - и нито едно не ми се струва неочевидно, че да го описвам тук), ще съм ви пребил на място, в преносен или буквален смисъл. За всичко друго съм се научил да си пестя енергията и да не тая обида (обидата струва енергия) - казвам си каквото ме мъчи, и карам нататък.
  
• Разчитам да си казвате каквото ви мъчи.
  Колкото по-рано - толкова по-скоро ще взема някакви мерки. Може да не са точно мерките, които ви се искат на вас - но ако сте ми обяснили ясно от какво имате нужда, шансовете ви да го получите са големи. Нали съм мост, свързвам едно място с друго, прескачам пропасти... ;)
  
• Предпочитам в интернет да има колкото се може по-малко мои снимки.
  ...или поне да не пише на тях - както във Фейсбука например - "това е Калин Ненов". Очакванията, които физическият облик създава, буквално пречат на работата ми - и за Човешката, и по грижата за Земята, и изобщо. Нека хората първо ме прочетат/чуят/видят на живо - после да си градят мнения (и пясъчни замъци).
  (Ако разгледате онлайн снимките ми, които аз съм качил/одобрил - на профила ми във вездесъщия Фейсбук или БГ-Фантастика, ще видите, че са доста необичайни. Скриващи външния облик, разкриващи - може би ;) - същността.)
  
• Много ми е досадно друг човек да ми казва какъв съм. Все едно дали насаме или на всеослушание.
  Ако има области, в които да съм експерт, Калинознанието е на първо място. Ровичкам из себе си още откакто разбрах думата "себе си" - който е виждал трите ми цветни тетрадки, знае. На вас не ви ли става досадно, когато някой дойде да ви приказва по тема, за която знаете в пъти повече от него, че и по-проверени неща?
  В частност:
  - Не обичам да ми дават акъл, ако не съм го поискал - но, поне засега, го търпя. Понякога научавам и ценни неща, въпреки всичко. ;)
  - Дразня се силно, когато някой дава оценка на действията ми, без да се е постарал да разбере причините за тях. (Признавам, че от години не ми остава търпение да обясня защо правя много от нещата, които правя - разчитам другите да разберат с течение на времето и гледане на резултатите. Ако нещо ви е наистина важно - питайте в прав текст. Но, за Бога, Не Ми Казвайте Какво Мислите По Въпроса, Преди Да Сте Питали.)
  - Ако ви се приказва за психология, взаимоотношения и човешки качества - разкажете ми нещо за собствения си живот. Щом е за чужда емоция и чужд опит - ненаситен съм. (Стига да не почне да се повтаря, де... :D)
  
• Побеснявам, ако усетя (или ми се стори), че някой мери света с двоен аршин.
  С частен (и особено вбесяващ) случай "Толкова сме се втренчили в сламката в чуждото око, че дори не можем да заподозрем за гредата в собственото си". Няма да се случва толкова често, ако си припомняме друга библейска мъдрост: историята "Пръв да хвърли камък онзи, който е безгрешен".
  Пример: скорошното "възпитаване" на Габи. Там, първо: "провинението" на Габи беше (според както аз го виждам) много, много незначително - да не казвам "нямаше такова". Най-добре си пролича от реакцията на Ал - той разбра какво се търси и зададе точните въпроси. Второ: Ауе, баовци! Вие собствените си бакии оправихте ли ги, че тръгнахте да оправяте бакиите на Габи? Приложихте ли, дето вика Вяра, правилото "If you wanna make the world a better place, take a look at yourself and then make a change"? А ако не се сещате за кои собствени бакии иде реч, мога аз да ви ги посоча, по списък. Но не ми е удобно - нали знам, че имам мои, и съм се съсредоточил да ги оправя тях...
  Пример са и повечето дърляния по форуми. Специално наблюденията ми там ме карат да си мисля, че изтъкването на чуждите недостатъци е защитен механизъм, навярно дори несъзнателен: "Дайте да прехвърлим камък в чуждите градини, че иначе може да ни се наложи да почистим нашата." Това не го прави по-малко вбесяващо. Поне в първия момент.
  А е станало вбесяващо, в първия момент, тъй като ми се е случвало отново и отново, и отново. Т.е. - вкарвало ме е в ситуации тип "досадно повторение". Ако някой сега ми каже "Ама щом ти се е случвало отново и отново, и отново - значи имаш нужда тъй да ти се случва" - ще ми досади. ;) И това го знам. Много работи знам аз (Вили :P); гледайте си вие вашата, и за нея ми разказвайте. Иначе навлизаме в "Много ми е досадно друг човек да ми казва какъв съм."
  (Връзки, връзки, връзки. Всичко е едно. :))

...подлежат на допълване, според възникналите нужди. ;)

Най-трудното нещо с нЯщото на име Кал е да прецениш кога се шегува, и
кога не. Още по' се усложнява от това, дека съм препълнен с едно мноу
рядко качество: самоирония. Който сам не го прилага, чуди се де да ме
слага.

Без майтап.

Е... почти де...

Аз и Илка сме като две природни стихии. Можем да бъдем много опасни, щом се ядосаме.

Възможно е да е част от „индиговото“. „Индиговите“ деца са булдозери. Те идват да пометат онова, което пречи, да разчистят пътя за следващото.

(Възможно е – напълно възможно – да оставят собствените си трупове, докато чистят пътя. Ала това са трупове, не е духът.)

Можем да бъдем и другите въплъщения на стихиите: дъждът, който пречиства; вятърът, който раздвижва застоя; снегът, който затрупва дупките по пътищата и в душите ни, скрива грозното; морето... лелеееее, морето...

Човеци сме, все пак. Като вас всички ви.

Можем да бъдем всякакви.

Но ако се сблъскате с нас ядосани... Крийте се! Предпазете се! Почакайте да ни мине – да минем!

Ако ще има трупове, Космосе, моля те, нека не са по погрешка, по невнимание...

(... Да, зная, няма да са. И ти благодаря. Прегръщам те... ви.)

Докато съм в отпуска ;):

Ще продължа да отговарям на въпроси, свързани с ЧоБи, но само по един на ден. Първо – на най-спешния от събралите се, доколкото мога да преценя кой е най-спешен. После – на този, който отворя първо. После – на първия, на който мога да отговоря... хехехе, спирам да екстраполирам, че ще почна да се самозакопавам. :D

Причината е, че в по-уморените си състояния имам нужда да „спусна бариери“ пред информационния поток/п и да карам нещата по едно наведнъж (добре, нека бъдем амбициозни, може и две :D). За да продължавам да ги случвам. Като станат три, има преголям риск да въртя глава от едно към друго, като онуй магаре, дето не можело да реши от коя бала слама да пощипне, и накрая да зарежа всички...

Случвало ли ви се е? :)

Допълнителен материал: Моето биполярно разстройство и аз

(А тема „Фантазийци“ ви я препоръчвам горещо. По-наситено запознанство с хората наоколо няма да откриете.)

[negesta]

Накратко, макар че не се получи кратко:)

Не се страхувайте да ме питате, докато разберете наистина каквото ви интересува. Няма да се раздразня. Не мога да кажа, че съм кой знае колко търпелив човек, но имам спомени, заради които съм се зарекла никога да не се дразня на неразбралите и да не се държа като Х, който ми насади вярването, че съм ужасно глупава щом задавам въпроси. Затова ми е лесно да не се дразня. Разбирам ви как е възможно да не разбирате, без да мисля, че сте глупави:)

Но държа хората да внимават в подбора ми на думи – използвам ги умишлено, някой път си играя доста, така че да включа по-компактно информацията, която искам да кажа без излишни думи. И ме дразни, когато това не се забелязва (мой проблем:). Някой път наистина пиша по-небрежно, но в повечето случаи обмислям и внимателно изграждам. Уважавам хората, които забелязват подобни работи, и не ме четат по диагонал.

Имам непоносимост към конфликтите, обикновено се стремя да ги разрешавам, доколкото мога. Конфликтите създават бариери между хората и нараняват. Т.е. ако се случи да се намеся някъде, където по принцип не ми е работа, то е само с такава - медиаторска цел.

Имам и някои не особено приятни странности при общуването (повече при директно общуване, не във виртуална среда, но това се отразява навсякъде):
[spoiler]Понякога, когато съм в лоша фаза – се отдръпвам автоматично навътре в себе си и държа да ми се спазва дистанция, защото в този момент изпитвам ужас от общуване. Ако има неразбрали – стрелям отбранително с поглед, пускам филтри, брони, силови полета и тъй нататък. Това няма нищо общо с вас, а е стар механизъм, нещо като останки от остаряла система за сигурност. Просто не ме закачайте, ако може. В такива моменти 'целият свят е настроен срещу мен и умишлено ме изолира от себе си', включително и вие:)

Второ (понякога много важно) – най не понасям някой без да ме пита да си прави далечни и погрешни заключения за мен, като тълкува мотивите за действията ми както му скимне. Особено ако каже, че целя точно обратното на онова, което действително искам да направя. Това е страшно несправедливо по скалата ми за справедливост. Ако не сте сигурни защо съм направила/казала нещо – просто питайте, мен; но не ми приписвайте чужди за мен неща.

Трето: не понасям интриги/интригантстване/клюки : забележа ли, че някой отива натам в разговор и се опитва да ме въвлече в някакви игрички – побеснявам (вътрешно) и охладнявам (външно) - т.е. почти не присъствам на разговора. А мислено ви отбелязвам в черното си тефтерче с червена точица. Тук включвам и други несправедливости. Усетя ли нещо такова, огненият дракон в мен не го свърта не едно място;)[/spoiler]

[spoiler]И още нещо, може би косвено свързано с общуването: обикновено в мен/в главата ми всичко е забързано. Дори ми се налага (ако искам да не ме боли глава) да се забавям допълнително. Дори когато би трябвало да си почивам в мен нещата текат на бързи обороти и поддържам фоново напрежение, което е автоматично и нямам контрол над него. Всъщност – опитвала съм какво ли не: за мен нормално е напрегнатото състояние, макар да мога да имитирам спокойствие (имитирането напряга още повече). Поради това – когато се претоваря/ме претоварите отвън допълнително (с информация/емоции) се случва да блокирам, да изпадна в паника и да не зная кое по-напред да направя. В такива случаи изключвам и се отдръпвам и може да не отговарям известно време.[/spoiler]
И...
[spoiler]Кал, прегръщ:)[/spoiler]

[Кал]

[spoiler]Прегръщ, ами!

Четях и търсих разликите. И търсих... търсих... търсих... а 'смивката ми се разтягаше... разтягаше...

Ех, Космосе наш. Ех, духове-от-духа. [/spoiler]

[Светлоока]

Такааам. Дойде и моят ред.

Първо. Като типична чучулига, лягам си рано (в интервала 22-23 часа), така че вечер за работа НЕ ме търсете; най-сигурно от 21.30 прекратявате. Освен това, бидейки такава, възможно е по упоменатото време на денонощието, макар и да е нещо много важно в пощите например, да не го видя по простата причина, че вече съм смъртно уморена и или очите ми са пренаситени от четене, или, дори да го прочета, мозъкът ми просто ще отказва да го възприеме.

Второ. Ако ви кажа: „Не съм се наспала“ [spoiler]тоест, прекарала съм в сън по-малко от 6 часа[/spoiler], НЕ ме търсете за работа. Това означава, че съм неадекватна, раздразнителна и въобще – със занижени вибрации. И преди да речете: „Ми то кой ли се наспива, тогава никой да не работи!“, имайте предвид, че и аз като вас съм зает човек – я с университет, я с работата ми със списанието. Приоритети. Особено що се отнася до такива деликатни, лишени от сън ситуации. И още нещо в тази точка: някои хора се справят по-добре, макар и да не си доспиват. Това са преди всичко представителите на доша Капха (за незапознатите – задавайте въпроси, с радост ще отговарям) или облагодетелствани от зодиака индивиди, които се зареждат от големи планети. Уви, аз не съм от тях. Демек, даже един ден да съм изкарала с 3 часа сън примерно, може да а) припадна някъде по пътя, б) повърна, в) вдигна температура или както се случи последният път, когато ми се събраха 3-4 дни с по около 4 часа сън на ден – просто да седна и да ревна – нервната ми система не издържа. Достатъчно по тази точка.

Трето. През последните 6-7 години зимата ме обзема, да приемем, че е сезонна депресия. Не бих казала, че е тежка, още повече, че аз, откакто съм наясно с това, съзнателно работя върху себе си и търся начини да си помагам. И все пак – имайте го предвид. Нямам достатъчно енергия, спя доста (9-10 часа на денонощие) и ако ми е много зле, все ми се струва, че нямам време и че не мога да се справя с това и онова, а те видиш ли, всичките са толкова важни! Също така, ако съм зверски гладна (и изпосталяла от студ; да и такива животни има), НЕ мога да мисля за друго, освен за храна. Демек, като кажа: „Гладна съм и просто трябва да се нахраня“, за работа – пак – нужно е да изчакате, преди да ми възложите.

В заключение към тези три точки ще кажа следното: Колкото и първично да е, тук важи законът за онази пирамида – първо basic needs, за да може да градиш по-нагоре. А и човек ще-не ще е заставен да се съобразява със собствените си дадености (или взетости ) – я физически, а психически. Не съм от мощните и в общи линии, като на тялото ми не му е добре, духът ми веднага залинява. С претоварване (още на 16 години) се стигна дотам, че 1) косата ми опада, 2) при ръст 173 см бях 51 кг, с някаква форма на булимия и цял куп други болести, искаха да ме вкарват в болница и така нататък. Защо си позволих да споделя нещо толкова лично? Ами за да знаете, че имам основателна причина да се пазя. И слава Богу, разбрах го, когато бях още доста млада (или малка – както предпочитате).
А може би ще си помислите: „Ми тя щом все за сън говори, да не би да страда от анемия?“ И такова имах. Вече не.

Преминавам към четвърто. Когато е замесена техника, съм откровено... бавна. Трябва да ми се обясни два, три пъти, да го направя самичка, да запаметя. С цифрите също не се имаме много.

Иии стигам до пето и последно (поне засега, но ще се постарая да не ви досаждам повече). Ако искате да ме сложите на някакво шумно място, много добре си помислете преди това. Едно от нещата, които наистина мразя на тоя свят, това са силните шумове. И вие ги мразите? Може. Но едва ли колкото мен. Това са купони (не един и два съм развалила, като съм се обаждала на полицията), стържене, бучене, трамваи, ауспуси и прочее. Това пък защо ви го сипвам? Ами ако вземе, че се зададе някаква творческа командировка примерно, make sure that I am sheltered in the most quiet room. Или за разни фестивали примерно – имайте едно на ум, когато си разпределяме дежурството по масичка с книги, че повече от няколко часа до тонколона, бълваща черен рап, не мога да издържа. (Извинявам се на почитателите на дивите партита и черния рап, но... просто така стоят нещата.) Изнервям се неистово, ставам язвителна, злобна и некомуникативна.

Ами май е това. И ако не ме познава човек, ще си рече: „Брех, че мрънкалница!“ [spoiler]А вие познавате ли ме?[/spoiler] Надявам се да е полезно поне до някаква степен.

П.П. Забравих да спомена, че понякога съм разсеяна. И ако нещо не отговоря веднага на писмо, това не значи, че съм несериозна/незаинтересована. Напомнете ми.

[Кал]

Някои важни особености на съвместната работа с Кал

[divna3]

Аз в Подкрепа на Илка се обаждам - защото я разбирам напълно, а и сме от една зодия. Относно лягането рано, неадекватността при недоспиване и неспособността да се натоваря с повече от 3 отговорни задачи за един ден, защото мога просто да изключа тотално.
Тук почвам моето лично споделяне - забавленията не са ми по-сърце, може да се каже, че съм се наживяла и сега ми стига да си поскитам някъде с малкия или да му направя на него кефа за нещо, но що се относя до робатата - при мен това е едно постоянно състояние. Винаги имам някаква работа, затова ми се появяват и периоди в които не мога да поема повече. В такива прериоди съм силно нетърпима към бездействие, празнословия и мрънкане от неработещи.
Е, това са моите особености - съвсем накратко.

[Лъч]

Като връзка с това:

Давай(те) ми на мен много трудни задачки, но първоначално в по-малък брой, да ги позачопля малко, да ги усетя, да се адаптирам, пък после може и да ме засипвате с повече от същия род. Трябва ми време да се адаптирам към вършенето на определени неща.

Във Фантазийци споделих нещо важно за общуването с мен. Тук ще опитам да го насоча повече към вида общуване, наречен работа. Или пък забавление ...

Особеността ми се състои в нуждата ми да мина от една вълна (на възприемане и предаване) към друга. Всеки (предполагам) има тая нужда, но вероятно с основание аз имам мааалко по-голяма нужда. Естествено, зависи от нещото, защото понятието "вълна" е вълнесто като вълна...

Та, имай(те) го наум, това нещо — аз се старая да давам знаци де — че може да ми трябва време, докато се настроя на дадената тема. А понякога може да ми трябва И енергия. Ако не и по-често...

(-:

[Кал]

Как да направите работата на Кал в ЧоБи забавление:

[spoiler]Пиша това заради едно писмо, които получих в личната си поща (само до мен) – и ме вбеси. Но долното важи за всички ни. Няма никакво значение кой и с какво го е предизвикал; приемете го като моя молба към всички Чобити.[/spoiler]

След днешните осем (8) имейла до цялото Чобитство в търсене на една (1) бройка книга, коленопреклонно моля:

– Не ме карайте да повтарям по 150 пъти едно и също. В случая: мисията на ядърце „Х-ниги“.

– Опитайте се да се поставите на мястото на другите. В случая: нужно ли е 40 човека да получават горните 8 имейла? Как биха се почувствали, като си видят пощата? [spoiler](Аз знам, че имаме Чобити, които спряха да си следят ЧоБи писмата заради „прегряване“ на пощите. В което прегряване огромен принос имам и аз – и точно затова сега се опитвам да намаля потока.)[/spoiler]

– Опознайте ЧоБи. В случая: За да знаете до кого е най-удачно да се прати въпросът за книгата.

... Мога още неща да кажа, но тези май са най-важните. Благодаря на всеки, който ще ме разбере и ще се постарае да ги приложи.

[spoiler]На всички други... ще мълча все повече. Каквото не е ефективно – в случая: писането - нека спре.[/spoiler]

[Кал]

Още една важна моя особеност:

Аз съм „оптимизаторски“ тип – слагам си приоритетите според това къде не достигат ресурси. И се разстройвам, когато знам какъв ОГРОМЕН брой дупки има в ЧоБи – дейности, с които не се занимава никой или почти никой; а тръгваме да оправяме неща, които даже не сме проверили дали са счупени... Помните ли какво казва лорд Ветинари? „Ако не е счупено – не го оправяй.“ Още повече – когато толкова други дейности ЧАКАТ някой да ги подхване...

Ако някой се сети по какъв повод съм си го мислил това (жокер: беше доста отдавна) – обещавам, ако посегна с възглавница към него някой път, да е само за помилване...

[отсъстващ]

Кал, това да не е онова писмо дето не го изпрати, когато потърсих помощ за промяна на сайта в Сподвижници.

Относно цитата от писмото, може би (не знам дали е така) го казваш като нещо, за което да внимаваме. Донякъде съм съгласен с писмото, защото все ще има работа която да се върши, за която няма хора. От друга страна протестирам, защото по принцип с изключения (жертване в името на родината ) хората би трябвало да се занимават тук с това, което им харесва или с това, което искат.

[Кал]

Точно то е. Пичелиш въз-галване.

Съгласен съм и със съгласието ти, и с протеста ти. (Точно заради второто в крайна сметка не пратих писмото. ) Както винаги: най-умно се действа случай за случай, а не според някакви универсални принципи...

[spoiler]Като казах „както винаги“... някакъв универсален принцип ли имах наум?... [/spoiler]

[отсъстващ]

Мисля е хубаво да поясня, моето виждане за популяризиране на ЧБ, за сега. Аз предпочитам да популяризирам ЧБ, по неформалните канали. Под неформални имам в предвид, канали които създават директна връзка с получателя и му позволяват директен отговор и връзка с нас. Това са социалните мрежи, пощенските списъци, директно изпратени имейли и други подобни. Не ми се иска да се занимавам с формални канали като портали,телевизии, радиа, не че отказвам да го правя. Всъщност отказвам да правя публични изяви примерно представяния, участия в предавания и т.н.

[Кал]

Една моя особеност, която сигурно я има в списъка горе, но преди малко излезе наяве отново:

Не обичам да се припирам. Или да ме припират.

Понякога ще ме чуете да мрънкам против/да се подсмихвам накриво на течението „бърза литература“. (Например: в предговора на предстоящата ни антология. ) Ще ме чуете да избушвам, когато ми дадете срок „това е добре да стане, такова, за вчера“. Ако сте късметлии – по пощите. Ако не сте – на живо. Редовно ще ме чувате да настоявам за всяко решение в ЧоБи да си отделяме поне 48 часа за реакция. (Ама то било по-спешно? Тогава пък може да ви препратя към „Спешна помощ“. Ели знае. ) Любимият ми рекламен плакат се намира на Ботевградско шосе, по пътя към Долни Богров. На него е нарисуван скоростомер на кола, чиято стрелкичка нагазва в алената зона 140-160 км/ч, а долу пише „Скоростта убива“.

Защо не обичам да с/ме припирам/т, ще разкажа в друга приказка. Сега исках просто да обясня защо няма да реагирам на писмото, което Люба е препратила към листите ни преди малко.

П.П. В „защо не обичам“ има едно важно нещо за казване веднага: Личният ми темперамент е (скрито) възпламеним – а припирането е една от най-ефективните му запалки. Затова съм избрал да действам в области, които не изискват незабавна реакция. (А не в „Бърза помощ“, нали. )

Допълнението към това е, че не виждам смисъл нещата в избраните от мен области да се правят от днес за вчера. Виждам слаба организация, слаби нерви и... почвам да се отплесвам. Поантата вече я казах.

[Кал]

По повод на едно мно-го труд-но пис-мо от Roheryn:

(...) Имам обаче една молба към всички останали – и особено към новите Чобити.

(... Пък те, новите Чобити, тия дни ще се умножават...)

Молбата ми звучи измамно простичка – но всъщност е... Опитайте, ще
видите как е. ;)

Моля ви – сега и занапред – да се упражнявате да казвате две неща:

„Оттеглям се от делата на ЧоБи.“

(Ще ни улесните, ако добавите и „за неопределено време“ или „до
еди-кога си“; ще ни помогнете да пораснем, ако обясните защо – стига
причините да са свързани с ЧоБи, разбира се... но тези двете са
екстри. Най-важно е самото известие.)

И:

„Завръщам се към делата на ЧоБи“.

Упражнявайте се да ги казвате пред всички, без срам, без вина и без угризения.

(За срама, вината и т.н. съм говорил някъде... ако ви е важно, ще
поровя и ще го споделя пак.)

Благодаря-обичам ви,
Чобик)

[Лъч]

Ако има нещо важно за вас, което искате да разбера, просто ми го кажете с нормални словоред, тон, думи и със замисъла да ви разбера.

Ако ви е по-интересно да говорите в закачки, вземете пример от Калин - прави се с усмивка и за неща, от които не зависи дали някоя съвместна дейност ще се случи добре.

А ако звуча твърде формулярно (от формула), това е, защото искам да ме разберете ясно, а сме различни.

[Люба]

Ако сме си писали да се разберем за среща и сме останали за договорка за "в крачка ще се чуем и го измислим", моля, пишете ми СМС или мейл, ако няма да можете хич да ми реагирате адекватно на опити да ви чуя по телефон. За да се разберем дали, кога и къде в крачка се виждаме. Пълната тишина е хубаво нещо, но само за мълчащата страна, на която звъня, но не дава знак и отговор, а този - който чака, за да разбере към коя точка на града да движи, все пак е ... в едно такова доста висящо (раз)положение - на времето, пространството и тялото си

[Кал]

Corollary при мене:

Ако сме имали уговорка, но междувременно сте се свързали с някой друг от нас, който държи връзка с мен (т.е. вероятно съм му прехвърлил информацията/задачата), най-вероятно няма да ви потърся изрично. Все за да пестя време.

И лична особеност:

Организационните дейности ми изцеждат енергията (освен ако не е нещо съвсем ново – тогава влиза в графа „творчески дейности“). Постоянно си оптимизирам усилията, за сведа енергозагубите до минимум. Тук влиза и пестенето на време.

Ъ... и понякога следобед спя. Особено ако сте ме хванали да вися тъдява по малките часове.

[Люба]

Не мога да чета мисли. Признавам. Особено, когато изрично не съм подсетена, че копирането/връзка с някой друг, който е в контакт с даден човек, е получил "прехвърляне" на задача в смисъл, че ще разполага с материал, който първият се предполага, че носи със себе си нейде из града, вместо да ... спи

[spoiler]Така, де. Тук с Калин уточняваме особености от една договорка за днес, която явно всеки е прочел според своя избор или ... For the record и без да се хаби енергия - няма как човек да знае, че възможността на някой друг да поеме задача гарантира отпадането на задача от теб - след като не ми е сведено, че нужната ми документация не е на разходка по други задачи из града Разбрахме се[/spoiler]

[negesta]

Една молба за работа с Нев. Може да звучи странно, но то е сред най-проблемните ми неща, към които все се връщам.

Имам един фабричен:) дефект (един сред много други): твърде задълбавам в поставените/поетите задачи, и то не винаги по сполучлив и продуктивен начин. Това не се забелязва вероятно, защото някои посоки на задълбаване не се виждат отстрани, нито някой ми ги иска или въобще подозира за тях. Но обичайно отивам по-натам от необходимото, като ключовата дума е "повече". Проблем е, когато грабна лопатата и избера погрешна посока за задълбаване, такава, която няма приоритет.

Моля да ми казвате смело (но не и грубо, нали:), ако забележите, че съм се отплеснала: това само ще ми помогне да се спра и да не разхищавам излишна енергия-време в погрешна посока, при което ме грози ненужно изпадане в хиперактивност (повече за последното вече съм писала по-горе в темата, началото на втори спойлер.)

[Люба]

Отцепено от тук –– Кал

Да се включа с коментар - че го бистрихме това веднъж, но май има още какво да обясняваш, за да разбера, Калински - как човек да пита, като няма идея дали/че има смисъл от различно от неговото умно действие? Човек си задава въпроси подобни, ако знае, че нещо може да обърка, няма нужда да се прави така или ... инак - трябва да пита за всичко едва ли не и никога да не е в състояние на "сигурно познание", т.е., че нещо знае въобще

Това - само като реакция на коментара, че някой нещо прави, за да не занимава другиго с нещо, което знае/иска/трябва да направи.

[Кал]

Както загатнах горе – няма прост отговор.

От подходите, които съм виждал досега, най ми допада този на Нев. Тя прави онова, което е преценила, че трябва да се направи, но преди да го „официализира“, го оставя да бъде прегледано и от останалите.

Такъв подход не е подходящ само за спешни случаи – но и ние се стараем да не сме „Бърза помощ“, да?

Лъч, от друга страна, понякога ме натоварва, като почне да пита за съвсем всяко нещо. Разликата м/у него и Нев е, че той някак не си вярва достатъчно, за да предложи сам начален вариант. Поне някакъв.

Чобитите в другия край на спектъра – „първо стрелям, после оставям другите да превързват оцелелите“ – мисля да не ги дълбая сега. Каква хубава вечер, колко кървясало дясно око...

[Лъч]

(Окото на Калин е заради думите му, че съм го натоварвал - реших да го разтоваря малко. )

Особеностите при работата с Калин - тъй и тъй ми е на мушка - се решават изключително лесно чрез задаване на множество въпроси ...нали така, Кале? М? Да? Е, радвам се, че си съгласен.

Особеностите при работата с мен - не че някой е тръгнал да се реди на опашка или други такива - се решават много лесно с даване на множество отговори. Прост съм като математика в такива случаи - когато ще вършим нещо.

[Кал]

Какви ценни неща пази нашата поща... :D

Понеже преди малко се чухме с Наско по телефона, и разговорът ме
изхвърли от състоянието, в което ми беше нужно да се намирам:

Припомням ви, че аз съм ваш приятел, но не съм вашият психотерапевт
или медиатор. А ако реша да бъда – правя го по собствено желание и
само когато силите ми го позволяват.

Ако имате натрупана фрустрация или раздразнение – сюблимирайте я вътре
в себе си. Или я обсъдете и канализирайте помежду си. В случая няма
причина тя да минава през мен.

Един от основните ни проблеми е неефективната комуникация в екипите
ни. Той няма да се разреши без практика. Това, което се случва в
момента, е вид практика.

Съжалявам, ако съм ви досадил – и аз мечтая за свят, в който тия неща
ще си ги телепатираме директно. Но фактът, че сме много далече от
такъв свят, подсказва, че не сме -практикували- достатъчно. ;)