Приказки за Юнаци и злодеи

[Кал]

Кое е въпрос на гледна точка, Ели? Тиражите в България? Платежоспособността на българския читател?

[eli]

Нито едното, нито другото явно са толкова зле, щом издателства издават по няколко книжки седмично. А и жълтурковците не биха се заели с толкова нерентабилен бизнес. Ти явно взе твърде присърце горната граница на цената Ми тя е пожелателна. Художниците не са някакви кръвопийци. Ето, например, авторите на "Над дъгата" правят абсолютно официално пиратско раздаване на собствената си книга.

[Кал]

Изключително ми е интересно колко издателства са тези, които в момента успяват да реализират тиражи от 1000+ книги. Уви, тия статистики са мъчни за откриване...

Кои са „жълтурковците“?

Бях напълно сериозен, като казах, че и ние, авторите, заслужаваме хонорара с 4 цифри. Общата работа по написването на „Приказките“ – с всички проучвания, пренареждания на текста, редакции, редакции, редакции, редакции, редакции – е поне 300 часа. Няма да се учудя, ако гони 500. Типът труд е от онзи, който изисква поне 10 години подготовка, с поне 2-3 хиляди написани/преведени/редактирани страници „багаж“. (Четените няма да се мъча да ги пресмятам.)

Това, на което не мога да си отговоря, е откъде да дойдат „пожелателните“ ни хонорари – на автори и художници.

[eli]

Това, на което не мога да си отговоря, е откъде да дойдат „пожелателните“ ни хонорари – на автори и художници.

Ето, стигнахме и до тъжната част. Ако можех и аз да му отговоря...

Жълтурковците са издателите на жълти вестници, които в един момент се превърнаха в издатели на книги. Например Милениум.

[Кал]

Честит ни празник!

[Кал]

... Всъщност съобщението е, че сте номинирани за награда за "Зелена".
Награждаването ще се състои на 01.06.2013 /събота/ от 16 часа на Пролетния панаир на книгата, НДК, 2 етаж, Мраморно фойае.

Уха!

Кой ще ме съпровожда – за смях, за кураж, заради неизвестността?

[Лъч]

Аз бих искал, но няма да мога тази събота. (:

А честита!

[Люба]

Мога да се класирам в 16.30 ч.
Ако има смисъл да се пробвам, драсни

[Кал]

Не мога да го предскажа, Любе – тия събития имат склонност да се развиват по някакви свои закони...

Но вероятно ще се класираш.

[Кал]

Ами...

[spoiler]Прочетете тоя откъс. И го сложете редом до разговорите, които водихме тая седмица. Или ще водим следващата. Или...

Не преставам да мечтая, че ще ни помогне да водим други, по-нататъшни разговори.[/spoiler]

[negesta]

Много ми е трудно да пиша за книги, които истински са ме докоснали. Имам чувството, че ще разваля магията им. А също и че това ще ме направи уязвима - защото, признавайки се за докоснат, се разкриваш повече от безопасното. ...Ще бъда кратка, ще спестя доста неща, и дано краткостта ми все пак предаде поне малко от топлината, която изпитах. Която изпитвам:) [spoiler]...освен това има толкова малко топли отзиви за книгата, че е недопустимо някак да не добавя своя някъде тук:)[/spoiler]

Думите на Приказките ме закачиха като особени нишки светлина - бавно, но неизбежно врязващи се, от самото начало, в една ярка, безплътна, боляща, лъчиста част от мен, сякаш да допълнят извивките, които винаги ги е имало, но са били ПРАЗНИ. Нишките впримчват и стягат, ту нараняват, ту завършват и настройват. Щракват насрещно, като да сглобяват нещо, по-голямо...
Отключват.
Без тях съм била ... как? Не зная. Но зная как написаното ме накара да се чувствам - жива и допълнена.

... Абстрактно, но това е усещането за тази книга. Защото тя не може да бъде подредена с ясните категории на разума.
А фрагментарността врязва образи в окото така, както го прави талантливо написаната поезия.

[spoiler]И - неочаквано като ефект - тази книга ми напомни за пореден път: текстът не става, когато думите ти пречат и не знаеш къде да ги сложиш. Когато се опитваш да имитираш писане, като това, което си видял написано от други, да се опитваш да бъдеш друг, най-малкото да бъдеш читателя, който ще те чете, да отгатнеш неговите очаквания, да се нагодиш към него. Тогава ... какво? Можеш ли да понесеш написаното си по този начин ... и неговата обремененост, крещяща срещу собствената ти същност?

...да пишеш, това е да записваш себе си. Да вплиташ по малко от пламъка си в текста, между изреченията, между запетайките; да прозираш през разказаното от теб... Без страх, че могат да видят слабостта ти, без страх да я видиш като своя сила... За често губещите себе си у другите, като мен, това е голяма трудност при писането, и не само при него.[/spoiler]

А в случай, че нищо не се е разбрало както трябва: благодаря, че написахте тази книга:)

[Кал]

Онее-сан, сестриче-откриващо-свои-парченца – това е вторият пълнокръвен отзив за сборника (или часът е такъв, или сезонът, че броя грешно), и след като го прочетох, се почувствах по-цял – в момент, когато се чувствах, е, нека не е счупен, ами нащърбен... но това вече е друга приказка, както казва они-сан Михаел . А на такова „благодаря“ думите му още не съм ги измислил...

Ако не ми се разбира – ще се усети.

[Кал]

Нев, покрай цитатите, които измъкваш от „Приказките“ – и то половинчатото им издание – започваш да ми създаваш вяра, че дори от половинчатите работи има смисъл.

Недей бе, какичко. Знаеш ли колко боли, като паднем от по-високо...

[spoiler]А защо се смейкам така, не питам дали знаеш... Знам, знам. [/spoiler]

[negesta]

Ами ако всяко е половинчато спрямо другото?;)
Забелязах, че ми липсват някои неща в другия вариант...

[spoiler]Падането от високо боли, докато имаш дефинирани високо и ниско [/spoiler]

[Кал]

Липсващите късове ще ги възстановявам полекичка, докато запълвам дупките, останали след раздялата с „Буквите“.

Но ако нямаш търпение – така де, имаш време-желание – ще ти пратя сборния файл, откъдето съм ги подбирал. Поредицата се казва „Въображаемите“.

[negesta]

[spoiler]

Но ако нямаш търпение – така де, имаш време-желание – ще ти пратя сборния файл, откъдето съм ги подбирал. Поредицата се казва „Въображаемите“.

Искам:)[/spoiler]

[Кал]

... Then at last came a reader both knowing and tender,
Saying, "You're not at all what they take you to be."
I bespammed her before she had quite finished speaking
And I thought, How about Seven Nights with the Sea?

[Кал]

(...) Попаднали сме в най-любимия ми капан – да покажем на хората нещо,
което изисква от тях НАПРЯГАНЕ. За да направят връзките. Да видят
неочевидното.

Хем все си повтарям „Престани, Калине. Колко журита ще посветят време,
за да РАЗБЕРАТ? Пиши просто и ясно, и едносмислено“ – хем импулсът за
ДРУГОТО боде ли боде.

Е... в такива моменти знам едно: щом съм последвал повика на ДРУГОТО
(НЕедносмисленото), ще се доверя на Космоса. Ако ми прати мислещо като
мен жури – ураааа! Ако не ми – хм, ами, значи, ДРУГИЯ път... :D

[Кал]

Ооо-отзив в „Проблясъци“:

Има една сграда, която видях наскоро и която ме порази.
Сега ... сигурно на света има много по-внушителни сгради, но тази е моята.
Тя сякаш беше градена от няколко архитекта едновременно. Първото, което си помислих беше, че на това място са се събрали четири паралелни вселени и сградите от тях са се врязали една в друга, образувайки уникално красиво, несиметрично съчетание от форми, оттенъци, текстури, височини и архитектурни стилове. Четирите ъгъла на покривната повърхност бяха на различни височини, с различни кули или въобще без. По стените имаше напластявания, които на места избиваха над останалите, сякаш стените на няколко църкви минават една през друга...

Да се напише книга с много разказвачи (много реални автори) е като опит да се създаде многоизмерен макет на видяното – то никога не е едно и също през различните възприятия, а при преплитането на много погледи се получава картина далеч по-близка до реалността от тази, която можем да получим, ако четем само един автор. Защото онази реалност, която е отвъд нас, не е равностойна на индивидуалната реалност в главите ни; за да се доближим до външната реалност (тази на цялото) е необходимо да видим напластяването на колкото се може повече погледи, оформящи някакво подобие на онова, което наистина се намира или случва там, "навън", на една ръка разстояние от нас, така, както е възприето от всички негови очевидци наведнъж.

Докато четох тази книга, у мен имаше няколко версии на ставащото в нея, умът ми се опитваше да събере фрагментите, но резултатът беше ей такъв, многоизмерен.

A усещанията.... Там вече, където линейно-сюжетното не е от значение, беше много по-лесно. Защото този странен и любопитен градеж се крепеше на вложените в него емоции - любов, огорчение, любов, омраза, загуба, още любов ... И нескончаем стремеж към единение с тези, които обичаш. Със света и живота.

Не всяка книга е за всеки. И всеки има своите книги.
Някои послания могат да бъдат чути само когато е много тихо.
Някои врати остават затворени.
Някои се отварят само за определени пръсти...

И това е хубаво :)

[Кал]

Понеже блюстителите за правапари са секнали гласа на Аои Тешима в този клип – направих нова версия на „Приказките“, с нов клип.

Линкът за сваляне си е същият.

Благодаря на Стоян Пешев за подсказването.

[Кал]

Лявата част на „Триптиха“ почти взе награда. Почти.

[Кал]

Коментар от журито по повод горното:

Интересна история, има стил. Интересна заигравка с фолклора, силни образи,
но под прекалената образност се губи смисъла и леко тромавее. С още малко
работа и една редакция ще стане чудесен текст!

[Кал]

Сега пък „Празничната“ почти взе награда – от втория конкурс на клуб „Галактики“. Пак четвърто място, подшушна ми едно птиченце. Лейм късмет... но поне са ме чели пет внимателни читатели. Двама даже ме били харесали.

[Кал]

Ако решите да дадете коментар за „Страшната“ приказка в конкурса „Полъх от Севера“ – или да откриете нови български пишещи – имате време. До петък.

Spoiler

Освен нас в конкурса участват още четирима Чобити. Можете ли да отгатнете кои са?

[Кал]

„Страшната“ приказка намери нови двамина читатели - ура!

[Кал]

... и илюстрация:



Вълшебниците от Фентъзи ЛАРП център ми пратиха полъх от Севера - леден-разгарящ...

[Кал]

Кал и Вал, и Лъч представят:

„Приказки за Юнаци и злодеи: втори“

(През март 2018-а се сдобихме с ново издание, под егидата на ЧоБи. Пренасочвам линка натам.)

(...) Мъничък е – има-няма 50 стандартни страници – но съдържа важни
стъпчици към следващата приказка за Юнаци, „Промяна“. (Тя ще е
по-пораснала. На размер, де. ;)

И _наистина_ ще се радвам на въпросите, които ви предизвика. Въпросите
ни събират, пише на едно място в приказката „Промяна“; разделят ни
отговорите...

[Кал]

По повод новото издание на „втори“:

Минали, не минали три дни, наложи се да пусна ново издание на
„Приказки за Юнаци и злодеи: втори“. Бях забравил: две приказки; един
съавтор; и (най-важното) – картинките... :D

[Кал]

Преди около месец Ели (елена), вдъхновена от редактилницата ни, ми прати читателски отзив за „Приказка за Юнаци и злодеи“ – версията, включена в „За спасяването на света“.

Днес... е празник. И най-сетне мога да му посветя. В разговор между двама читатели; между човек и човек.

Започвам от края:

Цялостно впечатление.

Хареса ми стилът, хем труден за възприемане, хем навяващ древни старинни образи. Хареса ми представянето на ЕС, ГМ, глобализацията, индоктринацията. Хареса ми отстояването на човешкото и народното, и това че проблемът се решава на лично ниво - Пей и Юна са сред нас, и всеки може лично да избере своя път. Основен проблем – вътрешният свят на Юна според мен може да се направи по-правдоподобен, ако се доизпипат чувствата ѝ. Въпреки целия ми интерес, ми беше трудно да се идентифицирам с героинята и да съпреживявам както подобава.

Благодаря. Радвам се. Празник ми е, наистина.

За Юна и вътрешния ѝ свят... имам питане към всеки, който е бродил и сред останалите приказки за Юнаци – като минимум „Триптиха“:

Доизгражда ли се Джоан впоследствие? Можете ли да я усетите? А да се усетите като нея? А случвало ли ви се е да си говорите – спорите, убеждавате, споделяте – с нея?

За мълчанието ѝ – външно и вътрешно – в тази приказка:

Вложил съм един от принципите на [url=hhttp://kal.zavinagi.org/?p=77]активното слушане[/url]: когато искаш наистина да разбереш другия, изчисти себе си от себе си – изтласкай всичко, което знаеш, помниш, умееш, вярваш. И в освободеното пространство пусни другия – с онова, което той знае, помни, умее, вярва.

Юна владее това слушане и го прилага редовно. Забелязвали ли сте?

Продължаваме. Но – на малки порции, да не препия... да не се преопияня.

[Кал]

Т'е ви още една Юна:



Благодарности – към Еви; и художничката.