Mon, 1 Dec 2008, Доника Маринова
Здравейте,
И тази Коледа ще занесем радост в дома с деца в село Лик.
Ако имате топли дрехи и обувки за деца от 7 до 18 години, ако имате
игри, книги, храна... можете да се включите.
Тази година най-сериозен е проблема с отоплението на децата и храната.
Децата най-много се радват, когато могат да поговорят с хора. Ако
отидете лично в удобно за вас време - това ще е най-големият подарък.
Повече за децата и нуждите им на: http://www.pptl-bg.com/index.php/charity.htm
И след това започнахме да събираме народ:
09 декември 2008, Severn
Ами хайде, мен ме бройте.
Първо да се види колко хора ще ходим, после да му мислим за транспорт и колко пари да съберем за неща, които са им от първа необходимост (може би храна и обувки?). Дрехи и книги, предполагам, че можем да донесем всеки, каквото прецени от себе си.
Как да се организираме, ами ако някой няма вече контакти с тази организация http://www.pptl-bg.com/index.php/charity.htm, която се занимава с коледната акция за тях , аз бих могла да говоря тези дни с тях.
Мисля, те ще имат идея за това как точно се стига до дома и биха могли да дадат и координатите на управителите, които да изберат датата или да кажат дали са съгласни с датата, която ние изберем.
Може би на първо време трябва да изчакаме няколко дни, за да видим колко хора искат да дойдат или? Ох и аз не знам, това са ми първите идеи, така че ако някой има нещо по-добро предвид, нека да каже.
и се събирахме:
10 декември 2008, Ал
Както каза Северн Дайте да видим кои ще ходим. Краен срок - Петък
Втори краен срок - Неделя : ) мисля да считам всяко мълчание за ДА
така ще събера поне сигурните НЕ : )))))) (шегувам се)
за сега
1. Калин
2. Габи
3. Северн
4. А(л)з
продължете списъка : )
Но започнахме да поотлгаме.... но за добро:
11 декември 2008, Рохерин
Привет, приятели
(Добавих към получаващите и Анна Ананиева, защото тя разбира, знае и може да помогне, даде съвет и посочи грешки : )
Ани, накратко: става дума за организиране на отиване при ето тези деца http://www.pptl-bg.com/index.php/charity.htm и за това какво да носим със себе си)
По ред:
- искам да дойда, но зависи от много неща - датата като начало
- искам да участвам, което не зависи от толкова много неща
- мога да помагам с пазаруването и транспортирането на напазаруването (а, ако идвам -и на хората)
За другото. По Коледа в повечето случаи децата (тези деца) получават лакомства, играчки, дрехи, някъде - дори и разни консумативи за процесът им на живеене.
Това е важно, много важно.
Но по-важно е тези деца да бъдат насърчени да мечтаят, да мислят, да създават и съзидават. Има домове, в които деца на по 5 годинки не си знаят името!
Казвам всичко това, защото според мен най-важно е да помислим как да помогнем тези деца да правят крачка след крачка нагоре.
- да им занесем игри и занимания, които ангажират мисълта и въображението им (съобразено с възрастта им). Не съм много наясно какви могат да бъдат, но заедно бихме се справили, нали?
- да им организираме нещо, което да ги увлече, да им хареса, и което да могат, ако поискат, да продължат - празник с игри от горните, например.
Моля ви, нека се съберем така, по човешки, и да измислим какво да направим!
Тези деца няколко пъти годишно разбират какви неща има в "нормалния" свят. Радостта от лакомствата и дрехите, както и копнежът по тях остават.
Но един ден те ще трябва да напуснат домовете. И на мен ми се иска да опитаме да им дадем мъничка поне опора за тогава - когато "нормалният" свят ще се опита да ги помете.
Т.е. нека помислим за развитието им повече, отколкото за празничните подаръци. Знам, че ще сме капка в морето, но знае ли се? Дори на едно дете да му помогнем да запали пламъчето си, би било прекрасно.
и още:
2008/12/11,Severn
Здравей Вяра
Май не се познаваме, но аз се замислих над писмото ти. Ами, защо да не измислим нещо наистина?
Като споменаваш развитие и съзидателност се сетих за книжките на Човешката библиотека. Мисля, че "Последната Еднорога" е доста подходяща книжка, нали става дума за нови начала, трудности и вяра в живота, каквото и да се случва.
Е, няма да има за всяко дете книга, но предполагам, че повечето желаещи да я прочетат ще имат възможността.
И друго ми хрумва - даже, при желание от двете страни, бихме могли всеки от нас да си хване по няколко дечица и да им почете с най-изразителния си глас:) откъси или още от началото. Така ще им стане интересно и ще си прочетат сами после.
Тях бих могла аз да ги платя.
Сега се сещам, че и новата книжка излиза скоро, нали? Може и няколко от нея да занесем, като прочетох откъса в сайта, също ми се струва подходяща, макар и малко по-тежичка. Но кой знае, някой от децата може точно от това да имат нужда. За да разберат, че в живота понякога е много трудно, но не е чак толкова невъзможно, колкото изглежда, когато се отчаяме. За да усетят силата на духа, която трябва да добият, и огромното постоянство, несломимост и търпение, което трябва да изградят в себе си, вместо да се чувстват тъжни, онеправдани (не казвам, че няма причини), или да се озлобяват, защото имат по-малко от другите.
Най-важният урок е, в които се надявам някой от тях да си позволи да повярва е, че светът, който е вътре в тях – може да бъде изключително богат и той не зависи от това колко и какви неща имаш.
Но това са свободни разсъждения, няма да ви затрупвам пощите повече с тях. По същество, какво друго, ами.. някакви игри, всеки да си помисли какви игри е обичал като малък.
По-миналата година мои приятели отидоха в един дом за деца, занесоха на децата топки, сандалки и кроасани, ако не се лъжа. И се оказа, че децата не знаят как да си играят с топката. Всяко си я гушкало и не искало да я дава на другите, да не му я вземат. Може би трябва да се помисли в тази посока, *да ги научим* на някакви игри. Може би Ролеви игри, ако някой разбира от тях и може да им обясни. Хубаво е да е нещо,на което да трябва да играят заедно. На някой нещо друго хрумва ли му?
Мисля, че е важно да запомним, че тази задача, която споменаваш - за подготовката на детските и тийнейджърски съзнания за света навън и развитието им като личности - си е от най-трудните в живота като цяло. И да си я поставяме с едно отиване, с най-добри чувства го казвам, но на практика няма как да стане.
И все пак искрички в някои човеци, вярвам, че ще просветнат.
Доколкото разбирам, в началото на Януари.
И ОЩЕЕЕ, даже...:
05 януари 2009. Рохерин
Приятели, обърнете внимание на думите на Ани.
Вземете ги предвид и я включвайте от тук нататък.
Ал, може ли да бъде синтезирано всичко наново?
---------- Forwarded message ----------
From: anna ananieva
Date: 2008/12/11
Subject: Re: Re: Blagotvoritelnost
To: Вяра Крушкова
Здрасти, Вяра, благодаря ти да ме включиш - бройте ме във.
... Сложен е въпросът с тези деца - и психика, и нагласа към живота - много различна от нашата. Най-лошото е, че някой им насажда постоянно усещането, дето обществото им е длъжно, понеже са сираци. Те с охота се самонавиват помежду си на тази вълна, с което увеличават огромно и опасно пропастта между себе си и останалите, нас, нормалните уж...
За мен най-доброто, което може да се предложи на тези деца е да им се създават условия за работа срещу заплащане, изяви на талантите им също, но най-вече - възможността да участват като равни в нормалното човешко общежитие - даваш - получаваш.
Тук съм го измислила така - давам скромна надница на едно момче от любимото ми "общежитие" - дом за сираци до нас - за да почиства обраслия стогодишен бордюр на кварталната градинка пред блока. Той се старае здраво от един месец, бордюрът е вече швейцарски, а пък аз участвам в общото дело, за което миналата година отделях лична пот, но тази вече просто физически не смогвам.
(виж в-к Дневник от утре да разбереш защо.)
Бих се включила всякак в помощ за децата от Мездра, например да правят нещо по Картофения проект...
Още не знам какво, но знам, че мога да намеря работа на целия китайски народ в момента в България - толкова има какво да се прави, планини просто...
поздрави,
а.
05 януари 2009, Ангел
Имаше и такъв един умен:
В Плевен говорих с приател психолог, който често посещава домове за сираци и деца с увреждания. Повечето от тях са придобили поведение на търтей - посрещат те с думите: "Какво ми носиш". Наистина имат нужда да бъдат карани да си заработват облагите, а не само да получават даром, защото това води до неправилно възпитание. Пример: Едно от по-големите деца предлага на моя приятел да му даде един от своите банани. Приятелят ми отвръща, че не желае. Момчето настоява и приятелят ми му предлага да даде банана на някое друго дете, на което получава отговор: "Както искаш" и си задържа банана. В този смисъл, напълно подкрепям Ани.
И след всичко последваха непредвидени последсвия - революци и т.н
и все пак в крайна сметка :
22 януари 2009, Ал
Здравейте отново
малко по мислих и...
няма да питам дали ще правим нещо или не,
няма и да питам кога ще го правим... ще
питам Какво ще правим.
Много ми се щеше да си направим една
работна среща, в която да поговорим за това
Обаче вярвам че това може да го направим и
по e-mail за това ще поставя този въпрос:
Какво искаме да направим?
Моя отговор е:
1. Да се запозная с децата
2. Да ги опозная
3. Да ги разбера
4. Да открия как можем да им помогнем
така че те да се развиват
5. Да им помагам до мига в който няма
да има повече нужда от помощ
В какво да им помогна:
5.1. В това да видят света, такъв какъвто е
5.2. Да се подготвят за него
5.3. Да събудя интерес в тях за знание
5.4. Да ги уверя, че светът не е срещу тях
5.5. Да им дам вяра (не надежа)
Какво още искам да се направи?
6. Това да не е само наша дейност, това да не
са само децата от с.Лик... Това да сме всички
помагащи на всички.
До тук с утопията.
Ал.
Сега наистина се започва ...
цитатите са от пощенска кореспонденция в пвериода 01.Декември 2008 - 22.Януари 2009
за мен наистина няма толкова голямо значение, и вие предложете. Просто като изберем кога и наистина да отидем.) 
други?