За спасяването на света

[Кал]

Още „общи положения“ покрай дискусията с Богданов:

4. Следващите антологии като „За спасяването“ (т.е. от типа „текстове със значими теми“) вероятно ще съдържат както препечатки, така и нови текстове, подбрани чрез конкурс. Дали ще отделим време и сили за тях, зависи най-вече от отзвука, който ще предизвика „За спасяването“. Няма да е по-рано от 2015-а.

(Препечатките не са се изчерпали. В „предварителните ни списъци“ останаха над 30 автори, които или не ни отговориха на поканата, или не успяхме да се свържем с тях въобще.)

За догодина замисляме една антология с по-конкретна тематика – отворена и към фантасти, и към други автори; и български, и преводни. Тя също ще е съчетание от препечатки и нови текстове – но поради спецификата на темата новите текстове сигурно ще преобладават.

5. Да излезем извън фендъма без съмнение ни беше цел от самото начало. (Защо бихме правили антология с препечатки за фендъма?) Двама от седмината журиращи – Вяра и Евгения – са напълно извън фендъма. Искаше ми се да са повече... но, уви, толкова се престрашиха да се включат. (3000 страници за пресяване са си времеглът.)

А в представянията, които правя, дори не споменавам думата „фантастика“. (Освен ако събеседниците настояват за нея. )

Сега внимателно слушам отзиви от всякаквите читатели, на които сме пратили антологията. И си водя записки. Най-интересните – в тази тема.

6. Както пише в предговора, първоначалната идея беше в хартиеното издание да останат най-силните неща – и по не повече от едно на автор. Ползвайки тази по-висока летва, от сегашните 48 разказа на хартия биха излезли ~30.

Предговорът обяснява защо това може да се промени. Решение, което изцяло зависи от читателите, поръчали хартиена антология. (Не от мен. Не ме гледайте обвинително – нито сега, нито след излизането ѝ. )

[Кал]

Отзиви от Иван Богданов във форума към „Ефремов“ (избрано ):

(...) Признавам честно, че аз четох книгата като сборник разкази. Антологичната и пояснителна част малко ми се загубиха, може би защото ги знам тези неща, както знам и самите произведения. (...) Първо ми идваше да напсувам излишните представяния на всеки раздел, после се замислих че за новите читатели, които са изтървали развитието на българския фендъм, това може да е полезно.
Не мога да не отбележа големия труд, който е хвърлен за това, особено в частта - препоръчваме да прочетете.
(...) Има много добри разкази в подборката, макар че аз бих искал да прочета и "Отвъд картината", а не само да се препоръчва. Добра идея е и библиографията под всеки разказ къде е публикуван.
Припомних си високите нива на Елена Павлова, Йоан Владимир, двамата Ивайловци, Мартин (да не изтърва някой). (...) Калине, благодаря ти за включването на "По пътя незнаен". Това е един от най-поетичните разкази в нашата фантастика (...).
(...) Първата секция класическа фантастика е много, много добра! Втората също тръгва силно и четях с интерес, докато след един от двата разказа на Агоп Мелконян (заедно с Мортилия), които ме разплакват - "Скъпи мой Бернадие". (...) Оттам нататък пълнежите почват много да дразнят, има цели раздели, примерно като "Философска и психологическа фантастика" в които просто няма какво да прочетеш.

(...) Но някак си странно ми стои под отдавна издавани, редактирани и публикувани разказа - Редактирал... Още повече, че Добромир Тонев е починал отдавна. Лична препоръка - изнесете го това с редакциите на отделна страница и някак си с малко повече обяснения.
(...) В началото четох подред, класическата секция я изгълтах на един дъх, включването на Робин в нея беше приятна изненада, на Теллалов мястото му си е отдавна там. След това се зачетох в следващата секция и след като старателно изчетох "Лъжата" на Емануил с надеждата да намеря някакъв смисъл в разказа, почнах да чета избирателно, за да получа представа за Антологията. Част от разказите ги започнах, но като не ме увлякоха ги оставих някъде към половината - примерно "Крепостта на безсмъртните".
От "Сиянието на реката" Арнаудов + Славов, зачетох първите 4 страници, за да разбера че Г. Арнаудов е можел да пише. Имах наблюдения само от другия разказ.
И така нататък, не е интересно. На Карапанчев дадох на два пъти шанс, за да отстраня личните си пристрастия - ами не става, първият разказ не можах да се насиля да го дочета, втория го минах два пъти - става, ама... сравнено с другите е скромна работа.
(...) 1. Много ти благодаря за тази книга. Поне половината са неща, които много ми харесват и е удоволствие да ги имам събрани и редактирани в електронен вид. Това, че останалите не ми харесват е мой проблем. Това води и до второто -
2. Аз не съм таргет групата на тази книга. Повечето неща включени в Антологията съм чел в един или друг момент, а цялата йерархична структура, която сте изградили просто я пропуснах. Книгата е разкошна, за хора, които пропуснаха златните години на фендъма, а преди 10-ти не са можели да четат, да получат една по-пълна представа за българската фантастика. И за добрите, а и за лошите и страни. Жалко, че липсва класиката "80 килограма протоплазма" на Тошо Лижев, за да се получи пълна картина. В този смисъл много разкази, които са под нивото, което обичам да чета, са си на мястото, защото попълват картината. Но пак има доста пълнеж, който можеше да се пропусне.

(...) А "Елфическа песен" си е, да я наречем грубо, любовна история на фона на фентъзи. Много хора я четоха в Буквите като я публикува 2001-а, много народ рева на нея без да разбира какво е това РПГ, а може би и какво е Елф и Орк (Властелинът още не го бяха заснели).
Сега се е получило прилично фентъзи разказче, в което има преплетена любовна история. За тематиката на Антологията може би е по-добре тази редакция. Но като цяло разказа губи.
Лично мнение, ще го дам и на Камелия да го изчете и да си каже мнението, любим разказ и е.
Това поставя въпроса трябва ли да се вкарват толкова сериозни редакции в известни произведения. За изминалите години доста хора са го изчели, нищо че е публикуван само във ВИРТ-а.
(...) И последно - пак повтарям - идеята ти е разкошна. Имам обаче чувството, че някъде само сте си загубили хоризонта и сте изтървали развитието. Преди да тръгвате към хартия задължително се посъветвайте с човек извън Фендъма, който не познава произведенията. Има ужасно много натрупване на сантименти и нещата леко се изкривяват. От моя опит на издател, има още много работа по книгата. И наистина изнесете това с редакторите в отделна страница и напишете кога е правена редакцията. Малко плаши като се видят класики с надпис - редактирано от... Аз случайно знам кой е Добромир Тонев, но много хора не знаят. Така ще ти е и по-лесно да обясниш за смисъла от редактора, тема която я бая над 10 години.

(...) довърших антологията. "Навье" ме докефи, бях го позабравил, но помня и Искрен, и Зарянов:) Мома Ангелинка също.
Хареса ми ми "научния подход" в разказа на Йоан Владимир. Повечето от цитираните книги бих ги изчел с кеф. Но нещо не се е получило добре - малък е обема, за да се развие всичко, това трябва да е доста по-обемно произведение, може би роман. Или да се разбие на цикъл разкази. Така идва много информация наведнъж и в един момент преставаш да можеш да възприемаш.Но вероятно е мое мнение.
А и да добавя - мразя те! След като изчетох антологията се мъча да чета друга българска фантастика... Ами трудно е.

– Йоан Владимир вероятно ще се съгласи с тебе за „Господаря на вълците“. Само че – за истинска редакция на „Господаря“ се иска: a) някой с опита и размаха на Николай Светлев (който няма да се спогоди с Ани... направо изтръпвам, като си ги представя в тандем :о ); или б) цял месец, в който с Ани само си разменяме редакции – без разсейващи фактори като работа, семейство или сън. Направете го три месеца, ако тя реши да доразпише повестта в роман.

– Знам, че „Елфическа песен“ е любовна история. Другите шестима участници, с които го чоплихме на лятната писателска работилница, също го усетиха.

Питам те за конкретни пасажи от предната версия, които ти липсват в сегашната, понеже подозирам, че се е получил „носталгичният ефект“: ти си спомняш хубавото чувство от първия прочит, но сега, като четеш с доста повече житейски опит и читателско претъпване, текстът не те хваща вече. Все едно дали ще вземеш старата или новата му версия. Същият ефект, поради който толкова читатели въздишат по „Да пробудиш драконче“ (и погубената младост, хихихи) – но ако го изчетат пак внимателно, може да се поразочароват.

Може и да бъркам. Конкретните пасажи биха ми показали.

(...)

– А как ме мразиш? С хубаво или с лошо?

[Mokidi]

Донякъде офтопично ще кажа, че сте прави и двамата:
- носталгичният ефект със сигурност го има (една много важна причина преди няколко години да се закълна пред себе си НИКОГА повече да не препрочитам Дракончето, чийто фен навремето бях и все още съм)
- има го и ефектът на "моралното остаряване"
Не само за Елфическата песен, но тя е добър пример: когато е писана, имаше един единствен "Шадоурън" в България и хората, дето бяхме виждали илюстрацията на Елф-магьосник, бяхме примерно 10 или 20, ърбан фентъзи беше непознато животно и, любовната история настрана, разказът беше свеж и адски нов. Новаторски, по-точно.
Примерно 15 години по-късно никой не е чувал за "Шадоурън" , но този тип фентъзи в реалността е нормално и не е явление, разказът е морално остарял (и позициониран в миналото...) и от тази гледна точка остава само любовната история и свързаната с нея магическа дарба на елфите, които може и да са неизползвани като технически елемент, но не са... новаторски.
Та, да, реално това е "някакво" фентъзи-разказче с относително правилен емоционален заряд. Но не е нищо ча па толкоз.

[Кал]

Звукозапис от първата среща с антологията.

Говорят Лъч, Коко, Кал, Весела Фламбурари, Георги Малинов, Саша Александрова ... и приятели.

[Кал]

Защо, Ели, съвсем по темата е.

Донякъде обаче и не съм прав (или поне пълен). Това, което не споменах в другия форум, е, че нашите редакции се фокусираха върху: а) логиката на света, в който живеят героите - т.е. онова, което прави една история правдоподобна, все едно дали и колко е фантастична; б) засилването на емоционалното въздействие – поне според каквото въздейства на двамата читатели Ели и Кал в година 2013-а. Забележи, че на Богданов му липсва емоцията от „Елфическа песен“, година 2001-ва – не „Шадоурън“ и не новаторството (тогавашното) на паранормалния романс. (Хехе, той дори ме обвинява, че съм направил разказа по-фантастичен. Благодаря, ама не съм бил аз. )

Но ако си поиграе да сравни двете версии пасаж по пасаж – или поне да цитира пасажите, които са го развълнували в по-ранната версия, а сега ги няма... ами ще е интересно. Доколко е „носталгичният ефект“, доколко – наистина сме оплескали нещо, нещо сме недовидели...

Да, определено ще кача редакциите онлайн. И заради писателските работилници, и за да могат да сравняват и решават за себе си и другите по-взискателни читатели.

[Mokidi]

Пак по темата - по-скоро не си прав Приемам вероятността с вложки (щото на практика ТОВА сме направили - дописали сме липсващата логика на събитията, не сме извадили от оригинала нищо) да сме оплескали нещата по начин, който лично аз и моите 2-3 бета-тестера не виждаме...
(гуулема скоба.
Единият бета-тестер не беше чел нито едното, нито другото. Дадох му вариант 1: каза,че му харесало. Дадох вариант 2 след време: каза, цитирам "Много красив разказ, благодаря!"; за мен това е реакция в положителна посока на "съвременен читател".)
Но в действителност носталгичният елемент не се ограничава до онова, което даденият читател възприема като водещо в някакво произведение, а най-често е съвсем друго нещо, което в действителност омаловажава готиността на нещото на хххх-ти прочит.
Пример: "Играта на Ендър". Чела съм я на първото й издание у нас, когато беше абсолютно уникална (ако не в световен мащаб, то в наш български определено). Излизаше като продължение на разработвани много в тогавашната фантастика теми за обществения строй, за ограничаването на раждаемостта, за генетичното бъзикане и всякакви други разни наболели неща, и беше много свежа. Много яка, ама мнооооого! Като удар с тухла по главата. Даже тогава в последствие следващите книги не ми харесаха толкова, прекалено... философски бяха някак си.
Препрочитайки след време, след като си "киснал" в по-съвременни морета от фантастика и то в огромно изобилие, Ендър... не е толкова силен. Губи свежарското, новаторското, започват да му личат абсурдизми; да се проявяват съшити с бели конци краища, нелогичности, всякакви щуротии. Изглежда фалшив, неистински, недостоверен. А реално ценните му, свежарски неща остават същите и са си новаторски и сега.
Идва ти обаче отвътре да кажеш, че това, което държиш, е някаква странно орязана версия; че не е същата книга - същата е, в същия превод и издание даже, просто въздействието й е намалено значително от времето и промените в околната среда (както субективно я възприема читателят).
Ненапразно казвам, че за мен Ендър е като "Винету" - трябва да бъде открит на подходяща възраст и прочетен при подходяща "все още бедна" фантастична култура, за да има нужното въздействие на удар с тухла. Поет в по-зряло състояние и след обогатяване на културата...
Та и с Елфическата песен се получава същото (опазил ме бог да сравнявам двете произведения, не съм толкова самовлюбена) - "ударната" й сила беше съвкупна и в съвсем друго от това, което й е останало "ценно" сега, след петнайсетина години. Но реално старите читатели си спомнят точно това "ценно" и понеже вече не възприемат цялото нещо като новаторско и свежарско... До голяма степен това обяснява и желанието ми за тотална преработка, за оптимизация и осъвременяване така, че "ценното" (по мое мнение) да стъпи отново на новаторска и свежарска платформа. И ЩЕ, ако успея да си отговоря на зейналите сериозни въпроси, които забатачиха въпросното осъвременяване... и ако успея да намеря време след това. Но то няма общо в случая.
Понеже обаче сборникът разчита до голяма степен на съвсем друг тип публика, не толкова на старите фенове на отделните включени автори и произведения, в действителност и двамата "не сте" прави - погледнат с прясно око разказът явно не е толкова лош, предполагам същото се отнася и за останалите произведения от старото време. Което е важното.

[Кал]

Да, по повод на новите читатели все забравям да кажа, че тях новата версия си ги разплаква/трогва. Тествано върху двамина край мене.

За вкарване на наистина новаторски елементи – може би си заслужава, като тръгнем да го превеждаме на английски (където конкуренцията е жестока). Лично аз не бих го пипал повече преди това – на принципа на лорд Ветинари „Ако не е счупено, не го поправяй“.

[Кал]

Още размисли по „Елфическа песен“:

Ей сега пак препрочетох оригинала. В редактирания вариант има много описания по книгата, която пишат и най-вече - главният герой говори повече за себе си и за действията, които извършва. Това разводнява нещата и отвлича от главната тема - "срещнах едно момиче и тъй като Елфите имаме един талант, го използвах и я възпях".
Пак повтарям - за формата на тази антология, редакцията е уместна, хората ще я четат с друга нагласа, не както при отделен разказ.

Значи в „Елфическа песен“ теб те разсейва добавянето на сцени. Това е любопитно от гледна точка „как се строи въздействащ текст“. Всички добавени сцени имат за цел да покажат нещо, вместо да го казват. (Вкл. развитието на любовта между Сета и Безар – което в първата версия никакво го няма, както отбелязаха повечето ни бета-тестъри на лятната работилница. Постъпката на Безар там – „присвих очи и я видях красива“ – на практика представлява – думите не са мои, а на една 21-годишна участничка – a pity fuck. )

С Елена се уговорихме да качим всички редакции във форума на ЧоБи – за когото му е интересно. Може би още следващата седмица.

[Кал]

Редакторски: из „Елфическа песен“

[Mokidi]

Хм, не знам дали не си струва да се отцепи всичкото за Елфическата нанякъде? Почва да става извънредно офтопично спрямо по-голямото цяло, а и дори ако приемем, че само моето нещо е преживяло голяма редакция за влизането си в сборника, тъй или иначе излиза, че само него обсъждаме... (егоцентрично надув)
Майтапа настрана, това е любопитно мнение - че добавките са развалили разказа сам по себе си. Започвам да се чудя какво би казал по въпроса Наско Славов и дали си струва да бъде попитан. Продължавам да си мисля, че за мен разказът (сам по себе си) стана по-гладък и по-нежен; по-цялостен. Съвсем отделно и по-скоро с оглед на евентуална употреба за писателската работилница, ако го пишех днес и без осъвременяване и оптимизация, вероятно щеше да е по-голям, да включва повече взаимодействие между и с родителите на Сета и Елфа, и определено щеше да съдържа повече за елфите и начина им на живот. На подобна база, според мен, емоционалното въздействие би останало същото, но фокусът щеше да се измести...

[Кал]

Наско минава насам, но много рядко. Как да формулираме въпроса към него?

[Mokidi]

Доколкото си спомням, той харесваше Елфическата - да сравни двете версии просто и да каже мнение за новата?

[Кал]

Разгласа:

– лична препоръка в Goodreads (за „Тринайсетте цвята на дъгата“):

Останало ни е само електронното издание – четеш ли такива?

А по-пълната му версия (ЧЕТИРИ пъти по-пълната :D) е новата ни антология „За спасяването на света“. Там ще има и хартиено издание – събираме поръчки за него до февруари.

Вярвам, че и двете ще ти харесат. Съвсем в духа на Човешката са. :)

[Кал]

Още едно пиратско издание:

rulit.net

(Открито от Иван Богданов.)

[Кал]

Разгласа:

– Покрай новата писателска работилница поканих всичките ни участници в минали работилници или ученически Копнежи да се включат и в спасяването на света:

Пишещи приятели (:

Ако искате да работим заедно по ваши текстове – заповядайте на
писателската ни работилница идващия февруари:

http://choveshkata.net/blog/?p=4302

Чакаме ви... а за да направим празниците пълни, междувременно ви каним
да спасяваме света:

http://choveshkata.net/blog/?p=4232

Пълни празници!
От екипа на ЧоБи: Кал:)н

- и още лични препоръки в Goodreads – например:

Жоро, знам, че твоята летва е висока – но щом успяхме да я минем на няколко пъти в списание „Осем“, значи и тук ще можем. :D

А по-пълната версия на тази книга (ЧЕТИРИ пъти по-пълната :D) е новата ни антология „За спасяването на света“. Там ще има и хартиено издание – събираме поръчки за него до февруари.

Поискай си едната. :)

Или директно на авторска страница:

Внимание! Препоръка!

„За спасяването на света“

Специално за интересуващите се от:

- екстремно купонясване (в 1000+ страници)

- бойни изкуства (старобългарски и футуристични)

- квантова физика (и магьосници! и дракони!)

- литература (хммм...)

- тежко пиене (и юнашките истории, които произтичат)

- леки жени (от девойката в „Неонови криле“ по-лека не сте виждали)

- акробатична орнитология (пак там)

- дзен будизъм (а да видим на колко места ще прозрете)

... Някой там?

- spisanie8.bg

[Кал]

Разгласа:

- още препоръки в Goodreads (през „Тринайсетте цвята на дъгата“): например

Ако следиш отблизо родната фантастика, не знам дали нещо в този сборник ще те изненада. Ако ли не – препоръчвам го ГОРЕЩО. Да сгрява зимата. :)

А по-пълната му версия (ЧЕТИРИ пъти по-пълната :D) е новата ни антология „За спасяването на света“. Там със сигурност ще откриеш изненади. ;)

[отсъстващ]

Следващите цитати от интервю на Антанас Славов могат да се използват за популяризиране. Ако го решите го пишете, че е председател на ЧБ. Сега ми хрумва, че ако могат да се издирят още думи с такава насоченост, могат да се разпространят заедно. Следващите цитати показват смисъла и стойността на антологията.

- Какво се случи с българската фантастика? И ти ли като мен си мислеше наивно, че след 1989-та тя ще разцъфти – свободна и волна?

- Разбира се, че мислех. И в същност тя разцъфтя – донякъде свободна, и „волна” – в момента, има над десет писатели-фантасти, които са продемонстрирали стил (и като литература и като мисъл) над средното американско ниво.

- Кои са „враговете” на българската фантастика?

- Първи „враг”: вътрешната емиграция на българите – всеки път когато предпочитат да купят американски фантаст, читателите, (които даже не проверяват дали българския автор им харесва) – в същност си купуват – илюзията, че са част от един доминиращ свят, който има бъдеще и твори бъдещето.
Втори „враг” – ниското социално и футурологично самочувствие на българския читател – никой у нас няма визия за бъдеща България и съответно думата „бъдеще” не се свързва с нашата страна. Съответно, българските фантасти не смеят да изградят такъв футуромодел. Пример за правотата ми е слабият интерес към прекрасната книга на Н. Теллалов „Пълноземие” където той талантливо описва една високоразвита България на бъдещето и то в обкръжението на един достоверен социално-политически фон на близките десетилетия.

Пък може да направим едно интервю с Атанас Славов или по-добре е той да напише нещо за антологията в смисъл значението на българските фантасти, които участват в нея. Нещо в духа на цитата.

[Кал]

Разгласа:

- за Goodreads:

Мили спасяващи и Пожелали (:

(...) Ако искате лесен начин да помогнете с разгласата на „За спасяването
на света“ – похвалете го в Goodreads:

https://www.goodreads.com/book/show/18478300

В долния имейл обяснявам как. :)


2013/12/17 Човешката библиотека / The Human Library:
> (...) Сигурно сте виждали, че „За спасяването на света“ има страница във
> Фейсбук. Знаете ли обаче, че има и страница в Goodreads: най-голямата
> читателска общност в интернет?
>
> Ето ни: https://www.goodreads.com/book/show/18478300
>
> Как може да помогнете вие?
>
> 1. Като си направите читателски профил в Goodreads
> (https://www.goodreads.com/) – а после добавите антологията към
> прочетените си книги, напишете отзив(че :) за нея, препоръчате я на
> други приятели в Goodreads.
>
> 2. Като си направите авторски профил в Goodreads. За по-сериозно и
> престижно. ;) Ако имате интерес как става – ще ви пратя отделен имейл.

- и в Goodreads: пак лични препоръки

[Кал]

Подаръци ще има
за всички от сърце...

... или поне за онези двайсетина приятели, които а) още не са получили антологията; б) усещам, че ще ѝ се радват.

Хо-хо-хо!

[Кал]

Разгласа:

- literaturensviat.com

[Кал]

Разгласа:

- в Goodreads - лични препоръки (покрай „Тринайсетте цвята“):

Пратих ли ти я вече на пощата? :)

А по-пълната ѝ версия (ЧЕТИРИ пъти по-пълната ;) е новата антология „За спасяването на света“. Нея я препоръчвам с четири лапи, копита и псевдопода. Подбирали сме я специално за разочарованите от българската фантастика – или литература въобще. ;)

[Кал]

Ето и най-новия вариант на прес-съобщението – какъвто го пратих към сп. „Осем“:

На 4 декември 2013 г., точно седем години след появата на „Последният еднорог“ на български език, излезе тринадесетата книга в поредица „Човешката библиотека“: антологията „За спасяването на света“.

„За спасяването на света“ събира 48 разказа, новели и повести от 41 български автори и пет десетилетия. Тези близо 400 хиляди думи я правят най-мащабната антология в българската литература.

Мащабни са и темите на самите текстове – всеки от тях е подбран заради силата си да ни размисли, развълнува, навярно даже промени. „Спасяване“ и „свят“ се появяват буквално и метафорично, сериозно и с намигване.

В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.

„За спасяването на света“ е съвместно издание на фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ и списание „Тера фантастика“. Антологията излиза в електронен вариант, а в момента се подготвя и хартиен. Електронният вариант се разпространява свободно на принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“. Всички приходи се разпределят между творческите участници: автори, съставители, редактори, коректори, художници и оформители.

За повече:
http://choveshkata.net/blog/?p=4232

[Кал]

С поздрав от Катя Данаилова:



Нови начала, нишки и мостове, приятели!

[Кал]

Разгласа:

- в Goodreads - лични препоръки (покрай „Тринайсетте цвята“):

Не знам как се отнасяш към родната а) фантастика; б) литература – но ако някога решиш да им дадеш шанс, топло препоръчвам да започнеш тук. Тази антология – и особено по-голямата ѝ сестра, „За спасяването на света“ – подбират част от най-силните къси текстове, писани в България през последния половин век.

Ако четеш е-книги, мога да ги метна в мейла ти.

Усмивки за през цялата година! :)

[Кал]

Любопитно наблюдение:

Силно любопитство изпитах за невероятната творческа близост на Ивайло Иванов и Ивайло П. Иванов. Ако са различни автори наистина, трябва да са свързани по някакъв начин, предполагам. Вижте на какво сходство се натъкнах.

… Но змейовата страст е алчна, безпощадна и пагубна. И векове наред сме я утолявали само и единствено с помощта на силата си. Но колко струва силата на оня, който не може надви собственото си безумие? Та нали именно заради това хората престанаха да вярват в нас? И именно за това ни осъдиха да бъдем забравени!

– Светът се промени, Горуне – заговорих тихо – хората се промениха… И ние трябва да се променим…

– Светът се променя, либе. Скоро по тия земи няма да съществува и едно древно създание. Хората ще станат неимоверно силни и за нас няма да има място сред тях. Не ни трябва повече господар. Време е да се погрижим за себе си…

… Змеят не бива да умира!

[Кал]

Авторите: Калоян Захариев, Петър Кърджилов, Божидар Грозданов

[Кал]

Разгласа:
– fakel.bg
– и клонинги: cross.bg, glasove.bg, grama.bg, novini.dir.bg, news.info7.me, bulbox.net, gramophon.com, keyfizine.com

[Кал]

Авторите: Радостина А. Ангелова, Красимира Стоева, Александър Карапанчев

[Кал]

Любимо:

– Хари… Що се грижиш за мен? Кажи де. Вече нема да те изтропам.

Хари се поколебава за миг. Не му се случва често.

– За да има смисъл.

– Къв смисъл?

– Смисъл да ме има.

Стеф гледа недоумяващо.

– Съществувам, за да правя каквото трябва – казва след миг забавяне Хари.

– Не сгрявам.

– Всичко се прави заради нещо друго, нали?

Стеф набръчква чело.

– Май да.

– Значи трябва да има едно нещо, заради което да е всичко друго. Най-важното от всичко… Трябва да го откриеш, и да правиш него – а ако те карат да правиш неща, дето му противоречат, да откажеш. Иначе се получава, че трябва да правиш каквото не трябва да правиш. И смисълът се изгубва.

Стеф известно време смила идеята. Май не му е по силите.

– Хари… Сичко ли е толкова гадно?

– Кое всичко?

– Светът. На никой за никой не му пука. Не те ли е шубе от куките, за кеф пречукваш кой щеш… Да не те бех срещнал, немаше да знам, че може иначе. И сега не разбирам що, нали нема вече да мога да се разплатя… Ама поне стоплям, че така е некак по-гот.

Хари мълчи и чопли някаква повредена джаджа. Измъква отвътре платка, ръгва парчета жици на разни места по нея и я закача към нов апарат-сбирщина. Стеф сигурно е много зле – струва му се, че ръцете на Хари се движат невъзможно бързо, направо се размазват пред очите му.

– Ако беше иначе, сега немаше да мра на бунището. Сигурно и ти немаше да си тук, де да те знам… А?

– Сигурно. Или пък нямаше да ме има, или щях да съм друг.

– Щеше да не си различен? Да си кат сички? – внезапно проумява Стеф. – Да не си един на милион?

– Може би.

Стеф мълчи малко. След това поглежда към Хари:

– Да питам нещо… ама нема да ми се хилиш… Идва веднъж в ТВУ-то некъв дъртак, с черна рокля, приказва, че кат умрем, после пак сме щели да се съживим. Щел да помага некъв, дето бил правил вече номера, и се кефел да помага. Ама не се знае кога ще дойде…

– Кой знае – внимателно казва Хари. – Може пък да има кой да помогне.

– Кой бе, ти ли? – захилва се Стеф. – Да не си ти оня? Колко пъти си мрел и си се съживявал?… Па може да е добре да пукна сега. Другите с джаджите всички ги пукясаха – значи номера да ги карат да правят квот си щат става. И скоро ще ги нахакат на всеки. Що иначе са ги измислили?

– Може и да не стане лесно. Компаниите ще се опъват, поне някои. Ще го забавят известно време.

– И после кво? Нема бегане ни от ТВУ-тата, ни по бунищата. Кат военен робот. С блокаж върху анализа на мотивите на задачата. – Стеф не е сигурен кво значи лафът, ама е засукан точно като целия номер с джаджите. – Сержанта натиска копчето, и прайш кво каже… Хич и не ща така. Кво ша прая, ако издрапам?

– Много хора се боят от това, Стеф. Някои имат много пари. Други са отлични спецове по нано. Сто на сто някой, сигурно повече от един, ще направи инакви джаджи. Дето да трепят тези, или да ги обезвреждат… Не се бой. Тази схватка е стара като света, победа в нея не е имало никога. И никога няма да има.

[Кал]

Представяне на Зимна Таласъмия 2014: звукозапис (от 23:05 до 30:00)

Разгласа:
- fakel.bg: „Бунището“ и „Елфическа песен“