Приятели,
Добре дошли и в 2014-а! Тук обикновено е мястото за пожелания. Точно сега обаче ще си оставим празно място – като напомняне за безграничните възможности, вътре в нас и отвън:
Напомняме и друго: утре, 7 януари, е първата среща с „Приказка за магьосници, физици и дракон“ и авторката Геновева Детелинова. Очакваме ви. 🙂
И продължаваме с представянето, в по няколко реда и три въпроса, на авторите, допринесли „За спасяването на света“ – новата антология в поредица „Човешката библиотека“.
Ако и вие имате въпроси към тях – задайте ги. 🙂 Ще се постараем да ги стигнат.
~
Калоян Захариев разказва:
Възпитаник съм на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, който завърших през 2010 г. като юрист. Към настоящия момент съм младши експерт в Областна администрация – Добрич. Започнах да пиша на 13-14-годишна възраст под въздействието на тогава набиращите популярност книги-игри и съм се формирал като творец под влияние на автори като Върджил Дриймънд, Колин Уолъмбъри, Майкъл Майндкрайм, Уейн и Блонд и още много други. От чуждестранните писатели сред любимите ми са Тери Пратчет, Крис Бънч, Ърнест Хемингуей, Стивън Кинг, Джек Лондон, Мики Спилейн, като литературните ми интереси покриват всичко от световна класика през криминални истории до фентъзи и фантастика.
ЧоБи: Довършете изречението: Пиша, следователно…
Калоян: … животът ми има смисъл.
ЧоБи: Какво ви вдъхновява?
Калоян: Понякога чута история, понякога разминат на улицата човек, понякога сън, понякога… всичко.
ЧоБи: А кой ви вдъхновява – от другите автори и книги?
Калоян: Имах шанса да израсна в бума на книгите-игри в България, когато не Кинг, Мартин или Лъдлъм държаха сърцата ни, а имена като Дриймънд, Майндкрайм, Уолъмбъри, Блонд и много други. Все още не мога да седна и да започна да пиша фентъзи, без да усетя как Уейн и Блонд гледат над рамото ми със своята поредица „Магията на мрака“, или комедия, без да усетя в тила си дъха на Принца от „Водопада на дъгата“ на Дриймънд. Хора като Стивън Ериксън пък ме научиха, че само скучните хора се занимават с елфи, Пратчет – че глупавият хумор е още по-забавен, а Кинг – че колкото по-брутална е смъртта, толкова повече искаме от нея.
~
Петър Кърджилов е популярен български писател фантаст, оставил трайна диря в жанра на въображението. Роден на 24.ХІІ.1950 г. в Стара Загора, той завършва НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“, а по-късно придобива научната степен „доктор по кинознание“. Първият му разказ, излязъл през 1982 г. във в. „Студентска трибуна“, бива последван от близо стотина други, публикувани във вестници, списания и алманаси. Автор е на 18 книги, сред които са сборниците с фантастични разкази и новели „Орбитата на Сизиф“ (изд. „Отечество“, 1987) – отличена с наградата за дебют от Министерството на културата, науката и просветата, „Призрачен цикъл“ (изд. „Народна младеж“, 1989) – обявена от в. „Поглед“ за едно от петте най-търсени заглавия през месец юли 1989-а, „Призрачный цикл“ (изд. „София прес“, 1990) – на руски език, „Звездни детективи“ (изд. „Аргус“, 2000) и „Основание за смърт“ (изд. „Аргус“, 2005). Част от творбите му са преведени на френски, немски, руски и унгарски. За популярността им говори дори фактът, че някои от тях биват трансформирани в комикс, отпечатан в изданието „Чуден свят“.
С тези произведения писателят се утвърждава като продължител на „най-плодотворната линия на българската фантастика – нейния хуманистичен патос“ (Агоп Мелконян), бива окачествяван като „един от най-ярките автори на хуманитарна („мека“) научна фантастика“ (Евгений Харитонов). Тези характеристики на стила му, а и популяризаторските му умения могат да бъдат открити и в други пет от неговите книги, посветени на детско-юношеската аудитория: публикуваните от издателство „Златното пате“ легенди и предания „Сътворението на света“ (1993), сборникът с вълшебни приказки „Пръстенът на магьосника“ и историческата „Пътят“ (№11 от поредицата Детска енциклопедия „История на България“, 1997), както и в „Старогръцки митове и легенди. Том І“ (2012) и „Том ІІ“ (2013) на издателство „Изток-Запад“. „Не обиждайте мафията!“ (изд. „Златното пате“, 1996) също е сборник, но с хумористични разкази, отличен с трета награда за белетристика в националния конкурс на в. „Век 21“.
С пет от разказите си Петър Кърджилов става носители на пест приза от наши и международни конкурси. За цялостното си творчество в областта на фантастиката, а и за своите „добро въображение и доброта на въображението“ пък бива удостоен през 1992 с авторитетната награда „Гравитон“, връчвана от покойния писател Любен Дилов и Дружеството на българските фантасти.
Автор е на около 5000 журналистически материала, повечето от които посветени на киното. През 1990-те издава списанията „ФЕП“ („Фантастика, евристика, прогностика“), „Фантастика“, „Фантастични истории“ и „Върколак“ (заедно с писателя Агоп Мелконян).
ЧоБи: Довършете изречението: Пиша, следователно…
Петър: … мисля.
ЧоБи: Какво ви вдъхновява?
Петър: Любовта, омразата, морето…
ЧоБи: А кой ви вдъхновява – от другите автори и книги?
Петър: Самите автори не са извор на вдъхновение – те са хора, понякога дори неприятни. Вдъхновяват ме техните думички, които, подредени в изречения, образуват мисли. Но щом трябва да посоча конкретно име, ще кажа – думичките на Рей Бредбъри всякога са ме вдъхновявали.
~
Божидар Грозданов е писател и дизайнер на компютърни игри (сред които и заглавия от световно известната поредица Assassin’s Creed).
По-известен с псевдонима си Bave, Божидар е носител на множество литературни награди и автор на фентъзи поредицата „Неподвластните“.
За пръв път се появява на българския пазар през деветдесетте, като писател на книги-игри, под псевдонима Тед Грей. Създател е на първите български ролеви игри (серията „Ендивал“) и е спомогнал за популяризирането на жанра у нас.
Любимото му хоби е да създава светове, които да превръща в книги или игри. Понастоящем живее в София, където се занимава с разработване на модели за гейм дизайн.
ЧоБи: Довършете изречението: Пиша, следователно…
Божидар: … усещам.
ЧоБи: Какво ви вдъхновява?
Божидар: Всичко странно, ново и неочаквано.
ЧоБи: А кой ви вдъхновява – от другите автори и книги?
Божидар: Всеки, който показва нещо, невиждано преди.