Развитие на Човешката библиотека

[negesta]

Един въпрос, който ме мъчи от известно време, но е труден за формулиране, свързан с работата ни заедно. (Голяма част от него все още не мога да изразя ясно. То е по-скоро чувство.)
... Може би сте чували за онова упражнение, при което трябва се пуснеш да падаш смело назад, като вярваш, че ще те хванат навреме. Това е упражнение за вяра в другия. Отстрани изглежда лесна работа, но съвсем не е. Личен опит - неуспешен. Дори с много, много близки приятели - доста е трудно да се довериш, че ще те хванат.

При все това - падането назад е само символ. Негов много по-олекотен вариант е да се довериш на другия при съвместна работа. Днес като цяло хората са по-разпокъсани и действат поединично - общо заболяване на века. Това, освен че е натоварващо, е отчуждаващо. Закоравяващо. И самотно. Няма го духа на истинското партньорство.

И понеже, въпреки лошите ми настройки и липсата ми на природни дадености (комуникативни в случая ;), някак съм решила да работя в посока отваряне към другите, ми се иска сред нас да има повече екипна работа и повече взаимно доверие. Доверието не изниква ей така от нищото, то трябва да се изгражда постепенно и в началото е трудно, а може би и не с всеки бихме могли да се сработим. Но ако се получи, при всеки такъв успех ще бъдем мрежа с все повече работещи връзки.

Не зная какво конкретно може да се направи в момента в тази посока, освен да отправя пожеланието повече и по-смело да се "съюзяваме" за различни дейности, дори да са някакви дребосъчести. А може би вие имате някакви идеи?....

Spoiler

Или може поне да се замислите на колко хора от ЧоБи имате доверие, че ще ви хванат, ако тръгнете да падате.:)

Ще се радвам да имам възможността да работя с всички онези от вас, които усещат ЧоБи като свой дом, или поне като тих пристан. (Онези, с които сме работили заедно, си го знаят, вярвам. Благодаря за което :)

[Кал]

Spoiler

Взе ми думите от устата. Тези, които обелих с половин уста тука.

Това задължително трябва да го разпратим, с насочващ насам линк, към Чобитството. Но не знам кога ще е подходящ миг... може би след студентския празник?

[Люба]

Да допълня това упражнение с падането Много добър негов другар е упражнението, в което лягаш на земята, отпускаш се, а всички другари те наобикалят от всички страни, слагат я един, я повече пръста (ама само на ниво пръсти, без длани) и ... те повдигат. Да, без да те прихващат с цяла длан, напр. И без значение колко голям е човек и колко малък - работи. И те качват на нивото на кръста си, например.
Ако и да не вярваш и да си със затворени очи през цялото време. И усещането да те вдигнат е велико. Гради доверие такова от онова, дето говориш, Нев (за мен това е по-меката форма спрямо онова с падането - там си има психо-физически блокажи )

А като идея за случване - от опит - работи опитването, т.е. престрашаване да се задели едно време на таз цел и - пресягане към другия/те, които влизат в задачата. От опит офисен - най-работи въртенето в екипна работа. От която толкова се учим. За онова човешкото учене даже няма да повдигам тема. Щото и то - там върви. И всъщност укрепва другото екипно за работата.

[negesta]

Това задължително трябва да го разпратим, с насочващ насам линк, към Чобитството. Но не знам кога ще е подходящ миг... може би след студентския празник?

След празника, да, или през почивните дни...

А като идея за случване - от опит - работи опитването, т.е. престрашаване да се задели едно време на таз цел и - пресягане към другия/те, които влизат в задачата.

Да, престрашаването вероятно е един от проблемите.
В това отношение мога да предложа техниката "Звездичка" (току-що я кръстих:), ако на някой ще му бъде от полза: тя е антистресова и антимаксималистка.
Всеки (желаещ) избира сред ЧБ писмата в пощенската си кутия, една (1, една) задача седмично. Няма значение колко значима. Важното е като я прочете да си каже, че може и иска да й отдели време - 10, 15, 20 мин. през седмицата. Слага й веднага звездичка, флагче и т.н. - който каквото има. Така по-трудно я губи от поглед и може да я изпълни, като я разбие на отделни стъпки, без да бърза.
Друго важно е да знае, че винаги може да потърси помощ при засечка. Или да си подели работата с още някого.

Spoiler

Ок, ако всички мълчат - аз съм резервен вариант за другарче... Тъй де - да не съм предлагала горното ;)

Spoiler

Ако не знаете как работи системата със звездички в гугъл пощата - пишете за разяснения; и аз трудно ги открих. С помощта на тези звездички можете да изключите останалите писма и да филтрирате само важните, което също е антистресова мярка: поне визуално писмата изглеждат много по-малко, а задачите отпреди седмици не могат да бъдата затрупани, освен ако не прекалите със звездичките. :)

[Кал]

Каня ви на: 16.05, Девертикализиране на хоризонталните колективи

Приятели, които обичате работата в хоризонтални (равнопоставени) екипи – или с времето започвате да я намразвате :

Ако сте в София, заповядайте в социален център „Аделанте“ на 16 май (събота), от 16:30, на работилницата-дискусия „Девертикализиране на хоризонтални колективи“:

http://sc-adelante.org/devertikaliziran ... otilnitsa/

Отдавна искам да повдигна темата „Защо облягането на много хора върху един/малко е вредно за ВСИЧКИ – и как можем да го избягваме“. Сигурен съм, че мнозина от вас също са страдали от него... или са го причинявали на другите. Елате да измислим решения заедно.

Очаквам ви,
Кал)

P.S. Стилът в заглавието на работилницата е закачка. Ще се стремим към максимално разбираем, практически насочен разговор.

P.P.S. Чобити, като допълнение към темата вижте и тези мои размисли: http://choveshkata.net/forum/viewtopic. ... 758#p20758

[Кал]

Каня ви на: 16.05, Девертикализиране на хоризонталните колективи

(...)

Звукозапис

Накрая възникна идея да направим продължение на работилницата, в което обсъждаме само конкретни казуси: хоризонтални общности, които търсят път обратно към хоризонталността си.

Сега, в изпълнение на хулиганския си план, млъквам и се усмихвам.

[Лъч]

Аз, като (вероятно) един от малкото, изслушали записа за тотално развертикализираните недотамхоризонтални преструктурирани формации, си позволявам да отправя коментар, че разговора не беше дотам (да не кажа хич даже;) практически ориентиран, но за сметка на това съдържаше много полезни погледи към темите - понеже то не бяха теми и разяснения около това ядро-тема, което едва-едва се разчегърта...

Благодаря тук на участвалите в разговора за активността им и за успешното справяне със самите себе си и с другите в компанията! (:

Надявам се темата да продължи да се развива и извън разговорите. Ще се радвам да се включа в пълното разверпетакилиразливане на каквото се дехалотизира и занапред, понеже стоя силно и стабилно зад хоризонтирането на структурите, а пък, нали, съм манифестиращ генератор.

[Кал]

Кале, ето така довърших черновата. Още не я чувствам да провокира много интересни въпроси и отговори у ЧоБитите... или е отминал момента ми, или още не е назрял.

Ти какво мислиш за написаното?

----------------------------------------

Здравейте, чобити мили.

Следното се избистряше у мен на тласъци от доста време и едва миналата вечер с помощта на БДЖ-разговор с Калин усетих, че се пооформя в думи.

Ще съм ви благодарен да споделите и много ще се радвам, ако и на вас ви е от помощ да се видите в ЧоБи - защо, как и какви сте тук, както и всеки друг въпрос, касаещ вас и ЧоБи като общност, изградена от нас. Усещането ми е, че ако успеем да формулираме достатъчно ясно въпросите си и ако им дадем достатъчно чисти отговори, това ще помогне да решим какво е ЧоБи сега и оттук нататък.

Дано усещате каквото усещам и аз, пишейки тук. Ако не го - не плашете и не дразнете се. Точно на мястото си сте и правите точно каквото чувствате за нужно и правилно.

Та:

1. Има ли в ЧоБи нещо, което ви спира? Да ограничава свободата ви, ако например искате да осъществите някоя идея?

2. Ако такова нещо съществува за вас, какво на свой ред ви спира да го промените или поне споделите?

Или иначе обощено:

3. Спъва ли ви нещо да се чувствате по-въвлечени в делата на ЧоБи? Ако да, какво?

Осъзнавам, че ЧоБи надали би ви задържала лесно ако има някаква явна неприятност или спънка за дейностите ви, но разбирам, че ако има някаква постоянна пречка за активността ни в ЧоБи, която обаче не е твърде набиваща се и дразнеща, може да свикнем с нея и просто... да не се стремим да я подобрим/махнем.

Лъч

Доста време мина оттогава. Но въпросите са все тъй актуални. И ще си ги зададем наново. Много скоро.

[Кал]

Докато се записвам за това, отбелязвам:

Моля, посочете какви други специфични нужди от обучение в областта на електронните комуникации имате Вие или Вашата инициатива/НПО.

Търсим максимално ефективни платформи (освен Гугългрупите) за:

1) онлайн общуване вътре в голям, разпръснат по целия свят екип

2) следене докъде са свършени конкретни задачи (и възможности за автоматично напомняне на срокове/несвършени задачи)

[Кал]

Мили Чобити (:

Това е последното писмо, което получавате от ЧоБи – поне _тази_ версия на ЧоБи.

Ето и тук:

http://choveshkata.net/blog/?p=5772

Благодарим на всички, късали от черния си дроб, за да творим общата ни магия.

На всички, късали нервите ни – било с непремерено говорене, било
(най-често и най-вече) с мълчание, когато ни е _трябвал_ отговор –
също благодарим. Извлекли сме поуки (надяваме се) и в следващата ЧоБи
ще ги впрегнем.

Сега ви пожелаваме две седмици почивка, премисъл или просто онова,
което ви е нужно. А после... после пак. Стига да ви е нужно. :)

Междувременно двете Гугългрупи няма да работят (т.е. няма смисъл да
отговаряте на това писмо); и няма да имате достъп до работния ни
подфорум „Подготовката“. (Освен ако сте форумни админи... май?) Ако
искате да вършите нещо Чобиево (или да имате достъп до споделените
Гугълтаблици), използвайте тази поща, poslednorog.

Задачите, които сме поели (редакции, Копнежи, предпечати, живото
четене на „Пентаграм“...), продължаваме да си ги вършим, през този
мейл и личните ни.

Обичаме ви,
бившето Ядро (делегирало тази вест на Кал)

[Кал]

Докато се записвам за това, отбелязвам:

Моля, посочете какви други специфични нужди от обучение в областта на електронните комуникации имате Вие или Вашата инициатива/НПО.

Търсим максимално ефективни платформи (освен Гугългрупите) за:

1) онлайн общуване вътре в голям, разпръснат по целия свят екип

2) следене докъде са свършени конкретни задачи (и възможности за автоматично напомняне на срокове/несвършени задачи)

Записки от мястото на събитието за нещица, които сигур ще са ни полезни:

? (да проучим) Гугъл предоставя безплатна реклама за НПО (под форма на кредити):
https://www.google.com/grants/how-it-works/
https://www.google.com/intl/ALL/grants/

Ако няколстотин души докладват дадена ФБ страница, тя бива автоматично свалена – и няма да се качи обратно, ако не предприемете специфични стъпки (представяйте си сценарии с НПО за бежанци vs. скинари)

! Когато се избира хостинг, проверявайте дали поддържа Softaculous / Fantastico Deluxe: системи за лесна инсталация на Wordpress (за 1 мин).

Spoiler

Вижте резултата от моята лудория.

[Кал]

Това ни е единият сериозен проблем в ЧоБи: неумението to follow
through – да си довършваме започнатото... или поне да даваме знак, че
няма да го довършим.

А сега си го изкарвам тук да ни напомня. Че в новата ЧоБи го решаваме.

[Кал]

Моята мечта за ЧоБи е в центъра ѝ да няма НИЩО: ни човек, ни змей,
ни идея... за да няма (както ме е уловила Нев – и поради която причина
ще ви препращам към Нев все по-често *хих, онее-чан – закачам се,
н'ама, н'ама :D*) център ИЗОБЩО. Виждам ЧоБи – и всяка дългоиздържаща
група/организация – не като колело с „ос“, а като паяжина с множество
„възли“. Всеки един от които е активен и способен да хвърля нишки към
онези други, които му трябват в даден момент.

[Кал]

Докато си припомнях тоя инструмент за активизиране на повече Чобити (работил някога, не работил в други моменти), ето какво ме осени:

Има една частна форма на демокрация ;), при която гласовете не тежат
по равно, ами според приноса на всеки от гласуващите към това, по
което се гласува. (Сега Наско ще ме погне, че моят глас в съдбините на
алманаха „ФантАstika“ не трябва да е толкова голям, колкото неговия...
И ще е съвсем прав. :D ) Та, ако пак новите модератори ще се решават с
гласуване, помислете за тая частна форма. Кому са нужни гласовете на
хора, които с нищо не допринасят? Или направо рушат?

В ЧоБи досега не сме я прилагали само защото масата ни участници
притежават достатъчно саморефлексия, за да преценят къде имат
достатъчно принос, за да дадат и гласа си, а къде пръста си не са
мръднали – и съответно е по-честно да си затраят. Всекиму такива
другарчета пожелавам.

Хубавите неща също трябва да се споделят. :)

[Кал]

Когато създавах Гугългрупата „Живи сбирки покрай ЧоБи“, я кръстих така (а не примерно „Живи сбирки покрай Кал“ или „Живи сбирки из софийското равно поле“), понеже от самото начало си я представях като атрактор за потенциални нови Чобити. ЧоБи е замислена да създава общност(и). „Живи сбирки“ е един от инструментите за това.

Този замисъл вече даде своите плодове: след следобедната ни среща на 11 март Велко (брръм) от „Живи сбирки“ стана пълнокръвен Чобит, а в момента чакаме и Мартин да приеме поканата си за Сподвижници.

Ако отново реша да включа „Живи сбирки“ и Гугългрупите „Ядро/Сподвижници на ЧоБи“ в обща кореспонденция, ще е по такива съображения. Моля потенциално недоволните да се съобразят с това.

[Кал]

Първа част от обучението „Как да направим гражданските организации по-успешни“ – записки и хрумки:

апачите – ранен пример за анархо-федерация (vs. инките и ацтеките)

? Как можем да децентрализираме информацията си? Повече копия на базите данни (блог + форум)?

! децентрализираните организации имат по-ниски приходи

Къде ЧоБи си прилича с централиз-ациите:
- Ако премахнете една единица, това ще навреди на организацията.
- Можете да преброите участниците. Всъщност като добавим и външните си помощници в отделни дейности, не можем.

!!! работата по проекти (с пари) разединява хората и уврежда резултатите
? К'о ша прайм, ако спечелим проект?

НБ: новите Чобити да ни правят повече обучения в силните си области

:/ В ЧоБи аз съм катализатор/поддръжник

[Кал]

Втора част от обучението „Как да направим гражданските организации по-успешни“ – записки и хрумки:

-> споделянето на знания и отговорности е начин за култивиране на доверие

Не мъчете децата да си подреждат стаята. Хаосът е инкубатор на творчески и иноваторски идеи.

! Идеологията/споделените ценности са „лепилото“ на децентрализираните организации. Без тях се разпадаме.

[Кал]

Честит ни март!

Ако някога по време на „отпуската“ ми ви долипсвам, заредете се с впечатленията ми за ЧоБи в записа от горния семинар:

https://bepf-bg.org/resources/webinar-d ... management

Някои от тях са дори положителни.