Последният еднорог

[Кал]

Анонсирах новото издание и в G+ профила на Човешката библиотека. (Единия от двата. )

[Кал]

В подготовка за новото издание: откъс втори

Възвестих и в G+: единия профил на ЧоБи, моя личен.

Сезонът за разгласа на еднорози е открит: давайте.

[Кал]

В подготовка за новото издание: откъс трети

Създадох и събитие в Goodreads:

„Последният еднорог“ в ново преработено издание

„Последният еднорог“ (The Last Unicorn) е книгата, която вдъхна живот на поредица „Човешката библиотека“. Също като рога на еднорогата, тя сияеше със седефената си светлина и в най-дълбоките тъми, през които сме газили оттогава. Напомняше ни, че великите герои се нуждаят от велика скръб, иначе половината им величие остава незабелязано. Усмихваше се, че не можем да сътворим истинска магия, ако жертваме нечий чужд дроб – трябва да изтръгнем собствения си и да не чакаме да си го получим пак…

Сега, девет години по-късно, към българските читатели препуска ново издание: с още по-сресан текст, още повече илюстрации (от този Копнеж) и първи електронен вариант – без дигитални защити и с одобрението на автора, Питър С. Бийгъл. :)

Очакваме новото издание на 27 февруари.

А вие може да ни помогнете ето как. :)

И поканих 231 приятели-читатели, които или имат положително (3+ звезди) отношение към „Еднорогата“ или „Песента на ханджията“, или са си ги набелязали за четене. (Или са ми приятели, за които знам, че имат шанс да се харесат. ;))

[Кал]

„Последният еднорог“: електронно издание



Осъвремених линковете и в Goodreads (вкл. събитието горе).

[Кал]

Отзив в блога на Талиесин

Със сигурност „Последният еднорог“ като цялостно излъчване е доста позитивна и на места с приятен хумор – и същевременно с това е носител и на някаква специфична меланхолия, за щастие от приятния и ненатоварващ тип; сплавта между двете е невероятна. Сред другите детайли, които ми допаднаха, са разнообразните влияния, които се долавят вплетени в текста – Робин Худ и веселата му дружина, редица гръцки, северни и келтски митологични елементи, както и класически приказки (примерно покрай Червения бик веднага се присетих за „Черният бик от Норуей“, която се оказа, че имала и червен вариант). Пространствено и времево книгата е напълно неопределима за мен, трудно ми е да я поставя в какъвто и да било исторически/митологичен контекст, но това всъщност е хубаво, защото запазва загадъчния елемент.

А ето и частта, заради която процвилих и подскочих до тавана:

Все пак трябваше по-рано да я прочета… И със сигурност ще я прочета на дъщеря ми скоро, може би все пак след „Хобит“.

Днес тъкмо, докато избирах нови цитати от читатели за анотацията, си припомних това – третичкото...

[Кал]

Разгласа:

– в www.shadowdance.info/forum

Еднорогата живееше в люлякова гора, сам-сама. Бе много стара, макар да не го знаеше, и цветът ѝ се бе променил от безгрижното бяло на морската пяна в бялото на снега, който се сипе в лунните нощи. Ала очите ѝ още светеха ясно и неуморно и още се движеше като сянка върху вълните.

Изобщо не приличаше на кон с рог, както често рисуват еднорозите: бе по-мъничка, с раздвоени копита, и притежаваше онази грация, която конете никога не са имали, у сърните е само плахо, бледо подражание, а у козите – танцуваща карикатура. Шията ѝ бе дълга и стройна, затова главата ѝ изглеждаше по-малка, отколкото беше, а гривата, която се спускаше почти до средата на гърба ѝ, бе мека като пух от глухарчета и нежна като перест облак. Ушите ѝ бяха заострени, краката – тънички, с бели кичурчета косми около глезените; а дългият рог над очите ѝ сияеше и трептеше със собствена седефена светлина и в най-дълбоката тъма. С него бе убивала дракони и бе изцелила един крал, чиято отровна рана не искаше да зарасне, и бе брулила зрели кестени за мечетата.

„Последният еднорог“ е книгата, която вдъхна живот на поредица „Човешката библиотека“. Също като рога на еднорогата, тя сияеше със седефената си светлина и в най-дълбоките тъми, през които сме газили. Напомняше ни, че великите герои се нуждаят от велика скръб, иначе половината им величие остава незабелязано. Усмихваше се, че не можем да сътворим истинска магия, ако жертваме нечий чужд дроб – трябва да изтръгнем собствения си и да не чакаме да си го получим пак…

Сега, девет години по-късно, ви представяме новото ѝ издание: с още по-сресан текст, още повече илюстрации (от този Копнеж) и първи електронен вариант – без дигитални защити и с одобрението на автора, Питър С. Бийгъл:

http://choveshkata.net/blog/?p=5368

Пак там разказваме как можете да поръчате и помогнете с достигането на еднорозите до всеки, комуто е нужно докосване, зърване и припомняне...

Меко препускане!

[Кал]

Разгласа:

- www.teenproblem.net/forum
- cheteneto.subtle-bg.com

[Кал]

Разгласа:

- forum.chitanka.info
- G+ общностите „Аз обичам книгите“, „Читателски клуб“ и „Електронни книги“
- и G+ профила на ЧоБи

[Кал]

Разгласа:

- sf-sofia.com/forum
- Goodreads групите Bulgaria reads и Bulgaria
- scifi.bg/forums

[Кал]

Медиен анонс:

Преди девет години група ентусиазирани читатели, обединени около превода и издаването на романа „Последният еднорог“ на Питър С. Бийгъл, постави началото на поредица „Човешката библиотека“. Образът на Еднорогата до ден днешен насочва пътя на тази отворена читателска общност. Освен основоположник романът става и символ, обединяващ търсещите красивото в книгите... и у себе си.

Сега „Последният еднорог“ се явява в ново издание: с още по-сресан текст, още повече илюстрации и първи електронен вариант – без дигитални (DRM) защити и с одобрението на Питър Бийгъл. Както обикновено, всички приходи се разпределят между творческите участници: автор, преводачи, редактори, коректори, художници и оформители.

Щом научава, че целият ѝ народ е изчезнал, еднорогата поема по света, за да го открие. Скоро до нея закрачват двама спътници, които също са изгубили най-ценното си. По пътя ги чакат срещи и изпитания, които ги водят все по-нататък, към истинските им мечти и към смисъла на геройството, обичта и човечността.

Ще опазят ли красивото и топлото в себе си, своята необикновена магия? Ще събудят ли у нас собствената ни еднорога: онова създание, което в тежки дни смятаме за състезателен кон, или товарно муле, или инатливо магаре, но което неизменно ни движи напред, дори когато сме загубили посоките си и забравили себе си?

За повече:
http://choveshkata.net/blog/?p=5368

Разпратих до приятелските ни медии. Ако и вие имате такива, моля разпространявайте.

[dd]

Медиен анонс в:

az-jenata.bg (и в ednajena.com);
komentator.bg;
kulturni-novini.info;
lira.bg;
uchi.bg

[Кал]

Ако слушате радио – този петък, между 14 и 15 часа, в „12 плюс 3“ по „Хоризонт“ ще се излъчи интервюто на Иван Русланов с мен и Ели Апостолова, нарисувала корицата на „Последният еднорог“. Записахме го днес.

(Би трябвало да се сдобием и със запис на самото предаване. Но за всеки случай си настройте онлайн транзисторите. А ако някой вземе та ни запише – цена няма да има...)

[Кал]

Внимание! Интервюто с Иван Русланов е оставено за утре, 19 март, пак между 14 и 15 часа в „12 плюс 3“ по „Хоризонт.

А в понеделник аз пуснах следното писъмце до най-близките ни приятели с книжни блогове/списания:

Приятели (:

Тази еднорога се нуждае от по-обхватен мълвеж, за да достигне до своя род. Искате ли да я възвестите във виртуалните си владения?

Светлина и в най-дълбоките ви тъми,
ЧоБи: Кал)

И Фентъзи ЛАРП център се отзоваха.

[Кал]

Ако някога се зачудите къде изчезнаха еднорозите...

Благодаря на Криси Тошева за отклика: http://fantasylarpcenter.com/index.php/ ... -p-ednorog :)

Ако някой друг иска да ни даде рамо с разгласата на новото издание – имаме нужда. Особено с толкова „непробиваеми“ официални медии.

(Иначе, какво пък, може и само на български автори да я караме вече. ;)

Усмивки,
ЧоБи: Кал)

... крият се в море от мълчание.

[Кал]

[quote="In "The Silken-Swift" (in 1953), Theodore Sturgeon"]Here Barbara brought a heart light with happiness, large with love, and set it down on the blue moss. And since the loving heart can receive more than anything else, so it is most needed, and Barbara took the best bird songs, and the richest colors, and the deepest peace, and all the other things which are most worth giving. The chipmunks brought her nuts when she was hungry and the prettiest stones when she was not. A green snake explained to her, in pantomime, how a river of jewels may flow uphill, and three mad otters described how a bundle of joy may slip and slide down and down and be all the more joyful for it. And there was the magic moment when a midge hovered, and then a honeybee, and then a bumblebee, and at last a hummingbird; and there they hung, playing a chord in A sharp minor.
Then one day the pool fell silent, and Barbara learned why the water was pure.
The aspens stopped trembling.
The rabbits all came out of the thicket and clustered on the blue bank, backs straight, ears up, and all their noses as still as coral.
The waterbirds stepped backwards, like courtiers, and stopped on the brink with their heads turned sidewise, one eye closed, the better to see with the other.
The chipmunks respectfully emptied their cheek pouches, scrubbed their paws together and tucked them out of sight; then stood still as tent pegs.
The pressure of growth around the pool ceased: the very grass waited.
The last sound of all to be heard—and by then it was very quiet—was the soft whick! of an owl’s eyelids as it awoke to watch.
He came like a cloud, the earth cupping itself to take each of his golden hooves. He stopped on the bank and lowered his head, and for a brief moment his eyes met Barbara’s, and she looked into a second universe of wisdom and compassion. Then there was the arch of the magnificent neck, the blinding flash of his golden horn.
And he drank, and he was gone. Everyone knows the water is pure, where the unicorn drinks.
How long had he been there? How long gone? Did time wait too, like the grass?
“And couldn’t he stay?” she wept. “Couldn’t he stay?”
To have seen the unicorn is a sad thing; one might never see him more. But then—to have seen the unicorn!
She began to make a song.[/quote]

What kind of song it was, I wonder ....

[Кал]

Ако слушате радио – този петък, между 14 и 15 часа, в „12 плюс 3“ по „Хоризонт“ ще се излъчи интервюто на Иван Русланов с мен и Ели Апостолова, нарисувала корицата на „Последният еднорог“. Записахме го днес.

(Би трябвало да се сдобием и със запис на самото предаване. Но за всеки случай си настройте онлайн транзисторите. А ако някой вземе та ни запише – цена няма да има...)

Иван Русланов ни прати звукозапис (още през април, но чак сега стигнах да го кача).

[Кал]

Честита (и четяща) 2016-а!

http://choveshkata.net/blog/?p=5661 :)

Говори ли ви се за еднорози през новата година? Ако да, дайте един глас за нашия до утре (2-ри) – и заповядайте на книжната среща на 16-и: https://www.goodreads.com/event/show/979695

Ще ви се радвам... а ще срещнете и други хора от Народа на четящите. Все хубави. :)

[Кал]

Саможертвата за мен е форма на самосъжаление. Помните ли разговора между вещицата и еднорогата в „Последният еднорог“?

„Истинската магия не се създава, като жертваш нечий чужд дроб. Трябва да изтръгнеш своя и да не чакаш да си го получиш пак.“

http://choveshkata.net/blog/?page_id=63

Желая ви повече истинска магия.

[Кал]

Ако още не сте го чели, до края на първото гласуване в Националните фантастични награди (12 юни) си го поискайте безплатно от Човешката библиотека.

Възвестено и в Goodreads и Ятото.

[Кал]

Покрай резултатите от Националните фантастични награди допрепуска нова версия на „Еднорога“.

Ако я искате, само ни драснете.

[Кал]

Всички тук гледали ли сте анимационната версия на „Еднорога“?

А помните ли песента, която пеят America в началото?

Then look into the sky
Where through the clouds a path is born
Look and see her, how she sparkles ...

(Снимките са на Ани/nyx.)

[Кал]

Отзив от Svilena Babukchieva в Goodreads

"Последният еднорог" винаги е бил нещо много специално за мен. Като много малка, към пет-шест годишна, един от любимите ми филми беше анимацията по едноименната книга. Оттогава най-голямата ми мечта е да срещна еднорог. Може би след толкова години намерих моя еднорог в лицето на едноименното произведение на господин Бийгъл, което ме остави омагьосана за дни наред. Дали така се чувства човек, видял еднорог? Авторът на този шедьовър е създал една приказка за големи, в която всяка една дума е грижливо подбрана и предразполага читателите към размисъл. Изказът е толкова поетичен и изпъстрен с метафори и алегории, че понякога спираш насред изречението да се възхищаваш на красотата на текста. Това може би ще отблъсне някои, но за мен е част от магията на тази книга. Още с първите редове се потапяш в меланхоличната ѝ атмосфера, която те обгръща като топъл есенен ден, който не искаш никога да свършва. (...)
Дълго след като затворих последната страница, продължих да се усмихвам и да тъгувам по Еднорогата, но едновременно с това бях и щастлива, че се срещнахме.
"Последният еднорог" е произведение, което резонира със същността ми и остави траен отпечатък в моята душа. Колкото и думи да изпиша за него, никога няма да са достатъчни да опишат емоциите и чувствата, които породи в мен. Ако не беше "Човешка библиотека" и прекрасният им превод, сигурно нямаше да имам щастието да се докосна до тази великолепна книга, така че сърдечни благодарности!

Ех...

[Кал]

Отзив от Калоян Захариев в Goodreads

(...) Историята е нежна и приятна, плъзга се по-скоро като приказки, а острите ръбове на суровите моменти са нежно и стилно загладени. Героите блестят като светулки насред странния свят. Заприлича ми малко на магичен Маркес по изказ и стил, но Бийгъл е доволно уникален. Определено препоръчвам на всеки, който иска да се наслади на красива история.

[Кал]

Споделено четене №1 (и три в едно ): Миро Моравски чете във FOX book café откъси от „Последният еднорог“, „Да пробудиш драконче“ и „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“

[frog]

"Тя му се усмихваше като прилеп"
"Пред белотата и сияещия рог Моли се смали до пискащ бръмбар, но този път към земята се сведоха старите тъмни очи на еднорогата."
"Гласът и очите му бяха толкова сурови, колкото съумя да ги докара, ала почувства, че носът му се смути. Така и не бе успял да възпита носа си."
"Еднорогата издаде тих, любопитен звук, подобно на котка, която зове малките си."

Отговорно заявявам: we all lived for today, откакто "Последният еднорог" на Beagle е бил преведен на български!

[Кал]

Бонус за всички, изпуснали Споделеното ни четене на 12.04. – вече е
налично и в YouTube:

https://youtu.be/bJ47KyVUSP8

Насладете се на откъсите от „Последният еднорог“, „Да пробудиш
драконче“ и „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“ с
гласа и китарата на Миро Моравски; и очаквайте следващото издание в
поредицата!

А междувременно, защо не се абонирате за YouTube канала ни? Съвсем
скоро готвим още една изненада там...

[Кал]

My review:

This Unicorn, along with Ende's Neverending Story and Zindell's Requiem for Homo Sapiens, has made me what I am.

It has been there for me to shine and shiver with its seashell light even in the deepest night. It has been there to remind me that great heroes need great sorrows and burdens, otherwise half their greatness goes unnoticed. That you can't make real magic by offering up someone else's liver; you must tear out your own. (And not expect to get it back, aye.) It's been a song and a companion, a parent and a child ....

I've tried to tell more here:

http://choveshkata.net/blog/?p=105

But in the end, it's only words. For real magic, you would need a Unicorn.

(Peter ... how did you make her?)

~ ~ ~

И на български:

„Последният еднорог“ – редом с „Приказка без край“ и „Реквием за Хомо сапиенс“ – ме е създал такъв, какъвто съм. Той е сияел и трептял край мен и в най-дълбоката тъма. Припомнял ми е, че великите герои се нуждаят от велика скръб и бреме, инак половината им величие остава незабелязано. И че не мога да направя истинска магия, ако пожертвам нечий чужд дроб – че трябва да изтръгна собствения си. (И да не чакам да си го получа пак.) Бил е мой спътник, моя песен, родител и дете...

Опитал съм се да разкажа повече:

http://choveshkata.net/blog/?p=105

Но си остават само думи. За истинска магия ще ви трябва еднорог.

(Питър... ти как успя?)

[Кал]

My reviewlet of The Last Unicorn (Renae De Liz and Ray Dillon's graphic novel):

Breathtaking.

No words to waste. Just gaze and gaze and gaze ... until the magic wells up inside you too, and springs forth ....

P.S. Oh ... and more beautiful than the movie. I loved the movie (to the point of deciding to translate the book into Bulgarian, and later having a host of wonders happen to my life), but this soars to another level.

[Кал]

Another war story I couldn't mention on the panel: on working with editors.

I love working with editors. The more the merrier.

When we were young and full of vim, we translated The Last Unicorn into Bulgarian like this: we had three translators and three editors. (Because we felt there isn't a single Bulgarian translator who can do justice to the original.)

Each translator and each editor discussed every word in the translation.

The book is some two hundred pages, and it took us a year and a half.

But the end result was gorgeous. It still crops up on the Top 3 favorite novels of Bulgarian readers.

Thinking back about it makes me smile fondly. And tell myself, "I'm NEVER doing that again."