Какво ще стане ако Тристан на Джоана Линдзи по погрешка...

[N.Perfilova]

Здравейте,
Да вметна, че доста обичам да чета. Не разграничавам жанр и стил, стига книгата да е добра.
В същото време понякога Автора доста ме… мога да кажа дразни. Тогава се замислям ,,какво ще стане ако?...“
Не Ви ли се е искало да объркате малко сценария?
ПС: Със сигурност ,,разказите“ ми имат правописни, смислови и синтактични грешки. Старая се да ги редактирам, но трябва да препрочитам доста пъти работата си та да ,,хвана“ всичко. Първата ми публикация из форума на Моята библиотека така набиваше на очи с препинателни знаци, че сама себе си подразних. Така като процесора на домашния ми компютър сега работи по-добре като котлон, от колкото по предназначение, докато не си сваля информацията от харда оставям нещата така. Ще си призная, че опитах да редактирам ,,разказчето“ си, но отново не съм видяла всичко…
ППС: Регистрацията ми в Моята библиотека е с ,,ник“ - „cattiva2511“ , където ми бе обърнато внимание, че не е много сериозно от моя страна да ,,поствам“ под ,,ник“. Обяснила съм, защо се получи така в една от темите във форума за Авторско творчество.
И сега да видим какво е родило съзнанието ми и дали има интерес...

[N.Perfilova]

Щях да „копи-пестна“ работата си днес, но така като ми обърнаха внимание относно форматирането, SFB формат, реших преди да продължа да оправя първо текстовете като конструкция и да оправя до колкото мога и други „забавни“ грешчици и тогава да видим какво ще ми се получи. Понякога първо действам после мисля, сега ще се опитам първо да мисля после да… споделям така да се каже!

[N.Perfilova]

| Какво ще стане ако Тристан на Джоана Линдзи попогрешка отвлече извънземно
| Н.К.Перфилова


> ПРОЛОГ
> РАЖДАНЕТО НА ИДЕЯТА…
Петък вечер. Светлана и всичките ѝ, цели три, приятелки се бяха събрали в апартамента ѝ за да пийнат и съответно да се оплачат от живота си. Светлана нямаше за какво да се оплаква. Беше млада и красива, имаше щастлива връзка, добра работа и… ами всичко си ѝ беше наред. Приятелката ѝ Людмила, с която бяха заедно повече от три години, бе също така млада и красива, със също толкова добра работа и много духовите… Да, вместо да пият третокласна водка и да си ревът една на друга можеха сега да се намират в някой бар и да се смеят, но не- нещата не стояха така.
Светлана обичаше приятелките си, но знаеше, че ѝ завиждат. Как иначе, за жалост? Останаха заедно след гимназията, само защото Светлана не си падаше по мъже, което автоматично я изключи от конкуренцията. Ако не беше така те никога не биха били с нея, защото не можеха да си намерят такъв индивид. Не че сега успяваха…
Спряха да излизат сред хора, заедно с нея, защото въпреки че Светлана Владимировна не обръщаше внимание на мъжкото съсловие, това я направи дори още по-желана за тях. Повечето от не-нежния пол приемеха „НЕ“ като едно по-трудно изкарано „ДА“ . Светлана се примири, че ако иска да е сред приятелките си, които вече много ѝ досаждаха с вечния си хленч, ще трябва да го направи зад четири стени в пълна изолация.
- Светлана, колко време ти трябваше да се оправиш като си сложи силикон? – О да, те не спираха да я питат, особено пред други хора, относно подобренията които бе направила по тялото си. Светлана имаше проблеми в гимназията с няколко неща, така че като порасна вместо да се вглъби в несъвършенствата си, просто ги оправи. Проблем едно, косата ѝ не притежаваше никакъв обем и беше толкова тънка и рядка че вечно се носеше вързана, защото човек оставаше с впечатлението че тя има едва два косъма. Една нова процедура за присаждане, малко повече грижи и проблема е решен. Зъбите ѝ бяха леко криви и жълтеникави от кафета и цигари… зъболекар с добра репутация реши и това. Беше плоска като дъска, сложи си силикон, имаше виснало коремче, което въпреки вечните диети и фитнес така и не се стегна….ами изряза го.
- Не много… - ох как ѝ писна от тези свраки. Беше около тях, само защото това ѝ остана навик от детските години. Когато бяха в гимназията тези госпожици вечно ѝ се подиграваха за дефектите ѝ, старите дрехи и липсата на средства. Светлана не се озлоби към тях, мъкнеха я със себе си, само защото и те не бяха от "вървежните" и така изглеждаха добре пред нея. Но нещата се промениха, за тяхна жалост. В университета Светлана започна като стажант в една от най-големите счетоводни кантори в Москва и така като бе математически гений парите започнаха да текат. След подобренията, върху външността си, нещата се развиха още по-добре, бе сложена на главната прозрачна клетка в отдела си, и така когато клиента идва да преговаря за счетоводни услуги да види първо Валерия Луканова* . Така фирмата привлече още повече клиенти, а Светлана получи още повече работа и съответно още повече пари. Въпреки, че я повишиха доста бързо тя не си взе отделен голям офис, защото напълно осъзнаваше защо е толкова заета. Шефовете ѝ бяха на същото мнение, но не искаха да го изкажат в прав текст, защото се страхуваха от съдебни дела… Сега на двадесет и пет Светлана бе богата, красива и напълно доволна.
[* Валерия Луканова(1) – Родената на 23 август 1985 г. в Одеса Валерия Луканова е едно от най-популярните лица не само в страната си, но и в целия свят. Причината - украинката е идентично копие на легендарната кукла Барби, заради което и получи псевдонима "Живата кукла Барби".]
- Срещнах един мъж, мисля, че този път ще се получи. - започна да разказва Вася. Светлана се усмихна, това се слушаше всяка петък вечер. Нямаше никакъв мъж, но Вася не можеше да си го признае. Василиса, която мразеше майка си заради името, което ѝ е дала, вечно говореше за бъдещия си приятел, който бе плод единствено и само на нейното съзнание. Тя бе ниска и трътлеста, но според Светлана проблема ѝ бе единствено в самочувствието. Вася беше много красива в лицето и имаше изключително хубава кожа. Светлана осъзнаваше и факта, че за ниското самочувствие на приятелките си е виновна и тя, но това си беше техен проблем не неин. След гимназията Вася и Александра започнаха работа в един магазин за дрехи и просто си останаха там и до днес. Заплата им бе мизерна, живееха още с родителите си, защото не можеха да си позволят да плащат наем и това… е цялата история на живота им. Лидия започна да учи ветеринарна медицина и стана ветеринар. Но любовта ѝ към животните бързо умря, защото клиниката, в която започна като стажант и в която все още работи, се занимаваше единствено с големи клиенти, които държаха развъдни ферми… тоест повечето време ръката на Лидия бе завряна в на кравата гъза. Въпреки че трите бяха абсолютно недоволни от живота не правеха нищо за да променят нещата, така че Светлана реши че дори и да винят нея тя не е единствения им виновник.
- Какво правиш вечер, Светлана, разбрах че Людмила има нова работа и работи главно през нощта? - Да, Людмила, три-годишната половинка, работеше като диджей. Преди записваше в студио, но сега започна работа в една дискотека в центъра и повечето време прекарваше там. Ако въпроса целеше да засегне Светлана не се получи. Двете с Людмила се разбираха така добре, защото всъщност обичаха от време на време самотата. Светлана имаше много богата фантазия и често четеше и си представяше разни работи… Людмила пък понякога искаше да слуша, със слушалки, сетове* загледана в една точка и напълно погълната от музиката си. Напълно си пасваха.
[*сет(2) - поредица от тракове, смесени от диджей.]
- Чета.
- Така ли, какво четеш?
- Главно любовни романи!-Жените я изгледаха с престорен подигравателен поглед. Те също го правеха, но се криеха, защото човек щеше да реши че са самотни и отчаяни и за това го правят. Но кой можеше да каже същото и за Светлана Владимировна?
- Не мислех, че могат да те влекът такива глупости, пък и в тях има мъже… - каза лукаво Вася.
- Аз не мразя мъжете, просто не искам да си лягам с тях. Пък и защо да не ги чета, те са като приказките, не натоварват и те оставят с приятно чувство, че света е красив след прочит.
- Ти не харесваш света? - сигурно Александра искаше да чуе как тяхната приятелка е нещастна.
- Напротив, но човек има нужда и да помечтае за нещо различно от това което има. Не вярвам в принца на бял кон, защото си имам своя собствена принцеса с най-красивото дупе в цяла Москва. Не, не е това, просто ми харесва и това е….
- И какво четеш сега? - Вася не се стърпя, тя пък точно чакаше някой главен герой от любовен роман да изскочи от страниците и да я вземе в силните си ръце.
- Една книга на Джоана Линдзи - "Любовницата на пирата".
- Чела съм я. - Александра се изчерви, нали осъждаха хобито на Светлана, а сега си призна пред всички порока си.
- По принцип историята не е лоша, но главната героиня Бетина и главния герой Тристан ме дразнят с държанието си. Това става в повечето книги, които чета. Не обичам мъжкаря да обижда женската, а и мразя когато женската се държи като дете на петнадесет и не знае за какво наистина живее. Пирата Тристан я тероризира, изнасилва, подиграва и дори проявява форми на насилие. Бетина-девицата се подчинява, реве, пак се подчинява и пак реве. Напълно неадекватна и абсолютно наивна.
- Те тогава хората са били такива…
- Глупости, не си ли учила история в училище? Но все пак историята ми харесва, авторката също. Макар, че много от книгите ѝ са за прекалено слабохарактерни девойки и прекалено тестостерони мъже... аз харесвам работата ѝ.
- И какво правиш в главите, когато всичко те дразни? - попита Лидия. Всички бяха фенове на гореспоменатата авторка, бяха чели всичко нейно преведено на руски, но нямаше да си го признаят и след милион години.
- Ами представям си какво би станало ако… гледали ли сте "Лекс"*?
[*Лекс(3) - (LEXX) е научнофантастичен телевизионен сериал, който проследява приключенията на група неподхождащи си герои на борда на Лекс, "най-могъщата разрушителна сила в двете вселени", на който е кръстен и сериалът. Лекс е органичен космически кораб, който наподобява водно конче. Той може да разрушава планети и да се храни с остатъците им.]
- Какво е това? - Светлана не се учудваше, че не знаят, защото всъщност приятелките ѝ не си падаха по този вид изкуство. Светлана обичаше филмите, всякакви филми, независимо какви. Единственото условие бе да са направени добре и да са ѝ интересни. Дали са фантастики, ужаси, трилъри, комедии или драми също нямаше значение за нея. Гледаше и сериали, но само тези които могат да задържат интереса ѝ. Признаваше си когато гледа сапунки, защо да не ги гледа ако ѝ харесват? Обожаваше добре направените филма на ужасите. Бе гледала над сто пъти дозорите* и чела книгите още толкова.
[*дозор(4) - ”Нощен патрул” (на руски: Ночной дозор) е фентъзи/научно-фантастичен роман от известния руски писател Сергей Лукяненко. Книгата е издадена в Русия през 1998 г., а през 2004 г. излиза филмът Нощна стража, който описва историята от романа. В България книгата е публикувана.]
- Това е фантастика…
- Не харесвам нито такива книги, нито такива филми, знаеш… - Александра винаги се смееше на имената които авторите и сценаристите даваха на разни извънземни и страни предмети по научно-фантастичните филми.
- На мен пък сериала ми хареса…
- Какво общо има "Любовницата на пирата" с фантастиката ти?
- Ами, когато много се подразня на Тристан и Бетина започвам да си фантазирам какво ще стане ако по погрешка Тристан на Линдзи отвлече извънземно…
- И какво ще стане? - Вася седна удобно и обърна цялото си внимание към Светлана.
- Ами, нека отворим книгата и да започнем от начало…

[N.Perfilova]

> 1 ГЛАВА
"Когато влезе в огрения от слънцето салон и застана пред родителите си, Бетина предчувстваше за какво я бяха повикали. Не се случваше често Андре Верлен да я извика за разговор, а още по-малко пък да я предупреди от предния ден. Знаеше, че ще й съобщят нещо особено важно, нещо, което щеше да промени целия ѝ живот. През цялата нощ се бе мятала неспокойно в леглото, измъчвана от предчувствия, но дълбоко в сърцето си знаеше какво ще каже баща ѝ. Вече бе навършила деветнадесет години и бе време да се омъжи...
Добре, на кратко, младата и красива Бетина, която е вече на преклоните деветнадесет години, трябва да си качи сладкото дупе на големия лош кораб и да отиде при годеника си граф Пиер де Ламбер на остров Сен Мартен. Лошия татко, който потиска майка ѝ цял живот не оставя на клетото момиче право на избор и така като тя е учена да живее в подчинение на баща си няма как да му каже "не". Естествено момичето избухва от време на време, но дори домашното куче понякога хапе. Въпреки това в край на сметка Бетина е доволна, защото така се прави по това време... "Беше се научила да се радва и да бъде благодарна за това, което има."
Преди вечеря Жизел Верлен отиде в стаята на дъщеря си, за да поговори насаме с нея. Все още бе разстроена от мисълта за предстоящия ѝ брак...
Поговориха си на дълго и на широко и Бетина остана сама. Искаше ѝ се да се разходи, след всичко което научи тази вечер, а и защо не? Оставаше ѝ още съвсем малко време свобода от брачните окови.
Бетина Варлен, взе решение и се спусна от прозореца си в градината, който бе на първия етаж. Никой не очакваше да избяга, не ѝ приличаше. Вървеше дълго без път и цел и стигна до брега на морето. Загледа се в далечината и се остави на безрадостните мисли за бъдещето си...
Изведнъж луната се скри под огромна сянка. Земята се разтресе под краката ѝ и Бетина видя как голямо, приличащо на водно конче, нещо се спусна от звездите и "цопна" далеч от нея във водата и после потъна. Всичко свърши толкова бързо както и започна и Бетина остана със зяпнала уста докато гледаше вече в нищото.

* * *

През това време Стенли Х. Туидъл се качи на платформата, която бе пулта на капитана, и попита намръщено кораба си:
- Лекс, къде сме? - Лекс бе най-могъщата разрушителна сила в двете вселени. Но така като Стенли и неговите приятели разрушиха Светлата зона, остана само една Вселена. Сега си търсеха дом в Тъмната зона. Не го направиха нарочно, но трябваше да убият Неговата сянка, който властваше над Светлата зона в продължение на хиляди години, като накрая изперка и изби и изяде всичките си подчинени. Това бяха двадесет хиляди планети, но Неговата сянка се подготвяше за една метаморфоза в своето развитие и за това просто употреби хората по предназначение. Самата Божествена сянка не бе хуманоид, за това не изпита жалост.
И така сега, след като отърваха света от Неговота сянка, да кажем кой е Стенли Х. Туидъл - бивш куриер на съпротивата срещу терора на Божествения ред, бивш предател на тази същата тази съпротива и бивша охрана по сигурността на Божествения ред - по настоящем капитан на Лекс - огромен кораб-насекомо, умиращ от глад.
- Гладен съм, Стан, трябва да ям. На дъното на океана има много храна!
- Добре, добре яж! 790? - Станли погледна робота глава с името 790. - Да събудим мъртвеца и да видим какво има на тази планета...
- Не ти препоръчвам, мъжка играчко... - 790 не обичаше Стенли, защото той бе единствения "жив" мъж на кораба, а единствената жива жена бе любовта на живота за 790 и това правеше Туидъл лошо изиграна конкуренция. Не че можеше да се нарече така, Стан бе всичко друго, но не ѝ привлекателен. Петдесет годишен слаб "клечко", с рядка коса и изпито лице. Стенли Х. Туидъл никога не е представлявал интерес за жените.
- И защо, тенекиена главо?
- Защото това е планета клас 13, това означава че е напълно изостанала и скоро ще се само-разруши.
- Колко скоро?
- Не мога да изчисля, както казах , планетите от този тип са крайно нестабилни. Може да е след час, може и след хиляда години.
- Така като Лекс е гладен, а аз съм отегчена нека я разгледаме все пак , 790, какво ще кажеш? - Зев Беллрингер идваше от планетата Б3К. Преди да се запознае със Стан, Зев бе дебела и много грозна, но заради неподчинение, тоест заби един мазен юмрук в лицето на бъдещия си мъж, тя бе осъдена да стане наложница в мините на Неговота сянка. С технология поправиха тялото ѝ като го направиха идеално, но на планетата по това време започна бунт и се разбягаха мозъчноядни червеи-влечуги... и така един такъв индивид прекъсна процеса и смеси ДНК-то си с този на Зев. Сега тя бе красива, разгонена и наполовина влечуго копнеещо да яде месо, по възможност живо... относно трансформацията на мозъка ѝ, която целеше да я направи покорна за мъжете... е, Зев предостави тази възможност на 790 и така робота, от който остана само главата след атаката, се влюби в красивата девствена наложница.
- Зев, слънце на моята Галактика, щом това е желанието ти! Но нека да внимаваме по мои данни, които не са много за тази планета, се намираме във варварска среда. Тук няма нито наземни нито въздушни машини, нямат "комуникатори" и "преводачи" и нямам данни за езика им.
- Как контактуват тогава? - Стан се замисли. Ако всичко това бе вярно, жените на планетата ще бъдат ограничени в изолиран избор, което пък значеше че той ще се позабавлява. Станли Х. Туидъл би дал всичко да оправи Зев, но това само защото нямаше други жени на кораба, но сега се намираше на изостанала планета, по средата на нищото в Тъмната зона, а той бе Великия капитан на Лекс... ключа получи по абсолютна грешка, но това щеше да го премълчи. О, да, жените щяха да са негови робини.
- Не съм сигурен, но така като "преводача" ще трябва да се настрои, не мога да намеря нищо за езика на тези хора, ще трябва малко време преди да съм готов. Трябва да инспектирам някой човек, тогава ще мога да настроя "преводачите" Ви.
- Лесна работа, да вървим, идваш ли, Стан? - каза весело Зев.
- Ами мъртвеца?
- Остави го, не искаш ли да се позабавляваш? - намигна Зев. Поради поправките на тялото и мозъка ѝ, нали трябваше да е наложница, Зев Беллрингер бе винаги готова за секс... и за сега абсолютно девствена.

* * *

Бетина все още гледаше в пространството. За пръв път бе тръгнала сама така от вкъщи по средата на нощта, така че реши че въображението ѝ и е изиграло лоша шега. Утре щеше да отпътува към остров Сен Мартен и да започне новия си живот. Може би това напрежение, което се трупаше в нея ѝ направи този номер на фантазията. Такива неща просто не се случваха.
Когато Бетина Варлен реши най-накрая да се завърне в дома си изведнъж от водата се показа нещо. В далечината Бетина не можа да види какво става, но любопитна остана да гледа. Нещото летеше като птица и се приближаваше бързо към брега, когато почти стигна до нея видя, че страната птица прилича на огромно насекомо. Съществуваха ли такива животни? Тя никога през живота си не бе виждала такова чудо. Остана като омаяна докато страната птица-насекомо не кацна на плажа.
Бетина искаше да тръгне към нещото, но то отвори огромните си "очи" и от него излязоха двама души. Бетина се закова на място, как се бяха озовали тези хора в "главата" на птицата-насекомо. Скри се зад едно дърво и се загледа в непознатите.
Хората се оказаха мъж и жена, които щом излязоха от "птицата" и започнаха да се оглеждат. Мъжът бе висок и слаб, със странна шапчица на русата си глава. Беше облечен в червена дреха, която бе цяла от врата до краката, с копчета от пред. Бетина прецени, че сигурно е възрастен колкото баща ѝ с изпито, но приветливо лице. На шапчицата си имаше някаква буква или цифра, но от това разстояние и в тази тъмнина Бетина не можа да я различи.
Жената бе почти гола. Ризата, която носеше бе с изрязано деколте и високите ѝ гърди бяха почти навън. Странен колан вталяваше ризата около кръста, а краката ѝ бяха напълно голи от бедрата на долу. Носеше високи до колената ботуши е държеше огромна странна метална кутия. Косата на жената бе къса, но някак ѝ отиваше... Тогава Бетина се загледа по-напрегнато... жената приличаше досущ на нея. Бяха като две капки вода, как бе възможно това? Кои бяха тези хора? Какво правеха? Опасни ли са?
Зев и Стан забелязаха жената, която се опитваше да се скрие зад едно дърво и ги наблюдаваше. Стан нямаше добро зрение, дори за човек, и не можа да огледа добре дребната фигура. Зев от друга страна виждаше перфектно, особено в тъмнината. От промяната в ДНК-то си тя чуваше по-добре, виждаше по-добре, мислеше по-бързо, движеше се по-бързо, беше по-силна... усмихна се. Кой би си помислил, че грозната и дебела Зев Беллрингер, сирачето от Б3К, сега ще пътува на борда на Лекс като най-красивата и силна жена в Тъмната зона?
- Кой ни гледа? - попита като шепнеше Стан. Той не бе от най-смелите. Напротив Стан бе страхлив до мозъка на костите си. Точно от страх предаде съпротивата и предостави на Божествения ред скрити данни, които бяха поставени в зъба му. От страх стана пазач и отново от страх остана с красивата Зев и мъртвия Кай. Сега, когато бяха сами на тази почти безлюдна планета страха отново го завладя. Преди да тръгнат Стан си мислеше, че хората населяващи тази земя клас 13 са безопасни, защото едва ли можеха да имат оръжия... но Стенли Х. Туидъл установи изведнъж, че и с камък можеха да го умъртвят, а това не му хареса като идея. Дали диваците щяха да ги нападнат с мечове и боздугани, като пра-войните на Острал-Б?
- Жена е и прилича точно на мен.
- Да не би да е като Уист? - Уист бе красиваца, която Стан бе срещнал на една изоставена планета не далеч от тази. Той се бе влюбил в нея, той винаги се влюбваше в красиви жени, които му обръщат внимание. Лошото стана, когато се оказа че Уист е паразит, който се храни с течност, която се синтезира от човешка плът и с наркотик упоява жертвите си. Червеите ѝ се загнездваха в човешкия мозък и правеше хората роби на нейните желания. Стан също стана неин роб, но както винаги, Зев и Мъртвеца го спасиха от нейното влияние. Убиха я и унищожиха планетата. Само с една дума на Капитана, Лекс можеше да унищожи всяка една планета, а Капитана в случая бе Стенли Х. Туидъл, който бе много ядосан на въпросната Уист. В същото време паразита можеше да приеме какъвто си иска образ, дори образа на красивица бе заимстван от момиче, което бе убила и изяла.
- Не знам, може да я попитаме.
- Не искам пак да попадам при хора като Бог... - Бог бе един от робите на Уист, управляващ другите ѝ такива.
- Ако е като Уист ще я убия, не се страхувай, Стан, аз ще те пазя. - Зев се усмихна, ако Стенли Х. Туидъл решеше да умира тя щеше да е до него за да се докопа до ключа на Лекс. Ключа представляваше ДНК код, който се придаваше при силна възбуда - пиковия момент в секса или момента преди смъртта. Така като Зев не искаше да прави секс със Стан другия начин да се добере до ключа бе смъртта. Но Стан бе нейното ново семейство, а Лекс новия ѝ дом, така че тя лично не би го направила никога.
- Ей, ти там, ела да те видим! - крякна Стан придобил кураж.
Странните хора са я видели и сега мъжа и махаше и крещеше, но Бетина не можеше да разбере какво говори. Тя владееше перфектно френски и английски, но езика на който викаше мъжа ѝ бе напълно непознат. Какво да прави? Вече я видяха, ако побегнеше можеха да се качат в странната птица и да я стоварят на главата ѝ. Това нямаше да ѝ помогне. Бетина облиза нервно устни и пристъпи към двамата.
- Здравейте, аз се казвам Бетина Варлен, баща ми е Андре Варлен, много влиятелен и богат и ако ми направите нещо той ще отмъсти за мен! - Стан и Зев не разбраха и дума от страните звуци, идващи от устата ѝ. Зев се усмихна на момичето, единствената разлика между тях бе че то имаше дълга руса коса, сплетена на плитка, докато косата на Зев бе къса и почти синя от белота. Това бе идеалната прическа за нейното лице, техниката никога не бъркаше... не ѝ се стори заплаха, може би приликата бе случайна. Зев помисли колко е млада, самата Зев бе доста възрастна когато настойниците ѝ от сиропиталището я дадоха на бъдещия ѝ мъж, който бе едва на четиринадесет тогава, но след промяната тя се подмлади, кой би искал дърта наложница?
- Какво казва, 790, за какво ни говори? - попита Зев. Очите на 790 светнаха, те представляваха две дупки в металния обков, както и устата, всъщност. Бяха покрити с неразбиваема прозрачна сплав, с цветен дисплей изобразяващ точно това - очи и уста.
В момента в който буркана проговори на странен език Бетина започна да крещи. Това бе отрязана глава, или магическа сфера или... не знаеше как да го нарече, защото за пръв път виждаше нещо подобно... което естествено я уплаши толкова много, така че тя отвори уста и започна да пищи с цяло гърло.
Зев се помръдна съвсем малко към момичето и също толкова спокойно както я гледаше заби юмрука си в лицето ѝ, при което Бетина загуби съзнание и падна в несвяст на земята.
- Уби ли я? - попита разочаровано Стан, можеше да се опита да прави секс с нея, ако беше безопасна, а сега Зев я уби.
- Естествено че не. Щеше да привлече внимание, а ние все още не знаем нищо за тази земя и не знаем от какво да се пазим и от какво не. Ще я вземем на Лекс, 790 ще види какво има в мозъка ѝ и тогава ще преценим какво да правим. - Зев рядко имаше добри идеи, винаги се подаваше на импулса си и често вършеше неща без да мисли, което им докарваше много проблеми, но сега Стенли Х. Туидъл напълно се съгласи с плана на своята спътница!
Зев Беллрингер вдигна момичето на рамо и се качи в молеца. Какви тайни крие нейния двойник, дали на тази западнала цивилизация щеше да ѝ хареса чудото Зев Беллрингер? Дали имаше красиви мъже готови да ѝ угодят?

[N.Perfilova]

> 2 Глава

Кай, последния Брунан-Джи гледа дълго Зев. Той бе мъртъв, от близо две хиляди години. Когато участва в съпротивата срещу Божествения ред, той беше убит по време на една от битките. Но тогава настоящата Негова Божествена сянка, на всеки няколко хиляди години мозъка на Неговото сянка се сменяше с нов наследник, реши да си направи шега с предсказанието на Пророка, че точно последния Брунан-Джи ще бъде неговата гибел и запази Кай. След смъртта на война, Неговата сянка напълни организма му със специална смес, наречена прото-кръв. Така върна мъртвеца към живот и го направи свой убиец за последните две хиляди години. Когато Кай бе изпратен да елиминира Зев и Стан, той върна спомените си и започна да ги защитава.
Като един истински ходещ труп Кай нямаше чувства, мечти, сънища или каквито и да били други нормални човешки емоции. Знаеше, че Зев е влюбено в него, това тя и не криеше, но не можеше да ѝ отговори, дори и да искаше, защото той нямаше желания.
Новият план на наложницата не му се показа добър. Не за пръв път тя изявяваше желание да направи нещо изключително глупаво, не за пръв път това свършваше с края на планетата, в която се е развилняла.
- Ще го направя и точка, 790, ти идваш с мен, но трябва да внимаваш да не те види никой от земляците. - Зев Беллрингер вече знаеше, че планетата на която се намират се казва просто Земя. Но от това което научи за тази Земя, разбра че планетата не се обитава от много умен народ. Тяхната еволюция и прогрес тачеха толкова бавно, че щяха да бъдат нужни още милиони години за да достигнат другите цивилизации. Но живота на джуджето бе ограничено, така че хората тук никога нямаше да достигнат апогея си.
- Любов на моя живот, знаеш че по-принцип не бих ти отказал нищо, но защо не вземеш, поне мъртвото парче месо с теб за да те пази?
- Ще взема един комуникатор ако имам нужда от него, ще извикам за помощ и той ще дойде, ако не ще го напривиш ти. Но ако се правя на Бетина Варлен не мога да се разхождам с мъртъв убиец под ръка. - когато Зев видя спомените на Бетина се ядоса на хората от тази изостанала цивилизация. Върна се мислено обратно на Б3К, където прекара най-черните години от живота си. Истината е, че наказанието на Божествения ред всъщност и подари живот, защото до преди това Зев не бе живяла. Прехвърляна от приют на приют, Зев Беллрингер винаги се подчиняваше на по-висше стоящите от нея, било то настойници или възпитатели. После трябваше да се ожени и да се подчинява на съпруга си... но в деня на годежа бъдещия ѝ мъж я видя. Нарече я "дебела, грозна крава" и каза че никога няма де се ожени за нея. Зев се разстрои, защото повечето от съществуването си прекара в мечти как да му угоди и когато малкия тъпак я обиди тя не се стърпя и го фрасна в лицето, като му счупи носа на две места. Зев бе огромна, а той нисък тийнейджър... за това ѝ престъпление тя бе осъдена от Божествения ред.
Сега Зев Беллрингер реши да помогне на Бетина Варлен. Щеше да провери що за стока е бъдещия ѝ мъж и чак тогава да реши дали той заслужава момичето. Държали са я затворена като самата нея, не можеше да позволи да ѝ се случи нещо лошо, хареса мислите ѝ, хареса всичко в нея... освен този неясен страх, който таеше в себе си, но знаеше че е нормално при такъв живот. Преди Зев беше друга, беше страхлива и свита, но промяната на тялото и ума ѝ, както и новото ДНК я направи идеален хищник, а хищниците не се плашат лесно.
- Значи,- започна да говори Стенли Х. Туидъл, докато дъвчеше питателната си каша. - ще се направиш на тази жена само и само да видиш на какъв мъж ще я дадат и ако той не ти хареса ще я задържиш като домашен любимец?
- Точно така, Стан, това е моята идея. Ще отида да ѝ сваля дрехите, защото с моите няма да стане, когато съм готова тръгваме. Чакайте сигнала ми, не искам да се заразя с някоя непозната болест или да бъда затворена в някой затвор. Повече никога няма да бъда затворник.
- Тогава не отивай, Лекс скоро ще се нахрани и можем да си намерим някоя хубава и тиха планета с красиви жени и много пиячка...
- Решено е, Стан, ако не харесам този...
- Граф - напомни ѝ 790.
- Ако не харесам този граф си задържам Бетина и тогава ще си потърсим нов дом.

* * *

— Бетина, събуди се!
Зев леко отвори едното си око. С много труд бе пристегнала късата си коса назад, за де не видят разликата в дължината. Видя жената и веднага я разпозна. Апарата за сканиране на спомени бе с триизмерна проекция, така че с лицата на хората тя нямаше да има проблем.
— Казах на онзи глупави слугини да те събудят по-рано тази сутрин — продължи Жизел. — Знаех си, че няма да ми обърнат внимание. През последния месец всичко в къщата е с главата наопаки. Чудя се как изобщо успяхме да свършим навреме с подготовката за сватбата — тя замълча и погледна дъщеря си. Очите й се напълниха със сълзи. — О, Бетина, този месец измина толкова бързо. Ти наистина ще ме напуснеш, за да започнеш самостоятелен живот.
Зев не каза нищо, реши да не говори много с когото и да било, защото дори и да бе видяла повечето от живота на Бетина не знаеше как да се държи за да не се издаде и да не я заловят. Не знаеше какво правят на тази планета с такива като нея, но реши да не се запознае от близо със силите им на реда. Не знаеше законите и правилата им, почти нищо полезно. Щеше да държи устата си затворена докато не се срещне с бъдещия мъж на момичето Варлен.
- Бетина, добре ли си, разбира се че не, разстроена си... - Жизел продължи да говори и да събира вещите ѝ. Зев се изправи от леглото чисто гола, винаги спеше така. Жизел отвори уста като видя дъщеря си, способна на подобна дързост. Обърна внимание, че момичето е пристегнало дългата си коса в много малък кок, също и че косата и е леко посиняла. Никога не е била с такъв цвят. Сигурно е ползвала нов сапун, или нещо подобно и той бе променил цвета на ѝ. Навярно я бе срам и за това Жизел не каза нищо. Реши, че нервите на Бетина започват да се показват и на яве. Тя така страдаше за дъщеря си, за това което предстоеше и за това, че не можеше да ѝ помогне.
- Сега трябва да се приготвиш, защото тръгваме след два часа. О, къде са всички тези прислужници? - завайка се Жизел. Зев наклони глава и дълго изучава жената. Не ѝ хареса, слабохарактерна и страхлива. Не бе способна да защити собственото си дете от тирана си съпруг. Ако можеше да го направи, без да се издаде, Зев би я нокаутирала. Но за сега трябваше да си държи езика зад зъбите и да се прави на скромна и покорна робиня. Зев Беллрингер, скромна и покорна... тя бе перфектно създание със силата на гущер, не скромна и покорна. - Ти и Мади ще тръгнете за Сен Мало, където е кораба, а аз и бащата ти ще те придружим.

Не след дълго Зев бе готова. Едно момиче ѝ помогна да се облече. Колко смешно, всъщност, сякаш бе саката и не можеше да си сложи дрехите сама. А самите дрехи бяха огромни и много на брой и я задушаваха, но на лицето ѝ не се появи нито една емоция. Мади, нейната бавачка (790 ѝ каза, че това е човек който наемат да те отгледа) я следеше с тревога. Явно жената обичаше Бетина. Беше стара и слаба и Зев разбираше, че едва ли има физическа или психическа сила за да закриля малката Варлен, така че не изпита неприязън към нея.
И така потеглиха майката, бащата, бавачката и Зев. Превозното средство беше напълно примитивно, теглено от страни животни на четири крака. Зев прецени, че биха били много вкусни. Имаха големи глави, а това значеше че вътре се намира голямо количество мозък. Дали на Земята хората не само ги ползваха за превоз, но и ги ядяха? Реши да не пита. 790 се намираше на сигурно в един куфар, а Зев се облегна и зачака... ако се придвижваха с това темпо щеше да ѝ отнеме повече време от колкото си бе мислила в началото.

Малкият тримачтов кораб от дълго време бе на котва в пристанището, очаквайки пътниците за Сен Мартен. Жак Мариво, капитанът на "Песента на вятъра", стоеше на мостика. Върху бронзовото му чело, загрубяло от морския вятър, се бе образувала дълбока бръчка. Той бе неспокоен.
Граф Де Ламбер го беше наел, за да качи на кораба бъдещата му жена и прислужницата ѝ и благополучно да ги отведе до остров Сен Мартен. Отначало капитанът искаше да откаже, тъй като не желаеше да приема за пътници жени, но графът бе направил изключително щедро предложение.
Но той знаеше, че ще си има доста неприятности. Трябваше да изолира жените от грубите моряци. За щастие вече една седмица бяха в Сен Мало и те добре се позабавляваха на брега. Трябваше да им държи влага поне за известно време, ала капитанът се опасяваше да не избухне бунт по време на пътуването.
В този момент той зърна голяма карета, която зави по улицата към пристанището, и големите й колела затрополиха по каменната настилка. Видя големите сандъци, привързани върху покрива на каретата и се досети, че това трябва да е невестата със семейството си. Тази вечер трябваше да събере екипажа, за да отпътуват сутринта.
Каретата спря, Андре излезе и попита един моряк къде е закотвен "Песента на вятъра". Мъжът им посочи кораба точно пред тях. Андре мина по малкото мостче и заговори с едрия мъж, който стоеше на палубата. След няколко минути се върна и отново влезе в каретата.
— Капитанът трябва да събере хората си, така че тази вечер ще преспим в града. Сандъците с багажа ще бъдат натоварени на борда, но пътуването ще се забави с един ден.
Андре проявяваше великодушие, тъй като обикновено не си губеше времето да обяснява каквото и да било на семейството си.
Странноприемницата, в която отседнаха, бе чиста и уютна. Зев се настани в отделна малка стая и видя корито пълно с вода, в което трябваше да се изкъпе. Направи отвратена гримаса, как се подържаха земляците чисти в такова примитивно средство за хигиена? Като се качеше на дървеното нещо, което наричаха кораб, Зев можеше да скочи във водата и да поплува, за сега щеше да се примири и с това. Извади 790 от куфара и започна да се съблича, спря се, обърна робота така че да гледа стената, а не голото ѝ тяло и продължи да се приготвя. Когато остана съвсем гола се потопи във водата.
- О, Зев, света започва и свършва с теб, защо ме наказа така, защо отне гледката, която дава живот на схемите ми.
- Защото, 790, нямаш необходимото допълнение към тези схеми за да ме направиш щастлива.
- Аз винаги мога да те направя щастлива. Надявам се граф Де Ламбер да се окажа двойника на "клечко" - това бе прякора на Стан, даден му от Джиджерота, човекоядна форма на живот, която се опита да им открадне кораба. Но както стана с всичките им врагове до сега, тя изгоря в Супер Нова на родната планета на Кай.
- Утре ще се качим на онова корито, безопасно ли е?
- Не мога да знам, любов моя, така като тази планета няма никаква дигитална информация, не знам нищо за историята и нравите им, всичко което имаме е мозъка на момичето, което не е красиво колкото теб, а нейните знания са много ограничени. Технически тя е неграмотна.
- Добре, нека сега си починем, 790, още малко ще изтърпим в тази западнала част на света и скоро ще започнем да си търсим друг дом, тук не ми харесва.

* * *

Зев окончателно установи, че това е най-варварската и ограничена планета на двете вселени... които вече не бяха две.
Три седмици в този дървен ковчег, сама в каютата, единствено с по кана топла вода на вечер за да се измие, я докараха до ръба на това да копнее избие целия екипаж и да пирува с мозъците им. Облиза се при тази мисъл.
- Това е най-доброто пътуване, Зев, о, Зев, радост за очите ми. - 790 не спря да говори, през тези дълги, дълги дни. Той бе щастлив, защото така като Зев отказваше да си "гука" с Мадлен - бавачката и се затвори сама, остана само той да ѝ прави компания. За жалост нежелана, искаше ѝ се да отвори главата му и да изтръгне всичките чипове и жички, които има в нея.
Зев не знаеше, но всъщност капитан Мариво забрани на младата девица да напуска каютата си, защото мъжете на кораба я гледаха като зверове, а пък и сандъка със злато предназначен за зестра, подсилваше апетита към младата медмуазел Варлен. Ако добрия капитан знаеше истината за невинната си овчица сигурно щеше да скочи от кораба и да се остави на милостта на акулите.
Един ден Зев не издържа и излезе на въздух. Всички, мръсни и дрипави земляци, които съвсем не я превличаха сексуално, я погледнаха похотливо. Значи така щеше да се чувства в мините на Неговата Божествена сянка, макар червеите които работеха там, да бяха още по-отблъскващи. Ако трансформацията на мозъка ѝ бе завършена, това никак нямаше да я притеснява.
- Медмуазел, моля когато искате да се разходите, да ме помолите да Ви придружавам, а не да го правите сама. - Капитана си мислеше, че Бетина не осъзнава как я гледат мъжете и не разбира в каква опасност се намира.
Зев изгледа капитана и сви рамене. Не каза нищо и продължи да гледа напред и да пълни дробовете си със свеж въздух. До нея се доближи старата жена и леко стисна лакътя ѝ. Зев се обърна автоматично готова да откъсне ръката на старицата, спря се навреме, но все пак така изви ръката ѝ че се пропука една кост. Капитана отвори уста, не бе виждал човек който само с една ръка е способен да счупи нечий кокал. Мадлен извика силно и седна на палубата като се държеше за нараненото място. Вдигна погледа си и се вгледа в Бетина и тогава осъзна факта, глождещ съзнанието ѝ от много време на сам. Това не бе Бетина Варлен, това със сигурност не бе нейната повереничка... Двама мъже дойдоха да ѝ помогнат, като също гледаха със страхопочитание към Зев.
- Медмуазел Варлен, как можахте? - Извика капитана и се втурна да помага на старата жена.
- Ще оживее. - беше единственото което излезе от устата на Зев. Всички се суетяха около Мади, докато на Зев не ѝ писна и не се прибра в кабината си, без дори да попита бавачката си, по-скоро бавачката на Бетина, как е.
След месец кораба бе връхлетян от буря, това бе втората за Зев. Тя бе преживявала много неща през живота си, но никога не се бе чувствала по-ужасно от сега. Не се страхуваше, не това бе проблема, но постоянното лашкане на кораба я направи доста раздразнителна. Кораба се клатеше, 790 не спираше да говори, а шумовете, които идваха от палубата ѝ докарваха главоболие. Надяваше се тази Земя да се самоунищожи скоро, защото ако не щеше да накара Стан просто да я гръмне. Всичко беше примитивно, мръсно и изключително неудобно. Дори на Б3К условията бяха по-добри.
На вратата се почука и в стаята влезе старата Мадлен, с все още привързана ръка.
- Доста време исках да поговорим, но си признавам че ме беше страх...
- Страх от мен? - повдигна вежда Зев. Мадлен бе сигурна, че това не е нейната истинска господарка. Нищо не бе като на Бетина. Нито жестовете, нито поведението, нито спокойствието което излъчваше, нито уверения поглед - погледа на генерал. За рефлексите и силата да не говорим. Не, жената приличаше на младото момиче, но бе друга. Външно единствено косата бе различна, вечно вързана, и синееща, во Жизел и обясни за неудобството на Бетина, когато объркала сапуните. Глупости! Това просто не бе Бетина Варлен.
- Не, медмуазел, не ме е страх от Вас. Страх ме е от това какво ще ми кажете. Какво сте направили с Бетина Варлен? - Мади не каза на никого какво знае. Кой щеше да ѝ повярва, пък и така нямаше да знае какво е станало с истинската ѝ повереничка.
- Замразих я за известно време в крио камера, защото много крещеше, а нямах време да я утешавам. - жената не трепна и мускул, коя бе тя за Бога?
- Замразили сте...
- Ще оживее, не е опасно, аз съм го правила много пъти. Но Вие сте прекалено недоразвити за да ме разбереш.
- Защо?...
- Защото смятахте да я продадете като товар на мъж когото не познава, за да му се подчинява. Реших да проверя дали този мъж е достоен за нея, ако не ми хареса, ще я задържа за себе си.
- Ще я задържите?
- Да, а защо не, баща ѝ я тероризира, майка ѝ е слабохарактерна и не може да я опази, ти си стара и слаба... аз мога да я пазя и гледам, като ѝ дам право да живее както си иска, а не както трябва според Вашите изостанали и ограничени нрави и закони. - Зев наклони глава и зачака отговора на старата.
- Аз, не знам какво да кажа, коя сте Вие?
- Зев Беллрингер от Б3К. - прост отговор, който не говореше нищо на Мадлен.
- Не разбирам…
- Няма и как, не сте се развили достатъчно, но нямате и време за това на тази Земя. Планетата е клас 13, ще се самоунищожи… толкова е нестабилна, че не се знае кога…
- Аз все още… какво сте Вие?
- Много неща, няма да разбереш. Остави ме сама, няма да направя нищо на Бетина Варлен, освен ако някой не ме предизвика… искаш ли да ме предизвикаш?
- Аз не, ще Ви оставя… само не я наранявайте изгледала съм я от дете и нея и майка ѝ.
- Не си се справила добре, те са слаби заблудени и страхливи. - отсече Зев и с жест посочи вратата.

На другата сутрин морето бе тихо и спокойно, но Зев все повече се дразнеше. Не след дълго се чу ужасен шум, хората викаха и се чуваше трясъка на счупено дърво.
- 790 нещо става! - Зев наостри уши. Какво ли можеше да е, не звучеше като буря, а и морете беше ясно, звучеше като битка.
- Аз ще те пазя, о прекрасна Зев. - Зев се обърна и повдигна вежда.
- Аз трябва да пазя теб, 790, нямаш много ръце, които да ми протегнеш. - Зев взе 790 и се качи на палубата. Видя още едно дървено корито, което бе хвърлило въжета с куки, които се бяха забили в перилата на нейното корито. Мъже се прехвърляха от новия кораб към нейния. Започна битка, кървава и... ухаеше много вкусно. Зев трябваше да се включи, но знаеше че играе роля и не може. Но толкова се възбуди от гледката и аромата на топла кръв, че щеше да започне да лази и лиже палубата всеки момент.
- Скрийте се! - викна капитана и с ужас погледна към нея. Ако останеше така пиратите щяха веднага да я заловят, а поне можеше да се покрие, докато не се реши кой ще е победител… макар че изхода на битката бе ясен.
- За нищо на света… - промърмори Зев и продължи да гледа като очарована с широко отворени очи и замечтан поглед.

[N.Perfilova]

> 3 Глава

Битката бе решена, пиратите превзеха кораба. В какафонията още никой не се обърна към Зъв, Мади я дръпна на страна. Заради това създание тя не можеше да се скрие, защото не знаеше какво ще сполети Бетина, ако нещо се случи на похитителката ѝ.
— Искам да Ви помоля да не казвате нищо — Мадлен се стресна. Израза на лицето на жената, наричаща себе си Зев, изразяваше задоволство. На нея ѝ хареса кръвта и страха на умиращи мъже. Господи Боже, какво можеше да причини на мило и добро дете като Бетина Варлен. — Първо да Ви попитам говорите ли друг език освен френски?
— Френски? Какво е френски? Говоря на твоя език.
— Моля Ви, не говорете нищо и с никого, ще се опитам да Ви запазя. Правя го само защото Бетина е при Вас, няма да Ви предам. — Зев изобщо и не се притесняваше от старата, нито от новите мъже, но може би наистина бяха опасни. Ако се опитаха да я затворят или убият тя просто щеше да го направи първа, през това време 790 щеше да повика Кай и той щеше да ги довърши. Примитивните им оръжия не я притесняваха особено, така че Зев реши че няма страшно и за сега Кай е излишен. Но докато реши точно какво да прави щеше да продължава да играе, можеше и пък нищо да не ѝ направят, щом дори старата можеше да се погрижи за тях. Добре нека прави каквото знае, Зев щеше да почака.
В нишата, където си говореха изведнъж надникна един огромен човешки индивид. Космат по лицето, висок около метър и осемдесет и разстояние между раменете поне метър. Зев го изгледа високомерно, което землянина взе за надменност. С повдигната вежда, Зев плъзна погледа си и го спря на чатала му. Сви рамене и отново го погледна в лицето. Човека се намръщи на това ѝ действие и изрева зад гърба си на другия диалект от главата на Бетина.
— Намерих ги, кап, не са се крили на палубата са.
— Е, Жюл, изведи дамите на палубата.
— Къде е капитанът Ви? — рязко попита Мадлен.
— Скоро ще го видиш, стара жено! — отговори човекът, когото наричаха Жул. — Те говорят английски, Тристан, поне по-възрастната жена.
Излязоха на палубата и Зев обърна погледа си към капитана. Сини очи, толкова сини, че направо кристални, на дясната си буза имаше тънък белег, който се губеше в русата му брада. Беше огромен, много по-висок от първия. Зев насочи погледа си на единственото място, което не бе проверила и остана много доволна, Мадлен я бутна леко и страхливо за да привлече вниманието ѝ и ѝ каза тихо, така че само тя да чуе.
— Сведете погледа си, не гледайте мъжете, дръжте се все едно не ги разбирате и Ви е страх, моля Ви!
В момента в който Зев сведе глава прекрасния мъжки екземпляр я сграбчи за лакътя и я помъкна на някъде. Ако не изчакваше да види какво ще направи старата можеше да го метне на гърба си и вместо той да я влачи тя да си го носи като награда.
— Мосю, почакайте! — извика Мадлен. — Къде я водите?
Мъжът се извърна и студено се усмихна.
— В моята каюта, мадам, за да поговоря с младата лейди. Имате ли някакви възражения?
— Разбира се! — не можеше да позволи да разкрият съществото и да убият единствената ѝ възможност да си върне Бетина.
— Е, тогава ги запазете за себе си! — остро отвърна той и задърпа Бетина със себе си.
— Мосю, тя не говори английски — подвикна след тях Мадлен.
Думите й предизвикаха смях и шеги сред екипажа.
— Как ще й кажеш к'во да прави, кап?
— За това, което си е наумил нашия кап, няма нужда от думи.
Избухна още по-силен смях, който очевидно ядоса капитана им, защото ръката му стисна още по-силно нейната. Зев се възбуди при този изблик на тестостерон.
— Вървете по дяволите, негодници! — извика той на хората си. — Достатъчно се забавлявахте за днес. Връщайте се по местата си и се захващайте за работа! — Сетне се обърна към Зев. — Съжалявам, ако съм ви наранил, мадмоазел.
Зев си помисли, че това е първия добър екземпляр когото е видяла на тази планета и от сега реши да го изпробва.
— По дяволите! — изрева той и се обърна към другия висок мъж. — Жюл, доведи онази жена.
Мадлен незабавно се присъедини към тях, изпълнена с безпокойство.
— Не бива да й причинявате болка, капитане! — единствено тя знае къде е Бетина…
Капитанът погледна изненадано Мадлен, а после избухна в смях.
— Да не би да се опитвате да ми давате заповеди, мадам?
— Няма да ви позволя да я нараните, мосю.
Жюл се изхили. Капитанът му хвърли кръвнишки поглед, но сетне отново насочи вниманието си към Мадлен.
— Вие нейна майка ли сте?
— Не, но съм отгледала и нея, и майка й. Ще отгледам и децата й — не точно нейните, но се надяваше да отгледа тези на Бетина.
— Тя бременна ли е в момента?
— Мосю! Вие не можете да питате…
— По дяволите, отговори ми, жено! — остро я прекъсна капитанът.
— Не, не е.
Изглежда отговорът й му хареса, защото раздразнението му премина.
— А сега ми кажи, защо ти говориш английски, а тя не говори?
— Аз… аз съм родена в Англия. Дойдох с родителите си във Франция много отдавна, като малко дете — искрено отвърна Мадлен.
— И тя изобщо не говори английски?
— Не, капитане.
Той въздъхна и внимателно изгледа Зев, която мълчаливо го наблюдаваше.
— Коя е тя?
— Мадмоазел Бетина Верлен.
— И за къде пътува?
— За Сен Мартен, за да се омъжи за граф Де Ламбер — бързо отвърна Мадлен.
— И богатството, което намерихме на кораба, е било нейната зестра, така ли?
— Да.
Капитанът лениво се усмихна, разкривайки два реда бели зъби.
— Семейството й трябва да е много богато. Годеникът й сигурно също е много богат мъж, нали?
— Да, той ще ви плати щедро, ако ни заведете невредими при него.
Последните й думи го накараха да се засмее.
— Сигурен съм, че ще плати, но ще трябва да помислим върху това — обърна се към Жюл. — Заведи бавачката в каютата си и я заключи. Мадмоазел ще дойде с мен.
О, да, ще дойда на всякъде с теб, помисли си Зев. Чу как 790 започна да ръмжи съвсем тихо и злобно, но само за нейните уши, тези тихи звукови вълни не можеха да се усетят от останалите. Зев не можеше да го остави… щеше да го обърне към някоя стена.



* * *

В малко и разхвърлено помещение Тристан настани товара си — Бетина на едно кресло до дългата маса. Напълни две чаши със сухо червено вино подаде ѝ едната и също се отпусна на един стол. Той се облегна на зад и я загледа изпитателно. Не видя страх в очите ѝ, само жив интерес. В едната си ръка стискаше някаква странна кръгла кутия, но щеше да ѝ я отнеме по-късно, за да види какво ценно имаше там. Сега не искаше да я стряска още… но тя не изглеждаше стресирана ни най-малко. Би трябвало сега да вика или плаче, но тя просто седеше напълно спокойно на мястото си и душеше виното, все едно за пръв път през живота си вижда такова нещо.
— Хората ми казаха, че си голяма красавица, но честно казано не мога да разбера как са го разбрали, когато лицето ти е покрито с толкова много черен прах. — Никаква реакция. Явно наистина Бетина Варлен не говореше английски, колко жалко, въпреки това Тристан продължи.
— Възнамерявам да правя любов с теб, Бетина Варлен, а след това да те заведа при годеника ти. Така че свали си дрехите. Не ми се иска да те насилвам и да ти причинявам болка.
Зев наведе глава на една страна. Определено този и харесваше. Плана му още повече.
— Стани! — каза властно тя.
Тристан я погледна озадачено. Нима жената му нареждаше?
— Значи все пак говориш английски?
Зев само сви рамене. Не искаше да си говорят, след всичката възбуда която натрупа през деня, това бе последното, което искаше да прави. Щеше да загуби девствеността си, точно с този голям космат примат от изостанала планета. После той щеше да я отведе при годеника на Бетина и тя щеше да продължи с намеренията си.
— Стани! — отново повтори Зев, като еротично облиза устни.
— И за годеника ти ли излъга старата жена? — смути се Тристан, бе очаквал какво ли не от тази среща, но не и такъв разговор.
— Не, Де Ламбер ме чака. — Не точно нея, но какво значение има? Ако Де Ламбер поне малко приличаше на този, значи все пак Бетина не бе в опасност, дори напротив.
— Защо искаш да се изправя, Бетина? — Тристан не знаеше на къде да поведе разговора, пък и не точно разговор искаше да поведе.
— Искам да те огледам и да видя дали навсякъде си толкова голям. — Усмихна се предизвикателно тя.
Тристан я изгледа втренчено. Помисли, че е отвлякъл млада и непорочна девица, дори му стана леко гузно относно намеренията си, но трябва да е бил сляп за да не види, че тази жена бе всичко друго, но не и непорочна. Тази мисъл го разочарова и почти уби желанието му. Все пак бе красива, неоспорим факт, за сега и това му стигаше… но веднага след това щеше да я върне на годеника ѝ и повече никога да не се сети за Бетина Варлен.
— Не си това, което очаквах, Бетина, мислех че си честно момиче от добро семейство…
— Не ми се говори, харесвам те, добър индивид си, мисля че ще ми доставиш удоволствие. Аз съм създадена за любов, това е моето предназначение, но все още никога не съм била с мъж. Но мога да те уверя, че ще ти доставя неимоверно щастие, в главата ми се въртят всички начини по които жена може да задоволи един мъж, така че стани за да те погледам! — Зев предчувстваше удоволствието, което щеше да дойде.
— Зев, о Зев, единствена Зев, интегралните ми схеми ще се подпалят ако този примат те докосне.
Когато кутията проговори Тристан стана, като събори стола си и се подпря на стената, ококори очи и се взря невярващо. Това не можеше да е истина, сигурно си е въобразил кутиите на говореха.
— Млъкни, 790, ще ми го стреснеш, а на тази планета този е единствения който ми харесва.
— Зев, знаеш че аз съм единствения мъж за теб.
— Ти не си мъж, а и този определено е по-висок от теб!
Тристан въртеше луд поглед ту към жената ту към нещото което оцъкли очи срещу него и размърда уста. Това бе глава! Господи той никога не е вярвал за митовете за водни вещици и сирени, но може би сега бе времето да преосмисли теорията си…
— Какво е това, какво си ти? — попита почти шепнешком той.
— Аз съм Зев от Б3К, това е 790 и сега ще правим секс, нали така?
Тази идея отдавна не се въртеше в главата на Тристан. Тя определено бе нещо, нещо което може да се окаже демон, превръщаш хората в говорещи метални глави. Какво по дяволите улови този път Тристан?
— Не се плаши от мен, знам че не сте особено умни и лесно се стряскате, но аз няма да ти направя нищо лошо. Точно обратното тялото ми е идеално, а съзнанието еротично… аз съм перфектната любовница! — Зевс го повика с пръст към себе си, но Тристан само поклати глава и отново се втренчи в говорещата глава.
— И него ли така залъга и след това го превърна в това? — заекна той. Къде изчезна мъжеството му не знаеше, никога не се бе паникьосвал така. Веднага щеше да я изхвърли зад борда на кораба си, само първо да се убеди че не може да го прокълне.
— Не разбирам не ме ли харесваш? Всички ме харесват, така съм проектирана, аз съм създадена за наложница.
Създадена? Проектирана? Наложница? Главата на Тристан изведнъж се изпразни и той просто се втренчи в главата, положена върху краката ѝ.
— Какво ти е причинила?… — попита почти шепнешком, ами ако направи същото и с него?
— Зев, предупредих те, че земляците са крайно примитивни. Погледни го, как може да го предпочетеш пред мен, докато аз те боготворя?
— Млъкни, 790, всичко развали, виж уплаши го, може и да не ми свърши работа в момента заради теб. Може пък и да го задържа, ако ми хареса, да така мисля да направя.
— Не-е-е-е-е-е — извика главата. Тристан видя как в очите му се появява неговата собствена глава и два метални диска започваха да я сплескват, отдалечаваха се и пак повтарях удара и така поне десетина пъти, преди жената да не се ядоса и да остави говорещото нещо на масата с лице, ако това можеше да се нарече лице, към стената… Какво по дяволите ставаше?
— Виж, да започнем от начало. Аз се казвам Зев Беллрингер от Б3К, бях осъдена да стана наложница в мините на Неговата Божествена сянка, но трансформацията не бе завършена. Получих тялото и огромен сексуален апетит, но способността да се влюбя във всеки мъж и да му се подчинява остана за 790. Проблема е че още не съм имала възможността да бъда с мъж, а ти ми изглеждаш перфектен за тази роля. Ако се представиш добре дори мога да те взема на Лекс, кораба ни.
Тристан притисна с пръсти слепоочието си.
— Какво си ти?
— Мисля че вече ме попита за това, а аз ти отговорих аз съм…
— Не питам това, питам какво си?
— Хибрид, наполовина човек наполовина гущер.
— Гущер?
— Да, на Кошера — това бе главната планета на двайсетте хиляди в Божествения ред. — Имаше много мозъчно ядни гущери, те бяха по арените за развлечение на гражданите, но точно когато траеше моята трансформация настана бунт и те бяха освободени и така ДНК-то на един от тях се смеси с моето. — Тристан не разбра и дума от това, което туку-що чу. Разтърси глава и седна отново на стола, ако това беше вещица и искаше да го закълне или превърне в жаба да го е направила до сега. Ако искаше нещо от него, за да не си изпати, първо да чуеше какво ще е то. Пък и вътрешно за себе си реши, че такава жена не може да е чак такава голяма заплаха. За това той абсолютно грешеше, но нямаше как да знае.
— Какво е това? — Тристан посочи към говорещата глава.
— Това е 790.
— 790?
— Да, той беше оперативен робот на Кошера, но по време на бунта той бе повреден и препрограмиран и сега остана само тази му част.
— Какво значи робот? — Тристан все още не разбираше. Започна все повече да се успокоява, възвърна и част от самообладанието си, но Господ му е свидетел, нямаше причини за това.
— Машина… планетата Земя се намира на един много затънтен участък от Тъмната зона. Вашата галактика се намира трудно и ако кораба ни не беше гладен, а това място не миришеше вкусно, никога нямаше да дойдем тук. Ние си търсим нов дом.
— Вие, ти и главата?
— Да, както и Стенли и Кай. Ние сме екипажа на Лекс, Стен е нашия капитан, това стана по късмет, Кай…
— Е мъртво парче месо. — Добави главата, която се казваше 790.
— Мъртво парче месо?
— Да, Кай е мъртъв от две хиляди години. Той бе убиец за Неговата Божествена сянка, бе пратен да ни елиминира, Стенли и мен, но върна спомените си и реши да ни помогне.
— И моята Зев-Зев реши че е влюбена в мъртвеца.
— Аз наистина го обичам!
— Но реши да правим любов? — попита учудено Тристан, така не се държеше влюбена жена… Господи, за какви глупости си мислеше? Туку-що научи че един от членовете от екипажа ѝ е ходещ труп на две хиляди години… и още много информация която в момента просто не можеше да смели.
— Той е мъртъв, Тристан, това означава че няма чувства и емоции, той никога не би могъл да ми отвърне. Той не живее, просто съществува, но аз ще го запазя да съществува, защото дори това да единственото което мога да получа от него ми стига. — Тристан за пръв път чуваше подобна отдаденост на някого за каквото и да било към друго човешко същество… може и не точно човешко същество. Жените, които познаваше бяха повърхностни и доста ограничени, тази се държеше като кралицата на света. Скромността не бе от качествата, които притежаваше, тя каза че е идеална. Излъчваше такова спокойствие, че го побиваха тръпки. Имаше чувството, че каквото и да стане не би могло да разтърси света ѝ. В същото време твърдеше, че обича човек, труп, който никога няма да ѝ отвърне, но по един свой собствен начин тя му бе вярна и предана.
— Да ти за малко не умря, докато се опита да набавиш прото-кръв на мъртвеца, това никога няма да му го простя!
— Какъв му е проблема? — попита Тристан.
— 790 е влюбен в мен, той пое последната част от трансформацията ми и сега вместо оперативен робот е програмиран…
— Като машина за люююбов. — Прекъсна я странната глава, която представляваше робот.
— С някаква цел сте тук?
— Кораба ни се нуждае да се нахрани, а докато чакаме искам де се уверя че този граф, бъдещия мъж на Бетина, ще е достоен за нея. Ако не е, ще я задържа при мен, ние си приличаме като клонинги, видях спомените ѝ, имаме много общо. Аз ще я защитя, така както никой тук до сега не е правил.
— Значи можеш да четеш мисли?
— Не, разбира се, 790 сканира мозъка ѝ, също така трябваше да настрои преводача ми за вашия език, имате странни диалекти, всеки ползва различен.
На Тристан му дойде в повече. Вече не се страхуваше от странното създание в кабинета си, но не знаеше и какво точно да мисли за всичко което чу и малкото, което разбра. Трябваше да подиша малко свеж въздух и да вземе решение дали Зев от Б3К и 790 представляват опасност за него и кораба му. Екипажа не трябваше да я вижда, щяха да решат че е морска вещица и да я обесят на мачтата. Със сигурност трябваше да вземе решението сам. Стана от стола си и тръгна към вратата, спря се преди да излезе и се обърна към Зев:
— Не излизай, може да уплашиш хората ми и тогава не знам какво ще решат да направят и дали ще мога да ги спра. Дай ми малко време да помисля и ще решим какво да правим.
— Но нали искаше да правим секс?
— Не точно сега, имам нужда от малко време. — Каза уморена капитана и излезе. Това бе най-странния момент в живота му. Ако някой го бе предупредил на какво ще се натъкне на борда на „Песента на вятъра“ никога нямаше да го нападне.

* * *

— Тристан, какво ще правим с момичето? — попита Жюл, когато се присъедини към приятеля си на палубата.
Тристан се обърна и погледна Жюл с празен поглед… какво да правят с жената или какво ще направи тя с тях? Запази спокойствие и отговори:
— Ще я отведа до Сен Мартен.
— Но дали графа ще иска да плати откуп, когато тя вече не е девствена?
— Тя още е девствена.
— Моля? — Жюл знаеше защо са нападнали „Песента на вятъра“, Тристан пожела жената и беше решил да я има. Какво го е накарало да размисли? Не се сещаше за нито една причина.
— Какво ти каза това създание, та не си спал с нея?
— Тя иска да спи с мен… — Тристан се замисли дали може да се довери на приятеля си и прецени, че той е единствения на когото може да има доверие в този свят. Той знаеше почти всичките му тайни, знаеше и за Бастида. — Тя е различна, Жюл.
— Да не би с молби и?…
— Не, Жюл, не мисля че тя изобщо е човек. — Каза шипнешком Тристан, Жюл го изгледа невярващо. Какво ли му е наговорила малката пакостница че да разстрои така капитана му. — Има говореща метална глава и гущери, които ядът мозъци и мъртъв любовник и… — Тристан се чу от страни какви глупости говори и млъкна. Той е страшилището на моретата, има цел в живота си и красива жена, която иска да прави секс с него, в каютата си, какво не му е наред? — Не ми обръщай внимание, Жюл, не мога да ти обясня сега, защото мисля че и аз не разбирам, но веднага щом осъзная какво става, ще ти разкажа. Къде е старата жена, бавачката?
— В кухнята, реши да помогне…
— Не се ли притесняваш, че може да ни отрови?
— Не се притеснявай — ухили се Жюл — ще я накарам първо тя да опита от храната, която приготвя.
Триста се усмихна на приятеля си и тръгна към кухнята, после спря и се обърна към един от хората си:
— Доведи ми старата жена! — нямаше как да говори с нея пред Жако.
Не след дълго Мадлен стоеше като закована пред пирата. Не знаеше за какво я е повикал, но сигурно бе разкрил измамата.
— Какво е Зев от Б3К? — попита направо Тристан.
— Не знам, мосьо, но тя държи моята Бетина, каза че я е замразила, защото много викала и че ако я предизвикам ще и навреди.
— На мен ми каза, че иска да види дали графа е за вашата повереничка.
— Всъщност, същото каза и на мен, също както и че не съм си свършила работата, защото съм отгледала слаби слабохарактерни жени и тя щяла да я вземе, ако не ѝ хареса какво види. — Мадлен говореше без да спира, но най-важното което установи Тристан, бе че и тя не знаеше нищо повече от него. Явно трябваше пак да си поговори с красавицата, но в интерес на истината той разбираше много малко от това което казва тя. Най-доброто, което можеше да направи, бе да отведе при годеника на Бетина и да я остави да се оправя с каквото и да се бе захванала. Да това е единственото което може да се направи в случая, той имаше собствени проблеми за оправяне и собствени скелети в гардероба, които трябваше да изчисти, така че Зев от Б3К не е негов проблем, Бетина Варлен също, графа пък най-малко.

[N.Perfilova]

> 4 Глава

Пътуването до Сен Мартен нямаше да продължи много, най-много седмица… това бяха първите думи на Тристан когато влезе в каютата си. Зев го погледна и сви рамене, нищо ли не можеше да докара реакция у тази жена?
— Вашата Земя не е много голяма… ако така пътувате по нея никога няма да стигнете дори до Спътника си.
— Спътника си?
— Да имате една луна, но едва ли дори до нея ще стигнете, ако продължавате да се придвижвате с тези примитивни средства…
— Ти си била на Луната?
— Не, какво да правим там, няма храна…
— От къде идваш? — Тристан седна на стола и си наля вино. Това щеше да е един дълъг и тежък разговор.
— Вече ти казах от Б3К.
— Мислех, че ми каза името си…
— Аз съм Зев Беллрингер от Б3К.
— Добре, добре, какво е Б3К?
— Планета, тя беше една от двайсетте хиляди планети в Светлата зона, управлявани под Божествения ред.
— Света Дево, двайсет хиляди планети? — Тристан започна да изпитва главоболие преди дори да започне да разбира.
— Да, но тях вече ги няма…
— Какво се случи?
— Унищожихме Светлата зона. Сега остана само Тъмната зона и ние решихме да се установим тук и да си намерим дом.
— Унищожихте? Двайсет хиляди… — не това не можеше да е истина, това което говореше Зев беше пълен абсурд, сигурно бе луда или…
— Налагаше се, пък и хората вече бяха мъртви, Неговата сянка се готвеше да се трансформира в Гига сянка и за това употреби хората за храна…
— Изял е хората, какво в името на Девата, може да изяде толкова народ? — Тристан първо не можеше да си и представи за какво число говореше тя.
— Неговата сянка е насекомо, неговата раса победи хората във войната и превзе властта. Виновника за това е предателя Стенли Х. Туидъл, капитана на Лекс…
— Не каза ли че Лекс е кораба ти?
— Да…
— И пътуваш с предателя на хората?
— Той взе ключа за Лекс по погрешка. Може да му бъде отнет само… — „не мили, ти ще си ми секс играчка, няма да ти кажа как да се добереш до кораба ни.“ — не може да му бъде отнет, за това и сега трябва да съм с него, Лекс слуша само капитана си.
— Слуша?
— Лекс е най-силното разрушително оръжие на двете Вселени, от които остана само една.
— Слуша?
— Лекс е насекомо, той е жив, за това се нуждае от храна. Когато беше в Кошера, някои затворници бяха осъждани да даряват органи за да нахранят Лекс, но той може да яде всичко органично. Вашата планета е богата на храна, за това спряхме тук, за да може да се нахрани.
— Ти каза че си наказана, за какво?
— Счупих носа на бъдещия си съпруг.
— Защо?
— Защото ме нарече дебела, грозна крава. — Тристан повдигна вежди. Зев от Б3К дебела и грозна? Това никога не би му дошло на ум за нея…
— Както и да е, исках да ти кажа, че след като те доставя на графа, колкото се може по-бързо, не искам повече да те виждам или да чувам за теб.
— Но мислех, че искаш да правим секс? — Защо не можеше да си намери партньор, възбудата я побъркваше.
— Не, не мисля че е добра идея… вярно ли е че си замразила Бетина?
— Да, в крио-камера, когато пътуваме много далеч, или дълго време се лутаме в космоса се замразяваме за да не изразходваме храната на Лекс, защото той ни храни от себе си. Щом не искаш да правим секс, не мога да остана тук една седмица.
— И какво предлагаш…
— Ще повикам Кай, той ще ни достави един молец и може да долетим за нула време до този граф.
— Да долетим? Как ще повикаш приятеля си когато си тук, а той… къде е?
— На дъното на океана, Лекс се храни там. Имам комуникатор с локатор…
— Стига! Това няма да стане! Не мога да кажа на хората си, че ще отлетя в Бог знае какво, заедно с жена, която твърди че е гущер и мъртвия ѝ любовник.
— Той не е…
— Не ме вълнува. Сега, ще поискам от графа откуп за теб, тоест за Бетина и когато го плати ще те предам на него, така никой няма да разбере, какво става в действителност. — Тристан се замисли. — Моля те да ми съдействаш и да не казваш на никого какво си и от къде си, ако все пак някой от хората ми те заговори дръж се като уплашен заек, не им говори и свеждай поглед. Не е толкова много това което моля, нали?
Зев се усмихна. Една седмица, достатъчно време за да го вкара в леглото си. Тя бе идеална, нямаше как да не успее.

* * *

Тристан гледаше към брега на Тортола, никак не му се искаше да спират тук и още не беше казал на жената, че ще направят пауза по пътя. Жюл го убеди, че това е единствения начин мъжете да не започнат да се опитват да му отнемат Бетина. Тристан с радост би се разделил със Зев, но нямаше как да го каже дори и на приятеля си. Като поразмисли, реши че единствения начин да запази здравия си разум, след всичко това, е като забрави веднага какво е научил. Мозъка му още не можеше да побере и смели информацията, която излизаше от устата на девствената наложница и говорещата ѝ глава. Щеше да се отърве от нея и след това отново щеше да тръгне на лов. Имаше цел в живота и не биваше да забравя за нея.
До него дойде Мадлен, ръката ѝ все още беше бинтована, Тристан попита уж по-между другото:
— Сама ли се нарани, стара жено?
— Не, Зев счупи ръката ми… но не го направи нарочно, докоснах я из отзад и тя го направи може би като рефлекс, поне така мисля аз. Въпреки това не се извини и не се опита да ми помогне… но аз си говорих с нея, мосьо, започвам да я разбирам. Тя е странна и… никога не съм срещала жена като нея, но си мисля че ако Жизел, майката на Бетина, поне малко приличаше на Зев нещата нямаше да стоят по този начин в момента.
— Какво искаш да кажеш с това?
— Попитах я, защо иска да помогне на Бетина, както твърди, тя ми отговори че е расла в сиропиталище и цял живот са я учили да се подчинява на по-силните от нея. В един момент чашата преляла и тя се опълчила, но това ѝ коствало свободата, но ми каза, че дори и да не бе се спасила, пак би предпочела да направи това което е сторила. Техните закони били много по-строги от нашите, но това не я спряло, мисля че е по-добре Бетина да остане при нея.
— Защо ми говориш всичко това?
— Не знам, но с кого друг да говоря за тази жена, нямам с кого да споделя, а разговорите с нея ме объркват… Вие какво мислите?
— Не знам, но във всеки случай трябва да внимаваме, тя не е като нас и останах с впечатлението, че не цени човешкия живот, което само по себе си я прави опасна. Това че следва свои собствени закони, още повече отежнява нещата.
До тях дойде едно момче, което се грижеше за каютата на Тристан. Лицето му бе пребледняло и очите излъчваха страх. Да не би Зев да му бе сторила нещо? Тристан ѝ бе казал да не говори с детето и да не го закача докато си върши работата.
— Капитане, медмуазел Бетина е избягала, няма я никъде и аз… — Тристан затвори очи и се усмихна сам за себе си. Този път не всичко можеше да свърши добре.

* * *

Зев бе взела едно от дървените пособия, наречени лодки за да стигне до брега. Капитана я бе излъгал, не ѝ бе казал че са „акостирали“. 790 много се ядоса, когато тя реши да не го взима със себе си. Но тук можеше да има мъже, а те не искаше робота отново да провали шансовете ѝ. Така като нямаше други дрехи, Зев се напъха в дрехите на Капитана и ги пристегна. Мразеше техните парцали, големи и широки и пречеха при движение, особено женските, но сега се чувстваше по-свободно в панталони и риза. Тази вечер щеше да се позабавлява.
Зев чу музика и тръгна към звука. Идваше от някаква къща, погледна през прозореца, беше пълно с хора които пиеха и се смееха. Това бе мястото за нея, тя се усмихна и пристъпи през прага.
На една от масите седяха трима мъже, които си раздаваха някакви листове. Не бяха привлекателни като капитана, но можеха и да свършат работа, щеше да огледа всички мъже, а тук имаше достатъчно много, и да прецени кого да си вземе.
Единия вдигна глава от листовете си и погледна усмихнатата жена в мъжки дрехи, която ги наблюдаваше с нескрит интерес:
— Дявол да го вземе, вижте к’во парче? — извика той към приятелите си. Миришеше лошо, може би не точно този беззъб землянин…
— Кажи колко искаш? Ще ти платя независимо от цената? — рече единия другия. Не и той не бе по-добър, Зев продължаваше да се оглежда, все нещо свястно трябваше да има, не може единствения добър екземпляр да е капитана. Тази планета трябваше да има и други нему подобни.
— Я се върни на мястото си! — обади се първият — Аз пръв я видях!
— Вървете по дяволите! — изрева огромен мъж зад тезгяха. Той изглеждаше като надзирател. — Не искам разправии в кръчмата си! Изчезвайте от тук!
Ала вече беше прекалено късно и двамата мъже се вкопчиха един в друг. Зев се намръщи не за това дойде до „кръчмата“.
— Ще си платиш за това, трябва да ми платиш за щетите! — изрева надзирателя и тръгна към нея. Протегна месестата си ръка и хвана Зев за лакътя. Тя само погледна към ръката си и после към дебелака. С едно единствено движение извъртя китката си и хвана неговата. Изви я нагоре, така че той приклекна на земята и се взря невярващо в дребната девойка, която го държеше в ръцете си. Ако се опиташе за де отскубне задължително щеше да му счупи ръката, с такава сила го държеше.
Така като двамата мъже продължаваха да се бият никой не обърна внимание на Зев и нейната жертва, която бе на колене. Тя стисна устни. Ако хората продължават да се държат по този начин никога нямаше да си намери добър индивид за секс. Погледна надолу към уплашения човек и попита:
— Ти ли си надзирател на това заведение?
— Аз… аз съм собственика, медмуазел. — Запъна се шишкото.
— Трябва ми мъж!
— Тук има много маже…
— Не трябва ми красив мъж, с добра физика и да е чист. Искам да го направя щастлив. — Усмихна се съблазнително тя. — Но ако той не ме направи щастлива ще се разстроя, разбра ли ме? Сега като те пусна ще ми намериш ли каквото търся, нямам от местните Ви пари, но ще ти намеря по-късно, ако остана доволна от услугата. — Дебелака отвори уста невярващо. Само кимна и тогава Зев го пусна, но вместо да започне да търси, той избяга, с изключителна скорост за размерите си, от кръчмата. Зев се намръщи, не обичаше когато хората не си спазваха обещанията. Добре, значи сама ще направи избора си и нямаше да плати и една стотинка на съдържателя. Влезе по-навътре и застана по средата. Двамата все още се биеха, но когато останалите клиенти вдигнаха очи от тях и видяха красавицата със синя коса да се оглежда похотливо спряха да обръщат внимание на боя. Един по един мъжете започнаха да стават от столовете и да пристъпват към Зев.
Почувства се като в обкръжението на Бог, когато мъжете му я наобиколиха защото беше „чиста“ от синтеза на Уист, а това я правеше много вкусна тогава. Тези ѝ приличаха на онези пропаднали твари, мръсни и грозни. Не, тук Зев нямаше да си намери нищо добро, по-добре да потърси другаде.
— Аз ще съм първи! — крякна един огромен Плешивец с голямо шкембе, ухили се като протегна ръка към нея и показа два реда черни зъби. Още преди да се докопа до гърдата на Зев тя изпъна крак и го ритна в корема, като го запрати до другия край на стаята. Той се одари в стената и остана да лежи без да мърда. Всички притихнаха и взряха невярващи погледи в жената. Един се опита да я хване из от зад, но тя го преметна през рамо и след като онзи се тръшна на земята пред нея, го ритна в главата за да изгуби съзнание. Трети се нахвърли от страни, Зев хвана ръката му и я счупи като го остави да се превива на земята…
След десетина минути в опити да се усмири новодошлата в кръчмата влязоха дебелака и още един мъж. Когато пристъпиха прага те отвориха усти. Дебелака падна на колене и зарида:
— Съсипан съм, тя изпотроши кръчмата ми, арестувайте я, затворете я накъде и изхвърлете ключа, обесете я направете нещо… — нареждаше той докато държеше с ръце главата си.
— Вие ли направихте това? — попита невярващо жандарма. Всички мъже в кръчмата лежаха или стенейки, или в безсъзнание, масите и столовете бяха изпочупени, а повечето бутилки зад тезгяха съборени. Жената стоеше по средата на помещението и ги гледаше без особен интерес и никаква емоция не се изписа на лицето ѝ когато отговори.
— Ако съдържателя беше направил това което исках нямаше да се стигне до тук! — Жандарма вече чу странната история от устата на кръчмаря и тогава не ѝ повярва, но сега когато виждаше какво е сторила тази дребна и красива млада жена просто не можеше да затвори устата си и да върже смислено изречение.

През това време Тристан и Жюл обикаляха брега. Тристан разпита 790 и той дълго плака и моли да намерят неговата Зев, преди тя да си намери мъж. Тристан се ядоса, тази жена така отчаяно искаше да си легне с някого, че започна да се чуди дали наистина е недокосната, както му каза. Веднага намери Жюл и двамата тръгнаха към брега. Приятеля му не си отвори устата, до сега, но вече крачещи по улиците на града не се стърпя.
— Какво мислиш, дали не я е сполетяла беда?
— Бедата е тя, надявам се да не е направила нещо лошо на някого…
— Не ставай саркастичен Тристан, тук е много опасно за младо и толкова красиво момиче. Тя не знае къде да иде, надявам се да е намерила някой жандарм и да са я затворили или приютили някъде, може би трябва да започнем от там…
— Защо от кръчмата не идва нито звук? — Докато Тристан зададе въпроса си през вратата излетя въпросния жандарм и се одари в близкото дърво. Падна по задник с отворени крака и клюмнала глава. След него тичаше кръчмаря и крещеше с пълно гърло:
— Тя е дявол, дявол, ще ни довърши всичките… — Тристан затвори очи и започна да брои да десет. Майко Божия, какво ли бе сътворила Зев?
— Нашите момчета вътре ли бяха?
— Не те са в бардака.
— Добре, нека видим какво става… — Зев излезе през разбитата врата и се запъти право към тях. Застана с ръце на кръста пред двамата мъже и наклони сърдито глава на една страна:
— Тези не ми харесаха, да се връщаме на коритото което наричаш кораб! — след като даде заповедта си тръгна към брега без да се обръща.
— Какво стана туку-що? — попита невярващо Жюл.
— Иска ми се да мога да ти обясня, но и сам още не го разбирам, приятелю…

[N.Perfilova]

> 5 Глава

От както потеглиха отново по море Тристан все по-рядко влизаше в каютата си. Поради добро стечение на обстоятелствата никой от екипажа не разбра какво се е случило на острова. Жюл не зададе нито един въпрос, което бе доста странно, но Тристан не го попита защо е това мълчание. Бяха надвиснали забранени теми, а това дразнеше и без друго опънатите нерви на Тристан. Той знаеше, че жената е опасна още в началото, шестото му чувство го подсказа, но това, което се случи в кръчмата и щетите, които видя, че е причинила Зев го потресе. На какво ли бе способно това същество ако се ядоса в открито море? На отвсичкото от горе имаше още като нея, а тя каза, че те винаги знаят къде се намира, защото носела „локатор“… каквото и да значеше това.
На втория ден от пътуването Тристан бе много изморен и реши в край на сметка да си легне в собственото тясно легло. Мъжете започваха да се чудят, защо, след като той притежава такова съкровище, прекарва повечето време на палубата или в каютата на Жюл. За да спре приказките капитанът се прибра като блуден син.
— Крайно време беше, не ми харесва това положение! — каза Зев и скръсти ръце. Излъчваше спокойствие, макар думите да звучаха раздразнено.
— Какво искаш от мен, правя всичко, което поиска! Водя те при графа, за да го инспектираш…
— Ще вземеш пари от това, пък и си взел парите на Бетина, когато нападна другото корито. Не се тревожи, не ги искам, вашите разменни стоки са ценни само на тази планета, няма да ми трябват. Скучно ми е, Тристан! — каза Зев и седна като скръсти крака. Тя започна да носи неговите дрехи, той й предложи да й даде платове, за да си ушие рокля, но тя само го погледна с повдигната вежда и каза, че това никога няма стане. От тогава се отказа да говори каквото и да било, до сега.
— Зев, о, Зев, виж колко примитивен е този свят… но аз съм с теб, ти светлина на дните ми. Как може да поискаш този космат примат пред мен? Как може да поискаш тази грешка на природата пред най-…
— Млъкни, 790! — Тристан постоянно се дразнеше с главата, която представляваше робот. Тя го обиждаше на всяка крачка, през малкото време, когато си беше в каютата. Вече не се страхуваше от 790. Знаеше, че заплахите, които му отправя са празни приказки.
— Р-р-р-р — изръмжа главата и изплези език срещу него.
— 790 е прав, изглеждаш като примат с тази коса на лицето. Бради имаха само жреците на Неговата Божествена сянка, в Светлата зона, а тук само западналите миньори държат космите си, за да запазват насекоми, които после ядат… — Тристан уморено седна на леглото, как не му се слушаше за отвратителните неща, които имаше да му разкаже Зев Беллрингер.
— Моля те, искам да си почина! Ако си легна няма да ме изнасилиш, нали? — Тристан осъзна, че това е напълно възможно. Зев само се усмихна и наклони глава. О, това му бе до болка познато… определено честта му бе застрашена.
— Искам да си махнеш брадата! Заради повредата на лицето ли не искаш? Кай също има белег, той съдържа информация…
— „Мъртвото парче месо“ има белег с писмо в него? — 790 започна да се киска. Заради постоянното дърдорене на робота Тристан прихвана от неговите изкази.
— Може и така да се каже! Твоят какво съдържа? — попита невинно Зев. Ако това бе друг човек, ако това бе друга ситуация и ако Тристан не бе толкова уморен щеше много да се ядоса. Но нещата бяха такива каквито са, а той знаеше, че Зев е до болка искрена и някак това бе освежаващо за него. Ужасно бе да си признае факта, че ще му липсва…
— Неприятен спомен…
— Човека, който го е причинил жив ли е още?
— Да…
— Искаш ли да го убия и да ти донеса главата му?
— Какво? Ти ще го направиш нали? Аз не знам къде е, търся го от много време, а когато го намеря искам лично да го приключа. Не ми отнемай тази мечта.
— Добре — отсече Зев. — Искам да си махнеш косата от лицето, при това сега!
— Не, харесвам лицето си такова каквото е! — рече твърдо капитана.
— Но, на мен не ми харесва! — отвърна съвсем спокойно „хибрида“.
— Не мога да ходя голобрад, докато целия ми екипаж е с брада…
— Ти си капитанът им, техния лидер и можеш да правиш каквото си искаш. Ако те нападнат аз ще те защитя, няма да допусна бунт на това корито докато съм в него… освен ако не стане много кърваво… — облиза се тя замечтано.
Тристан уморено и раздразнено затвори очи. Започна отново, както му се налагаше все по-често, да брои до десет, после обратно, после пак до десет…
— Не заспивай седнал, стани и си махне брадата! Веднага!
— Ако не го направя ще измислиш нещо ужасно, което да сториш нали? — каза го, защото знаеше, че тя действа, без да мисли. Правеше го импулсивно и никога не се извиняваше като сгреши.
Зев само се усмихна и наклони глава. Тази нейна реакция го преследваше дори в сънищата му. Мислеше си, че дори света да се разпадне, тя просто ще го гледа с точно това положение на главата и няма да си мръдне и пръста.
— Чакай тук, след малко се връщам… — изръмжа той и излезе.
Запъти се към каютата, която Жюл делеше с Жако Мартен. Видя светлина под вратата и силно почука. След малко му отвори Жюл с учудено изражение.
— Останах с впечатлението, че тази вечер ще прекараш на собственото си легло? — попита подигравателно той.
— Сега не ми е до празни приказки, искам да ме обръснеш!
— Точно сега ли, не може ли да почака до утре?
— Не, по дяволите, искам да махна косата от лицето си. ВЕДНАГА! — Тристан млъкна. Жако прихна да се смее. Изключително рядко бе чувал Бетина Варлен да говори, но веднага долови странните й изкази в думите на капитана си. Ах тези жени…
Когато се върна, с голото си лице, Зев отиде до него и погали гладката му буза. Капитанът беше по-млад отколкото изглеждаше и доста красив. Сега не бе само страхотно тяло, но и красиво лице. Можеше да бъде много хубаво, ако все пак спре да се бори с нея.
— Така ми харесваш много повече. — Усмихна се нежно тя и плъзна език по долната си устна.
— Чуй ме добре, Зев! Ти не означаваш нищо за мен, освен че се опитваш да отровиш живота ми. Признавам, че си най-красивата жена, която съм срещал, но в живота ми няма място, за която и да е жена. Искам да избягвам контактите помежду ни, доколкото е възможно.
Зев се отдалечи и го загледа безпристрастно.
— Мога да ти подаря много голямо удоволствие, капитане, но и ти не означаваш нищо за мен. Обичам и винаги ще обичам само Кай, но исках да ти покажа колко добре може да ни бъде. Не се залъгвай, сега си единствения мъж, който ме вълнува, но винаги мога да си намеря и по-добър от теб. Би трябвало ти да съжаляваш, че си изпуснал най-добрата любовница на двете вселени! — След което Зев се обърна и легна на тясното легло, като не му остави никакво място.
Тристан изпита странно разочарование. Дали наистина искаше да я махне от живота си толкова скоро? Можеше ли тази красива амазонка да обикне някого така както обичаше мъртвеца си? Дали би могъл да се престраши и да опита насладата, която му се обещаваше?

* * *

От сутринта му тръгна накриво и той с мъка се сдържаше да не халоса някои от моряците си. Изненаданите погледи на пиратите, които едва разпознаха капитана си без брада, го вбесяваха и той се закани да ги накара да си обръснат брадите. Да видим как ще смеят тогава!
Потропа на вратата на Жюл и влезе в каютата като буреносен облак. Мадлен го изгледа изненадано, но само се усмихна и нищо не каза. Стана и остави двамата мъже сами.
— Не си на себе си, а приятелю? — попита го подигравателно Жюл. — Да не би да са те насилили с това красиво лице, снощи? — ухили се гиганта. Тристан широко отвори очи. Значи приятеля му знаеше, че Зев го преследва.
— Какво искаш да кажеш? — изръмжа мъжът.
— Само това, което виждам и което ми сподели прислужницата на истинската Бетина.
— Значи знаеш! — въздъхна капитана.
— Не всичко и почти нищо не разбирам. Отначало не повярвах на брътвежите на бавачката, но след като видях какво стана на брега, вече не съм толкова сигурен. Тя казва, че жената не е от този свят, каза ми и че не е във връзка с дявола… не знам какво да мисля, но не съм сигурен, че не я харесвам. Различна е.
— Нямаш си и на идея. Тя е девственица, обсебена от мисълта да спи с мъж, и която се счита за идеална.
— Не е далеч от истината, нали? Скромността не би й отивала, според мен.
— Така е, винаги казва това, което мисли и никога не лъже. Прави каквото си поиска, когато си поиска и не иска разрешение от никого. Тя е…
— Различна?
— Мисля, да я задържа още известно време…
— Но какво ще стане с откупа?
— Ще взема откупа, но не веднага. Това сигурно е най-глупавата ми идея — Тристан се усмихна на криво, това наистина трябва да е най-глупавата и безотговорна идея, която някога бе имал, но взе твърдо решение… щеше да задържи Зев Беллрингер още малко до себе си. Да не говорим, че факта да е прелъстяван от най-красивата жена, виждал някога, бе крайно приятен. — Пък и съм сигурен, че искаш да видиш твоята Малома?
— До колкото разбрах жените малко бързат.
— Няма да разберат нищо докато не стигнем. — Тристан се замисли. — Защо не отидеш да съобщиш на екипажа? Последните две години имахме добра печалба и те сигурно няма да имат нищо напротив да си починат малко и да почакат за откупа?
— Сигурен съм, че ще са доволни…
— И още нещо — Мадлен, ако заподозреше нещо веднага щеше да каже на Зев, така като бързаше да види повереницата си… — не искам старата да узнае нещо, кажи на хората ми да внимават какво говорят пред нея, за да не се издадат… — Тристан погали доволно гладката си брадичка. „Е, Зев от Б3К, може и да се оставя да ме прелъстиш!“

* * *

Бяха изминали единадесет дни от както пътуваха в това корито. Зев започна силно да се изнервя, това пътуване се протакаше прекалено много, пък и капитана не се задържаше много каютата си. Все още избягваше екипажа, защото в край на сметка бе дала дума, а тя почти никога не престъпваше обещанията си. Това положение не й харесваше. Откакто бяха я направили перфектна, тя спря да се съобразява и подчинява на хората. Сега отново го правеше, а това само я озлоби още повече към тази планета.
— Медмуазел Беллрингер, пристигнахме! — влезе, зачервената от щастие прислужница. От доста време на сам старата жена се държеше с нескрито възхищение и уважение към Зев. Това не й се нравеше, но не го показа. Тя не показваше почти нищо, което се въртеше в главата й пред тези земляци. — Излязох да подишам чист въздух и видях земя…
Зев наклони глава на една страна, мина, без да каже и дума като излизаше на палубата. Не можеше да отрече, че девствената природа на острова бе красива. От много време на сам не бе виждала дървета и цветя, повечето планети, които бе посетила бяха напълно опустошени. Мъртва земя, това можеше да каже за тях. Но тази изостанала цивилизация още не бе способна да убие флората си.
— Никога не съм си представяла Сен Мартен по този начин, тук е истински рай… — обади се зад нея Мадлен. Зев вече знаеше, че хората вярват в два свята нарини Ад и Рай. След като умираха мислеха, че душите им ще иде или на едното или на другото място и то според това дали спазват законите си. Това ги държеше в капана на страха и те се стараеха да не попадат в така наречения Ад, който бе лошо място. Какво ли щеше да стане, ако знаеха истината?
До „Дръзката лейди“, така се казваше примитивния кораб на Тристан, се намираше още едно такова корито. На борда на кораба нямаше никого, както и на другия. Къде ли изчезнаха хората, наричащи себе си моряци?
До жените се появи Жюл:
— Лодките са готови, нека се качим, дами! — усмихна се той. Зев не провеждаше много време с хората и този й бе напълно непознат, нито го харесваше нито не го харесваше.
— Къде е капитанът? — попита властно Зев.
— Тристан е зает…
— И как ще проведе „предаването“ ми щом го няма?
— Планът се промени… — само вметна гиганта и се отдалечи. Планът се промени? Какво ли можеше да значи това? Зев сви рамене и се качи в лодката, без да обели и дума повече.
Когато наближиха, Тристан реши да отиде и да помогне на жената да стигне до брега, без да се намокри. Спря се, когато видя как тя скочи с учудваща бързина и грация и само за няколко минути стъпи на твърда земя. Стискаше 790 в едната си ръка и оглеждаше острова му, като се усмихваше. Явно й харесваше това, което вижда. Тристан се изпълни с гордост. Какво ли не бе видяла тя през живота си, а се усмихваше на красотата на природата.
— Къде е този граф? Не е ли опасно да ни размениш на сушата? Ако те нападне няма да го убивам, преди да преценя що за стока е. — Каза Зев на Тристан щом стигна до него. Той се усмихна, Зев защитаваше всички, които се намираха около нея, дори досадната глава, която мъкнеше. Факта, че сега той е обект на собственическите й чувства го накара да се възгордее. Това бе с разрез на всички правила, по които живя до сега, но не можеше да се спре.
— Не се тревожи за мен, имам план. Ела, нека да тръгваме!
— Няма ли да вземеш екипажа си, за да те пази?
— Не, не ми трябва точно сега, не се притеснявай няма да се наложи да откъснеш нечия глава тук.
Скоро стигнаха до къща, която приличаше на крепост. Постройката бе доволно голяма, изградена от бели каменни блокове, а пред входната врата се извисяваха две високи палмови дървета…
Внезапно вратата се отвари и на прага се появи висок мъж. Не изглеждаше зле за годините си и Зев реши, след като има своя първи път с Тристан, да го попита дали не иска да правят секс. Първия й любовник трябваше да е млад и енергичен, реши тя, но след това можеше да пробва и други породи.
— Сигурно нямаше да те позная, ако не беше твоето вярно куче Банделер — обърна се мъжът към капитана. Въпреки че изглеждаше ядосан Зев остана напълно спокойна. Дали този бе човекът с земната титла граф?
— Виждам, че не си се променил, Кейси! — ухили се капитана. Така, сега Зев разбра, че първо това не е Де Ламбер и второ двамата мъже са приятели, въпреки враждебността в гласа на първия.
— Не, но все още съм достатъчно млад, за да те натупам, младежо!
— Но първо трябва да се справиш с новия ми защитник! — усмихна се Тристан и кимна към Зев от Б3К.
Мъжът, когото нарекоха Кейси, се усмихна широко и се поклони на Зев. Тя остана абсолютно неподвижна и не изрази нито една емоция на лицето си. Гледаше човека от високо и дори не трепна. Това смути по-възрастния мъж и той се взря изпитателно в очите й, след като се изправи.
— Да не би това е да е новото попълнение в харема ти? — попита саркастично Кейси. Веднага реши, че не харесва младата жена. Не понасяше такива префърцунени госпожици, които се държат като кралици, дори облечени в мъжки дрипи. Косата на момичето бе странно къса, а и синия цвят със сигурност не бе естествен и въпреки че девойката бе изключително красива, отвратителното й държание я правеше напълно безинтересна за него.
— Знаеш, че нямам харем, само някоя дръзка дама от време на време, но положението с медмуазел Варлен е различно — усмихна се лукаво Тристан.
— Омъжена?
— Не, не и скоро! — доколкото Тристан познаваше Зев, той прецени, че тя едва ли щеше да даде „новия си домашен любимец“ на „големия лош граф“. Мадлен му спомена, че Де Ламбер е красив мъж, което сега Тристан отбеляза като негатив. Той вече не искаше жената да си търси друг любовник, макар още да не бе сигурен дали да си легне с нея. Някак мисълта тя да насочи вниманието си към друг силно го подразни.
— Това тук не е Сен Мартен, доколкото разбирам… — обади се Зев. Тази жена беше доста проницателна. — Тук ли ще стане размяната? Това не е домът ти надявам се? Човекът с титлата граф, може да причини вреда на имуществото ти, а аз няма да остана дълго тук, за да защитавам собствеността ти. Планът ти е глупав! — каза съвсем спокойно Зев.
Кейси отвори широко очи при това изказване. Не можеше да си представи точно тези думи от изнежената принцеса.
— За какво говори това девойче?
— Медмуазел Варлен има силно изразено собственическо чувство и така като сега е с мен изявява желание да ме пази от опасности. — Ухили се Тристан на приятеля си. Кейси се засмя:
— И с какво точно може да ти помогне, това дете? — Жюл започна да се киска високо. Кейси взе реакцията като подигравка към способностите на момичето, но не каза нищо. Реши да не й се присмива пред хората.
— Бетина — обърна се Тристан към Зев — размяната няма да стане тук, не се тревожи собствеността ми е в безопасност, няма да се наложи да убиваш, когото и да било, за да ме предпазиш! — каза тържествено.
— Жалко… започнах да огладнявам. — Рече тя и се запъти към къщата. Тристан сви вежди. Друг би взел думите й като прост израз на стомашното си състояние. Друг, който не познаваше Зев от Б3К. Тристан много добре разбра скрития замисъл на това изказване… Зев бе гладна за месо, при това живо. Никога нямаше да свикне с тази й странност, но реши, че това вече не го плаши. Колкото повече време прекарваше с нея, толкова повече започваше да променя възгледите си.

* * *

След като настаниха Зев в една от стаите слугите й напълниха ваната с топла вода и я оставиха сама. Тя бързо се съблече и се отпусна в пособието за хигиена на земляците. Сега не й се струваше толкова лошо, при положение, че доста време бе лишавана от него. Докато се киснеше на вратата се почука и в стаята влезе капитана.
Застана втрещено пред нея и дори спря да мига. Жената не се шегуваше, че е идеална. Високи гърди, тясна талия и най-гладката кожа, която някога е виждал. Нямаше нито едно косъмче никъде… искаше му се да забрави за предразсъдъците си и да я опита на вкус.
— Ще стоиш и ще ме гледаш или ще предприемеш нещо? — попита невинно тя, като изви едната си вежда и зачака.
— Да не си посмял да я пипнеш, недоразвит ходещ паразит! — изрева 790. Тристан се усмихна, отдавна не бе си говорил с главата.
— Ще правя каквото си искам, защото, за разлика от теб имам ръце! — ухили се той. Не можеше да види какво изразяват дупките — очи в момента, така като Зев го бе обърнала с „лице“ към стената, за да не я гледа. Ако някой не познаваше това създание щеше да реши, че е от срам, но Тристан знаеше, че тя го прави, за да подразни, приятелски, влюбения робот. — Не за това съм дошъл. Зев, този остров е скрит от другите, малък нецивилизован рай, който мога да нарека мой дом. Това е моята къща и всичко тук е мое, ще те помоля да не причиняваш никакви щети на имота и хората ми.
— И защо ме доведе тук?
— Когато нападнах кораба, на който се намираше, всъщност се прибирах в къщи. Хората ми бяха уморени, вече две години се скитаме из моретата, исках да им дам малко почивка, преди отново да хванем пътя.
— Скоро ли ще стане размяната, тази земя вече започна да ми омръзва. Стенли проявява търпение, така като си седи удобно на Лекс, но скоро кораба ни ще се нахрани и ще можем да потеглим. Преди това искам да свърша работата си, ако харесам Де Ламбер ще му предложа да го взема с нас, ако не иска няма да оставя Бетина в тази изолирана планета. Ами ако Ви намерят и нападнат? Забелязах, че имате много природни блага, все още не опустошени от човека. Вие сте като малки деца и няма да може да се защитите от мародери. Не, няма да оставя момичето тук. — Зев говореше сама на себе си, докато Триста не откъсваше поглед от гърдите й. Тя не бе направила никакъв опит да се прикрие или да изобрази срам, Зев от Б3К не се притесняваше от голотата си.
— Ще ти кажа, след като се уговоря с графа как да протече размяната. Сега, след като се изкъпеш, би ли дошла на вечеря? — Зев кимна, Тристан излезе.

Когато слезе до стаята предназначена за хранене Зев се настани на един стол зад масата и зачака. Тя знаеше, че богатите хора на тази планета караха робите си да вършат ежедневната им работа, дори и прости неща като да си набавят храна.
— Говорих си с вашата прислужница, медмуазел, и тя каза, че сте французойка! — обърна се към нея човека, приятел на капитана.
— Бетина, да ти представя капитан О'Кейси. — Зев кимна към мъжа, със същото невъзмутимо лице, както в първата им среща. Тази жена бе нетърпимо горда и студена. Какво ли намираше в нея младия му приятел?
— От много време не съм употребявал френския си… — започна да говори мъжа на Зев. Диалекта на Бетина, помисли си тя, хората го наричаха френски. От Тристан тя разбра, че тази малка планета има много различни диалекти. Човеците не си слагаха „преводачи“ и ако искаха да контактуват с някого трябваше да научат неговия начин на говор. Това, според Зев, отнемаше не малко време. Нормално да са толкова изостанали, правеха всичко бавно и мъчително, нямаха време за нищо значимо през краткия си живот. — Медмуазел, слушате ли ме? — напрегна се другия капитан. Не му хареса празния й поглед.
— Не! — каза просто тя.
— Тристан, какво смятате да правите с жената? — попита Кейси, като реши да я игнорира така както тя него.
— Ще я предам на граф Де Ламбер.
— Разбирам, тя е твоя пленница…
— Не съм ничия пленница, никога няма да бъда отново затворник. — Каза съвсем спокойно Бетина Варлен, сякаш обсъждаха времето.
— Била сте затворник? Нима не за пръв път попадате в такава ситуация, медмуазел? — Мадлен му бе описала Бетина Варлен като младо и скромно момиче, с чисто сърце… старата жена се бе върнала в спомените за господарката си и напълно забрави да говори за Зев Беллрингер от Б3К.
— Не, бях заловена, съдена и осъдена. — Отговори.
— Какво сте направили?
— Мисля, че това не е тема на разговор за маса… — спря го Тристан. Не искаше да каже и на този свой приятел какво си е докарал на главата. Докато Жюл се забавляваше изключително на създалата се ситуация Тристан не знаеше как щеше да реагира Кейси.
В стаята влязоха две красиви момичета, които започнаха да редят масата. Не бяха идеални като нея, но имаха добър вид, прецени Зев. Обърна се към Тристан.
— Тези жени дали ще искат да правят секс със стар и слаб мъж? Той може да си плати? — Стан заслужаваше малко грижи, нямаше да му признае, че го обича, защото е част от семейството, но знаеше как се измъчва от липсата на интерес.
Кейси се задави и я изгледа гневно.
— Медмуазел, само защото местните не притежават Вашия цвят на кожата не ги прави по-малко хора. И без това местното население е било достатъчно потискано от белите, можете да насочите злобата си към друг…
— Белите? — Зев го прекъсна. — Какво са „белите“? — обърна се към Тристан.
— Това са хората с по-светъл цвят на кожата, тоест като нашата. — Отговори търпеливо той. Разбиранията на Зев бяха толкова различни, че той свикна да й обяснява всичко, което не й бе ясно.
— Вие се делите по цвят на кожата… делите се и по езика, който употребявате и постоянно се биете. Нищо чудно, че сте толкова назад, разделяте собствения си вид. Сега още повече се убеждавам, че това място е напълно беззащитно, преди мародери да Ви избият и преди планетата да се самоунищожи вие ще се избиете сами.
— Не беше ли така и при вас? — Попита смутено Тристан. Притесни се от анализа, който направиха за планетата му.
— Не. В край на сметка друг биологичен вид ни пороби и накара хората от страх да живеят според Неговите правила. Но както виждаш все пак се отървахме от него.
— Не преди да е сътворил делото си. — Тристан си спомни за хората, които насекомото бе изяло.
— Никога нямаше да се върна в Кошера, ако не беше Кай. Той умираше и аз трябваше да намеря прото-кръв, за да го запазя. Ако мога да направя нещо по въпроса, никога няма да го оставя да… спре да съществува. — Кейси изгуби нишката на разговора и само се взираше невярващо в двамата събеседници. Жюл се ухили доволно. Коя бе тази жена?
— Въпреки това, направихте коментар за момичетата…
— Не съм искала да ги обидя. — Прекъсна го отново Зев. — Просто Стан е много слабохарактерен и грозен и не може да си намери жена. Така като е постоянно възбуден, защото ме вижда всеки ден, реших да му направя услуга и да му намеря нещо. Ако тя е съгласна, разбира се, какво лошо има в това?
— Това е проституция, медмуазел! — каза просто Кейси, всъщност мислите му се объркаха тотално.
— Тя ще вземе отплата за това, че е обърнала внимание на Стан, а той ще е доволен, че е правил секс. Ако не иска няма да платим! Не разбирам, какъв е проблемът? — Зев наклони глава и зачака отговора на другия капитан.
— Ако не разбирате как накърнявате гордостта им така, няма как да Ви отговоря. На Вас би ли Ви харесало да правите секс за пари с човек, когото не харесвате?
— Не знам, зависи от наградата, която ще получа. Но Стан… той не ми харесва като мъж, така че не бих правила секс с него, освен ако не е жизненоважно. Извисявате акта прекалено, това е просто физиологична потребност като яденето, спането и отделянето на използваните от организма течности и преработени хранителни запаси.
— А децата, които идват с този акт? — попита Тристан развеселен от целия този цирк.
— Не знам, аз не мога да имам такива. Като наложница на Божествения ред, детеродните ми органи бяха обезвредени. Трябваше да обслужвам мъжете в мините, непрекъснато, не можеше да се позволи през половината време да раждам. А и аз нямам добри генни и децата ми нямаше да са от полза на никого. — Каза спокойно тя.
Факта, че Зев не може да има деца натъжи Тристан. Не знаеше защо, но се разстрои.
Така като Кейси все повече се оплиташе в странните теми на разговор, попита Тристан:
— Кога ще предадеш товара си на графа?
— Не съм решил още…
— Веднага! Не ми се чака повече, Тристан! — заповяда тя.
— Аз… ще те уведомя.
— Не, ще го направиш веднага! Дадох ти дума, че няма да нараня никого от хората ти докато съм тук, но ако ти пристъпиш обещанието си аз ще го направя също. — Зев млъкна до края на вечерта, напълно спокойно си изяде храната, след което се качи в стаята, без да каже и дума на никого.

* * *

Мадлен влезе при нея, силно притеснена.
— Трябва да се махнем от тук, ако останем още малко ще се побъркам. Много се притеснявам за Бетина. Чух, когато казахте, че вашия капитан е винаги настроен за любов, а Бетина…
— Стенли няма да й посегне, тя е моя, но и аз съм съгласна с теб. Търпението ми се изчерпа. 790, кажи на Кай да вземе един молец, трябва да стигнем до графа. Ще ти намеря карти, за да ги анализираш и да ни заведеш до дома му.
— Да, най-красива сред красивите…

[N.Perfilova]

> 6 Глава.

— Здравей, Кай! — Усмихна се Зев.
Мъртвецът бе кацнал навътре в гората. Знаеше, че хората на тази планета все още нямаха машини, които да се движат над земята. Щяха да се уплашат от летящо насекомо. Така като нямаше да остават на тази Земя, Кай реши да не си навлича излишни проблеми, като бъде забелязан от местните.
— Стенли събуди твоята жена. – Рече той.
— Защо?
— Защото се чувствал самотен.
— Как реагира тя?
— Добре, вече. В началото изпадна в истерия… няколко пъти, но свикна с Лекс и нас. Иска да види майка си, не иска да остава на кораба.
— Майка й няма значение за мен. Тя няма да може да се върне, след като си тръгнем от това място. Тогава ще разбере, че съм по-добрия избор.
— Ти не й даваш такъв, с какво си по-различна от баща й? — Зев се нацупи красиво на Кай. За човек без никакви емоции, страсти и желания, той винаги анализираше нещата и казваше истината такава каквато е. Само че Зев бе прекалено егоистична, за да се откаже от домашния си любимец. В началото подбудите й можеха да се нарекат благородни, но вече искаше да задържи момичето за себе си. Това нямаше да се промени, каквото и да й говорят.
— Това не ти влиза в работата, искаш ли да я върна?
— Аз не мога да искам или не искам! Какво ще правиш с жената? — каза той. Някъде вътре, дълбоко в мъртвата си душа, Кай се вълнуваше единствено от Зев. Не можеше да прави секс с нея, не можеше да я заобича и не можеше да изпита нищо… но нещо в него все пак присъстваше…
— Да тръгваме, най-накрая. Искам да видя тоя граф и да свършвам с тази работа.

* * *

Кай остави Зев на една самотна част на остров Сен Мартен. Облечена в мъжки дрехи, отново с пристегната коса и със 790 под ръка Зев тръгна към „цивилизацията“ за да може най-накрая да намери графа.
В същото време Антоан Готие бе облегнат на стената, която бе част от къщите по улиците на Сен Мартен. Гледаше в нищото и се чудеше как да се напие довечера. Спомена за красавицата на кораба „Песента на вятъра“ го преследваше денонощно. Така се бе настроил на това парче, че би дал мило и драго да го има. Но естествено жените, като въпросната лейди, не поглеждаха мъже като него. Това го ядоса. С какво не е по-добър от богатите контета? За себе си имаше високо мнение и много се дразнеше на гордите дамички, които го гледаха от високо и го подминаваха сякаш е калта под обувките им.
Докато оплакваше нещастната си съдба я съзря. Бетина Варлен, облечена в мъжки дрипи, крачеше гордо из опасните улици на града, стиснала металната си кутия в една ръка. Какво ли имаше вътре, та девойката да не се разделя с притежанието си? Щеше да разбере, реши Антоан. Тръгна към момичето и се протегна да я хване за лакътя из отзад.
Някой се опита да я докосне, Зев само се обърна и заби свободния си юмрук в мъжа. Той падна на земята и я погледна стреснато, отдолу — нагоре.
— Знаеш ли къде е граф Де Ламбер?
— Не… аз… — Зев го ритна в лицето и той изпадна в несвяст. Ако нямаше информация не бе от полза.
В край на сметка намери едно младо момче, което да я упъти до дома на графа. Къщата му се казваше „Плантация“. Каза й също, че обикновено графа по това време е на пристанището, така че нямаше смисъл да се насочва на там. Когато стигна до мястото, което й посочи момчето видя един старец, който пък я насочи към търсения обект.
Графът бе с гръб към нея, но Зев прецени, че е млад и добре сложен, средно — висок с черна коса. Тя вече бе решила да не го хареса, защото така трябваше да отстъпи Бетина, но все пак щеше да му даде шанс. Повика го и когато той се обърна видя златистокафяви очи и красиво лице. Ако не бе предназначен за момичето Варлен щеше да го попита дали искат да правят секс, но Зев не искаше да отнема мъжа на домашния си любимец.
— Ти ли си граф Де Ламбер? — Попита тя. В началото графа я погледна раздразнено, защото реши, че е някое момче търсещо милостиня, но щом се взря в лицето разбра коя е. Какво са сторили на косата й? Запита се той.
— Господи Бетина, мислех, че си мъртва! Когато капитан Мариво се върна и ни разказа какво стана…
— Защо не тръгна да ме търсиш? — попита го спокойно и студено бившата му годеница. Бивша, защото сега графът бе сигурен, че момичето вече не е достатъчно чисто, за да му бъде жена. Щеше да я направи своя любовница, не искаше да се отказва от красотата й, но нямаше как да позволи да се опетни името на бъдещата графиня. Дори и да не бе насилена и да бе все още девствена, което със сигурност не можеше да е вярно, хората все пак щяха да говорят.
— Вече ти казах, мислех, че си загинала… — запъна се под зоркия й поглед той.
— Както и да е, заведи ме в дома си, трябва да те опозная! — прекъсна го раздразнено Зев.

* * *

— Мадам Варлен, радвам се, че днес се чувствате по-добре — каза граф Де Ламбер, когато Жизел Варлен влезе в кабинета му. — Сигурно е било шок за Вас да дойдете тук и да откриете, че дъщеря Ви я няма.
— Не се чувствам по-добре, мосю. Обаче отказвам да повярвам, че дъщеря ми е мъртва. Вие трябва да я търсите!
— Моля Ви седнете, мадам — Пиер посочи креслото до бюрото — Открих дъщеря Ви, или по-точно тя ме откри. Бетина е в стаята до Вашата и в момента се къпе…

Без да чука Зев влезе в кабинета. Изми се набързо и сложи огромния кат дрехи на гърба си, но отказа да седи далеч от графа. Трябваше да разбере какъв тип човек е, а това нямаше да стане без неговото присъствие. В кабинета той не бе сам, майката на Бетина скочи от стола си и хукна към нея с широко отворени ръце. Така като Зев не искаше, да я пипат само опъна двете си ръце напред и нареди на жената да спре на място с думите:
— Ако ме докоснеш ще ти откъсна ръцете! — при тези думи Жизел се закова на място. Какво ли е преживяла дъщеря й, та да се държи така?
— Бетина, колко се радвам да те видя… имам да ти разказвам толкова неща, баща ти почина… — заекна Жизел, тя бе казала на дъщеря си, преди да отпътува, че Андре Варлен не е истинският й баща, но нямаше как да го признае пред Пиер Де Ламбер.
— И какво може да ме засяга това? — Попита все още напълно спокойната и дистанцирана Бетина.
— Ако не искаш, сега може и да не се омъжваш за графа, решението какво да правиш от тук нататък е единствено твое, ако това е желанието ти ще го приема, но ако не, може да се върнем двете у дома и да си живеем… — Пиер се намръщи. Може и да не искаше да взема Бетина за жена, но да се откаже от нея бе недопустимо. Трябваше да реши какво да прави с майката, та да може птичката да не излети от кафеза.
— Ти ли го уби? — Наведе въпросително глава младата Варлен.
— Кого? — Не разбра Жизел.
— Мъжа си, ти ли го уби? — така като Зев прегледа набързо спомените на Бетина и видя разговора й със слабохарактерната майка, знаеше, че онзи, който я е отгледал не е баща й.
— Не, как може да си помислиш такова нещо?
— Жалко! Графе! — Бетина игнорира майка си и обърна цялото си внимание към Пиер. Да, тази щеше да е негова, постоянно търсеше вниманието му. — Искам да поговорим, за да преценя дали си от добра порода…
— От добра порода? — За какво говореше момичето?
— Да, искам да знам гените ти, начина ти на мислене, дали имаш добра физиология… накратко всичко, за да преценя дали ставаш за добър съпруг и баща. — Пиер се намръщи. Какво означаваше всичко това? Бе приел, че Бетина е млада, страхлива и свенлива. Идеалната жена, която да се държи из късо и да му доставя удоволствие, но това създание, което в момента го гледаше изпитателно, не приличаше на образа, който имаше преди.
— Бетина, ако графа не те иска, защото не си девствена, това също не е проблем… — намеси се отново майката. Това подразни Зев, в момента не говореше с нея. Прекалено късно се е сетила да защити интереса на щерка си, сега нямаше право на глас. Бетина й принадлежеше и точка.
— Девствена съм! Тристан не пожела да правим секс, но пък е много добър индивид. Искаше ми се да си прекараме добре, но той ми отказа. — Пиер зяпна, а Жизел се отпусна в един стол. Започна да си мисли, че някой е подменил дъщеря й с друг човек.
— Нима сте искали да си легнете с този мръсен пират? — извика възмутен графът.
— Чистеше се, не беше мръсен, а и махна косата от лицето си, така придоби доста красив вид. Има добри генни, един ден ще направи красиви деца. Защо да не искам да правя секс с такъв представител? — Попита учудено Бетина. Нито Пиер нито Жизел имаха какво да добавят на това твърдение, поради това просто гледаха в една точка, без да си отворят устата. — Реших, че не ми допадаш, няма да има сватба, намери си друга! — Заключи Зев и ги остави. Щеше да поспи и после да се върне на Лекс и да отпътува от това ужасно място. Истината бе, че тя нямаше да даде шанс на този човек. Направи целия този спектакъл, за да може после да се оправдае пред Кай, че поне е опитала. Не че той щеше да се разсърди, или ядоса или направи каквото и да било. Но думите, които казваше, като проста констатация, я засягаха. Искаше да му се хареса, но как да го направи с човек, който няма чувства?
Самият факт, че любовта на живота й, не може да й отвърне я натъжаваше, но въпреки това щеше да остане до него. По-добре така, от колкото далеч. Кай, Стан и 790 бяха нейното семейство и никой нямаше да й ги отнеме!

* * *

Зев се събуди и се изпъна като котка в огромното легло. Щеше да я яде и после да си тръгне.
— О, Зев, даряваща красота на света, докато ти спеше аз се съзерцавах в красивото ти лице.
— 790, никога няма да ми омръзнат ласкателствата ти. След като ям с хората долу, ще се върнем на Лекс, тази планета ми омръзна. Няма с какво да се забавлявам.
— Ще оставиш ли момичето за себе си?
— Да, така ще направя!
— Защо тогава не убиеш торбата с кокали и не станеш капитан на Лекс, може да запазиш ограничената форма на живот и да се отървеш от мъртвото парче месо и тогава ние тримата ще кръстосваме света и…
— Престани, 790, това няма да стане. — На вратата се почука и това прекъсна безсмисления разговор. Зев стана и се наметна с един от халатите. Бяха й дали дрехи, които бяха от чеиза на Бетина. Зев нямаше търпение да се облече в кожи, освободена от катовете плат, които сега ограничаваха всяко едно нейно движение.
На прага стоеше Пиер Де Ламбер. Когато видя девицата, която очевидно бе чисто гола под халата, той се усмихна сластно. Зев се подразни, не търсеше неговия интерес, той всъщност й бе враг, защото Бетина беше нейна и нямаше да я дели с никого.
— Исках да Ви поканя на вечеря, Бетина…
— Слизам след малко.
— Ще Ви почакам, за да Ви придружа! — усмихна се той. Зев само сви рамене и после тресна вратата под носа му.
Облече се сама, забрани на местните да влизат в стаята й. Слугите мислеха, че девойката е преживяла голям тормоз и е брала много страх, та за това сега не иска никой да вижда голотата й. Кой знае какво са направили тези мръсни пирати на горкото дете? Чистата истина бе, че Зев мразеше да я третират като болна и саката и реши да избегне контакта с робите на графа.
Пиер я чакаше до вратата. Предложи ръката си за опора, за да я придружи до трапезарията. Зев го погледна надменно, но въпреки това го подхвана и двамата тръгнаха към стаята за хранене.
— Днес сте още по-красива…
— Не се опитвай да ме ласкаеш, казах ти, че не те харесвам и каквото и да кажеш или направиш няма да променя решението си! — Сряза го тя. Това дръзко момиченце щеше да му плати за тези думи, но не можеше да го направи сега, докато майката е на близо. Първо ще се отърве от нея и после щеше да накаже бъдещата си любовница.
— Аз само изказах мнението си, Бетина, нищо повече…
— Ако някой от семейството ми е в опасност, някой, за когото ме е грижа, няма да спра, докато не го намеря. — Това изказване не направи впечатление на Пиер. Той знаеше, че празните приказки на това девойче са напълно лишени от истинност. Какво можеше да стори тя в този свят управляван от мъже? Графа нямаше как да знае колко греши.
— Аз мислех, че сте мъртва… — тръгна да се оправдава той.
— Нямаше да спра да търся докато не намеря трупа и лично да се убедя! Стига, този разговор ми омръзна, ако няма какво друго да ми кажеш, по-добре замълчи! — Пиер свъси вежди, но нищо повече не излезе от устата му. Скоро щеше да покаже на това момиченце къде му е мястото.
След като влязоха и се настаниха на масата за хранене Пиер Де Ламбер се обади:
— Бетина искам да ти представя моя добър приятел Мигел де Бастида! — Зев изгледа другия мъж изпод вежди. Това име й бе познато. Тристан го търсеше, защото искаше да го умъртви лично. Този човек му беше направил нещо, с което си е докарал омразата му. Зев можеше да го довърши и да занесе сувенир на капитана, но така щеше да го лиши от удоволствие. Ами ако му докараше човека и за награда поиска от него секс? Зев се усмихна лукаво, точно това щеше да направи… дори и капитана да не й се отблагодареше тя пак щеше да му остави този Бастида. Тристан не бе лош човек, тя го харесваше, а когато харесваше някого можеше да бъде много добра към него.
— Бастида? Знаете ли, че Тристан Ви търси? — можеше да разбере първопричината за тази омраза, преди да прибегне до действие.
— Познавате ли Тристан, медмуазел? — повдигна вежди мъжът.
— Да, това е капера, при когото прекарах част от пътуването си! — Тристан бе обяснил на Зев, че нарича себе си капер. Той имал разрешение от „Короната“ да краде товари и кораби, но само на тези, които говорят различен от него език. Относно „държавите“ Зев разбра, че са като отделни кралства на планетата. Капера може да напада само тези кралства, които не са угодни на неговото собствено. Пиратите, от своя страна, нямаха законност и можеха да правят и ограбват, когото си поискат, но ако бяха заловени, от което и да било кралство, щели да са наказани. Зев не намери разлика, но не спори с него. Пиратите, които познаваше бяха много по-различни, такива пирати бяха заловили Стенли Х. Туидъл и дълго време се забавляваха за негова сметка, преди да го предадат на Божествения ред с информацията, която той размени, за да откупи свободата си.
— Той е долен пират! — възрази Пиер.
— В момента говоря с Бастида, не ни прекъсвай… — Зев наклони леко глава — … не е учтиво. Двамата мъже я изгледаха неодобрително, но Пиер направи знак на приятеля си да не предприема нищо. Сега не беше времето да се занимават с нея.
— Преди много години ми казаха, че млад мъж на име Тристан ме търси — започна да обяснява Мигел — но никой не можа да ми каже защо.
— Иска да те умъртви.
— Желае смъртта ми?
— Нарича те убиец.
— Убиец! — Засмя се дон Мигел — сигурно ме бърка с някого другиго. Знаете ли къде се намира сега този човек.
— Да, знам, дори смятам, че е редно да те заведа при него!
— Бетина, какво говориш? — попита Жизел, като широко отвори очи. Явно дъщеря й искаше да си отмъсти на пирата. Жизел не желаеше неговата смърт да тежи на съвестта на момичето. Това щеше да я промени…
— Говоря, че много харесвам Тристан, ако той иска главата на този човек, смятам да му я дам. — След като чу тези думи Пиер се изправи и стола му падна назад. Започна да му писва, още сега щеше да научи двете нагли жени къде им е мястото. Отиде до Зев и й зашлеви силна плесница. Никога не би направил такова нещо пред хора, но женската така започна да му лази по нервите… това бе последната мисъл в неговата глава, защото Пиер падна мъртъв на земята с ококорени очи.
Щом Пиер й посегна Зев побесня. Нададе предупредителен вик, който гущерите използваха, преди да нападнат. Самият вик бе висок и звукът бе като стържене на метал в метал. Зев искаше сърцето на графа… и си го взе.
Жизел започна да пищи, като луда, а мъжа с титлата „дон“ стана от стола си е се притисна до стената с ръце на гърдите.
— Млъкни, ще докараш всички хора тук! — Заповяда Зев, след това стана и заключи вратата. Лошото бе, че 790 остана в стаята й, а трябваше да се свърже с Кай, за да му каже какво е станало и да изчезнат яко дим. Не искаше да я хванат и затворят, за да я накажат.
Жизел все още не можеше да повярва на това, което видя преди малко. Графът стана и удари шамар на Бетина, това я ядоса и реши веднага да си тръгнат от дома му, но точно в този момент, напълно хладнокръвно, Бетина с голи ръце извади сърцето на Пиер от гърдите му и го захвърли на земята като боклук, като преди това изкрещя с нечовешки глас.
— Искам от теб да идеш до стаята ми и да ми донесеш кутията, с която дойдох. — Нареди й Бетина. В този момент Де Бастида се окопити и тръгна към дъщеря й, тя само го погледна, почака да стигне по-близо и така го удари по главата, че мъжът падна на земята, без да обели и звук. — Добре, остани с този и го пази, не искам да изчезне! Отивам да взема 790 и се връщам. Ако Бастида ми се изплъзне никога повече няма да видиш дъщеря си! — Нареди жената и излезе.
Господи, какво бе станало с нейното дете?

* * *

На Жизел й се виеше свят от всичко, което стана до сега. Тя бе свита в скута на една убийца, във вътрешността на странно животно, в което я натикаха… похитителката каза на Жизел, че ако иска един ден отново да види дъщеря си ще прави точно това, което се иска от нея и няма да задава въпроси или да крещи повече.
Жизел, с ужас, си припомняше отново и отново всичко, което се случи. Веднага щом жената отправи в несвяст дон Мигел и излезе от стаята Жизел се загледа като хипнотизирана в мъртвото тяло на Пиер де Ламбер. На гърдите му зееше огромна дупка с размерите на юмрука на онази, която приличаше на Бетина.
Не след дълго убийцата се върна с кутията си под ръка. Тогава кутията проговори, при което Жизел едва не припадна, но си спомни заканата на жената да не издава и звук, инак няма да види детето си отново.
— 790, Кай ще дойде всеки момент, трябва да се омитаме от това място. Местната власт сигурно няма да е доволна, че умъртвих един от техните.
— Зев, красива Зев, защо не оставиш мъжа и да се върнем на Лекс, нима искаш да ме заместиш с онази торба с мускули, но не и мозък?
— Искам да му направя подарък, преди да си идем. Тристан не харесва този човек и иска да му причини болка.
— Може просто примата да обича да убива?
— Това не е мой проблем, нали така? — сви рамене жената. Прозорецът откъм градината се отвори и в стаята влезе най-странния мъж, когото Жизел някога е виждала. Облечен целия в черно, той бе доста висок. Косата му — черна и дълга, половината хваната на плитка другата половина вдигната високо над главата. Облеклото му бе по тялото, цяло без едно копче. Един дълъг кичур падаше на лицето му, а на бузата се открояваше дълъг белег. Човекът не изразяваше никаква емоция и студените му, черни очи, вледениха кръвта във вените на Жизел Варлен. Ако тази жена бе демон, то със сигурност току-що видя и дявола.
— Трябва ли да се погрижим за тялото? — Попита напълно спокойно мъжът.
— Не, Кай, няма нужда. Само трябва да се махнем от тук, но няма да се върнем на Лекс, както отначало си мислех… връщаме се на острова.
— Защо?
— Защото искам да направя един подарък, преди да си тръгнем, за това. Хайде вземи този и го занеси до молеца, аз, 790 и майката на Бетина идваме след теб. — Жената обърна студения си поглед към Жизел и тя потръпна. — Не прави опити да ме нараниш! Реших да ти позволя да видиш дъщеря си, преди да си заминем. Не те харесвам, така че не ме предизвиквай!
След малко цялата делегация се оказа до едно огромно насекомо, голямо колкото колиба. Вътре в насекомото имаше два странни стола покрити с кожа. Двойничката на Бетина седна на единия и с пръст я повика да седне в скута й. Жизел искаше да откаже, но тогава отново си припомни, че тези хора държат истинското й отроче и изпълни заповедта. Дон Мигел бе поставен между столовете с вързани ръце и запушена уста. Той въртеше страхливо очи и също като Жизел се питаше какво ще стане сега. Между краката му се мъдреше странен израстък при вида, на който Жизел Варлен се изчерви… как можеше да мисли за такива неща в сегашното си положение? Когато мъжът в черно седна на другия стол той протегна ръка, хвана се за израстъка и рязко го изви назад… тогава се случи нещо фантастично… те полетяха.

* * *

Тристан седеше на масата заедно с Жюл и Кейси. Приятелят му трябваше да замине с кораба си, но когато разбра, че изгората на младия капитан е изчезнала, забави малко потеглянето си.
— Мисля си, че трябва да тръгна след нея… — каза раздразнено Тристан сам на себе си. Не знаеше какво му става. Тази жена не само го отклоняваше от главната му цел, но и постоянно му създаваше някакви проблеми. Примири се с факта, че е загубил ума си по нея, може би причината бе, че никога не е виждал такова същество… не знаеше. Първоначалният му блян да се отърве и никога повече да не се сети за времето прекарано със Зев отдавна отлетя от главата му. Не се залъгваше, че е влюбен, в неговото сърце нямаше място за любов, само за омраза. Омраза към човека, който изнасили и уби майка му и остави белег върху лицето му.
— Да не си си загубил ума? Тази жена е високомерна, студена кучка. — Кейси никога не би говорил така за друго човешко същество, но сподели, че изпитва неприязън към момичето, заради надменността й и неуважението й към другите хора. Тристан нямаше как да отрече това твърдение, но също така знаеше, че Зев Беллрингер се грижеше за всичко, което смята за свое, а сега тя смяташе Бетина Варлен за своя и бе твърдо решена да помогне на младата жена. Дали и жените на Земята щяха да приличат на неговата Зев ако им се дадеше шанс да се развият? Стоп! За какво по дяволите си мислеше? Зев не бе негова, тя принадлежеше, или по-скоро на нея й принадлежеше, един мъртвец. Тристан много искаше да види конкуренцията си, макар да знаеше вече, че другия физически не е устроен да подари на Зев така желаното блаженство.
Мадлен, която стоеше и слушаше мъжете, скрита в един ъгъл не издържа и се обади:
— Зев отиде да се увери дали графа е достоен човек. След това ще върне моята Бетина…
— Тя няма да ти я върне, старо, ще задържи момичето за себе си. — Отвърна уморено Тристан. Жената отвори широко очи и тихо се разрида. — Жюл мисля, че трябва да я намерим, ами ако направи някоя беля, ами ако някой пострада, могат да я обесят или дори изгорят.
— Имам да върша малко работа по кораба си, ще се върна скоро, но Тристан, моля те не предприемай нищо докато ме няма… — погледна умолително Кейси и напусна дома на младия мъж.
— Тристан, Малома отново чака дете, не ми се иска заради жената да тръгна на дълъг и безсмислен път. Признавам, че тя много ми харесва, но може и сама да се пази, това поне ни е известно. — Жюл се усмихна снизходително, ясно като бял ден е, че Тристан е влюбен, дори да не го признава пред себе си. Въпреки това бе опасно да тръгнат да търсят Зев.
В стаята влезе една млада жена на име Каино, която помагаше в домакинството от време на време.
— Бетина Варлен е отвън, заедно с един мъж и жена. Искат да Ви видят, капитане! — Тристан се изправи на крака и с жест помоли момичето да ги доведе. Дали това бе Зев Беллрингер или Бетина Варлен и капитана на живия кораб? Започна да се обърква от всичко, което ставаше в мозъка му.
Влязоха тримата, като мъжът носеше огромен чувал на рамо. Сигурно не беше нещо тежко, защото му се отдаваше с лекота. Когато се загледа в него Тристан разбра, това бе мъртвецът. Жената много приличаше на Зев, но бе по-възрастна, най-вероятно това бе майката на Бетина Варлен. Зев носеше рокля от син сатен, от колко време не я бе виждал в рокля, и държеше 790 до себе си.
— Върнах се, за да ти благодаря за гостоприемството, което ми показа. Това е Кай, последния Брунан-Джи, а това е майката на Бетина. — Посочи всеки от тях тя.
Тристан не можеше да откъсне поглед от конкурента си, мъжът, когото Зев обичаше и за когото бе способна да се бие с огромно насекомо искащо да погълне целия свят. Съществуваха ли други такива жени… хора, които така да бранят любовта си? Жените и мъжете винаги се кълняха един на друг във вечна и предана любов, но за Тристан това бяха глупости. От друга страна пред него седяха двама души — една жена, наполовина човекояден гущер, и един мъж, който бе ходещ труп… но те се защитаваха, без да изрекат и една баналност един на друг. Без да искат уверения, относно чувствата си, те просто се пазеха яростно.
— Донесох ти подарък, надявам се да ти хареса. — Каза гордо Зев. Тристан отвори и затвори уста, какво можеше да му подари тази жена? Тогава мъртвеца стовари чувала, на който имаше завързвана червена панделка и Зев, изгаряща от нетърпение, проговори:
— Отвори го, Тристан, много ми се иска да видиш, какво ти нося. — Тристан кимна и се запъти към огромния чувал. Разтвори го и единствените думи, които се отрониха от устата му бяха: „Майко Божия!“
Зев Беллрингер от Б3К му поднесе на тепсия омразния Мигел де Бастида, мъжът, когото мразеше повече от всичко, мъжът, който осмисляше дните му… до този момент.

* * *

Бастида бе заключен в мазето на къщата. Тристан цяла вечер се въртя и се опита да се отърси от факта, че Зев и Кай спят в една стая. Мъжът беше неспособен, но жената пренасочи цялото си внимание към него и Тристан остана на второ място. Вместо да се вманиачава по нея сега трябваше да е в „затвора“ на дон Мигел и да му обяснява защо иска да го убие. Кой друг би се сетил да му поднесе такъв подарък… каквото и да правеше капитана все връщаше мислите си към Зев Беллрингер.
Беше ги помолил да останат съвсем малко, ден-два най-много. Трупът не показа нито една емоция, не каза нито дума… нищо. Ако до сега Тристан смяташе, че Зев страда от конско спокойствие, то студеното лице на Кай бе нещо изключително.
Когато слезе в салона Тристан видя красива червенокоса жена. По дяволите само това липсваше Габриел Дрейтън, капитана на „Червения дракон“. Мъжете й сигурно бяха плъзнали из целия дом. И преди тя бе идвала тук, но тогава се затваряха в стаята му и прекарваха там цялото си време. Сега един неуравновесен хибрид се разхождаше из къщата му, заедно с ходещ мъртвец… всъщност каква добра идея. Щеше да накара Зев да ревнува и с малко повече късмет щеше да насочи вниманието й към себе си.
— Тристан, ти очарователен негоднико, едва те познах…
Зев остави 790 и Кай в стаята си. Той не хареса идеята да се задържат на планетата повече от колкото е необходимо. 790 дълго ръмжа през вечерта. Така като Кай нямаше нужда да спи, остана на пост цяла нощ, макар Зев да го помоли да легне до нея. Той отказа, но я погали по главата. Изблиците му на нежност я разтапяха, знаеше, че го прави от някакъв непонятен, дори за него порив, но това стапяше студенокръвното й сърце. Въпреки това Зев беше загоряла. За това прие поканата на Тристан. Искаше го, сега, след като му направи подаръка можеше да го има.
Когато се доближи до салона видя как Тристан целува някаква червенокоска. Ядоса се. Покани я да остане в дома му, тогава помисли, че ще й благодари като правят секс, а сега можеше и да не стане, ако насочеше апетита си към друга.
— Знаех си, шъ тря'ва да чакам дълга опашка в селото и виж к'во си намерих тук — говореше сякаш повече на себе си, някакъв непознат, но очите му жадно изучаваха тялото й. — Намират ли се наоколо още кат тебе или шъ трябва да те деля с приятелите си?
Зев изгледа високия, дебел и плешив мъжки екземпляр. Дори Стенли бе по-красив. Какво ли правеше Стан сам с неговия домашен любимец сега?
— Ти си дяволски по-красива от курвите в селото. От доста време не съм бил с жена. — При тези думи мъжът протегна ръка, за да хване Зев за ръката. Тя само се усмихна предизвикателно и вместо да чака той да я докопа тръгна към него и го притисна до стената. Пиратът разтвори широко очи и се взря в красивото лице, което сега бе на няколко сантиметра от неговото.
— Аз съм проектирана като идеалната жена. — Зев плъзна ръка от гърлото към чатала му като задържа дланта си на изпъкналата част от панталона. — Моето предназначение е да правя любов, да дарявам мъжа с неизмерна радост. Мога да предусетя всяко твое желание и фантазия и да ги превърна в реалност. Мога да те накарам да забравиш за всичко и да мечтаеш единствено за мен. Аз копнея за това, живея за това, мисля само затова… но имам и още едно желание, знаеш ли какво е то? — Попита лукаво тя като плъзна език, така че да навлажни устните си.
— Не аз… — заекна плешивеца, като вече бе на ръба да свърши в ръката й.
— Аз също така изпитвам глад. Огромен глад, глад към месо… — в този момент една хлебарка мина по стената до главата му. Зев протегна ръка и хвана насекомото като го постави между неговото и нейното лице. Хлебарката бе огромна и черна. Започна да маха неистово с крака. — Изпитвам глад за месо, за живо, движещо се месо. — Усмихна се тя и отхапа главата на огромното насекомо. Сдъвка го бавно и с наслада, преглътна и изхвърли все още пърхащото тяло. — Но човешкото месо ме привлича много повече от това тук. Мога да усетя аромата на мозъка ти, мога да си представя как отварям черепа ти и се къпя в кръвта ти… — тя го стисна малко по-силно за набъбналия пенис. В същия момент от страх достойнството му изчезна, вече не стоеше гордо прав, напротив сви се до почти неуловими размери. Зев се усмихна. — Ако пак се доближиш до мен или се опиташ да ме докоснеш, без да ти дам позволение, ще отхапя главата ти по същия начин.
— Какво, по дяволите става тук? — Попита разгневено червенокосата жена зад гърба й. Зев пусна плячката си, беше крайно възбудена… обърна се бавно към сивите очи на непознатата и се усмихна на Тристан.
— Габи, това е Бетина, тя е под моя защита и никой няма право да й посяга. Нещо повече на острова има и други бели жени, майка й и прислужницата й. Те всички са извън набезите на хората ти…
— Аз… аз… може ли да… — запъна се дебелака и преди Зев отново да обърне вниманието си към него избяга все едно дявола го гонеше за опашката. Тристан се ухили, какво ли му бе сторила тя? Нищо добро до колкото я познаваше.
— И коя, по дяволите, е тази женска и какво значи, че е под твоя протекция?
— Това означава, че ако някой ме докосне Тристан ще откъсне ръцете му и ще ми ги донесе в леглото като подарък, после ще правим секс върху вътрешностите на този, който се е опитал да ме отнеме от него! — Каза Зев Беллрингер от Б3К. — Това също означава, че ако някой докосне Тристан, без мое позволение, докато съм в дома му, аз мога да направя абсолютно същото.
При последните си думи девствената наложница остави червенокосата със зяпнала уста, а Тристан с усмивка на лицето.

* * *

Зев облече рокля и заедно с Кай слязоха в стаята за храна. На масата имаше много непознати мъже, но Зев не им обърна внимание. Столът, до Тристан, бе празен и тя се настани на него. Кай седна срещу червенокосата от сутринта. Когато зае мястото си Зев плъзна ръка по крака на Тристан и прошепна в ухото му:
— Никога не забравяй, че аз съм много по-добра от всяка друга, която се опитва да те има. Може и тази да знае някои похвати, но аз мога да направя така, че да забравиш миналото и бъдещето си с мен. — Тристан обърна глава към нея и й се усмихна. Плана проработи, Зев отново го „нападна“. Почувства се като най-силния човек на двете вселени… Пресвета Дево, дори започна да мисли като нея.
— Тристан ми каза, че си му робиня, те имат ли право да седят на господарската маса? — Попита нагло червенокосата.
— Стига, Габи, не говори така! — Заекна Тристан. По дяволите, когато взе решение да накара Зев да ревнува съвсем забрави, че тя е опасна. Ами ако се ядосаше и буквално изтръгнеше сърцето от гърдите на Габриел? Вече знаеше какво е направила с Пиер Де Ламбер. Дълго бе утешавал майката на Бетина, като й каза, че най-защитения човек в света е дъщеря й.
— Ще говоря каквото си искам, Тристан, или се притесняваш да не нараня чувствата на дамата? — Попита тя.
— Ти не можеш да ме нараниш! Нямаш физическата сила за това. — Констатира съвсем спокойно Зев. Не хареса конкуренцията си, тя бе направена, така че да не споделя, агресията е част от сексуалната възбуда, а агресия Зев притежаваше в излишък съвкупност със смесеното си ДНК.
— Тристан ми каза, че те е заловил и сега, какво, обслужваш го в леглото ли? Ами този, той какъв ти е? Съпругът, който, чака пирата да свърши с жена му, за да остане жив?
— Кай не е жив. — Просто отговори тя, като спря да обръща внимание на брътвежите на червената и отново насочи вниманието си към Тристан. — Свърши ли най-накрая с опитите си да ме накараш да ревнувам? Не си избрал точния човек за това. Тази тук не може да ми бъде конкуренция, твърде обикновена и несъвършена е! — Усмихна се Зев и, както винаги правеше, наклони главата си на една страна.
Когато чу думите от устата на жената Габи придоби на лицето цвят, същия като на косата си. Не стига, че мъжете в стаята насочиха погледите си изцяло върху наложницата на Тристан, ами и сега тя стана обект на критика от страната на синьокосата.
— Ти там, не се ли дразниш, че жена ти се нахвърля върху Тристан пред очите ти? — Не можеше да отрече, че това е най-странния човек, когото някога е виждала. Мъжът влезе след Бетина, като остана напълно спокоен. Седна на масата с каменно лице, не опита от нищо пред себе си, не погледна никого и не каза и дума. Да не говорим, че екстравагантната коса и дрехи, бяха изключителни, дори сред пиратите. Изглеждаше опасен, щеше да насочи гнева му към курвата, за да оправи нещата. След като синята бъде поставена на мястото й, щеше да спре да се предлага на Тристан и единствената свободна жена щеше да остане Габи.
— Не се дразня, аз нямам емоции. — Отговори той, без да й отдели повече внимание.
— Но курвата ти, притеснява моя мъж!
— Ако Зев желае някого това е нейна работа. — Също толкова невъзмутимо отговори той. За него разговора приключи. Габи отново почервеня. Явно това не бе мъжът на тази тук.
— На всички ли се нахвърляш така открито, като една истинска…
— Габи, не ти позволявам да говориш така на гостите в дома ми! — Тросна се Тристан.
— Но тя не ти е гостенка, а робиня!
— Не съм ничия робиня. Аз съм свободна. — Тристан театрално завъртя погледа си към тавана. За да се отърве от неудобни въпроси бе казал на Габриел, че Бетина е негова пленница, която е похитил в моретата. Не каза умишлено фамилията й… относно истината, това не би направил никога.
— А как ще наречеш положението си в момента, малката?
— Ние сме гости, както и ти, явно. Не ми харесваш! — Констатира спокойно Зев и огледа жената от горе до долу като повдигна вежди. — Кожата ти е твърда и неподдържана, гърдите ти започват да увисват, косата скоро ще оредее, зъбите ти имат проблеми, ще ги загубиш… искаш и нещо, което за сега ми принадлежи — Зев посочи към капитана — но нямаш право да го имаш докато съм тук!
— Ти малка кучко! — Скочи от стола, ядосаната Габи. Извади дългата си сабя и я насочи към гърлото на Зев. В същия момент главата на Габриел Дрейтън се катурна от раменете й и тупна на земята. Тялото остана още малко в изправена позиция и падна назад като отрязано дърво. Мъртвецът прибра, съвсем спокойно, острието, което излезе от ръкава му, обратно на мястото си. За момент всички останаха като гръмнати и никой не помръдна дори мускул.
— Какво за Бога направи? — Попита невярващо Тристан като погледна към „мъртвото парче месо“.
— Всяка заплаха трябва да се отстрани.
— Но ти уби…
— Това бе предназначението ми две хиляди години, да отстранявам заплахи.
— Тристан, успокой се, тя ме нападна, нормално е Кай да ме защити. — При тези думи хората на червенокосата станаха от местата си, готови да заемат бойна позиция. — Лидерът Ви е мъртъв… — започна Зев — но ако сега нападнете и вие ще я последвате. Можете да останете при Тристан, той знае как да управлява корабите си. Ако сега ни атакувате всички ще намерите смъртта си така както го направи и тя, но може и да останете живи… това зависи от самите вас!
Мъжете седнаха обратно по местата си и продължиха да се хранят съвсем спокойно. Сякаш техния капитан не бе изгубил главата си преди малко… Тристан затвори очи. Зев пазеше територия, така както Кай пазеше нея. Трупа никога не би позволил да има опасност за жената, така както тя никога не би позволила да има опасност за него. Какво се случи, че приемаше станалото като напълно нормално стечение на обстоятелствата? Погледна Жюл и Малома. Техните очи изобразяваха ужас, но Тристан не можеше да се насили да изпита дори съжаление. Какво за Бога не му бе наред? Той споделяше с Габи леглото, имаше я почти за приятел, а сега единственото, което си мислеше бе къде е най-удачно да я зарови?

[N.Perfilova]

> 7. Глава.

Два дни, след като мъртвеца уби Габриел, Тристан все още не бе посетил затворника си. Не знаеше какво да му каже, още по-малко какво да направи. През последните години от живота си той съществуваше заради мечтата, как забива сабя в сърцето на Бастида, като преди това му напомни за мародерствата на младини. Сега, обаче, нещата не седяха така. Мигел Де Бастида бе в ръцете му, нищо не му пречеше да си отмъсти… но Тристан нямаше желание.
От друга страна бе взел решение да е първият любовник на красивата наложница. Каза й, че ще „споделят“ секс, но му трябвало малко време. Кой мъж говори така? Истината, Тристан да протака бе, да задържи Зев още малко. Ако си легнеше с нея тя щеше да вземе ходещия труп и да си замине. Това го депресираше. По дяволите, Тристан се превръщаше в хленчеща жена и всичко това заради Зев Беллрингер от Б3К.
— Имаме гости, Тристан! — прекъсна мислите му Жюл. Тристан се стресна, последните му посетители не бяха от най-приятните. Да не говорим, че след смъртта на Габриел Дрейтън Тристан притежаваше още един кораб и още един екипаж. Вече бе взел решение да го даде на Жюл, за да го управлява от негово име. Още един подарък от Зев. Тя му каза, че така като се съгласил да й дари наслада тя ще му се отплати. Това го гнетеше. Той не бе някоя проститутка, на която се плаща… но Зев му каза, че прекалено се притеснява, ако не искал да приеме подаръците й просто да не ги взимал и толкова. Естествено Тристан не искаше да се откаже нито от кораба нито от затворника, нищо че не знаеше какво да прави и с едното и с другото си притежание на този етап.
— Кой е този път, Жюл?
— Бетина Варлен и капитан Стенли Х. Туидъл. Знаеш ли, представях си го по друг начин. Зев ми каза, че той е капитанът на най-могъщото оръжие за унищожаване на двете вселени. Не разбирам много добре какво означава това, но звучи внушително. Очаквах да видя някое страшилище, а Стенли Х. Туидъл е… ами… хъм…
— Ходеща торба с кокали! — подсказа му Тристан. 790 му влияеше зле.
— Ами да, точно на това прилича. — Жюл не знаеше за говорещата глава — робот. Бе приел самата Зев и Кай учудващо спокойно и с доста чувство за хумор, но Тристан реши да не показва всичките странности на наложницата пред останалите. Така като повечето не разбираха и дума от това, което се говореше те постепенно свикваха с новите приятели на Тристан и накрая просто ги приемаха такива каквито са. Но как да им обясни, че Зев е влюбена в две хиляди годишен бивш убиец, че тя притежава говореща метална глава и че е наполовина човекояден гущер? Не това не можеше да се приеме толкова лесно, Тристан знаеше най-добре.
— Зев видя ли ги?
— Не още, тя се разхожда до потока, а Кай не е помръднал от мястото си цял ден. Каза, че чакал Зев да приключи със забавлението си и да си ходят. Този човек не спи, не яде и мисля, че дори на мига… отговаря едно сричково на всеки въпрос, който му задам… не мисля, че ми харесва. — Тристан бе съгласен с изказаното мнение. На него пък, трупа, никак не му харесваше. Зев прекарваше толкова време с него в стаята си, от, където пък мъртвото парче месо не помръдваше. Онзи пък искаше да я придружава навсякъде, за да я пази, но тя му каза, че това място е безобидно и иска да се позабавлява, с Тристан естествено, преди да си тръгнат и да я остави на мира.
— Добре, покани ги в салона, нека видим какво искат! Внимавай Жизел да не ги види, не знам какво ще стане, ако реши да вземе детето си от Зев, има голяма вероятност и тя да си загуби главата, а това едва ли ще се хареса на истинската Бетина Варлен. — От както Жизел Варлен видя и последното изпълнение на гостите на Тристан, тоест загубата на главата на Габи, тя се затвори в една стая. Хранеше се сама, не излизаше дори и за минута навън и Тристан забрави за нея.
В салона влезе мъж на около четиридесет и пет — петдесет години. Беше висок и слаб, с русолява коса и най-смешната шапчица, която Тристан някога бе виждал. На шапчицата имаше изписана една цифра — четири. Какво ли можеше да означава това? До него скромно се придвижваше едно момиче, което и да приличаше досущ на Зев, нямаше как да се сбърка. Девойката гледаше плахо към Тристан, раменете й не бяха гордо опънати назад, а сребристата й коса бе вплетена в дълга и дебела плитка, преметната на рамо и стигаща до хълбока й. Преди тази жена — дете щеше да го очарова, но сега скромния й поглед само го подразни.
— Къде е Зев и мъртвеца? — Попита директно капитана на Лекс и седна в едно кресло като скръсти демонстративно крака и ръце. Погледна надменно Тристан и зачака. Ако не го познаваше, от 790 и Зев, Тристан щеше да реши, че това държание му е присъщо, но смешното господство, което излъчваше Стан бе само за да покаже на света, че сега той е капитан на Лекс и с него не бива да се прави шега. Само че Тристан познаваше Стенли Х. Туидъл — Предателя.
— Разхожда се в гората… защо сте дошли?
— Стана ми скучно на Лекс, пък и Бетина иска да види майка си, обещах да я заведа до мястото наречено Аржентьой. Но искам да вземем Зев с нас, ако ми се изплъзне тя ще ми откъсне главата. Пък и Бетина не иска да правим секс, какво друго да правим на кораба? — Отново високомерно се изказа Стан, като повдигаше и спускаше веждите си. Това образуваше множество бръчки на челото му и Тристан едва не се засмя на този смешен човечец. Това ли е човека, предал целия хуманоиден род във войната с насекомите?
— Ще ви дадат стая, нека медмуазел Варлен да се настани там. Ако искате, през това време ще Ви заведа при Зев, капитане, за да говорите с нея. — Тристан не би изпуснал за нищо на света тази среща. Зев наистина можеше да откъсне главата на капитана си. Естествено нямаше да го направи, защото го обичаше, но срещата щеше да е интересна.

* * *

Зев се препичаше гола на брега на потока. Когато стигнаха до нея Тристан и Стан се заковаха на място. Очите на капитана на Лекс се разшириха и той започна лакомо да се облизва докато се взираше в перфектното голо тяло. Тристан се усмихна под мустак.
Зев извърна глава, към тях, беше ги чула отдалеч, но искаше да даде време на Тристан да се наслади на тялото й, за да знае какво ще получи, когато правят секс. Знаеше, че и Стан е с него, можеше да го помирише, но „клечко“ не я притесняваше. Не за пръв път се прокрадваше, за да я погледа. Много пъти, докато Зев се къпеше, Стан скрит я съзерцаваше. Тя знаеше, че го прави, аромата му се усещаше. Силното възбудено дишане и леките възклицания, които издаваше докато се облизва по нея, не можеха да останат незабележими. Леко и с грация Зев стана, намъкна мъжкия панталон, по голите си бедра и сложи широката бяла риза. Усмихна се на новодошлите и зачака да я заговорят.
— Твоят капитан искаше да те види! — каза ухилен до уши Тристан.
— Какво направи с Бетина, Стан? — щом той бе тук, какво ли правеше домашния й любимец?
— Тя искаше да види майка си и… — в същия момент, когато Стан си отвори устата, погледа на Зев потъмня от гняв. С бързо, почти мълниеносно движение, тя стигна до капитана си, хвана го за гушата и го вдигна във въздуха. Той започна да мята с крака и да се бори с ръката, която стискаше гърлото му. Оцъкли очи и страхливо погледна към нападателя си.
— Стенли Х. Туидъл, ще изтръгна сърцето ти, ще изям мозъка ти и след това ще те нарежа на малки парчета и ще нахраня Лекс с тях! — Ядосано нареждаше Зев.
— Но защо, какво съм направил? — попита червен, като дрехата си, капитана на Лекс. Той наистина не разбираше, помисли си Тристан. Явно Стан не бе от най-умните, наред с другите му недостатъци.
— Ще те обеся за собствените ти черва, ще изтръгна очите ти от орбита ще…
— Зев, ако не го пуснеш ще го убиеш наистина! — развеселено се обади Тристан. Каквото и да говореше тя, нямаше да го нарани истински. Зев погледна към него, сви устни и пусна жертвата си. Стенли падна на земята, стисна се за гърлото и започна да кашля и да се гърчи.
— За малко да ме убиеш, побърка ли се Зев? — проплака Стан, докато се опитваше да си поеме глътка въздух.
— Ако исках да го направя, сега нямаше да ми говориш, а аз щях да съм новият капитан на Лекс. Как можа да доведеш тук момичето? Добре няма значение, нека види майка си, но тя ще се върне с нас на Лекс!
— Какво стана с годеника й, да не го уби?
— Да! — отряза Зев. Стенли се уплаши.
— Да не си полудяла, сега ще ни погнат с камъни и дървени пики и ще искат да ни набучат на някой кол? Да се махаме от това отвратително място. Лекс е почти сит, нека да си ходим!
— Искам да остана още малко, Стан, и те ще ме чакаш! — заповяда синекоската.
— Докато ти се забавляваш, тук долу, с тези примати, аз си седя на Лекс и скучая. Искам и аз! Искам лесни жени и много алкохол… искам да правя секс! — каза като малко дете капитанът.
— Алкохолът тук не е лош, Стан, ще ти хареса… — усмихна се Зев.
— А жени? Има ли красиви жени? Ако ми откажат ще унищожа тази планета, така да знаеш!
— Не, няма да го направиш! Питай ги дали искат да правят секс с теб. Но тук хората са много обидчиви, не им предлагай директно, това ги „разстройва“ — усмихнато сви рамене Зев. Обърна се и тръгна към дома. Спря за момент и отново погледна Стан и Тристан. Помаха им с пръст, за да я последват с думите: — Хайде, Стан, идваш ли?
Стенли Х. Туидъл само сви рамене и тръгна като послушно кученце след Зев Беллрингер. Тристан се разсмя високо и ги последва.

* * *

— Когато разбрах, че държиш в мазето си Бастида, тръгнах към дома ти. Корабът ми се нуждае от малко ремонт, но това може да почака за сега… как го направи, къде го намери и защо, за Бога е още жив? — нареждаше капитан О'Кейси още от вратата.
— Подариха ми го! — отвърна младия мъж. Ухили се и седна на един стол и зачака приятеля си да се присъедини към него.
От както Стан и Бетина пристигнаха, предния ден, Тристан не спря да се смее. Бетина веднага отиде в стаята на Жизел, Зев й даде разрешение. Тя остави майката и дъщерята да споделят преживяванията си насаме, но това й докара толкова лошо настроение, че не говореше с никого, дори с Кай. Всъщност ако не беше той, тя и това нямаше да направи. Щеше да „покаже“ за малко Бетина на Жизел и да не им позволи да си говорят повече. Зев толкова искаше одобрението на мъртвеца, че се съобразяваше единствено с него. Това ядоса младия капитан, но нищо не можеше да промени. През това време Стан се разхождаше из къщата и търсеше жена за секс. Хвалеше се наляво и надясно колко е велик. Така като идваха много жени от селото да помагат в домакинството, Стенли ги дебнеше само да прекрачат прага. Брътвежите му не значеха нищо за местните. Наглостта му докара няколко шамара, един ритник в слабините и един избит зъб. Стенли не се отказваше, но опитите му оставаха все същите — напразни и болезнени. На Тристан му стана хоби да шпионира целия този спектакъл. От друга страна, така като Зев се цупеше, тя не се домогваше до него и всъщност нямаше какво друго да се прави. Е, можеше да се заеме с отмъщението си или да разгледа новия си кораб… но живота в дома му, бе много по-интересен.
— Подариха ти го? Кой може да направи такова нещо? Да не е Габи, видях кораба й — ухили се самодоволно Кейси.
— Всъщност… хъм… Габи… ами… сега „Червения дракон“ е мой. — Замънка под носа си Тристан.
— Твой, как така?
— Ами-и-и Габи изгуби някои части от тялото си и това я прави неспособна да се грижи за кораба си.
— Какво е станало, пострадала ли е, знаеш, че не харесвам нагли жени като нея, но да не би да е осакатена?
— Може и така да се каже… да речем, че Габи вече не може да има мисловна дейност.
— Одарила си е главата?
— Не, загуби я! — Тристан дори не се смути. Целият му свят се обърна, след срещата му със Зев. Приемаше живота, смъртта и всичко останало с хумор, за който никога до сега не бе подозирал, че притежава. Ако преди някой му кажеше такова нещо, щеше да се ядоса, но сега някак всичко бе в розово.
— Моля? Мъртва ли е, Тристан, това ли искаш да ми кажеш?
— Да, точно така. Заплаши Бетина и тогава нейния приятел взе мерки и…
— Бетина? Приятел? Нали пиленцето ти се измъкна, върна ли я?
— Не, тя се върна, защото намерила нещо по пътя, което искаше да ми донесе.
— Какво, в името на Бога, е намерила? — Кейси започна да приглажда нервно червената си, буйна коса.
— Мигел де Бастида!
— Искаш да ми кажеш, че студената дамичка, е намерила Бастида и ти го е довела?
— Не, донесе ми подарък, дори му сложи и червена панделка! — разсмя се Тристан.
— Тя не е това, което изглежда, нали? Има нещо сбъркано в нея…
— Не сбъркано, Кейси, различно. И да, не е това, което изглежда, ако наистина я опознаеш ще ти хареса. Остани за вечеря… — Тристан се усмихна самодоволно, като си представи, как ще събере цялото домочадие на масата и ще гледа театър. Щеше да накара двете Варлен да се присъединят, също и Жюл и Мелома, и капитана на най-мощното оръжие за унищожение на двете вселени… ако още бяха две… Да, тази вечер щеше да е просто прекрасна. Дали да не покани и Бастида? Е, не, това вече щеше да е прекалено.

* * *

Тристан бе седнал на чело на масата, а до него се мъдреше нацупената Зев. Тя гледаше с отровен поглед Кай, и ровеше в чинията си, без да се храни. Кейси и Жюл си говореха тихо, а Стенли Х. Туидъл, изказал гастрономически си възторг, ядеше порция след порция дори без да диша. Жизел и Бетина още не бяха се присъединили към тях. Тристан бе пратил Мадлен да ги доведе, но тя се върна три пъти с различни глупави извинения от страна на жените. На четвъртия път Тристан се ядоса и се качи лично да ги домъкне. Те щяха да развалят добре плануваната му вечер, а това не биваше да се случва.
След като заплаши жените, че ще ги даде на лошата Зев, те веднага тръгнаха след него, като покорни овчици. Бетина му крещеше по пътя колко го мрази, че е нагъл и деспотичен пират и прочее. Тристан пропусна между ушите си цялата тирада и само сви рамене, както обичаше да го прави Зев. Господи, съжаляваше мъжа, който щеше да вземе Бетина Варлен за жена, сигурно щеше да надуе главата на горкия човечец.
Още щом влязоха в салона Тристан чу зад гърба си едно ахване. Обърна се и видя, че очите на Жизел са широко отворени и пълни със сълзи. По дяволите, сега пък какво?
— Райън? — попита с треперещ глас майката на Бетина.
Кейси стана от стола си и се взря невярващо в Жизел.
— Жизел? Мили Боже, нима е възможно?
— Райън… моят Райън! Мислех, че никога вече няма да те видя! — по бузите й потекоха сълзи на радост. — Защо те нямаше толкова дълго?
— Изминаха четиринадесет години, преди да бъда свободен да се върна при теб, но реших, че едва ли ще ме чакаш толкова дълго. Макар че все още те обичах, сметнах, че не бива да обърквам живота ти.
— Казах ти, че вечно ще те чакам.
— Четиринадесет години изглеждаха като цяла вечност… Ти беше толкова млада, когато се разделихме, само на шестнадесет години, а сърцата на младите момичета се променят — каза Кейси, като отиде до нея и обхвана лицето й с две ръце.
— Изгубих надежда, че някога ще се върнеш, но никога не съм преставала да те обичам, Райън.
Устните им се сляха в продължителна целувка.
— Значи се познавате? — попита Тристан, но всъщност направи констатация.
— Да, Тристан, това е бащата на Бетина. — Обясни Зев, тя знаеше за разговора, майка — дъщеря, относно истината за раждането на Бетина. — След сватбата, наложена от бащата на Жизел, тя срещнала този млад моряк и двамата правили секс. Забременяла от него и не казала на мъжа си, че не той е баща на детето. Приятелят ти знаел, че ще има дете, но вместо да се погрижи за тях, тръгнал по моретата, за да събирал пари, та да осигурил добър живот на жената и детето.
— Това не е точно така… — запъна се Кейси на Зев. Искаше да се оправдае, да каже истината, да обясни мотивите си, но Зев само поклати глава и вдигна ръка, за да млъкне и продължи:
— Аз нямах семейство, но сега имам. Няма нещо, което да не направя за тях. Ако толкова си обичал жената и бъдещето си дете, си щял да останеш с тях, а не да оставиш слабохарактерната Жизел да отгледа дъщеря си в дома на човек, когото си знаел, че не харесва и който я е мачкал. Ти си също толкова виновен за съдбата на Бетина, както и майката, която не може да защити детето си. За това ще Ви взема Бетина, за да й дам живота, който заслужава. Няма да я оставя на вашите така наречени грижи! — Зев говореше напълно спокойно, без да повиши тон и гледаше критично новосъбраното семейство. Такива хора я оставиха в приюта на Б3К, такива слаби и уплашени хора, които като видели, че дъщеря й има лоши гени, я изоставили да се оправя сама. Нямаше да позволи на тези тук да продължават да унищожават домашния й любимец.
— Близнаци ли си родила, Жизел? — попита смутено капитан О'Кейси. Не му се нравеше идеята наглата девица да му е дъщеря. Другата… тя изглеждаше кротка и мила и сега, когато капитана натрупа богатство можеше да даде на жена си и детето си чудесен нов живот.
— Не, тази жена ни е непозната, тя… тя… тя иска да ни отнеме дъщерята, Райън, иска да я отведе със себе си Бог знае къде… не й позволявай, моля те! — разрида се Жизел и се хвърли в прегръдките на единствената си любов.
— Няма как да ме спрете!
— Зев, моля те не ги наранявай, Кейси ми е приятел… — Тристан се уплаши, че Зев може да премахне тези две пречки от пътя си.
— Естествено, че няма да ги умъртвя, те са биологичните родители на Бетина, ще я разстроя ако го направя. Нека им се порадва малко, вече не ми се стои на тази планета, ако няма да правим секс, Тристан, искам да си ходя! — каза Зев като го погледна изпитателно. Настъпи неловко мълчание, което бе прекъснато от Стенли Х. Туидъл:
— И какво, няма ли да продължите? Стана ми интересно, хайде моля-я-я ви, продължавайте да развличате капитанът на най-могъщото оръжие на двете вселени.
— Те вече не са две, капитане, унищожи едната не помниш ли? — озъби му се Тристан. Ядоса се! Как сега да задържи Зев? Дори и да правеха секс тя пак щеше да си иде, да не правеха щеше да направи същото. Явно той наистина не значеше нищо за нея. Нямаше как да я задържи на сила, това бе невъзможно поради толкова ред причини. Тристан изостави живота си, възгледите си, мечтите си и дори омразата си заради наложницата, а тя никога не е имала намерение да изпита към него каквото и да било. Беше се влюбил и тази любов направи света му друг, различен и крайно интересен. Изведнъж неговите проблеми станаха маловажни, неговите мисли ограничени. Но всичко е било напразно, Зев Беллрингер от Б3К беше и винаги щеше да остане влюбена в Кай, последния Брунан-Джи, ходещия труп, който не можеше да й отвърне.
— Ти нямаш право да вземеш дъщеря ми, лейди… дори не знам името ти! — ядоса се бащата на Бетина.
— Името ми е Зев. Имам право колкото и ти! Къде си бил до сега в живота й, че да предявяваш правата си? Ти си слаб, за това аз поемам грижата за Бетина и това е окончателно. Стан, прибираме се на Лекс. Кай, да вървим! Бетина, тръгвай…
— Какво й става на тази жена? — попита отново Кейси.
— Мисля, че се проявят майчинските й инстинкти. Което е доста странно, защото гущерите не пазят малките си, но да не забравяме, че трансформацията на тялото на Зев я е лишило от възможността да се репродуктира и сега биологичния й часовник я е направил толкова емоционална по въпроса свързан с Бетина! — направи анализа си, без дори да мигне, Кай.
— И така да е, тя няма право да ни отнеме детето! — тросна се Кейси, като реши, че този човек може да „озапти“ наглата жена на име Зев.
— Аз не се интересувам от права. Мислите Ви и желанията Ви за мен не представляват интерес. Аз нямам чувства, така че молбите и аргументите Ви няма да ме трогнат. Ако Зев пожелае да ви убия — ще го направя, ако поиска да убия момичето — ще го направя. Няма да спра, за това не се и опитвайте да ме молите за милост, преди никога не съм я давал на никого.
— Освен на мен! — ухили се победоносно Зев от Б3К.
— СТИГА! — изпищя истерично Бетина Варлен, която до сега просто слушаше как искат да оправят бъдещето й, без нейното мнение по въпроса. Преди може и да не вземаше сама решенията си, но стига толкова! От както разбра, че света не е само тази Земя, тя установи сама за себе си, че иска да се бори, за това, което желае. — Никой няма да взима решения вместо мен повече. Искам да остана с майка си и баща си, Зев! — замоли се тя. — Много те харесах, след като разбрах, какво искаш да направиш за мен. Показа ми, че мога да бъда и друга, да бъда и силна. Вярно е, че майка ми не може да ме пази, както не го направи и до сега, но вината е и моя. Можех сама да се погрижа за себе си, нали така? Ако дойда с теб, отново ще остана под нечий ботуш и никога няма да стана самостоятелна, моля те Зев, остави ме намира!
— Не! — съвсем спокойно каза Зев и излезе от салона. Момичето е нейно, тя си я намери първа. Ако наистина имаше семейство, те щяха да я пазят и Зев никога нямаше да се докопа до Бетина. Така че щеше да си вземе домашния любимец и да си иде от това място, за да намери дом на новото си семейство — Стан, Кай, 790 и Бетина Беллрингер.

[N.Perfilova]

> 8. Глава

Жизел, Бетина и Кейси седяха един до друг в салона и разказваха за живота си. Зев им отпусна още един ден. Тристан предупреди приятеля си да не се горещи много около нея. Обеща, че ще направи всичко възможно да я вразуми, но сам не си вярваше. Зев бе страшно упорита и вземеше ли решение не се отказваше от него.
— И така, след пет години поех към Франция — продължаваше Кейси. — След седем седмици в Средиземно море ни връхлетя най-ужасната буря, която можете да си представите. След като тя утихна, стана ясно, че сме загубили шестима моряка, а корабът едва щеше да се добере до някое пристанище. Два дни по-късно, нещастието ни връхлетя отново — нападна ни пиратски кораб. Бяха турци и особено жестоки. Разочаровани от нищожната плячка, те решиха да продадат тези, които бяха останали живи. Следващите девет години бяха истински ад и само мисълта, че един ден ще се върна във Франция, ме крепеше. Бях гребец на един египетски кораб и животът ми бе низ от страдания. Един ден заедно с неколцина нещастници нападнахме пазачите и превзехме кораба. Оказа се, че той превозва голямо количество злато и скъпоценности. Поделихме си ги и вече бях богат. Измина година, преди да възстановя силите си, но дълбоко в сърцето си чувствах, че вече е твърде късно да се върна във Франция. Купих един кораб и три години нападах и ограбвах турски кораби, превозващо злато и роби. Ала след това изгубих желанието си за мъст и през последните две години корабът ми превозва стоки до колониите, като съм влизал в бой само с кораби, които първи са ме нападали.
— Ако не беше толкова горд, Райън, когато бяхме млади, можехме да бъдем заедно през всичките тези години — замислено каза Жизел, представяйки всичко, което Кейси бе изстрадал, и годините, които бе прекарала, омъжена за човек, когото не обичаше и който никога не я бе обичал.
— Права си, ако не бях толкова упорит, сега нямаше да има заплаха от това да ни отнемат детето… — в този момент, за себе си, Кейси отбеляза, че Зев е напълно права. Той бе страхливец. Уплаши се, че няма да може да се оправи с жена и дете на път, и за това ги изостави. Непрекъснато мислеше за тях, но не предприе нищо, за да си ги върне. Може би, причината да не харесва толкова двойницата на Бетина, бе фактът, че се срамуваше от себе си. Срамуваше се от това, което си е причинил и това, което е причинил на семейството си, като избра по-лесния път — пътя на бягството.
— Подслушваш ли, Зев, не съм го очаквал от теб! — тихо прошепна Тристан в ухото? Тя се бе спряла до врата и тайно наблюдаваше семейството на Райън.
— Да…
— Защо, да не би де те гложди чувство за вина, че искаш да разделиш семейство…
— Аз не изпитва вина. Аз имам само желания, така съм направена, Тристан. От една страна трябва да бъда отлична сексуална наслада, от друга аз съм хищник. Хищника преследва и взима. Няма как да ми насадиш други чувства, тях просто ги няма.
— Тогава защо стоиш тук и ги наблюдаваш?
— Защото, така искам! — тросна се Зев, завъртя се на пета и излезе от къщата. Не искаше да говори повече с никого. Не й бе заложено да се вкарва в излишни дилеми, това, което каза на капитана бе вярно, тя не изпитваше вина.
Бетина дълго седя и слуша родителите си и реши да ги остави сами. Имаха какво да наваксат. Отиде в библиотеката и седна до прозореца, като се загледа в красивата природа. От една страна искаше да тръгне със Зев, но от друга искаше да остане с новото си и истинско семейство.
Без да забележи до нея седна капитан Стан. Той много й харесваше, въпреки че се стараеше да се покаже като голям лош човек, той бе много добър по душа. Докато Зев и Кай ги нямаше Бетина усети, че той се притеснява за тях, въпреки, че се правеше, че просто скучае. Ако не бе така, можеше да си иде от Земята, без да ги търси, но той се върна за тях… той винаги се връщаше за тях.
— Сърдиш се на Зев, че иска да те вземе от тук, нали?
— Не… не знам, искам да кажа, не знам какво да мисля…
— Света е огромен, Бетина, има и лоши планети, с много опасности — Стенли се намръщи докато си припомняше някои от тях — но има и други, добри планети, където се живее лесно и хубаво. Ела с нас, може да правим секс, когато поискаш, аз мога да бъда мно-о-о-го добър любовник. Хайде, дай ми една целувка! — Стан затвори очи и присви устни, като леко ги мърдаше, докато веждите му играеха… това трябваше ли да изглежда еротично? На Бетина, лично й се стори смешно и тя целуна капитана по носа. Той отвори очи и я погледна недоволно.
— Не това имах предвид.
— Знам, капитане, толкова си сладък… ти заслужаваш една наистина мила и добра жена! — след което Бетина стана и си тръгна. Стан се загледа след нея с щастливо изражение.
Бетина се качи в стаята си, отвори вратата и изведнъж света потъна в пълен мрак…

* * *

— Ще го убия, Кай, но преди това ще убия Тристан! — каза ядосано Зев, докато седеше в стаята си и обсъждаше новото положение с Кай и 790. Трябваше да направи нещо, но повече нямаше да се довери на земляците. С вечните им драми и дилеми забавиха Зев, а сега любимеца й бе отвлечен заради тях.
— Ще ги намерим, Зев. Ще бъдем едно голямо щастливо семейство, аз ти и нашата нова дъщеря… — 790 мечтаеше на глас, като в очите му се показаха три щастливи глави.
— Защо капитана не уби врага си, нали за това му направи този подарък? — попита Кай.
— Каза, че заради мен забравил за него, аз съм го била отвлякла от целта му да си отмъсти. Пълни глупости, ако беше ме послушал, още в началото да бяхме правили секс. Отдавна нямаше да сме на тази планета и нямаше да загубим Бетина.
Мигел Де Бастида бе избягал от затвори си и отвлякъл Бетина Варлен при това в пълната, с хора, къща. Бе оставил писмо на Тристан, че ще отведе момичето на място, което Тристан отказа да назове. От тях се искаше да оставят Тристан сам да иде за нея и без чужда помощ да примерят сили той и Бастида. По принцип на Зев не й пукаше за това кой кого ще нареже пръв, но Бетина бе в опасност, а тя не успя да си я опази. Тя беше нейна, което означава, че отговорността за безопасността на момичето е изцяло на Зев. Ядоса се, когато Тристан изгори бележката, като й каза, че щял сам да се оправи с Бастида. Тази изостанала планета имаше информация единствено на хартия, а Тристан унищожи писмото, за да не може 790 да го анализира и да заведе екипажа на Лекс на правилното място. Сега в базата данни на робота имаше пълна карта на планетата.
Вече не й пукаше какво иска Тристан! Щеше да намери Бетина и Бастида, щеше да отвори главата крадеца и с радост да пирува с мозъка му. Ако Тристан й помогнеше, щеше да го остави да гледа, ако не, дори това удоволствие щеше да му отнеме.
— Кай, накарай Тристан да разбере, че ние сме по-добрия шанс за Бетина, не може да ни остави тук и да тръгне да я търси без __мен__!
— Това няма да е необходимо. Той ще пътува в неговото водно съоръжение, ние ще го следваме с един молец, без да знае. — Зев се ухили. Мисленето не й се отдаваше, но за сметка на това на Кай — да.

* * *

Бетина беше затворничка в малката къща в Санто Доминго. Резиденцията на дон Мигел се намираше извън града, а най-близкият съсед бе на повече от миля. Къщата бе заобиколена с високи каменни стени.
Външната врата бе винаги заключена, а прозорците бяха закрити с дървени жалузи. Бетина знаеше, че има малък вътрешен двор, но нито веднъж не й бе позволено да излезе на разходка. През деня можеше спокойно да се движи из къщата, но тя предпочиташе да стои в стаята си, вратата, на която се заключваше през нощта.
Бетина не се страхуваше особено. А и от какво? Вече я бяха похитили веднъж, при това извънземни. Дон Мигел не я притесняваше. Разказа й, че много се ядосал на жената, която хладнокръвно убила годеника на Бетина, но истинския виновник бил този Тристан, който го търсел с години, за да го убие. Дон Мигел не знаел защо, но и не искал да чака смъртта в онова мазе, за това избягал. Но така като въпросния капитан пак щял да подхване старото си хоби, по-добре било да се приключи с тази история.
Бетина не се съмняваше, че Зев ще я намери. Тя бе упорите и щом искаше Бетина за себе си, щеше да я има. Планът на момичето, обаче беше друг. Щеше да се отърве от Дон Мигел и да докаже на Зев Беллрингер, че тя може да се грижи за себе си. Така Зев най-накрая щеше да я остави да взема сама решенията си. Дори мисълта за убийство не се отхвърли. Преди Бетина би била ужасена от факта, че може да причини нечия смърт, но така като след едно изказване на Кай, че всички така или иначе умират някога, тя реши, че щом ще се наложи да убие, за да се спаси така и ще направи!
Дон Мигел влезе, без да чука в стаята й. Битина започна да мисли, какво би направила Зев в този случай.
— Дон Мигел, радвам се, че решихте да ми направите компания, в последно време се чувствам самотна.
— Какво искате да кажете, муедмуазел? — попита невярващо Бастида.
— Докато бях със Зев открих, че човек трябва да живее за насладата. Зев ми показа как да дарявам удоволствие… — очите на дон Мигел се разшириха.
— Какво искате да кажете с това, медмуазел? — повтори той.
— Искате ли да си дарим удоволствие един на друг, мосю, уверявам Ви, че и на двамата ще ни хареса! — изгука невинно Бетина.
Дон Мигел де Бастида започна да диша тежко. Нещата, които преживя в последно време му дойдоха в повече. На младини бе вършил и видял какво ли не, но никога и това, което му се случваше сега. Той се ухили самодоволно и тръгна с уверена крачка към Бетина Варлен, една от най-красивите жени, които някога е имал щастието да види. Със сигурност, най-красивата жена, която щеше да има. Спря се на сантиметри от нея и погали с върха на пръстите си бузата й, след което спусна ръката си надолу по врата и към гърдите. Веднага се възбуди.
Бетина се усмихна и облиза устни. Докато гледаше мъжа в очите се опря о масата и заднешком хвана първия предмет, който й попадна. Оказа се масивно преспапие. Усмихна се още по-широко, след което замахна и удари Бастида по главата. Очите му се разшириха невярващо и мъжът се строполи на пода. Бетина тръгна да го прескача, но тогава той я хвана, стенейки, за крака. Момичето падна по очи, обърна се и изрита дон Мигел в лицето с пета. Той я пусна, но продължаваше да е в съзнание и започна да пълзи към нея. Бетина се изправи на колене, докопа се до преспапието, което бе паднало до тях, хвана го и започна да налага испанеца по главата. Кръвта от черепа на жертвата започна да плиска навсякъде. Когато Бетина спря своята атака видя, че от лицето на дон Мигел остана само кървава каша. Тя цялата бе покрита с кръвта му. В този момент бе редно да осъзнае какво е направила и да се паникьоса, но така като имаше по-належащи проблеми сега не му бе времето.
Стана и се огледа, като приглади роклята си надолу. Направи я цялата в кръв. Така, сега останаха да се решат три неща: как да се измъкне от къщата, какво да прави с всичката тази кръв по себе си и как, по дяволите, да стигне до острова на капитан Тристан?

* * *

Беше решено Тристан да тръгне за Санто Доминго на следващия ден. Зев се изнерви допълнително от факта, че трябваше да го чака толкова дълго време до сега. Бетина бе беззащитно дете, което сега се намира в лапите на големия лош дон Мигел. Тристан й обясни, че трябва да подготви кораба си за път, така че не можело да стане по-бързо.
Зев гледаше през прозореца, когато зад себе си чу познат глас:
— Зев, върнах се! — Зев се обърна и видя Бетина Варлен под ръка с възрастен мъж и с торба в ръката.
— Как се добра до тук, какво стана с Бастида?
— Отървах се от него и намерих един търговски кораб, чийто капитан знаеше пътя до тук и се върнах. — Ухили се тя. Зев наклони глава. Ядоса се! Планът бе тя да я спаси и да й покаже, колко й е необходима грижа.
Жюл излезе от салона и до пет минути събра цялата къща. Той бе довел капитан Роулинсен и Бетина Варлен при Зев и нямаше търпение да каже на всички добрата новина. След като салона се напълни с хора, Бетина гордо застана в средата и започна да разказва приключенията си.
— Когато бях затворена в резиденцията на дон Мигел започнах да мисля, какво би направила Зев на мое място. Една вечер го подлъгах да се приближи, като му обещах да му доставя наслада. Когато се приближи го ударих по главата със собственото му преспапие. За жалост той не изгуби съвсем съзнание и се наложи да го до — усмиря… — докато Бетина говореше капитан Роулинсен беше заведен в трапезарията, за да се нахрани, всъщност Бетина искаше да се отърве от него, за да не чуе цялата истина. — Намерих женски дрехи в един шкаф, така като нямах други, а цялата бях в кръв. Тайно се прокраднах от къщата, защото ключовете се оказаха в джоба на дон Мигел. Вървях известно време, като питах хората как да стигна до доковете. Там поразпитах кой може да помогне на изпаднала девойка в беда, срещу съответното заплащане, разбира се… което ми напомня, татко, че дължиш пари на капитан Роулинсен… както и да е, оказа се, че добрия капитан вече е бил на този остров и знае как да ме докара. Инак щях да тръгна към дома и от там да търся начин да ви намеря.
— Какво стана с Бастида? — попита Тристан, ако си беше още в Санто Доминго можеше да отиде и да го довърши…
— Ами, може би малко се поувлякох, капитан Тристан, и може би малко го поубих… — заекна с престорена скромност Бетина Варлен. Тристан се вгледа в девойката и не можеше да повярва и на дума от това, което каза. Тази малка и дребна женица да е довършила Бастида, където той толкова време не успя да се справи?
— Сигурна ли сте, медмуазел Варлен?
— Ами не остана много от лицето му, след като свърших, предполагам ще му е трудно да живее и без част от мозъка си и…
— Стана ми ясна картинката…
— Зев, направих всичко това само за да ти докажа, че…
— Тук ли искаш да останеш? — попита невъзмутимо Зев Беллрингер.
— Да, тази планета е моя дом и тук се чувствам добре. Мога да се грижа…
— Добре, не ме интересува! Кай, Стан да тръгваме! — Зев стана и излезе от салона. Беше стигнала почти до молеца, когато я настигна Тристан:
— Ами нашата уговорка, така ли ще ме зарежеш и никога повече няма да се върнеш?
— Виж, Тристан, харесвам те много, но от теб исках само едно, а ти не успя да ми го дадеш. Ти не си от моя екипаж. Съжалявам, но единствения мъж, с когото искам да бъда, е Кай.
— Но вие не можете да правите любов…
— За това ще си намеря други, има много добре изглеждащи мъже из планетите в Тъмната Зона.
С тези думи Зев се усмихна лукаво и се качи в първия молец. До нея се настани Кай. Той подаде 790 на Зев, след което излетяха, без дори да поглеждат надолу. След тях се носеше втория молец със Стенли Х. Туидъл.
— Ще ми липсва! — каза зад него унило Бетина.
— Да, на мен също…
— Харесаха ми!
— И на мен. — Тристан се обърна и се загледа в младата Варлен. Тя не бе онова подплашено дете. Зев промени момичето и сега то бе уверено и… доста красиво. Тристан се ухили.
— Искате ли да ми погостувате още малко, Бетина…
— Да, искам. Реших да не си търся повече съпруг, искам сама да отговарям за себе си. Защо да не остана малко при вас, пък после ще видя… мисля, че искам да опозная Земята и да попътувам, да, точно това мисля да направя.
— А какво ще кажете, ако се опитам да Ви прелъстя?
— Нямам нищо напротив, капитане, Вие сте доста красив мъж. — Двамата се усмихнаха един на друг и тръгнаха към къщата.

* * *

Зев се загледа в огромната триизмерна проекция, която показваше това, което вижда и Лекс. Земята ставаше все по-малка. Зев бързо забрави за Бетина Варлен. Явно чувството да пази някого не се държеше много в нея, пък и нали си имаше Стан, него винаги трябваше да пази дори понякога от самия него.
— Мъчно ли ти е? — попита Кай.
— Всъщност не, аз мисля, че не ставам за майка.
— Не ти е в природата, гущера надделява над всичко останало! — констатира мъртвеца.
— Какво ще кажете да си потърсим нов дом? — попита Стан и се качи на пулта. — Радвам се, че си тръгнахме от това място. Жените там не ми харесаха. Не искаха да правят секс с най-добрия любовник на света. Ако не бяхме там, щях да заповядам… — и Стенли се изпъчи и се опита да придобие сериозна физиономия, като гордо изправи ръка напред…- „Лекс унищожи тази планета!“
— Както заповядаш, Стан. — Докато се опомнят насекомото насочи лъча си към земята и след минути от нея не бе останал и спомен. Ключът за Лекс се намираше в дланта на Стан, а така като той, без да иска я изпъна напред кораба прие играта му за команда. Зев ядосано се обърна към капитана, който виновно сви рамене.
— Стенли Х. Туидъл, понякога си мисля, че Уист е повредила безвъзвратно мозъка ти! Отивам да спя, събудете ме, когато стигнем до някъде…
— Да, Зев… — прошепна Стенли. — Нека си намерим дом… без да го разрушаваме този път.

[N.Perfilova]

> Епилог

— Светлана, ти си най-ужасния човек на земята, как успя да ни затриеш всичките? — усмихна се пияната Вася. Светлана поклати глава и затвори книгата. На вън вече бе светло, но четирите жени все още бяха заедно. Това се случваше за пръв път. Повечето, тоест всички бяха фиркани.
— Ама тоя път оня, хлъц, не успя да намаже, а? — захили се тъпо Александра. — Признай си, че не му пусна, само защото не обичаш да правиш секс с мъже. Учудвам се, че не накара Зев и Бетина да си легнат.
— Това не е точно така. Опитах се да запазя сюжета както на книгата така и на филма. Зев Беллрингер трябваше да остане девствена.
— Ами Бетина „масовия убиец“?
— Не забравяйте, че в книгата тя е склонна към истерия и насилие, дори удари Тристан в началото. Ако не се намираше на кораб в морето, защо да не го убие още тогава? Пък и прие смъртта му много добре. А в моя вариант преживяванията й би трябвало да са дори по-стресиращи…
— Хареса ми, трябва да си намерим някоя книга за другата седмица.
— Ами добре, вие подберете книгата, а аз ще измисля с какво да я съчетаем… — усмихна се Светлана Владимировна. Това бе една от най-добре прекараните й петък вечери!

Край!

[Кал]

Здравейте,
Да вметна, че доста обичам да чета. Не разграничавам жанр и стил, стига книгата да е добра.

Здравей и от мен! (Как предпочиташ да се обръщаме към теб?)

Само да вметна едно наблюдение от онлайн форумите: ако искаш да получаваш повече обратна връзка, давай я на свой ред. Понеже обичаш да четеш, няма да ти е трудно: чети какво са писали другите наоколо и им споделяй впечатления и препоръки. Рано или късно и те ще ти обърнат внимание.

Аз самият тичам по други коловози през последната година – но препоръчвам упражненията в онлайн редактилницата ни. Дори да не се присъединиш към Човешката библиотека, прави ги самостоятелно – все нещо полезно ще откриеш.

А скоро ще започнем и Редактилница на живо .

[N.Perfilova]

Здравей и от мен…

По първия въпрос… Надя.
В интерес на истината съм изчела почти всички текстове в „Авторско творчество“ на „Моята библиотека“, както и тези в „Писателска работилница“, също и повечето постове относно писането, редактирането и коригирането.
Причината: Повечето автори, след като веднъж застанат, с книжката си в ръка, пред публика и гордо изправят глава, че са ги издали… се комерсиализират. Имаше подобна тема тук… и ми писна да чета едни и същи препрочитани от мен книги.
Че мълчанието поражда мълчание, съм напълно съгласна. Аз не коментирам, не защото не съм прочела текста, не защото не ми харесва или не защото нямам мнение, а защото все още не мисля, че ще се изкажа достатъчно адекватно. Да напиша под текстовете, само и само да ми видят именцето, клишета като: „Харесва ми!“, „Не ми харесва!“ и т.н… по-добре изобщо да не спамя.
Все още съм нова в коригиране / редактиране и си мисля, че ми трябва още малко да почета, че да дам бЕл свЕт на размислите си, поне за себе си така го приемам.
Преди си мислех, че съм много грамотна, а се оказа, че самочувствието ми e повече от акъла. Много съм благодарна на хора, които ми обърнаха внимание на пунктуацията, вместо да се заяждат и да ми казват, колко съм „зле“! Поради тази и причина в момента се въздържам от коментари и чета на готово, какво са изписали потребителите на ЧоБи из форумите. Пълен комерсиален потребител съм си, какво да се прави.
Относно Редактилницата, имам голямото желание да я посетя, дори се уговорих с една девойка, която тепърва започва да пише сериозно и много иска да се развие. Надявам се, наистина се надявам, по това време да съм в РБ, за да мога да посетя мероприятието. Мисля, че до другата седмица ще знам със сигурност.
Изключително много ми харесват лаконичните отговори, които те оставят да си блъскаш главата в стената цял ден, какво са искали да ти кажат в две-три изречения, но никак не ги владея!

П.П.: Това ще да е първото ми посещение на подобно събитие, откакто съм в България и наистина много се надявам да успея да го посетя!

[Кал]

Аз не коментирам, не защото не съм прочела текста, не защото не ми харесва или не защото нямам мнение, а защото все още не мисля, че ще се изкажа достатъчно адекватно. Да напиша под текстовете, само и само да ми видят именцето, клишета като: „Харесва ми!“, „Не ми харесва!“ и т.н… по-добре изобщо да не спамя.
Все още съм нова в коригиране / редактиране и си мисля, че ми трябва още малко да почета, че да дам бЕл свЕт на размислите си, поне за себе си така го приемам.

Само по това да кажа: Не се кахъри, че не си компетентна. Почти всички тук не сме. И се развиваме взаимно, като пишем и четем отзивите си – независимо колко качествени може да ги направим в тоя момент. Идеята е, че следващия път ще са по-добри.

Също като писането ни.

Ще се радвам да се видим на Редактилницата. А онлайн редакторската работилница полезна ли ти е?

(За чисто коректорските неща можеш да се упражняваш в темата „Тестове за коректори“ – видя ли я? А „теорията“ сме я събрали в „Тема за коректори“.)

[N.Perfilova]

Не се кахъри, че не си компетентна. Почти всички тук не сме. И се развиваме взаимно, като пишем и четем отзивите си – независимо колко качествени може да ги направим в тоя момент. Идеята е, че следващия път ще са по-добри.

Да си призная, никак не се срамувам да се изкажа, дори повечето пъти устата ми знае по-бързо от акъла… и въпреки това, бих искала ма-а-алко да се доразвия. От друга страна, повечето текстове са публикувани отдавна и някои мнения ми се сториха много по-интересни от самият текст като текст.
Например началото на произведението „Некромансер“. Поправката на stanev ми се видя доста по-добра от съдържанието. Не искам да обидя автора по никакъв начин. Това си е лично изказано мнение.
За жалост забелязах, че когато споделя с автора, какво мисля, ме наскачат като куче – … сещаш се какво. Правила съм го само няколко пъти и вдигнах ръце. Всички автори се имаме за велики, искаме мнение, но много бихме се зарадвали чуждото да съвпада с нашето. Слагам се в този знаменател, естествено. То ако не си харесвам произведенията, защо изобщо съм седнала да пиша? Въпреки това наистина се опитвам да слушам, или чета (зависи от диалога) това което ми се говори/пише. Клишето, че авторите пишат заради самите себе си може и да е вярно, ама и публиката си е публика… иначе защо изобщо се опитваме да се покажем пред хората?
Относно текстовете за коректори… ще звучи ли така все едно съм бавноразвиваща се, като кажа, че доста препрочитах едно и също, за да открия, така да се каже – „десетте разлики“? Много ми харесаха задачите, които се поставят за коригиране, обърнах им голямо внимание.

[Кал]

За жалост забелязах, че когато споделя с автора, какво мисля, ме наскачат като куче – … сещаш се какво. Правила съм го само няколко пъти и вдигнах ръце. Всички автори се имаме за велики, искаме мнение, но много бихме се зарадвали чуждото да съвпада с нашето. Слагам се в този знаменател, естествено. То ако не си харесвам произведенията, защо изобщо съм седнала да пиша? Въпреки това наистина се опитвам да слушам, или чета (зависи от диалога) това което ми се говори/пише. Клишето, че авторите пишат заради самите себе си може и да е вярно, ама и публиката си е публика… иначе защо изобщо се опитваме да се покажем пред хората?

А разгледа ли темите „Как четем критиката“ и „Как пишем критика“?

Аз хуквам онлайн – весел съботен следобед!

[N.Perfilova]

А разгледа ли темите „Как четем критиката“ и „Как пишем критика“?

О-о-о, да! Вчера ги и пре-прегледах…
Има едни руски форуми, с извадки на най-великите мисли на средностатистическия критик. Когато ми остане време мога да преведа нещичко от там, ако е интересно на останалите. Ако не друго, поне смях наистина има в изобилие!
Това, не че има общо към темата, но снощи се зачетох из въпросните изкази… Горкият Лукяненко…