Приказки за Юнаци и злодеи

[Кал]

Развълнувах се от един отзив за „Устата ми хубава, очите ми зелени“ в Goodreads и писах на Йоана, авторката му:

Най-приятното нещо в четенето за мен е да използвам въображението си. Затова най-голямо удоволствие ми доставят авторите, които оставят достатъчно дупки (да използвам термина на Изер от много отдавнашните си лекции по съвременна хинди литература, ако изобщо си го спомням правилно), които да запълвам сама.

Тия мисли... ме развълнуваха. (Дотолкова, че да изляза от черупката, в която ме e напъхал един личен страх през последните месеци.)

Развълнуваха ме, защото нашите „Приказки за Юнаци и злодеи: първи“ са изградени на тази основа: със запълването. А много рядко съм ги чувал изразени от друг читател, толкова пряко.

Не знам как си с времето. Знам, че никой от нас, авторите на „Приказките“, не е Селинджър. :D Но ако решиш да опиташ – първите „Приказки“ се свалят свободно оттук.

Извинявай, че така изневиделица... и толкова кратичко. (В такъв период съм, че пиша трудно.) И... благодаря за припомнянето.

Сега ми е малко трудно да се върна на работна вълна... :/

[Adi]

Среднощен фен арт от преди няколко нощи:

Юна и Юнака
За модел използвах герои от Legends of the Dark King Това око горе не трябва да изобразява нищо, остана от упражнението "как да рисуваме изразителни аниме очи"


А това ще оставя сами да се сетите, не е трудно:
https://drive.google.com/file/d/0By8wjM ... ykne9dpSQQ

[Кал]

(Тия усмивки са от кончестите: ползват се, когато думи липсват или няма да се справят.)

Да отбележим за библиографите: това е първият фенарт, правен по приказките. (Или някой друг се е скатал и си е скътал своя. )

(Освен това ми дойде и като отговор на една полуосъзната молба-липса, която ме измъчва напоследък – да си говорим за нещата, в чието създаване сме участвали... та пак благодаря, Ади. Да видим какво ще създаде на свой ред...)

[Кал]

С по едно приятелско рамо от Люба, Стойко, Светла и Валя, новото издание на „Промяна“ (с корицата) вече излиза на първо място в Goodreads.

Ура за задружността!

[Кал]

Задружността, задружността...

Тя – особено в дни на пробуждането като днешния ;) – е едно от най-ярките ми напомняния колко важно е да градим задруги – общности. За да можем въобще да градим.

[Adi]

илюстрация

Тя се изправя срещу мен, а от очите ù струи… това, което съм забравил, това, което толкова отдавна…
– … ми липсваш, Джуне…
После… не помня как се случва точно. Кой първи… кой по-силно…
(...)
И част от мен, заровена, насилвана и умъртвявана, се вдига, скъсва обръчите през гърдите ми, стопява буцата на гърлото, руква навън: по моите страни, по рамото, по дланите ù…
Тук съм – шепне ми тя, без глас – и тоя път… дойдох навреме…

[Кал]

Ади, вместо да се вдъхновя да продължа разговора по „Триптиха“, глей с к'ви глупости се занимавам...

Book Giveaway For Приказки за Юнаци и злодеи: слитък първи (Приказки за Юнаци и злодеи, #0.5)

Навръх празниците ви очакват три бройки от първото (и засега единствено) хартиено издание от цикъла „Приказки за Юнаци и злодеи“. По желание: с автограф от колкото Приказници успеем да ви съберем. (Минимум един. ;)

... :D

(Отваря врати на 17 декември.)

[Adi]

О, хубав giveaway! Най-егоистично бих се включила, но ще дам път на нови читатели.

А междувременно, продължавам с фенарта


илюстрация

Врагът напада отвътре. През ония ъгълчета, които си напоила, населила с най-топлата си магия. Те са местата, през които се стига до тебе. Врагът би бил много глупав да се засили и да се хласне в крепостни зидове от по девет стъпки. Не – той ще удари там точно, през мекото, топлото, податливото.
Врагът няма нужда да удря. Ти си тази, която ще го удари. Ще удряш и удряш, докато пръстите ти се разкървавят. Докато отвсякъде текне кръв. От пръстите ти. От устните ти – особено тая, долната. Вътре в очите ти.
Врагът обожава ударите ти. Той съществува, за да те гледа как кървиш. Той съществува, когато кървиш.
Врагът е там, когато нощем се свиваш на кравайче, търсейки още от себе си… но няма никой. Под тия бинтове, в тия изсветлели очи… няма никой.
Протягаш ръцете си. Протягаш нишките си, през всичките седем пространства, до самия Предел на Силите… И няма никой.
Как така, мислиш си, няма никой? А пък врагът е там?

[Кал]

До 24.12.: поискайте си „Приказки за Юнаци и злодеи: слитък първи“ през Goodreads

Приятели (:

Търсите ли си Юнакински приказки за през празниците?

Ако имате профил в Goodreads, поискайте си ги до следващия четвъртък:

http://kal.zavinagi.org/?p=709

Ако ли не – от мене, по всяко време.

Юначества ви желая! (Особено най-голямото: активното слушане. )

П.П. Има ли някой, който не се ориентира къде да цъкне в горния линк? Ето и директна връзка.

Аз го обявих и в темата за български giveaways в Goodreads.

[Кал]

Праводържателската кавалкада пак беше сгазила клипа, в който някой пее. Затуй създадох нова версия на „Приказки за Юнаци и злодеи: първи“.

Да видим тя колко ще издържи.

Отново...

[Adi]

Следващата порция фенарт идва:

илюстрация

Spoiler

Юан хваща бивника, запъва палец в челюстта си и го откъртва. Изхрущяването се изгубва сред взрива от болка, който вцепенява бузата му, ослепява очите му и блъсва черепа му като с ковашки чук. „МРИ, ЧУДОВИЩЕ, МРИ“ – кънти зверски рев в главата му, а някакво детско гласченце припява: We’re children, we’re children, children of the underworld.
Когато мислите му плахо надникват от бомбоубежищата си, първата е „Нещо ми тече по лицето“. Втората – „Ще трябва да купувам ново огледало“. Юан отлепя чело от бившето огледало и изплюва едно особено досадно парче стъкло.

[Кал]

Коледа е...

Още един:

До 24.12.: поискайте си „Приказки за Юнаци и злодеи: слитък първи“ през Goodreads

До всички участници тук, които са слушкали през годината – внимателно и със сърце :D :

Дядо Коледа ми довери, че имало подарък и за вас: под тая тук елхичка. Само трябвало да поровите из хипервръзките, пардон, къртичините...

Радости за всеки! (И нека никой да не бъде пренебрегнат. ;)

И честито Рождество!
Кал)

[Adi]

За Новата година ви поднасям още фенарт.

илюстрация

Тя замръзва насреща им, а очите ѝ океани се окръглят още.
Шшшжън! Шшшжин! Шшшуъъъх...
Черното острие жилва хълбока ѝ. В мрака хвръкват късчета кожа и капчици, и тя. Ръцете ѝ пак са криле, само че мелнични. Захрущяват кости, тела (тела?) се разлитат навсякъде, нещо се пръсва и плисва по камъните. Нокти дращят напусто из въздуха, пипала пропускат плясък след плясък, всуе се гърчат и сучат остриетата, поели да я пронижат и приковат, и разпорят. Тя се върти най-бързо от всички. Фината ѝ снага танцува най-бесния танц. Пръстите ѝ, изящните дълги пръсти, пробиват и порят, пробиват и порят.
Какво... става...

Edit: малко по-голямо изображение.

[Кал]

Така и така си говорихме за крилат устрем...

Spoiler

Може ли една наглярска молба: Да качиш по-голямо изображение? *умилкв* Тази ми е една от най-любимите – нека се вижда повече детайл...

[Кал]

В началото на тази легенда виждаме Юна да тича.

(източник)

Е, има няколко мънички разлики с моята приказка:

1.

Косата ѝ не се вее и не се надбягва със снежинките, защото... я е отрязала.

2.

Юна тича и пее. Снегът пада.

Но иначе са едно към едно.

Spoiler

Няма да познаете кой ми прати тая картинка...

[Кал]

Уважаемо жури,

През юни миналата година на дискусията за писателите и протестите, организирана от фондация „Елизабет Костова“, размених няколко думи с г-жа Милена Делева. Тя сподели, че текстовете, които пращам за участие в Созополските семинари, се разминават с предпочитанията на журито, тъй като са фантастични.
Стана ми мъчно. Миналата година – като тази – участвах с откъси от „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“. А тя е толкова фантастична, колкото басните на Лафонтен са истории за животни.
„Приказки за юнаци и злодеи: Промяна“ е задружна история за гражданските протести от 2013 година, окупацията на СУ „Св. Климент Охридски“ от Ранобудните студенти и други зреещи промени. В случването, разказването и написването ѝ участвахме осемнадесет души. Написахме я, за да имаме още един поглед върху онези събития – различен от онова, което ни показваха медиите; допълващ онова, което четохме в блоговете. По-личен. По-широк. По-човешки.
Написахме я и за да (си) отговорим защо участвахме в промяната – защо протестирахме, окупирахме и се събирахме. И защо продължаваме.
Пасажите, които съм подбрал от „Промяна“ този път, са сред по-литературните; и по-личните. Всеки от тях е кадър, уловил късче от промяната, която ми~ни се случва. Стъпчица към следващото ми~ни състояние.
Созополският семинар за мен би бил стъпчица към следващото състояние.
За нас?

Променящо четене,
Калин

С удоволствие препоръчвам на уважаемото жури за подбор на участници в семинара по творческо писане – Созопол, Калин Младенов Ненов.
Младият писател ми направи впечатление с “Приказки за Юнаци и злодеи”.
Намирам, че талантът му на разказвач ще бъде подсилен и обогатен от творческия курс. Калин Ненов има въображение, усет за мярка и добър вкус. Последното, според мен, е особено важно. Към това ме навеждат думите на Йозеф Хайдн: “Кълна се в Бога и като честен човек заявявам, че за най-велик композитор считам Моцарт, защото той владее до съвършенство правилата на композицията и има най-добър вкус.”
Добрият вкус се среща рядко, дами и господа.
Моля, позволете на Калин Ненов да прояви възможностите си и своя добър вкус.

[Кал]

Докато с Ади и Нев пишем новата Юнакинска приказка, ми изкристализира следното:

Моят похват – „огледалото“ – е замислен не да изобразява, а да отразява. Ако видите нещо, което не ви харесва... задайте си въпроса къде го виждате. (Подсказвам: не е при мен. Аз... не ви виждам така, милимои. *най-нежната ми нощна усмивка*)

Spoiler

А дали мога да поправя счупено огледало... е друга приказка, за някой друг път.

[Кал]

Препоръка към нови фенове в Goodreads:

Ако някои от приказките за Юнаци и злодеи ви хванат окото, ще се радвам да ви ги пратя. Повечето са за големи читатели. ;)

[Кал]

И още към новата приказка:

Приказката – поне дотук – е -бъкана- с двусмислени (най-малко дву-)
фрази. Приложил съм прийома си „стани огледало на читателите и виж
какво от себе си ще ти покажат чрез реакциите си“. Прилагал съм го на
мах. Чак се чудя дали не се олях...

(Най-любимата ми такава фраза – дотук – е „връхчето на опашката“. :D )

Това е важно, защото никое тълкуване...

Всъщност досещате ли се как завършва горното изречение?

Никое тълкуване... не е грешно?

... не е пълно.
:)

П.П. Да, пишеш с такива неутрално-двусмислени думи, че може да се тълкува всякак - и с положителен, и с отрицателен знак. Нещо като Роршах от думи. :)

Всички се постарахте. Седнете си, отличен. :)

... не е дефинитивно – е това, за което си мислех аз. (Майната ти,
английски навлек! „... не е по-вярно от останалите“ също става. Или
„не е заробващо“.)

[Кал]

Благодарение на Надя (N. Perfilova) „Приказки за Юнаци и злодеи: първи“ се сдоби с нова версия, мъъъъничко по-сресана от предната.

Сега Надя ме кандърдисва да ги качим и в Читанката...

(Но първо всъщност нека решим искаме ли да ги издаваме официално в поредица „Човешката библиотека“. Може да задам тоя въпрос на ЧоБи 4...)

[Кал]

„Фигури на отвъдността в българската литература на XX век“ завършва така:

Авторът си дава сметка, че на места книгата е патетична. Патосът ѝ се дължи на жаждата ѝ за братя и сестри, по-големи от нея.

Което ме стисна за гърлото. Защото си дадох сметка, че същото важи и за нашите Приказки...

[Кал]

Tobias Cornwall ни черпи с още една възможна Юна:

[Кал]

Тъй като тая книга е писана от доста хора… ме дострашава да дам ниска оценка. Ами ако ми отмъстят? :) Признавам си без бой — природно страхлива съм…

Сега сериозно… какво мисля за книгата… някой ми беше казал да не прекалявам с триточията…
Първо, аз и политика — не говорим един и същи език. Добре, че поне знам кой, за Бога, е президента на България. В тази страна нямам право да гласувам — нямам гражданство — тъй че, защо да се натоварвам излишно? Гледна точка!
Ако погледна книгата, като диалог (в по-голямата ѝ част) на млади хора, които се опитват да направят нещо повратно; методите, които ползват; заключенията, до които стигат и нещата, които преживяват — вече я разбирам различно.
Другото — препратките… Все пак четеш едно, научаваш и нещо странично в добавка (най-вече за Естествените взаимоотношения с конете). Аз ги харесвам тия копитни, ама като малка ме е хапал кон, казваше се Роза, та сега страня от тях. Мога да им се любувам, но нека да си имаме лично пространство ;)
Със сигурност текста, не е постигнал желания ефект в мен, тоест не ми е подсказал правилната (евентуално това, което са целели авторите) информация. Четох я повече като художествена литература, отколкото очерк на реални събития през посочените периоди.

Поне една правилна информация би трябвало да сме ти подсказали: сега вече познаваш голяма част от хората в Човешката библиотека... и можеш да решиш дали ги чувстваш достатъчно близки, за да се присъединиш.

Ето ни входната врата. А единственото гражданство, което ще ти трябва при нас, е активното. :D

[Кал]

Езикът, който винаги съм искал да говоря свободно, е езикът на трогателността. A на английски: the language that moves – многозначието на глагола move улавя още по-пълно мечтата да докоснеш/размърдаш/пренесеш другите.

Уча го от много, много години. Някои от опитите ми са уловени в тази поредица Юнакински приказки:

https://www.goodreads.com/series/94756

[Кал]

Да споделим за поколенията:

Само да докладвам, че следващата порция идва. Снощи стоях да попиша, тази вечер пак. (Не само заради заплахата от Кал, че ще я разврати. ;) Има време и за това, ако стигнем и до там.)

Да, нее-чан, аз имам навика да извращавам приказките, които твърде
дълго се застоят някъде...

Само си припомнете „страшната“.

*хихи*К

[Кал]

Вторият е превръщането на тероризма в непривлекателен пример. То също има няколко елемента:

• Анонимизиране на извършителите на терористични актове, с всякакви средства – скриване на идентичностите им от медиите и т.н. Няма ли запомнен, кандидат-терористите ще знаят, че и те няма да бъдат запомнени.

ви дава още един ключ към „слушащата“ приказка:

Ти си ... никой. Името ти ... ще изтлее.

Вдишвам и издишвам още седем пъти. После се завъртам на пети, загърбвам свития сив силует сред седемте квадратни метра мрак, качвам се по седем стъпала.

(...)

Името ти ще изтлее – мислиш си ти. – Няма да бъде записано. Няма да го произнесем нито веднъж.
Няма да четем написаното от теб. Ще продължим да говорим за Каел, но ти няма да се явяваш в разговорите ни. Ще изчезнеш от хорската памет безследно и безвъзвратно, все едно не те е имало никога.
Ето, дори вече аз забравям как изглеждаш и как се казваш...
Ти не си важен. Важни са те. Всеки един от седемдесет и седмината: Гизем. Александър. Лене Мария. Евън. Андрине. Еспен. Шаридин. Таралд. Гуро. Сиверт. Тамта. Андерш. Маргарете. Исмаил. Андреас. Хане Кристине. Торе. Сине. Емил. Силе. Йоханес. Мариане. Зондре. Елизабет. Туве. Симон. Хана. Тронд. Фредрик. Хане Анете. Кристофър. Биргите. Гунар. Джамил. Сноре. Моника. Хавард. Кай. Лейла. Дидерик. Хане. Торюс. Моника. Ане Лизе. Ейвинд. Шерсти. Свере. Силе. Йон. Ида. Мона. Мария. Роня. Томаш. Порнтип. Модупе. Кевин. Ева. Карина. Рут. Аста. Хакон. Хенрик. Андреас. Карар. Бендик. Бано. Хенрик. Ида. Хане Кристине. Руне. Изабел. Ингрид. Карин. Виктория. Тина. Щайнер.
И това, което си сторил, ще се помни само заради тях, седемдесет и седмината.

[Кал]

Любимата ми мъдрост е „Насила любов не се взима, акъл не се дава“.

За още:

https://www.goodreads.com/series/94756

[Adi]

Илюстрацията е от ФБ страницата на Фентъзи ЛАРП Център, където качват илюстрации към разказите от конкурса Песента на Юга.

[Кал]

Спомням си как на Гребната база, където се запознахме, ти отправи
призив към авторите на автотерапевтични текстове (например Пол Остър)
да не издават, за бога, да не правят своите кошмари обществено
достояние. Думите ти попиха в мен, аз имам слабост към добре подбрани
думи, но нито тогава, нито сега съм склонна да се включа към твоя
призив.

Калине, всеки текст е автотерапевтичен. Твоите - също. Това е
безспорен факт, а фактът, както казва нашият приятел Михаил Булгаков,
е най-упоритото нещо на този свят.

Ахааа...

Разликата, която влагам в оная употреба на „автотерапевтичен“, е:

1) Съдържа ли текстът и лекарството освен травмата? (Пример:
„ужасната“ приказка е ужасна, защото спира до травмата. И неслучайно
веднага след нея в е-версията съм сложил „изцеляващата“. ;)

2) Съдържа ли съобразяване с тия, които ще го четат, не само с
написалите го? Задавал ли си е авторът въпроса „Как може да се отразят
моите кошмари на чувствителен непознат читател?“. (Тоя е по-мъкав за
определяне, щото никой не може да предположи кои мазоли и спусъци ще
натисне у кой читател. Но поне усеща ли се желанието му да е
предполагал? Напоследък виждам текстове в западни книги, които
започват с Warning! Triggers + списък от рода на sexual violence,
vore, depressive states, interpersonal conflict. Одобрявам ги с две
ръце.)

[Кал]

К'ви неща се готвят под сурдинка...

Олей! Снеж, това с мозъка в „Хаджиконстантиновата къща“ ли?

Бранко, реакцията ти е закономерна. :) Само припомням правилата на Goodreads. Така че директните епитети към Мартин е хубаво да ги „разсееш“. Вземи пример, напиши разказ на свой ред. :D

Spoiler

Аз на всичките – и тебе, и Мартин, и Ели, и... и... и... – на всичките съм ви замислил една приказка за Юнаци, пред която „отмъстителната“ ми бледнее и скимти. Само да ми дойде кеф да я напиша... МУАХАХАХА!

Т'ва тукачка е само за подгрявка. ;)

Подпис:
Чворческият директор на Чибуанската библиотека