Конкурс „Краят на света и след това“

[Кал]

До 18 януари можете да гласувате за разказите в конкурса, организиран от Сборище на трубадури.

А тук може да ги обсъждаме.

Аз ги чета в хронологичен ред и вече си открих един любимец – „Поканата“ на Владимир Кабрански:

Първият ми фаворит до момента. Стегнат (редакторът в мен не се спъна в ни една дума за рязане - поздравления!), актуален и навярно най-важното – с изненадващ финал. Смях се с глас там. Благодаря!

[Кал]

Вторият ми любимец дотук. Особено много се смях, когато стигнах до финала и се върнах да препрочета заглавието. :D

[Кал]

Трети любимец... като тук наистина ми трябваше мислене, за да реша дали го харесвам - а по-напред да се убедя, че съм го разбрал:

Първият разказ, при който ми се наложи сериозно мислене и препрочитане (и проверки в Уикипедия ;) ). И все пак съм чел дори по-наситени/насищащи текстове на Цветозар. Тоя автор го държа под око... досущ карфицата на Нютон. ;)

(И не, нямам предвид реЖензиите в Гудрийдс. :D )

[Mokidi]

На мен лично това ми хареса от жътвите от последните дни: http://trubadurs.com/2018/01/16/isperih ... 20180116a/
На Цветозар определено не ми хареса разказът, въпреки че и аз го четох няколко пъти, включително и сега, да не би да съм изпуснала нещо.

[Кал]

Най-вероятно си изпуснала много неща. Поне аз, като го четох набързичко първия път, осъзнах, че не мога да направя връзка между мислите на разказвача и основната случка. При втори внимателен прочит обаче открих как всичко - или поне повечето неща - са предварително планувани/подсказани (като "Баща ми винаги ме е предупреждавал, че цигарите ще ме убият").

Харесва ми и психологията на "бягството от реалната случка" - как разказвачът всячески се опитва да НЕ стигне до същината на въпроса. Травма, от най-класните.

[Mokidi]

Ами вероятно съм, поради спецификата на мисленето си.
От друга страна, за мен лично сходствата с ей-това като сюжет са прекалено големи. https://chitanka.info/text/37015-svetyt ... o-go-znaem
Вярно, моята гарга прави невъзможни асоциации, но...

[Кал]

Съвсем по диагонала погледнах разказа на Уолдроп. Но ми се стори, че той е строго фантастичен – взема отхвърленото понятие за „флогистон“ и гради края на света върху него.

В разказа на Цветозар, от друга страна, няма нищо фантастично. Етерът си е този етер, от химията, който е напълно реален. Това, че се споменава другият, въображаемият, е поредният кьорфишек, който подсказва нежеланието на героя да изплюе камъчето: да се изправи пред това, което реално е направил. Мислите му блуждаят навсякъде другаде, само не и там, където боли наистина.

[Кал]

Четвърти любимец. Не е баш разказ, но кърти.

[quote="За „Невидимата страна“ от Максим Стоименов" Кал"]Хулиганска криптоистория, криптофутурология и криптонаука. Одобрявам!

(А на криПтиците да поясня, че за този коментар криптовалута не съм вземал.)[/quote]

[Кал]

Разказът/фейлетонът на Кико е твърде мъничък, за да ми се нареди сред баш любимците, но някои гротескови кривици в него ме разхилиха здраво.

Гадно, но от сърце. :D Желая на автора читатели с чувство за хумор – и особено с чувство за самоирония.

[Cliff_Burton]

Това даже го споделих в БПЦ и има доста приятни отзиви. Не знаех, че е на Кико, тъй че не може да ме обвинявате в шуробаджанащина Иначе до момента май не е имало нещо, което да ми грабне вниманието, но ги чета на случаен принцип и гледам да не се влияя от чужди мнения

[Mokidi]

Чисто спрямо Кал (но и като обяснение защо приемам някои неща както ги приемам):
Този конкурс е отлична демонстрация защо покрай *някои събития* почвам да катеря стени, да инвестирам липсващо време и мозъчни клетки и т.н. - първоначално обявените условия не само не се спазват, но промяната им се неглижира. При краен срок 11 януари, днес сме 19 и още се публикуват разкази, предполагам - получени все пак в рамките на срока. Мимохомом на страничката с махане на ръка беше отбелязано, че "очевидно" срокът за гласуване ще се увеличи с поне една седмица, но нищо официално не е казано.
Тоест - голяма част от хората, изпратили в рамките на крайния срок, са прецакани откъм гласуване, защото други са публикувани много по-рано от тях; гласуващите също са прецакани, защото не са сигурни до кога имат право да гласуват; ако се въздържат, за да видят всички разкази и да преценят, може да им затворят гласуването под носа и без предупреждение, а ако гласуват, може да се окаже, че са дали 5 звезди на разкази, спрямо които има много по-добри...
И т.н.
Дори не се вълнувам и не рантя в момента, просто съм се заставила да не взимам конкурса сериозно поначало... иначе да съм се покатерила на стената вече.
Но това не е просто несериозно, а не е нормално. Нито като отношение към читателите на Сборището, нито като отношение към авторите в конкурса...

[Кал]

Еле, на принципа „организаторите също са хора и имат право на само 24-часово денонощие“, аз разбирам и приемам удължаването на срока. На тях очевидно не им е стигнало времето да качат всички разкази до вчера (след като ги коригират – което си е работа само по себе си, те не са длъжни да го вършат и шапка им свалям, задето са се постарали). Въобще, тук има един тънък момент, по който с теб сме се сблъсквали дебело : на кое се фокусираме – на свършеното или на несвършеното?

Единственото, за което бих бил недоволен, е ако действително не предупредят на достатъчно забележимо място, че срокът за оценяване е удължен. Но се съмнявам...

А днес очевидно ще се четат още разкази.

... Ъъъ, не, няма. Последният добавен разказ си е от вчера. И аз до снощи оцених всичко, в рамките на обявения срок.

Какъв е проблемът, в такъв случай?

Задрасквам началото на поста си, понеже то става фактологически грешно (но продължавам да го изповядвам като принцип). „Фактологически“... хихих, позната ябълка на раздора?

[Mokidi]

Аз удължаването на срока го разбирам. И в случая само изпускам (малко) пара.
В случая специално за теб посочвам какво ме кара да копая стените: небрежното неглижиране.
Още като стана ясно, че няма да успеят да публикуват всичко навреме, трябваше да се обяви ясно и с големи букви, че има неочакван наплив. Иначе обработката на разказите е прекрасен плюс (също необявен, впрочем).
На мен, поне до вчера към 14 ч. някъде, не ми показваше публикувани вчера разкази, после не съм имала време да погледна, но и във фейса не ми е показало. Тоест, тази сутрин за мен има пет. ПЕТ. Не се оплаквам от което.

А дали ще има още разкази, ще разберем довечера явно.
--
Всъщност това, което ме радва, е напълно ПРИЛИЧНОТО качество на разказите. Връщам се пак на него, понеже в четенето им явно с теб се разминаваме невероятно много, в което няма нищо лошо де
От трите конкурса на които съм била жури тая година, в този участващите разкази са най-смислени и на най-високо цялостно ниво. Логично предполагам, че има ВЪРНАТИ тихомълком или не толкова разкази, което помага да се повиши нивото, но дори да няма такива, чудото е очевидно: само 3-4 от цялата подборка са наистина "злето", останалите имат достатъчно достойнства да си струват прочитането и дори ти успя да си подбереш няколко фаворита. Повярвай ми, от Мелконян например нямаше да успееш...
Така че шапка свалям на Трубадруите И на участниците в конкурса.

[Кал]

Само с две думи за качеството на разказите (че от снощи се префокусирах върху случая в Стара Загора):

За мен мнозинството бяха (очаквано) разочарование. Дал съм четири звезди* на всички от гореизброените (без Кико, на когото дадох три); имаше още една-две „тройки“, а останалото беше по две звездички (което може би не противоречи на твоето общо усещане – моите две звездички са „окей“: нямам свръхголеми проблеми с текста, но не бих се върнал да го препрочитам). Дадох и няколко „единички“, за неща, които не бих нарекъл „разказ“, най-често заради пълно отсъствие на кулминация или поне някаква изненадваща случка. Наричам разочарованието „очаквано“, понеже в свръхкъсата форма аз НЕ очаквам някой да ме зашемети с оригинална идея или дълбоки герои. Много е къса за това. Но въпреки това беше разочарование, защото ми се искаше повече внимание към гъстотата на текста: дори в тоя свръхограничен обем нерядко си скубех косата заради излишни думи, тромави изречения, обстоятелственичене. Включително от хора, които се водят сериозни автори; включително от мои приятели. Общо взето имах чувството, че сума ти неща са писани в последния момент, с минимална саморедакция.

Но изобщо не се съмнявам, че в Мелконянския е било даже по-зле. Късата форма си е трудна.

... Е, подгрях за работилницата, вече може да тръгвам натам.

____________

* (звездичка, хаха) Ако някой се чуди „Епа толкова ли е Велик тоя Кал, че на никого не е дал пет звезди“ – използвах при оценяването читателската си схема от Goodreads, с лека модификация за оценка „една звезда“ (която обясних горе).

[Mokidi]

Всъщност значи сме на едно мнение горе-долу , просто моите оценки обикновено са с една звезда по-нагоре от твоите, понеже за мен три звезди са "умерено ми допадна", две - "с мъка я прочетох" и една - "е това вече е боклук". Съответно имам 2-3 разказа с пет звезди, няколко с по 4, масовата бройка са с по 3 и имам още няколко, които са с 2 или 1...

[Mokidi]

... и да си рантна за ДРУГОТО нещо, от което хуквам да катеря стени (пак предимно за Кал, понеже за това май не успяхме да говорим, само го споменахме).
Не съм гледала от петък сайта, че рухнах и грипнах, но сега се сетих да го отворя.
Правилата са сменени ТИХОМЪЛКОМ.
Текстът е нагласен така, все едно винаги си е бил един и същ, а четящият е идиот и не е довидял.
Сега пише, че до 21 е срокът ЗА ПОДАВАНЕ на разкази, а до 28 - гласуването.
Чак ми се дорева от обида, понеже РЕДНИЯТ начин е да се извиниш на потребителите и да посочиш, че си променил сроковете, а не се ебаваш нарочно с тях (и не използвам думата с лека ръка). Все пак не струва пари да признаеш, че си закъснял с публикациите и затова разтягаш срока, нали!?
Понеже туй вече наистина ми бърка чак до сливицата, ще мърморна и на Гост специално.