Политкоректността във фантастиката (и въобще)

[Кал]

Един материал на Сашо Драганов в Цитаделата – „Дразнещата политкоректност във фантастичния жанр“ – ме провокира да му пиша долното:

Тъкмо прочетох твоята статия-есе в Цитаделата. Много е интересна.

Аз, като един бял хетеро привилегирован мъж ;), не съм съгласен с
някои тези в нея. Примерно фактът, че можеш да изброиш поименно
силните жени-героини или чернокожите герои, показва колко
„пропорционално“ са застъпени... За азиатските персонажи в Холивуд
въобще да не говорим.

(Друг е въпросът какво става, когато погледнеш как са представени
белите или черните в азиатското кино, примерно корейските сериали.
Наскоро гледах една дорама, в която майката на единия герой не смееше
да му ходи на родителските срещи, понеже беше от Казахстан и другите
деца щели да му се смеят... Пак добре, че сценаристите използваха
това, за да направят мини-катарзис и да замислят (надявам се)
публиката си с какви стереотипи работи. Расизмът си остава световен
проблем, само че не толкова в Щатите.)

Но благодаря за размисъла.

К)

П.П. Аз от години – буквално – си търся интересни женски персонажи във
фантастиката – такива, които бих искал за приятели и в реалния живот.
И добре, че попаднах на Patricia McKillip миналата година, че вече се
бях отчаял...

[брръм]

Моя проблем с политкоректността - като цяло, не само във фантастичното изкуство, макар и да има реално приложение в живота ми главно във споменатото фантастично изкуство - е същия с религията. Това течение в някаква степен се опитва да ми каже как да живея, какво да харесвам, какво е ОК, и какво не е, както религията би искала. Специално за новите Междузвездни войни, те са просто една рядка бозичка, направена от Дисни така че да се хареса на възможно най-много хора - и съответно за това е максимално политкоректен.

Надявам се никой от умните хора тук, не си въобразява, че тези неща се правят от алтруизъм. Всичко е за власт и облаги, къде политически, къде социални. Кал е прав, че расизмът е реален проблем на много места в света. Човешко е да ни е страх, или поне да имаме съмнения спрямо Другия, Различния. Нека борбата против расизма обаче да не става за сметка на един куп художествени произведения, които са имали късметът да бъдат писани в едни по-малко толерантни времена - ако това въобще е било от значение.

Казвайки това обаче, се сещам за една моя позната, лесбийка, която ми е споделяла че рядко намира книги, в които участват лесбийки. И още един пример от преди някой и друг месец: Беше тъкмо излязъл трйлър за Cyberpunk 2077, предстоящата, дългоочаквана игра от CDPR, създалите на игрите за Вещерът. Една от редовните посетителки в блога, който следя, отбеляза че всички интересни и вълнуващи неща като че ли се извършват от мъжете. Проблемът, както повечето съвременни проблеми, далеч не е така едностранен, както и аз понякога се изкушавам да мисля. И да не си мислим, че ще поправим следите от хилядолетия расизъм дори и за 100 години. Остава ни просто да следим нещата да не изгрубяват и в двете посоки..

[Кал]

Octocon панелът How Not to Code Your Non-Humans съдържа интересни препоръки за правдиво представяне на по-специфични персонажи. Ориентирайте се по описанието му:

Writers often use traits of neurodiverse, non-binary, queer or disabled people as blueprints for their aliens, robots and monsters, but don't allow their humans to share these characteristics. How can we build both human and non-human characters to exhibit a wide range of identities without resorting to mere ambiguous coding or else to using racist, sexist or other bigoted stereotypes?

[Darth_Sparhawk]

Когато писах тази статия, бях обзет от доста консервативен плам Благодаря ти, че си я споделил. Моят основен проблем с woke нещата идва по няколко линии, но основната е една - набляга се на другостта, а не на човечното. Не го пиша само защото съм в този форум и ще опитам да обясня какво имам предвид с конкретен пример.
Това лято превеждах една книга, главната героиня в която беше индийка. Авторът е американец и бял мъж. Цялата книга наблягаше на това, че героинята е индийка - как яде индийски манджи, обича индийски подправки, потомка е на славен индийски род - и че е жена, има цикъл и т.н. Горе-долу по същото време гледах и два филми на ужасите от Индонезия, което не е същото, но да кажем грубо, че е в квартала. Главната героиня беше индонезийка. Нито пола, нито расата, нито дори класата й бяха проблематизирани, тя не беше в историята, за да ги резпрезентира, а за да бъде себе си. Затова в момента героинята от книгата я помня като индийката, а от двата филма я знам коя е - Алфи Лесмана. Защото е пълнокръвно човешко същество, а не пропагандно послание.