Христина Панджаридис

[Кал]

Личен блог: Книголюбие

Христина Панджаридис е автор на „Любов под дърветата“, включен в „Зелени разкази (ама наистина)“.

[Кал]

Мой отзив в Goodreads за „Часовникът, който върви назад“:

Тук, вместо да се опитвам да изведа общо впечатление, ще оставя само мозайката на пътните си бележки. Отразявайки сглобката на самия „Часовник“.

~ Който знае нещичко за личния ми живот (или дори, че имам личен живот ;), сигурно ще се сети защо се подхилквах, като четях долното:

– След развода ми беше трудно, но сега срещнах подходящ човек. Колега ми е, а и имаме еднакви интереси. Искам да го видиш, настоявам да ми кажеш искрено как го преценяваш. Сериозно е.
(...)
– Радвам се, че си забелязала достоен мъжки обект на хоризонта! – Скачам и я прегръщам. Влюбените майки са по-щедри към децата си и по-отвеяни откъм забележки. Отпадат стриктните часове за прибиране, взирането във всяка дума и облечена дрешка, превземките, че съм в опасна възраст.

~ Шестнайсетгодишен (пардон! почти-седемнайсетгодишен) си говори с четиринайсетгодишна:

– Ще спиш ли с мен, за да се опознаем по-добре? (...)
– Гадняр! Не съм избягала от вкъщи и не търся подслон в панталона ти! – репча се, ама съм си направо изумена. (...) – Не планувам да виждам в дълбочина сините ти очи. Кротувай!
– Смятам, че ти направих отлично впечатление и имаме шансове да се разбираме като бъдещи брат и сестра. Не се паникьосвай – приятелката ми ще дойде и ще видиш, че си свободна от интимни ангажименти.

(Е... във форума на teenproblem.net съм виждал къде по-пиперливо. Но пък толкова писателско... не съм. Все пак, в защита на четиринайсетгодишната – тя е разказвачка на приказки. Писателското си ѝ е в кръвта.)

~ Романът е пир за търсачите на интересни изречения и въобще за порасналите читатели:

Ако подивея и довечера се промъкна в градината зад къщата, покатеря се на стълбата, подпряна на черешата, протегна разтворена длан към тъмнината и закъсам, късам, късам... докато усетя мускулна болка? Душевното ми спокойствие е разклатено като мост, който се чуди да ме хвърли ли в пропастта на секундата или не... Защо не съм добрата фея, която ефектно докосва часовника и хоп – магията се разпада на конци и мухъл, а аз я натъпквам с гумените си ръкавици в чувала за боклука. Но по нещастно стечение на обстоятелствата все още не съм назначена на никога неосвобождаващия се фейски стол. Денят се очертава отчайващ, сдъвкан, по-сив от всякога. Еднодневният срок виси над мен като гилотина. Тъй де, аз съм в страната на гилотиновия изобретател, какво се учудвам и вайкам.

Ще ми е интересно да видя как го възприемат растящите читатели.

~ Книга, която отделя толкова внимание на всяко изречение, лесно се залутва в сюжета си.

Аз знам. Мигар не сме се оплитали в собствените ни приказки... ;)

[frog]

Well... Аз не съм убедена, че самата книга отделя толкова много внимание на всяко изречение. Едва ли е умишлено. Два пъти я подхващах и началото не се четеше - то не можеш да (се) събереш да отсееш какво ти казват всички тия думи. Хеле при завръзката с часовника стана и потръгна.
Чувството да четеш дума по дума не е много приятно, щото нали човек като се научи да чете, възприема larger chunks of speech. Чувствах се така все едно сричам. За мен е важно четенето да протича плавно - не да се спъвам в емоционална и непроследима, стърчаща на разни посоки купчина думи ИЛИ в паузите примерно на Жоро, дето само на него му идват такива каквито си ги мисли, а за останалите е насилствено и наложено.

Аз не съм кой знае колко опитен читател, обаче някои неща ми липсват, други моменти са ми като внезапно залепени, някои не знам защо не се случват или просто съм свикнала как си съдействат дадени герои в други книги. Тук, макар и много рядко, някои кратки диалози тотално ме отблъскват - не разбирам какво си казват героите и защо единият (по подразбиране от мъжки пол в повечето случаи) се държи скапано. Да не говорим за тоя смотльо Жан-Марк. Най-мразя момчета, които не си знаят езиковите граници. Познавам такива, "it's a disease".
Иначе книгата е симпатична, но несиметрична - няма някои неща или са в малка степен, а други са прекалени. Разбира се, не мога да кажа точно какви, понеже не съм добра в разкостването на писателски произведения и не обичам да правя литературни анализи, но го усещам.

И се чудя дали моят начин на изразяване в конкретни ситуации е толкова неразбираем и ексцентричен, ама при нея в тая книга понякога (пак рядко) дори се замислям за нагласеност, което не е хубаво, ако е така. It's just too odd. Though odd is generally good.

Надявам се да няма други изцепки на гаджева тематика, щото още чувствам името си опетнено заради разказа в Зелените.

СЛЕД ПОЧТИ ОСЕМ ЧАСА: Дочетох книгата и съм потресена.

Тука попаднах на една страница, дето има много triggers - 119, след предизвикателството на 118 с жълтъците и предвидимия резултат https://youtu.be/aK8INWzSwMQ?t=405. You can't possibly sip raw eggs unless you are an opera singer.

Ами ако ми се налагаше да погълна листа от бреза и водна чаша оцет с накиснати вътре яйчени черупки?

Понеже съм бая буквална, чаша оцет значи вероятно blindness as a result. Както и да е. В комбинация с черупките означава химична реакция на оцета и варовика. Вероятно е way better than дъвкане на черупките – метод, прилаган при деца с калциева недостатъчност Barbaric.
* Съжалявам, ако звуча като представител(и) на клуб "Ефремов", дето само чакат една книга да излезе, за да я очернят от'сякъде to soak deeply in regardless of the nature of the author.

+ "насъскана съм да успеем" - that's WRONG!!! That's NOT language, that's gibberish. Има комбинации от думи, които не бива да се кръстосват. That's a negative word + the positive one of success = wrong! Anyway. Proper language is not to be messed with. Иначе изглежда като случайност, налучкано. А комбинацията от усещане хем за нагласени работи, хем за налучкани води до извод за непрофесионализъм и да не продължавам с квалификациите.

Дочетох книгата и определено от стр. 119 нататък не знам как ми издържаха нервите... Може би има човек за тази книга. Това не съм аз! Героите си говорят несвързано, не им разбирам образните изказвания и няма нужда да съм минавала редакторска или писателска работилница.

Spoiler

Down the drain! No mercy!!!

Коректорката да ми яде ушите!

стр. 82: Значи за гарвана две, не три... най-добре четири.

стр. 154: И изведнъж часовничето се отзовава в грамаданската длан на Младока.

Обидно ми е...

Главите си имат заглавия, а в съдържанието е изписана само номерация... Low, low, too low...

Нещо положително от цялата работа – ядливите кестени на стр. 108 и 134.