Атанас П. Славов

[Кал]

Биографична страница в БГ-Фантастика

Тема във форума на „Тера Фантазия“: чака се

[Кал]

И Ананас Сладов във вестник „Бългериа“

Честито, Наско! Приеми го и като подарък за предстоящия рожден ден, натаманихме го по време с американските колеги, доколкото можахме! Още повече че продължава и в следващия брой!

https://issuu.com/lenakirk/docs/bulgari ... w0KJ2Np0Sg

Наско е на стр. 15.

[Кал]

И отново Сладов:

https://issuu.com/lenakirk/docs/bulgari ... lrIagIcFS8

На стр. 11.

[Кал]

Мой отзив за „Полуречник по инженервно язъкознание“:

Докато „Пентаграм“ е концентрат от цялата проза на Наско, „Полуречникът“ сюблимира закачливо-пиперливата му страна. Някои от неолЪгизмите тук са като холографски ленти: гледаш го една дума, а като се замислиш за значението, се разгръща цял водевил...

Внимание! Ако ви накърти от хилене, разредете го с „Фантастология и футурум“. Макар че... да разредиш един концентрат с друг?...

Любими моменти тук:

~ В предговора Наско пише:

(...) през 1972 г., идвайки в София, бях донесъл от Бургас думата „очевАдно“ и всички ми се чудеха, когато я произнасях. Днес стотици журналисти я пишат, сякаш тя е съществувала винаги.

Питане към по-възрастните читатели тук – кога и къде за първи път срещнахте думата „очевадно“?

~ Любими На(с)ходки:
аксиомлет
антилигенция
балетристика
блюдолазец
будалавера
бюректор
военнослушащ
вредактор
глупаковка
глупакт
гъзайнер
гъгнетофон
доброушен
драсказвач
дрансъстав
дремсъстав
дървенец
егоистина
елитература
ефиктивност
жизнегадостен
заседянка
идиотклик
икономистика
кабинетрудоспособен (аз!)
каламбуря
карнавалица
канцеларогенен
катаклизма
книганстер

Spoiler

(Данчо Барда)

командивак
комплюмент
консумолец
концепеница
кофтейл
лакомисия
лекодайни
микроглед
мекология
мигновечност
министъртей
мистиквеник
миротровец
некадържавник
обещастие
обезобразование
ожесточесане
оплодисменти
ортодосаден
осертация
политиквеник
празнообразие
председалище
празговор
пророкатор
плесензация
пръдложение
протоколбас
равносметкаджия
разноправие
самоцелеустремен
симфоникаква хилхармония
славослагател
сладкоумен
смотанцьор (пак аз!)
Снобелова награда
теоретиквеник
Топлофикция
тоалетопис
трупезария
тумбачкане
уважение
умоизкючение
ценоразпас
шантавангард

~ И неолъгизми, за които Насковите ме вдъхновиха:
нацербер

Spoiler

(Ани и Стела, като ме подгонят да затварям вратите вкъщи)

неолъгизъм
(дистанционно) обужение
заспалав

~ Из „Някъде и у нас“:

Някъде се борят със суеверия, ние насаждаме всуеверия.

~ Из „Размишлизми“:

Семената на враждата се сеят най-добре на нервна почва.

Нямало било свобода на човека?! Ти човек ли си, бе?! Свободен си!!!

Не казвайте на някого истината в очите – това не са слуховите му органи.

Когато Бог направил човека, пропуснал да го патентова и сега всеки глупак може да прави същото…

~ Из „Махмурлък“:

Ама сериозно ме замисли и реших наистина да зарежа пукницата. И ето ме свеж като корнишонче – три дена нито капка. Днес се престраших да изляза навън. За пръв път от години насам се заглеждам в хората, спирам пред витрините… красота. Хранителни стоки, погледът ми залепва в сочен хамбургски салам, кърваво-червен, отдолу реклама: „безумно вкусен…“, бла-бла, съдържание: Е-та десет вида, соя, овкусители, ароматизатори, тоалетна хартия, силаж, отдолу с големи букви: „БЕЗ ПРИМЕСИ НА ГМО И МЕСО“! Странно, откога хамбургският стана вегетариански? Толкова дълго ли е продължил запоят ми този път?

~ За „Време разделно“ (чийто аудиовариант може да чуете в подкаст „Българска фантастика“) съм се възторгвал още в Посестримяването на „Мигновечност“. Обаче... май никъде не съм цитирал „доказателствен материал“. Ето един:

Никой не ме гони в другата стая – и аз, тупарлакът, съм утрешен мъж, вика тати, нека се уча на мъжки приказки. Много ми се иска да бъда днешен мъж, ама като не може, съм съгласен и на утрешен. Важното е, че ме имат за свой и ме оставят на трапезата да стоя на отделен стол.

Отначало винаги започват с разни глупости за разни жени или правене на пари, тати вика, че било важно, ама аз хич не ги слушам. К’во значение има на коя ѝ бил по-голям балконът, на коя задният двор. Няма да живея при нея, я! Пък и за парите, все някакви „прецакани“ и „изработени“ хора споменават, нищо не им се разбира. Виж, като заговорят за политиката на далечни страни, това чакам!!! Това Америка, това Русия, това Африка, там стават интересните работи...

И днеска всичко почна, когато мама простря на задния чердак телевизора. Тя му е избродирала по краищата на медийното платно едни красиви первазчета с целуващи се гълъбчета – не ти е работа! Та върху това еднометрово килимче започнаха да се редят образи и звуци от света и всички други разговори затихнаха.

„Вече трета седмица боевете по поречието на река Замбези продължават с променлив успех на прогресивните европейски сили. Най-голям напредък имаха частите на Тринадесети трансилвански корпус „Вампирите“, но откак замбийските диктатори поканиха на помощ наемници от Хаитянската зомбармия, нещата се усложниха. Възникнаха проблеми с прехраната на трансилванските командоси, които са съвсем естествени, като се има предвид метаболизмът на нашите „червени каски“. Умиротворителният ход на обединените европейски сили се затруднява и от намесата на отделни групи от местното терористично движение „Патриотичен фронт на черните магьосници“.“ На екрана се мярнаха демонстранти с плакати: „ЕВРОПИЙЦИ, ВЪН ОТ АФРИКА“.

Останалото – в аудиоварианта горе.

~ А за „Полетът на „Буриданово магаре“ съм се възторгвал в отзива си за алманаха „ФантАstika 2010-11“.

С такъв финал или политаш... или прореваваш.

[Кал]

Мой отзив за „Фантастология и футурум“:

Сборникът събира над четиридесет години наблюдения и изводи за световните процеси и очакваното им развитие. Наско е навярно най-задълбоченият системик, когото познавам – и определено най-хуманният; а заради образния и афористичен език публицистиката му даже става за четене. Бройте колко пъти ще се разсмеете на глас.

Най-ценни тук ми бяха:

~ „Новата роля на фантастиката в началото на третото хилядолетие“

~ „Трите остриета срещу фантастиката “

~ „Алманах ФАНТАSTIKA ви препоръчва“

~ „Алманах ФАНТАSTIKA не ви препоръчва“

~ „Фантастични сериали“

~ „Какво се случва със и във фантастичните сериали“ – 1, 2, 3

~ „Политическа фантастика или самоорганизирани признания?“ – цитирам отзива си за „ФантАstika 2018“:

„Политическа фантастика или самоорганизирани прозрения?“ е писмената кулминация на поредица от разговори, в които Наско Славов ми е споделял възхитата (и потреса) си от крачките, с които напредват американските политически сериали. Анализът съдържа силни, че и втрисащи тези – препоръчвам го горещо. (А повечето споменати сериали ще гледам всячески да ги избягвам... с-с-студено!)

~ „Бъдещето умря, да живее бъдещето“

~ „Краят на историческия човек“ – 1, 2, 3

~ „Нашествието на хронолитите“ – цитирам отзива си за „ФантАstika 2016“:

„Нашествието на хронолитите“ действително е най-емблематичният текст на Наско, редом с „Краят на историческия човек“ (и демонстрира разбираемо писане по сложни теми). Надолу ще цитирам ключови мисли:

[По повод на филмите от кохортата на „Лудия Макс“:] Постига се първата цел: Образът на опустошената Земя да е най-бързата асоциация на масовия консуматор, когато чуе „бъдеще“. Значи всичко, което става днес, въпреки недостатъците си, е по-добро от това бъдеще! За какво да се опитваме да го променяме? Само за да приближим неизбежния край?

[Във филми като „Дивергенти“ и Maze Runner] е изваден от архива един от любимите митове на неолибералната пропагандна машина: човекът от улицата знае най-добре! Мобилизирането на този мит е нужно, за да натрупа негативни усещания у масовия човек към всички проекти на разума, представяйки ги непременно като студени, античовешки и неестествени социални конструкти, чийто финал може да бъде единствено човешкият бунт на нормалността и връщането към „жизнеспособния пазарен модел на обществото“.

На [кукловодите], поръчващи „музиката на бъдещето,“ никак не им допада идеята за човек, мислещ себе си като част от Космоса, какъвто възпитаваше ранната научна фантастика. На такъв не му трябват масови митове, рекламни клипове за покупка на стоки, състезание по престижност сред себеподобните. Разширявайки представите си в безкрайността на Вселената, той всъщност излиза извън контрол.

Средновековно-феодалният декор е изключително удобен за съчиняване на герои. Пирамидалната простота на обществото, където най-отдолу са широките народни слоеве, от които не зависи нищо, а горе е острият връх с феодала, от който зависят всички, е като балсам за ума на съвременния човек, притиснат в сложната многополюсна картина на властови механизми, където никой не знае кое е добро и кое – зло. Бягство в простотата: едно замахване с меча може да промени света наоколо – какво по-привлекателно?

Сценаристите се състезават да разкриват злодействата на шефа-социопат, но защото той е такъв човек, а не защото ролята му като ръководител на безжалостно капиталово обединение (което иска печалба на всяка цена) е такава. В това отношение прави изключение сериалът „Инкорпориран“ (Incorporated), където всички участници – и подчинени, и управляващи – бяха показани като жертви на системата. Но и там бъдещето на света, поделен между няколко мегакорпорации, които воюват помежду си, изглежда неизбежно. Срещу него няма и не може да има жизнеспособна съпротива, защото то е „самата логика на живота“. Тук е разковничето на внушението:
Каквото и да правим, дори да избегнем падане на метеорити, атаки на зомбита, глобални затопляния или епидемии, ни очаква корпоративният ад на свръхокрупненото богатство, защото алчността е в природата на човека!

Единственият начин да се разкъса описания порочен кръг е педагогическа революция във формирането на следващите поколения, на които посредством играта и ненатрапчивото моделиране да се даде възможността да намерят баланс между биологическите програми и социалния колективизъм, спекулативно представян от неолибералната пропагандна машина като неразрешим конфликт между емоции и прагматизъм, егоизъм и толерантност.

Ако искате хартиена бройка от минитиража (30 ), пишете ни. Иначе предлагаме PDF.