Мой отзив:
Понеже тиражът на алманаха този път се определи изцяло от предварителните поръчки, свободните бройки са ни кът. Но ако искате едничка, пишете – скоро!
Поредният пъстър и разтварящ различни врати и бариери брой. Аз съм особено щастлив заради присъствието на текстовете, които съм удебелил в записките си долу.
~ „Греховете наши тежки“ (или „Греховете ни тежки“, в предпочитания от преводачката вариант) съдържа прекрасна идея, която докара вътрешния ми хулиган до еу-фурор. Като изпълнение обаче не ме впечатли достатъчно. Свикнал съм да очаквам по-наситени, по-закачливи текстове от Евгений Лукин.
~ Чакам (и приритвам
) да сравня реакциите ви към разказите, които отличихме в първия конкурс „Изгревът на следващото“. 
Забелязвате ли задочния диалог между „Бетелгейзе в световете“ и „Музеят на второто Просвещение“?
Иначе с Наско тъкмо си говорихме, че почти никой от участниците в конкурса тази година не посмя да ни представи визията си за по-пораснало бъдеще. Догодина ще акцентираме, че търсим и такива разкази.
~ Много любим откъс от „Бетелгейзе в световете“:
А целия разказ може да прочетете тук.– Ходиш ли на училище?
– Искаш да кажеш, аз какво уча?
– На твоята възраст не учите ли всички едно и също?
– Че защо да учим едно и също? Нали всеки е различен.
Тук и тук пък са откъси от „Да ни намеря и да ни спася“ на Ели Павлова и „Генезис“ на Владимир Кабрански.
~ Иван Ефремов за научната фантастика, 1954 г.:
Чудя се дали и в наши дни тези обяснения не са нужни някому...Научнофантастичното произведение е род литература, следователно е изкуство и затова има право на недоказани допускания, на догадка, мечта, държаща само необходимата посока, без въобще да е обоснована със същата пълнота както научното положение или техническия проект.
Тук мечтата предшества проекта, в процеса на чието разработване тя би могла да се осъществи, да се отложи или даже изцяло да се отхвърли. Но мечтата е важна като стимул на творчеството. Облечена в художествена форма, мечтата става пример за смело дръзновение, показва хора, способни да дерзаят и творят, да реализират замисъл с огромен, свойствен за нашата епоха мащаб. Именно в това е значението на литературното произведение за науката, а съвсем не в точността на формулировките и не в съвпадането с известните научни положения, колкото и желателни да са те. Неразбирането на главната особеност на научната фантастика е и основната причина за жалкия, дребнав подход при оценката на литературното произведение и значението му за нашите читатели.
~ Статията за вневизма (и в по-лека степен тази за постмодернизма) е образец на словоблудие, с каквото не се бях сблъсквал от литературните анализи в училище. :/// Основният ѝ проблем – освен разхвърляната, непоследователна мисъл – е нарушеният баланс между абстрактно и конкретно. Когато говорим по сложна тема, добре е всяко твърдение (абстракция) да го илюстрираме с пример (конкретика). В противен случай читателите няма как да са сигурни, че разбират дефинициите на думите; или че влагат в тях същото значение, каквото и авторът.
Алексей Филимонов знае много думи – но не е научил основен принцип на понятното писане...
~ „Нашествието на хронолитите“ действително е най-емблематичният текст на Наско, редом с „Краят на историческия човек“ (и демонстрира именно онова разбираемо писане по сложни теми, което ми се искаше да видя в горните две статии). Надолу ще цитирам ключови мисли:
[По повод на филмите от кохортата на „Лудия Макс“:] Постига се първата цел: Образът на опустошената Земя да е най-бързата асоциация на масовия консуматор, когато чуе „бъдеще“. Значи всичко, което става днес, въпреки недостатъците си, е по-добро от това бъдеще! За какво да се опитваме да го променяме? Само за да приближим неизбежния край?
[Във филми като „Дивергенти“ и Maze Runner] е изваден от архива един от любимите митове на неолибералната пропагандна машина: човекът от улицата знае най-добре! Мобилизирането на този мит е нужно, за да натрупа негативни усещания у масовия човек към всички проекти на разума, представяйки ги непременно като студени, античовешки и неестествени социални конструкти, чийто финал може да бъде единствено човешкият бунт на нормалността и връщането към „жизнеспособния пазарен модел на обществото“.
На [кукловодите], поръчващи „музиката на бъдещето,“ никак не им допада идеята за човек, мислещ себе си като част от Космоса, какъвто възпитаваше ранната научна фантастика. На такъв не му трябват масови митове, рекламни клипове за покупка на стоки, състезание по престижност сред себеподобните. Разширявайки представите си в безкрайността на Вселената, той всъщност излиза извън контрол.
Средновековно-феодалният декор е изключително удобен за съчиняване на герои. Пирамидалната простота на обществото, където най-отдолу са широките народни слоеве, от които не зависи нищо, а горе е острият връх с феодала, от който зависят всички, е като балсам за ума на съвременния човек, притиснат в сложната многополюсна картина на властови механизми, където никой не знае кое е добро и кое – зло. Бягство в простотата: едно замахване с меча може да промени света наоколо – какво по-привлекателно?
Сценаристите се състезават да разкриват злодействата на шефа-социопат, но защото той е такъв човек, а не защото ролята му като ръководител на безжалостно капиталово обединение (което иска печалба на всяка цена) е такава. В това отношение прави изключение сериалът „Инкорпориран“ (Incorporated), където всички участници – и подчинени, и управляващи – бяха показани като жертви на системата. Но и там бъдещето на света, поделен между няколко мегакорпорации, които воюват помежду си, изглежда неизбежно. Срещу него няма и не може да има жизнеспособна съпротива, защото то е „самата логика на живота“. Тук е разковничето на внушението:
Каквото и да правим, дори да избегнем падане на метеорити, атаки на зомбита, глобални затопляния или епидемии, ни очаква корпоративният ад на свръхокрупненото богатство, защото алчността е в природата на човека!
~ „Прераждането на кинофантастиката“ е другият текст в този алманах, в който Наско грее с цялата си ерудиция и възторг. Той предлага панорама на почти сто сериала, разгърната върху трийсет страници. Заради него (и съпровождащите живи разговори с автора) изгледах Legion – който откъм режисура, сценарий и операторска работа се оказа най-невъобразимото ми тв преживяване, откакто се помня. И досега се чудя с какво да го сравня. В момента пък се радвам на ненатрапчивите етически уроци в Kyle XY. И на готините му герои.Единственият начин да се разкъса описания порочен кръг е педагогическа революция във формирането на следващите поколения, на които посредством играта и ненатрапчивото моделиране да се даде възможността да намерят баланс между биологическите програми и социалния колективизъм, спекулативно представян от неолибералната пропагандна машина като неразрешим конфликт между емоции и прагматизъм, егоизъм и толерантност.
~ Репортажът на Вальо от Еврокон 2017 в Дортмунд е възхитително изчерпателен. В момента, в който стигнах до „Три часа и половина по-късно приключих тази статия“, направо зяпнах – това са 15 страници текст, и то печатани в полунощ, след един дълъг, дълъг ден... За сравнение, ако аз успея да изпиша 15 страници (неорганизационен) текст в седмицата – или дори месеца – се чувствам като най-продуктивния човек на света...
Е, чакаме заключителната част. (А междувременно препоръчвам репортажа на всеки, който още мисли, че на оня Еврокон Валентин Иванов не е дал най-доброто, на което е способен. Само че опитайте да го четете непредубедено.)
~ Пламен Аврамов звучи тъй близо, толкова познато:
А обяснението му за замисъла в графичната подредба на вестник „Дар“ ми взе акъла...Не се смятам за художник, макар че рисувам, откакто се помня. Запознат съм с математиката, но не се смятам за математик. Отдавна се занимавам с елементарните частици, обаче не се считам за физик. Същото е и с философията, религията, древната история или изкуството. Всичко на този свят е важно. Египтяните например не са правили разлика между себе си и животните. Въобще идеята за ЕДИННОТО прозира навсякъде.
~ Есетата на Генадий Прашкевич ме накараха да потърся романа „Безвременье“ на Виктор Колупаев. Когато собственото ми временемие сюблимира в безвремие, ще се опитам и да го прочета.