Валентин Д. Иванов

[Кал]

Предложението на Вальо и негови колеги астрономи за нова класификация на извънземните цивилизации е публикувано в научно списание:

Qualitative classification of extraterrestrial civilizations, by V. D. Ivanov, J. C. Beamin, C. Caceres and D. Minniti

Context. The interest towards searches for extraterrestrial civilizations (ETCs) was boosted in the recent decades by the discovery of thousands of exoplanets.
Aims. We turn to the classification of ETCs for new considerations that may help to design better strategies for ETCs searches.
Methods. This study is based on analogies with our own biological, historical, technological and scientific development. We take a basic taxonomic approach to ETCs and investigate the implications of the new classification on ETCs’ evolution and observational patterns. Finally, we use as a counter-example to our qualitative classification the quantitative scheme of Kardashev and we consider its implications on the searches for ETCs.
Results. We propose a classification based on the abilities of ETCs to modify their environment and to integrate with it: Class 0 uses the environment as it is, Class 1 modifies the environment to fit its needs, Class 2 modifies itself to fit the environment and Class 3 ETCis fully integrated with the environment. Combined with the classical Kardashev’s scale our scheme forms a 2-dimensional scheme for interpreting the ETC properties.
Conclusions. The new framework makes it obvious that the available energy is not an unique measure of ETCs’ progress, it may not even correlate with how well that energy is used. The possibility for progress without increased energy consumption implies a lower detectability, so in principle the existence of a Kardashev Type III ETC in the Milky Way can not be ruled out. This reasoning weakens the Fermi paradox, allowing for the existence of advanced, yet not energy hungry, low detectability ETCs. The integration of ETCs with environment will make it impossible to tell apart technosignatures from natural phenomena. Therefore, the most likely opportunity for SETI searches to find advanced ETCs is to look for beacons, specifically set up by them for young civilizations like ours (if they would want to do that remains a matter of speculation). The other SETI window of opportunity is to search for ETCs at technological level similar to ours. To rephrase the famous saying of Arthur Clarke, sufficiently advanced civilizations are indistinguishable from nature

Comments: accepted in Astronomy & Astrophysics; 7 pages, 1 figure; the acknowledgements were updated in the new version.

The manuscript is available at:
https://arxiv.org/abs/2005.13221
https://arxiv.org/pdf/2005.13221.pdf

Това е изключителен пробив на ниво парадигма. Съпоставим със скалата на Кардашев. (Но, поне за мен, по-смислен.) Единственият познат ми автор фантаст, който го изследва в дълбочина, e John C. Wright в поредицата си Count to the Eschaton (която започва с Count to a Trillion).

Тъй че – ОГРОМНИ поздравления! И... чакаме вълничките (цунамитата?) със затаен дъх...

[радина666]

Имейл от Валентин Иванов в е-пощата на Човешката относно книгата "Мисли за фантастиката":

Здравейте,

Преди време стана дума, че пуснах Мислите в Читанката.

Една седмица си играх с фомратирането, после почти четири
месеца книгата си чака реда, докато да я публикуват - от
вчера вече е достъпна:
Тук

Още веднъж благодаря на хората, които я направиха, те си
знаят.

Моля разпространявайте новината!

Поздрави,
В.

Ради

[Кал]

Мой отзив за „Мисли за фантастиката“:

Погледът на Вальо към всичко, за което разказва, е почти винаги позитивен; и съвсем винаги търсещ. Точно типът поглед, който на мен ми създава усещането за празник и изпълва една жизненоважна част в разбирането ми какво значи „човек“. Ето го в няколко думи от самия автор (от статията „Учените във фантастика“):

(...) много хора напускат научното поприще, въпреки че не са глупави. Проблемът не е в ума, а в подхода им към света. Само тези, в които е живо любопитството към света, които задават въпроси или които намират отговори, могат да развиват науката. Не е задължително в тези групи да попадат едни и същи хора. Друго важно условие е човек да е способен да приеме, че не знае всичко, разумът му да е отворен към непознатото. Онези, които не възприемат странното — тук неволно идва аналогията с търсачите на странното у Стругацки, — могат да минат през науката, но просто не остават в нея.

И ето няколко думи от мен:

~ Нещо, което ми липсва в повечето текстове, получени в тазгодишния ни Копнеж за растящо творчество (на тема „Книгите, които ме промениха“), е увлекателно описание на любимите книги. Такова, че да ме засърби на онова място в мозъка, дето шепне: „Тая книга я искам. И я искам веднага!“

Чудесен образец в това отношение са резюметата на Вальо още в първата статия „Алтернативната история – сираче с три мащехи“. Алтернативната история – като всяка друга история – не ми е сред най-любимите теми, но ей богу, на някои от тия резюмета ме засърбя...

~ А апогей на горното е „Космическото министерство“. Там подробният преразказ е съпътстван от коментари за разликите с действителната история и за визуалните препратки в графичния роман.

Сърби, сърбиии...

~ Най-интересната откъм идеи статия дотук е „Още едно решение на Парадокса на Ферми: Наръчник за контакти“, която предлага варианти за търсене на цивилизации, които в момента не успяваме да открием „с просто око“. Всъщност някои от посоките на търсене не помня да съм ги виждал развити във фантастични творби, поне не точно в тоя им вид. А голяма част от тях резонират с поредицата Count to the Eschaton на John C. Wright, която започва с Count to a Trillion... и се появява няколко години след излизането на горната статия.

~ Подробният пътепис за Еврокона в Дортмунд през 2017-а си остава все така увлекателен, както го помня от алманасите „ФантАstika“ (където съм оставял и отзиви за него: ден първи; ден втори). Сега се потопих и в ден трети (който не се е появявал в алманасите). Ехааа...