Ролята на книгата в живота ни

[Кал]

Вдъхновена от темата във форума на Голямото четене.

Търся възможни решения на сложни ситуации, за които много по-умни и опитни (и почувствали) хора от мене са се терзали; модели на поведение (като миротвореца Данло в изпълнения с война "Реквием за Хомо Сапиенс"); лунни нощи, в които се сипе снегът; песен, която милва, упоява, успокоява...

Учител и вдъхновител, когато няма кой друг.

В това отношение и до ден днешен оставам единак... Друг, който тъй да ползва книгите си, не познавам.

[Кал]

(...) като читател, аз си търся човешкото:

- граници - не, по-скоро безграничност

- израстване... но и съхраняване на детската любознателност, чистота, жизненост

- разширяване навън, разширяване навътре

И, ако може, смях. Или той се подразбира?

[AllyVRK]

а има ли достатъчно истории на света, достатъчно първообрази като Данло, та да поддържат тоя огън жив? Че когато видиш у някоя история, това, което вече си научил от една, не ти ли се струва празна, разказана, копирана, частична? Понякога се чувствам точно като -- океан? не. планета? може би. не. огън е май, като го разпалиш с нещо, колкото повече наливаш, толкова по-голямо и ненаситно чудовище създаваш.
Искам да се надявам, че има още. А понякога просто тъпча старите истории до втръсване.. пък може би ми липсва креативност в такива моменти.

[Кал]

А... стигнахме до проблемаизбуяването на пишещия читател.

От един момент нататък не само че няма достатъчно вдъхновяващи първообрази – ами става невъзможно и нереалистично да очакваш да ги намериш. Защото сте пораснали/променили сте се – и ти, и светът ти. И ви трябва вдъхновение за ситуации, които досега просто не са се случвали – а значи е нямало и кой да ги опише. (Специално за Данло и мен съм дал няколко примера в „Достатъчно“.)

Тогава, както още Маестро Толкин споделя в едно свое писмо, ти сядаш и започваш да пишеш. Историята, която ти трябва на теб, в този момент.

Зиндел впрочем казва същото, в интервюто „Бури от числа, бокали от светлината“:

... в крайна сметка пиша тези големи героични епоси, за да си вдъхна смелост и надежда и да си напомня, че ние наистина сме създатели както на ада си, така и на рая си.

Приказките за Юнаци се движат именно от такива ситуации. По-сериозните, де...

[Тарикат ХХ ранг]

Откак почнах да работя далеч от книги, книгите станаха това, което поддържа самоидентификацията ми. Аз съм този и този, обичам това и това, искам еди-какво си, държа на тези и тези неща, а не на нещо друго. За да помни това, човек трябва внимателно да остане верен на себе си. И книгите много помагат.

Особено препрочитането на любими книги.