Roland wrote: Нито Будизмът е подхранил изкуство, нито Ислямът, нито коя да е друга религия. Позволи ми да имам доста задълбочени познания по въпроса. Западното изкуство, на което и нашето тук е издънка, се е развило по уникален в световен мащаб начин. Де факто всяка култура, навсякъде по света, която е развила сериозно професионализирано изкуство, го е направила СЛЕД досега си с него.
Как обяснява това появата на Махабхарата, Рамаяна, "Романс за трите кралства"? Дали не мерим твърде големи платна с твърде западноцентрични аршини?
Или разковничето е в "професионализирано изкуство" - такова, с което творците са се изхранвали? (Признавам веднага, че нямам никаква представа за статистики, които описват броя "професионални творци" в различните епохи и части на света.)
П.П. Изкуство са и храмовете, пагодите, статуите...
Кал wrote:
Roland wrote:Калине, не ме разбираш, защото не се изразих ясно. Нямах предвид изкуство без друга цел освен себе си, а изкуство, РАЗВИВАНО с цел да е в състояние да изкаже повече неща. На древноиндийския ритуал за отнемане на девствеността на млада букла с клон от свещено дърво може да са му достатъчни трите тона на свирка, но за да напишеш Престъпление и наказание са ти нужни безкрайно по-сложни художествени средства. И именно западната култура ги е развила.
За да можем да продължим смислено тука, трябва да си изясним доколко:
а) "Махабхарата", "Рамаяна" и "Романс за трите кралства" (например) работят с художествени средства. Какво развитие имат тези средства. Прости ли са, сложни ли са.
(Това изобщо не е лесен проблем. Чел съм част от сутрите на Патанджали, писани преди къмто 3 хиляди години. Терминологията, с която се борави в тях, е на ниво съвременна теоретична наука. Всяко понятие се обяснява максимално ясно; нито един термин не се използва за повече от едно явление; няма два термина (синоними) за едно и също явление. Склонен съм да допусна, че изкуството на цивилизация, сътворила такъв труд, е било не по-малко усложнено и зряло като принципи - ако ще и да не можем да ги оценим днес.)
б) какво искат да кажат въпросните произведения. Какво например се крие като езотеричен план под отнемането на девствеността? Защо с клон? Защо клонът трябва да е от такова и такова дърво? Буквално или метафорично дефлориране? Колко вида метафорично?
...Има ли познавачи сред нас? (Аз само съм се докосвал - не ставам. )
Следва подозрение (не твърдение): Прекалил си с обобщенията, без да имаш достатъчен обзор върху материала - в общосветовен, не западноевропейски мащаб.
Или имаме да си изясняваме още много дефиниции.
Кал wrote:
Roland wrote:... Не е ли странно, че споменаваш все тези три заглавия? Ако се замислиш, до колко ще ги докараш? До 10? 15? Има си причина да са толкова легендарни и си има причина да са толкова малко.
Възможно обяснение е, че западната литература е повече инвазивна (налагаща се), отколкото възприемаща. И съответно ние не сме си направили труда да разберем ценностните системи, символизма и културните предпоставки на другите литератури, а оттам - и да опознаем повече техни образци.
Възможно е и друго обяснение - че вербалното изкуство/абстрактното мислене подхожда повече на мисловност тип европейска, докато например Далечният изток предпочита образите. (Комиксите и анимацията на японците, естетиката в игралното кино на Китай и Корея, където всяка сцена често е равносилна на художествена картина сама по себе си.) "Трите кита" на Асен Сираков предлагат много любопитна съпоставка на седем типа световни мисловности - и ни напомнят да сме предпазливи с обобщенията, когато говорим за различни култури. (Книгата я има в библиотечното ни крило, може да й хвърлиш око.)
Много дълго време съм подценявал староиндийската и изобщо старите азиатски литератури. Имах късмета да почна да чета малко повече и вече поне не ги подценявам. Разбира се, в никакъв случай не трябва да се подценяват и старите европейски литератури. Ако тук си говорите за такива неща, това ще ми е безкрайно интересна тема.
)
