А... стигнахме до
проблемаизбуяването на
пишещия читател.
От един момент нататък не само че няма достатъчно вдъхновяващи първообрази – ами става невъзможно и нереалистично да очакваш да ги намериш. Защото сте пораснали/променили сте се – и ти, и светът ти. И ви трябва вдъхновение за ситуации, които досега просто не са се случвали – а значи е нямало и кой да ги опише. (Специално за Данло и мен съм дал няколко примера в „Достатъчно“.)
Тогава, както още Маестро Толкин споделя в едно свое писмо,
ти сядаш и започваш да пишеш. Историята, която ти трябва на
теб, в този момент.
Зиндел впрочем казва същото, в интервюто „Бури от числа, бокали от светлината“:
... в крайна сметка пиша тези големи героични епоси, за да си вдъхна смелост и надежда и да си напомня, че ние наистина сме създатели както на ада си, така и на рая си.
Приказките за Юнаци се движат именно от такива ситуации. По-сериозните, де...
