kalein wrote:Аз продължавам да се чудя каква е разликата - чисто анатомическа/физическа/материална - между живото и току-що умрялото тяло.
И, ако по логиката на LightOne науката скоро ще ни кара не само да изпитваме каквито си щем емоции (Боже Науко наша! Дари ме с усещането за откровение, всеки Боженаучен ден!), ами и да бъзикаме спомените си на воля и своеволно, да изстискаме всяко възможно процентче от мозъците си и други такива хардуерни задачи - кога най-сетне ще тръгнат зомбитата?
Смисълът на живота е във въпросите... или?
[spoiler](Предпоследният въпрос е напълно сериозен. Ако не сещате какво визирам, ще обясня.)[/spoiler]
.........shayhiri wrote:Въпросната разлика е доста съществена, според мен. Живото тяло е такова докато текат биохимичните процеси в него. Като умре, процесите спират. Или по-точно обратното: като почнат да спират биохимичните процеси, тялото умира. Тва е. Докато е живо, тялото е проводник на неква там биоенергия, най-малкото в следствие на въпросните процеси, която при смъртта замира, като в изхабена батерия. Душа ли е тва обаче? Може би Амелия ше каже.
Тогава: една възможна дефиниция за "душа" би могла да е "факторът, който насочва биохимичните процеси на тялото/физиологията ни в определена посока" (което разграничавам от чисто оцеляващите, автоматични функции на организма като дишане и храносмилане).
Аз обаче съм възпитаник на автори като Н. Д. Уолш (не щото обичам друг да ме възпитава, а щото най-малко ритах вътрешно, докато четях неговите книги) и си разглеждам душата като оня компонент от целостта ни, който отговаря за краткотрайните, флуктуиращи емоции: влюбване, гняв, омраза, кефене, завиждане, такива ми ти. Подозренията ми са, че по някое време след като тялото се разгради, душата също се размива обратно в кръговрата от недиференцирана, ъх, субстанция. Тогава остава само духът (за който ме мързи да разправям, пък и има ли смисъл?). А някога индивидуалният дух ще се върне обратно в колективния (земете тоя Бог!) - и пак ще се отдели, но няма да е същият (то все едно ние и сега сме същите, във всеки следващ момент). И тъй, on and on and on...
Освен това съм див фен на дзен-будизма, дарил ни с такива мъдрости като "Кво ти пука дали има Бог или не? Той ли ще ти живее живота? Съсредоточи се върху туй, дет става тук и сега, пък като му дойде времето, ще ти дойдат и отговорите."
...
... Но тя и темата е такава – трудна. И даже не съм сигурен, че има смисъл да се приказва по нея...
