Книги, автори, размисли творчески и човешки

[Кал]

Отзив в Goodreads за „Чемширена гора“:

... Много ми се искаше да напиша тази книга и я написах.
Написах я за онези, които обичат за сложните проблеми да се разказва без превзетост. Написах я за онези, които обичат сложните проблеми. Написах я за онези, които обичат.

Има книги, които чета заради сюжета. Какво ще стане отвъд тази страница? Как ще ни изненада авторът? Как ще преметне героите си?

Други чета заради самите герои. Как ще ги промени тази криза? Какви отношения ще развият? Какво ще прозрат?

А „Чемширена гора“ се оказа от книгите, които чета, за да си говоря с тях. На всякакви теми, без табута, без страха, че няма да се изслушаме, няма да опитаме да се разберем.

Михаил Анчаров, още от „Синята жилка на Афродита“, ме поразява с желанието си да разбере: мене, отделния човек; нас, човечеството; света ни, вселената... онова тъй жадувано мое цяло. И да ни разбере не хладно, аналитично, а с ум и сърце, сетива и визии, и мечти – „по логиката на песен“, както сам казва. С неговото си цяло.

В „Чемширена гора“ си говорихме за даровитостта и бездарието, за лидерството и свободата, за нуждата от и смисъла на семейството (общността!), за жените и откровеността, за онова, което ще погубим с автономен двигател... или поне с мълчание, за веселието и хубавия живот, за ползата от писането (брех... имало някаква! :D), за физиката на микросвета, за желанията и блаженството, за Атлантида и общия ни език преди Вавилон, и общия език, който тепърва имаме да учим отново, и... и... и...

Радвам се, че затворих последната страница на тази тъй празнична книга в утрото на такъв празник. Ден, в който се раждаме, нови и чудотворни. А когато вдигна очи към небето и към всичко под него и отвъд него, ме изпълва онази цялостност, която сякаш най-добре са уловили (в песен!) Fates Warning:

So where do we begin
And what else can we say?
When the lines are all drawn
What should we do
Today?

[Кал]

Патакламата продължава...

Питам се защо антиутопиите станаха чак толкова популярни в последно време (не е укор, на мен също ми допадат). Може би защото хората съвсем ясно виждат накъде и без това са се запътили и им доставя някакво мазохистично удоволствие да разиграват мрачни сценарии за неизбежното бъдеще. А може би представляват размахан пръст на предупреждение: „Внимавайте, вие, неосъзнати хора, иначе ей до тук ще стигнете“. То ще стане ясно, де.

Аз имам други хипотези защо антиутопиите станаха популярни.

1. Защото вампирите и зомбитата взеха да ни омръзват. А все нещо трябва да е на мода.

2. Защото не изискват твърде много мислене. Нито да ги пишеш, нито да ги четеш.

Сравни с усилията, които изискват, да речем, Earth на Дейвид Брин или The Broken God на Зиндел...

По точка 1 съм много съгласна. По втората - също, с малкото уточнение, че това не е просто написана книга. Без значение кой как намира сюжета, определено е вкарано повечко от елементарно мислене. За третото, което не е оформено като точка - някой ден като прочета, ще сравня :). Пък и усилията са относителна величина - за някого лесното е трудно и обратно. Тери Пратчет казва, че винаги се бил изумявал как хората просто сядали на натракат един разказ, а на него му струвало големи усилия това :)

Като ги прочетеш, много ще се радвам да споделиш сравнение. Знаеш. :)

(„Твърде много“ май трябваше да го пиша „толкова много“ – имам предвид тъкмо сравнение между усилията за писане/четене на някоя антиутопия и на по-балансирана, мултифасетъчна визия като моите два примера. Относително, да, де. ;)

[Кал]

Класации, К(а)ласации...

Добре, че поне Весела Фламбурари присъства – да отсрами родните автори.

Аз си припомнях най-любимите фантастични четива, на които попаднах през 2015-а, покрай една класация в Goodreads. С годините все по-малко ми се занимава да си класирам предпочитанията, затова просто ще ползвам схемата в Goodreads – 5 звезди за „смаях се“ (което при мен значи, че тая книга е успяла някак да промени мисленето ми), 4 за „харесах много“. (От 3 надолу няма смисъл да споменавам.)

Та, моите находки на 2015-а бяха:

4 звезди:
Baby Is Three – Theodore Sturgeon: https://www.goodreads.com/review/show/680095767
Thunder and Roses – Theodore Sturgeon: https://www.goodreads.com/review/show/680095733
алманах „ФантАstika 2013-14“: https://www.goodreads.com/review/show/1231468274
Case and the Dreamer – Theodore Sturgeon: https://www.goodreads.com/review/show/1477736343
„Нощта на скорпиона“ – Мария Гюзелева: https://www.goodreads.com/review/show/1419369586
Metaplanetary – Tony Daniel: https://www.goodreads.com/review/show/79223505
списание „Тера фантастика“ 2015 (бр. 15): https://www.goodreads.com/review/show/1453868046
Assassin’s Apprentice – Robin Hobb: https://www.goodreads.com/review/show/1169140994
„Монетата“ (2-ро изд.) – клуб Светлини сред сенките: https://www.goodreads.com/review/show/1153046253
Zorgamazoo – Robert Paul Weston: https://www.goodreads.com/review/show/1085158173
„Таванска стая без ключалка“ – клуб Светлини сред сенките: https://www.goodreads.com/review/show/1450006175
The Wolf at the End of the World – Douglas Smith: https://www.goodreads.com/review/show/1359733161
антология „Галактики“: https://www.goodreads.com/review/show/1213796666

5 звезди:
„Зелени разкази (ама наистина) – антология: https://www.goodreads.com/review/show/1197387370
Slow Sculpture – Theodore Sturgeon: https://www.goodreads.com/review/show/680096698
The Man Who Lost the Sea – Theodore Sturgeon: https://www.goodreads.com/review/show/680095861
„Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“ – задружна история: https://www.goodreads.com/review/show/1021438873

Някой друг ще сподели ли и неговите?

[Кал]

Гледам наплашени хора от Малазанската книга, та да се включа и аз:

Ериксън си влиза в ритъма някъде от втората книга. Тя обаче е супермрачна (Глен Кук ряпа да яде...); ако това ви пречи, изчакайте го до трета (или направо до по-късните, когато се появяват такива рожби на комедийния му талант като Техол). Но! Поне знаете, че:

1) четете поредица с начало и край;

2) нивото ѝ от втора книга нататък остава едно и също (а на моменти дори прави пикове).

Повече разказвам в отзивите си за всеки том в Goodreads:

https://www.goodreads.com/series/43493- ... the-fallen

Накрая да кажа, че след Малазан спрях да чета епично фентъзи. Изчаквам пет-десет години, за да се появи автор, който може да вдигне летвата дори по-високо от бате Ериксън.

(Мартин е съвсем друга категория – аз го възприемам като „исторически роман с леки фантазни елементи“. Няма смисъл да го сравняваме с Ериксън изобщо.)

П.П. А, да – задължително го четете в оригинал, ако английският не ви спъва. Иначе изтървате и речеви нюанси, и игри на думи. А на моменти и смисъла.

[Кал]

Още едно място, на което чистя:

Впрочем: гледам, че във великолепната ви седморка (а и в специалните похвали) преобладават издателствата мастодонти: „Бард“, „Колибри“, „Сиела“. А точно тия издателства нямат особена нужда от допълнителна популяризация…

Не знам дали ми усещате задната мисъл.

В твоята класация пък всичко българско е на Човешката библиотека и приятели. Всеки с вкуса си.

Не, не ми беше това мисълта.

В моята класация са книгите, които съм чел аз през 2015-а. Неминуемо е сред тях да преобладават тия на ЧоБи – нали съм им отделил страшно много от времето си. Само че аз не съм медия. А поне според моето разбиране медията покрива пейзажа – не три точки от него.

Не е до вкус, Пешо. До фокус е. Мисълта ми беше: как решавате какво да четете принципно?

Както и да е, днес ми е смотан ден, млъквам.

[Кал]

И...

Най-добрата книга, която прочетох 2015 година не е в класацията, защото не съм и писала ревю – „Джонатан Стрейндж и мистър Норел“ – сериозно, има нещо гениално в нея (доста от което се губи в сериалчето), жалко е, че авторите на подобни книги не стават богати и супер известни. И тя май беше на Бард, но не съм сигурна.

Сузана Кларк е и богата, и суперизвестна. Умножи оценките ѝ в Goodreads (https://www.goodreads.com/book/show/10554097) поне по 10, за да получиш броя на продадените „Стрейндж и Норел“.

Под супер известна имах предвид като Джоан Роулинг или Сюзан Колинс, или напълно незаслужилата славата си Е.Л. Джеймс. И богата като тях. Това, че много хора са чели книгите и, не я прави милионерка. Минисериалът също едва ли и е донесъл много пари – според мен, за да печели истински от такова нещо, то трябва да е от ранга и с популярността на ГОТ или Аутлендера.

В Уикипедия четох, че само авансът ѝ за романа е бил един милион лири… :-О Не съм сигурен, че и Роу е взела толкова за първия Потър.

Иначе кой става известен, кой – не, в повечето случаи е стихиен процес. Напълно непредсказуем (макар че много хора обичат да го обясняват впоследствие – на това май му се викаше hindsight ).

Е, при Потърите не беше точно така – там от самото начало бяха налети маса пари (върти ми се цифрата 50 милиона), с идеята, че ще направим бестселър. (Но, слава Богу, книгите се оказаха достатъчно солидни да издържат на тая амбиция.)

Джеймс (или оня кореец с Гангнам стайл) са христоматийни примери за стихийните процеси.

Това, което всеки от нас може да прави, е да помага на нещата, които остават незаслужено пренебрегнати. Аз се старая в тая посока от поне десет години.

Та, Петя, исках да кажа: напиши отзив за „Джонатан Стрейндж“. Дай своето рамо там, където вярваш, че има нужда.

Пешо мисля, че ме разбра какво искам да кажа на него.

[Кал]

Адски ми се работи тия дни, ще знаете...

Knowledge subverts love: in proportion as we penetrate our secrets, we come to loathe our kind, precisely because they resemble us.

What sort of knowledge is this? ^..^

ако се сведе до знанието ни какво се върти в главата на привидно невинни, обикновени хора (тайните им), много вероятно е да ни призлее. в някакъв смисъл всеки човек е отвратителен:) също като нас. /но е и добре цитатът да се разглежда като част от общия контекст, от феномена Чоран:) все пак "нощта тече във вените му", не е обикновен мизантроп:)

На мене ми призлява от идеята за призляването. :)

Но аз съм възпитаник на школата „Зиндел“:

https://www.goodreads.com/quotes/13842

честно казано и аз съм много далече във всякакъв смисъл от мизантропията. но Чоран го обожавам, защото той не е мизантроп всъщност, само се прави;) да пишеш с такава острота, задълбоченост и отдаденост за човека (като Чоран), не вярвам, че така може да пише мизантроп:)

харесва ми "твоят" цитат:) но ми е важно и да мога да откривам смисъл и в двете контрастни посоки. т.е да имам повече от една школи.

И на Зиндел му е важно да имаме повече от една школи:

http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=4409#p4409

... Ако и с втория те грабна, ще ти препоръчам направо книгата, от която са. :)

мм, предпочитам Ромен Гари да ми говори за любовта:) вторият цитат май не е мой тип:)

:)

По-горе исках да кажа (а не знам дали се усети): какво значи да ни „призлее от тайните на хората“? Това предполага ли да се поставим в ролята на „съдници“? Да приемем, че знаем по-добре от тях: какво им е нужно? какво е редно да правят и какво – не?

За мен мизантропията е частна форма на „съдничеството“: „Аз разбрах какви са хората и ги презрях“. Безкритичният хуманизъм е друга частна форма: „Аз разбрах какви са хората и ги възлюбих“.

Аз се опитвам всеки ден да разбера какви са човеците – всеки поотделно – около мен. И се изумявам от всеки кратък миг, в който успявам... ;)

Какви са „хората“, не бих и посмял да питам.

според това, което ти казваш, всеки, който има ценностна система (а тя е нещо конкретно, тя е лична представа за добро и зло) е съдник. ако е така, аз съдя - да. това не идва да значи, че моята ценностна система е меродавна, а че поемам отговорност, заставам на нечия страна в даден момент и контекст. :) не че "знам" какво е нужно и редно, а че "имам позиция" своя, лична.

иначе, разбирам какво искаш да кажеш с това "да не съдим", но за мен въпросът е по-нюансиран. не може да се изчерпи със съдя-не съдя. всеки съди, дори несъзнателно.

Тук е ред да те зачопля да ми разкажеш какво имаш предвид под „поемам отговорност“; в какво се състои тази отговорност, като конкретни последствия, след като заемеш нечия страна; и т.н. Значи, имаме още да уточняваме дефиниции.

Но и на мен посоката взе да ми идва церебрална, а е петък следобед, главата ми почва да се вдлъбва... затова нека минем към любовта.

^..^

[Кал]

Вчера погледнах втората част и се ужасих още в началото - изредени една камара герои, титли и други явления. Вие какъв метод ползвате, за да ги запомните?

Аз ползвам метода на многото четене: след 1000 страници с определени герои по-интересните се запомнят.

Никога не си поставям за задача да запомня героите в някой текст. И не чета тия поменници в началото/края на дебелите фентъзита... Това е една от проверките дали авторът умее да пише. Специално Ериксън е много добър с речевите характеристики: след няколко „чути“ реплики започвам да се ориентирам как говори определен герой – и после мога да го позная по говора му, без авторът да ми казва кой е.

Но трябва да се чете в оригинал, както казах нагоре. При превода речевите характеристики обикновено са първата жертва на бързането (и ниските хонорари).

[Кал]

Говори ли ви се за книги? С други читатели? На живо?

Заповядайте на следващата среща на софийската секция от Goodreads групата Bulgaria reads: на 20 февруари, (най-вероятно) в кафето на Ориндж на „Граф Игнатиев“ (между пл. „Славейков“ и пл. „Гарибалди“). До тази неделя определяме жанра; другата седмица – книгата, която ще обсъждаме:

Анкетата е готова и отворена за гласуване:

https://www.goodreads.com/poll/show/1...

Гласуваме за жанр до неделя.

След това правим гласуване за книга от харесания жанр, пак 4 дни.

А после ще имаме към 20 дни да прочетем харесаната книга. Да я про-че-тем. :)

!!! Когато гласувате, моля да предлагате в коментари под анкетата (или тук) кои книги от вашия предпочитан жанр препоръчвате. Една или две на човек са достатъчни. Така ще имаме готова селекция за втория етап от гласуването.

Пояснения:

Не съм включил категория за разкази или къси форми; тях ги броим заедно с романите към съответния жанр.

Не съм включил отделна категория и за българска литература. Предлагайте хубави родни творби според жанра им. Няма да се цепим от света, я. ;)

В тази анкета няма категория „Фентъзи“, за да не повтаряме жанрове. (На предната среща четохме „Приказка без край“.) Поне докато не ги извъртим по веднъж всички. ;)

Въпроси?

[Кал]

Мислех си да сложа долното в „Мечтата за Човека“. Но се присетих за тези си тежнения и реших да го оставя тук. Като подарък за навестяващите.

To all, who would like to read opinion or analysis of “Notes from the Underground”. Stop here. The following is something quite different. The only thing it has to do with the book itself is that the man I’m mentioning is a bit like the protagonist. Self loathing and incapable of real love, but much more malicious than Dotstoevsky’s creature.


You are supposed to be gone. I don’t know whether you really are, or you go on being here using again a false identity. Even if you are truly gone, maybe your protégées here tell you what is going on. Maybe you will read this or be told about it. Maybe not. I don’t care. This might be addressed to you, but it is about me. And why am I making it public? I’m leaving the answer to those who would read it. Everybody is free to interpret the following as they please. I’m not looking for sympathy. I have enough of that. Here I discovered amazing friends who support me constantly and I am so grateful to them. What I’m doing is facing my fear. I did tell you that I didn’t let anything to be stuck in me, didn't I? I am brave and sincere in a way you can only dream of, oh mighty reader/writer/reviewer. Once I used to call you like that with a pleasure. Now I do so with pity. Because I know that this is all you really have. That’s right. I feel pity for you. I didn’t know what a true psychopath was before having the misfortune/fortune to come across you. Yet, I feel sorry for you, in a way you have never felt sorry for me. Neither for me, nor for anyone else. You did not hesitate to use your own family members and their tragedies to seduce me, to gain my sympathy. You had no problem to, albeit indirectly, involve the ones you claim to love in your dirty little hobby. You prayed on my weakness and misplaced affection. I was naïve and paid the price for that. But you are way more naïve believing that there is some sense in what you’re doing. You are naïve in your arrogance, underestimating everyone else. And so you too paid your price. And you will go on paying. And so shall I, I suppose. I know that, if you come to know about this, you will most likely try to hurt me. I have no children for you to threaten, but you still have the means to hurt me. Maybe by revealing something of/about me. Maybe by attacking me virtually in some way. Maybe you are crazy enough to come to my country and city hunting for me. After all, you take trips to different parts of the world just so you could get laid. So why not for revenge as well? Am I afraid of you? Always. I am afraid of you and of the memories of you. Every time I remember the intimacy you and I shared, albeit only through internet, I feel not just like taking a shower. I feel like getting another skin. You were all too happy to tell me about the fantasies you had with my image. I am disgusted. I feel sick that such a creature like you has laid its eyes on me and knows so much about me and has seen so much of me. So yes, I am afraid of you. Of your past and future self, of what you did and might do to me. Yet, I am doing this. I was terribly hurt to find out how little I have meant to you and how others of your conquests have meant much more to you. But I know now that your indifference was one of the best things that could have happened to me. Because I came to know what you did to the women you find interesting enough. I feel sorry for all of them. Once you thought I was interesting too. While I was still a challenge. But once you got past my defenses, the thrill was gone, wasn’t it? It’s the chase you’re after, not the end result. Just like a hunter who is interested in his pray only as long as it moves and breaths. Once your arrows went through me and I was lying on the ground, defenseless and wholly in your power, you didn’t want me anymore. But you didn’t walk away instantly. You stuck around to make sure that I was no more than a corpse before leaving me. You broke me. You were determined to hurt me as much as possible before letting go of me. You even befriended me, pretending to be someone else. I will never know for sure why you never got as close to me as you did to your other women. Maybe you thought I was not as good as the rest of the list, maybe your conscience (if you actually have any) has kicked in, maybe something else. You told me in the end that I could never be good enough for you. Maybe you expect me to say now “No, you are the one who’s not good enough for me”. I won’t, because I know that this was addressed toward me only on a very superficial level. I know that the person you despise the most is you. You don’t realize it, but none of the women you lure, threaten, blackmail, harass, is half the victim you are. You violate mostly yourself. It is horrible to be someone’s victim, but there is nothing more horrible than being your own victim. You think you’re super smart and strong? You, who are much older than me, with all your years of experience, education and talents, are as naïve and defenseless as a baby, because you are a victim of your hubris, your lack of self respect and genuine love and compassion. You told me, when you were still playing your poisonous game with me, that you felt sad that my self esteem was not high enough. You told me that you would like to rebuild it. You did. I didn’t know what a true psychopath was until I met you. And when I finally knew, I also came to know how strong I was. I didn’t know that I was brave, intelligent, creative and passionate before you broke me. You broke me, but you also rescued me from myself. From the self-pity I was drowning in. I didn’t know what I was capable of before you pushed me off the cliff and I discovered I had wings. Maybe you thought my willingness to do so much for you and the fact that you could always count on me, that I was so easy and amiable and ready to agree to almost everything, made me boring and pathetic. But this is me. I don’t need games. I would do everything for those I love. (Once I thought you were one of them). They are my whole world and I am proud. I am proud of my generosity. I possess love and passion you can only dream of. I am even good enough to forgive you, even though you don’t feel like you need my forgiveness. I asked you once about the nature of forgiveness. None of us found the exact answer. But whatever forgiveness is, I am bestowing it to you. Regardless of whether you feel you need it or not. I don’t need your attention and affection anymore, I certainly don’t need your lies. All I need is myself. And I discovered myself. I discovered that I am the person I have always dreamed of being. I told you once you were my teacher. And you were. You taught me well. Thank you.

Vessy ... you're bringing Goodreads reviews to a whole new level.

I'm awed, and I wish to take some of your splendor and lend you some of mine and share them with everyone, here or in the world beyond our screens.

Keep sharing, Friend.

Thank you so much, Friend, for these beautiful and encouraging words. I am so happy that you feel this way. You lend me part of your splendor with every one of your great comments.

[Кал]

Отзив в Goodreads за Royal Assassin:

I've encountered few characters as likable as those in the Farseer Trilogy. There was a moment near the end of this book--a small one, nothing quite spectacular--when Burrich gently chided Fitz for not believing his friends care enough for him. It made things click into place. Before that, I simply knew I loved the characters; now I knew why. Because they weren't loners, individualists, the solitary supermen/embittered hermits of oh so many Western fantasies. They rubbed shoulders with each other, backed each other up, scratched each other where they could not reach with their own paws (Nighteyes ;). They did care for each other.

(Okay, sometimes they also did the other things: the stupid, inconsiderate, self-centered things. Molly, I honestly don't know what was wrong with you. Hope you get to grow up, listen better, see more, lassie. The Fitz and you, well, you make all of us proud of our own teen years. Before we met you, we thought we were ludicrous. Now we know better. Hope you, too, get to know better, guys. Know each other better.)

My main gripe about the series so far applies to most of medieval, aiming-at-realism fantasy: that the majority of the crises stem from the rigid hierarchies and look ridiculous outside of their own frame. You're not allowed to marry the (wo)man of your choice. My oh my. Your allegiance to your king overshadows all your other duties. How binding/boring. A heightened sense of empathy (the Wit) earns you a hanging, summarily. Pity the witches of five centuries ago. But how can I apply this to my world and my time? In that respect, I cannot truly sympathize with these fellows and their plights. I'd rather root for Danlo, dancing across a future I can imagine coming.

But I can truly like them. And I do want to see what slaps fate has in store for them, how gracefully they can bear them.

[frog]

"Моят прадядо и аз" (Джеймс Крюс) - за хората край голямата вода, за вдъхновението, за разказването, за стихоплетството, за думите, за историята на езика, за поетите, за четенето пред публика, за... попреписването с цел заимстване, за личностите и за това, че немската азбука не е като българската; за отношенията между хората, за притесненията; за многоредовите етапи на съдържанието; за хубавите картинки; за необезпокояващото издание от 1987 г. - БЕЗ грешки. За вълшебната немска литература за деца. Чудя се дали Деми го е чела.

За европейския конкурс "Дърво на годината"!!!

Само имам забележка към преводачката Костадина Йорданова: относно думата симид.

[Кал]

Тоя месец си изтървахме шанса за „Пентаграм“ или научната фантастика въобще – ще четем... вижте какво:

Иии победителят е...

... победителИ! Класика и съвременна (извънжанрова) литература.

Аз мислих, мислих (направо не можах да мигна цяла нощ ;)... и реших, че нищо не ни пречи в следващото гласуване да включим предложенията и от двата (извън)жанра.

Та – ето го и него:

https://www.goodreads.com/poll/show/129412

Тече до неделя привечер!

А до утре (сряда) приемам и още предложения за книги в двете категории. Предлагайте тук или в коментар под анкетата. Ако може, давайте и линк към електронно издание.

(И пишете, ако съм изтървал линк за някое вече добавено предложение.)

[Кал]

Понеже тия дни споменах „Четирите споразумения“...

Радвам се, че откриваш истина в книгата Четирите Споразумения. Не много хора знаят за книгата и я разбират!

„Споразуменията“, „Разговори с Бога“ и „Илюзии“ са сред книгите, които са ми спестили най-много излишни терзания.

Сега мога изцяло да се съсредоточа върху нужните терзания.

*хаха*

[Кал]

Goodreads възпоменание за „Липса на миражи“ – една стихосбирка, в чието случване участвах:

Хих... бях забравил какъв предговор написах към тази стихосбирка.

Внимание! Самата авторка се ужаси от него ;) и не го включи в изданието. Четете на своя отговорност.

Да си го кажем честно: никой не обича предговори. Защо ми е да чета как някой приятел на автора възхвалява изящната му словесност и стаения му потенциал или как някой недотам приятел на автора блесва с ерудиция и духовитост за негова сметка, когато е толкова по-естествено да се хвърля право в онова, което има да ми сподели самият автор, да го пусна в себе си, да го усетя, да го прежив(е)я – сам, без патерицата или кривото огледало на предговорещия...
Още ли сте тук? Е....нека да ви кажа защо харесвам и защо не харесвам „Липса на миражи“.
Харесвам я заради чувството. Сред стиховете, които следват, няма остроумно интелектуалничене: мислите и образите на Богдана туптят като тласъци на кръв от прясна рана, като парчета плът, изтръгнати от тялото, за да родят магия, истинска магия. (Не можеш да направиш истинска магия, като пожертваш чужди дробове, усмихва ни се Питър Бийгъл. Трябва да изтръгнеш своите, и да не чакаш да си ги получиш пак.) А ако някой щрих или израз ви сграбчи с живостта и самобитността си, бъдете сигурни, че не е самоцелен. Просто гостувате в жив и самобитен вътрешен свят.
(Или не бъдете сигурни. Бъдете любопитни – задайте му въпроси, включете се в общуването. Тази книжка, тъничка макар, е приютила, посветила себе си на най-различни хора; ще се намери място и за вас.)
Харесвам я заради езика. Макар Богдана да не пренебрегва изящната словесност (ето, почна се...), няма неин стих, който да унася като песен. Бъдете нащрек: обратът може да ви спъне в следващия ред. Бъдете нащрек: едничка дума може да катурне смисъла. А смисълът е важен, за общуването.
(Не, тук няма постмодерни самозаигравки. Простете назадничавостта на авторката.)
Не я харесвам заради чувството. Докато съпровождам авторката из едно нейно денонощие, пръски от кръвта й – все тая жива кръв, изригваща на тласъци – започват да ме давят. Тук има мятания по леглото и рицари, които се самоубиват; депресия, апатия, статичност; има и отвращение от, и несмирено примирение с безсмислието (пусто безсмислие...); има от онова, което определям като юношески ангст – полу на шега (понеже с авторката сме връстници), полу-сериозно (понеже ме е яд – яд ме е! – че още я измъчват тия най-естествени неща в живота). Надеждата е плаха; твърде тежко се увесва върху нея „болката на спомена горчив“.
Не я харесвам заради езика. Даже се изкуших да я захвърля, когато думата „безсмислие“ се изтъпани срещу мен за трети път... Ама това е без-образие! (Сега е моментът да кажа, че авторката има потенциал...)
Не ме разбирайте погрешно. Имам щастието да познавам Боги лично и зная, че лирическата ѝ героиня е искрена, че всичките креватни акробатики и бездиханни рицари са непресторени. Не мога да я съдя за това, което е – което ни показва в тая стихосбирка. Но ми се иска – е, аз го пиша тоя предговор, ще злоупотребя и ще си кажа – иска ми се да бяхме почнали направо със следващата. Където надеждата ще избърше вадичките кръв и с обич ще ни увери, че:

Виж колко малко нужно е на хората:
разбиране и обич – нищо друго.
Ако добре си изиграеш ролята,
дори илюзията се превръща в чудо.

... Да, да. Има и такива предговори, дето хем възхваляват, хем остроумничат. (Мен, уви, постмодернизмът не ме е пожалил.) Вярвам, че вече сте готови – какво ти, изгубили търпение – да отгърнете страницата и да се хвърлите в поезията...

Живо четене!
Калин

[frog]

Шъ има нов спорник - любофен. Познайте кой го издава.

Пак е с известни, пак е с обичайни заподозрени... You know... Проблемът не е само със Зелените разкази. " ". Същият ефект го има и в сборник, посветен на пътуването, при друго издателство. Добрата новина: проблемът не е в усещането ни за природа, ама май в това се изразява.

[Кал]

Хрис, важно ли:

а) ти

б) ни

е да имаме тази вест в тази тема? Защо?

По линия на казаното в писмото ми от 17 януари „ВАЖНО: Кои злодеи да не насърчаваме чрез сайта си“ следва да я изтриеш/-ем. Но допускам, че нещо пропускам... и те слушам.

Конкретно недоумение: защо е нужен линкът към премиерата на издание на „Сиела“?

[Кал]

I honestly don’t know whether he ever read it or not. We met for the first time after The Last Unicorn was published, but if he ever spoke of it to me, I don’t remember at this remove.

My friend, the late science-fiction writer Theodore Sturgeon, always made mention of The Last Unicorn as being a masterpiece, one that he wished he himself had written, and of Peter as an artist of many gifts and a charming man as well, someone I definitely needed to know.

So, one of those little nudging mysteries has been resolved.

[Кал]

Готвим: следваща среща на групата Bulgaria reads. Ще участвате ли? :)

София, 20.03.2016 - Жанр и книга

Днес гласувахме по време на срещата какъв да е жанрът на книгата за следващия път, тъй като това ще улесни гласуването тук и ще имаме повече време за избор на книга.

Жанрът е научна фантастика и имаме време до вторник вечерта да даваме предложение за книга, а след това ще имаме три дена да изберем с анкета коя от предложените книги да четем.
И дано да не е някоя тухла :)

И малко организационни перипетии за поколенията:

Важна молба, за която си говорихме на завчерашната ни среща:

Когато предлагате книга, по възможност давайте и някакъв линк към текста ѝ; или поне пишете дали може да се намери в библиотеките. При гласуването за доста хора има значение дали могат да я прочетат, без да се налага да я купуват (примерно аз посмъртно няма да дам пари на „Бард“).

И разбира се, ще е джентълменско и мило, ако присъствате на срещите, на които сме избрали предложената от вас книга. Завчера се получи тъпо: от четиримата души, предложили „Орландо“, не дойде нито един. :/// (Дали за „наказание“ да не ви лишим от право на глас в новия вот... м? Според мен е редно да измислите как да се реванширате на всички останали... иначе даваме лош пример за по-нататъшните ни срещи.)

Това за мен е възмутително като изказване и ако това ще е духът на срещите ни, с най-голямо удоволствие няма да гласувам и да идвам. Да се реваншираме? Наказание? Сериозно? За това, че сме гласували за предпочитание (дори не предложили, както се опитваш да го изкараш) и после сме били възпрепятствани, въпреки най-доброто си желание да дойдем? Направо не мога да повярвам какво чета...

Нуше, ти си била възпрепятствана, хубаво, случва се, разбирам те. А останалите трима?

Неслучайно сложих „наказание“ в кавички. Фокусът ми в случая беше „даваме лош пример“. Абстрахирай се от личната си роля, постави се на мястото на всеки от хората, които НЕ гласуваха за „Орландо“, а бяха на срещата, представи си как са се чувствали те; и помисли по въпроса „Какво да направим, за да избягваме подобни ситуации? Така че никой да не се чувства възмутен?“.

Аз на свежа глава се сетих за следното: оттук насетне да избираме не една, а ДВЕ книги за обсъждане. И ако пак се получи ситуация, в която „поддръжниците“ на някоя от книгите не успеят да дойдат, поне шансът да има НЯКОЙ, който е чел НЕЩО, ще е по-висок.

А идеята „поддръжниците“ на една книга да присъстват е, че те (вероятно) са хората, които могат да споделят най-интересни неща за нея. Завчера имахме огромния късмет да присъства Даниел, който обича цялото творчество на Вирджиния Улф; двамата с Ина допълваха дискусията с интересни факти от живота на авторката. Но я си представи, че нямаше НИКОЙ, който да е чел книгата или да я харесва достатъчно? Ето за такива случаи търся умно решение... Горното не беше атака ad hominem, а желание да си оптимизираме – всички – преживяването.

Сигурна съм, че всички сме били възпрепятствани и никой не е решил да не идва, за да постави останалите в неудобна ситуация. Освен това ние не се познаваме и не можем да знаем кой ще дойде и кой - не, още по-малко да носим колективна отговорност.

Това, което казваш, като цяло е добре - и за двете книги, и за това каква е идеята хората да присъстват. Съгласна съм, но както вече бяхме направили уговорката преди миналото гласуване, никой не гласува с идеята, че няма да дойде. Времето след това е достатъчно да изникнат какви ли не неща, които не могат да се предвидят. И тъй като моята идея за този клуб е да ни е приятно и да се забавляваме, не виждам чак такава голяма драма.

Ще те разочаровам, но поставяйки се на мястото на човек, негласувал за дадена книга и отишъл на срещата, пък там да няма никой от предложилите я, абсолютно нищо, ама нищо няма да ми пречи, че вероятно няма и да забележа, ако някой не ми каже. За мен няма драма. Съответно не разбирам защо някой се е възмущавал, наистина.

Освен това аз гласувах за книгата просто ей така, без никаква конкретна причина, всичко предложено ми беше еднакво непознато - което се надявам, че няма да предложиш да се ограничи с някакви правила? - така че по никакъв начин нямаше да мога да споделя най-интересни неща за нея или да съм по-полезна за дискусията от когото и да било друг.

Сега ще стане така - на това гласуване просто няма да гласувам, ще прочета, каквото се избере, и готово. Възприемам тези срещи като стимул да прочета нещо непознато, все ми е едно какво ще се избере, нямам никакви собственически чувства или специални познания към заглавието, за което бих гласувала.

Разбирам те. (Отново! :) Днес явно ми е от по-бистрите дни, въпреки зверското недоспиване.)

Последното нещо, което бих искал и самият аз, са „задушаващи правила“. Просто съм така устроен, че винаги да мисля как може да стане по-добре, за повече участници.

Spoiler

Но явно невинаги го изразявам достатъчно user-friendly, така де, дружелюбно. :D

Да видим и другите какви варианти за оптимизация ще предложат...

[Кал]

Goodreads отзив за „Нанокомпютър за вашето дете“:

Според рецензента Васил Райков в този сборник Велко Милоев „търси Човека с неговите простички радости и скърби“.

Аз радости не открих.

Велко, поне в дебюта си, принадлежи на същата „скърбяща“ традиция, която оформя автори като Мирослав Пенков и Георги Господинов. Тези автори успяват да открият най-различни човеци... ала Човека, който ми трябва на мене, го има у Атанас П. Славов и Николай Теллалов. Хората, знаете, сме различни. Търсим различно.

Разказът, който все пак успя да открие и мен тук, е „Всичко, което наричаме небе“. По чудатост (weirdness) той се нарежда рамо до рамо с умотворенията на R.A. Lafferty и Cordwainer Smith. От родните ни творци единственият, за когото се сещам да е експериментирал така с чужд светоглед и чужда изразност, е Стилиян Колев, в разказа „Иронията на интеграла“. (Трябва да има и друг... трябва, но паметта ми не е услужлива в такъв недоспал момент.) Има нещо пречистващо, направо медитативно в усилията да разбереш този чужд светоглед, да си представиш Другите.

Но дори тук, на финала, при сблъсъка с усмъртвяващото небе, като ехо на въпроса „Какво ги кара да излизат?“, прокънтява още един:

И кой ги кара да мрат?

Spoiler

Преди време Велко ни пита какъв е смисълът да напишеш разказ като „Призраци и други щуротии“. Защо е нужен.

Сега аз му връщам топката. Кому е нужен тоя финал?

[Кал]

Goodreads отзив за „Фигури на отвъдността в българската литература на XX век“:

Открих този сборник покрай анализа му на „Време разделно“ – най-тенденциозно (не)четения роман в новата ни литература. И бях поразен: и от ъгъла, под който гледа Иван Станков – не на злободневния, пораженчески (пост-)соц-реализъм, а към високото и дълбокото, и всичко отвъд, там, където родните автори си говорят с всички световни като с приятели; и от гъстотата на текста: през изречение се натъквах на афоризъм, през десет думи – на непозната.

След като се накефих, навилнях и наекстазих – да чета Иван Станков се оказа като да си говоря с по-голям брат – потърсих и целия сборник. Издателство „Фабер“ го е публикувало и в е-версия, с което за пореден път ми грабна шапката. Купих си го и го зачетох: малко по малко, да не накъртва, да ме зарежда в нужни моменти.

В един от тия моменти се запитах: А какво ли щеше да бъде, ако литературата в училище я обсъждахме по същия начин? Увлекателно, закачливо, понякога разгоряно – и винаги с поглед към онова отвъд, където си говорим с целия свят, с целия космос?

(Аз не мога да се оплача наистина. И в България, и в Колежа на обединения свят случих на учители, които умееха да увличат, да се закачат, дори да горят. Но познавам толкова много хора, които са се натровили с БЕЛ. А някои от тях, уви, пишат книги. :/ )

Надявам се цитатите, които съм подбрал, да ви покажат останалото. Аз отивам да чета „Спомени за вода“. Малко по малко, да не накъртва, да зарежда...

П.П. Питах се и продължавам да се питам и друго: Как би погледнал Иван Станков един тъй „отвъден“ роман на новата ни литература като „Слънце недосегаемо“?

[Кал]

Goodreads отзив за „Фигури на отвъдността в българската литература на XX век“:

...

И отговор:

Здравейте, г-н Ненов (?)!
Не Ви познавам и измъкнах фамилията от адреса Ви,простете, ако съм сгрешил.
Казвам се Иван Станков.
Собственикът на "Фабер", издателят Нейко Генчев, ми прати линк към написаното от Вас за скромните ми наблюдения върху някои автори.
Не от куртоазия, а защото ми беше много приятно да го прочета,
реших, че е редно в два реда да Ви благодаря.
Всеки би се радвал на истински читатели като Вас (не знам дали се занимавате професионално с литература).
Написаното от Вас, макар да е лично споделено, за мен е по-важно, по-честно (именно поради личния си характер!)
и затова по-тежко от професионален критически отзив, изказан от официална публична трибуна..
То ми дава упование и вяра, че думите все още имат голяма сила за хората с подготвени сетива.
Литературният процес се прави преди всичко от читателите,
така че Вие и хора като Вас държат жива литературата.
И мен като скромен участник в нейното ставане.
Навярно пишете. Желая Ви успех в борбата с думите!
Бъдете жив и здрав!
Още един път Ви благодаря!
Иван Станков

Здравейте!

Изключително ми е драго, че отзивът е стигнал до Вас... и че е
„направил контакт“. :) За да не повтарям благодарностите, които съм
вложил в него, сега само ще Ви пожелая да пазите и разширявате
„отвъдния“ поглед, с който подхождате към литературата ни. Действа
живително.

Понеже бях споменал накрая и един нов роман, „Слънце недосегаемо“ – би
ли Ви било приятно да го пробвате в електронното му издание? Има и
хартиено (което бях подарил на Нейко), но то е обемист еднокилограмов
том – не особено приятен за разнасяне... Ако Ви привлече вниманието,
ще се радвам да Ви го пратя, независимо в кой вариант. Ето откъси тук:

http://choveshkata.net/blog/?page_id=692

Много усмивки,
Калин

[Кал]

Hot from my outbox:

Friends (:

Can you recommend books from your country (or any other whose
literature you know and love) to my friend Jeannette?

https://wondrousbooks.wordpress.com/201 ... the-world/

Thank you! I'll be following your recommendations with great curiosity myself.

K)

[Кал]

И покрай един разговор за новия роман на Мирослав Пенков стигнахме до:

Държа обаче да излязат е-версии без DRM защити, понеже на Линукс книги с DRM не се отварят... и като си ги купя, се чудя какво да ги правя. (И накрая ги хаквам с един плъгин за Calibre. Да ставаш пират по неволя е нелепо – молим ви, не ни го причинявайте, драги издатели. :/ )

Хаха, за DRM - виждал съм безплатни книги със защита, но никога платени без :)

Ето два от най-добрите ресурси за платени книги без DRM:

https://www.smashwords.com/about/supportfaq#drm
https://weightlessbooks.com/faq/#drm

Има и прогресивни мислители сред разпространителите и издателите. А Амазон да мрат в кофите. :D

Може би трябва да изкарам линковете на по-видно място, но кое ли да бъде...

[Кал]

На следващата среща на Bulgaria reads (на 24 април – точно след Аниплей, йей... Ади, запази си целия уикенд! ) ще обсъждаме криминално четиво.

До 28 март гласуваме кое:

https://www.goodreads.com/poll/show/132353

Ако ще дойдете на срещата, включете се!

Аз съм за Джим Бъчър... йей!

[Кал]

Отзив в Goodreads за „Зайча сянка“:

Тук просто не знам откъде да започна...

Може би с аперитива?

Drugs'n'Rock'n'Roll

Глад ме гони, глад ме гони –
дай ми бръмбари с ориз,
корморани с макарони,
пекинез със керевиз!
Дай ми пръжки със аспержи,
дай чорап аламинут!
Дай ми бут самоотвержен,
дай шкембе-чорба с вермут!
Дай ми баклава с гурели,
чучулиги със чакъл,
дай бакла на кривундели
и мая със маясъл!
Давай, давай, давай манджа,
дай, че е същински ад!
Пуста ганджа, пуста ганджа!
Давай, че ме гони глад!!!

Или с основното?

За вълците, зайците и луните

Живял някога вълк-единак.
Бил як, понакуцвал с единия крак,
сам живеел в бърлога, падал си особняк,
ала всичките глутници го почитали пак –
заклет единак, ама готин!

А в гората живеел и заек един.
Пък и той бил един... Хич не бил херувим...
Славно зайче било и голям веселяк,
но понякога тайничко си мряло от страх –
абе заек, какво да го правиш!

И на една полянка, не щеш ли,
Вълчо и Зайо случайно се срещнали,
„Ей, здрасти“, си казали, „К'о прайш“, си казали
и не щеш ли, така се заприказвали,
че зората посрещнали,
а после и редом заспали,
не щеш ли.

И оттогаз все така, все така
вълк и заек си шляпали ръка за ръка,
много изгреви срещнали, много думи си казали
и през много поляни заедно газили.
Вълк и заек – ама че работа!

Но не щеш ли, във таз тилилейска гора
се явила лисичка, и така, на игра,
завъртяла опашка, поглед метнала към...
И не щеш ли, Вълчан взел, че казал си „хъм“
и се втурнал на лов за хитрушки.

А пък Зайо си рекъл: „Ех, душа сиромашка,
я си гледай нещастната къса опашка,
няма к'во да ми хленчиш, няма к'во да се вкисваш,
ами бягай големия морков да гризнеш!“.
И изчезнал, та се не видял.

Само дето разправят разни хора добри
в махалите из тез тилилейски гори,
че... вървят си те нощем и виждат, ей на –
малко зайче да вие под бледа луна...
И защо ли го прави, горкото?

Или – в духа на Пол Брег – директ с десерта?

Не искам

Не искам да съм домакинска тел,
която да остърже твоя накип,
съвсем не искам да съм ти предел,
ала не искам да съм ти и накит –
не ща да съм сапфирена игла,
забучена на твойта вратовръзка.
Не ща да съм и нагличка смола –
на лакета ти лепкаво да лъскам.
Не ща да съм ти кошчето за смет.
Не ща да съм ти кросчето за здраве.
Не ща да съм фунийка слънчоглед –
да чоплиш, като няма к'во да правиш.
Не ща да съм ти слънце, ни луна,
земя под теб пък – да не говорим.
Но най не искам да съм ти жена:
жените рядко са разбрани хора.

... Не, не. Няма да стане тая работа, оттук-оттам. Грабвайте книжката - и до утре да сте я изгризали!

(Като оня морков...)

[Mokidi]

Комата е велика. Винаги и във всякакво амплоа.
Най-уникална.
Пък като поетеса е... коместа. Възгищителна.
Надявам се, че не си я открил точно сега, а си знаел за нея от едно време.

[Кал]

Скромно прокашляне...

Hello Kalin,

In our community of readers, you stand out in a notable way: You're one of the top 1% of reviewers on Goodreads!

With every rave and every pan, with every excited GIF and every critical assessment, you've helped the Goodreads community get closer to a very important milestone – the 50 Million Reviews mark! Check out the fun infographic we made to celebrate!

You've written 322 reviews since joining Goodreads on January 4th, 2008. Out of all the reviews you've written, this is the review that got the most attention:

„Приказка без край“

Reading reviews by book lovers like you is one of our favorite things on Goodreads. Thank you for helping other readers find a good (or avoid a not-so-good!) book.

Keep reading (and reviewing!)

Otis and Elizabeth

Co-Founders of Goodreads

... и сега по-сериозно:

Thanks a gigabooks for the top reviewer badge, Goodreads team! It made my day.

A series of reviews that have really moved me are those by Vessey. Few Goodreaders add such genuine personality (and pain and probing questions) to theirs.

[Кал]

Днес явно не ми е ден за литература. Но поне... с математиката съм добре.

Re: why so many top 1% reviewers?

A rough estimate of the total number of registered Goodreaders (judging by the numerical ID of a recently registered friend of mine) is somewhere north of 50 million.

1% of these is 500,000+.

Our name is LEGION. :D

P.S. However, lest we grow smug or something, also consider the number of authors: they're more than 15 million.

Not much has changed since three years ago. :DDD

[Кал]

И със закачките...

A common trait of Goodreaders emerging from these comments is:

We love our own reviews the most.

Spoiler

(The question "What's your favorite Goodreads review?" doesn't necessarily mean your personal review. ;)

Here's another: we don't generally have the patience to read others' comments--at least in such fast-moving threads.

Spoiler

(Otherwise, we wouldn't need to ask the top 1% question so often. ;) There're two different answers to it on the previous page.)