... е гражданско-образователният проект, който движим със сдружение „Щастливеца“ от 2007 г. Някой от вас даже са идвали на пътуващите ни университети в Чипровци.
Уебсайт
Място за бъдеще
- Кал
- Първопроходец
- Posts: 12506
- Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
- Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
- Has thanked: 3103 times
- Been thanked: 2531 times
- Contact:
- Кал
- Първопроходец
- Posts: 12506
- Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
- Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
- Has thanked: 3103 times
- Been thanked: 2531 times
- Contact:
Re: Място за бъдеще
Мой отзив за „Устойчиво развитие на община Чипровци като туристическа дестинация. Създаване на туристически бранд и стратегическо планиране“:
С Чипровци и района около него ме свързва вече 14-годишна история. Няма да се опитвам да обобщавам нито нея, нито целите на това изследване, а само ще събера записки за онези идеи, които ми се струват особено полезни. Ето ги:
~ През теоретичната част препускам бързо-бързо, на принципа „Като няма конкретни илюстративни примери, бездруго няма да запомня теорията“. (Повече за тоя проблем – тук.)
Пък и нямам търпение да стигна до предложенията за самото Чипровци, нашата „лятна резиденция“ с „Място за бъдеще“ в десетилетието 2007-2017.
~ Графичното изображение на „Запазена марка Ботевград“ (с. 105) изглежда прекрасно. Уви, не мога да намеря картинка с достатъчно големи размери онлайн, за да ви я покажа.
~ Из „Концепция за създаване на уикиград по примера на Монмътопедия и УикиБотевград“ (с. 107+):
~ История на Чипровци и околните села + забележителности (с. 155-163)
~ Природни туристически ресурси (с. 164-9)
~ Антропогенни туристически ресурси (с. 169-179) - в частност килимарството (с. 173-4):
~ Туристическо предлагане и условия за устойчиво развитие на туризма (с. 190-1)
~ Из конкретните идеи за развитие (с. 211):
~ Възможности за развитие на:
- селския и аграрния туризъм (с. 235-6)
- планинския туризъм и екотуризма (с. 236-7)
- приключенския и екстремния туризъм (с. 238-9)
- спортния и деловия туризъм (с. 239-40)
- културния и креативния туризъм (с. 240-3)
- NB! доброволческия туризъм (с. 247)
~ Резултати от проучването на туристическото търсене + Основни изводи за туристическото търсене и потребителските нагласи (с. 247-54)
~ NB! Обучение чрез преживяване (с. 258-9)
~ Ех, „съвременно“ образование...
~ Още идеи от успешни проекти:
- „Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони“ (с. 268-74)
- Предложение за създаване на трансграничен природен парк „Западна Стара планина” (с. 274-7)
- „Мост между културите“ (с. 277-82)
~ Забележителности в община Бойчиновци:
~ Любопитно:
~ Критерии за присъждане на сертификат за качество „Запазена марка Чипровци“ (с. 304-7)
~ Маркетингови и комуникационни насоки за популяризиране на туристическия бранд „Чипровци“ (с. 307-16)
~ Маркетингов план (с. 316-22, особ. 317)
~ Конкретни мерки за изпълнение на стратегическите приоритети (с. 328-45, особ. 345)
~ Предложението за лого на Чипровци, изработено от Вихра Огнянова (с. 330), определено хваща окото. Порязват ме леко само острите му ъгли; бездруго планините наоколо не са тоя „алпийски“ тип.
~ Не бях чувал за платформата Foursquare (с. 337). Ще я разгледам.
~ И накрая нещо, което писах на самата авторка:
С Чипровци и района около него ме свързва вече 14-годишна история. Няма да се опитвам да обобщавам нито нея, нито целите на това изследване, а само ще събера записки за онези идеи, които ми се струват особено полезни. Ето ги:
~ През теоретичната част препускам бързо-бързо, на принципа „Като няма конкретни илюстративни примери, бездруго няма да запомня теорията“. (Повече за тоя проблем – тук.)
Пък и нямам търпение да стигна до предложенията за самото Чипровци, нашата „лятна резиденция“ с „Място за бъдеще“ в десетилетието 2007-2017.
~ Графичното изображение на „Запазена марка Ботевград“ (с. 105) изглежда прекрасно. Уви, не мога да намеря картинка с достатъчно големи размери онлайн, за да ви я покажа.
~ Из „Концепция за създаване на уикиград по примера на Монмътопедия и УикиБотевград“ (с. 107+):
~ Политически възможности за развитие в Чипровци (с. 137-8):През 2017 г. Ботевград прие предизвикателството и отговорността да имплементира добрият опит на Монмътопедия и другите уикиградове, като стартира инициативата за създаване на УикиБотевград (WikiBotevgrad) – първият уикиград в България. Целта е чрез създаването на първия уикиград в България да бъде предизвикан спонтанен интерес към града от страна на потенциални туристи, а новостта на проекта за България и добрият пример биха провокирали и медиен интерес в национален мащаб, който ще направи Ботевград популярен из цялата страна. Проучването и изготвянето на материали за много и разнообразни статии наложи обединяването на усилията на голям кръг от хора от различни възрасти и занимания. Проектът привлече като участници учители и ученици, което имаше образователно и възпитателно въздействие върху младежите, насърчаващо връзката с родния край, използването на източници на информация и нейната обработка. Също така в инициативата се включиха широк кръг представители от местната общност, създавайки синергия между просветни и културни институти, местно управление и активни граждани. В Ботевград това са Народно читалище „Христо Ботев 1884“, Историческия музей, Градската библиотека „Иван Вазов“, езикови центрове, Международното висше бизнес училище, училища и отделни граждани с интерес към Ботевград и неговата история и културно наследство. Всички участваха доброволно и с лично убеждение.
В основата на проекта за уикиград стои идеята за доброволно включване, затова той бе популяризиран чрез различни конкурси награди, редактони (обучения за редактиране в Уикипедия), фоторазходка в музея и др., което да създаде по-мотивирана, конкурентна, но също така и неформална среда. Посланията в информационните и рекламни материали са насочени да провокират любопитство и любознателност, като стимулират интерес към изследване на тази непопулярна туристическа дестинация, непознатата култура и история, забравени исторически личности. Иновативният проект е разработен и реализиран от Община Ботевград, инициативна група Уикимедия България, доброволци, сред които и автора, и цели да бъде създадена свободно достъпна онлайн енциклопедия, в която жители и гости на града да могат да намерят информация за всички значими културни и природни обекти, исторически места и бележити личности, свързани с Ботевград и селата около него. Инициативата включи съвместна работа на граждани и институции, професионалисти и ентусиасти. Това означава, че много хора, както от града и общината, така и от цялата страна имаха възможността да се включат в писане на статии в най-голямата електронна енциклопедия Уикипедия за личности и забележителности, и да участват със снимки от община Ботевград.
(...) Проектът за превръщане на Ботевград в първия уикиград в България включва създаване на над 150 статии, които допълват вече съществуващите. Над 1000 фотографии, аудио- и видео материали добавят стойност към статиите, като онагледят и обогатят фактологията в тях. Монтирани са и информационни табели с QR кодове, които, след сканиране с мобилно устройство, препращат към съответната статия в електронната енциклопедия Уикипедия.
Като резултат от превода на различни езици, бяха създадени 11 статии на английски език и още над 20 статии на френски, руски, хърватски, литовски, украински, турски, беларуски, румънски, башкирски език.
Дейността се разгърна и в сродния проект Уикиизточник, в който се публикуват художествени творби с изтекли или освободени авторски права. В него бяха публикувани над 70 стихотворения от богатото творчество на видния поет от Ботевград Стамен Панчев (1879 – 1913).
~ Икономически възможности за развитие (с. 140-1):Кметът на общината демонстрира политическа воля за развитие на туристическия сектор и готовност за целеви действия в тази посока. Липсва обаче действащ Консултативен съвет по въпросите на туризма, в чийто състав да участват с равен брой представители на местната администрация и на общинския музей от една страна, а от друга страна - на туристическите сдружения, вписани в Националния туристически регистър, както и други физически и юридически лица, които имат отношение към развитието на туризма. Изпълнени са инфраструктурни проекти за рехабилитация на пътища, включително цялостно асфалтиране на пътя до Гушовския манастир; изградена е модерна спортна база със стадион, басейн на открито и конферентни зали; реализира се Проект CB007.2.12.121 „ПРИКАЗКАТА НА КИЛИМА“, с който се цели създаване и първоначално маркетиране на нов трансграничен туристически продукт, свързващ районите на Пирот и Чипровци чрез техните споделени килимарски традиции“; създадени са нови събитийни прояви като Фестивал на килима и Празник на Балкана. Това обаче не е достатъчно. По отношение на местната политика е необходим кметът на община Чипровци да демонстрира политическа воля за развитие на туристическия сектор, чрез използване на научноизследователски подход при извършване на проучвания и изготвяне на програмни и стратегически документи, както и да изрази и готовност за целеви действия в тази посока. Необходимо е да се подобри административният капацитет на Туристическия информационен център, да се назначат постоянни служители в сектора и да се повиши квалификацията им, съобразно съвременните изисквания на туризма. Също така към длъжностната характеристика на служител в направление проекти, програми и обществени поръчки да се разпишат отговорности и задължения в направление ,,маркетинг в туризма“. По този начин ще има ясно определени отговорности, както по отношение на воденето на консолидирания общински регистър и категоризацията на туристическите обекти, така и по отношение на продуктовата туристическа политика, маркетинг и реклама.
~ Бъдещето вече е и в Чипровци (с. 147):Съживяването на икономиката в град Чипровци е ключът за възраждането ѝ и в селата. За тази цел е необходимо да се изпълнят комплексни, целенасочени и системни мерки за насърчаване на местните предприемачи и привличане на външни инвеститори за развитие и активизиране на местната промишленост. Подобни мерки фигурират в общинските планове за развитие през годините, а именно: подкрепа за развитие на частния сектор и най-вече на МСП на територията на общината; подкрепа за развитието на частния сектор (повишаване на предприемаческата култура и умения, подходяща схема за финансиране, предоставяне на терени и сгради за малък и среден бизнес, подкрепа за стартиране на собствен бизнес, създаване на сдружения на предприемачи от малкия и среден бизнес – килимарство, шивачество, дърводобив, дървообработка и производство на мебели, хлебопроизводство, транспорт, обработка на кожи, производство на консерви); повишаване на конкурентноспособността на местните фирми, въвеждане на нови технологии, внедряване на системи за качество, разнообразяване на асортимента и сертифициране на продукцията; привличане на външни инвеститори за самостоятелен бизнес и за участие в смесени предприятия; възстановяване на рудодобива – предимно флуорит, барий, мрамор чрез сериозни частни инвестиции; възстановяване на старите занаяти: златарство, ковачество, рисуване на картини, резбарство; популяризиране чрез интернет страница и медиите на благоприятните възможности, които се създават в община Чипровци за чужди инвестиции; създаване на Възрожденски комплекс с алея на занаятите: златарство, килимарство, ковачество, дърводелство и живопис, който да бъде централна атракция за туристите, посещаващи Чипровци; разработване на научнообосновано предложение съвместно с външен инвеститор за възстановяване добива на злато в Чипровския край по екологично чиста технология, който също да бъде включен като туристическа атракция.
~ Нуждите на транспортната инфраструктура (с. 148):Достъпът до високоскоростен интернет посредством широколентова свързаност се смята за един от основните инструменти за подобряване на икономическите условия и социално благосъстояние на населението. В това отношение община Чипровци има конкурентно предимство с реализирания Проект WiFi4EU, който е предназначен за граждани и посетители на ЕС, на които се предоставя безплатен достъп до безжичен интернет на обществени места.
+ на водопроводната мрежа (с. 154)Пътната настилка на пътищата на републиканските и местни пътища на територията на общината е в добро състояние, но около 30% от общинската пътна мрежа се нуждае от рехабилитация. В Чипровци дължината на уличната мрежа е 24 km, като част от нея е разбита и се нуждае от ремонт. Има какво да се направи в селата на общината, където част от пътищата имат нужда от ремонт, а благоустроената улична мрежа (тротоари, бордюри, озеленяване) е недостатъчна или не е в добро състояние. Важен фактор за бъдещото развитие на туризма е да се подобри състоянието на транспортната инфраструктура. В Общинския план за развитие е упоменато, че нужда от ремонт имат третокласната и четвъртокласната пътна мрежа, както и много от водостоците и мостовете. От изключителна важност е да се укрепи свлачището на околовръстния път при с. Железна.
~ История на Чипровци и околните села + забележителности (с. 155-163)
~ Природни туристически ресурси (с. 164-9)
~ Антропогенни туристически ресурси (с. 169-179) - в частност килимарството (с. 173-4):
~ Материално-техническа база (с. 179-183)Според набраната първична информация от община Чипровци, архаичната техника на тъкане на чипровските килими на вертикален стан датира много надалеч във времето. Доказателство за това са техниката на тъкане; старинната гладка, двулицева, гобленна тъкан; древните знаци и символи и композиционното изграждане на декорацията в най-ранните образци на този занаят. Откритите при археологически разкопки в чипровския регион глинени тежести за отвесен стан се отнасят към тракийската епоха. Според някои изследователи килимарството е тракийско наследство, а в произведенията на чипровските златари, грънчари и тъкачки изпъква същият стил като тракийските образци отпреди 2000-3000 години.
~ Туристическо предлагане и условия за устойчиво развитие на туризма (с. 190-1)
~ Из конкретните идеи за развитие (с. 211):
~ Предизвикателства и възможности, обобщени от фокус групите „Местна власт и НПО“, „Местен бизнес и НПО“ и „Културни и просветни дейци“ (с. 214-5)Потенциал за устойчиво развитие на туризма, според Йорданка Замфирова, председател на УС на Сдружение ЧАР, имат някои не много познати ресурси: пещери (с акцент на проучените Мишин камък и др.); кръгови маршрути: „По пътя на старите рупи“; Врански камик – Езерото; хижа „Явор“ – Славовшки водопади; Старата мандра – хижа „Явор“ – Копиловци; Язова планина – Долни и Горни Буни връх – Калето – Буковец до изворите на Огоста. Според интервюираните интерес биха предизвикали някои демонстративни празници – Покладе, оброци; разработването на училището като туристическа атракция; културната самобитност на торлака като туристическа атракция – език, хора, песни.
~ Възможности за развитие на:
- селския и аграрния туризъм (с. 235-6)
- планинския туризъм и екотуризма (с. 236-7)
- приключенския и екстремния туризъм (с. 238-9)
- спортния и деловия туризъм (с. 239-40)
- културния и креативния туризъм (с. 240-3)
- NB! доброволческия туризъм (с. 247)
~ Резултати от проучването на туристическото търсене + Основни изводи за туристическото търсене и потребителските нагласи (с. 247-54)
~ NB! Обучение чрез преживяване (с. 258-9)
~ Ех, „съвременно“ образование...
~ Като ни обхване носталгията – преговор на пътуващите университети „Място за бъдеще“ (с. 265-8)Базови научни теории и открития, като теориите на относителността, на синергията, на катастрофите, на неопределеността, на антропния принцип и на екологията, трудно влизат в системата на съвременното образование, а без тях ние не сме способни да усвояваме, да осъзнаваме и да възпроизвеждаме адекватно на епохата ни знание. Без това знание ние не сме в състояние да разбираме и да оценяваме съвременните научни и технологически открития, нито да вземаме адекватни решения за тях. Рискът от недостъпността на съвременното научно знание до широк кръг съзнателни и отговорни хора е не по-малък риск за планетата ни, отколкото рискът от климатичните промени. Начинът този риск да се преодолее е принципите на интердисциплинарността, холизма, екологизма и синергията да се превърнат в основни принципи, чрез които знанието се усвоява от следващите поколения. Университет, който не допринася за преодоляването на този риск, отразявайки научни парадигми от десетки и дори стотици години, едва ли може да се нарече място за бъдеще.
~ Още идеи от успешни проекти:
- „Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони“ (с. 268-74)
- Предложение за създаване на трансграничен природен парк „Западна Стара планина” (с. 274-7)
- „Мост между културите“ (с. 277-82)
~ Забележителности в община Бойчиновци:
~ Чупрене и Георги Дамяново:живописната рекичка Рибине в землището на село Лехчево с растящите в нея красиви жълти водни рози (Nuphar Iutea); петте величествени вековни дървета край Бойчиновци; червените поляни от див божур в горския масив край село Мадан, както и осемте православни храма, по-голяма част от които с над стогодишна история. През територията на общината преминава р. Огоста. На територията на село Ерден се намира и единственият летателен център за Северозападна България за въздушни и екстремни спортове, изграден от „АВА-СПОРТ“ ООД. Центърът е предназначен за специализиран туризъм в областта на летенето и скокове с парашут, рекламни полети и разходки. В него се извършва обучение на пилоти на парапланери, безмоторни самолети и парашутисти, организират се състезания и др.
(Белоградчик го прескачам – него си го знаем всички, да? )Най-силни исторически връзки Чипровци има със село Копиловци в община Георги Дамяново, където се намират връх Копрен и Копренската екопътека, Лопушанският манастир, дърворезбарска работилница и други туристически обекти и маршрути, които са в синхрон с тези на територията на община Чипровци и допълват туристическото предлагане. На територията на община Чупрене се намира едноименният биосферен резерват, който е част от програмата на ЮНЕСКО „Човекът и биосферата“, както най-високата точка на Западна Стара планина и на област Видин – връх Миджур (2168 m). Интерес за туристите представляват камбанарията с часовника в центъра на селото, църквата и музеят „Асен Балкански“. Чупрене лежи на линията на медната руда Бор (Сърбия) – Чупрене – Горни Лом – Чипровци и предоставя отлични възможности за реализиране на проекти по трансгранично сътрудничество с република Сърбия „По пътят на рудата“.
~ Любопитно:
+ конкретни обекти в Северната и Източната туристическа зона (с. 290-1)градищата към всяко населено място [в района на Чипровци] се виждат едно от друго и може да се предава информация със светлинни сигнали. Тази особеност може да се използва при организиране на исторически възстановки и пресъздаване на боеве.
~ Критерии за присъждане на сертификат за качество „Запазена марка Чипровци“ (с. 304-7)
~ Маркетингови и комуникационни насоки за популяризиране на туристическия бранд „Чипровци“ (с. 307-16)
~ Маркетингов план (с. 316-22, особ. 317)
~ Конкретни мерки за изпълнение на стратегическите приоритети (с. 328-45, особ. 345)
~ Предложението за лого на Чипровци, изработено от Вихра Огнянова (с. 330), определено хваща окото. Порязват ме леко само острите му ъгли; бездруго планините наоколо не са тоя „алпийски“ тип.
~ Не бях чувал за платформата Foursquare (с. 337). Ще я разгледам.
~ И накрая нещо, което писах на самата авторка:
Тъкмо стигнах до предложенията за конен туризъм и се сетих да ти споделя нещо, което все още малко хора знаят:
http://s-viara.net/2014/10/%d0%b0%d0%b7 ... %8a%d1%82/
Накратко: Ездата е изключително болезнено и нездравословно преживяване за коня.
Хуманният и устойчив конен туризъм следва да се фокусира върху общуването между човек и кон (което зарежда на емоционално ниво – усещала ли си какво е да прегърнеш шията на кон или той да дойде да те побутне с глава?).