Отзив в Goodreads за „Ларп културата: между и отвъд“:
Първопроходческо изследване – поне в родната академична литература – на една област, в която щях да съм се гмурнал и аз, ако се бяхме открили по-рано (или разполагах с още един от себе си). В бележките надолу отразявам най-впечатлилите ме пасажи и някои общи мисли.
~ От какво точно бяга ескейпизмът?
~ За „игровизацията“ на обучението:Ролевите игри предлагат „бягство“ от най-малко две доминиращи структури на модерния свят според Хардинг: на пазарната икономика и на пасивното консумиране на изкуство. Ларп игрите се организират и провеждат предимно с доброволен труд, те са продукт на една „икономика на дара“, а не на капиталистическата пазарна логика на търсенето и предлагането. Ролевите игри са също така вид „изкуство на участието“ (participatory art) като опозиция на „изкуствата на гледането“ (spectatory arts); те са пряко въвличане в творческа работа (...).
~ Поне в първата си четвърт изследването страда от нарушен баланс: съдържа твърде много обобщения (абстракции) и недостатъчно примери (конкретика). Вероятно понеже се опитва да покрие огромна територия. Резултатът е, че все по-често оставям погледа си да се плъзга по страницата, докато не срещне име, число или друг признак за пример. После изчитам примера и ако нещо в него ме заинтригува, разглеждам теоретичните разсъждения преди (и евентуално след) него.Пример за най-пълно използване на образователния потенциал на ролевите игри е датското училище пансион Østerskov Efterskole, в което игровите дейности от различен вид са основният образователен метод. Учебното съдържание е разпределено в „наративни единици“, всяка от които съдържа материал от няколко дисциплини, т.е. разчита се на един интегрален интердисциплинарен подход. Всяка „наративна единица“ се замисля и подготвя съвместно от поне шестима преподаватели по различни учебни дисциплини, а след това се осъществява под формата на ролева игра, като конкретният формат, жанр, сценарий и продължителност на играта се съобразяват със спецификите на обхванатия в нея материал. (...) Скучната фактология е превърната в част от игровата механика или пък в основа на играната роля, като например: победата във военните сражения се постига чрез решаване на аритметични задачи, успешното използване на магия – чрез познаването на свойствата на химичните елементи, а изучаването на атомната теория е от огромно значение за „тайните агенти“ от периода на Втората световна война. Една тематична ролева игра, която симулира „края на света“, може да мотивира учениците да се запознаят с голямо количество научно-популярни статии, посветени на замърсяването, глобалното затопляне, вулканите, астероидите и др., а това ще даде възможност и на учителя по датски език да дискутира с тях структурата и стилистиката на научно-популярния текст. Вместо домашна работа в края на всеки учебен ден учениците попълват свой дневник или портфолио с резюме на изминалия ден, бележки, снимки и видео, което дава възможност да си припомнят, подредят и осмислят преживяното/наученото.
Също като художественото писане, академичното и публицистичното се нуждаят от принципа „показвай, не казвай“ – или поне „показвай повече, отколкото казваш“ – за да ни оставят ярък спомен или просто време да осмислим казаното. За себе си съм забелязал, че възприемам добре едно твърдение, когато то върви с два-три примера.
(Тогава обаче тази монография би била не 400 страници, а 1400. Най-малко.)
~ От разликите между ларпа и историческата възстановка, изброени от различни участници във форума на larp-bg.org, тази ме разсмя с глас:
~ Идеята убитите играчи да разказват история (и да извличат поуки от нея), за да бъдат върнати към живите, е гениална.2. Сериозността на боя — по възстановки хората си се налагат със стоманени оръжия и носят съответните брони. Рядко (освен на турнирите) има някакви правила за „умиране“, обикновено хората падат, като усетят, че вече много им е дошъл боят.
А хрониката на Сантяго Ривера – дваж по'. :D
~ Представителните снимки от различни ларпове и особено „либретото“ на „Пролетният бал на Дон Делгадо“ добавят оная образност, която да засити по-вживяващия се, търсещ случката (а не обобщението) ум като моя.
Въобще, почва да ми се изяснява защо изхвърлих всички по-„аналитични“ версии на реферата върху Пратчет, който писах в колежа, и публикувах най-ранната, която по-критичното око би окачествило като „колекция камари от примери“. ;)
