Фантастивал в Европолис

... и другите книги, за които някой вече ни е изпреварил - иначе щяха да са в библиотеката :)
Post Reply
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Фантастивал в Европолис

Post by Кал »

Тема за първата антология в поредица „Съзвездие BG“.

Мой отзив в Goodreads:
Тази антология е близначката на „За спасяването на света“. Но са разнояйчни – или поне родителският подход към всяка от двете е много различен. Като начало, сравнете броя съставители в едната и в другата. ;)

Любими тук са ми:

- „Истории за града с много вятър“

- „Прошка за грешните“

- „Атентатът“

- „Извън картината“

- „Сладък трипъл“: споменат в отзива ми за алманаха „ФантАstika 2013-14“

NB! Отбелязвам си да потърся всички налични текстове от Иван Н. Хаджиев.

- „Кървави криле на кръвожадни птици“: коментиран в отзива ми за алманаха „ФантАstika 2010-11“

- „Мьобиусова повърхност“

- „Крали Марко идва в Империята“... тук без цитати няма да минем:
На отсрещната бариера българите също бяха крайно любезни. Всъщност беше само един българин на бариерата. Въпреки безумно ранния час ни посрещна не полицай, а мъжага в живописна кукерска носия, думкаше с копито от вол върху огромен тъпан, въртеше се в див танц с разни медни звънци около пояса, а на лицето му имаше маска от главата на истински вол. Бях шашната, защото той не ни искаше нито документи, нито митнически декларации, а накрая направи дълбок поклон и каза:
– Добре дошли в Третата българска империя! Приятен път и спазвайте законите, на двеста метра по-долу се спрете да ви ударят по една тояга за добре дошли и да се снимате за спомен – и ни изпрати една въздушна целувка през маската.
– Бафмааму, егати държавата майчина! – изкоментира Марко, но явно и на него му бе много любопитно.
Двеста метра по-надолу по шестлентовата магистрала имаше някакво блестящо алуминиево-стъклено подобие на древна азиатска шатра от алтайските предели, а по средата на всяко пътно платно се кипреше по един огромен пластмасов дръвник с яка секира и автентична дрянова тояга. Този път излязоха двама – единият бе граничен полицай, лъснат до блясък в стандартната си униформа, а вторият, о, Боже, бе отвсякъде… палач! С качулката, с наметалото и зловещата си смъртоносна стойка.
– Не се плашете, госпожо и господин Нойманн, това е традиционен ритуал, само заради който милиони туристи идват у нас всяка година! – каза полицаят, но на мен ми стана много, ама много чоглаво, че знае „имената“ ни, без да сме се легитимирали изобщо по никакъв начин. – Ще ви помоля и двамата да легнете на дръвниците по корем, за да усетите едно незабравимо преживяване от нашия палач.
Ами легнахме по корем на двата китайски дръвника, а палачът стъпваше тежко около нас и сумтеше стръвно. Когато спря при мен, се чу едно страховито свистене и трясна чудовищен удар вдясно от главата ми.
– Това е за враговете и душманите на България! – чух тежкия хриптящ глас на палача. – А това е за добре дошли на приятелите! – и пак се чу същото ужасяващо свистене, но дряновата тояга само погали изпъкналата част на дупето ми, беше почти като сладостна сексуална ласка.
Всъщност ресторантът бе без персонал, дори и не бе на самообслужване, а на една табела пишеше:
„Мили гости, хапнете си, пийнете си каквото ви е сладко. Ценоразписът е на стената вляво от бара, сметката я оставете в касата вдясно. Сметката ви излиза автоматично. Законът е над всичко! Бъдете здрави!“
За две огромни гювечета качамак с червен пипер и мачкано сирене, две гърненца вълшебно кисело мляко, две бучки биволско масло и отделно свински пръжки с чесън и джоджен, които само дивакът Марко измлати, сметката бе почти никаква. Марко великодушно остави петдесет евроюана в касата вдясно, тя каза едно „Мляс!“, изхвърли ресто от тридесет и седем и петдесет и това бе отбелязано в книжната разписка. Взех да го разгледам този документ, защото ми се стори подозрително евтино в сравнение с цените в Гърция и Македония. Но това не бе стандартен фискален бон, както е в целия свят. Там черно на бяло пишеше нещо изключително идиотско:
– Себестойност на вложените продукти – 4,81 евроюана
– Необходимоприсъщ труд, енергия, амортизации и консумативи – 4,18 евроюана
– Общоимперски рушвет върху правото за предприемачество и защита на социалните групи в България – 1,798 евроюана
– Регламентиран рушвет за собственика и персонала, съгласно чл. 9 от Съдебния закон – 2,712 евроюана
– ДДС – 0,00
– Други такси и данъци – 0,00
– Общо сметка – 13,50 евроюана
– Плащане в брой – 50 евроюана
– Ресто – 36,50 евроюана
Приятен ден!
Спазвайте закона и ще сте щастливи и благоденстващи в нашата страна!
(...) на километър преди летището ни спряха тежковъоръжени бойци с лазерни оръжия и всевъзможни други смъртоносни атрибути, които обаче не бяха насочени към нас. После като по даден знак човешката стена пред нас се разцепи на две и в шпалира от вдигнати към небето оръжия запристъпя чудно хубава девойка в национална носия и поднос с хляб и сол в ръцете. Момата приличаше на онази картина на българския художник Владимир Димитров-Майстора, която бях виждала в Интернешънъл Мюзеъм Ъв Арт в Щатите.
– Хляб и сол за приятелите, огън и меч за враговете! – каза момичето, поклони се и ни предложи от питата и солта.
Беше вкусно и трогателно, а Марко, почти просълзен, каза:
– Аферим, моме, те ти сто кинта, че ми напълни душата!
В същия миг дулата на оръжията се сведоха към нас, зловещо прищракаха затвори и писнаха освободени електронни предпазители.
– Господин Нойманн, вие явно не сте погледнали това, което нашите хора ви подариха на границата; и да знаете, че за последен път обиждате български гражданин! – каза сержантът на командосите и посочи към плачещото момиче, което гледаше банкнотата до обредната питка, все едно там съскаше Змия Тройноглава.
КОНСТИТУЦИЯ НА ТРЕТАТА БЪЛГАРСКА ИМПЕРИЯ
Чл. 1. България е конституционна демократична империя и законодателната, изпълнителната, съдебната и религиозната власт в нея произтича от Императора и принадлежи на Императора по всеобщото демократично и еднократно решение на етносите в държавата.
Чл. 2. Всякой роб, прекрачил границите на България, свободен става.
Чл. 3. Всякой свободен, прекрачил границите на закона в България, роб става, независимо от пол, възраст, етнически произход и вероизповедание, докато получи справедливо възмездие за делата си според установения закон.
Чл. 4. Императорът на България управлява страната до смъртта си и властта му не е наследствена, а се делегира на следващия Император от Велико народно събрание, където депутатите се избират по това, кой най-много тояги може да отнесе на голо.
(Тоест... най-големият мазохист и тепегьоз?

Тая конкретна народна мъдрост – или трябва да кажа „мечта“? – винаги ме е озадачавала.)

- „Пентаграм“

- „История на телевизионните вируси“

И някои закачки:

~ Забавно е да прочетеш един подир друг „Разпятие“ и „Нещата от живота“. Разказът на Емануел Икономов сякаш репликира на основния недостатък в „Разпятие“: Антон Фотев удобно „делегира“ личния избор на всеки човек върху плещите на Бога, за да създаде една от най-дразнещо изкуствените драми, които съм чел.

~ А „Генетична корекция“ на Вальо Иванов получава специално отличие от Ордена на пичагите:
– Извинете, вие четете ли фантастика?
– Моля?!
– Фантастика? Научна фантастика?
– Да – побърза да се съгласи дон Пако. – Всъщност не. Малко.
– Сигурна съм, че ще е достатъчно, за да ме разберете.
– Ще се опитам – обеща той.
– Знаете ли какъв е главният проблем с вашата цивилизация?
– С нашата цивилизация? Имате предвид южноамериканската култура?
Дон Пако долови у събеседничката си известно колебание, но в края на краищата тя кимна утвърдително.
– Ние четем съвсем малко фантастика – опита се да бъде духовит той. – Освен това…
Дон Пако вдигна безпомощно рамене. Крайно време беше да си намери оправдание и да се отърве от тая четяща фантастика феминистка.
– Прекалено много „мачо“ има във вас.
– В кои нас?
– В мъжете. Прекалено много мачизмо.
Дон Пако вече бе разбрал, че сега няма да има блеснали очи и задържане на ръцете, да не говорим за прощална целувка.
– На някои жени това им харесва.
– Прекалено много мъже има във вашата цивилизация – продължи Милейди, сякаш не го беше чула. Погледът ѝ се зарея из залата, ръцете ѝ започнаха механично да ровят из бялата ръчна чантичка и извадиха оттам билет и транзитна карта. – Прекалено много жени…
– Какво лошо има в това?
– Щом сте чели малко фантастика – отвърна тя, – сигурно ще разберете. Представете си, че вашата цивилизация, че човечеството е създадено.
– Разбира се, от Господ Бог…
– Не – възрази разсеяно Милейди, докато проверяваше нещо в билета си. – От нас. Ние сме онова, което вие наричате свръхцивилизация.
Дон Пако вече се чудеше кой ли я е пуснал да пътува сама. Хора с такива идеи трябва да си стоят вкъщи, в бяла стая с решетки на прозорците.
– Само че първоначалният модел, той беше с пъпкуване, се оказа нестабилен. Положителна обратна връзка, нали разбирате? Ето защо се получи това – тя махна неопределено с билета, който все още се намираше в ръката ѝ.
– Кое „това“? – попита дон Пако, заинтригуван от брътвежите на лудата си събеседничка.
– Двата пола, войните, постоянната борба за сексуално надмощие.
– И какво толкова? Войните, разбира се, са зло, но всичко останало…
– … е просто нерационално използване на ресурсите. Ниска ефективност. Разхищение.
valentindivanov
Posts: 18
Joined: Mon Mar 18, 2013 4:24 pm
Been thanked: 22 times

Представяне на антологията „Фантастивал в Европолис“ - 2.10.

Post by valentindivanov »

Представяне на антологията „Фантастивал в Европолис“ -
2.10.2018, Клуб "Ив. Ефремов", София

Утре, 2.10.2018, вторник от 20:00 до 21:30 ще се състои
представяне на „Фантастивал в Европолис“ на редовната
сбирка на клуб "Иван Ефремов" в Младежки дом "Средец",
на улица "Кракра" 2а, в залата на втори етаж.

Това е удобен случай да си купите или да си поръчате
екземпляр от антологията.

Повече за „Фантастивал в Европолис“:
http://choveshkata.net/blog/?p=6805
http://choveshkata.net/blog/?page_id=180

Повече за клуб "Иван Ефремов":
http://sf-sofia.com/
http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9 ... 0%BE%D0%B2

Моля разпространявайте новината и ако доведете ваши
приятели и познати - те също са добре дошли!

*****

Това е от:
http://valio98.blog.bg/izkustvo/2018/10 ... 20.1629349
и
https://valentindivanov.wordpress.com/2 ... %81%d1%82/
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Фантастивал в Европолис

Post by Кал »

Медиен анонс:
В българското книгоиздаване е имало не една библиотека с фантастична литература. Но те са били преобладаващо поредици от преводни заглавия. Дори в легендарната „Галактика“ на издателство „Георги Бакалов“ българските книги бяха редки птици, пръснати през десетина от световни автори. В серията на „Отечество“ бяха по-чести, но все пак – „гости“.

След началото на демократичното книгоиздаване в доминиращата поредица „Избрана световна фантастика“ бе „заковано“ още в заглавието отсъствието на родни автори, на които бе сложено клеймото „непродаваеми“. Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“ има твърдото намерение да сложи край на тази несправедливост, поставяйки началото на първата по рода си библиотека с най-доброто от родната фантастика „Съзвездие BG“. Съзвездие BG“ изгрява с антологията „Фантастивал в Европолис“, която представлява „визитна картичка“ на „Тера Фантазия“:

https://choveshkata.net/blog/?p=6805

Тя представя 27 автори с по един разказ или новела, които характеризират типичния им стил и любим тематичен кръг. Текстовете се редуват с висококачествени репродукции от наши графици и илюстратори. Антологията е подбрана и оформена с любов и пиетет към детайла в два варианта – с меки и твърди корици, с цветни форзаци, изобразяващи кориците на книгите, издавани от членове на „Тера Фантазия“ през годините, от началото на клубовете по фантастика и прогностика, та до днес.

Освен на хартия „Фантастивал в Европолис“ излиза и в електронен вариант. Той e без дигитални (DRM) защити и се разпространява на принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“. Всички приходи се разпределят между творческите участници: автори, редактори, коректори, художници и оформители.

Антологията и следващите я авторски томове имат за цел да изведат постиженията на българските фантасти извън затворения кръг на „фендъма“, да споделят творческите им светове с широката четяща общественост в България.

Чрез „Фантастивал в Европолис“ можете да опознаете литературните стилове на 27 творчески личности, които са публикували повече от 120 книги в различни издателства. Между тях са утвърдени литератори като Любомир П. Николов, Любомир Николов-Нарви, Николай Теллалов, Янчо Чолаков, Елена Павлова, Николай Светлев, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, юристите Мартин Петков и Антон Фотев, поетът Красимир Георгиев, компютърните специалисти Григор Гачев и Георги Малинов, гейм дизайнерът Божидар Грозданов, астрономът Валентин Д. Иванов, кибернетикът Иван Попов, кинорежисьорът Вал Тодоров, дипломатът Евгени Алексиев.

Между произведенията е разказът на Чолаков „И попита войникът: Кой ме повика?“, чийто превод бе публикуван в американското списание Nameless Digest и впоследствие влезе в номинационния списък за наградата „Джон Кембъл“. Много от другите пък, като новелата на Мартин Петков „Доматите сини, телетата с криле“, влизат в предстоящия сборник с българска фантастика на руското издателство „Вече“. Такава е съдбата и на „Онова нещо, отлетяло с птиците...“, който присъства и в току-що излязлата немска антология с български автори Sternmetall: Neue Phantastik aus Bulgarien.

Вторият том на поредицата „Съзвездие BG“, който очакваме до края на годината, е романът на Григор Гачев „Ортодокс“.

За повече:
https://choveshkata.net/blog/?p=6805
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Фантастивал в Европолис

Post by Кал »

Тоя разговор не мога да не го споделя и тук... :D
В пощата ни Виктор от bezmonitor.com wrote:Здрасти пак, Калине.
Кажи, моля, можеш ли да свършиш една работа вместо мене, например да
пратиш с някои куриери книгата с твърди корици и да платя, когато ми я
донесат вкъщи, да ти дам адрес и телефон? Щото и жена ми я хареса,
иска на хартия, пък аз искам да я отворя, да я прелистя и като я
затворя да каже "Туп". :)
Изрекламирах я и на едни слепи хора в една дискусия по Скайп. С твое
разрешение махнах тиретата за пренасяне и преправих и с ударение на й,
защото синтезаторът ни не се справя с и с ударение.
Кал wrote:(...) ако си махнал тиренцата в разказа на Елена Павлова, те не са
за пренасяне. :) Просто извънземното говори насечено.

Ако са били другаде... ех, пак ли съм пропуснал нещо? :(
Виктор wrote:Ааа, ооо, лелеее, така е то, като преформатирам текстове преди пиене на кафе и като бързам, ще го видя извънземното, извинявам му се.
Post Reply

Return to “Посестримите”