Каним ви на: Арт вечер „Под знака на свети Валентин“, 07.02.

Нашите приятели от Public Republic този четвъртък ни канят на вечер, посветена на любовта в изкуството:

Каним ви на арт-вечер “Под знака на Свети Валентин” на 7.02.2008 г. в Столична библиотека на пл. “Славейков” № 4 – зала “Вяра” от 17.30 ч. дo 19 ч. (Залата е на втория етаж, влиза се от главния вход, по стълбите вляво.)

Кой е казал, че в този пъстър и изненадващ свят виртуалното не може да прелива в реалното пространство? Защо не, казваме ние, авторите-читатели на Public Republic, и ще се срещнем на 7 февруари в София на арт-вечер, посветена на любовта в изкуството.

На нея ще бъде представена стихосбирката на Стефан Кръстев “Еротично по коприна” и ще споделят свои творби Ивайло Диманов, Вера Балева, Георги Гроздев, Кристиана Добрева-Станкова и художничката Илиана Иванова. Организатор и водещ на вечерта е Веселина Иванова.

На тази прекрасна арт-среща са добре дошли всички наши автори и читатели и, разбира се, всички, които обичат изкуството!

Заповядайте – не само да загреем за идващия всенароден празник :D, но и за да се запознаете с нови чудесни човеци!

(А който от вас е чувал за проекта Tales for Europe’s Youth и иска да помага, после направо ще го отвлечем на организационна сбирка. 😉 )

6 коментара за “Каним ви на: Арт вечер „Под знака на свети Валентин“, 07.02.

  1. Достатъчно е, да вярваш в Любовта. 🙂

    Другото времето ще покаже, и ние, които правим изборите си в него.

  2. Любовта ни спасява:, винаги…

    Не вярвам докрай във воплите на европейците за човешките и конституционни права:) Светът върви към тотален Контрол над човешкото съзнание, страшно е. Защото формите на Контрола са най-различни и много (привидно) благочестви и общополезни.

  3. А аз вчера говорих с Вяра – нашата, Рохерин – тъкмо за това. И тя беше възмутена как хората четат и изопачават прочетеното.

    Потърсете си броя на Държавен вестник, в който е обявена наредбата, и я прочетете внимателно. Обърнете внимание: 1) каква точно информация дава право наредбата да бъде събирана (подсказвам: съдържанието на кореспонденцията ви НЕ МОЖЕ да бъде събирано); 2) че наредбата хармонизира бг законодателство с европейското; значи няма как да е толкова противоконституционна и увреждаща правата ни.

    Ако някой ми каже: „Ама те така или иначе ще четат писмата ни и ще ги ползват срещу нас, нали на толкова злоупотреби сме се нагледали“ – говорим си за друга война. Войната срещу злоупотребите, която си водим откак се помним и ще си водим поне още толкоз. Въпросната наредба не променя нищо в това отношение.

    И – не забравяйте и любовта, как. 😉

  4. Въпросът не е има ли от какво да се боим…Въпросът е, че без съкровените си мисли и чувства, без нещата, които може да сподели само с тези и с никои други хора – дали по мейл или форум, – човекът не е съвсем Човек. Можеш ли да се автоцензурираш непрекъснато? Колко са добросъвестни служителите, които ще следят? Как и за какво ще използват придобитата информация? Как ще тълкуват прочетеното? Защото доста от тези момчета…хм…не се отличават със светъл ум и идеали:(
    Това е България…борба с тероризма и престъпността ли? Сигурно от време на време ще се ползва информацията и за това. Но се боя, че ще се ползва и за други не толкова важни неща – компромати, съсипване на имидж, трупане на актив…
    Добрите писатели затова са добри, защото имат пророчески дар. Добре де, нека да не е пророчески; нека да е умение за прецизен анализ на нещата „Големия брат винаги те наблюдава…“ , как да забравим това?

  5. Искре. 🙂

    А ти – точно ти, да – има ли от какво да се боиш, ако проверяват твоята – точно твоята, да – кореспонденция?

    Понеже аз се разливам в усмивки от мисълта да си намеря още читатели, пък били те и анонимни…

    Кал:)нът

    П.П. За който все пак иска да направи нещо по въпроса – мястото е тук.

  6. Докато ние се занимаваме с изкуство и милеем за околната среда, те ни удариха по още по-съкровеното – вече ще ни проверват личната кореспонденция по интернет, без прокурорска заповед; вървят към чипове в главата, с които да ни следят къде ходим и какво мислим – фантастиката ни е бедна…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Към началото