Награди и вълнения по света и у нас

Споделяме празнично обобщение по линия на другарите, дружините и за_другите (Наско би го оценил):

Кои са любимите фантастики на българите за 2024 година?

Жанровете научна фантастика, фентъзи и свръхестествени хорър и драма може да не са най-разпространените у нас, поне в сравнение с други държави в Европа, Америка и Азия, но българските им фенове от най-различни поколения остават все така запалени.

През януари две от най-големите фантастични общности в България (SciFi.bg и Цитаделата) раздадоха своите награди за най-добрите творби и творци от изминалата година. Отчетоха произведения от целия свят и спазиха традициите си да препоръчат най-харесваните от тях.

Онлайн списанието SciFi.bg пусна своите класации за най-добри филми и сериали за 12-и път в историята си. Активните фенове в сайта поставиха Дюн: Част втора на безапелационното I място сред филмите. Шедьовърът на Дени Вилньов е впечатлил гласуващите с мащабното и зрелищно пресъздаване на емблематичната книга. На II място е ужасът Веществото, който вече обира номинации и за най-престижните награди в САЩ благодарение на дълбоката си социална ангажираност. На III място пък е Дедпул и Върколака, който просто радва зрителите с препратки към супергеройските филми от последните десетилетия и хумора си.

Сериал на годината за SciFi.bg е Тъмна материя адаптация на едноименната книга от Блейк Крауч. Само на две точки от него се класира втори сезон на Силоз също екранизация на обичан роман. III място зае втори сезон на Домът на дракона, плътно последван от трети сезон на Отвъд и дебютния сезон на Fallout.

Доста по-щедри на награди и всеобхватни включително откъм български творби са в Националния клуб за фентъзи и хорър Цитаделата. Те обявиха своите избраници на пищно събитие в Дом на културата Средец за 24-ти път в историята си, като успоредно с това техни членове, приятели и партньори раздадоха фенски подаръци на гостите.

Георги Чунев от издателство Гени-Джи стана Преводач на годината благодарение на своята работа по Кристал от бури на Риана Пратчет. Той прие наградата и за Книга на годината, отредена на Сърце от лед на Дейв Морис. За Автор на годината пък бе признат сър Иън Ливингстън, легендарният създател на поредицата книги-игри Битки безброй.

В категорията Аниме на годината отличието беше присъдено на сериала My Adventures with Superman. Доцент Искрен Иванов разказа повече за победителя, за китайската Black Myth: Wukong, станала Игра на годината, и най-вече за страховития хорър Терифайър 3, който спечели престижното отличие Филм на годината.

Деян Милков бе признат за Фен на годината, а успоредно с това прие и наградата за Сериал на годината, отредена на Пърси Джаксън и боговете на Олимп. Сред звездите на вечерта несъмнено бе и писателят Дрейк Вато, който спечели титлата Български автор на годината за романа си The Celestial Way и разказа повече за творческия процес. Една от най-внушителните победи за вечерта бе на Про Бук – призът Издателство на годината.

Епичното фентъзи Dragon Mage на М. Л. Спенсър стана Международен хит на годината с най-добро процентно съотношение на гласовете, а Пол Атрейдски от Дюн се превърна в Герой на годината с най-много гласове в абсолютна стойност. За Злодей на годината беше избран Лонглегс от едноименния филм с Никълъс Кейдж. Наградата Феникс за класика в жанра бе присъдена на безсмъртния роман Беглец по острието от Филип Дик. Сборникът книги-игри Господарят на зверовете и Трите камъка на съдбатана неповторимия Любомир Николов-Нарви, който ни напусна миналата година, спечели отличието Българска книга на годината.

Така двете общности поощриха най-доброто както сред комерсиалните кино, телевизия и литература, така и сред независимите продукции в изкуствата. SciFi.bg и Национален клуб за фентъзи и хорър Цитаделата остават активни и занапред, като ще продължат да се развиват и да популяризират фантастиката и нейните поджанрове пред българската публика.

SciFi.bg и Цитаделата,
редактирано и коригирано от инж. Димитрова

До 8 март подкрепяме труда на Павлина Върбанова

До 8 март 2025 г. с 10% от всяка поръчка на хартиена книга от Човешката библиотека подкрепяме труда на Павлина Върбанова от сайта „Как се пише?“. Без нея трудно бихме издрапали от дебрите на българския правопис и пунктуация, докато изтръскваме поредния брашнен чувал на тежка коректура. След 8 март своевременно ще насочим към Павлина събраните средства. Пожелаваме успех на миникампанията! ^_^

Наскоро научихме за казанлъшката работилничка “Бисквитките“! ^_^ Можете да се абонирате за ИСТИНСКИ бисквитки и така да подпомагате дейността на мъничкото предприятие, което осигурява благотворна работна среда за младежи със специални потребности. Още една гордост за Казанлък освен Светлини сред сенките! ^_^

“Пакети” с книги или отделни издания, които бележат последните месеци или пък цели 21 години! Да, клубът на Светлинките е по-дърт от Чоби.

Припомняме си вдъхновяващо интервю на БНР: “Хоризонт” с Весела Фламбурари за Мина и (поднасянето на) важните теми в детския живот.

На 25 януари „Цитаделата“ награди Drake Vato с титлата „Български автор на годината“ за романа The Celestial Way. Ако все още не сте го разгърнали, поискайте си го на хартия или електронно! 🙂
Продължете четенето на “До 8 март подкрепяме труда на Павлина Върбанова”

18 лета по света и у нас

Мина се и… осемнайстият рожден ден на Чоби?!… Това обяснява защо не прилича много на себе си* и води самостоятелен живот с най-разнообразни интереси. Ама да вземе да се изнесе най-сетне, че място няма вкъщи.

Декемврийският ни обзор напомня, че по света и у нас излязоха няколко книги, на които държим отвъд времето, пространството и други условности. Споменаваме и цифри, за да не става объркване. Накрая има и една бомбастична изненада.

Най-сетне „Щури букви“ на Светлини сред сенките! Цветното мастило се е справило чудесно с рециклираната хартия!

Да пробудиш драконче“ от Николай Теллалов, беличко.

Драконче заедно с „Царска заръка“ – разновидово разполагаме с цялата змейска поредица! ^_^ Сбъдна се мечтата Теллалова Дракончето и Заръката да са под един покрив и дори са в теллаловския формат на Слънцето ^_^. Сборното издание при нас е за 18 пари, защото не бива да струва повече от Слънцето :).
Цена на сборния том + „Пълноземие“ + „Слънце недосегаемо“ = 40 лв.
Цена на Драконче + сборен том + „Пълноземие“ + Слънце = 50 лв.

Ех, магесническа му работа“ на Калоян Захариев, при нас за 24 пари.

Винаги съм се чудела защо издателствата слагат безумно високи цени на новите си книги, а после ги намалят току безбожно, което прави първоначалния ценови удар безсмислен, безпредметен и още по-безпардонен, като поне у мен оставя усещане за… „Тая книга не ни трябва повече, разчистваме склада“.

Злато от Загрей“ при нас за 28 пари, както и „Мина, магиите и бялата стъкленица“ от Весела Фламбурари!

Роса“ е вторият сборник с разкази на Георги Атанасов, при нас за 10 пари. Оставил ни е и своята стихосбирка „Отблясъци“. В новия сборник е поместен и разказът „Минус петдесет градуса“.

За бомбастичната изненада: Продължете четенето на “18 лета по света и у нас”

Факс от Долната земя

Срещу 1 юли, свиден български символ на копнежа по свобода:
По кооперативни причини сънувах, че Боби, който заедно със семейство и приятели се занимава с устойчиво земеделие и по възможност – без мотика, с лекота прекопава с лопата триъгълно междублоково пространство на едри благодатни късове. Влажната пръст на едно място помръдна и нещо се показа като от дупка, която Боби със сигурност не беше правил. Той просто прекопаваше земята, не дълбаеше тунел. Оказа се, че приближава не огромно червейоподобно, а грамаден делфин. Беше изключително! Пак се показа и без съмнение разпознах приветливата муцуна на делфин! Бледичък, ама делфин. Ококорих се с осенението Село Делфиново!!! от филма на Вал Тодоров, в който се изказват Наско, Генерала, Теллалов, вкл. самият автор.
На фермерския пазар на 30 юни колежката с украшенията с лично избродираните български шевици се наложи да обяснява на чужденка за Дървото на живота, Горната, Средната и Долната земя. За Долната земя посетителката веднага си помисли, че е Пъклото. Пък то просто Делфиново било! ^_^

България, тази вечна ерес (2013), trailer
1:38:18 Избата: изказвания
1:43:12 Говорите за толкова различни неща, а същевременно всички [те] са верни“ – това изумява главния герой. Същата година о_О при съвсем различни обстоятелства с такива думи възкликвам и аз! СУпоменът още е жив.
За филма – https://podmosta.bg/balgaria-tazi-vechna-eres-revyu.

Трябва да си припомня какво още имаше в Долната земя.
Малко е сложно на фермерски пазар в Балчик да обясняваш на посетителка, че в Двореца има училище за даровити деца, вкл. набелязани от магията.

Песен за делфините. Лунният път [на Теллалов] не е кратък.

Mузикални срещи с автор и книги в чест на Ели Вълканова

Миро продължава усърдно да подкрепя и увлича в дарителската кампания за Елена Вълканова, върло заразявайки съмишленици :). Присъединете се на воля! ^_^ Срокът за събиране на 6000 лв. за спортното състезание е 15 юни 2024 г., а до 17 май била събрана 1/6 от сумата. 4146 лв. :))) до 17 ч. на 3 юни.
IBAN: BG23UBBS81551008517352
получател: Елена Христова Вълканова
В момента всички приходи от “Сребра” и “Невидена река” заедно с наистина последните бройки от албума отиват за състезанието. Процедираме по подобен начин с “Ех, магесническа му работа” – разликата между “производствената”/борсовата и коричната цена предаваме за Ели.
Благотворителните концертни инициативи на Моро и приятели:
29 май, сряда, 19 ч. в клуб “Ренесанс” на ул. Граф Игнатиев 24
1 юни, събота, 19 ч. – отново участие в бар 19 на ул. Средна гора 32.
 
(Предложих на Шизофоний в надпревара с набирането на средствата да скочи с бънджи от Аспаруховия мост като стимул за дарителите.
Тръгна от шега, но все по-живо си го представям. Бързолетите пре/опускат, не спират.)
 
За другата седмица още една Мирова покана предстои, но дъх да си поема малко…
 
В печатница е нов тираж на “Невидена река” заради шестгодишнината на повестта. На 31 май от 19 ч. във FOX book café Миро гласи рожден ден на книжното тяло на историята. Тези акустични версии винаги са много вълнуващи и трогателни.
 
По същото време от 18 ч. на ул. Раковски 191Б в “НБУ в ЦЕНТЪРа” ще се състои събитие с главно действащо лице д-р Петър Канев – „разговор за инициативите на издателство „Парадокс“ да осветли „недопрочетеното“ наследство на необикновения творец Димитър Воев“.
Водещи: Доротея Монова (изд. „Парадокс“) и доц. д-р Йордан Ефтимов (департамент Нова българистика в НБУ).
Монографията „Явлението Димитър Воев. Преображение на края на света“ предстои да види бял свят по-късно тази година. Който е в София, има как да комбинира и двете събития.

Fun fact: понеже долу-горе нищо в Човешката библиотека не е като хората, вероятно и никога няма да бъде… и “новата” “Невидена река” ще носи грешките на “старата” – явно нищо на този свят, или поне в тоя живот, не се прави без бързане и в нормален ред. Та по волята на автора книгата нахлу в печатницата с дъртия си финализиран файл, а корицата отказваше да влезе, но я принудиха. Нещо там я залъгаха, че не е дефектна ;). Е, резултата пак ще си го обичаме с картината на Иво Константинов, но… перфекционизмът (по-точно притежателите му) страда за пореден път. Само дето в случая дори не става дума за перфекционизъм, а за качество, поне на тялото. Някак в изпълнението на книгите си не можем да догоним класата, която изискваме от книжната индустрия, за да се чувстваме добре като читатели. Кофти тръпка. Това, че поне при нас е от сърце, не знам дали помага. Но пък можете да си поръчате електронната книга :). Електронните версии са по-актуални, макар че в книгоиздаването все брашнени чували потупваме.

В някакъв момент вече няма да има от старите предпечатани файлове на Наско, но смешното е, че и от гроба дистанционно и непряко върши мизерии, когато имаме неблагоразумието да влачим старите файлове. Ако не сте работили с Наско като предпечатар, животът ви е бил твърде лежерен. Не знам една книга да е предпечатал, без да сме потрошили камара нерви до фобия и от двете страни. (Няма отърване и след смъртта.) Затова щях да минавам предпечатарски курс, дори перо в касата на Чоби бяхме заделили, но животът ми така и не потече в някакво по-спокойно русло, за да открия капацитет за тази дейност. Не съм се отказала напълно, де :). Някой ден ще довърша “Война и мир”, “Приключенията на добрия войник Швейк” ще бъдат прочетени, пък за Библията… нищо не се споменава.
 
Сега сериозно: от години пледирам книги през април, май, ноември и декември да не се печат заради панаира на книгата. Повечето хора идея си нямат какво извънредно и бедствено положение настава в печатниците и рекламните агенции за изработка на печатни материали в тези периоди, а също и преди избори – извънредни смени, работа до дупка без почивни дни и прочее красоти. Все още не мога да преценя дали септемврийската Алея на книгата в София създава същия катаклизъм. Нека бъдем хора и да мислим и за тези служители, печатарите. Поръчвайте си календарите по в края на циганското лято, не зимата. Важно е да мислим и за другите. Не ограничавайки себе си, но с грижа за останалите.
В същия дух ми е жал и за работещите в куриерските фирми, макар че потрошават някои пратки. Така че… ползвайте куриерски услуги само в краен случай. И без това имат предостатъчно работа. Черен п…

“Щури букви” Светлини сред сенките все още не са я предпечатали, но след като не е спешно, всичко е наред. За сметка на това Георги Атанасов работи над новия си сборник разкази. Стилът на писане си е неговият, макар че сега изреченията масово са съвсем кратки особено в някои текстове. Тематиката е семейство, природа, социум, ценности, етика, морал; фантастика, фолклор. Има допирни точки със (и развитие спрямо) “По пътя към…”, но и с “Да опазиш Сребра невяста”. На вашето внимание предлагаме един по-различен разказ. Искаше ми се на 6 май да бъде публикуван в блога на Чоби, но пътувах и въпреки че се бях подготвила, не смогнах да организирам процеса. На тази дата Жоро има рожден и имен ден :), а пък някои хора си заминаха.

Продължете четенето на “Mузикални срещи с автор и книги в чест на Ели Вълканова”

Към началото