Искрици Божии – 2
сбрани от Искра Христова

корица на стихосбирката

Представя: Калин Ненов

Там, над бориките

Някъде там, над бориките, чанове пеят!
Щедрите звуци в гръдта ми камбана люлеят.
Бърза нататък пътечка една тънкоснага
и на нозете ми морни със радост помага.

Като кошута, внезапно, изскача поляна.
Дъхави билки заклинат ме там да остана.
Но над бориките приказни чанове пеят!
Бърза пътечката. Тичам задъхана с нея.

Опиянена от звуци, от билки и радост,
сред планината омайна и винаги млада,
бързам натам, гдето щедро небето синее,
гдето отдавна жадувани чанове пеят…

Пролетен зов

Зовът на гургулицата
в душата ми отеква.
В душата, както в птицата,
копнежът не пресеква.

Във утрини, изпълнени
с усещане за полет,
се сливаме, пробудени,
с избликващата пролет.

И изгревът във нас блести,
и птичките в нас пеят.
Тъй всеки, пролетно-честит,
благословен копнее.

На гургулицата гласът
надмогва шум моторен.
И тук, на прага на деня,
с душата ми говори.

Този миг в тази точка

Аз стоя в този миг от незнайната вечност
в тази точка пресечна на всички посоки всемирни –
необятност във форма и близка безбрежност –
не пътувам, не бързам, не искам и нищо не диря.

Имам мир и любов – всичко ценно и трайно.
Всички пътища идват сами във дома на душата,
скъпи дарове – късчета свята безкрайност –
ми оставят, преди да поемат отново нататък.

Аз самата съм този миг вечна безбрежност,
уговорена среща на всички посоки незнайни,
в мен Небето докосва Земята със нежност.
Аз съм просто животът – пулсиращ,

творящ и

безкраен.

Храмът

Храмът, в който всеки е благословен,
е неръкотворен.
Призивно сияе в теб, във нея, в мен –
винаги отворен.

Той си е отдавна там, от вечността,
чака търпеливо
да открием тази дивна красота,
за да сме щастливи.

Без врата, без порта той е сътворен –
в чуден миг проглеждаш –
вярата вълшебна с порив вдъхновен
в него те отвежда.

Ти си му и жрецът, и олтар свещен –
нищо друго няма.
В светлината свята си благословен.
Просто ти си Храмът.

А Учителят рече

Бях неспокойна и нетърпелива,
все бързах исканото да се случи.
Във устрема ту падах, ту разливах…
Пропусках щастието да получа.

А Учителят кротичко вметна:
„Не бери плодовете зелени.
Търпеливо изчакай момента
да узреят. Не късай без време.“

Сега мига изчаквам да узрее.
От клонката на времето самичък
да се отрони сладък във ръцете
и да ми подари блага обични.

Със усмивка Учителят рече:
„На търпението плодовете
съвършени дела са, далече,
във света с чудесата просветват.“

Мига ако изпусна, той отлита
с благата си, за мене отредени.
Напразни ще са сълзи, болка скрита…
Подготвям се за следващ шанс безценен.

А Учителят каза ми благо:
„Влакът тръгва във точното време.
Щом готов си, се качваш сред радост.
Будност нужна е всеки миг земен.“

снимка на хартиената стихосбирка

Новата стихосбирка на Искра Христова поема факлата от „Искрици Божии“, още една наша Посестрима книга. Новите „Искрици“ са близо деветдесет, а книжката струва 4 лв. Може да я поръчате от нас. Ще имаме хартиени бройки в края на ноември.

Искрейте!