Открийте разликите

– Млъкни!

– Млъкни! – избоботи нечия пълна уста.

Резовски се сепна, но в светлите му очи проблясна палава искра. Имаше живо лице с добродушно, жизнерадостно изражение.

Люк Резовски се сепна, но в светлите му очи проблесна палава искра. Имаше живо лице с добродушно изражение.

– До седем годишен си мислех, че се казвам “Млъкни”, защото всички ми викаха така – почти невинно повдигна рамене момчето.

– До седемгодишен си мислех, че се казвам Млъкни – почти невинно повдигна рамене той.

Всъщност, ако млъкнеше, щеше започне да мисли, а това го плашеше. Не искаше да търси отговори на въпросите, които го тревожеха, откакто се бе включил в “Играта”.

Някой се изсмя, но почти всички продължиха вечерята си сдържано, като прикриха спонтанно напиращите усмивки.

Някой се изсмя, но повечето продължиха сдържано вечерята си, прикривайки напиращите усмивки. Навън все още не се беше стъмнило и през големите прозорци надничаше синкав сумрак, който се смесваше неприятно с ярката светлина от двата гигантски полилея.

– Все пак Резовски има право. Леви трябваше поне да опита… Всеки сам решава, но ако не му хареса можеше… ъъм да речем можеше да го махнем, защото вече щяхме да сме разбрали…

– Все пак Резовски има право – обади се Тика Хард, като извади кичур дълга червена коса от соса за пиле пред себе си и започна да го бърше с мокра салфетка. – Леви трябваше поне да опита… Всеки сам решава, но ако не му хареса, можеше… ъ-ъм, да речем, можеше да го махнем, защото вече щяхме да сме разбрали… ъ-ъм, че не му се остава де…

– Можехме, но без теб! – с отегчение изрече Лукас. – Не те виждам в играта след първото изпитание.

– Можехме, но без теб! – отегчено рече Лукас. – Не те виждам в „Играта” след първото изпитание. Ти да се нахраниш не можеш, без да пострадаш! Сигурно затова косата ти става от ден на ден все по-червена. Кой знае къде още я топиш.

– О, каква чест! Той проговори! – с нервна усмивка го парира Хард. – Забравих, че можеш да говориш, Лукас. Но моля ви, запишете го! Можем съвсем сериозно да забравим как звучи гласът му…

– О, каква чест! Той проговори! – с нервна усмивка го парира Тика. – Не знаех, че можеш да говориш, Лукас. Но моля ви, запишете го! Можем съвсем сериозно да забравим как звучи гласът му!

Тика Хард извади телефона от един от множеснвото джобове по джинсите си и се престори, че иска да запише думите на Лукас. Направи го по същия притеснено превзет начин по който беше говорила току що.

Тя потупа шумно джобовете на джинсите си, извади мобилния си телефон, изтича до момчето и се престори, че записва гласа му. Някой се изхили остро, но останалите не обърнаха внимание на случващото се.

Лукас присви презрително и без това доста високомерно дръпнатите си тъмни очи и отвърна глава от момичето. Той беше жилаво, саможиво момче. Обличаше се винаги в черно и създаваше впечатление, че ненавижда целия свят. Бледото му почти момичешко лице беше дарено с рядката красота, която често притежават децата от смесени бракове, но в очите му имаше нещо тайнствено и плашещо.

Лукас присви презрително и без това високомерно дръпнатите си китайски очи и сведе поглед към чинията си. Бялото му, почти момичешко лице беше дарено с рядката красота, която често притежават децата от смесени бракове, но в очите му имаше нещо тайнствено и плашещо. Беше седнал в ъгъла, а сенките и отблясъците от смесената светлина издължаваха лицето му и го правеха нереално. Върлинестата, малко стара за професията си сервитьорка обираше свободните прибори точно пред него, но момчето не помръдна, дори не я погледна, нито й стори път да се измъкне по-лесно между столовете.

Тика го изгледа косо, докато прибираше телефона обратно в джоба си, стараейки се да изглежда безгрижна и небрежна.

“Нашите ще ме забележат, ако се върна в ковчег! – Люк си повтори на ум една от догадките й. – Така поне веднъж щяла да ги накара да се почувстват гадно заради нея… Да бе, просто ще се отърват.”

Сумракът отвън беше потискащ. Дванайсетте тийнейджъри, насядали около масата, отново се бяха умълчали. Ити Хеива, както обикновено, не бе с тях – вечеряше в стаята си. На Люк му хрумна, че и той би могъл да превърти, ако го бяха разпределили да спи с Лукас. Китаецът мълчеше, гледаше презрително, а когато
се обадеше да каже някоя дума, тя винаги беше критика към някого или недоволство
от нещо.

“Тоя пък темерут що са го взели? Депресарите да си стоят в къщи, никой не е длъжен да им търпи депресиите!” – отсъди мислено той.

– Нищо не става без причина! – неочаквано се обади Зеин. И направи много добре, защото тринайсетте насядали около масата отново се бяха умълчали. Мокаф Орфън както обикновено не беше с тях. Той вечеряше в сатята си.

– Нищо не става без причина! – неочаквано проговори Джоун Блум. Смесената светлина придаваше на анцуга й мръсен оттенък. Цветът му трябваше да е тревисто зелен, но в момента изглеждаше морав. Тъмната й коса, подстригана на брилянтна черта, се изсипа тежко пред лицето й, когато се наведе напред, за да вижда всички.

– И причината е, че Леви сам си направи избора – развълнувано се включи Резовски.

– И причината е, че Леви сам си направи избора – развълнувано се включи Люк, докато повдигаше козирката си, за да се почеше по главата. – Не виждам защо трябва да говорим толкова за това!

– Няма да си търсим специална причина за дискотеката довечера, надявам се – ухили се Реас. – А, за Леви… колкото по-малко момчета, толкова повече мацки за нас, Резовски! Аз Лукас го броя момиче, така че останахме само трима.

– Няма да си търсим специална причина за дискотеката довечера, надявам се – ухили се Роналдо Реас и върху вечно пламналите му бузи се образуваха две дълбоки трапчинки. – А за Леви… колкото по-малко момчета, толкова повече мацки за нас, Резовски! Аз Лукас го броя момиче, така че останахме само трима.

Реас се разсмя предизвикателно срещу изпълнения с презрение поглед на Лукас, който явно прецени, че не е необходимо да отговаря на глупави закачки.

Той се разсмя предизвикателно срещу изпълнения с отвращение поглед на Лукас.