За празника – да се разгърнем :)

Приятели (:

Днес се навършват:

  • петнайсет години, откак по българските земи допрепуска „Последният еднорог“, за да пробуди позадрямалите си братчета и сестричета и да пръска седефена светлина дори в най-дълбоките тъми, през които сме газили от тогава.
  • дванайсет години, откак „Слънце недосегаемо“ присъедини лъчи в разпръскване на тъмите и превърна стъпките ни в подскоци, седмици след като бяхме затворили последната страница.
  • осем години, откак сбрахме сърца, умове и сили „За спасяването на света“. По петдесетина различни начина, покриващи половин век и (поне) половината Космос. Признаваме си веднага: понякога, като вдигнем очи към звездите, ни сърби, смъди, издува отвътре да се сберем пак… Ммммммм.
  • шест години , откак празнувахме двайсетия си юбилей (… освен литературната традиция да сме скарани с математиката, обичаме да ползваме различни, наши си бройни системи 😛 ) в „Нощта на скорпиона“. Тогава си спомнихме, че за да сглобим отговора на Живота, Вселената и всичко останало, първо трябва да прочетем много, много истории…
  • три години, откак „Ортодокс“ ни заговори с езика на децата, за да напомни на порасналите сред нас, че порастването край няма.

Как, как се отбелязва толкоз многостранен празник?

Продължете четенето на „За празника – да се разгърнем :)“

Фермаман за фермерски събития

Драги уважаеми,

Човешката библиотека си остава предимно човешка, после „библиотека“, и чак накрая „книжарница“, обаче никога „издателство“, че прекрачва в обида :). То и „книжарница“ е доста гнъсно.

Отмина последният за нашата година фермерски фестивал на „Хранкооп“. Благодарим за гостоприемството! Много емоция, много нещо! И твърде малко продадени книги. Всеизвестно е, че не умеем да продаваме неща, които човек не желае да си купи. И понеже не сме книжарница, някой ги съхранява тия непожелани книги. На тесен таван, където отдавна няма място за себе си.

Отдавна не вярваме в рекламата. Принципно съществува, но… не е за нас и ние не сме за нея. Това е нещо като стигма, ама пък сме се убедили, че е факт. Ако не е от уста/ръка на уста/ръка, не важи („важи“ на чешки означава „тежи“, а при определени обстоятелства – „вземам под внимание“, „оценявам“, че и по някакъв начин „ценя, уважавам“).

Продължете четенето на „Фермаман за фермерски събития“

Авокадо и лешояди четат Зелени разкази: 25 април 2021 г.

Приятели,

Със своеобразно анекдотично заглавие подготвяме раззеленяващ празник с благотворителен уклон 🙂 и представяне на книга. Навръх Цветница, от 15 ч. в клуб за настолни игри „Абордаж“ на ул. Веслец 22:
– ще си припомним антологията „Зелени разкази (ама наистина)“.
– ще чуем аудиозапис на авокадо по системата Music of the Plants
– ще се отдадем на засаждане на малки стайни растения, които всеки ще може да си отнесе вкъщи и да им се радва! 🙂
– по ваш избор и преценка ще можете да оставите лепта за растенията – средствата ще бъдат дарени за опазване на дивата природа.

 

ВХОД свободен, но е необходимо отговорно да ЗАПАЗИТЕ своето място.

Хващаме вълната от благотворителни събития в „Абордаж“ в полза на лешоядите в България:
лекция за лешоядите с д-р Атанас Грозданов на 21 април от 19 ч.
– книжни изкушения с вдъхновителите Trouble Bakers – разпродажба на книги на 24 и 25 април от 11 до 15 ч. непосредствено преди нашето събитие.

Включете се навсякъде! :))

Всичко това е в чест на Деня на Земята, защото е важно всеки ден неуморно и систематично да подпомагаме добруването и разцвета на природата и нейните многолики обитатели по разнообразни и находчиви начини!

Очакваме ви с нетърпение в дома и духа на живата медовина!

Ще имате възможност да си купите нашите Зелени разкази на рециклирана хартия (все още не сме покрили печатарските разходи). Разполагаме и с електронно издание, което се разпространява свободно и без защити, можете по всяко време да си го поръчате на poslednorog-въ-gmail.

Младежкият творчески клуб „Светлини сред сенките“ от Казанлък, който е част от авторите на Човешката библиотека, силно се ентусиазира да подкрепи каузата дистанционно и обяви, че всички средства от продажби на 25 април на книги, които са написали и илюстрирали, даряват в полза на лешоядите ^_^. Намислете си тук.

Ако метеорологичните условия позволяват (очертава се хубав ден), домашната градинарска работилница ще се проведе на тротоара пред „Абордаж“, а преди това ще четем вътре – при ограничен брой мечета заради противоепидемичните мерки.
Растенията също са краен брой ;), но са доста, непретенциозни и очакват своите нови приятели!

Заповядайте!

хрстн и ЧоБи

Нов дом за книгите ни: клуб „Другият замък“

Приятели,

Книгите на Човешката библиотека имат още един дом. Ето и представянето му накратко:

„Другият замък“ е клуб за настолни игри. Той е и магазин за игри и книги, турнирно пространство, зала за фантастични събития. Местенце, където разпалено общуваме за това, което ни вълнува. Направихме го, защото искахме такова място да съществува.

Повечето посетители идват в Замъка, за да играят настолни и ролеви игри. Други са ни харесали като кът за творчество. Трети пият кафе при нас, докато работят онлайн. Четвърти оцветяват фигурки, разменят карти, четат книга, или просто наминават да обсъдят последния филм, който са гледали. Но това, което не спираме, е да играем.

Заповядайте в Замъка.

София, ж.к. Полигона, бл. 43, партер • зад The Mall.

Всяка наша книга там се предлага с 10 процента отстъпка от коричната си цена. Отбийте се и ги разгледайте – те ви чакат, както и домакините на Замъка! 🙂

Актуално работно време (декември 2020-а): всеки ден без сряда от 17:30 до 20:30.

С актуални пожелания за уютни дни,
екипът на Човешката библиотека

В подготовка за „Хроники на глухарчетата“: Малкото четене

Приятели (:

Следващото ни издание е колективната повест в стихове „Хроники на глухарчетата“ на клуб „Светлини сред сенките“:

Хрониките на Глухарчетата - предна корица

Искате ли да надникнете в главите на тийнейджърите? Да проверите от първа ръка какво си мислят те за своите родители, учители, приятели? Дали са самотни и неразбрани, дали са жертва на насилие в училище, или намират сили да се справят с „феймъсите” и „важняците” – или пък просто са се събрали, за да споделят с вас своите притеснения и копнежи под формата на задружна история?

Може би ще ви е интересно и това как самите хлапета приемат дистанционното обучение. Как се справят с пандемията и дали всичко това ги променя към добро или ги прави лениви и безотговорни… А може би всички заедно, автори и читатели, ще научим нещо важно от тази книга.

Може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog маймунка gmail точка com) дали искате:

  • хартиени бройки от повестта и колко – така ще преценим хартиения тираж;
  • да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че книгата заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

По-долу ще намерите седмичната ни публикация с откъси от повестта.

Продължете четенето на „В подготовка за „Хроники на глухарчетата“: Малкото четене“

Към началото