Приятели (:
Честита 2018-а! Нека всички открием свое вдъхновение, което да ни отведе две крачки по-нататък към силата ни.
В следващата поредица от записи ще споделим част от нашето вдъхновение през 2017-а: някои от творбите, отличени в Копнежа за растящо творчество. Започваме с един текст, който е емблематичен за сезона. 😉
Вдъхновяващо четене!
Писмо до Дядо Коледа
Елка Петрова, 21 г., ПУ „Паисий Хилендарски“
Мили Дядо Коледа,
Отново е декември, а с него и очакването за Коледа. Срещам весели лица, усмивките са навсякъде… идваш и ти.
Гледам те всяка вечер в рекламите на бонбони, телефони, колбаси… почти на всичко. Приветстваш ме с пластмасова или гумена усмивка от витрините. Пееш песни за поредния артикул, „изгодна стока“, „уникален подарък“. От година на година изглеждаш все по-стар и овехтял. Усещам леката умора в твоята „лъчезарна усмивка“.
Реших да ти напиша това писмо, за да те попитам: Не е ли време да се пенсионираш като рекламен агент?! Да престанеш да бъдеш поредният изгоден маркетингов продукт? Раздраната кукла от близкия магазин?!
В какво се превърна Коледа? Къде отиде ти, белобрадият старец от приказките?
Забравихме ви… теб в изначалната ти същност… и приказките. Унесени в манията за посещаване на молове, истерично пазаруване и искането на все по-лъскави подаръци, ние забравихме какво е празникът. Превърнахме коледното дърво, което ни напомняше със своя аромат за вечния живот, в поредната надпревара. Вместо на коледните, коледарските песни се радваме на „пазарните оди“. Натрупваме елхата, къщите си, магазините с колкото се може повече светещи звезди, елхи, снежинки и лампички с надеждата, че тяхната мъждукаща светлина ще озари опустелия ни празник. Купуваме все по-модерни ароматни свещи и предмети с цел да прикрием тягостния аромат на алкохол в домовете си и усещането за преяждане в душите си.
Правим глупави шоута, купуваме тайно подаръци. Пишем писма. Смеем се и мислим, че сме надлъгали себе си, докато не чуем: „Мамо, татко, како… знам, че вие купихте моя подарък. А онзи облечен Дядо Коледа бе бащата на Мимето от нашия клас. Познах го по обувките.“
Да, аз вече пораснах и не съм от онези малки деца, които възрастните наивно се опитват да убедят и да принудят да повярват в съществуването ти, но не чрез духа и вълшебството на Коледа, а чрез блясъка и красотата на лъскавите витрини и подаръчни кутии. Не съм, мили Дядо Коледа, защото за мен ти не си човекът от мола. Все още се взирам и търся твоята шейна с летящите елени, пиша писма като това и се надявам, че ще изпълниш моето желание – ще изчезнеш от витрините и ще се върнеш в приказките, където се криеше твоят приковаващ чар. Надявам се да върнеш чудото на Коледа: Отново да започнем да търсим и честваме същността на празника, а не неговата маркетингова модерна визия.
С обич: Елка Петрова
… Впрочем: Кал няколко години подред събира идеи за подаръци, които да са по-близо до духа на празника. Виждали ли сте ги?