Приятели (:
Продължаваме да споделяме някои от творбите, отличени в Копнежа за растящо творчество. Този път сме на поетична вълна.
Вдъхновяващо четене!
Виктория Димитрова, 20 г., Елхово
У дома
Откога не си се връщал у дома?
Откога се скиташ нейде там, бездомен,
и, като птиците, очакваш пролетта –
да се завърнеш в къщичката родна?
Откога си тъжен? Откога си сам
и чакаш туй, което все не иде?
Замръзнал от безсилие и срам,
поел по кръстопътя на обидата.
И, като Дон Кихот и вятърните мелници,
се бориш с вехтошарски страхове
на своите шизофренични делници,
които ти бродират грехове.
Не знам кое те кара все да тръгваш,
но зная нещо наобратно че те връща.
И някога, от самота замръзващ,
ще пожелаеш да си бъдеш вкъщи.
Лудият
Обвит във облак прах от синьо лято
и тръгнал със вързопче от печал,
провлачено кълне се, че е вятър,
и влачи отподире плащ от кал.
Нарамил си е чанта със надежда,
събрал си е в джобовете мечти
и спрял е наобратно да поглежда,
и с всички спомени се е простил.
Забравил е и обич, и омраза.
Пришил си е усмивка на лицето.
И никога на никого не казва
къде погребал си е някога сърцето.
Живее днес, не утре или вчера.
От различие чак станал е банален.
Знае, че „да бъдеш“ е химера.
И смятат го за луд, ала за мен е най-нормален.