Писателска работилница (18.04.); малкото четене

Приятели :)Третата среща на писателската работилница, която наченахме на 10 април, за да разгреем за Фестивала на българското образование, ще бъде на 18 април (тази неделя) от 18 до 20 часа в дома на Човешката библиотека на ул. „Ангиста“ 8, София. Водещ – пак Калин. Вижте условията; и участвайте!

Срок да ни пратите текстове за тази среща – 18.04., до 11:00. Драснете ни един ред дори ако ще идвате само като слушатели.

Срещата е последна преди самия фестивал; каквото пратите след нея, ще го обсъждаме направо в НДК.

К)

~ ~ ~

1. За разлика от египтяните, които увивали фараоните си в тъкани, съветските специалисти постигнали балсамиране при открито лице: фундаментално изобретение в зората на ерата на образа. Б твърди, че балсамирането на Димитров било затруднило Кремъл. Според слуховете руският анатомопатолог, който измислил магическата формула, обезсмъртила тялото на Ленин, бил обявен за враг на народа в началото на трийсетте. Пратили го в сибирските степи, където вероятно се е балсамирал в леда, а безценната рецепта се изгубила. Говореше се, че невзрачните му последователи любителски се пробвали върху трупа на нашия, без гаранция за срок на съхранение…

2. Амбициозната задача, в името на която Б бе командирован от гъза на галактиката (идеализиран от прокълнати автори от сорта на Х. Ф. Л. като „чудовищни пространства, които парализират съзнанието и сковават ума“) в малката (но изключително комфортна за живеене според собствениците на луксозни лимузини „Майбах“) планетка Земя носеше гръмкото и загадъчно название „Проект S-троген“.
Според някои „S-троген“ означаваше „Супер Тесни Разтварящи се Отворени Гащи за Елегантни Новобогаташи“.
Според други – „Страшен и Тотално Размазващ Опит за Гръмко Екстериорно Набухване“.
Според трети – „Събор на Трътлестите, Рогати и Опашати Грозни Европейски Нерези“.
Според четвърти – „Справка за Трудовото Разпределение на Отчаяните Голи Експлоатирани Наивници“.
Според пети – „Сашо, Тошо, Росенчо, Оги, Гунчо, Евгений и Никодим“.
Според шести – „Сексът е Трудно, Рисковано, Опасно, Гнусно и Елементарно Нещо“.
Според седми – „Съжаляваме, Трансферът на Румбата е Отменен – Гонзо Е Наблизо“.
Според осми – „СТРОГ Е Найден“.
Според девети – „Стига с Тези Разголени Гениталии и Еротични Набъбналости“.
Според десети – „Сопот, Търново, Разград, Охайо, Грудово, Елхово, Никопол“.
Според единадесети – „Слоновете, Тапирита, Рапаните и Охлювите (Голите) Еректират Насън“.
Според дванадесети – „Сливовата Троянска Ракия е Опасна за Глистите по Езика и Небцето“.
Според тринадесети – „Серго Топи Р. Овч. за Голямото Енергийно Набутване“.

3. Б театрално изпъшкваше, навличаше на голо джинсите си и слизаше долу при кофите за боклук. Ръмжеше, препъваше се по тъмното стълбище, нарочно не палеше лампа, намираше опипом галерията, която свързваше сервизното помещение с улицата, и се облекчаваше с омраза зад тях. Някои приятели му предлагаха на шега да ходи при възлюбената си с гърне, но други, с повече опит от тавански квартири и ателиета, приемаха жалбите му с разбиране. Б бе лишен дори от услугите на водосточната тръба за разлика от тях.
По тази причина, като акт на възмездие срещу потъпкването на правата на човека, той упорито, дръзко, най-безочливо нарушаваше обществения ред във входа на достопочтената жилищна кооперация, строена някъде през първата половина на по-миналия бурен век. При това не рискуваше малко: съсобствениците, озверели селяни – някогашните благородни обитатели отдавна бяха измрели – даваха дежурства по списък, обикаляха с фенерче върховите часове на посещение на тунела, но не успяха да го хванат. В яда си към обитателите на апартаменти с разкошни, забранени за съмнителни младежи бани, чувство, граничещо с класова омраза, той стигаше дотам, че водеше след репетиция цялата духова група от оркестъра на Консерваторията. Истинско блаженство бе да наблюдава как седмина възпитани млади инструменталисти с калъфи под мишница излизат след това с достолепен вид от входа и се закопчават.

4. Котето на Б се е превърнало в огромен котарак.
О, тя му дала име – Инокентий!
Вика го, той само мръдва ухо, загледан в мен. Какъв е този тип? Нарушава реда в дома. Влиза без да звъни, оправя откачената пощенска кутия, забива падналото колче, а господарката го посреща с радостни викове вместо строго да го смъмри. Дай да го разгледаме този субект. Мирише на нещо познато. Лош човек, пуши. А, май не е толкова лош, гали котките и им позволява да си острят ноктите по панталона му. Господарката го храни и му се радва. Добър човек. Може да остане. А господарката, както винаги, излиза, ще се върне, когато стане тъмно. Ще се върне ли и той, когато стане тъмно? Хората са глупави – излизат, докато е светло, прибират се вкъщи, когато се стъмни. Един почтен котарак никога не прави така, а точно наопаки…

5. – Дааа… Какво ли бих правил без тебе, партнър. Рядко някой мъж има твоята светла глава….
– Ами не знам – усмихна се най-после Б. – Да използвам ли думите ти като повод да поискам повишение?
– Е, е, аде де! Ти от един приятелски комплимент взе да правиш…
– Ако таксувам това като комплимент, казвам ти „благодаря“ и нямам други задължения. Повече обаче ми звучи като рецидив на обида. А това ще ти струва десет процента повече за секретарската ми работа.
– …наистина светла глава… Десет процента ли?
– И пет дена отгоре към платената отпуска. С карта за „Албена“. И ски училище в Пампорово.
– Парче хляб и една яхта, ясно. Сега, моля другарко, имам питане.
– Кажи, В. Ама стани, мойто момче, от чина, както правят добрите деца, и не бързай, говори четливо.

6. – Здравейте, здравейте, точно работим туй прас – беше немец (странен избор, бихте си рекли, преди да опитате суфлето му от морски език или кашата от дива патица с трюфели). Вие правите прас?
– О, да, и чук-чук, праим – захилвам се аз.

7. Бях взела: „Как да отслабнем“, „Глад, апетит, хранене“, „Стегнато дупе само за две седмици“, „Диетите на супермоделите“, „Храните убийци през 21-ви век“ и „Перфектна фигура за половин час дневно“. Едва в този момент осъзнах колко маниашки изглеждам с тези четива посред сесията. Притесних се и се опитах да обърна книгите, така че заглавията да не се виждат. При тази манипулация ги изпуснах и те се плъзнаха по пода. По Закона на Мърфи, най-близо до Павел падна тази за стегнатото дупе, и то с корицата нагоре. Той я вдигна и ми я подаде.
Поколебах се дали да дръпна книгата от ръцете му, но нямаше смисъл. Сама си я бях избрала. Чувствах се длъжна да кажа нещо по темата и за малко не изръсих: „Не е за мен. Моето дупе си е окей!“ За щастие се спрях навреме – това щеше да е гафът на месеца.

8. – И четиримата са в подземния хангар. Поправят скайта на Б. Тази сутрин В го измъкнал… Не питал никой де, и се натресъл жестоко… Направо го е поломил! Беден си на въображение как изглежда…
– Господи! Как е той?! – отчаяно извика Г.
– Направо е за боклука… Смятай!
– Не скайтът, питам за В.
– А… той няма и драскотина – махна с ръка Д. – Не броя синината под окото му, тя е от наказателния удар на брат му. Знаеш…

9. – Не виждам никой освен вас тук! Прилича на космически кораб. Това продължение на халюцинациите от спринцовката ли е?
– Не – казах му. – Това е съвсем реален космически кораб. Не виждаш никого, понеже набутяните са газообразни същества.
– Защо тогава… защо тогава, като са газообразни, космическият им кораб е… е твърд, нормален, като по филмите? (…)
– Нека те питам и аз нещо, умни гъзе! Как собствено си представяш газообразни същества да пътуват със скоростта на светлината в космическия вакуум в газообразен космически кораб? Нали ще се разсеят в безкрая като някакви високоинтелигентни пръдни?
– Опа, опа – остро се обади капитан Б откъм комадния мостик. – Опа-а, къде ви остана политическата коректност, опа-а!

10. – Тя ме накара и да прочета някои работи. Така прочетох всички стихове на Ботев. Много са хубави, а аз само малко си спомнях от училище за онзи педераст Хаджи Димитър…
– Какъв педераст ти е Хаджи Димитър, как можеш да говориш така! – не издържах този път и скочих.
Б много спокойно посрещна избухването ми.
– Батко, не се сърди, ами кажи де, какъв е? Лежи си, значи той, обслужват го три супермадами – самодиви, в премени, едната даже бързо в уста го целува, а той… само им вика: де’й Караджата, та Караджата. Е, какъв е според тебе, а?

11. Тя кимна и продължи да рови в книгата, като кокошка в изпепелена земя.