Антологията „За спасяването на света“ започна така:
|
from: |
Човешката библиотека / The Human Library |
|
to: |
Alexander Karapanchev, |
|
date: |
Sat, Feb 16, 2013 at 12:48 AM |
|
subject: |
Обсъждане: Принципи на антологията „Да спасяваме света“ [до 22.02.] |
Драги съставители (:
Първо – напомням, че „Да спасяваме света“ е временно заглавие. Навярно
по-нататък ще ни хрумне друго, по-хубаво. 🙂
Второ – моля за вашето внимание. Надолу ще видите актуализиран списък
с принципите, върху които предлагам да изградим антологията.
До другия петък (22 февруари) пращайте въпроси, предложения и добавки.
НБ! Моля ВСЕКИ от вас да потвърди (като пише САМО до този адрес,
poslednorog), че е получил това писмо. Ако някой не потвърди, приемам,
че трябва да го изчакаме още, и ще му пиша отново. Най-важното условие
за мен в съставителството на тази антология е да разполагаме с
достатъчно време – за да се радваме на самия процес, не само на
евентуалния резултат. 🙂
Ето и самите основополагащите принципи на антологията. Мнозинството са
познати на повечето от вас. Само един се промени междувременно –
описал съм как.
Слагам три звездички пред онези принципи, по които НЕ съм склонен на
компромиси. Ако не сте съгласни с тях, обяснете защо – но вероятността
да отстъпя е малка. За всички останали съм отворен за всякакви
подобрения.
1. Не повече от два текста от един автор. (Съавторствата се броят за
„половин“ текст. Или „третинка, четвъртинка“ и т.н., ако авторите са
повече.)
2. Да не надхвърляме 50 стандартни страници (90 000 знака, с
интервалите) за всеки текст. ОСВЕН за изключителни неща (ще ги
обсъждаме случай по случай).
*** 3. Да предлагаме само текстове, за които сме СИГУРНИ, че можем да
осигурите съгласието на авторите да участват. (Условията ще са хубави:
авторите ще получат ПОНЕ 30 процента от целия хартиен тираж. И колкото
си искат електронни книги. 😀 Това е личен мой, на Калин, ангажимент.)
*** 4. Предлаганите текстове да съдържат „свързващата нишка“ –
спасяването на света. Като може да си тълкувате „спасяване“ и „свят“
по най-широките и невъобразими начини. Казано другояче: Искаме истории
с ГОЛЕМИ залози и големи теми. Казано третояче: НЕ искаме
дребнотемието, характеризиращо съвременната българска „литература“.
Искаме текстове, в които да се чувства, че са ВАЖНИ – за авторите си,
а и за нас като читатели.
Ето, за сравнение/вдъхновение, личното ми „откровение“ за нишката
„спасяване на света“ в „Тринайсетте цвята на дъгата“:
„Всяка от историите тук е за спасяването на света. Независимо дали
говорим за буквалното спасяване на Земята от метеорит (както става в
„Как спасих света, или най-хубавата професия“), на личния ни свят,
парченцето земя, която наричаме „наше кралство“ („Извън картината“),
на единичната вселена, която е човекът („Заклинание“, „Да обичаш Сам
Сама“, „Драконът и портокаловият сок“), на ВСИЧКИТЕ вселени-хора,
които сме се сбрали в този свят („В началото бе метрото“) или на някой
друг („Домашен любимец“), или на самите принципи, които осмислят
съществуването ни и ни позволяват да продължим да се наричаме „човеци“
(„Сиянието на реката“, „Последният разказ“, „И попита войникът: – Кой
ме повика?“, „Сънувах човешко лице“, „Атентатът“, „Приказка за Юнаци и
злодеи“).“
5. Подредбата на антологията е по „старшинство“: започваме с родения
най-отдавна автор (в момента е Величка Настрадинова) и стигаме до
най-младия (в момента: Геновева Детелинова). Така че – моля пишете
годините на раждане на авторите, които предлагате.
6. Принципът „Щом Харлан го може, можем го и ние“: След окончателния
подбор, ще групираме текстовете по теми, типове сюжети, типове
фантастичност (научна, фентъзи, хибриди, алтернативна история и т.н.)
и други отличителни белези. За всяка група ще напишем встъпление,
което представя историята ѝ в българската фантастика и изброява други
(добри) образци от същия тип – разбира се, доколкото ги познаваме ние.
Задачата е литературоведско-фантастологично-библиографска.
Пояснения за 5 и 6: Окончателната подредба вероятно ще е смесица от
принципа за старшинството и принципа за тематичността. Тоест: първата
група текстове (която може да е и само един текст) ще започва с
разказа на най-старшия автор в цялата антология, като разказите вътре
в самата група също ще са подредени по старшинство. Втората група ще
започва със следващия по старшинство (в цялата антология) автор и т.н.
7. Принципът „Земята ни е мила“: Хартиеният сборник ще се издаде на
рециклирана хартия, както всички по-големи издания на Човешката. Това
оскъпява крайната цена с не повече от 10 процента, а е хем
възпитателно, хем престижно. 😉 (Освен нас, само „Алтера“ си издават
книгите на рециклирана хартия, мисля.)
Как изглежда въпросната рециклирана хартия, ще ви подскаже „Слънце
недосегаемо“ или нов-новеничкото издание на „Тринайсетте цвята на
дъгата“.
(НОВО: След разговор с Григор стигнах до следния личен компромис:
Склонен съм хартиеното издание да се направи на нерециклирана хартия,
при следните допълнителни условия: 7.1) самият аз да не участвам по
никакъв начин в подготовката и разпространението на хартиеното
издание; 7.2) то да не включва мои текстове – лични или съавторски.
Последното впрочем важи за всички х-ниги на нерециклирана хартия –
принципно не разрешавам публикуването на мои текстове в такива.)
*** 8. Принципът „Причем тут демократия“: Всеки от съставителите ще
има равен глас с останалите. Все пак, ако възникнат СЕРИОЗНИ
противоречия – моят (Калиновият) глас ще е по-равен ;): крайното
решение ще е мое.
Аз съм последният човек, който ще си налага възприятията върху другите
– всеки, който е работил с мен, го знае. В същото време обаче
изключително мразя спъващите процеса заяждания (като, напълно
произволен пример :D, включванията на двамата Ивайловци – Търновски и
Варненски). Запазвам си правото на „вето“ точно за такива ситуации а
ла „прът в колелетата“. За ВСИЧКИ други (в които желанието на
участниците да се разберат, нежели да се разпорят, си личи отдалеч)
силно ще препоръчвам и ратувам за взимането на решения с консенсус (да
не се бърка с „компромис“ ;)): така, че всички да приемат крайното
решение, не само на думи, ами и в сърцата си.
Затова и съм заложил почти година за процеса на съставителството и
подготовката. Бързането убива. Нека ѝ се насладим и ние, правещите я,
на тая бъдна антология.
*** 9. Принципът „Отворени врати“: За участие с текстове може да бъде
канен ВСЕКИ – независимо дали принадлежи към някоя от приятелските ни
среди, или ни е откровено неприятен, или пък напълно непознат
(обърнете СПЕЦИАЛНО внимание на последната категория – антологията е
замислена не просто да препубликува утвърденото с годините, а и да
открие нови гласове; пример: Стефан Кръстев).
В конкретни цифри: Всеки автор може да ни предложи до ТРИ свои текста,
като тук важи принципа на „половинките“: съавторство се брои за
половин, третинка, четвъртинка и т.н. текст, според броя на
съавторите. За дължината на текстовете важи принцип 2.
*** 10. Принципът „И ние сме човеци“: Автори, които се държат грубо,
злонамерено или по друг начин пречат на работата ни, биват: 1)
предупреждавани; 2) отстранявани. (Има и 3), за по-холеричните ми
периоди – ако се стигне до него, ще се чуе… 😀 😀 :D)
Всеки от нас тук е добър човек, нали така? Е… а позволяват ли
добрите хора другите да им се качват на главата? Възпитателно ли е?
Градят ли се така човеци? 😉
11. Принципът „Е-книгата няма край“: В окончателния хартиен сборник
включваме най-много по една творба от автор. („Най-много“, понеже там
летвата ни трябва да е най-висока – нали все пак хартията се води
по-представителна. Все още. ;)) В окончателния електронен може и по две
от автор (ако са достатъчно силни, разбира се). Значи: електронният ще
е по-„обемист“ от хартиения.
И в двата случая важи принцип 1.
12. Принципът „Ако друго не успее, света ще го спаси красотата“:
Корицата да ни я нарисува Катя Данаилова (:
http://fantastivalbg.com/gallery/paintings/KD_large.jpg
*** 13. Принципът „ИСТИНСКИТЕ референдуми“: За всяко ВАЖНО решение
(тираж на хартиения сборник; външен вид; твърда или мека корица; и
т.н.) се допитваме максимално отрано, за достатъчно дълъг период, до
всички, коитото засяга – а именно читателите-купувачи. В най-простия
случай: като им предложим няколко варианта, за гласуване.
Опитът на Човешката библиотека показва, че един проект е толкова
по-успешен, колкото повече хора успее да привлече да се чувстват ЧАСТ
от него. Нека направим читателите част от начинанието. 🙂
14. Нямаме ограничения в обема на сборника. За електронното издание е
ясно защо. 😉 За хартиеното – така или иначе ще определим
първоначалния тираж след „допитване“ до желаещите читатели – тоест с
поръчки. Като всяка от общностите ни – на ЧоБи, на двете Тери,
кого-сега-изпускам? – ще отговаря за връзката с нейните симпатизанти.
(Това е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ценно при такива „споделени“ проекти.)
(А иначе може да кандидатстваме с хартиения сборник и по някоя
програма за съфинансиране – за по-голям тираж и стигане до
книжарниците. На мен не ми се занимава с български програми… но ще
го мислим после.)
*** 15. За тази, първата антология, приемаме САМО вече публикувани или
поне редактирани от втори човек текстове. Авторът е длъжен да напише:
15.1) кой е редактирал всеки от предложените текстове; 15.2) дали
приема/търси ОЩЕ редакции по тях. Ние НЕ сме длъжни да предлагаме
редакции по нито един текст (но имаме право).
(Коректура ще направим, на ВСИЧКИ текстове, по най-новите правописни
правила от 2012-а. Това също е мой личен ангажимент.)
Целта е да си спестим време от пресяване на втори чернови („ВТОРА
чернова? Какво е това?!“ – чувам в мислите си армии настървени
прохождащи автори 🙁 ) и редакции. За да ни остане повече време за
внимателен подбор – и най-вече за писане на встъпленията от принцип 6.
Поясняващ пример: Два разказа на Валя Димова, които ще предложа за
включване – „Революция“ и „Сам срещу своя страх“, досега не са
излизали никъде. Аз обаче лично „гарантирам“ за тях – редактор съм и
на двата и ще бъда вписан като такъв. Същото може да направи всеки от
вас. (Приемете това и като шанс да повишим видимостта на
професията/призванието „редактор“. Знаете, че нея я позабравиха в
последно време.)
… А по-горе казах „първата“ антология. Не беше случайно. 😀
Сега сте вие.
ЧБ: Кал)
… Ех, колко е хубаво още в самото начало да си изяснил всичко, а сега блажено да се облегнеш назад и просто да пожелаеш на читателите „Приятно спасяване“…
Шегувам се.
Първо, „За спасяването на света“ не започна с цитирания горе имейл. Тя започна още в ония буквално 72 часа, през които трябваше да завърша съставителството на предишната ни антология, „Тринайсетте цвята на дъгата“, когато: 1) си обещах, че повече няма да правя книги така – изкарвайки въздуха на всички наоколо ми (а най-много своя); и 2) осъзнах, че „Тринайсетте цвята“ са само началото. Или както казва един от гласовете в предговора ѝ: „Антологията беше съставена, за да положи основите на следващата, по-голямата антология.“ Тази, която четете сега.
В хода на работата по „За спасяването…“ някои от принципите се промениха. Въпреки това продължавам да се изумявам как огромната част се запазиха досега, година по-късно. Това беше една от онези визии, които стигат до нас завършени (доколкото човешка визия може въобще да бъде завършена). И преди да навляза в подробностите, искам да благодаря на всички, които са повлияли на развитието ми и като читател, и като човек – включително подготвяйки момента, в който такава идея ни осенява „наготово“. Една мъничка част от тях виждате сред съставителите на антологията. Други ще откриете на страницата ни с блиц-интервюта, в отговора ми към въпрос номер три. На тях, на десетките други човеци, за които тук нямам място, на силите, които ни свързват и движат, с тази антология искам да кажа: Благодаря.
А ето как еволюираха и самите принципи:
Започвам с най-фината, най-трудно уловима в думи промяна. Какво значи „ГОЛЕМИ теми“? (Иначе казано: Е ли тази антология поредната мегаломанска мечта на хора с превишено его?) Най-близкото, до което достигнах през тези месеци, беше: теми, които имат силата да размислят, вълнуват, може би дори… да ни променят? Нуждата от значими залози, срещи със ситуации и герои, които ме предизвикват, насърчават, помагат ми да порасна, е сякаш генетично заложена в мен. И обратното: когато авторите ме натопят сред злободневни проблеми и дребни човеченца, съсредоточени върху носа си, се поболявам, ходя като пребит, смалявам се. Търся истории, които ще събудят живеца и вярата ми и ще ме пратят с усмивка по улиците в тоя бурен период, когато най-сетне започваме да се променяме осезаемо, сами да творим съдбата си; а не такива, които ме мачкат с усещането, че съм никой, болтче в системата. (Каквото щат да ви приказват за ескейпизма, „четенето като бягство“, литературата може да бъде и двигател, бягство към реалността, както казва Николай Теллалов.) От сърце ви желая нататък да откриете текстове, които зареждат, уголемяват, отправят към по-смислена реалност и вас самите. (И да ни споделите кои и защо.)
Принципът за подредба на антологията също се промени и порасна – до отделна секция в книгата. Ще я откриете веднага след тази.
Принцип 11, „Е-книгата няма край“, може би няма да важи за хартиеното издание. Казвам „може би“, защото, докато пиша този предговор, до отпечатването остават поне три месеца; а решението за крайния облик е в ръцете на всички читатели, които си поръчат х-нигата предварително.
Принцип 13 ме разсмива лудешки. Корицата в крайна сметка я избрахме с Копнеж, в който 12 художници ни пратиха 29 предложения, а в гласуването се включиха 32-ма от читателите, По-желали антологията. Вижте резултатите от Копнежа – и сигурно ще разберете смеха ми… (Още по-забавното е, че моите собствени фаворити не се класираха.)
За ролята на редакторите (и смисъла на понятието „втора чернова“) ми се иска да кажа много думи, и все силни. Но вече се изтощавам… мога да си представя как се чувствате вие. Затова само толкова:
Мили пишещи,
Търсете тоя ваш знаещ, усещащ, можещ приятел, който има търпение да чете умотворенията ви, има желание да ви дава насоки и препоръки, и има сила да търпи фасоните и фръцканията ви впоследствие. За вашето писане този човек (или хора, ако сте истински късметлии) е толкова важен, колкото спътника ви (най-близките приятели) за живота ви като цяло; и се открива и задържа със също толкова търпение и себеотдайност.
Ако темата ви вълнува, елате в писателските ни работилници. Огледайте се, питайте, ще си поговорим.
А ако ви вълнува как се съставя антология като тази – регистрирайте се във форума на Човешката библиотека и ни драснете един ред. Ще ви покажем в пълни подробности.
Последното съставителско решение, което навярно има нужда от поясняване, са списъците с публикации, включени в края на всеки текст. Постарали сме се в събирането им, но не претендираме за изчерпателност. По-важното е, че те са поредният мост между тази книга и дошлите преди нея. И, мислехме си, докато ги издирвахме една по една, може да вдъхновят вас да потърсите още.
(По въпроса за „още“-то силно ви препоръчваме списъка с любими български фантастични книги, който сглобяваме от 2011-а насам. Анкетата продължава да приема участници. Ако вашите собствени книги ги няма, включете се. Или просто разгледайте съкровищата дотук.)
За финал, вместо традиционното „Приятно четене“, имам една препоръка как да си го направите по-приятно: не четете тези текстове по повече от три наведнъж. Даже да сте сертифицирани книгопоглъщачи. Дайте си време след всеки – да го преживеете по-пълно, да поспорите с автора или да продължите идеите. Тук, повече дори от останалите ни книги, бързото четене би размило (или направо размазало) ефекта от четивото. Бързането убива.
(Имало едно време в България течение, наречено „бърза литература“. Впрочем – още има ли го? Нищо писано, превеждано, издавано, популяризирано от нас няма да влезе там.)
А ще има ли следваща антология?
Не зная. Но знам при какви условия ще я има:
Изданията и деянията на всички нас – Човешката библиотека, Тера Фантазия, Тера фантастика – са общностни: те имат шанс (и смисъл) да се сбъдват само когато ги подкрепят читателите като общност.
Значи… ще има ли? 🙂
Пишете ни, озарете ни, подкрепете (спасете ;)) ни на: