choveshkata.net

Sun Jul 30, 2017 11:59 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sun Jul 30, 2017 11:59 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
За времето си Снежен крах беше страшно яка.
Което е времето и на Невромантик и останалите.
Тогава беше събитие, едно защото фантастика се пишеше по съвсем друг начин и второ - защото нямаше равни на нея по мащаб, замах, прогностика...


Е, пък чак такава суша не ми се вярва да е било, особено през 90-те...

Сега, че книгата си имаше някакви достойнства - имаше си. Например, начинът по който е представена виртуалната реалност - лесно мога да си представя колко грабващо са звучали по онова време описанията на Metaverse-а в книгата. (Въпреки че техническите спецификации са отчайващи - напомниха ми на изказването на Бил Гейтс че "никога няма да са необходими повече от 640кб памет") Друго нещо, което ми беше интересно, беше самата алегория с Древен Шумер - проблемът е, че Стивънсън overdid it и то по доста кофти за мен начин. Трети аспект, за който сега се сещам, макар и дребен, беше лафа/subversion-а с "They'll listen to Reason". :D

В крайна сметка обаче, негавите за мен надделяха над позитивите и то с колосална разлика - затова оплювам Snow Crash. Да, някъде измежду страниците и в дълбините на размътения сюжет може да се намира хубав роман - уви, според мен това не е така.
Y.T. имаше един сериозен недостатък, нямащ нищо общо с характера й като персонаж - отнемаше твърде много "екранно" време и нейната сюжетна нишка слабо допринасяше за развоя на събитията (с изключение на plot device моментите).

Хиро, от друга страна, нямах нищо против, че не получи live happily ever after - напротив, изкефих се че му се получи като в Големият Лебовски и животът му продължи по старо му. Това, което при него не ми хареса, е че 1) му се отдели твърде малко внимание като уж главен протагонист (че то дори името му е такова, ffs) и 2) не видях никакъв значим character development - нито събитията го промениха по някакъв начин, нито се събра със старото си гадже (даже не се разбра какво стана помежду им накрая), нито околния свят (т.е. другите персонажи) реагираха по някакъв видим начин на неговото участие в историята. Ако това е била някаква особена форма на деконструкция, то тя е кофти изпълнена.

Колкото до днешната литературна фантастика, не мога да кажа доколко е новаторска или широкомащабна. По ирония на моето битие, нямам достатъчно информация за сравнение. Но ме съмнява да буксува на едно място. Най-малкото романи като Blindsight, който прочетох тази година, доказват, че има развитие в насока иновативност/разказвачество/размах.

Но да, щом Стивънсън принципно си е калъпен автор, зачерквам го от списъка си. Дори няма прочета The Diamond Age, чрез която смятах да му дам още един шанс.


Има и още един момент (а може би ти го казваш, но аз не разбирам думите ти по начина, по който ги имаш предвид): хронологията на жанра. Ранните „образци“ може да са били зашеметяващи, когато преди тях не е имало никаква база за сравнение; но когато ги откриеш, след като вече си чел/гледал/играл истории, стъпили върху тях... еми, underwhelming са.


И да, и не. Примерно Planet of Adventure на Джак Ванс е типична "остаряла" фантастика, обаче ми беше много приятна поредица за прочитане. Според мен причината беше, че независимо от времената, стилът и темпото на действието имаха онова автентично усещане за приключение (хех, pun not intended), а героите бяха достатъчно интересни, че цялото произведние да има онова ефимерно timeless quality.
Естествено, бидейки Ванс, бидейки шейсетарска фантастика, нямаше (почти) никакви женски персонажи. (other than damsels in distress... bleh)


На Ghibli всъщност не съм им фен. Като изключим „Наушикаа“ и „Мононоке“, другите филми на Миязаки-баща ми идват твърде неемоционални... а никога не съм мислил, че ще кажа такова нещо за аниме. :-О (Впрочем аз не съм фен и на оригиналната Землемория – поредицата на Урсула ле Гуин. Като стигнах до нея, вече бях чел други книги, които са почерпили вдъхновение от „Землемориите“ – и са направили следващите стъпки.) Но адаптацията на Миязаки-син явно ми уцелва най-слабите места. :)


"Землемория" на ле Гуин бая ме измъчи да я прочета, но я оцених по достойнство - там, според мен, не сюжетът е силата, а стилът и начинът, по който текстът прогресира. Има някаво особено успокояващо въздействие, сякаш си в състояние на медитация и ставащото на страниците е като сън, от който се събуждаш веднага щом затвориш книгата.
(Впрочем, кои са тия други книги, "стъпващи" върху Землемория? Останах с впечатление, че тая поредица е малко като бяла врана по отношение на идеи, world-building и тематики.)

Студио Ghibli... Мда, гледал съм едно-две неща от тях, ама и аз май не успях да "вникна" в hype-a на репутацията им. Аниме Земплеморията... май съм я гледал, но единственото, което съм запомнил от нея беше "скандалът" с ле Гуин и как адаптацията не отговаряла на "посланието" на книжната поредица. И че имаше готини дракони. Yeah. Щом има дракони - става.
(Впрочем, тук... ама не, ще си трая засега. :P )

Братя Стругацки и до ден днешен са ми странни. Чел съм два пъти "Охлюв по склона" и така и не зацепих идеята. Или ми идва твърде над нивото, или нещо е загубено в превода/културата (чел съм я на български), или... 'ми, издънили са се. :mrgreen:

Thu Dec 22, 2011 1:39 pm Re: Автори споделят Thu Dec 22, 2011 1:39 pm Re: Автори споделят
Фетишизираната етика на читателя

Хорхе Луис Борхес, „Избрани есета“


Нищетата на нашата литература, неспособността й да буди интерес са довели до фетишизиране на стила, до едно разсеяно четене, плод на едностранчиво внимание. Онези, които са в плен на подобно фетишизиране, свързват стила не с въздействената сила на една или друга страница, а с външната изкусност на писателя: с неговите сравнения, с неговата звучност, с особеностите на синтаксиса и пунктуацията му. Безразлични са към самата мисъл или чувство: търсят tecniquerias[1] (думата принадлежи на Мигел де Унамуно), които ще им подскажат дали написаното заслужава или не тяхното одобрение. Чули са, че епитетите не бива да са тривиални, и решават, че една страница е зле написана, ако в нея няма изненадващи съчетания от прилагателни и съществителни, дори основната й цел да е постигната. Чули са, че лаконичността е достойнство, и обявяват за лаконичен онзи, който е нанизал десет кратки фрази, а не този, който си е послужил с една дълга. (Образци на такава измамна краткост, на такава неистова сентенциозност може да се открият в речта на известния датски сановник Полоний от „Хамлет“ или пък у реалния Полоний – Балтасар Грасиан[2].) Чули са, че близостта на еднакви срички поражда неблагозвучие, и се преструват, че им призлява, когато са в проза, макар че в стих им доставят особено удоволствие – според мен също престорено. С една дума, не се интересуват от действието на механизма, а само от неговото устройство. Подчиняват чувството на етиката, по-точно на един общоприет етикет. Подобна нагласа е така широко разпространена, че вече почти не са останали читатели в естествения смисъл на думата – всички са потенциални критици.

Този фетишизъм се оказва толкова повсеместен, че никой не се осмелява да говори за липса на стил във важни творби, особено ако става дума за класика. Няма хубава книга без свой собствен стил и всеки е длъжен да се съобразява с това – освен самия автор. Да вземем за пример „Дон Кихот“. Поради доказаната слава на този роман испанската критика не се е постарала да разбере, че неговото най-голямо (и може би единственото безспорно) достойнство е от психологическо естество, и му приписва стилови качества, които за мнозина си остават загадка. И наистина, достатъчно е да прегледаме няколко абзаца от „Дон Кихот“, за да се убедим, че Сервантес не е бил стилист (поне в днешния мил за слуха смисъл на думата) – твърде много го е занимавала съдбата на Дон Кихот и Санчо, за да се остави да бъде увлечен от собствения си глас. Балтасар-Грасиановото „Остроумие и изкуство на изобретателността“[3] – тъй щедро на похвали за други повествователни творби, като например „Гусман де Алфараче“[4] – не се решава да спомене „Дон Кихот“. Кеведо написва шеговити стихове за смъртта на рицаря[5] и забравя за него. Ще ми възразят, че и двата примера са отрицателни; затова пък в наши дни Леополдо Лугонес[6] дава ясна оценка: „Стилът е слабото място на Сервантес – тежки са вредите, причинени от неговото влияние. Бедност откъм колорит, несигурна конструкция, задъхващи се периоди, които така и не стигат до края, завивайки се в безкрайни спирали; повторения, липса на съразмерност – такова е Сервантесовото наследство за онези, които, виждайки само във формата върховото постижение на безсмъртната творба, просто са гризали черупката, под чиито грапавини са оставали скрити силата и вкусът“ („Империята на йезуитите“, с. 59). А ето и нашия Грусак[7]: „Ако нещата трябва да се кажат такива, каквито са, няма как да не признаем, че голяма част от романа е твърде слаба и небрежна по форма и това напълно оправдава квалификацията „беден език“, лепната от Сервантесовите съперници. И не става дума единствено или предимно за словесните неточности, за непоносимите повторения и каламбури, нито за уморителните високопарни пасажи, а за общо взето хлабавата структура на тази следтрапезна проза“ („Литературна критика“, с. 41). Именно следтрапезна, разговорна, а не декламаторска е прозата на Сервантес – друга не му и трябва. Мисля, че същото важи за Достоевски, Монтен или Самюъл Бътлър[8].

Суетата по отношение на стила прераства в друга, още по-печална суета – стремежът към съвършенство. Няма стихотворец, колкото и случаен и жалък да е, който да не е изваял (глаголът обикновено фигурира в неговата реч) своя съвършен сонет, мъничък паметник, охраняващ вероятното му безсмъртие, който ще бъде пощаден от превратностите и унищожителната сила на времето. В този сонет няма излишни думи – просто целият той е нещо излишно, сиреч една ненужна отломка. Илюзията за вечност (Sir Thomas Browne, „Urn Burial“[9]) се поддържа и налага в следното твърдение на Флобер: „Обработката (в най-висшия смисъл на тази дума) действа върху мисълта, както водите на Стикс са действали върху тялото на Ахил: правят я неуязвима и нетленна“ („Correspondance“[10], II, с. 199). Съждението е категорично, но доколкото ми е известно, не е потвърдено от никакъв опит. (Няма да се занимавам с тонизиращите свойства на стигийските води; тази инфернална реминисценция не е аргумент, а реторична фигура.) Съвършената страница, страницата, в която без ущърб не може да се измени нито една дума, е най-уязвимата от всички. Езиковите промени заличават вторичните значения и отсенките; „съвършената“ страница притежава тези крехки ценности и затова най-лесно се изхабява. А страницата, призвана за безсмъртие, може да премине през огъня на грешките, на приблизителния превод, на разсеяното четене, на неразбирането, без да остави душата си в изпитанието. Нито един ред, написан от Гонгора[11] (така твърдят текстолозите), не може безнаказано да се промени; а „Дон Кихот“ печели посмъртно всички битки със своите преводачи и устоява и на най-небрежния превод. Хайне, който никога не е чувал как звучи на испански, го е прославил навеки.[12] Дори немският, скандинавският или индийският призрак на „Дон Кихот“ е по-жив от амбициозните словесни приумици на стилиста.

Не бих желал тази констатация да бъде изтълкувана като подтик към отчаяние или към нихилизъм. Не желая да поощрявам небрежността, нито пък вярвам в мистичната сила на нескопосаната фраза и безвкусния епитет. Мисля, че съзнателният отказ от две-три скромни услади – метафората, галеща окото, ритъмът, галещ слуха, изненадващото междуметие или инверсия – е доказателство за това, че разработваната тема вълнува писателя; и нищо повече. За истинската литература е без значение дали фразата е грапава или пък гладка. Прозодията е толкова чужда на изкуството, колкото калиграфията, правописа или пунктуацията – една истина, която реториката със своите корени в съдопроизводството и пеенето с музикалните си корени винаги са скривали от нас. Любимото прегрешение на днешната литература е патосът. Категорични думи, думи, изискващи пророческа или ангелска мъдрост или пък свръхчовешка непоколебима решимост – „единствен“, „никога“, „навеки“, „всичко“, „съвършенство“, „завършен“, – са в постоянен оборот у всеки писател. Не се мисли, че да кажеш нещо излишно е все едно да не кажеш нищо и че несполучливото обобщение или преувеличение издава нищета – чувства я и самият читател. Подобни недомислия водят до обезценяване на езика. Така например на френски изразът „je suis navré“[13] може да значи „няма да пия чай с вас“, а глаголът „aimer“[14] бива снизен до „харесвам“. Същата склонност към хиперболизиране е налице и в писмената реч: Пол Валери, титан на трезвата мисъл, цитира някакви забравими и забравени стихове на Лафонтен и ги нарича (в спор с някого) „ces plus beaux vers du monde“[15] („Variété“, 84).

Сега искам да мисля не за миналото, а за бъдещето. Вече се чете наум – добър знак. Вече и стихове се четат мълком. Пътят от тази негласна способност до чисто идеографичното писмо – пряко предаване на изживявания, а не на звукове – е дълъг, но не и така безпределен като бъдещето.

Препрочитам тези песимистични разсъждения и си мисля: Не знам дали музиката може да се отчае от музиката, а мраморът – от мрамора, но литературата е изкуство, способно да предскаже часа на своята немота, да се опълчи срещу собствената си сила, да пожелае собственото си унищожение и да възпее своя край.

1930 г.

Превела от испански: Анна Златкова



[1] Техничарски неща. Думата tecniqueria – „техничност“, „изкусност“, изкована от испанския философ Мигел де Унамуно, има пейоративно значение. – Б. пр.

[2] ...реалния Полоний – Балтасар Грасиан – испанският писател, моралист и теоретик на литературния барок е иронично сравнен с Шекспировия герой като автор на сборника с поучителни афоризми „Джобен оракул, или Изкуство на благоразумието“ (1647).

[3] Балтасар-Грасиановото „Остроумие и изкуство на изобретателността“ – трактат, в който са изложени естетическите идеи на Грасиан.

[4] „Гусман де Алфараче“ – „Животът на Гусман де Алфараче“, пикаресков роман от испанския писател Матео Алеман (1547– ок.1614), оказал влияние върху развитието на романния жанр.

[5] Кеведо написва шеговити стихове за смъртта на рицаря – става дума за сатиричния романс на испанския поет и прозаик „Завещанието на Дон Кихот“ (1616).

[6] Леополдо Лугонес – аржентински поет, прозаик и есеист, един от най-ярките представители на латиноамериканския модернизъм (1874–1938).

[7] ...нашия Грусак – Пол Грусак (1848–1929), аржентински писател, есеист и литературен критик от френски произход; директор на Националната библиотека в Буенос Айрес (1885–1929), пост, който Борхес заема от 1955 до 1973 г.

[8] Самюъл Бътлър – английски романист и есеист (1835–1902); автор на прозаически преводи на „Илиада“ и „Одисея“.

[9] Sir Thomas Browne – Томас Браун (1605–1681), английски писател, по професия лекар; трактатът „Погребални урни“ съдържа размишления за смъртта и преходността на земната слава.

[10] „Писма“ (фр.). – Б. пр.

[11] Гонгора – Луис де Гонгора-и-Арготе (1561–1627), испански поет, най-яркият представител на култеранизма (едно от теченията в испанския литературен барок); поезията му се отличава със сложна метафоричност и витиеват стил.

[12] Хайне, който никога не е чувал как звучи на испански, го е прославил навеки – има се предвид „Въведение към „Дон Кихот“, предговор към немско издание на „Дон Кихот“ от 1837 г.

[13] „Съкрушен съм, покрусен съм“ (фр.). – Б. пр.

[14] „Обичам“ (фр.). – Б. пр.

[15] „Най-красивите стихове на света“ (фр.). – Б. пр.

Fri Sep 15, 2017 2:37 pm Re: Да пробудиш драконче Fri Sep 15, 2017 2:37 pm Re: Да пробудиш драконче
Отзив от Nona Mentsel в Goodreads:

Дракон със съдба нелека.
Драконче във дискотека.
Влюбен в драконче младеж,
чакащ с драконче годеж.

Sun Apr 08, 2012 11:08 pm Re: Относно "Гарванът" Sun Apr 08, 2012 11:08 pm Re: Относно "Гарванът"
Отцепено от "Вътрешни Бури" по желание на Кал
В мрака - тъмен трап - загледан, тръпнех вцепенен и бледен,
сякаш мракът бе вихрушка, а пък аз - трошлив папур.
Мигом хванах аз топора, дето купих от събора,
и го запокитих в двора. Той издаде звън: "Ленур!"
Дръжката, обаче, вместо да прозвънне в тон - "Ленур", -
тихо изтумтя: "Абсур!"

Какво по дяволите е това...
Какво ли?
Ами че това е най-сладката българска версия на "Гарванът":

ГАРВАНЪТ

Едгар Алън По

В късна нощ преди година, оглупял над двайсетина
книги, търсех без пощада, вниквах, грабех като щур.
Скръбен, търсех аз пролука в непонятната наука
и таман замахнал с чука къмто бледий абажур,
чух, че някой вънка чука - и на своя абажур
рекох: "Гост да е - абсур!"

Бе декември - мрачно време, как човек да не задреме
пред камината бумтяща след вечеря с конфитюр.
Утро възжелах тогава, то какво ли ми остава,
да ще мъка да минава, мъката ми по Ленур,
що земята я погълна - прелестната ми Ленур.
Да я върне? Ба, абсур.

А през рунните раета на памучните пердета
се цедеше вечер черна като натрошена сгур.
Кобни мисли над стотина ме застигнаха в лавина:
"Oле, туй ще е роднина, някой близък чукундур!
Попрепил навярно, сигур иска тоя чукундур
да го пусна! А-а, абсур."

И дори с внезапна дързост тръгнах към вратата бързо,
като викнах: "Стига чука! Има на звънеца шнур!
То човек да не посмее да се в сън за миг зарее -
я го хлопане разсее, я пък пълният мехур."
Мълком дръпнах аз вратата със понатежал мехур -
само сняг. Нима? Абсур.

В мрака - тъмен трап - загледан, тръпнех вцепенен и бледен,
сякаш мракът бе вихрушка, а пък аз - трошлив папур.
Мигом хванах аз топора, дето купих от събора,
и го запокитих в двора. Той издаде звън: "Ленур!"
Дръжката, обаче, вместо да прозвънне в тон - "Ленур", -
тихо изтумтя: "Абсур!"

"Как прахосвам вещи скъпи!", мислейки, гребло настъпих.
Този път звукът бе тъп и право по тила - "тупур".
"Кол, отде дошъл - незнайно, рекох, удря тук случайно,
ала в туй место потайно да му връзвам ли кусур?
Вятър го е бутнал, байно, само тоя вятър щур.
Аз да съм? Как не! Абсур.

През завеската пурпурна, заедно с тъмата бурна,
громолящо се изсипа в стаята като кюмюр
Гарванът на мойте прежни дни и спомени метежни,
над диваните безбрежни, върху бюста на Амур -
прелетя и кацна право върху бюста на Амур.
И ни гък. Какъв абсур!

Беше черен като креда или чайник след повреда
(но в поезията бледа този цвят зоват "самур").
Викнах: "Ей, ти, дух от ада, да не си горял на клада?
С тази рошава фасада де се взе? От кой мочур?
Как е твойто кобно име в пъкления ти мочур?
Гракна Гарванът: "Абсур".

Аз наум си рекох: "Бо'зна де се взе таз птица грозна,
в обстановката нервозна да отвръща с каламбур!
Че къде се е видяла птица - черна или бяла -
да се втурне като хала, после хоп - върху Амур.
За какво й е притрябвал баш пък бюстът на Амур?
Пък се казва и Абсур!"

Ала Гарванът сиротен, кацнал върху бюст срамотен
като нота на лист нотен, впери в мене поглед сур.
Този поглед се стовари върху моя без да шари,
та си рекох: "Имах стари панталони от велур.
Утре той ще си отиде, както старият велур."
Гракна Гарванът: "Абсур."

Казвай, птицо некрасива - вещер или самодива, -
без такива-онакива, че съм с разкопчан кобур.
Кат те гледам с тази дреха, дай ми някаква утеха,
че я дяволите взеха мойта прелестна Ленур...
Дай ми, дай ми ти утеха, ил' поне върни Ленур!"
Той програка: "Га, абсур."

"В ада махай се тогава!" - с крясък скочих за разправа.
"Там при огнената лава ще се молиш за чучур!
Свършиха ли се гнездата, та дошъл си от тъмата
да си чистиш тук перата? Марш от бюста на Амур!
Ще се махнеш ли, те питам, ти от бюста на Амур?
Гракна Гарванът: "Абсур!"

Оттогава все така е - мен душата ми ридае,
а пък той клечи, нехае, върху бюста на Амур.
Погледът му - зла порода - стрелка лампата на свода,
тя пък хвърля върху пода сумрачния му контур.
А душата ми от тоя клюнест, сумрачен контур
ще се вдигне ли? Абсур.
:D

Sat Nov 25, 2017 4:13 am Re: The Celestial Way (NaNoWriMo 2017) Sat Nov 25, 2017 4:13 am Re: The Celestial Way (NaNoWriMo 2017)
Update.

I've completed STEP 6 - and with that, I have pretty much wrapped-up the Snowflake in general, at 30k words and change.

What a journey! I've never felt more exited to actually write in my (budding) career as a fiction writer as I'm now. I don't know whether it is due to the Snowflake, or because I finally broke my 2year+ writer's block. One thing is certain, though: I am definitely... gratified right now.

I'll use the remaining days of Nanowrimo to make a solid headway into STEP 8 and also write up the character descriptions (origin, visual, clothing, mannerisms, etc). I don't think it'll take me more than a couple of days, unless I decide to over-think STEP 8 - which I have no intention to do - and this means I'll actually come up ahead of schedule and have a few days extra. Oh, how I thought I'd fallen hopelessly behind only two weeks ago. :D

After I'm done with NaNo, I plan to take a 2 to 4 weeks-long break to "catch my breath" and catch up on other stuff from my life. Since this will overlap with the holiday season, I'll probably play safe and begin writing after New Year.

Yeah. That's it for now. :)


FINISHED TASKS:
- Complete STEP 7 of the Snowflake (partially done)
- Revise STEPS 1-4 of the Snowflake (tweaking done)
- Complete STEP 5 of the Snowflake
- Complete STEP 6 of the Snowflake

CURRENT TASK: Complete STEP 8 of the Snowflake + some additional notes

NEXT TASK: Take a break

Mon Dec 18, 2017 10:20 pm Re: Ной Mon Dec 18, 2017 10:20 pm Re: Ной
Здравейте,

По случай две години от издаването на книгата отново имаме томбола в гудрийдс. Ако някой е пропуснал събитието предния път (включая коша с гнилите домати), може да се включи:

https://www.goodreads.com/giveaway/show/269048

Sun Oct 21, 2012 11:46 am Новини за книгите-игри Sun Oct 21, 2012 11:46 am Новини за книгите-игри
http://www.youtube.com/watch?v=geA4ovuym5M

Завладяващ репортаж по водеща национална медия за жанра!

Thu Jan 18, 2018 9:52 am Re: Конкурс „Краят на света и след това“ Thu Jan 18, 2018 9:52 am Re: Конкурс „Краят на света и след това“
Ами вероятно съм, поради спецификата на мисленето си.
От друга страна, за мен лично сходствата с ей-това като сюжет са прекалено големи. https://chitanka.info/text/37015-svetyt ... o-go-znaem
Вярно, моята гарга прави невъзможни асоциации, но...

Wed Dec 05, 2012 12:26 pm Re: Федора под лампата [ЗАВЪРШЕН ПРОЕКТ] Wed Dec 05, 2012 12:26 pm Re: Федора под лампата [ЗАВЪРШЕН ПРОЕКТ]

rant
Въпрос към всички: Нормално ли е... човек да изпитва срам, когато вече е завършил нещо?
Защото изпитвам внезапен вариант на сценична треска. Не че се самозалъгвам. Предполагам,
че първият опит винаги е "накриво" и може още.

Ако е срам, заради това, че си го завършил — срамуваш се от постъпката си — не мога да го разбера. Но ако е само "сценична треска", май всичко е наред. Нека преживелите го (този момент) кажат. (:

В този ред на мисли, май на темата не й приляга подзаглавие завършен проект ... все още.
/rant

Можеш да го промениш на "Завършен първи етап", или нещо, което те кара да се чувстваш спокойно и удобно. ;) Така хем ще остане чувството " напреднал съм ", хем ще го има любопитството и желанието за " какво следва нататък ", защото не си сложил край на проекта. :)

Mon Oct 10, 2011 11:32 pm Малко известни ГОЛЕМИ книги Mon Oct 10, 2011 11:32 pm Малко известни ГОЛЕМИ книги
Оригиналното заглавие на темата във форума на Голямото четене беше „ Препоръчайте малко известни Велики книги “. ;)


Има Велики книги които са неизвестни за голяма част от читателите и не са качени
за гласуване във форума ,поради факта че са издадени в малки тиражи с лошо оформление, или пък
са отдавна забравени.Нека тези които са чели такива книги,да ги извадят от праха на
забравата и да ги споделят с търсещите..

Това са моите препоръчани книги,които много обичам и споделям с Вас.

ФЕРДИДУРКЕ-ВИТОЛД ГОМБРОВИЧ
ЛЕГЕНДА ЗА САН МИКЕЛЕ-АКСЕЛ МУНТЕ
АНГЕЛЪТ ИЗВИКА-ФЪНУШ НЯГУ
СМЪРТТА НА ЕДИН ПЧЕЛАР-ЛАРШГУСТАВСОН
ДОН К-ХОСЕ ЛОПЕС ПОРТИЛЬО
КУЛАТА НА КРАЯ НА СВЕТА- ВИЛЯМ ХАЙНЕСЕН
ПИЛГРИМ-ТИМЪТИ ФИНДЛИ
НИЛС ЛЮНЕ-ЙЕНС ПЕТЕР ЯКОБСЕ
БОГЪТ НА ДРЕБНИТЕ НЕЩА-АРУНДХАТИ РОЙ
АЗ,ГРЕШНИЯ ИВАН-НИКОЛАЙ СВЕТЛЕВ
ХАЙНРИХ ФОН ОФТЕРДИНГЕН-НОВАЛИС
КАТЕРИЦАТА-АНАТОЛИЙ КИМ
КАНЕЛЕНИТЕ МАГАЗИНИ-БРУНО ШУЛЦ
КЪША ОТ ЗОРА-Н.СКОТ МОМАДЕЙ
ГОЛЕМ-ГУСТАВ МАЙРИНГ
ОГЪРЛИЦА-АХМЕДАНАБУ-БАКАР
МЕЧТИ ОТ БАНКЪР ХИЛ- ДЖОН ФАНТИ


"Зелената кобила" - Марсел Еме
"За щастието на людоедите" - Даниел Пенак
"Голямата тетрадка" - Агота Кристоф
"Картини от скитания" - Ани Майкълс
"Блаженство" - Питър Кари
"Отражения в златисто око", "Сърцето е самотен ловец" - Карсън Маккълърс
"Улица Тъмните магазинчета" , "Дора Брюгер"...и т.н. - Патрик Модиано
"Бразилия", "Версията на Роджър", "С"...и т.н. - Джон Ъпдайк
"Любовникът", "Модерато Кантабиле", "Английската любовница" ...и т.н. - Маргьорит Дюрас
" Убийци", "Споразумението" - Елия Казан
"1280 жители" - Джим Томпсън
"Небесните господари" - Джон Броснан
"Хрониките на Дао" - Ден Миндао
"Златният храм" - Юкио Мишима
"Жената от пясъците", "Лица без маски" - Кобо Абе

Запазвам си правото да допълвам списъка:).
Много хубава тема.


Уау! Видях "Аз, грешният Иван"! :mrgreen:

"Падналите богове" - Дейвид Зиндел
Всички сборници на Величка Настрадинова, начело със "За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството"
"Мигновечност" - Атанас П. Славов

Тия поне са ме разтърсили из основи - а сред познатите ми не са особено известни.

"Ключът"-Джуничиро Танидзаки
"Гласът на планината"- Ясунара Кавабата"
"Татарската пустиня"- Дино Будзати


Не знам дали са "велики", но не са широкоизвестни, а четенето на тези книги е поне според мен интересно и дори много вълнуващо:
Морис Дрюон - поредицата "Прокълнатите крале" - някои заглавия са преведени, някои ще трябва да се четат в оригинал.
Борис Виан - струва ми се че българските преводи са сполучливи "версии" - всъщност най-добре е да се чете в оригтинал - както прозата, така и поетичмните творби и песните. Аз много често слушам песните в изпълнение на самия Виан...
Марио Варгас Льоса - също има добри преводи на български език, но "Зелената къща" е много добро четиво и в някои случаи не знам дали предпочитам да чета маркес или Льоса.
Мигел Анхел Астуриас - "Господин президентът" - поне според мен е по-силно произведение от "Есента на патриарха" на Гарсия Маркес
Михаил Булгаков - освен "Майсторът и Маргарита" препоръчвам "Собачье сердце" - не знам дали има превод на български, но има и невероятна екранизация струва ми се от средата на 80-те години. Може да се изтегли от Интернет.
И накрая може да ви се види странно, но... "Какво да се прави" на Чернишевски - и в превод и в оригинал на руски е много интересно произведение и образът на Вера Павловна дълго време ми беше любим женски образ...
Тъй като продължавам да чета, сигурно ще срещна много нови и интересни книги, но ако имате под ръка брой 3 на "Съвременник" струва си да се прочете Алън Бенет - "Необикновеният читател" - в чудесен превод на Аглика Маркова. В същия брой "Непубликувани страници" на Хайтов. Всъщност за мен Хайтов е велик българин и писател.

А още и по-неизвестните "Истории от живота на град Колоколамск" от Илф и Петров, "Всяка нощ Джоузефин" от Джаклин Сюзан. Ако обичате да се смеете... И нещо стряскащо - "Голата пионерка" от Михаил Кононов.


"Момичето, което играеше го" на Шан Са.
"Заекът на Ватанен" на Арто Паасилина.


"Едноетажна Америка" на Илф и Петров


Цветан Стоянов "Геният и неговият наставник" - недовършена. Това е уж историята около написването на "Братя Карамазови" и отношенията м/у Достоевски и Главния цензор на Руската империя Победоносцев, а всъщност е един прекрасен текст за разни други интересни и сложни неща. ;)
Пол Клемент "Експедиция "Тяготение" - не е превеждан на български, само англо- и руско-четящите могат да го намерят.
Сюзън Хил "Господарят на замъка"


Това с известността ка нигите и тяхното величие, е малко относително- аз поне нямам точен критерий за двете. Но явно "Споразумението" на Е.Казан - един от романите, за които гласувах- се оказва малко позната и непопулярна книга. Бих прибавила "Дневник на прелъстителя" на С. Киркегор, "Пролетно тайнство" на Алехо Карпентиер, "Хомо Фабер" на Макс Фриш,"Нечакана повест" на Ниджо ( книга от т.нар. "женски поток" в японската литература из пореида Хейан), "Мадрапур" на Робер Мерл, "Една щастлива любов" на Давид Морау- Ферейра и... вероятно има и други, които бих могла да причисля към тази малко особена категория четива, но сега не се сещам.


Една доста често подминавана приказка : "Приказка за Стоедин" от Никола Русев


"Съкращения" - Даниил Хармс - В абсурден свят живеем и Хармс го рисува прекрасно - поетично...

"Книга на безпокойството" - Фернанду Песоа - Великия многолик човек от Португалия... :)


Споменах ли "Наричахме го "Обесникът"" на Ханс Кирст? Велика е. И е практически неизвестна.


"За любовта и други демони" на Габриел Гарсия Маркес. Нито я има в списъка, нито пък някой я е коментирал /доколкото забелязах/, въпреки че автора е цитиран като любим на много участници. На мен ми харесва.


Искам да препоръчам на по-младите от мен читатели едно бижу. Това е ПАНЧАТАНТРА (древноиндийското Петокнижие), която, вярвам, не е неизвестна, но е може би позабравена книга. Не знам дали е издавана скоро (моето издание е от 1981 г.). Тя е Библията на древноиндийската литература. Неслучайно е веднага след нея по разпространение в света.
Преливат се приказки, притчи, стихове, афоризми, басни, сентенции, диалози, монолози, авторски текст - и всичко в една свободна композиция, достигнала до нас благодарение на блестящия превод на поета Йордан Милев. Според него, "няма друга книга в света, която да е оказала толкова силно влияние върху художественото творчество на хората, започвайки от анонимните народни майстори до отделни автори...(като) Бокачо с "Декамерон", баснописците Лафонтен и Крилов, (дори) Л.Н.Толстой включва отделни басни в своята "Азбука за деца". Следи от Панчатантра има и в нашето народно творчество, предимно в приказките".
Или, както започва Встъплението:
...От всички книги по света
взел Вишнушарман най-полезното
и в Петокнижие създал
наука, радост за сърцата...

Обогатете се с тази прекрасна книга!


Думи като "велики" малко трудно се вместват в речника ми, но мога да препоръчам "Хазарски речник" на Милорад Павич, "Иншаллах" на Ориана Фалачи, "Литератрон" на Робер Ескапри.


"Повест за истинския човек" на Борис Полевой - не я видях никъде из форума.

Имам и един списък от Янчо Чолаков... но него ще го оставя като пост номер 11 в тази тема. ;)

Wed Feb 14, 2018 10:25 pm Re: Само за гении Wed Feb 14, 2018 10:25 pm Re: Само за гении
Абе я ми обяснете нещо като гении от очевидно по-висок разред (щот не ви разбирам): К'во сте се вторачили в тая цепка?


Вторачили сме се, щото е интересно :)
За обикновените хора може би това само би ги накарало да зачетат Приказките
Т.е. по-нисък гениален разред е

И е крайно време ЧоБи да почне да стига и тях. Може би цепката е добро начало
Макар че без да съм разгръщала там каквото пишеш - може да бъдат много разочаровани като я открият, ако не е истинската цепка :)
Както писах нейде - хуморът ни, т.е. гениалността около него - тичат в различни галактики.
Инак - не съм се връзвала на нищо тук и това го доказва този пост, който - ако не изтриеш след прочитане, идея нямам къде трябва да бъде преместен :)

Thu Apr 05, 2018 3:27 am Re: Любимите компютърни игри Thu Apr 05, 2018 3:27 am Re: Любимите компютърни игри

Нямах предвид ситуациите тип "книга-игра" сами по себе си, а фактът, че извънземните артефакти, на които попадаш в Surviving Mars, са game changers. Тръгнеш ли да експлоатираш (или дори изследваш) тези артефакти, последиците (невинаги незабавни, ако правилно разбирам линковете, които съм чел) те поставят в съвършено нови условия спрямо тези, с които си свикнал да се оправяш до момента. Както казва и цитатът горе, те не ти позволяват да се успокоиш, че си "усвоил правилата на играта". Не съм чувал за друг градежен симулатор с такъв елемент.


Имам чувството, че вече съм чувал за такава pandora's box механика, не в градежен симулатор де, но в някаква друга игра. Блуждае ми близо до повърхността на съзнанието, но не мога да се сетя...

ПП. Ще трябва и да ме освежиш за дефиницията на "bypassing". Главата ми е пълна мътилка сега... Приключих си преди десетина минути историята на Defender's Quest - true ending-ът е изключително heartwarming, особено после като си четеш журнала (където са 50% от "декора" на сторито, actually). Ех, сега вече искам да пиша fan fiction и по това .

Tue May 15, 2018 12:33 am Re: Културни събития Tue May 15, 2018 12:33 am Re: Културни събития
20 май, 11 ч., Музикална академия - бул. Евлоги и Христо Г. между Военната академия и бул. Мадрид - Органов концерт с участие на човека оркестър Емил и други студенти от класа по орган на проф. Нева Кръстева.

В програмата музика от Й. С. Бах, Д. Букстехуде, Г. Ф. Хендел, Й. Пахелбел, О. Ласо, Й. Брамс.

Fri Jun 22, 2018 11:02 am Re: Torment: Tides of Numenera Fri Jun 22, 2018 11:02 am Re: Torment: Tides of Numenera
Кой е този "повреден робот-артефакт с екзистенциален проблем", Кал? Сещам се за един такъв персонаж, но не е спътник на главния герой?

Точно Oom имах предвид. Но доникъде не съм я докарал със споменатото горе преиграване. Не знам дали искам да минавам историята наново само заради Oom... а от Tides единствената, която бих изследвал още, е Blue. Gold и Purple вече ги видях, Red и Silver не са ми толкова интересни.

Tue Mar 05, 2013 3:48 pm Re: Копнеж за ученическо творчество Tue Mar 05, 2013 3:48 pm Re: Копнеж за ученическо творчество
Звукозапис: Представяне на Копнежа за ученическо творчество и Човешката библиотека в НГДЕК, 05.03.2013

Mon Aug 06, 2018 11:59 pm Re: The Celestial Way (Burned Out Project) Mon Aug 06, 2018 11:59 pm Re: The Celestial Way (Burned Out Project)
I am officially calling it off. Changed the title to reflect the fact.

I don't have the strength to do this alone. Not yet. Maybe not even in the future.

Now... I must see how I'm supposed to continue with life.

Damn if this isn't my biggest failure to date.

Sat Oct 13, 2018 11:09 am Re: Копнеж за растящо творчество Sat Oct 13, 2018 11:09 am Re: Копнеж за растящо творчество
Отбелязан е Копнежът и на http://deasjourney.com/2018/10/11/%D0%B ... %BA%D1%83/

Thu Dec 06, 2018 1:28 pm Re: Ортодокс Thu Dec 06, 2018 1:28 pm Re: Ортодокс
Ето едно отражение и от мен - в "София играе". (Малко късно реагираха, ама нищо.) Свързах се с тях предвид аудиторията... да ги добавя ли в списъка с културни медии за подобни случаи?
http://sofia.plays.bg/events/view/6780/08/Dec/Sat

Sat Jun 01, 2013 9:06 am Re: Песента на ханджията Sat Jun 01, 2013 9:06 am Re: Песента на ханджията
Откъс шести

Поръчани е-книги: 19
Поръчани х-ниги: 16
Платени е-книги: 16
Платени х-ниги: 7

Sun Aug 02, 2015 5:39 pm Re: Добрите образци Sun Aug 02, 2015 5:39 pm Re: Добрите образци
Как да счупите правилото „не вкарвай повече от три описателни елемента наведнъж“, два пъти – и да ви се размине:

Was this Leiddia Barker? Kate looked the woman over in a self-conscious appraisal. She was a good half-foot taller than Kate’s five foot two, with long, shiny, black hair to Kate’s cropped and frizzy. Late twenties to Kate’s thirty-four. A fashion model’s face to Kate’s pug-nosed, round, flat features. Long legs to short. Slim hips and trim waist to her chunkiness. And big tits.
She didn’t know if this woman was Heroka, but she already didn’t like her.

(Но за скрития сексизъм не знам дали ще ви се размине... :D)

Wed Jul 03, 2013 10:30 am Re: Писателска работилница в Китен, август 2013 Wed Jul 03, 2013 10:30 am Re: Писателска работилница в Китен, август 2013
Отразена и в седмичника на ФРМС:)

http://www.flgr.bg/bg/cms/o/4196/o/1094

Fri Feb 08, 2019 10:50 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Fri Feb 08, 2019 10:50 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
В отговор на 5.1: Понеже си разменяхме текстове и с Яна, и с Ани, държа да отбележа, че бих работила и с двете :) Защото установявам, че колкото редактори, толкова и гледни точки... и всяка има на какво да те научи.

По 5.2: Не се сещам за нищо на този етап.

И едно въпросче по новия текст: кой е авторът? Текстът стигнал ли е някога до издаване от нас? Ако не е проблем да споделиш, де, че ме гризе любопитство...

Fri Feb 22, 2019 9:25 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Feb 22, 2019 9:25 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Това много ми напомня на "Копринената буба" от Робърт Галбрайт aka Дж. К. Роулинг.

Как авторката на "Хари Потър" е успяла да разпише такъв doorstopper пълен с гнусотии и weirdly мрачно-депресивни сцени и досега ми е трудно да спекулирам. Или по-скоро - не искам да спекулирам.
Разбира се, не бях посегнал към книгата сам - изплацикаха ме да я прочета, а аз защото съм упорит, взех че я изчетох до края...

Ето едно сравнение за запознатите: Ако попадна в кошмар, където съм заставен да избирам да препрочета или "Копринената буба", или "Кралят на зимата" от Били Стефанов, ще избера родното, не защото съм патриот, а защото съм толкова травмиращо погнусен от алтернативата... Плюс това, при Били поне има so bad it's funny елемент.

Sat Aug 10, 2013 12:21 pm Re: Сагата chitanka.info и е-книгите като цяло Sat Aug 10, 2013 12:21 pm Re: Сагата chitanka.info и е-книгите като цяло
Читанка и тук

Thu Jul 09, 2020 1:52 pm Re: Културни събития Thu Jul 09, 2020 1:52 pm Re: Културни събития
Документалният филм УБЕЖИЩЕ - в рамките на София филм фест

Продуциран и с участието на братятa Карлос и Хавиер Бардем. Невероятно красив документален филм ни отвежда в Антарктида, за да видим отблизо това, което е застрашено от унищожение.

УБЕЖИЩЕ - на 10 юли 2020, от 18:00 в Дом на киното в София

Билети оттук: https://bit.ly/2V5iYc3

Трейлър: https://youtu.be/cW7a6SgQH0U

Повече за филма: https://siff.bg/bg/movies/sff-priroda/ubezhishte

Фестивалът спазва всички мерки за сигурност!

Mon Aug 26, 2013 8:00 pm Re: Клуб "Светлини сред сенките" Mon Aug 26, 2013 8:00 pm Re: Клуб "Светлини сред сенките"
Кадри от снимачната площадка на „Аурелион: Вечният баланс“

Spoiler

THIS. IS. KANSAAAAAAAAAAAS!!!

Sat Sep 14, 2013 9:46 pm Re: Културни събития Sat Sep 14, 2013 9:46 pm Re: Културни събития
17 септември, 2013 г., НТ "Иван Вазов" - София
Концерт за деня на София, 19 ч.

В 19.00 часа е началото на Церемонията по връчването на Наградите на Столична община за ярки постижения в областта на културата. Събитието е в Народен театър „Иван Вазов“ и освен обявяване на номинациите и наградените в категориите „Литература“, „Театър“, „Музика“, „Кино“, „Архитектура“, „Журналистика“, „Изобразителни изкуства“ и Специалната награда на София, включва музикален спектакъл.
Наградите се присъждат на конкурсен принцип, по една във всяка област и представляват грамота и парична награда , а за специалната награда - статуетка и парична награда. Статуетката е изработена от Георги Чапкънов и е реплика на статуята на Света София.

Наградите на Столична община за ярки постижения в областта на културата се връчват от 2001 г. в различните области, а от 2007 г. е приет нов статут, с който се учредява и Специалната награда за цялостно творчество.
В церемонията ще вземат участие Нов симфоничен оркестър, Теодосий Спасов, ФСБ и др. с водещ популарния актьор Любомир Ковачев.Режисьор на церемонията тази година е проф. Иван Добчев, сценарист е Димитър Стоянович, а сценограф – Венелин Шурелов.

Билети за церемонията могат да бъдат закупени на касата на Народен театър "Иван Вазов". 

Wed Apr 03, 2019 12:06 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи Wed Apr 03, 2019 12:06 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Ето и моите отзиви за Приказките, които успях само частично да споделя на премирата... Но затова пък ги има в целия им блясък в Гудрийдс :)

За "първи" :
При първия ми сблъсък с Приказките, преди доста години, се почувствах изключително респектирана и впечатлена. Авторите направо ме шашнаха с умението си да поберат толкова много в толкова малко думи. (Иначе казано, нищо не разбрах. :))

Сега, като си ги (пре)прочетох, вече пораснала и помъдряла... положението е кажи-речи същото. Искам да кажа, пак съм респектирана и впечатлена, дори повече.

Темите, засегнати в приказките, са от сложни по-сложни, от страшни по-страшни... има депресии и душевни рани, екология и ГМО, борба с тероризма, апокалипсис... и преди всичко, човешки взаимоотношения: любов, приятелство, предателство, ревност... (не, не, не е като в сапунка, не се радвайте... тъй де, безпокойте).

Някои Приказки, като първоначалния Триптих, оставиха у мен трайна следа. И с посланието си (кои, казваш, са злодеите?), и с прекрасния си стил, толкова лиричен, така леещ се и Пеещ (като Юна), че на места са по-скоро... знам ли, балади, а не Приказки.

Други, като "страшна", страшно ме объркаха. Признавам си, изгубих се в лабиринта от случки, герои и гледни точки... и реших да я довърша друг път, когато съм по-съсредоточена и способна да уловя внушенията, а не само да ги до-лавям като вихрушка около мен.

Трети, като "без-отговорна" оставиха (поставиха?) твърде много въпроси... без отговор. Въпреки това, или точно заради него, тя стана една от любимите ми. Редуването на "реалността" и приказните екшън сцени (сънища? видения на един блуждаещ ум? метафори на вътрешните борби?... или ВСИЧКО това в едно?) е страшно въздействащ похват. Много, много интригуващ (и разголващ!) поглед към депресията.

Един от най-интересните аспекти на приказките е многогласието, хорът от гледни точки, и стилове, и подходи... Понякога това леко стряска, или дори дразни - например на мен не ми допадна гласът на принцеса Зи в "страшна" - но като цяло прави Приказките по-пълни, по-разнолики, по-цветни... абе, ПО.

Препоръчвам ги на всички, които имат повечко време - и подходяща нагласа, за да се посветят на това необикновено четиво.

И за "втори" :

В сравнение с "Приказки за Юнаци и злодеи: първи", продължението сякаш... вдига нивото. Приказките тук са още по-лични, по-изстрадани... дърпащи още по-рязко душевните струни. Дори незапознат с описаните събития читател като мен започва да кърви с "кървяща", помълчава съпричастно след "безмълвна", а "чистеща"... Тя ме порази хем с формата си на притча, много изкусно разказана, хем с посланието си... но преди всичко със струящата от нея болка. За предаденото доверие, за общата кауза... превърнала се от об-единяваща в раз-единяваща, та чак настървяваща двама доскорошни другари един срещу друг. Тъжно, дяволски тъжно.

Любимата ми Приказка тук обаче е "???". И не защото завършва... да не издавам как, въпреки че имам слабост към такива завършеци. А защото, по стечение на обстоятелствата, съм била на местата и на двамата герои. Знам какво е. Да си виновният... и вменяващият вина. Знам колко ги боли, и двамата. Да си говорят, без да се чуват. Да са там... а всъщност другаде. И все пак, накрая да намерят пътя обратно един към друг. Не само да приемат чудовището у другия... а да го преобразят. Да го излекуват. Просто с присъствието си.

Кал, съжалявам, че не остана време да ТИ ги прочета целите на премиерата. В крайна сметка, повече за теб ги писах, отколкото за публиката.

Fri Dec 21, 2018 10:59 pm Re: Основи на Човешката библиотека Fri Dec 21, 2018 10:59 pm Re: Основи на Човешката библиотека
Интервю на Мария Иванова с Хриси (frog)


Ако някога сте търсили място, на което книгите събират хора, които активно си сътрудничат за тяхната поява на бял свят, то това е Човешката библиотека (ЧоБи). Фондацията обединява български писатели, преводачи и запалени читатели с мисията да промотира фантастичната литература у нас и по света. Кратка равносметка за изминалата година прави един от членовете ù - Христина Димитрова. Тя ще разкрие още кои книги ще видят бял свят през предстоящата 2019 година, както и как е преминал тазгодишнияj конкурс "Копнеж за растящо творчество".

Avtora.com: Споделете скорошен вълнуващ момент от ежедневието на Човешката библиотека ?

Христина Димитрова: За мен това беше премиерата на "Невидена река" (https://choveshkata.net/blog/?page_id=6747) на Мирослав Моравски-Моро, която ни огря на 31 май 2018 г. Имаше много хора за посещаемостта на събитията на ЧоБи. Продадохме куп книги и музикални албуми към историята! А аз подарявах млади растения авокадо, които бяха връстници на осъществяването на изданието.

Това го отбелязвам не от меркантилна гледна точка, а защото обичам да има текучество на наличностите – да не се застояват, желаещите да четат, да се радват на албума… Просто обожавам книгите да стигат до хората . Иначе си стоят по домовете ни, поради което заемат от личното ни пространство, понякога се налага да ги пренасяме, а това невинаги ги оставя незасегнати, някои от най-старите ни или партньорски (посестри[ме]ни) издания, за жалост, са на пожълтяваща хартия (а не рециклирана) и трябва да ги пазим от светлина и въздух…

Avtora.com: Повече хартиени или повече електронни книги се четат днес?

Христина Димитрова: Хубаво е, когато книгите поемат по своя път! Затова са създадени! Винаги се вълнуваме изключително , когато видим, че някой се интересува от тях и си ги взема за вкъщи или за подаръци! А понякога получаваме и израз/прилив на емоции, породени от досега с нашите творения – възторжени, вдъхновени отзиви, възклицания, блясък в очите :D, приятелства! "Това как съм го пропуснал?!", "Как съм живял без книгите на ЧоБи досега" :D

Най-общо, радвам се при всяка поръчка на хартиена книга . Мечтая си някой да си поиска по куриер (или по пощата) голям брой или палитра от издания, които се събират в кутиите, които имам! :D Материалът е дебел и чудно ще ги предпази при транспортирането ^_^

Такива са примерно всички книги на Светлини сред сенките без "Играта" (която е почти изчерпана), "Зелени разкази (ама наистина)" (https://choveshkata.net/blog/?page_id=5447), "Фантастивал в Европолис" (https://choveshkata.net/blog/?p=6805), трилогията "Мина…" (https://choveshkata.net/blog/?p=133), "Разкажи ми приказка" (https://choveshkata.net/blog/?page_id=6267), "Черният куфар" (https://choveshkata.net/blog/?page_id=6016), чисто новият "Ортодокс" (https://choveshkata.net/blog/?page_id=6854).

Друг вълнуващ момент беше да наблюдавам как покриваме големите производствени разходи на "Разкажи ми приказка", а тиражът не е приключил! Има още към 130 книжки за жадни ръчички и душички! (Тук тиражът не беше малък).

Avtora.com: Как премина "Копнежът за растящо творчество" тази година? Развълнуваха ли ви участниците?

Христина Димитрова: Най-скорошният вълнуващ момент започна, когато заприиждаха текстове за "Копнежа за растящо творчество". Още първият беше особено емоционален и завладяващ . Тази година темата не беше свободна. Не пристигаха конкретно разкази, миниатюри, универсални есета или лични стихотворения, а размишления, отприщени от любими на участниците книги. Противно на очакванията ми четенето на такива текстове се оказа изключително заразително и трогателно, независимо дали и какво отношение имаме към разглежданото произведение! Журито се разтопи от удоволствие.

Има още нещо истински затрогващо и предизвикващо искрена благодарност : когато повече хора помагат в ЧоБи и всеки си върши работата, за да е по-леко за действащите лица, и нещата да се случват приятно и безпроблемно.

Avtora.com: Разкажете малко повече за екипа и начина ви на работа.

Христина Димитрова: Издаваме хартиени и електронни книги. Събираме предварителни поръчки, за да можем да осъществим намечтаното според конкретното търсене от страна на читателите. Пускаме малки тиражи, за да се изчерпват по-лесно и да борим екологичния отпечатък. Държим книгите да са на рециклирана хартия; ако спецификите на творбата го позволяват – по-малко или не твърде омастилени илюстрации например.

Avtora.com: Какви проекти развивате в момента и какви дейности планирате през 2019-а?

Христина Димитрова: Крайно необходимо е да се сдобием с нови тиражи на изчерпаните заглавия от тетралогията на Теллалов (https://choveshkata.net/blog/?p=6789)! В момента е само половин тетралогия и това е доста смущаващо :D

Мечтаем за хартиеното сбъдване на "Ех, магесническа му работа" (https://choveshkata.net/blog/?page_id=5087).

Авторката на "Нощта на скорпиона" (https://choveshkata.net/blog/?page_id=5569) отдавна копнее и нейната книга да се появи на хартия… Но сме малко и не насмогваме на задачите, които изникват.

Wed Jun 19, 2019 10:26 pm Re: Ортодокс Wed Jun 19, 2019 10:26 pm Re: Ортодокс
Още една вест от ФБ страницата на „Ортодокс“:

3EmPsc8Hscd9271emGwkwj22FWMCSEmCuX

Това е Биткойн адрес. Мой.

Ако искате да си купите „Ортодокс“ с биткойни, можете да го използвате.

Също и ако искате да спонсорирате написването на втора книга от поредицата.