Приятели (:
До 15 юли тази година приемахме разкази за третия конкурс „Изгревът на следващото“, организиран от Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Фентъзи ЛАРП Център, Фантастика и бъдеще и Човешката библиотека. Получихме близо 60 текста. Чете ги жури в състав: Валентин Д. Иванов, Виктория Димитрова, Десислава Сивилова, Димитър Стефанов, Елена Павлова, Калин М. Ненов, Кристиана Петрова, Мария Велчева, Николай Генов и Рени Янкова. И дойде време да обявим резултатите.
(Всички текстове надолу са изброени в реда на пристигането им.)
Трите награди от 200 лева присъждаме на:
- „Към недрата“ – Мария Вълчева
- „По спиралата на времето“ – Антон Меляков
- „Пришълци“ – Николай Теллалов
В алманаха „ФантАstika 2021“ освен трите наградени разказа ще помолим за разрешение да публикуваме и:
- „Вечният Вавилон“ – Красимира Стоева
- „Астрално пътешествие“ – Таня Георгиева
- „Аз мога да съм всеки“ – Виктория Баръмова
- „Абеона“ – Атанас Киров
Индивидуалните членове на журито връчват и следните специални отличия:
- Валентин Д. Иванов – на „Разказвачка на приказки“ от Ценка Кучева
- Десислава Сивилова и Димитър Стефанов – на „Астрално пътешествие“ от Таня Георгиева
- Калин М. Ненов – на „Марокът“ от Елена Петрова
- Мария Велчева и Рени Янкова – на „Пеперуди“ от Николай Петков
- Николай Генов – на „Аз мога да съм всеки“ от Виктория Баръмова
Каним Ценка, Таня, Елена, Николай и Виктория да си изберат по три заглавия от електронните издания на Човешката библиотека.
Честито на отличените – и много вдъхновение на всички! През последните месеци повече от всякога има(х)ме нужда от позитивен поглед – към Ставащото и към Следващото.
Конкретното Следващо, което уточняваме в момента ние, е мястото и датата на награждаването. Веднага щом ги знаем, ще ви поканим на един общ празник. Да се запознаем, да обменим препоръки и наблюдения, да поговорим за какви бъдещета мечтаем и как виждаме пътя дотам…
В коментарите долу даваме думата на всеки член от журито, който желае да сподели лични впечатления.
БъДейте,
Кал и Дес, участници в журито
- Каним ви на: Писателска работилница, 13-19 август 2023, Крайморие - 15 юли, 2023
- Неродилни разоткрития - 27 февруари, 2023
- Каним ви на: Представяне на сборника „Да опазиш Сребра невяста“ на 25.02, София - 20 февруари, 2023
Моето цялостно впечатление от конкурса беше удивление от многообразните интерпретации на темата – и от смелостта на множество млади автори да изследват подобни дълбоки води. Възхищавам им се искрено!
В същото време много от разказите ме впечатлиха стилистично (сред тях са „Пеперуди“, „Взлом“, „Правилният начин“), но тематично ми се сториха твърде далеч от замисъла на конкурса. Други имаха потенциал, но им липсваше задълбоченост и достатъчно развитие („Трите живота на Сали“, „Упир“, „Последното пътешествие“). Трета група демонстрираха завидни научни познания („Вечният Вавилон“, „Конкурсът“, „Абеона“)…
Личното си поощрение обаче дадох на „Астрално пътешествие“ заради невероятното чувство за хумор и автентичността на героите и отношенията между поколенията.
Благодаря отново на всички автори – не спирайте да пишете и да се развивате… и заповядайте догодина пак! 🙂
Моят журиращ глас:
Цялостното ми впечатление е приятна изненада – този път НАД 10 процента от получените разкази успяха да грабнат ума и сърцето ми, с което счупихме Закона на Стърджън („деветдесет процента от всичко написано е боклук“ :D).
Няколко конкретни радости, които ще цитирам едно към едно от вътрешните ни обсъждания в журито (тоест като ги четете, си представяйте, че сте другите журиращи 😉 ):
За „Астрално пътешествие“:
Този разказ има един от най-запомнящите се гласове в цялата купчина, която получихме. Стигам до долния пасаж:
… и се чувствам, сякаш слушам гласа на Марта от историите на Величка Настрадинова. На вас не ви ли напомня? 🙂
(…) Ето още малко от тоя шеметен глас:
За „Пришълци“:
При втория прочит си дадох сметка най-вече, че откъм „Как“ „Пришълци“ е сред най-добре написаните текстове. Образността му е ярка, героите говорят живо и се открояват един от друг, идеите са поднесени плавно и в лесносмилаеми дози. Единственият ми проблем е смесването на „камерите“ (гледните точки, през които се разказва историята) – но и то не е твърде натрапчиво тук. (…)
Откъм „Какво“ пък е един от МНОГО малкото разкази, които ме стоплиха, докато ги четях. 🙂 (Като цяло, тая година съм нещастен заради липсата на топли разкази.) А извънземното звучеше като представител на наистина _пораснала_ цивилизация. Ех, само да беше по-развит на финала… (Място има – явно е свършило времето. ;))
За „Марокът“:
Виждам, че като цяло сме харесали „Как“. Всъщност това е един от най-ярките стилистично и най-богатите езиково разкази. Аз и Вальо обаче съм единствените журиращи, които го харесват откъм „Какво“.
Ако ви пречи това, че не е фантастичен – напомням, че „Изгревът“ е за всякакви (а не само фантастични) разкази, стига да ни показват прехода към позитивна промяна или хората, които са в състояние да осъществят такъв преход. За мен Марокът е именно такъв персонаж – целият му житейски подход е положителен, закачлив, търсачески. Усещането ми, като го чета, е: бих се радвал да имам такъв приятел. Той постоянно ще ми показва света по нови начини.
Ако ви пречи, че не е развит като класически разказ – със завръзка, кулминация и т.н. (което би трябвало да е проблем в „Как“, не в „Какво“): А трябва ли? 🙂 Вземете „Хакери на човешките души“ на Иван Попов. Целият роман е като пътуване с влак, при което наблюдаваме света през прозореца. Различните гледки не градират и не водят към някаква ярка цел. При такъв тип текстове оценяваме ефекта по това какво ни показва всяка сцена – доколко ярко, размислящо (или просто разсмиващо) е то. Нещо като, ами, живота. 😉 И ако крайното ни усещане от това пътуване с влак, от всичките тия гледки, е, че политаме в космоса (като сателитите, разработени от внука на Марока ;)) – значи си е заслужавало.
~
И накрая един тийзър за следващото издание на „Изгрева“: Очаквайте голяма промяна в условията ни догодина. Ама ГОЛЯМА.
😉