Аниме-й!

[erejnion]

Айде нещо различно този път. Новият сезон, аниметата започнали през изминалия месец. Звездичката означава че все още го следя.

*Active Raid: лековат екшън от създателите на Code Geass. Не е особено умно, но... ъъ... абе някак си го чувствам доста като нещо на Широу, което е добре. Ще видим точно какъв плот ще завърже, но засега е супер приятно.
Ao no Kanata no Four Rhythm: много плоско. някак си се опитват да съчетаят "меланхолията на островите" с "ами ако моем да летим" и с "обикновено спортно аниме". Не се получава нищо, и само една героиня е приятна.
*Boku Dake ga Inai Machi: Това е... супер умно направеното аниме. Препоръчвам го с две ръце.
Bubuki Buranko: таймскип в първия епизод. Преди таймскипа относително тъпа предистория. След таймскипа нищо не е ясно какво става, и всички герои изглеждат досадни малчовци, които ще се бият на живот и смърт щото чууни, не щото нещо друго. Пф. Поне анимацията да бе добра, а тя...
*Dagashi Kashi: перфектна адаптация на мангата. Заслужава си отвсякъде.
*Dimension W: още се хиля като идиот на сетинга: човечеството е изобретило метод по който да извлича електричество от Тъмничните Измерения. Освен това се хиля като идиот на оупънинга, където главният герой прави един кратък танц. Все едно гледам някакъв чичо преминал преди няколко години през криза на средната възраст да танцува. Та да, гледайте го ако имате време.
Divine Gate: Ни ма запали. Твърде посредствено, и не е забавно в опитите си да е сериозно.
*Hai to Gensou no Grimgar: оох, това е красиво. Неудачници живеят живота на неудачни герои първо ниво във фентъзи pen and paper игра. За два епизода и половина едвам успяват да убият два гоблина.
*Харучика: Това е... учудващо приятно. Може би факта че главното момче е гей разбърква достатъчно калъпа че да ми е интересно.
*Kono Subarashii Sekai ni Shukufuku wo! - BEST COMEDY SINCE FOREVER MUST-WATCH FOR EVERYBODY
*Koukaku no Pandora: Нали знаете че автора на Ghost in the Shell е перверзник и че автора на Ексел Сага е идиот? Е, представете си какво става като двамата обединят сили. 1:1 с мангата си, в добрия смисъл на думата.
Luck&Logic: ни ма спечели. не знам, даже не успя да ми задържи вниманието достатъчно че да си спомням много от първия му епизод.
Musaigen no Phantom World: не знам, но само на мен ли ми иде да хвърлям неща ако някой ми започне аниме с такава философия? Деба и KyoAni, преебаха и краят на Chuu2 точно по същият начин.
Nurse Witch Komugi-chan R: this is a fucking disgrace, please kill me now
*Prince of Stride: Alternative - красота, която прави спортните елементи направо интересни. това е много, идващо от мен.
Saijaku Muhai no Bahamut: не че мога да се оплаквам от анимацията на Ориндж, ноооо.... мога да се оплаквам от всичко останало.
*Schwarzesmarken: Питали Радио Йереван труповете на БЕТА стават ли за ядене. Радио Йереван отговорило "Толкова са гадни на вкус че само англичаните могат да ги ядат."
Да, този виц наистина се появява във Шварцесмаркен. Трябва ли повече да ви убеждавам да гледате този мастърпийс?
*Showa Genroku Rakugo Shinjuu: Съдържа огромно количество ракуго истории, има хубава анимация, главният герой е току-що излязъл от затвора, и историята е приятна и не е драматична в име на драматичността. Иначе казано, гледайте го.

По-кратки неща:
*Nijiiro Days: това е учудващо не-хомо. Приятен слайс ъф лайф.
*Ojisan to Marshmallow: приятна кратка комедийка
*Sekkou Boys: трябва да гледате поне първият епизод.
*Teekyuu: still the best anime ever, deserves a special place even after I skipped mentioning all other new seasons of stuff.

[Кал]

Темата в тоя запис на Tobias Cornwall не е толкова за анимето, колкото за типовете герои в художествените истории и отношенията помежду им.

Оттам и моето включване:

A great example of a sensitive male protagonist matched with a tomboy can be found in _Rakudai Kishi no Cavalry_, a recent 12-episode anime. Actually, Kurogane is one of the most unusual male MC, given his gentle and helpful nature. (But he does have a core of steel ... which makes him even more unrealistic, perhaps? I don't know: I believe we _can_ strive to become someone like that, at least in some ways.)

[Radiant Dragon]

Принципно съм доста слабо запознат с аниме културата, тъй като отскоро съм наясно със съществуването й и съм имал само скромен досег с огромния океан от заглавия.
Обаче бих искал да споделя по-долното с вас.

Kobayashi-san Chi no Meidoragon (Miss Kobayashi's Dragon Maid)

Уикипедия линк
TV Tropes линк
AniDB линк

Мнението ми за това аниме вече не е меродавно. Тъй като в моят личен живот то вече е със статут на Свещен Граал, нямам право да говоря, тъй като оценката ми е невъзможно да е с каквато и да е степен на обективност. Оставям линковете тук за posterity и за онези люде, които искат да видят нещо, което ме докоснало на ултра-безкрайно равнище.

Толкоз.

Скрит текст: покажи

На пръв поглед заглавието прилича на типичен yuri романс м/у нормална мацка и monster girl от клиширан фентъзи свят, цялото рамкирано в делнична slice-of-life драма, поръсено с обилна доза fanservice. Няма да се лъжем, то е и такова. За 13 епизода обаче, този първи (горещо се надявам и на други!) сезон разкрива интересни персонажи, създава превъзходна химия между тях и демонстрира завидно философски разсъждения на фона на иначе невинни моменти. Както и в други светли примери в аниме жанра, тук нещата също постепенно отиват от смешни към драматични, но cerebus syndrome-ът е изключително плавен и изпипан, за разлика от култови заглавия като Trigun и Cowboy Bebop. От своя страна, развитието на самите персонажи е на бая фино ниво, но разликите от това какви започват в началото и какви биват в края, са осезаеми. (С изключение на comic relief ролите) Вярно, cast-ът е камерен като състав, но това не мисля, че омаловажава постигнатото от сценария. А колкото до самата история - ами, клише е, но е клише done right - въпреки че е до болка познатo, въздейства.

След като изгледах анимето, седнах и го пуснах отново отначало. А това за последен път ми се случи с анимацията "Железният гигант" - преди 17(!) години. 'Nuff said 'bout personal experience.

А щом нещо такова може да ми случи благодарение на Miss Kobayashi's Dragon Maid... както се казва в един друг пост в тоя форум, 'sgotta be good.

Ще чакам нов сезон както фанатичен Валв фен чака Half Life 3.

Скрит текст: покажи

И още нещо, това аниме е единственият сериал, на който гледам интрото и аутрото винаги до края. На всеки друг сериал, независимо колко гениален, независимо колко мега-епичен, щом минат три-четири епизода макс, почвам да скипвам. Тук седя и гледам като омаьосан. Или тая в себе си неподозирана изродщина, или има нещо beyond kawaii в intro/outro комбото.

ЕДИТ: Е, добре де, The Little Brave Toaster също беше insta-rewind, обаче съм го гледал (за пръв път) в същия възрастов период, така че не чупи прецедента....

ЕДИТ 2: Гледах за трети път. Това аниме вече официално е едно от най-любимите ми неща в живота.
Сигурно ще го гледам още N на брой пъти в близко бъдеще, преди да му се наситя.

ЕДИТ 3: Гледах Dragon Maid и с брат ми, който също много хареса анимето - тоест има още една препоръка!

Ех, ще гледам сега отнякъде да си набавя преведената манга... а ако успея да се уредя с Blu-Ray-овете на анимето, направо ще е супер.

[erejnion]

Ако ви се гледа нещо, тепърва почващо да излиза, ето предложение: Shoujo Shuumatsu Ryokou.

Явно е че творбата е рожба на характера на авторката, и че авторката има силен контрол и върху самото аниме (даже собственоръчно е анимирала целият ендинг). Затова нека опишем коя е авторката tsukumizu. С образование в точните науки, очевидно харесваща истории за лесбийки, и изобщо за сладки момичета, голям фен на Хидамари Скеч, и с известно количество депресия.

...абе, не съм сигурен колко мога да препоръчвам това аниме на хора, които не са като нея.

Между другото, много ми напомня на The Slow Regard of Silent Things. И двете са "експлорейшън" на останките на цивилизацията, в един и същи дух що-годе, само дето при Аури знаем за все още действащата цивилизация отгоре.

[Кал]

Най-сетне гледам Steins; Gate, който още Нев ми препоръчваше навремето. Оказа се от случаите, в които анимето е по-лесно за преглъщане от визуалния роман. (Него го почвах няколко пъти... и всеки път издивявах как може да е толкова баааааавен. Само Fate/Stay Night ме е изнервял повече.)

Специална усмивка в сърцето ще запазя за „срещата“ между Окабе и Рука в епизод 18. От гениалния превод Screw all of you normalfags! до тъй пичовското It doesn't matter if you're a guy or a girl, you're still Ruka to me, епизодът е карнавал на веселието, ода на радостта...

Продължавам нататък.

[Кал]

Steins; Gate завърши симпатично, макар и не толкова силно, колкото тоя върхови епизод 18.

Сега почнах по препоръка на Наско Kado: The Right Answer... и съм зашеметен още от втория епизод. Толкова визионерска история не бях виждал отдавна. Всъщност в анимето не се сещам за нито една подобна.

[Кал]

Kado: the Right Answer се оказа such a right answer.

Нито един злодей. Нито една картонена изрезка. Уважение към възможностите и желание за разбиране към мотивацията на всеки герой.

Протагонист, който не само умее да говори, но и да слуша.

Зашеметяващ мащаб на въображението. Казва ви го човек, изгълтал „Хиперион“, „Реквием за Хомо сапиенс“ и „Розата на света“.

Сериозна наука. Сериозно сериозна.

Изумително нежни моменти насред интелектуалниченето. Като дланта на Сарака, която се материализира върху гърдите на Шиндо.

Най-истинската целувка в аниме. Започва в 13:40 тук.

И накрая: най-важното. Как се казва на английски „давам газ до ламарината“.

Скрит текст: покажи

Put the pedal to the metal.

[Кал]

Снощи догледах Kono Subarashii Sekai ni Shukufuku wo! (и двата сезона), по препоръките в миналогодишния списък на Свъ. Хилежът беше голям, особено в началото. Сценаристите не са пропуснали да се погаврят с ни една идиотщина от ролевите мултиплейъри. Но все пак не можа да надмине любимци като School Rumble или B Gata H Kei.

Скрит текст: покажи

Aqua никога ли не носи бельо?

Преди това пък овършах първата половина на Say I Love You. Което беше: 1) пълно с целувки ( ) – още от първата серия; 2) съвсем сериозно. Даже май твърде сериозно... като започнаха да ми се повтарят ситуации, го изоставих. Но дава добро емоционално възпитание за гимназисти. Предполагам не само японски.

[Кал]

Обаждам се на Мару и ѝ викам: Кажи аниме с много музика. И ако може, да си изплача очите.

Тя, след известно мислене:

Shigatsu wa Kimi no Uso (a.k.a. Your Lie in April)

Сега го гледам, слушам и очите си изплаквам... Душата си, душата всъщност.

Ммммм.

[erejnion]

Снощи догледах Kono Subarashii Sekai ni Shukufuku wo! (и двата сезона), по препоръките в миналогодишния списък на Свъ. Хилежът беше голям, особено в началото. Сценаристите не са пропуснали да се погаврят с ни една идиотщина от ролевите мултиплейъри.

А какво мислиш на тема мястото на нашите герои в обществото? На мен по едно време почна да ми се струва че точно как отрепките ни си пасват с обществото в града е това, което най-много ми харесва в КоноСуба. Особено след последната OVA.

Скрит текст: покажи

Нищо не разбираш. Дали Аква носи или не носи гащички не е от значение. Както мъдрите хора са казали едно време, https://www.youtube.com/watch?v=m3OpN7OctrQ

P.S. Този сезон бях сериозен, и съм взел решение за почти всичко новоизлизащо дали да гледам или не. Остават само Dies Irae и Infini-T Force. А, и да се реша дали ще гледам последното аниме на нишио или не.
P.P.S. Ами Нодаме, Кал? Беше ли гледал Нодаме?

[Кал]

Понеже цялото градче си го представям като съставено от клетници като нашите хора, всъщност всеки си ми стоеше на мястото.

Скрит текст: покажи

БУАХАХАХА!

Нодаме не ми се гледа, понеже тая пролет гледах Tomorrow's Cantabile, корейската телевизионна адаптация... и даже мисля да ви предложа една серия от него на следващата киносбирка вкъщи.

[erejnion]

Найс! Навит съм за Кантабиле. А за КоноСуба, не бих казал че всички са клетници. Всъщност, гледал ли си овите? Овата на втория сезон е що-годе точно на тази тема.

Между другото, току-що гледах новият епизод на Март Идва Като Лъв. Това бе сериозно впечатляващо. Хина е баси и силния характер. И, нали, не е просто силна, ами е силна по женскому. Въобще нямаше нужда да се притеснявам за нея.
И Шафт, знаейки точно какво анимират, са хвърлили огромно количество ресурси в този епизод, отделяйки го от така или иначе добре анимираното аниме в напълно отделна категория като качество. Това просто не се прави в индустрията, да бъдат хвърляни страхотни усилия във всяка една сцена, пълнейки целият епизод с детайлни и изящно изрисувани движения, без да са безсмислени, без да са там просто за да аниматорите да се фукат. Даже и КиоАни не мисля че имат подобни тв епизоди. Интересно колко ли време са работели върху този епизод. Сигурно с месеци.

[Кал]

Обаждам се на Мару и ѝ викам: Кажи аниме с много музика. И ако може, да си изплача очите.

Тя, след известно мислене:

Shigatsu wa Kimi no Uso

Не помня да съм гледал друго аниме с толкова много катарзиси и толкова красив рисунък. На около две трети има малко боза, но през останалото време се държи високо и държи здраво. Чак не мога да повярвам, че героите са само на петнайсет.

Другото, което ме изненада, е, че въпреки всичките катарзиси (и плачещи герои) сълзите, моите си, не бяха толкова много. Както си говорихме с Purple, това е онзи тип катарзис, който те повдига, издърпва те от равното и заоралото, напомня ти да гледаш – поне понякога – и нагоре...

И сега? Сега накъде да гледам?

Препоръчаха ми Koe no Katachi...

[erejnion]

Мангата на Koe no Katachi бе доста приятна, напомняше ми по добър начин на Onani Master Kurosawa. Не знам как е адаптацията. Сигурно въобще не се фокусира на нещата в мангата, които харесах, и пропуска доста, защото хората я хвалят. А аз не обичам мелодрамите, които "хората" хвалят.
Но ако ще четеш манга, погледни Onani Master Kurosawa първо.

Говорейки за манги, Mahoutsukai no Yome получава в момента страхотна адаптация. Има някои моменти, които са даже по-добри, отколкото в мангата. Кхъ-кхъ, някои. Та, ако сте в настроение за нещо супер приятно, което поради липсата на по-полезни описания ще нарека "смесица между Хари Потър, Красавицата и Звярът, и английска митология", имате какво да гледате.

[Кал]

Kamikaze Girls

Какво. За Бога. Гледам...

(Още съм на шестата минута, та си запазвам правото да го изритам оттук, ако не задържи нивото.

Защо при анимето ли? Защото – примерно – Casshern?)

[Кал]

RWBY
Season 1: https://www.youtube.com/watch?v=-sGiE10 ... KW6O64Ns1q
Season 2: https://www.youtube.com/watch?v=PzPZ6jo ... XZwfS9FYfE
Season 3: https://www.youtube.com/watch?v=W9wyWgv ... 1qU9NlsMnS
Season 4: https://www.youtube.com/watch?v=IZKpkzP ... L1UNO1OmI2
Season 5: https://www.youtube.com/watch?v=thTOWKi ... Ly4n8uuP3N

Започва доста непретенциозно... но бойните сцени! О, бойните сцени!

(Особено тая в първи епизод на втори сезон... михихихих...)

Откакто разбрах, че Блейк е протестърче като мен, ми стана по-мило. ;)

...

А ето този епизод е първият, който наистина ме разчувства:

https://www.youtube.com/watch?v=u7uU_tKYHiM

Заради разговора между Jaune и Pyrrha.

...

Скрит текст: покажи

... което направи финала на volume 3 толкова по-разкъсващ...

...

Разговорът баща – дъщеря в https://www.youtube.com/watch?v=g91qG3qTaXE
е толкова мило неловък

...

Пети сезон – поне първата му половина
почти напълно се отказва от шеметната бойна хореография (може би Монти
е бил майсторът по нея?) и се отдава на дълбоки отношения.

Не че ми харесва по-малко така. :)

Сега с Мел чакаме шести...

П.П. Да, според мен е аниме. Но няма да спра да ви уважавам, ако мислите другояче.

[Кал]

Питах Purple за аниме, чиито герои тя би искала за приятели. Препоръча ми Magi.

Нахвърлям впечатления от първи сезон:

Първи любим момент в Magi – епизод 5: Spirit of maniacal love and
chaos, I command thee!

И аз искам един такъв spirit... :D

(Всъщност първият любим момент дойде малко по-рано, когато
старейшината на племето обясни на Аладин, че няма как някога да остане
сам, понеже е свързан с всеобщия Дух. Това ми е близко по линия на
собствените ми вярвания. Но горното ми е близко по линия на
хулиганския ми аспект, а точно той ми е по-потребен в момента...)

Тоя сериал става все по-ориентиран към възрастните. Първо се намесиха
банкерите, сега и доставчиците на оръжия...

(Но на моменти прекалява със сериозността – имам нужда да редува с
повече забавни сцени, като момента, в който Алибаба си преглеждаше
раните. ;)

Освен това е най-революционният, който съм виждал. За първи път някой
в средновековен свят решава да превърна монархия в република. Изобщо,
имам чувството, че сценаристите му се опитват да кажат доста неща и на
съвременните ни управници.

Финалът на 17-и епизод е апотеоз на една сцена, в която съм си
представял как всички, които някога сме познавали и ни липсват, се
връщат при нас... връщаме се, за да усетим онова „заедно“, което сме
били през цялото време.

Не е чудно, че си изплаках очите на него...

Не знам дали е защото забавих темпото на гледане, но епизод 18
(пристигането в острова-държава на Синбад) ми се стори една от
най-пищните красоти, на които съм попадал в аниме. От цветовете на
рибата на пазара до танца на най-сетне усетила свободата си
Моргиана... всичко е феерия. Еха...

И после стигаме до епизод 19:

Крал Синбад бива обвинен в непристойно поведение с принцесата на Kou в
нетрезво състояние.

Синбад: You guys! Believe in your king! Come on, do you really think I
would get drunk and commit a crime while on a diplomatic mission?

(стена от каменни изражения)

Генерал 1: We do. We have no faith in you when you're drunk.

Генерал 2: Cause this happens every time. The complaints from girls
you've slighted are neverending.

Малко сладко генералче: There was even an old grandmother who
complained recently!

Не мога да спра да се хиля...

Втори сезон ще го отложа засега. Понеже имало вероятност да правят и трети, та искам да ги събера накуп.

[Кал]

И пак от Purple:

Kill la Kill

Ще трупам тук избрани сцени... вие, ако можете, ги гледайте. Споделеният смях е сголемен смях.

Буахахахаха... от 05:40 натам:

https://kissanime.ac/Anime/Kill-La-Kill ... ?id=116854

Ама Tsumugu...

https://kissanime.ac/Anime/Kill-La-Kill ... ?id=116856
(09:06)

... не се шегува...

https://kissanime.ac/Anime/Kill-La-Kill ... ?id=116856
(10:18)

<333

(И аз съм същият вкъщи. Само малко по-строен. :P )

Епизод 7 е първият социално поучителен.

И нещо специално за дамите: https://kissanime.ac/Anime/Kill-La-Kill ... ?id=116863 (09:53)

За истинската сила на приятелството: https://kissanime.ac/Anime/Kill-La-Kill ... ?id=116867 (06:13)

И за да не каже някой, че ви лишавам от причината защо този сериал е 17+: 08:15 в същия епизод

Съчетанието от музика и визия в https://kissanime.ac/Anime/Kill-La-Kill ... ?id=116868, 05:10... ех.

Разбира се, абсолютният апотеоз на сериала е сцената в 13:03 тук: https://kissanime.ac/Anime/Kill-La-Kill ... ?id=116875

[Кал]

Все Purple:

В 9-и епизод на Haiyore! Nyaruko-san сцената, в която двамата главни
герои си разменят телата, е супер сладка (освен че е супер pervy ;).
Особено частта в банята, която почва от 17:30. Това е буквален случай
на „да влезеш в нечия кожа“. :)

[Radiant Dragon]

Хайде малко да освежим и тая тема...

Горещо препоръчвам:

Cross Ange: Tenshi to Ryuu no Rondo

...или за по-кратко Cross Ange.

Всъщност още преди два месеца имах бруталното удоволствие да се запозная с това аниме. Сега обаче, след като онзи ден приключих повторното му гледане с непредубедена публика, която беше също толкова възторжена колкото и аз, мога свободно и с чиста съвест да изсипя суперлативите си.

В рамките на 25 епизода от тази завършена история се съдържат много екшън, хипер драма, поредица обрати, съпътствани със социални коментари върху свободата и последствията на избора, стагнацията на обществото и носенето на отговорност. Плюс песен. Точно така, ПЕСЕН! Която при това има ключова роля в сюжета! Ето нещо оригинално, а? И има още. Много още. ЕТО:

- Саундтракът изобщо е на максимална висота. Интрота, аутрота, драматични арии, kickass battle tracks - всичко кърти! Музикалната режисура прави поне половината от изживяването.
- Историята е епична и като мащаб, и като реализация - като сюжетни дупки почти липсват. Всичко рано или късно бива пояснено, или поне загатнато с достатъчно податки за да може съсредоточеният зрител да досглоби пъзела. Структурата на сюжета всъщност доста наподобява класическо "високо фентъзи" - всичко започва отначало и полека, като залозите и темпото непрекъснато се вдигат, действието ескалира, докато накрая... накрая борбата е за всичко. Буквално. (Е, не чак за цялата вселена, де. But close enough.)
- Персонажите също не са оставени на заден план. Добре развити, с динамични отношения помежду си, скрити аспекти, the works. Публиката която беше с мен на второ гледане сподели, че била впечатлена от това колко много взаимодействат герои(ни)те помежду си и как постоянно им се сменят отношенията в зависимост от развоя на събитията.
- ДРАКОНИ! Че как иначе!? А обратът, свързан с тях, е супер зашеметяващ. Жокер: Soylent Green. (Акронимът им също е забавен.)

Естествено, нищо не е съвършено и анимето си има своите кусури. Основният е тоталният fanservice - който е винаги, навсякъде, във всеки епизод. Но! Като изключим разни чисто визуални решения и централният running gag на сериала, цялата тази, кхъм, преекспонираност на cast-а е вплетена в самата история. Което осмисля нещата, освен за тоталните пуритани. Друг проблем е, че към края темпото става малко прекалено забързано, което налага известна компресия на сюжета - според мен (и публиката) всичко щеше да е идеално ако имаше още два-три епизода, за да разгърнат по-свободно определени части от историята.
Като цяло, това са основните оплаквания. Всичко останало са бели кахъри.

BOTTOM LINE - УНИКАЛНО ДОБРО АНИМЕ. Уникално добро произведение на изкуството изобщо. До степен аз и публиката да дискутираме, че вероятно ще мине време преди да попаднем на нещо толкова вдъхновяващо.

::Acknowledgements::
ОГРОМНИ благодарности на Мару (Purple), която ми изпрати преди гореспоменатите два месеца Anime list 101 по пощата, който съдържаше още и The Ultimate Anime Recommendation Flowchart. Благодарение на нея открих тази скъпоценност, макар и първоначално това да не беше замисълът ми. Както писах в моя отговор:

Flowchart-ът, дето си ми изпратила, може да бъде доста подвеждащ. ^^

Понеже търсех тия дни нещо по-неангажиращо, маршрутът ми мина така: Action/Adventure ---> PURE FUN ---> How stupid it can get? ----> Cross Ange: Tenshi to Ryuu no Rondo

Е, изгледах го и сега все още си бърша мозъка от стените...

Мда. Вие си ме знаете. Колкото по-качествено е творчеството, толкова по-умопомрачен ставам след това. Но туй е друга тема.

[Кал]

Ех тази Purple...

Violet Evergarden

Визуално пищен, музикално изящен. (В 14-и епизод/OVA-та има цяла оперна песен, която стисва за гърлото.) Но може би най-важното (и отличителното) е как изследва, стъпка по стъпка, развитието на умението да разбираме и преживяваме различни емоции. Емпатията, за която толкова си говорим тези дни.

Все пак забелязах заслабване и рециклиране на идеи след средата на сезона. Но първите 7 епизода ги препоръчвам безусловно. И да, заредете се с кърпички.

[брръм]

След препоръка преди време, от нашия местен експерт по японски анимации, Purple, почнах да гледам Happy sugar life. Първо аниме, което гледам сериозно от доста време, и съм приятно изненадан, и то по няколко параграфа. Героите, макар и в училище, са като цяло доста зрели и проницателни, а не едноизмерни, преувеличени идиотчета, каквито ги помня в голямата им част. След това, сюжетът бе малко по-малко предвидим отколкото можеше да е. В първите няколко епизода си мислим, че

Скрит текст: покажи

лелята на главната героиня е загинала

, но не е. Както подобава на психо трилър, каквото е отчасти това аниме, и този персонаж е малко .. странен :Д Освен това, за първи път виждам, следния тип диалог (перифразирам):

" - Трябва ми Х да бъде премахнат
- Ще бъде сторено
- Добре, само че нямах предвид с насилие. Убеди го да продължи търсенето си далеч от тук"

Предвид това, че главната героиня е убила поне един човек преди (не е спойлер), това бе хубав bait and switch.

Има и клиширано-анимарски моменти, които поне могат да се минават на 1.5х скорост, като цяло ми харесва, и ми остават още три епизода някъде. Ще приветствам препоръки за "още от същото" *кхъм*Лилавке*кхъм*

edit: разочароващо странен край.

[Purple]

Ами освен да ви копирам имейла, който пратих на Вик преди време. Много неща съм ги препоръчвала вече, пропускайте, ако сте гледали:

Code Geass - безспорно моят фаворит на всички времена. Наскоро излезе финален филм, който заключва историята след двата сезона, но мисля, че още не е пуснат на DVD, затова го гледах с ниско качество от кино, но и той е страхотен. Много интриги, много богат свят и развити, многопластови персонажи, нито един от които не остава идеален. Борба за власт, борба на интереси, борба на желания.

Fate - Вероятно си чувал и за това - става въпрос за една мащабна японска игра, от която впоследствие се правят много анимета според различните ѝ сценарии. Fate/Stay Night проследява най-"благородния" развой на събитията, Unlimited Blade works - равностоен и сив развой, Heaven's Feel - най-лошият начин на стечение на обстоятелствата. Fate/Zero е предистория. Препоръчвам ти да започнеш със Stay Night обаче.
Общо взето, става дума за свещена война, при която магьосници призовават легендарни воини (исторически личности) и се бият, за да получат Светия граал и да се изпълнят желанията им. Сериозно фентъзи, драматично, екшън предостатъчно, новите адаптации са с изключително впечатляваща анимация.
П.П: Fate/Stay Night има и филм - втора, по-нова версия, но не мога да кажа дали е по-добра от старата. Много фенове я предпочитат пред анимето от 2006 г., но на мен лично и то ми харесва Ако държиш на графиката, гледай филма.

https://myanimelist.net/anime/356/Fate_stay_night
https://myanimelist.net/anime/22297/Fate_stay_night__Unlimited_Blade_Works
https://myanimelist.net/anime/25537/Fate_stay_night_Movie__Heavens_Feel_-_I_Presage_Flower
https://myanimelist.net/anime/10087/Fate_Zero


Magi: The Labyrinth of Magic - Аладин и Али Баба отиват да завладяват огромни кули, пълни с несметни богатства, в края на които се крият магически оръжия и джинове. Приключенско фентъзи, с голяма доза комедия, но и много сериозни моменти.
https://myanimelist.net/manga/14790/Magi

Fullmetal Alchemist (+Brotherhood) - не знам дали си го гледал, но ако не си, не пропускай Един от най-добре развитите сюжети изобщо. Двама братя се опитват да върнат майка си от света на мъртвите чрез алхимия, но последствията са фатални - единият губи крайниците си, другият - цялото си тяло и душата му остава затворена в броня. Тъй като Fullmetal Alchemist започва да се отклонява от историята на мангата по едно време, има и втора адаптация - Brotherhood. Препоръчвам и двете, мангата също
https://myanimelist.net/anime/121/Fullmetal_Alchemist
https://myanimelist.net/anime/5114/Fullmetal_Alchemist__Brotherhood

Rokka no Yuusha - Тук отново героите гледат да се надцакат един друг и въпросът е кой каква игра играе.
https://myanimelist.net/anime/28497/Rokka_no_Yuusha

Death Parade (+Death Billiards) - Ако ти се гледа нещо по-кратко и встрани от фентъзи - аниме, което се развива в небитието. Психологически игри и мистерия.
https://myanimelist.net/anime/28223/Death_Parade?q=death%20parade

И сега различни исекай - анимета, в които героят землянин попада в алтернативна фентъзи/rpg game вселена:

Overlord - Героят в най-добрия случай е антигерой, в най-лошия - чист злодей.
https://myanimelist.net/anime/29803/Overlord

Re: Zero kara Hajimeru Isekai Seikatsu - Героят има способността да reload-ва събитията, като се връща назад и взема различни решения.
https://myanimelist.net/anime/31240/Re_Zero_kara_Hajimeru_Isekai_Seikatsu?q=%20re%20zero%20kara%20hajimeru

И за финал - две екшън пародии.

One Punch Man - Идеята за това що е то супергерой и има ли почва в този имейл излита през прозореца само с един юмрук. Всички вътрешни монолози на злодеите, всичките им мечти, всичките им надежди и упорит труд - също.
https://myanimelist.net/anime/30276/One_Punch_Man

Beelzebub - Предпочиташ зли, кръвожадни демони пред плешиви супергерои? Получаваш техния принц- зеленокосо бебе, което се появява на този свят по най-невероятния начин, който някога сме виждали, и предизвиква същински катастрофи.
https://myanimelist.net/anime/9513/Beelzebub?q=beelzebub

В момента излиза едно аниме, Kyokou Suiri, което е супер интересно, но преводът на английски изобщо не ми харесва, твърде е дълъг и обяснителен, затова и едно време се отказах да чета мангата. Започнах да му правя фенсуб, но ще ми трябва още време.

[Purple]

Допълнение: Purple, ще ми е интересно да чуя коментарите ти по този, да го наречем разказ, за някои кирливи, и не толкова, ризи на аниме индустрията
https://www.reddit.com/r/HobbyDrama/com ... _underdog/

Изобщо нищо не ме учудва. И все пак, в тази история би трябвало да са намесени повече съдебни дела и по-малко слухове и приказки.
Погледнах въпросните реплики в Туитър и по нищо не се различава от цирковете, които често се вдогат във Фейсбук по различни казуси. С тази разлика, че японците по презумпция не смеят да спорят едни с други наживо. Много от нещата се базират на слухове, подозирам, че много се базират и на реални случки, но проблемите в аниме индустрията с откраднати авторски права не са новост, тролските коментари - също. Рядко на такива неща се дава официална гласност. Кадокава иначе е много голямо име, занимават се не само с аниме, но и с издателска дейност. Такива случки обаче често водят до някакви екстремни ситуации, както например големият пожар в студиото на Kyoto Animation. За мен чисто и просто тези неща трябва да се решават със съд.

[Кал]

С Ани тия седмици изгледахме отново Elfen Lied. И бях изумен да открия колко вярно ми звучи все още всичко, което съм написал през 2006-а.

А разликата е, че сега аргументът „Ти си новак и нищо не разбираш“ не важи.

А мъката е, че през тия 14 години още не съм открил по-катарзисно аниме от „Песента“...

Вероятно бих могъл да разкажа и много други неща, но днес съм недоспал... а междувременно светът тича ли тича. Така че, ако ви се слуша още – питайте ме.

[Кал]

От Purple:

Underpaid and Overworked: Being an Animator in Japan

Това ме остави без думи.

[Radiant Dragon]

Скрит текст: покажи

[the post above]

Моят респект към всички японски аниматори току-що се покачи с един порядък.

Туй ще е кратко включване този път...

Изгледах First Stage (сезон първи) на Initial D.

Превъзходно впечатлен съм, че в сюжет обвързан с автомобилни гонки може да се вкара толкова емоция и драма. Фабулата започва доста slow burn, но темпото, подобно на форсиран двигател, рязко се покачва и накрая достига наистина високи обороти. Е, вярно, емоционалният момент идва на 80% от брилянтния саундрак, който е феноменално добър и перфектно аранжиран. Но все пак - впечатлен съм. Много съм впечатлен. Пък уж си търсех обикновена разсейка, подобно на One Punch Man...

Скрит текст: покажи

И да. За мен One Punch Man е разсейка. Fight me.

Не знам кога ще изгледам другите stage-ове, но определено си ги набелязвам като нещо, което си заслужава по-нататъшно гледане. Засега ми се ще да се върна към фантастичните жанрове. Ако бях гледал това аниме като по-млад, вероятно щеше да ми остави доста по-траен спомен... особено с техническите описания на машините и дрифтинг техниките. Уви, моята някогашна автомобилна страст вече е поугаснала и други са факлите, които горят ярко на личния небосклон.

[Кал]

Bunny Drop е мега мила история за един мъж, който става приемен баща по неволя. Личният ми опит от последните две години ме караше да се дивя колко вярно уловени детайлчета от живота на и със детето има вътре; и колко универсални са някои неща, въпреки огромните разлики между нашата и японската култура.

Ако си търсите спокойно аниме, което усмихва и сгрява, препоръчвам с двете ръце.

А на мен ми го препоръча Марто, моят семпай в родителството. Това е вторият му тотален хит, след „Мързеливата майка“. Хонтони аригато гозаймашта!

[Кал]

На вълна „Светът е оцелял, защото се е смял“:

Aho Girl

Вместо да мъча думи, вкусете скеча, който започва в 05:17 в епизод 10...

[Radiant Dragon]

ТЕЧЕ!!!

Kobayashi-san Chi no Maidragon S

Сега търпеливо, търпеливо чакаме да се "източат" епизодите и после търчим при руснаците да се снабдяваме. It's gonna be EPIIIIC!!!

И браво на KyoAni за абсолютното геройство, че успяват да ни предоставят такъв дар след умопомрачителната трагедия, която претърпяха преди две години. Ще се въздържа да цитирам Ницше. Нека цитирам по-горна инстанция: "Let there be Light!"